Краят на една цветна революция

"Депутатите от украинския парламент приеха в четвъртък постановление за спиране на насилието по улиците, връщане на полицията и жандармерията в казармите и демилитаризиране на Киев." - из новините.


Ето финалната, последната фаза за ликвидиране на цветна революция в Укайна. Ето метода за справяне с цветни революции - в действие. Не знам кой център е създал тази стратегия, но те сработиха като по ноти. Да започнем малко по-отдалеч. И така целта на цветна революция е да изплаши властите с масови протести, като ги принуди да дадат оставка, или да започне гражданска война от някакъв вид, която да прерастне във външна интервенция от някакъв вид - чрез финансиране или директно от заинтересуваната страна. Стъпките са известни - събитие, протести, полицейско насилие, сакрална жертва/жертви на снайпери, силово разгонване и ескалация на конфликта/гражданската война. (Забележка: против протести не се използват снайпери. Използват се КАРТЕЧНИЦИ.)  И така къде сбърка сценария. Имахме събитие и протести, но уви - първа зацепка - нямаше полицейско насилие. Беркут стоеше, невъоръжен, незащитен, като неподвижен заслон на пътя, предизвиквайки изблик на екстремизъм от отсрещната страна. Вериги, пръти, булдозери. Нямаше реакция. Нямаше бити с палки, влачени, арестувани, или почти нямаше арестувани. Нямаше разпалване на конфликта. В същото време Янукович нон-стоп преговаряше и се споразумяваше с кого ли не. Предлагаше примирие, министерски постове, нови избори. Това обаче нямаше как да устрои революционерите. Те искаха или да го уплашат, за да се предаде, или да радикализират конфликта, като предизвикат някакво насилие от страна на милицията, което все не се случваше. Тук революционният център трябваше да предприеме следваща стъпка. Включваха се коктейли Молотов, град от камъни, импровизирано оръжие, но така и не се стигна до така очакваното насилие на милицията. Провокацията не успя. Обикновените граждани можеха да направят две неща - да се радикализират, т.е. да вземат в ръце оръжие и да започнат да воюват срещу милицията, или да си отидат в къщи. Протестите са хубаво нещо, когато има какво да ги държи - събитие, пропаганда, жертви, възмущение от жертвите. Но нямаше жертви - нямаше и възмущение. Имаше лек натиск от Беркут, без жертви, без разгонване, също така провокативен, както и отсрещната страна. Тази провокация обаче успя. "Мирните протестиращи" използваха своя арсенал, а обикновените граждани постепенно потеглиха към къщи. Нямаше какво да ги държи. А "мирните" съвсем побесняха. Тяхната провокация се проваляше, и накрая дойде и техния ред - снайперите. И точно в този момент, след като останаха само най-екстремистките елементи, и също така те откриха огън - този гениален ход - демилитаризация на Киев! Там вече нямаше обикновени граждани. Те нямаше как да останат в зоната на военни действия, ако не са гонени, бити и разгонвани от милицията, а просто оставени сами на себе си в обкръжението на радикали. И нямаше как този ход да бъде направен от Янукович, той изпълни своята задача повече от добре - да държи протестиращите под пара, да преговаря и да протака, изчаквайки дестилацията на протестите до ударното ядро от екстремисти. Това бе направено от отделен държавен орган с достатъчно власт да издаде нареждането, но не президентът, който изглежда в този случай прост изпълнител. И така протестът е сведен само до екстремисти, и те губят техният сплотяващ фактор - противопоставянето на силовите структури, губят фронтовата линия, която ги консолидира. Оттук те имат два пътя - да се разтворят в града, загубени между милионите му граждани, и да бъдат прибирани един по един, след изсниманите хиляди часове видеоматериали, или като организирана сила да започнат да извършват погроми срещу всичко и всеки, окончателно дискредитирайки се, и позволявайки по този начин на властта да вземе вече всички мерки срещу развилнялата се бандитска група. Или както е казал Махатма Ганди: "Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб и после ти побеждаваш". Беркут бе игнориран, осмиван, бореха се срещу него, сега той побеждава.