На 18 и 19 януари в Берлин протече международен научен
семинар на тема «Ролята на демокрацията на участието, социалните права на човека и
геополитиката в еволюцията на човечеството през XXI век».
Макар това мероприятие да остана незабелязано от политическите кръгове на страните от Европа (същата Германия, в столицата на която то се проведе), то въпреки това е силно знаково събитие.
Преди всичко следва да се отбележи, че при относително малко число докладчици на семинара бяха представени научни кръгове на седем страни – ФРГ, Русия, Норвегия, Великобритания, Италия, Мексико и Куба. Присътства и излезе с доклад бившият президент на ГДР, а днес почетен президент на Лявата партия (Die Linke) на ФРГ доктор Ханс Модров.
Мероприятието получи достаточно солидна поддръжка от водещите научни центрове в света. В числото организации, съдействали в едно или друго отношение за провеждането на този научен семинар, бяха Автономният столичен университет на Мексико (Universidad Autonoma Metropolitana – UAM), Центърът по икономика на Шанхай (CESS), Шанхайският университет по финанси и икономика (SUFE), Световната ассоциация за политическа икономика (WAPE), Работническият университет на Мексико, Центърът за икономическо и социално развитие и Китайската академия по социални науки (CASS).
Към реална демокрация чрез информационните технологии
Основно внимание на семинара се отдели на днешните проблеми на цивилизацията, преди всичко на обеспечението на реализация на правата на човека в съвременния свят, усъвершенстване на механизмите на демокрация в условията на преход към информационно общество, а също на възможният облик на бъдещето световно устройство и пътищата за разрешение на съществуващите кризи.
Болшинството докладчици признаваха, че съвременната цивилизация, в частност нейната социална система, преживява период на дълбоки преобразования, водещи към формиране на качествено нов световен ред. Основна първопричина за тези процеси болшинството участници на семинара виждаха в цифровата революция. Нейните последствия, по тяхно мнение, могат да бъдат съпоставими за човешката еволюция с промишлената или аграрната революции. Като следствие трябва да бъдат изменени основни институции, лежащи в основата на съвременната цивилизация: пазарна економика, парламентарна демокрация, елитите на обществата и държавите, транснационалните елити. Еволюцията на тези институции може да доведе към ръст на рисковете и угрозите на цивилизацията, срив на нейното устойчиво развитие.
В частност, икономиката, основана на пазарни механизми на формиране цената на продукта (преди всичко информационният), ще загуби способност за обезпечава адекватна оценка на стойността на труда. По мнение на болшинството присътствавщи, това ще доведе до необходимост от използване на передови информационни технологии с прилагане на нови методи за оценка стойността на продукцията и услугите, основани на теорията за стойност на труда (Адам Смит, Давид Рикардо, Карл Маркс). Те ще позволят да се заменят или допълнят пазарните механизми, обеспечавайки за сметка на това еквивалентна оценка на всички видове трудова дейност, сформиране на ефективни и демократични механизми на изработване на решения за производство и разпределение на различните продукти и услуги. Тоест пазарните механизми на съвременната икономика в информационната епоха губят своята ефективност и възниква необходимост от преход към някакви непазарни инструменти за регулиране на икономическото развитие, основани на демократическите механизми. Всъщност става дума за нови форми на социалистически отношения.
В качеството на главен механизъм за реализация на демократическите принципи в информационното общество се предлага концепция за демокрацията на участието, която трябва да позволи на хората непосредствено да участват в приемането на важни решения в икономическата, политическата, военната и културната сфери за сметка на съчетанието на представителни и преки плебисцитарни механизми.
Съвременните демократически механизми, по мнение на болшинството участници в семинара, не в пълна степен са способни да реализират главното право на народа да бъде основен източник на власт. Днес областта на прилагане на демократическите инструменти фактически се ограничава само до сферата на избора на отделни висши ръководители и състава на парламентите (както и те да се наричат в отделните страни). Съответстно правото за всички основни аспекти на реалното управление – от целеполагането до постановка на задачите и контрол за изпълнението се делегира на сформираните органи на властта. При това ефективен контрол от страна на обществото върху това управление е практически невъзможен: да се свали от длъжност негодният ръководител, не желаещ да изпълнява предизборните обещания, е практически невъзможно даже в най-демократичните страни. Затова предизборната лъжа е станала норма в съвременната политика.
