Александър Дугин: «Това е великата война на континентите»

В битката за Украйна трябва да разберем, че САЩ нямат конструктивен сценарий.

«Американският сценарий за Украйна – да се овластят неонацистите, да се разгърнат репресии и да се наблюдава как ние (Русия - бел.пр.) ще се въвличаме в кървава каша на нашите граници» – заяви за вестник ВЗГЛЯД философът Александър Дугин. Но времето работи за Русия – САЩ губят своето глобално влияние и възможности.

Сътбата на Украйна вече не може и занапред да остава само въпрос на нашата външна политика. От отговора на украинският въпрос зависи бъдещето на самата Русия, затова е така важно да се определим с това, какво искаме от Малорусия. Съединение, раздробяване митическо неутралитет? За това какво всъщност е днешната фаза на украинската криза, за плановете на САЩ и Европа, за това, каква трябва да е политиката на Русия на украинският фронт, вестник ВЗГЛЯД говори с философът и геополитик Александър Дугин, директор на Центъра за консервативни изследвания при социологическият факултет на МГУ. С това интервю ние започваме серия публикации, в която на вопросът «Как да върнем Украйна?» ще отговарят руски мислители и политици.

ВЗГЛЯД: Събитията от 18 февруари това начало на гражданска война в Украйна ли е?

Александър Дугин: Да, на Украйна започна гражданска война. САЩ започнаха радикализация на събитията. Те вървят към установяване там на националистическа, фашистска диктатура. Ако този вариант не мине, то ще започне разпад на Украйна, в който ще се въвлече Русия. В случай на първият сценарий от нас моментално ще искат изтегляне на Черноморският флот, във вторият сценарии ние затъваме в украинският хаос. Двата сценария са негативни за нас, те са ни наложени. Развръзка ще има в най-близко време.

ВЗГЛЯД: Но има все пак шансове, че ще се удаде да се избегнат двата негативни сценария, и ситуацията ще се върне към колебливо противостояние, което отново ще се изостри вече чак по време на избори. Ако не говорим сега за раздробяване и колапс на Украина, то възможно ли е връщане на Украйна към съюз с Русия, съединение на двете части на едно цяло? Как трябва да се строи политиката на Русия на украинското направление в средносрочна перспектива?

Александър Дугин: Трябва да поставим Украйна в геополитически контекст. Съществува не просто украинска криза, нужно е да гледаме не на руско-украинските отношения и даже не на отношенията в триъгълника Русия – Украйна – Европа. Това е далеч по-сложен модел – това е великата война на континентите. В началото на 90-те години, когато доминираше либералната идея, геополитиката и идеята за противостояние на континентите осмиваха, а днес на нито един вменяем аналитик няма да дойде в главата да отрича законите на геополитиката.

Това, което сега се случва в Украйна – това е борба на еднополярният свят, въплътен в американската хегемония, против Русия, която въплъщава в себе си неотклонно растящата воля към построяване на многополярен свят. Това е битка на САЩ за съхранение на световна доминация. И действатт тук същите хора: Виктория Нуланд (заместник държавния секретар на САЩ), Бернар-Анри Леви (френски «философ» и обществен деец, изказвал се на Майдан в началото на февруари), които бяха подпалвачи на войни в Либия, Сирия, Ирак, Босна и така нататък. Днес борбата на континентите: Евразия и Атлантика – протича на няколко фронта, в това число и на най-жизненоважният за нас – украинският. Макар в Сирия да се решава същият проблем, в значителна степен той бе решаван и в Либия – и ако в Либия ние не приехме удара (по причина, че на власт бе Медведев), то в Сирия и в Украйна ние го приемаме.

Така че върви борба, която в някакъв смисъл към украинците въобще няма никакво отношение – те тук са пешки. В глобалната геополитическа игра те имат много малък избор на свобода. Америка се бори за това, нейното право да се разпорежда със света е безгранично; Русия съвместно с другите страни настоява на ограничение на това право. Европа се опитва много тихо да изпълзи изпод американският ботуш, но това е много сложен процес.

