Да поменем Украина, и майната и

Известният в Латвия руски журналист, ръководител на интернет-проекта IMHOclub Юрий Алексеев в своите размишления, оформени като писмо до «оранжевия другар» под название «Ще сменим Украина, и майната и».
Ю.Алексеев:

- Вчера купих в магазина бутилка водка «Украинская» и изпих чашка мълчаливо, без да се чукна (традиционният начин на поменаване на умрелите по руска традиция - бел.пр.). Жал ми е за Украйна. Кой би могъл да предположи преди 23 години, че всичко така ще стане…
По принцип, след раздяла на Съюза на украинците се отчупи един от най-хубавите късове от Руската империя. Каква завидна промишленност и се падна… от авиазавода «Антонов» и четири атомни електростанции до винопроизводителните стопанства в Крим. А още 25% от световния чернозем, най-доброто селско стопанство в СССР, въглища, нефт, метали, мощен военно-промишлен комплекс, 1400 (!) километра черноморско крайбрежие, пристанища, пътища, курорти, вузове, НИИ, 50 милиона активно и образовано население… Не като Киргизия, под ягодите!
Украйна исторически бе най-оживената и развита част от империята. Както се казва в известният филм, «и кузница, и житница, и здравница». На нейните лакоми земи хиляди години хвърляха око всички възможни и невъзможни завоеватели: монголо-татари, турци, поляци, литовци, пруси, французи, австрийци, даже шведският крал тръгна в Полтава да воюва (къде Швеция, къде — Полтава). Идейният вдъхновител на днешните майдано-бандеровци —  Хитлер, когато ставала дума за Украйна, казват, примлясквал с език и сладострастно стенел: «Я-а, я-а-а, дас ист фантастиш!..»
Накратко, когато преди 23 години украинците отчупиха от СССР най-хубавата му част (включая подареният Крим), всички народи от бившата империя с черна завист помислиха: «Гледай, провървя им на хохлите, така им провървя!»
А сега, внимание: годишният ВВП на днешна Украйна на глава от населението е 3860 долара. За сравнение: у нища Албания — 4000 долара. Съседните небогати Полша и Русия изпреварват Украйна по ВВП почти ЧЕТИРИ ПЪТИ — 13 300 и 15 000 долара съответно. Измиращите и разбягващи се от своя земя латиши имат на душа 14900 долара. И сега най-обидното за хохлите: у съседите-белоруси (които "щирые и свидомые" (искренни и осведомени - бел.пр.) украинци считат «тъпи совки») — 7400. Два пъти повече. Какъв провал!
Вие — не сте добитък, вие — не сте козли?
Преди 10 години, по време на «помаранчевата революция», хит на сезона стана песента на украинската рап-група «Гринджолы»: «Разом нас богато, нас не подолаты» («Заедно сме много, не ще ни победят»). На Майдан я изпяха 100500 пъти. В екстаз хората се захласваха, биеха глава о земята, сам видях. В тази песничка ключеви думи бяха: «ние — не сме добитък, ние — не сме козли». Смело заявление. Искат ми се доказателства. Факти някакви… Поне разумен отговор на сакраменталният въпрос: ако си такъв умен, защо си такъв беден? По-беден от Албания и ДВОЙНО по-беден от «тъпа совкова» Белорусия.
А може, все-пак си струва накрая да се усъмните? Да предположите за минута, че възможно, все пак сте добитък и все пак — козли? Ами ако? Много е полезно да погледнем на себе си от страна.
Дайте аз ще ви обясня на пръсти. Преди 10 години вие протестирахте против «нечестните избори». Демек, Янукович, който тогава ви «подолал» (преодолял) е подправил резултатите. Устроихте голяма всеукраинска дискотека, месец пяхте и танцувахте на своя Майдан. В резултат — повторни избори и победа на сипаничивия Ющенко и «жената с косата». А само след пет години вие своя въжделен Ющенко (за който пяхте и танцувахте месец на мраза) отправихте в помийната кофа завинаги. Извинявам се да питам: а шо така? Що стана?
А после избрахте за президент тоя същия «отмайданен» Янукович (вече без поправки, под наблюдение на световни експерти), и песничката «ние — не сме добитък, ние — не сме козли» получи свеж смисъл. Схващате ли? През 2004-а викахте, че «не сме добитък» — и избрахте Ющенко, а през 2010-а — се върнахте назад към Янукович. Тоест помислихте хубавичко, всичко претеглихте… и признахте, че вие все пак сте добитък и козли... Смехтанимога!