Създаването на действително демократично общество, считат участниците на семинара, е възможно за сметка на радикално расширение сферата на прилагане на демократическите механизми, включвайки в нея не само формиране на органите на властта, но и ключеви аспекти на текущото управление, такива като целеполагане, определение на задачите и даже способите за достигане на целите. Естествено, това е възможно изключително за сметка на прилагането на информационните технологии. Именно даденото направление на дейност се явява, по мнение на ред докладчици, предово и най-перспективно направление за развитие на социалното устройство на обществото. На този курс и са съсредоточени основните усилия на болшинството научни колективи, представени на семинара.
Друг важен извод от изказванията на участниците на семинара е признанието от този достатъчно представително международно съобщество от учени на това, че изход от съвременната цивилизационна криза е възможен само чрез построяване на нов модел социализъм. Той е длъжен да обеспечи (за разлика от социалистическите модели на XX век) реална демокрация. Нейна технологическа опора може да стане само глобална информационна среда. В това отношение твърде показателна е темата на доклада на доктор Павел Кокшота, специалист в сферата на икономика и изчислителна техника от университета Глазгоу – «Научната парадигма на социализма в XXI век и преодоляване на пространствено-времевите ограничения на демокрацията на участие чрез системи за гласуване през мобилен телефон и информационни технологии».
В този контекст може да се отбележат някои от най-интересните изказвания. Така например, доктор Ханс Еберхард Шулц, юрист от ФРГ, президент на ES-Фонда, в своя доклад на тема «Борба за социалните права на човека в качеството на средство за необходимите преходи в текущият световен порядък» с опора на основателна база резултати от социологически изследвания и анализ на правовите системи на водещите държави в Европа и САЩ доказа, че в страните от западната цивилизация при пазарна економика е невъзможно да се реализират даже елементарни права на човека, понеже по-състоятелните, разширено тълкувайки своите права и свободи, лишават от такива по-малко обезпечените си съграждани.
Доктор Хайнц Дитрих, виден учен в областта на социологията, един от идеолозите на концепцията на демокрацията на участие, в доклада «Еволюция на демокрацията на участие и посткапитализъмът в дихотомическият световен порядък на НАТО и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС)» констатира възникване на нов модел биполярен свят: НАТО – ШОС. При това той отдели трета сила, която има бъдеще. Това са големите маси активно население на света, стремящи се към създаване на по-справедлив световен порядък. Водеща роля той отделя на слоевете, свързани с информационната сфера, най-интелектуално развитите личности. Те, опирайки се на научна база, определяща обликът на бъдещия свят, теорията и практиката на социалните преобразования на съвременният информационен свят, ще могат да станат авангард на силите, които ще строят нов, справедлив, истински демократичен свят. По негово мнение, «научната парадигма» на новият справедлив социален порядък, а също на регионалните и националните програми за преобразование разглеждайки ЕС и Латинска Америка в основни линии са сформирани. Водят се работи в това направление и в други страни. Най-важна задача за текущият момент той счита формиране на мрежево международно съобщество от аналитици – организационна основа, авангард на силите за бъдещите преобразования. Бъдещето на човеческата цивилизация той вижда социалистическо, естествено построено на нови научни и технологически основи.
Съзвучно с изказването на доктор Хайнц Дитрих бе и докладът на доктор Ханс Модрова, който на основата на детайлен анализ на развиващата се ситуация в света, преди всичко в страните от ЕС, направи извод за неизбежността на дълбоки социални изменения в обществото и обоснова възможните пътища за тяхната реализация. По негово мнение, революционните по своята дълбочина и природа социални преобразования съвершенно необезателно ще имат облик на кървави революции, а могат да протекат мирно и еволюционно. При това първа стъпка може да стане революция в информационната среда, където ще се сформира общо виждане за бъдещият свят в мрежовото интелектуално съобществи, което след това плавно ще се въплъти в практиката на държавно строителство като единствен възможен път за изход от тази цивилизационна криза, която е обхванала съвременна Европа.
Видният икономист доктор Гюнтер Балке от ФРГ в доклада «Необходимост от ново глобално просвещение» в качество на ключева задача за социални преобразования отдели разпространение на новите социалистически идеи в обществото, изучение на теорията и практиката на съвременните ненасилствени методи за социални преобразования.