ВЗГЛЯД: Колко сериозни са тези опити на Европа? В това число ако погледнем на украинската ситуация. Формално може да говорим, че Европа залага на Кличко, а САЩ – на Яценюк, но това всичко са тактически разногласия. Има ли Европа сили и решимост да води действително своя геополитическа линия в световните дела, а не да бъде разигравана от англосаксонският елит?

А. Д.: Съществуват две Европи: атлантическа и континентална. Едната е марионетка на САЩ, покорена территория, окупирана зона, а втората постепенно се движи в посока независимост. Но се движи акуратно, внимателно, в рамките на атлантическото партньорство, без да прави резки стъпки, но при това постоянно опитвайки се да усили своите позиции.

В цяла Европа съществуват тези две идентичности, и те са представени от две лобита – доминира проамериканското, либерално съобщество, в това число и гей-съобщество, което установява своите закони, и европейските лидери често се държат на повод от него. Другото е въплътено на първо място в консервативните, военните кръгове, в спецслужбите. И разбира се, в болшинството от народа.

Мнението на народа, както и демокрацията, са отместени настрана, с тях не се съобразяват. А фактически, това, което видяхме тези дни в Швейцария, където на референдум гласуваха за ограничение на миграцията – това е и демокрация, това е и гласът на Европа. Това е тази Европа, която, когато и дадат право на глас, право на реална демокрация, незабавно ще избере съвсем друго: швейцарска Швейцария, немска Германия, европейска Европа. Затова демокрацията в Европа днес е съвершенно несъвместима с провеждането на американската линия. И демокрацията в Европа се премахва – както например в Гърцив. Но Европа се съпротивлява, тече борба. Затова и по Украйна, и по други въпроси Европа се опитва да провежда своята линия.

Това, че американците са хегемонически терористи, които държат всички под своя ботуш, днес е очевидно на всички европейци. Сега е невъзможно да се каже, колко скоро ще им се удаде да отхвърлят американският ярем, но рано или късно това ще стане, то е неизбежно, защото американската доминация се руши.

ВЗГЛЯД: Могат ли разногласията по Украйна да ускорят процесът по освобождение на Европа от американско влияние?

А. Д.: Засега не. Още е рано – засега ситуацията в американо-европейските отношения не е стигнала до това, необходими са още пет-шест стъпки. Украйна не е финалният и не най-главният етап на този път. Тя е един от етапите – наред с подслушването, противостоянието на ЦРУ и немското разузнаване БНД в Гърция... Води се огромна борба. И разбира се в Европа има своя пета колона, своя «болотна». И ако у нас тя засега само седи и прави гадости на «Дождь», то в Европа тя просто доминира, изцяло управлява. Това е същата американска сволоч, като този Бернар-Анри Леви. Нима той е европеец? Той е просто платен американски сексот (секретен сътрудник - бел.пр.), който и политиката, и философията, и модата ще додведе до поръчаната тема. Гастарбайтер, който работи за американският папа.

Точно така, както и американо-соросовската мрежа, която е распъната у нас, представлява доминиращият в света порядък, работи на «княза на света». Опасността от нашата пета колона не е в това, че те са силни, те са абсолютно нищожни, а в това, че те са наети от най-големия «кръстник» на съвременният свят – САЩ. Затова са и ефективни, те работят, тях ги слушат, всичко им се разминава – защото зад тях стои световната власт. Борейки се за Украйна, Путин ясно обозначи това, което той е подтвърждавал и по-рано: той е на противоположната страна на барикадите. В борбата на еднополярния свят против многополярния той застава против американската хегемония.

