Краят на Латвия, или безславната гибел на балтийският «тигър»

Източник: http://webkamerton.ru/2011/11/konec-latvii-ili-besslavnaya-gibel-baltijskogo-tigra/

Попаднах на тази статия за днешното състояние и перспективите на Латвия. Сравнявайки читателят може да намери множество прилики с положението в България. Мои коментари са включени в тялото на статията. Приятно четене.

– Помните ли старият анекдот за Украйна? – ме пита латвийският икономист Александър Гапоненко. – Идва Путин при Кучма и пита: за колко може да се купи незалежната? А Кучма в отговор: за вас с хората или без хората? Без хората е по-евтино! Путин пресметнал и казва: давай без хората. А Кучма: тогава почакай още три години. Тъжен анекдот. Често си го спомням тук, в Латвия. Моята страна, където аз, всъщност, съм «негражданин», може да се купи евтино и сега веднага. Латвия е пустиня. Държава без хора.

Гапоненко не преувеличава. Някога шумната и даже блестяща (по съветските мерки) Рига – днес е скучен до прозявка провинциален град, по чистичките улици на когото тихо се придвижват немногочислените минувачи. Усещането е за вечна неделя, като че ли цялото семейство е заминало извън града. В ресторантчетата в Старият град застарели девойки, търгуващи със своята красота, водят деликатни любовни преговори на английски с престарели западни туристи. В полупустите нощни клубове, където даже барманите разговарят с полушепот, гасят мъката с рижки балсам самотни командировани и «гости на столицата».

– Това си е нещо! Рига по сравнение с периферията, може да се каже «кипи», – разказваше ми рускоезчен шофьор на такси. – Идете в някаква Лиепая наример – ето къде е гробището! Град-покойник. По нощите даже е страшно. Иска ти се да викаш: «Хора! Къде сте?» А те всички са там, на Запад – събират ягоди някъде в Ирландия, работят бавачки в Англия или черноработници в Германия. Пропаднаха нашите хора. Аз неотдавна отидох на рожден ден при приятел – събраха се роднини, едни млади жени с деца, чинни, порядъчни. Аз викам: а мъжете къде са? А в отговор: да заработват в Европа. У нас, ей-богу, като в някакъв Таджикистан: жените живеят без мъже. Мъжът се жени, прави деца, а после заминава гастарбайтер някъде на Запад, например в Дъблин. Даже анекдот има. Разговор в билетната каса: «Ту тикетс ту Даблин!» – «Куда, блин?» – «Туда, блин!»

Даже Втората световна война не нанесе такъв демографически ущърб на Латвия, като влизането в Евросъюза. От СССР републиката излезе с население 2,7 милиона човека. Резултатите от последното преброяване през март тази година и продължено (от отчаяние!) чак до юни, са плачевни. За да напънат цифрите (а от тях зависи разпределението на европейските блага и квоти), бе въведена препис по Интернет и специфическа формулировка «жител на Латвия, повече от година живеещ зад граница». Но независимо от всички хитрини, властите можаха да разпънат официалната цифра само до 2,2 млн. човека. Макар демографите да са уверени, че реалната цифра е 1,8 млн. (един район на Москва). И това при излишък на великолепни территории с идеална екология и мек климат! (На един латиш се пада 10 пъти повече земя, отколкото на един холандец.)

Латвия, страна с несъстояло се бъдеще, в пълна тишина върви към дъното. Както горчиво се шегуват местните: «Последният, който заминава! Не забравяйте да изключите лампите в аеропорта».