Интересни резултати от социологически изследвания представиха докторите Клаус Барч (ФРГ) и Давиде Фери (Италия) в доклада «Асиметричното представяне на обществото в централните органи на властта по класови, гендерни и етнически признаци в Германия, Великобритания и Китай», където показаха въпиющият дисбаланс на представителство на различни слоеве от населението в парламентите на тези три страни, където повече от 70 процента от населението е представено от по-малко от 10 процента парламентаристи, а под три процента от населението – от повече от 60 процента.
Авторът на статията, представящ Русия на този семинар, излезе с доклад «Геополитическа концепция на многополярният свят: Европа, Китай и Съединените Щати. Основни зони на конфликта: Украйна, Централна Азия, СреденИзток», в който показа, че световният порядък на бъдещето ще се сформира не от държавите, а от цивилизационните съобщества начело със своите центрове на сила. Архитектурата на бъдещият свят ще бъде определена от пет водещи цивилизации: западна, евроазиатска, китайска, исламска и латиноамериканска. Ключева роля във функционирането на бъдещият световен порядък ще играят междуцивилизационните съюзи, най-важен от които може да стане континенталната ос Запад – Евразия – Китай (Берлин – Москва – Пекин).
Мексиканските представители: доктор Гилермо Лезама, президент на университета на трудящите се в Мексико, и Емилиано Силва в своя доклад показаха, че в страната расте социалното напрежение, предизвикано от всевластието на неколцина клана, болшинството от които са всъщност криминални, която формира в страната предреволюционна ситуация, опасна с масово кръвопролитие и възможна загуба на държавна независимост. Разрешение на острите социални въпроси авторите на доклада също виждат във внедряването на информационни технологии на демокрацията на участие.
Концептуални проблеми
Анализът на насочеността и съдържанието на представените изследвания показва, че те съдержат цял ред достатъчно сериозни недостатъци.
Преди всичко може да отбележим абсолютизацията на идеята за демокрация на участие като решаващ инструмент за построяване на ново общество. Тази концепция като цяло изглежда много привлекателна. Но при по-внимателно разглеждане в нея се изявляват сериозни проблеми.
Пръв и най-важен от тях е, че няма никаква възможност да се пконтролират от страна на обществото коректността за отчитане резултатите от гласуване. В компютерните системи в отличие от традиционните системи, основанни на бюлетини, това практически е невъзможно да се осъществи. На битово ниво, където не се засягат интересите на сериозни политически сили, на честност на броене на гласовете все още може да се разчита. Но вече на регионално, а още повече на държавно ниво да се надяваме на честно броене на гласове не е възможно: резултатът от гласуване ще се решава не от числото гласували, а от степента на контрол на конкуриращите политически сили над електронната система, качеството и количеството хакерски колективи.
Освен това, във всички повече или по-малко крупни страни, даже високоразвити, такива като САЩ, има мащабни зони, където Интернет и безжична телефонна връзка са недостъпни. Съответстно да се обеспечи всеобхватност на територията и населението на такива страни от тази система е невъзможно.
С този проблем е свързан и друг – съсредоточавайки се на изработката на ефективни инструменти на реалната демокрация, научните колективи, съдейки по представените резултати от изследвания, не обръщат длъжното внимание на главният въпрос: какъв трябва да бъде стопанственият ред в постиндустриалната епоха? Не се разглеждат проблемите на бъдещата социална структура и форми на собственност, механизмите на функциониране на обществото в цяло в информационната епоха.
Накрая, няма детайлен анализ на движещите сили на бъдещите социални преобразования. Ако основен двигател на социалните преобразования на новото време бяха селските маси – главна сила на тогавашната икономика, а впоследствие работническата класа – основен производител в индустриалната епоха, то днес, в информационната ера, по признание на участниците на семинара, на политическата арена излиза нова политическа сила – интелектуалният пролетариат. Производството на информационни продукти, преди всичко сложни, е придобило всички формални признаци на конвейерното производство. Това превръща работниците в информационната сфера (инженери, програмисти, учени и други) във фактически пролетариат, трудът на който освен това е съвершенно неадекватно заплатен от работодателите. Информационното пространство и интелектуалното превъзходство на тази сила над властните кланове създава изключително благоприятни условия за неговата оперативна и достатъчно скрита организация. Пример могат да послужат събитията от «арабската пролет».