Затова днес, преди даже който и да е коментатор или аналитик си отвори устата, за да говори за Украйна, вече е съвершенно ясно, на чия страна е. Така хората са запалянковци на един или друг отбор – тук не може да победи дружбата, тук е нужно да се вкара гол. Атлантистите всичко ще извъртат по свой начин, както те винаги правят, даже формулировките принципно се отличават: ако хомосексуалист похвали Путин, то той е мръсен п..., а ако го е наругал, то уважаем представител на гей-съобществото. Ако някой говори за необходимостта да се ограничи миграцията на африканци в Европа, то либералите го обявяват за неонацист, а ако френският комик Дьедоне се смее над някои аспекти на ционизма, то същите го наричат немит негър. Това са двойни стандарти.

Но не е нужно те да се критикуват – има американски стандарти, а има и наши; и тези, и другите са двойни. Затова защото ние виждаме истината от своята гледна точка, а те – от своята. Тях също трябва да разбираме, когато лъжат на тяхното «Эхо Москвы». Всеки, който се изказва против Янукович в Русия – това е сътрудник на американската мрежа, той има своя логика. Трябва само да бъде регистриран като агент на влияние и после спокойно да разговаряме с него. Те имат право да работят за САЩ, в края на краищата, шпионажът никога не трябва да се изключва. А някои просто така силно ненавижда нашата страна и многополярният свят, че прави това искрено.

Така че анализът на украинската ситуация не може да бъде неутрален, защото там има само две страни – не три, не десет, а точно две: тяхна и наша. Позиция атлантическа и позиция евразийска. Между тях и нас съществуват барикади.

ВЗГЛЯД: И Русия в тази война на цивилизации се опитва да върне Украйна, разбирайки, че без нея ще бъде непълна...

А. Д.: Ние искаме да усилим нашият евразийски полюс, съединявайки се с близка до нас във всички отношения – исторически, религиозно, културно, етнически, лингвистически – част от нашият общ славянски, православен евразийски свят. Ние искаме това не в безвъздушното пространство, не във вакуум – ние искаме това в хода на борбата против нас. Защото вече даже просто желаейки това съединение, говорейки за това, ние вървим против САЩ и техните планове.

Погледнете, как веднага се променят очите на Венедиктов или Латинина, когато те чуват за съединение. В отговор чуваме рев – не техния, на тях, въобще, им е все тая, това е отглас на огромните клади на великата война на континентите, в която те са просто пешки. Както, всъщност, и ние – просто ние сме деца на руският народ, а те – на антируският. Ние стоим на страна на една цивилизация, те – на друга. Но ако тези, които седят във Вашингтон, се бият за своята цивилизация, и това е тяхно право, то за какво се бие тяхната прислуга у нас, тази пета колона? И защо тя така безнаказано пропагандира в нашата среда ненавист към нас самите?

В анализа на украинската ситуация преминава водораздел на представите за миналото, настоящето и бъдещето. Това е тази граница, където започва истинската политика, където се определят приятелите и враговете.

ВЗГЛЯД: Днешната украинска криза е логично следствие на цялата и постсъветска история...

А. Д.: Украйна сега се намира в много сложна ситуация. Тя се намираше в сложна ситуация и по време на «оранжевата революция» през 2004 г, и през 90-те години по времето на Кучма. И даже в СССР, особено в послевоенните години, тя изпитваше на себе си някои особенности на своето геополитическо положение. Украйна като национална държава исторически не съществува – няма нито украински етнос, нито украинска нация, нито украинска цивилизация. Съществуват западноруски земи.

При това фактически западноруските земи започват от дяснобрежието, на десният бряг на Днепър – и те са много различни по своята историческа сътба. Част от тях са били в Полша, част под Австрия, част с нас, понякога са променяли своето подчинение. Що се касае левобрежна Украйна, то тази територия няма към западноруските земи въобще никакво отношение. Това са казацки земи, и никаква разлика между тях и Дон няма, там живеят едни и същи хора, говорещи на един език, и нищо общо със западноруската култура у тях няма.

Западноруската култура винаги се е чувствала независима и от поляците, и от австрийците, и от москалите (руснаците - бел.пр.). Идеи за съхранение на западноруският архетип, своя идентичност с несмели попълзновения към автономия са съществували винаги. Но, съгласете се, между такива плахи опити и независима държава има съществена разлика. Има и по-самостоятелни държави, които са се смирили с това, че се се оказали във нашата система.