Сравнете сами: на снимката в ляво от 1984 година – цех на Рижкият завод «ВЭФ» по производство на най-добрите в СССР телефони. На дясната – този цех днес.
Фото: РИА «Новости»

ЛИФЛАНДИЯ – ЛАТВИЯ: ЖИВОТ В ИМПЕРСКАТА ПОКРАИНА

Град Рига заедно с Лифляндия Руската империя купува от Швеция за «вечно владение» (!) през 1721 година по резултатите от Северната война, напълно изменила съотношението на силите в Балтика в полза на Русия. Макар Рига нашите войски да вземат още през 1710 г, по условията на Нищадтският мир Русия трябва да изплати на шведите 2 милиона сребърни талера. Луди пари по това време! Тогава изглеждало, че си струва. Трудолюбив спокоен народ, немски дух на прагматизъм (дворянството съставят балтийски немци, латишите са били крепостни селяни) и главно - изход към морето, в Европа. И макар за това в Латвия не обичат да си спомнят, именно на Русия латишският народ е задължен за националното обединение и възстановяване на земите (с присъединение впоследствие на Латгалия, Земгалия и Курляндия).

XIX век се ознаменува за Балтика с бурно развитие на промишлеността. Империята не се скъпи за развитие на покраинините. 1861 г – първи железен път между Рига и Даугавпилс. 1862-а – откриване на Рижкият политехникум, първи политехнически вуз за страната, цел на когото става обеспечение с инженерни кадри бързо растящото производство. 1869-а – създаване на знаменитият «Руссо-Балт» (Руско-Балтийски вагонен завод), произвеждащ вагони, сельскостопански машини, керосинови двигатели, кораби. И, главно, първият (!) руски автомобил «Руссо-Балт», возил император Николай II. Още тогава Латвия се счита витрина на успехите на Руската империя. А впоследствие става символ на процъвтяването на СССР.

В съветско време върху Латвия се излива златен дъжд. След мащабна индустриализация малката република заема трето място в страната,
веднага след Московска и Ленинградска области, като най-промишлено развит регион. (При това, че населението на републиката съставя само 1% от населението на страната.) Тук се произвежда абсолютно всичко – микроавтобуси, радиоприемници, самолети, трамваи, автомобили, електровлакове, кораби, битова техника, медикаменти, текстил и трикотаж, козметика, мебел. А какви красавци предприятия, гърмящи по цялата страна! Завод-гигант «ВЭФ», на който работеха 20 хиляди човека – най-голямото електротехническо предприятие на СССР, експортиращо продукция в 42 страни от света! Рижки радиозавод на името на Попов. Пионерът на съветската полупроводникова микроелектронна промишленност – знаменитият завод «Алфа», чиято продукция се използва в самолетостроението и в секретните космически разработки. «РАФ», наводнил Съюза с отлични за това време микроавтобуси!

Когато Латвия през 1991-а фактически безкръвно добива независимост, изглеждаше, че за нея може да не се тревожим. От СССР тя получи великолепно наследство – съвременна промишленност, квалифицирани кадри и висок научен потенциал (на територията на републиката работеха 15 научно-изследователски института). По ниво на ВВП на душа от населението Латвия заемаше достойно 40-о място в света (по-напред от Ирландия). Защо тогава след 20 години малката горда република се оказа в такава отчаяна икономическа ситуация, а всички плодове се превърнаха в камъни? Или както се изрази экс-президентът на републиката Гунтис Улманис: «Откъде у нашата Латвия тази дупка в панталоните?»

КАК ДОЙДОХА ДО ТАКЪВ ЖИВОТ

– Когато правителите на Латвия получиха независимост, те не напълно разбираха какво е това – казва председателят на Съюза на журналистите на Латвия Юрис Пайдерс. – Те така дълго и упорно се готвиха да се борят за свобода, и изведнаж бах! – независимост. Какво с нея да се прави? Първа светла мисъл – да се краде, да се реже съветското наследство.

– Защо бе разрушена промишлеността, една от най-съвременните за това време? Защо властта съзнателно угроби предприятия на световно ниво? В какво е смисълът на играта? Всичко се обяснява просто – разказва икономистът Ейнарс Граудиниш. – В съветските корпорации бе съсредоточено огромно количество висококвалифицирана работна сила – в основно руси и придошли от разни места на СССР. На заводите растеше и крепнеше движение за съхранение на Съветският Съюз, защото през 1991 година хората отлично разбираха към какъв крах върви всичко. За да ликвидират политическият противник и едновременно да се облажат на рязането, бе прието решение всички заводи да се унищожат. Лишавайки хората от работа, властта сряза от корен цял пласт от политическата мисъл.