Кафявият майдан
Преди три месеца вашият президент Янукович предпочете руските 15 милиарда и 30-процентна отстъпка за газа пред безплътният «договор за ассоциация» с гейропа. От моя практически поглед — юнак! Умело пудреше мозъците на гейропейците, а в това време активно се пазареше с Путин. И все пак прекара ловкия чичко Пу на конкретни мангизи! Румънци-българи-гърци, които са в пъти по-богати от Украйна, такъв Янукович на ръце биха от московския самолет изнесли. Златен клозет биха подарили в пожизнено ползване. Десет клозета!
А вие, украинските «не-добитък-не-козли», започнахте гуми в центъра на града да горите. Ех, не сте сръбнали още вие европейска мъкица. На 23 февруари побъбрих по скайп със своя армейски приятел Мишка (живее в Лвов), изпихме по чашка за Съветската армия. Поговорихме за руският газ… Аз в скайповската камера му показах своята сметка за вода-отопление за януари (211 евро). Той не повярва. Каза, че неговата пенсия на подполковник от украинската армия е един път и половина по-малка. А квартирите у нас — еднакви.
Всъщност, а къде сега мангизи ще вземете — Киев да ремонтирате? Осрахте нали града, не по-зле от хитлеровите завоеватели. Простете, но вашият «евромайдан» — това е висше проявление на идиотизъм. Ако той не бе завършил с 80 трупа, аз сега бих се въргалял от смях. Всъщност, за бъдещите трупове аз конкретно предупреждавах още в началото на декември «В спектъра оранжевият цвят стои рядом с червения. Малко да отместиш дължината на вълната — и тръгна тя». Отместиха, и тръгна!
Янукович — крадец!
Главен аргумент на днешните майдановци (които не са съвсем фашисти) е такъв: Янукович — крадец, а неговото обкръжение — банда. Е с това точно няма да споря. Разбира се — крадец. Янукович е крадец от детство, неговата първа съдимост е на 17 години за грабеж в състава на банда, три години колония получава, лежа ги.
На цяла Украйна бе известно, но него все едно го избраха. Да си се отсмееш! Защо? Ами така винаги става, когато в страната възникват «оранжеви» настроения с песни и танци. Когато народът започне да гласува за тези, които най-гръмко вика в микрофона пред тълпата — на сцената излизат най-големите мерзавци и клоуни. И други там не може да се появят ПО ПРИНЦИП!
Вие можете ли да си представите, на сцената на Майдан да излезе разумен икономист-управленец и да започне, без да бърза, да чете сериозна програма за излизане на страната от криза (с часове, да кажем, 3-4). Кой би го там слушал между извиванията на поп-певичката Руслана и рап-речевките «Разом нас богато»? На Майдан са нужни лозунги кратки и дебилни: «Избери мен, избери мен — птица на щастието на утрешния ден. Слава на Украйна! На героите слава!»
След песенни майдани народите ВИНАГИ избират най-безсмислените и подли правители — «борцуни» тип Ющенко. Е а после, ако не се случи поредният майдан, на сцената излизат «здравите стопанственици», тоест крадците. Впрочем, оранжевите борцуни — също са крадци, макар и не толкова умели, както тези, които ги сменя. Ние в Латвия това го минахме преди 23 години. И до днес го минаваме.
Янукович — убиец!
Вторият аргумент на майданутнатите украински другари: «Янукович е давал заповеди да раняват и убиват «мирни демонстранти». А виж с това съм готов да споря. Е, помислете сами, кой във цялата тая евромайданна история бе най-малко заинтересуван от кръв?
Ако отхвърлим предположението, че Янукович е идиот със суицидални наклонности (а той явно не е идиот, и е много жизнелюбив човек), то е ясно, че кръв на улиците, даже минимална — това е неговата неминуема смърт. И той това го разбираше, с месеци държа под град камъни и огън безоръжните милиционери.
А кой конкретно даваше неадекватни заповеди «трепем децата», откъде се взеха снайпери? Това вие никога няма да узнаете. Същия въпрос като: кой уби Кенеди? Преди 23 години се проля кръв в Рига и Вилнюс. Следствието тече до сега. На всички песенни майдани — от Рига и Вилнюс до Сирия с Украйна — винаги се появяват снайпери, които развръзват боя. И тях никога не ги намират. Единственото, което може да прави в този случай разумната публика — да строи предположения, кому е изгодно.