И не трябва да преоценяваме стремежът на западните украйнци към свобода и независимост, той е бил винаги умерен. Те имат на това пълно право, но от това право до защита на национална държавност има голяма дистанция. Още повече че държавността падна отгоре им съвершенно случайно, в хода на помътнение на съзнанието на старшият брат, бе съвершенно исторически необоснована. В този момент ние бяхме просто парализирани от своята пета колона, не разбирахме какво правим. Като пиян човек, който е проиграл жената, децата, дома – приблизително това направиха Горбачов и Елцин. А сега пияните години на предателство и разврат преминаха, Русия изтрезня и мисли, какво да се прави с пропитите в кръчмата семейство, деца и братя, домове и земи.

Украинците получиха твърде много. Но и за нас територията на съвременна Украйна е твърде голяма – западеният анклав не можем да асимилираме. Ние винаги сме подавяли бандеровците – били сме жестки, залавяли сме ги и унищожавали след войната. Наистина, болшевиките още по-рано така са се отнасяли и към великорусите – изкоренявали са руската идентичност. В 20-те години това е било зверство на победилата тогава група от «Эхо Москвы» – можем да си представим, какво готвят те на своите врагове сега, ако установят тоталитарна диктатура.

В днешните условия, когато на страна на западениците играят американците, Украйна в днешни граници не може да бъде проруска. При никакви условия – даже ако има най-проруски президент (макар това сега е невъзможно, него ще отхвърли значителна част от населението), той ще е обречен да се държи като Кучма или Янукович. Това е максимумът на това, което можем да получим. Русия трябва да се замисли: ако искаме повече, от Кучма или Янукович, то ние се държим безотговорно.

ВЗГЛЯД: Но Янукович се опитваше да седи на два стола...
А. Д.: Получавайки след откровено русофобският, изяден от сипаница Ющенко, такъв непоследователен, внимателен, колебаещ се партньор, като Янукович, бе нужно да се пусне друг сценарий.

Сега ние поддържаме Янукович, но нямаме стратегия. Ние така и не сформирахме проруска, евразийска мрежа. Затова и сме фенове на Янукович, и той нещо прави – това, което може. Но повече той не може, и не иска, защото той е такъв, какъвто е, и ако бе различен, той никога не би бил президент на Украйна. А Москва никога стратегически не се е  занимавала с Украйна, и едва сега Путин започна истински да се бие за нея.

ВЗГЛЯД: След като ни се удаде да разубедим Янукович да прави асоциация с Европейският съюз, имаме ли по-натаъшна стратегия по отношение на Украйна? Какво трябва да правим – да се опитваме да я привържем, привличайки я в Митническия съюз, да залагаме на раздробяване, да запазваме ситуацията на постоянно противоборство между проевропейски и проруски сили?

А. Д.: Путин вече има дълъг опит на работа с Украйна. За времето на неговите първи два срока в Украйна вече протичаха драматически събития, и в тази ситуация той бе безупречен. Но при всички неоспорими достоинства на Путин той има голям недостатък: той счита, че идеята няма никакво значение, той не вярва в идеята, счита я за рамка за някакви технически, понякога даже тайни операции. Ако мислиш, че идеята – това е само форма на празни приказки, то неминуемо ще направиш множество грешки.

ВЗГЛЯД: Но за последните година и половина - две той, напротив, множество пъти говореше за значението на идеи, за смисълите и ценностите, даже за идеологическо противостояние и борба...

А. Д.: Да, това е много добър признак за неговата еволюция. Той се учит, той расте като президент. Но ако ще връщаме Украина така, както правехме до 2012 година, то няма да направим нищо. Путин трябва радикално да смени политиката на това направление. Да разбере идеята. Украйна като идея.

ВЗГЛЯД: Украйна – като главна идея за Русия, ние сме длъжни да поставим съединението в центъра на нашият дневен ред.
А. Д.: Да, и това означава, че ние сами разбираме нашият статус като един от полюсите на многополярния свят. Започваме да действаме системно. И настройваме кадровата политика под два принципа: идеология и ефективност.