– Новите власти специално затвориха всички заводи, за да няма работническа класа, а значи да няма възмущение, и главно – за да си заминат русите – спомня си Иля Герчиков, президент на знаменитата козметическа фирма «Дзинтарс», единственото оцеляло съветско предприятие. – Започна масов отлив на население. Само със Съветската армия заминаха 200 – 250 хиляди. Горчиво е да се говори, но страната угробиха и доведоха до нищета непрофесионални хора, изключително не обичащи своята Латвия. Те имаха една цел – да се разглоби, разкраде, раздаде, и плюеха на собственният си народ. А какви заводи бяха! През 1989 година СССР по глупост наша съветска обнови оборудването на болшинството латвийски предприятия. Тук се вложиха гигантски пари, стотици милиони рубли!

– Борбата само за оборудването на завода за микроавтобуси «РАФ» продължи 10 години след унищожението му – казва икономистът Ейнарс Граудиниш. – В резултат машините се експортираха извън страната. На военните заводи стоеше високоточно оборудване, машини, които можеше сто години да се експлоатират, просто сменяйки програмното обеспечение. След приватизацията ги продадоха зад граница. А как унищожаваха интелектуалната собственност! В Латвия произвеждаха даже комплектиращи космическият кораб «Буран». Това бяха най-високи технологически разработки, до днес не устарели! Какво имаме сега? На мястото на прославеният завод «Алфа» – супермаркет, на мястото на «ВЭФ» – търговски център. (Плевен - на мястото на Ядреният завод, произвеждащ автоматични датчици на радиоактивност - супермаркет и шивашки цех - бел. пр.) А какво направиха с Червенознаменният институт за инженери от гражданската авиация, световно известно учебно заведение?! В множество африкански, азиатски и латиноамерикански страни президентите на националните авиакомпании и ръководителите на аеропорти са випускници на този вуз. Той печелеше от обучението на чуждестранни студенти. Но вузът бе рускоезичен, и през 1999 г него просто го ликвидираха!

Към момента на «рарязване» и дележ на съветската собственост иззад кордона в Латвия нахлуваше латишката диаспора, почувстала миризмата на лесни пари и власт, която трябваше просто да се вдигне от пода. «Петата колона» пристигаше на цели отряди. Децата и внуците на тези, които напуснаха страната заедно с нацистите в края на Втората световна, искаха връщане на недвижимост, компенсации и привилегии. Тези хора на генетическо ниво ненавиждаха всичко руско, с животинска ненавист.

ПОБЕДАТА НА «ПЕТАТА КОЛОНА»

– Зад граница живееха 300 хиляди латиши, бивши колаборационисти, интелигенти и потомъци на нацистите – казва икономистът Александър Гапоненко. – Американците ги подхранваха и даваха указания. Тук пристигнаха 30 хиляди от бившият елит, на всички тях им върнаха недвижимостта. Новият президент Вайру Вике-Фреберг возеха от Канада едва ли не като Ленин, в пломбиран самолет. Тя даже нямаше латвийско гражданство (направиха и го по-късно със задна дата)… (Паралелът със Симеон II е поразителен - бел. пр.) Западните латиши донесоха основният
политически тренд – антисъветизъм и русофобия. Нормалните съветски латиши идеологически счупиха – «вие какво, против родината ли сте?». Диаспората разработи концепция за етническа йерархия, лишаваща русите от всички права.
Първо: държавен език става латишкият, а неговото незнание веднага отсича от управление руското чиновничество и интелигенция. Втори инструмент – гражданство, което се дава само на своите. И трето: концепцията за произход на държавата, която е била окупирана от СССР, а значи, всички предходни 70 години съществуване от юридическа гледна точка са нищожни. Тези, които дойдоха тук в съветско време се обявяват окупанти.