Друг важен проблемен аспект, който може да се отбележи, е този факт, че философска база за представените изследвания остава класическият материализъм, сформиран още в началото на XX век. Като следствие на това в изследванията доминира икономически поглед на цялата жизнена дейност на цивилизацията. В търсенето на нови форми на социално строителство в информационната ера, навярно трябва да се започне с ново осмисляне на основният въпрос на философията: какво е първично – материята или духът? Вероятно, нов отговор на него може да стане признание на тяхното неразделимо единство.
Поглед в бъдещето
Въпреки всичко лидерите на новото международно научно съобщество гледат в бъдещето с оптимизъм. Доктор Хайнц Дитрих каза: «Ние възнамеряваме да интегрираме знания от различни дисциплини: политическоа икономика, математика, теория на сложността, теория на информацията, биология, теория на мрежите, политическя и воення науки. За да включим междудисциплинарен обмен и сътрудничество, ние ще създадем общодостъпни бази на знания в Интернет и ще организираме виртуални курсове за обучение на желаещите. Ние ще работим като виртуално доброволно обществп изследователи, свободно обменящи се с резултатите от своите изследвания. Ние се обръщаме към изследователите, които разделят нашите ценности за устойчиво демократическо развитие на световната цивилизация, свободно от нужда и експлоатация, да се присъединят към нас. Ние се стремим да построим международни връзки за съвместна работа, които ще търсят разрешение на най-важните проблеми на днешният ден. Резултатите от нашата работа трябва да станат информационна поддръжка за социалните движения и прогресивните правителства. В резултат от международните колективни усилия с децентрализирано разделение на труда ние можем да използваме колективният интелект на прогресивното научно съобщество за големи достижения, много по-големи, отколкото бихме могли да направим самостоятелно».
Някога, в далечната 1864 година бе създаден първият работнически интернационал, преобразувал се през 1889-а във втори – социалистически. Изминаха около 30 години, и социализмът победи в Русия. Днес времето е свито и същите процеси могат да се осъществат няколко пъти по-бързо.
Интеллектуалният социнтерн се ражда. Неговото организационно ядро ясно осъзнава целите и задачите, ясно си представя пътищата за тяхното достигане и най-главно – има необходимата воля да се движи в избраното направление, решавайки попътно възникващите проблеми.
Макар това мероприятие да остана незабелязано от политическите кръгове на страните от Европа (същата Германия, в столицата на която то се проведе), то въпреки това е силно знаково събитие.
Преди всичко следва да се отбележи, че при относително малко число докладчици на семинара бяха представени научни кръгове на седем страни – ФРГ, Русия, Норвегия, Великобритания, Италия, Мексико и Куба. Присътства и излезе с доклад бившият президент на ГДР, а днес почетен президент на Лявата партия (Die Linke) на ФРГ доктор Ханс Модров.
Мероприятието получи достаточно солидна поддръжка от водещите научни центрове в света. В числото организации, съдействали в едно или друго отношение за провеждането на този научен семинар, бяха Автономният столичен университет на Мексико (Universidad Autonoma Metropolitana – UAM), Центърът по икономика на Шанхай (CESS), Шанхайският университет по финанси и икономика (SUFE), Световната ассоциация за политическа икономика (WAPE), Работническият университет на Мексико, Центърът за икономическо и социално развитие и Китайската академия по социални науки (CASS).
Към реална демокрация чрез информационните технологии
Основно внимание на семинара се отдели на днешните проблеми на цивилизацията, преди всичко на обеспечението на реализация на правата на човека в съвременния свят, усъвершенстване на механизмите на демокрация в условията на преход към информационно общество, а също на възможният облик на бъдещето световно устройство и пътищата за разрешение на съществуващите кризи.
Болшинството докладчици признаваха, че съвременната цивилизация, в частност нейната социална система, преживява период на дълбоки преобразования, водещи към формиране на качествено нов световен ред. Основна първопричина за тези процеси болшинството участници на семинара виждаха в цифровата революция. Нейните последствия, по тяхно мнение, могат да бъдат съпоставими за човешката еволюция с промишлената или аграрната революции. Като следствие трябва да бъдат изменени основни институции, лежащи в основата на съвременната цивилизация: пазарна економика, парламентарна демокрация, елитите на обществата и държавите, транснационалните елити. Еволюцията на тези институции може да доведе към ръст на рисковете и угрозите на цивилизацията, срив на нейното устойчиво развитие.