Русия трябва да се управлява от идеалистическа патриотическа върхушка, която ще разглежда Русия като идея. Второ – ефективност. Ако на човека да дали задание и той не се е справил, поставят му минус, справил се – плюс. Но болшинството хора в правителството у нас не се справят, но при това някак получават нови назначения. Време е да завършваме с тази порочна практика, с тази лоялност към всякакъв боклук – това не е нито по европейски, нито по руски.

Ако Путин постави задача да се реши проблемът с УкраЙна пред ефективни мениджъри, които ще сваля според провала им и благодари за  успехите им, само това всичко ще измени. Само след една-две ротации всяка сволоч, която ще се опитва да се нагуши и лови риба в мътна вода на това, ще изчезне, защото това е много голяма отговорност. И ще останат хора, които са готови, искат и могат да се занимават с това.

ВЗГЛЯД: Какво трябва да се прави в най-близките години?
А. Д.: Трябва да разчетем времето. В глобалният свят протича падение на американската хегемония – и колкото повече се продържим във всяко положение, толкова по-големи шансове имаме да решим всичко мирно и спокойно. Времето работи за нас.

Това, което се случва с Нуланд, когато тя псува ЕС, е признак на истерия. САЩ са в истерия – те ден за ден ще загубят контрол над световната икономика, ден за ден ще връхлети нова вълна от голяматакриза. Всъщност, Америка живее в навечерието на своя край – като всяка империя, тя се опитва да продължи времето на своето съществуване. Поведението на Нуланд – това е като рижкият ОМОН от  периода на залеза на СССР, последна агония. Оттук и утечки, обърканост, неизпълнение на собствените обещания. Америка пада, Америка скоро ще рухне. Скоро – това понятие е много сложно, "скоро"-то може да продължи и 20 години, а може и две. Но това, че става дума за края на американската глобална хегемония, разбират и самите американци. И затова живеят по принципа «умри днес ти, а аз утре». Америка играе тази игра, и тя е готова да потопи всяка страна на света, която и пречи, в кървава гражданска война.

ВЗГЛЯД: Включая и Европа...
А. Д.: Разбира се. Именно за това и бе нужна стратегия по вкарване там на мигранти и мултикултурализъм, за да може максимално да се отслаби европейското общество, да се лиши от хомогенност.

Америка ще експортира гражданска война и гибел, както го прави в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия. Сега това започва в Босна, после ще дойде и в други балкански страни, възможен е и конфликт на Унгария и Румъния. Война всички против всички. И гражданската война в Украйна – това е способ за САЩ да отложат своя собствен крах.

ВЗГЛЯД: Вариантът на разкол на страната и гражданска война в Украйна е за САЩ запасен – в случай, ако те окончателно се убедят, че евроинтеграцията няма да се получи, или основен?

А. Д.: Макар САЩ засега са по-силни от всички, тяхното влияние пада. Те са на път да се плъзгат надолу, гибел не на самите САЩ, а на американската хегемония. Паралелно все повече ще се утвърждава Европа като самостоятелен играч, играещ частично с Америка, частично с Русия. Днес те 95% играят със САЩ, 5% – с Русия. Това съотношение постепенно ще се мени – със същата скорост, с която падат САЩ (американската хегемония - бел.пр.). Европа ще достигне нормално състояние: 50% със САЩ, 50% с Русия.

Ако Европа се движе в това направление, а ние се държим пред лицето на падаща Америка, то западното влияние в Украйна неотклонно ще пада с всяка година. Да нараства то няма накъде, Европа няма да играе за Америка, тя и така вече се старае по-малко да влиза в украинската ситуация – това правят само американските палаши сред европейците. Европа се отстранява от украинската история.