– През 1991 година, когато независимостта на Латвия поддържаше цялата страна чрез референдум, тук никой не делеше хората на латиши и руси – казва докторът по икономика Илья Герчиков. – Всички гласуваха «за» в еуфория, че ние ще се избавим накрая от КГБ и комунистите. При това на всички обещаваха равни права. А едва след няколко месеца бе приет пакет закони, по които русите бяха лишени от гражданство. Управляваше процеса задграничната латишка диаспора, цялостно ненавиждаща всичко, свързано със съветската власт. Тя въобще игнорираше състава на населението на страната, тя просто априори ненавиждаше всички руси. Западните латиши дойдоха, за да върнат собственността си и да командват парада.

Бандата «възвращенци» кипеше от агенти – секретни и не толкова. Всъщност, да се стесняват нямаше нужда. Латвия се превърна в домашна квартира на ЦРУ и МИ6. До сега главната свръхсекретна спецслужба на Латвия (така нареченото Бюро за защита на Конституцията) управлява английският (!) генерал Янис Кажоцинш. Когато той възглави най-важният пост в Латвия, той също нямаше латвийско гражданство!

– Бюрото за защита на Конституцията – това е безгранично влиятелна структура в страната, която контролира парламента, съвета за национална безопасност и кабинетът на министрите – споделя икономистът Айнар Комаровскис. – Всъщност, контролира всичко. Това е главният орган за разузнаване и контраразузнаване, а също за защита интересите на НАТО и ЕС. Обладава право за подслушване на телефонните разговори, вербовка на агенти. И ето подобен пост бе предложен на бригадният генерал от Великобритания Янис Кажоцинш! Даже не зная, с какво да сравня това. Все едно да поставиш главен във ФСБ директора на ЦРУ. (Какво да очакваме от нашите служби за разузнаване или ДАНС? България е член на НАТО и Европейският Съюз, вълната възмущение срещу назначаването на Делян Пеевски предотврати неговото назначение, но самото предлагане на човек, член последователно на НДСВ и ДПС и не напускащ политическият спектър е знаково - одобрението разбира се идва не от кулисите на българският политически театър. Разбира се новото назначение Владимир Писанчев, известен покрай скандала „Галерия“ за подслушване на депутати от вътрешната комисия в парламента и журналисти също е съгласувано на "високо" ниво - простата логика не остава място за съмнение за връзката му с ЦРУ и НСА.)

– Навярно, господин Кажоцинш е много предан на родината човек! – усмихвам се аз.

– Безусловно, предан, само че на друга родина. Че какво? Човекът просто се намира в безсрочна командировка за изпълнение на отговорно
задание. У нас тук с такива американски, канадски и европейски «командировани» е пълно. Хората просто горят на работата си.

Заедно със задграничната диаспора в Латвия се приземи десант високоплатени американски икономически консултанти. (Които в българският вариант са известни по име - Ричард Ран, и Роналд Ът - бел.пр.)

– В началото на 90-те нашите американски съветници-експерти предложиха да проверим хипотезата, че частният бизнес работи по-ефективно, отколкото държавният – казва председателят на Съюза на журналистите на Латвия Юрис Пайдерс. – «Невидимата ръка» на пазара сама, демек, ще въведе порядък. А ако е така, то всичко трябва да се приватизира. Латвия стана експериментална площадка (Всяка прилика с България не е случайна - бел.пр.). Докато «приватизираха» и крадяха, живяхме много богато. После свърши наличното за крадене. И тогава решиха да встъпим в ЕС. У нашата власт, както в «Операция «Ы» и других приключениях Шурика», имаше само един вариант: «Всичко вече е разкрадено, ще ни спаси само кражба. Встъпваме в Евросъюза, правим дългове, и нека те се разправят». Ето такъв бе техният бизнес-план.