Вземете по пирожка от полицата
Включваме мозъка и мислим. С какво започна Майдан? С отказа на Янукович да подпише «евроинтеграция». Кой всичките тези три месеца рапалваше майданни настроения и накрая доведе украинският народ до кърваво безумие? Зловредният Путин? Австралийските аборигени? Марсианците?
Как не! На Майдан на поток потекоха разни «емисари» — литовски, полски, шведски, немски, американски политици — министри, депутати, комисари, сенатори, държавни секретари и заместници. И всеки излиза на сцената на Майдана между революционни песни и вика нещо безсмислено, но запалително (разпалващо), от типа «Ние сме с вас! Украйна слава! Геройте слава!»
И колкото по-идиотска бе чуждестранната персона и нейните лозунги, толкова повече се разпалваше Майдан. Дойде даже главният кретен и лузер от миналото десятилетие — екс-президентът на Грузия Саакашвили, човек, просрал една трета от собствената си страна, погубил маса народ, човек, фамилията на когото грузинският народ ще проклина във вековете. И този ядящ вратовръзки пуснаха на сцената, а Майдан му аплодира. Братя-украинци, вие да не искате сътбата на неговата страна?
Но най-мерзкото зрелище, лично за мен бе, когато старата жаба — зам-държавна секретарша на САЩ Виктория Нуланд раздава на майданутите пирожки. А майданутите тези пирожки и вземаха от ръцете и се кланяха. Държавата е на ръба на банкрута, народа на ръба на гражданска война, а тя пирожки американски донесла. Не пари, не помощи, не съвети, как да спасяват страната, а — пирожки! Да хрантути тъпият и благодарен добитък. Украйна слава, геройте слава, ето ти за това пирожка! Аз тия пирожки в г... (задраскано) в мутрата бих и хвърлил. Сори за непарламентарните изрази.
Момчета, вас ви вързаха, като деца. Вие мислите, что това вие САМИ сте устроили своя майдан? Наивни деца! Това ТЕ ви устроиха майдан, втори за 10 години. Вашият Янукович пробва да не изпълни указание на вашингтонския и брюкселския обкоми — и го наказаха с кървав майдан. Както до това наказваха Египет, Либия, Сирия и т.н. По същия този сценарий, едно към едно. А вие в това представление — не сте герои (за които "слава!"), а — подтанцуващи и пушечно месо. За пирожка.
Демокрация бандеровски образец
Какво сега става у вас… ой, лошичко! Правителство няма, милиция няма, пари в бюджета няма и няма откъде да се вземат, в страната — махновско Гуляй-поле наполовина с бандеровска партизанщина, Крим вече вдигна руски флаг, вече и там кръв е пролята… А вашата Рада весело приема закон за забрана на руският език. По-актуален въпрос в този момент не се намери. О це гарно, о це — "държавническо мислене" на  украинският народ! Слава на Украйна!
Вчера вечерта на Майдан утвърждаваха новото правителство — със сцени, под музика. Пълен сюрреализъм — Гогол, "Тарас Булба", Запорожката сеч... Какво хилядолетие е? Ущипете ме, аз спя...
Всъщност, какво вие все ревете «Слава на Украйна!»? Като минимум, това е нескромно. Това звучи примерно така, като че аз да изляза на улицата и започна да рева: «Слава — НА МЕН!»  Това другите народи, на вас гледащи, трябва с възторг да възклицават «Слава на Украйна!» А сега другите народи, на вас гледащи, с ужас шепнат: "пре....а се Украйна". Момчета, вие майданете всеки 10 години — и вас по ВВП ще ви изпревари Сомалия.
И макар да ми е жал близкият народ (сам по кръв съм на четвърт хохол), но в даденият случай аз все-пак считам, че чашата тази вие трябва да изсърбате до дъно. С банкрут, с пълен развал на икономиката, с развал на страната, със стотици хиляди икономически беженци, с хуманитарна милостиня от богатичките съседи… Накратко, със всичко това, което е длъжно да се случи след голямо всенародно безумие. Народите, даже големите, от време на време е нужно да се ударят фейс във тейбл.
Иначе те никога няма да поумнеят.

Източник:  http://baltija.eu/news/read/36592