Колаж Андрей Седых
В частност, икономиката, основана на пазарни механизми на формиране цената на продукта (преди всичко информационният), ще загуби способност за обезпечава адекватна оценка на стойността на труда. По мнение на болшинството присътствавщи, това ще доведе до необходимост от използване на передови информационни технологии с прилагане на нови методи за оценка стойността на продукцията и услугите, основани на теорията за стойност на труда (Адам Смит, Давид Рикардо, Карл Маркс). Те ще позволят да се заменят или допълнят пазарните механизми, обеспечавайки за сметка на това еквивалентна оценка на всички видове трудова дейност, сформиране на ефективни и демократични механизми на изработване на решения за производство и разпределение на различните продукти и услуги. Тоест пазарните механизми на съвременната икономика в информационната епоха губят своята ефективност и възниква необходимост от преход към някакви непазарни инструменти за регулиране на икономическото развитие, основани на демократическите механизми. Всъщност става дума за нови форми на социалистически отношения.
В качеството на главен механизъм за реализация на демократическите принципи в информационното общество се предлага концепция за демокрацията на участието, която трябва да позволи на хората непосредствено да участват в приемането на важни решения в икономическата, политическата, военната и културната сфери за сметка на съчетанието на представителни и преки плебисцитарни механизми.
Съвременните демократически механизми, по мнение на болшинството участници в семинара, не в пълна степен са способни да реализират главното право на народа да бъде основен източник на власт. Днес областта на прилагане на демократическите инструменти фактически се ограничава само до сферата на избора на отделни висши ръководители и състава на парламентите (както и те да се наричат в отделните страни). Съответстно правото за всички основни аспекти на реалното управление – от целеполагането до постановка на задачите и контрол за изпълнението се делегира на сформираните органи на властта. При това ефективен контрол от страна на обществото върху това управление е практически невъзможен: да се свали от длъжност негодният ръководител, не желаещ да изпълнява предизборните обещания, е практически невъзможно даже в най-демократичните страни. Затова предизборната лъжа е станала норма в съвременната политика.
Създаването на действително демократично общество, считат участниците на семинара, е възможно за сметка на радикално расширение сферата на прилагане на демократическите механизми, включвайки в нея не само формиране на органите на властта, но и ключеви аспекти на текущото управление, такива като целеполагане, определение на задачите и даже способите за достигане на целите. Естествено, това е възможно изключително за сметка на прилагането на информационните технологии. Именно даденото направление на дейност се явява, по мнение на ред докладчици, предово и най-перспективно направление за развитие на социалното устройство на обществото. На този курс и са съсредоточени основните усилия на болшинството научни колективи, представени на семинара.
Друг важен извод от изказванията на участниците на семинара е признанието от този достатъчно представително международно съобщество от учени на това, че изход от съвременната цивилизационна криза е възможен само чрез построяване на нов модел социализъм. Той е длъжен да обеспечи (за разлика от социалистическите модели на XX век) реална демокрация. Нейна технологическа опора може да стане само глобална информационна среда. В това отношение твърде показателна е темата на доклада на доктор Павел Кокшота, специалист в сферата на икономика и изчислителна техника от университета Глазгоу – «Научната парадигма на социализма в XXI век и преодоляване на пространствено-времевите ограничения на демокрацията на участие чрез системи за гласуване през мобилен телефон и информационни технологии».
В този контекст може да се отбележат някои от най-интересните изказвания. Така например, доктор Ханс Еберхард Шулц, юрист от ФРГ, президент на ES-Фонда, в своя доклад на тема «Борба за социалните права на човека в качеството на средство за необходимите преходи в текущият световен порядък» с опора на основателна база резултати от социологически изследвания и анализ на правовите системи на водещите държави в Европа и САЩ доказа, че в страните от западната цивилизация при пазарна економика е невъзможно да се реализират даже елементарни права на човека, понеже по-състоятелните, разширено тълкувайки своите права и свободи, лишават от такива по-малко обезпечените си съграждани.
