И така, моята редакция чака от мен материали за това, къде днес се готви украинският футболнен отбор, какви тактически схеми възнамерява да прилага, и какъв футбол е готова да демонстрира на полето. Този материал аз разбира се ще предоставя на своя шеф-редактор. Но сега за мен, като за човек, като за пишещ журналист, съвсем друга тема излиза на първо място във връзка с това, което видях и чух от простите хора в Украйна. И покрай тази тема лично аз не мога да премина равнодушен.
Днешна Украйна въобще не и е до футбол! Ще кажа честно: всички тези кадри за страната, които наблюдавах на телеекраните в Европа, и които рисуваха за мен и другите такива наивни зрители, картинки на народна борба с корумпираната власт и картинки на народно излияние за свобода от диктатурата, след видяното и чутото в самата Украйна извикват у мен, като минимум, чувство на недоумение. И даже повече – чувство, че Европа просто информационно са надули и продължават да надуват с лъжа до днес.
На нас ни говорят, че украинският народ се е събрал в единен порив с цел да донесе до властта своите искания. Да – «донесе», да – «искания». Готов бях да повярвам. Но украинският ли народ? Може ли да наричаме украински народ хората, които реанимират образи на подгласниците на главните нацистски палачи от XX век. Хора, от деянията на които самата Украйна е патила.
Аз видях със собствените си очи, как на административните здания в украинската столица закачаха огромни портрети на двама души.
Кой е на тези портрети? – попитах аз един украински младеж, който бе на площада. Това са главните борци за свобода на всички украинци - Степан Бандера и Роман Шухевич, - отговори той.
Когато се върнах в своята хотелска стая, реших да потърся информация за тези хора. Стана ми елементарно интересно да узная, кого в качеството на кумири виждат тези украинци, които са запълнили площадите, заявявайки за свобода и равенство. Приятели мои, аз отдавна не бях изпитвал такова чувство: стори ми се, че от глава до пети ме обляха със ледена вода. Тези господа – това са последователи на нацистската идеология, фактически застанали под едни знамена с Третият Райх по времето на Втората световна война. Сега техните лица завинаги са се врязали в моята памет. Сега тези лица до края на дните ми ще се асоциират с това, което е прието да се нарича завой на Украйна към Европа.
Вие искате ли на вашата врата да почука държава, новите власти на което, без да скриват, декларират лозунги на нацистски престъпници? Ако това искат Брюксел или Берлин, то нека ги приемат в своите обятия. Аз съм против. Мисля, че преобладаващото число рядови европейци също са против.
И стоящите на фона на тези портрети хора, гледащи в объективите на телекамерите на европейските, американските, австралийските информационни телеканали, заявяват, че те възнамеряват да строят европейска Украйна?
Това е страшно. Страшно е, когато виждаш, че у маршируващите под флаговете на радикалният национализъм очите са налети с кръв. Страшно е, когато разбираш, че техните лидери няма да се спрат пред нищо. Но ако на мен ми стана страшно, то можете ли да си представите, колко страшно е за хората, не принадлежащи към украинската нация в днешна Украйна. Колко страшно е за евреите, русите, българите, та и за самите украинци, които не приемат националистическият преврат. А нали сред тях има още много от тези, които още помнят ужасите на 40-те. Те тогава са защитили своята земя, но кой днес в Украйна ще защити тях самите?
Страшно е още и това, че хората, които разбират, къде може да ги доведе новата украинска власт, нямат лидер. Аз бях в големият украински град Харков. Гражданите са разтревожени. Те няма на кого да се опрат. Администрацията се опитва да се задържи с всички сили на власт, и за това е готова да приеме това, което аз лично смело наричам националистически преврат. Даже харковската милиция не може да бъде гарант за безопасност. Милиционерите се боят да поддържат тези, които са против новият Киев, защото не искат отново да се окажат предадени от властта.
Аз говорих с един от харковските милиционери. Знаете ли, какво ми каза той? Той каза: ако вие сте от Европа, то поне вземете оттук своите марионетки. Аз отначало не разбрах, кого има предвид. Та така – в Харков вече сега на малки групи започват да се събират радикали от западните украински области. Автобуси не използват. Пристигат основно с влакове, отрано резервирайки квартири и хотели, за да могат после по команда да се съберат и устроят националистически преврат и тук. Милиционерът нарече тези хора марионетки. Дайте да помислим заедно: «вземете си оттук марионетките» - това означава, че множество украинци добре разбират, че революцията идва отвън, че ние – европейците – като минимум не се противим на такова развитие на събитията. А ако не се противим, то значи и помагаме!
Аз не започнах да правя опити да му обясня, че аз съм прост спортен журналист от Испания, тъй като разбирах, че всички обяснения ще изглеждат в тази ситуация не на място. Аз се обърнах и си тръгнах, не разбирайки, накъде отивам. Аз видях паметник на Ленин, който бяха започнали да охраняват харковчаните. Аз видях, как решимостта на тези хора не може да намери точка на опора – няма го човека, който би могъл днес в Украйна да противостои на възраждането на идеите на Шухевич.
Излитайки от Харков, аз мислех за това, че ако в Украйна не се появи достойна сила, способна да върне ситуацията в цивилизовано русло, не се появи лидер на тази сила, то чумата ще се разпространи по цяла Европа. Готови ли сме ние за това? Мисля, че не сме. Не сме готови, защото даже нашите СМИ упорито се опитват да подиграят за тези, които доведоха до власт радикали, стараейки се да не забелязват техните татуирани ръце в производни на хитлеровите свастики, да не забелязват бикове от епохата на нацистският разцвет в Европа.
Украйна не и е до футбол.
Автор Хосе Серкас (Испания)
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.