– Ние нали не независимост искахме, когато излизахме от СССР – казва лидерът на парламентарната фракция «Център за съгласие» Янис Урбанович. – В нас има силно вътрешно робство и комплекс на малкият обден човек. Даже встъпили в ЕС, нашата държава още продължава по инерция да излиза от Съветският Съюз. На нас ни се струваше, че Европа това е сладко и супер, това са пари. Ето, ще ни дадат европейците пари поне за пътища, а ние ще ги разкрадем, и за всички ще е добре. Същото и с НАТО – като избягахме от СССР, трябва някъде да се скрием. Ясно, че не бяхме готови за встъпване в ЕС, в това егоистично съобщество. В СССР имаше морализация, идея за дружба между народите: «Ах, как да не помогнем на другарите?» Ние мислехме, че ЕС – това е същият съюз на коллективизъм и взаимопомощ, само че по-богат. Излизайки от СССР, ние търсехме нов СССР.


1991 г. Рига. Така населението на Латвия – и латиши, и руси – митингуваха за независимост на прибалтийските републики от СССР.
Фото: ИТАР-ТАСС

ЕПОХАТА НА КАРНАВАЛА

Латвия от началото на 2000-те ужасно прилича на девственница, попаднала в лапите на стар разпътник-финансист, който прекрасно знае какво прави, в същото време неговата жертва се отличава просто с младенческо неведение. В малката наивна република се явиха «добри хора», въоръжени с всички секрети на банковата цивилизация, позвънвайки със злато в джобовете, и за два хода я лишиха от невинност.

– В началото на нулевите се надуваше световният финансов балон, банките тънеха в пари, бе нужно някъде да ги дяват – споделя икономистътъ Елена Бреслав. – Парите тикаха къде ли не. И започна кредитно напомпване на балтийските страни.

– Всички свободни пари, особено от американските пенсионни фондове, нахлуха в Европа – казва докторът по икономика Илья Герчиков. – А Европа, бивайки грамотна, ги хвърли тук. Банките звъняха даже по домовете и питаха: «Ой, вие още не сте взели кредит? Че как така!» Всяка покупка бе достъпна без пари – само паспорт покажи».

Жителите на Латвия, бегрижни, като деца или диваци, се разоряваха по най-приятен начин и красиво си изгаряха живота. Това бе нескончаем
пикник, ежедневно пиршество, весел карнавал. Време на «лексуси» и «поршета», брилянти и нови вили, евроремонти и златни нужници. Хората се хвурляха да поживеят в настоящето. Парите загубиха цена и просто течаха през пръстите. Гласовете на внимателните икономисти: «Момчета! Всичко това е в дълг!» – тънеха в шума на общото ликуване. Какво знаят за живота тези скучни мърморковци? Ние имаме фантастически ръст на ВВП, който Германия не е сънувала! Цял свят говори за «латвийското икономическо чудо» и успехите на балтийският
«тигър»! Завижда ни даже ненавистна Русия!

– В Латвия влязоха финансови потоци, не контролирани от никого, – разказва журналистътъ Юрис Пайдерс. – Това винаги предизвиква жестока инфлация. Но ако латът е привързан към еврото, то всяка инфлация ще изглежда като ръст на ВВП. Още през 2006 г писах, че ВВП расте без ръст на потребление на енергията. А това означава, че той не расте в реалната икономика. Това, което се наричаше ВВП – това са похарчени кредити.

– Целият спекулативен кредитен капитал се изля в недвижимост, а тя повлече след себе си – говори икономистътъ Александър Гапоненко. – Всички мои познати захвърлиха своя бизнес и се заеха с недвижимост. У всички имаше златни часовници. Казвах им: «Е не може печалбата да е 500% за година! Вие нали не с наркотици търгувате».

В еуфория от кредитния рай Латвия въобще престана да произвежда каквото и да е. Реалният сектор на икономиката стремително се съкращаваше, затова по цялата страна като гъби растяха западни хипермаркети, истински прахосмукачки за пари. Схемата за «изсмукване» бе проста и вече отработена по цяла Източна Европа. Хората вземаха кредити в чуждестранните банки, купуваха вносни стоки в чуждестранните търговски вериги, чрез които парите се връщаха в страната-производител, и при това купувачът оставаше в дългове като в коприни пред чуждоземните банки-кредиторки.