Доктор Хайнц Дитрих, виден учен в областта на социологията, един от идеолозите на концепцията на демокрацията на участие, в доклада «Еволюция на демокрацията на участие и посткапитализъмът в дихотомическият световен порядък на НАТО и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС)» констатира възникване на нов модел биполярен свят: НАТО – ШОС. При това той отдели трета сила, която има бъдеще. Това са големите маси активно население на света, стремящи се към създаване на по-справедлив световен порядък. Водеща роля той отделя на слоевете, свързани с информационната сфера, най-интелектуално развитите личности. Те, опирайки се на научна база, определяща обликът на бъдещия свят, теорията и практиката на социалните преобразования на съвременният информационен свят, ще могат да станат авангард на силите, които ще строят нов, справедлив, истински демократичен свят. По негово мнение, «научната парадигма» на новият справедлив социален порядък, а също на регионалните и националните програми за преобразование разглеждайки ЕС и Латинска Америка в основни линии са сформирани. Водят се работи в това направление и в други страни. Най-важна задача за текущият момент той счита формиране на мрежево международно съобщество от аналитици – организационна основа, авангард на силите за бъдещите преобразования. Бъдещето на човеческата цивилизация той вижда социалистическо, естествено построено на нови научни и технологически основи.
Съзвучно с изказването на доктор Хайнц Дитрих бе и докладът на доктор Ханс Модрова, който на основата на детайлен анализ на развиващата се ситуация в света, преди всичко в страните от ЕС, направи извод за неизбежността на дълбоки социални изменения в обществото и обоснова възможните пътища за тяхната реализация. По негово мнение, революционните по своята дълбочина и природа социални преобразования съвершенно необезателно ще имат облик на кървави революции, а могат да протекат мирно и еволюционно. При това първа стъпка може да стане революция в информационната среда, където ще се сформира общо виждане за бъдещият свят в мрежовото интелектуално съобществи, което след това плавно ще се въплъти в практиката на държавно строителство като единствен възможен път за изход от тази цивилизационна криза, която е обхванала съвременна Европа.
Видният икономист доктор Гюнтер Балке от ФРГ в доклада «Необходимост от ново глобално просвещение» в качество на ключева задача за социални преобразования отдели разпространение на новите социалистически идеи в обществото, изучение на теорията и практиката на съвременните ненасилствени методи за социални преобразования.
Интересни резултати от социологически изследвания представиха докторите Клаус Барч (ФРГ) и Давиде Фери (Италия) в доклада «Асиметричното представяне на обществото в централните органи на властта по класови, гендерни и етнически признаци в Германия, Великобритания и Китай», където показаха въпиющият дисбаланс на представителство на различни слоеве от населението в парламентите на тези три страни, където повече от 70 процента от населението е представено от по-малко от 10 процента парламентаристи, а под три процента от населението – от повече от 60 процента.
Авторът на статията, представящ Русия на този семинар, излезе с доклад «Геополитическа концепция на многополярният свят: Европа, Китай и Съединените Щати. Основни зони на конфликта: Украйна, Централна Азия, СреденИзток», в който показа, че световният порядък на бъдещето ще се сформира не от държавите, а от цивилизационните съобщества начело със своите центрове на сила. Архитектурата на бъдещият свят ще бъде определена от пет водещи цивилизации: западна, евроазиатска, китайска, исламска и латиноамериканска. Ключева роля във функционирането на бъдещият световен порядък ще играят междуцивилизационните съюзи, най-важен от които може да стане континенталната ос Запад – Евразия – Китай (Берлин – Москва – Пекин).
Мексиканските представители: доктор Гилермо Лезама, президент на университета на трудящите се в Мексико, и Емилиано Силва в своя доклад показаха, че в страната расте социалното напрежение, предизвикано от всевластието на неколцина клана, болшинството от които са всъщност криминални, която формира в страната предреволюционна ситуация, опасна с масово кръвопролитие и възможна загуба на държавна независимост. Разрешение на острите социални въпроси авторите на доклада също виждат във внедряването на информационни технологии на демокрацията на участие.
Концептуални проблеми
Анализът на насочеността и съдържанието на представените изследвания показва, че те съдержат цял ред достатъчно сериозни недостатъци.
Преди всичко може да отбележим абсолютизацията на идеята за демокрация на участие като решаващ инструмент за построяване на ново общество. Тази концепция като цяло изглежда много привлекателна. Но при по-внимателно разглеждане в нея се изявляват сериозни проблеми.
Пръв и най-важен от тях е, че няма никаква възможност да се пконтролират от страна на обществото коректността за отчитане резултатите от гласуване. В компютерните системи в отличие от традиционните системи, основанни на бюлетини, това практически е невъзможно да се осъществи. На битово ниво, където не се засягат интересите на сериозни политически сили, на честност на броене на гласовете все още може да се разчита. Но вече на регионално, а още повече на държавно ниво да се надяваме на честно броене на гласове не е възможно: резултатът от гласуване ще се решава не от числото гласували, а от степента на контрол на конкуриращите политически сили над електронната система, качеството и количеството хакерски колективи.
Освен това, във всички повече или по-малко крупни страни, даже високоразвити, такива като САЩ, има мащабни зони, където Интернет и безжична телефонна връзка са недостъпни. Съответстно да се обеспечи всеобхватност на територията и населението на такива страни от тази система е невъзможно.
С този проблем е свързан и друг – съсредоточавайки се на изработката на ефективни инструменти на реалната демокрация, научните колективи, съдейки по представените резултати от изследвания, не обръщат длъжното внимание на главният въпрос: какъв трябва да бъде стопанственият ред в постиндустриалната епоха? Не се разглеждат проблемите на бъдещата социална структура и форми на собственност, механизмите на функциониране на обществото в цяло в информационната епоха.
Накрая, няма детайлен анализ на движещите сили на бъдещите социални преобразования. Ако основен двигател на социалните преобразования на новото време бяха селските маси – главна сила на тогавашната икономика, а впоследствие работническата класа – основен производител в индустриалната епоха, то днес, в информационната ера, по признание на участниците на семинара, на политическата арена излиза нова политическа сила – интелектуалният пролетариат. Производството на информационни продукти, преди всичко сложни, е придобило всички формални признаци на конвейерното производство. Това превръща работниците в информационната сфера (инженери, програмисти, учени и други) във фактически пролетариат, трудът на който освен това е съвершенно неадекватно заплатен от работодателите. Информационното пространство и интелектуалното превъзходство на тази сила над властните кланове създава изключително благоприятни условия за неговата оперативна и достатъчно скрита организация. Пример могат да послужат събитията от «арабската пролет».
Друг важен проблемен аспект, който може да се отбележи, е този факт, че философска база за представените изследвания остава класическият материализъм, сформиран още в началото на XX век. Като следствие на това в изследванията доминира икономически поглед на цялата жизнена дейност на цивилизацията. В търсенето на нови форми на социално строителство в информационната ера, навярно трябва да се започне с ново осмисляне на основният въпрос на философията: какво е първично – материята или духът? Вероятно, нов отговор на него може да стане признание на тяхното неразделимо единство.
Поглед в бъдещето
Въпреки всичко лидерите на новото международно научно съобщество гледат в бъдещето с оптимизъм. Доктор Хайнц Дитрих каза: «Ние възнамеряваме да интегрираме знания от различни дисциплини: политическоа икономика, математика, теория на сложността, теория на информацията, биология, теория на мрежите, политическя и воення науки. За да включим междудисциплинарен обмен и сътрудничество, ние ще създадем общодостъпни бази на знания в Интернет и ще организираме виртуални курсове за обучение на желаещите. Ние ще работим като виртуално доброволно обществп изследователи, свободно обменящи се с резултатите от своите изследвания. Ние се обръщаме към изследователите, които разделят нашите ценности за устойчиво демократическо развитие на световната цивилизация, свободно от нужда и експлоатация, да се присъединят към нас. Ние се стремим да построим международни връзки за съвместна работа, които ще търсят разрешение на най-важните проблеми на днешният ден. Резултатите от нашата работа трябва да станат информационна поддръжка за социалните движения и прогресивните правителства. В резултат от международните колективни усилия с децентрализирано разделение на труда ние можем да използваме колективният интелект на прогресивното научно съобщество за големи достижения, много по-големи, отколкото бихме могли да направим самостоятелно».
Някога, в далечната 1864 година бе създаден първият работнически интернационал, преобразувал се през 1889-а във втори – социалистически. Изминаха около 30 години, и социализмът победи в Русия. Днес времето е свито и същите процеси могат да се осъществат няколко пъти по-бързо.
Интеллектуалният социнтерн се ражда. Неговото организационно ядро ясно осъзнава целите и задачите, ясно си представя пътищата за тяхното достигане и най-главно – има необходимата воля да се движи в избраното направление, решавайки попътно възникващите проблеми.
Автор Константин Сивков
Източник http://vpk-news.ru/articles/19097
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.