– Това е най-разпространеният способ за финансово закабалиране – казва икономистътъ Елена Бреслав. – На страната се дава кредит, за да закупи оборудване, стоки или да поръча работа в компании, отнасящи се към страната-кредитор. Вариант на икономическо самоубийство.

Думата «промишленност» излезе от мода, затова много се говореше за
търговия и банкови услуги, като че Латвия е като минимум Швейцария. Към 2007 година цялата финансова система на републиката премина под контрол на западните банки, а бандата «попечители» в лицето на ЕС, ВТО и МВФ се погрижиха за демонтаж на реалният сектор на икономиката.

– Ние сами си бяхме глупаци. Да, европейците ни говореха: ако искате, ще ви дадем пари, за да унищожите вашата захарна промишленост или разрежете на скрап вашият риболовен флот. И ние вземахме парите и правехме каквото ни казваха, но нали не под дулото на пистолет! Нали не ни заплашваха – казва лидерът на «Център за съгласие» Янис Урбанович. – Ние сами сме си виновни.

Да се занимава с държавно регулиране на икономиката в страната нямаше кой. На власт дойдоха непрофесионалисти, разбиращи от финанси, като кон от аритметика. В ролята на президент на Латвия по различно време се оказваха директор на пералня, психолог и ортопед, министър на отбраната бе ветеринар, а министър на икономиката – инженер-механик. Министерството на вътрешните работи ръководеше журналистка, а министър на образованието стана младеж без висше образование. Всички тези мили хора страдаха от пристъпи на мегаломания и замисляха грандиозни проекти от рода на «Замък на светлината», Национална библиотека на стойност 250 милиона евро (в народа този стъклен монстър се нарича «Замъкът на тъмнината») или Южният мост в Рига (чиято стойност приближава милиард евро, или четири златни запаса на страната). В страната чудовищно се разрастна чиновническият апарат (процента бюрократи тук е 7,65% от икономически активното население на страната, а за изхранването им се харчи 20% от бюджета).

Целият този празник на живота свърши през 2008-а, с идването на световната криза, и републиката потъна в мрак на отчаяние.


А това вече е наше време. Също Рига. Жителка на нова Латвия е принудена да проси милостиня до вратите на магазина. И да се надява, че властите няма да отменят напълно пенсиите.
Фото: REUTERS

ВРЕМЕ ЗА МАХМУРЛУК

Надутото великолепие на малката самовлюбена република рухна в края на нулевите, когато се развеяха чаровете на неолибералната икономика. Изясни се, че «невидимата ръка на пазара» обърна всички джобове на «свободна Латвия». Общият дълг на страната скочи до около 130% ВВП. Безработицата скочи до 22%, а ВВП рухна на четвърт (най-лош показател в света). Балтийският «тигър» спадна до размера на мишка.

– Икономистите пресметнаха, че ВВП на Латвия през 1990 г. е бил 6,8 милиарда лата – споделя политологът Юрис Пайдерс. – След разпада на СССР ние загубихме половината. Нивото от 90-та година ни се удаде да достигнем едва през 2005-а. И сега пак се върнахме към 1990 година. Получават се 20 години напразно!

Бившата красота и гордост на съветската промишленност Латвия се превърна в страна на дървосеч (добре че гори в републиката има много), металообработка и рибни консерви, които купуват основно Русия и Украйна. При това 75% от местната кономика принадлежи на чужденци.

– Три четвърти от нашето потребление обеспечава импортът – казва икономистътъ Айнар Комаровскис. – Ще ни затворят утре импорта, и край – в страната настъпва глад. Единственото, което още поддържа в Латвия живота – това е транзитът от Русия в Европа на нефтопродукти, зърно, торове, въглища. Само Русия да се откаже от нашите услуги, и край – няма Латвия. Изглежда като -  договаряш се с хранителката си – Русия и ще живееш богато. Но не, политиката на републиката остава откровено русофобска. У Латвия няма свой разум, няма глава, това е просто туловище, което се управлява отвън от американците.

– Макар да се намираме под външно икономическо управление от ЕС, политиката тук командват американците – казва икономистът Александър Гапоненко. – Когато нашите олигарси обсъждаха кандидатурата на президента, им се наложи да се скрият в Рижкият зоопарк. Директорът на зоопарка гарантира, че това е единственото място в столицата, където няма американски подслушващи устройства. После олигарсите поведоха президента Затлерс в Москва, на среща с Путин и Медведев. Мислеха Путин ще го уговори да застане на път за сближение с Русия и ще им тръгне бизнеса. Путин даде 15% отстъпка за газа, и изглеждаше всичко ще е добре. Затлерс три години вярно служи на олигарсите, после го превербуваха американците. Сега избраха нов президент – Андрис Берзиниш, и той веднага отлетя във Вашингтон за консултации. По принцип тази страна вече никой няма да спаси, с такива грамадни дългове, които държавата трябва да изплаща от следващата година. Населението обедня. Хората останаха буквално без нищо. Вече се появиха радикали от рода на банкера Рунгайнис, които говорят, че трябва и пенсиите да престанат да се изплащат. Демек пенсионерите нищо не са изработили, какво да им се плаща. Във всички страни пенсионният фонд – това е самостоятелна организация, неприкасаема за държавата. А у нас през цялото време държавата се месеше там и изяде пенсионните пари. Ей такъв малък, но весел живот.

Краят на «малкият, но весел живот» се очаква след няколко години. През 2012 година на Латвия предстои да изплати 630 милиона евро дълг, в 2013-а – 720 милиона, а в 2014-а – цели 1,8 милиарда евро! За да изплати старите дългове, Латвия успя да влезе в нова дългова примка, изпросвяйки кредит от Международния валутен фонд от 7,5 милиарда евро. От този момент, както се изразяват местните остри езици, «страната премина под външно управление от МВФ».

– Страната се намира в страшно положение, макар еврочиновниците да я хвалят – казва докторът по икономика Илья Герчиков. – Латвия просто безупрекословно изпълнява всички предписания на МВФ, а както знаете, МВФ не е възстановил още нито една икономика. Той е разорил всичко, с което се е занимавал.

– На примера на Латвия можем да видим, колко леко е да се купи цяла страна – казва икономистът Ейнарс Граудинш. – Колко струва Латвия днес? Какво ни остана? Има фактически единствен незамръзващ порт на Балтика Вентспилс. Има държавни активи, които са забранени за продажба от конституцията, но да бъдем реалисти, ще се наложи да се приватизират, за да се платят дълговете. Това са пощата, аеропортът, железните пътища, местните авиолинии, горите. Само «Латв-енерго» може да даде 7 милиарда лати (почти 13 милиарда евро). Второ: в пълна зависимост попаднаха хората и домашните стопанства. У нас няма принципа на изпратените ключове, като в САЩ. Там ако семейството е взело кредит за купуване на недвижимост и по някакви причини не може да го изплати, хората затварят къщата, слагат ключовете в плик и го изпращат в банката. От този момент техните задължения към банката приключват. У нас залогът се реализира по цена по-ниска от реалната стойност, човек се лишава от дом и при това е дължен на банката пожизнено! Трета полза: переразпределение на действащият бизнес. Компаниите-длъжници се оказаха в ръцете на чуждестранният капитал. И така, тройна печалба: предстояща приватизация на държавните активи, рейдерски захват за дългове на местният бизнес и пълна зависимост на хората и стопанствата. Ето така леко и красиво може да се купи малка и горда страна.

КОЙ ЩЕ ЗАСЕЛИ ПУСТИНЯТА?

Да се скрыва правдата и подрумянва трупа вече е невъзможно. Пациентът на име Латвия по-скоро е мъртъв, отколкото жив. Дълбоката вътрешна опустошеност на социалният организъм е предизвикана от отвращение, тревога и умора. Бягството на хората придобива панически характер. Както говорят местните остри езици: «заминават всички, които могат да доходят до гарата или допътуват до аеропорта». Остават старците, хора на предпенсионна възраст, рафинираната интелигенция и малолетните, които ще порастнат и също ще избягат. Две десртилетия безжалостно изтласквайки от републиката руското население, Латвия днес заговори за… имиграция!

– Постсъветското заминаване на военните и невоенните след разпада означава, че ние загубихме една трета от населението на страната – казва банкерът Гирт Рунгайнис. – От икономическа гледна точка заминаването на хора, които биха могли да работят и създават, това е абсолютно зло. На нас ще се наложи да събираме народ обратно, преди всичко латишите, заминали в Европа, и някого да вкараме, защото хора катастрофически не стигат.

За седем години Евросъюзът изсмука от Латвия най-добрите сили на страната – заминаха младите, работещите, перспективните, амбициозните. А после мъдрите европейски комисари замислиха да хвърлят на обескървените простори на Латвия човешки боклук – безделници-мигранти от арабските и африканските страни, жертви на «арабската пролет», в паника избягали от революциите. С една дума, да пренаправят в Източна Европа тази мътна людска вълна, която грози да отнесе благополучният Запад.

– Това е трагически куриоз – отначало Латвия изгони хората, а сега ще внася – споделя икономистът Илья Герчиков. – Ние всички се опасяваме, че Европа ще ни наложи нежелателни имигранти и ще даде пари да ги издържаме. Германия може да превари 15% чужденци, а за Латвия това е гибел!

– ЕС, задавящ се от притока на мигранти от Либия, Египет и Тунис, вече повдига въпроса за това, че всички членове на ЕС са длъжни солидарно да решат този проблем – казва икономистът Айнар Комаровскис. – В Латвия неправителствени организации вече провеждат семинари по толерантност към мигрантите, а европейските комисари водят кулуарни секретни преговори с нашите власти за заселване на необъятните, незаселени простори на страната от всякакъв сброд.

В местните СМИ вече върви анекдотът: «Бежанците от Сомалия по-добре да заселим в Юрмала, където те могат да се занимават с традиционният си пиратски промисъл». Има в цялата тази трагикомическа история и божа кара, и пръст на сътбата, и възмездие. Страната, с такъв фашистски ентузиазъм борила се за чистота на кръвта, лишила от родина и политически права няколко стотици хиляди руси, сега не само губи население, но и скоро ще бъде насилствено заселена с чужденци, абсолютно чужди по култура и менталност.

– През 1991-а бе извършена изключително подла постъпка – казва икономистът Елена Бреслав. – Когато протичаше референдумът за независимост на фона на изглеждащото сплотяване на обществото, русите тук също гласуваха за отделяне. След което тях незабавно лишиха от гражданство, а законът за държаният език, игнориращ правата на русите, предизвика затваряне на икономиката. Главно разбира се от Русия. Ситуацията се влоши и от това, че тук нахлуха транснационалните корпорации на вълната на тучните години и напомпването в икономиката на лесни пари и обявиха Латвия за пазар. Латвия по численост на населението и местоположение пазар никак не може да бъде. Когато я обявиха пазар, а още в съчетание с националистическата политика, страната се затвори като мида. Погрешността на цялата политика от последните 20 години сега е очевидна. Но да се признае това за грешка е политическа смърт. Да, ние бяхме сволочи, давайте от тези говна да се измъкваме заедно, и вие, русите, помогнете с помощта на тези връзки, които ви останаха на Изток. Но за такова признание са нужни изключително мъжество и широта на душата. Днешната система с това мъжество не разполага. Латвия умира и плаща за своята глупост и подлост.


По материали на: Комсомольская Правда, Правдаинформ