Никога не е стоял въпросът за встъпване на Украйна в ЕС – и това никога няма да стане. Става дума за етап, за договор за намерения, при това в момент, когато самите членове на ЕС от рода на Гърция и Унгария поставят въпрос за излизане от него. Инициативата да се завлече Киев в ЕС не бе европейска, а от проваленото подписване се възползваха за да  посеят в Украйна зърна на граждански конфликт.

Така че ако Русия се държи, даже неловко и без идеи, ако Путин съхрани тази линия, която има сега, и не направи стъпка назад, то колкото повече той се държи, толкова повече са шансовете, че ситуацията в Украйна сама по себе си ще се обърне в наша страна. Това е объективна реалност. Аз бих искал ние да действаме по-субектно, по-ефективно, но даже действайки със слаба ефективност, ние все пак все нещо правим – и на фона на падението на САЩ това ни дава шансове. Но разбира се, ако САЩ се чувствоваха добре, ако в Европа процесите не бяха катастрофични, това би било недостатъчно. Но сега у нашите противници всичко пада от ръцете – и ние трябва само да се държим. Тогава имаме шанс да спасим Украйна и да се спасим сами.

ВЗГЛЯД: На какво трябва да заложим в Украйна?

А. Д.: В Украйна американците не искат демокрация. Как така – та нали те уж през цялото време настояват за демокрация? Сега Украйна едва ли не е най-демократичната страна в света – едва ли някъде още съществува толкова демокрация. Тя е достигната за сметка на двата полюса: запада и изтока на Украйна. Ако някой се опита да наложи своя единолична воля, другата страна има всички инструменти, за да спре това и удари през ръцете. Ющенко поработи в «оранжев» вариант четири години и бе изхвърлен с позор. Янукович също не е свободен – само да каже, че зад него е Москва, мигновено получава такъв удар по своята легитимност от страна на украинското общество, че е принуден да изпрати в оставка Азаров и да говори за премиерство на Яценюк.

Украйна исчерпа возможностите си за демократизация. Демокрацията в Украйна сега работи не само против нас, но и против Запада. Защото всяко демократическо волеизявление на народа ще доведе днес отново до победа на Янукович. А опити да се правят преброявания на гласовете отново ще доведат до противостояние. Демокрацията не е изход за никого – нито за нас, нито за Запада, защото никой с нейна помощ не може нищо да промени в Украйна.

Сега главният проблем в Украйна като че се свежда към това, че човекът на САЩ е Яценюк, а на Европа – Кличко, а какво да се прави с Тягнибок и «Десният сектор», американците не знаят. Това не така – те прекрасно знаят, какво да правят с тях. Защото главната интрига на украинската ситуация е в това, че американците повече не могат да ползват в своите геополитически интереси демокрацията. Демокрацията става враг на САЩ. Демокрацията не им подхожда и в Европа, защото ако погледнем на демократическите решения на французите, то те ще са направени против законите за хомосексуални бракове, а Шотландия ще излезе от състава на Великобритания.

Така че аз мисля, че у американците има съвсем друг план по отношение на Украйна. Икономически тя не им е нужна, Европа също се се кани да я взима. Отговорът е само един: американците искат установяване в Украйна на националистическа, нацистска диктатура. Затова главната фигура е Тягнибок, а Яценюк – това е просто прикритие. Национализъм – това е единственият способ да се мобилизира Западна Украйна за остра политика. Да се окачи демокрацията, и под егидата на украински антируски неонацизъм те ще могат да установят силов контрол над изток и Крим. В духа на Саакашвили – те проработиха този вариант в Грузия и в Украйна вече могат да действат, отчитайки неуспехите в Южна Осетия през 2008 година.

ВЗГЛЯД: Това е кървав сценарий...

А. Д.: Засега не. Идването на неонацистите на власт в Киев ще създаде предпоставки за твърд националистически режим. Който веднага ще поиска изгонване на Черноморският флот от Севастопол и ще отмени всички решения на източните области, насочени против новата власт, както и ще започне твърди репресивни мерки. В този момент ще се появят американците, които ще кажат на Русия примерно същото, което ние казахме, влизайки през 1979 година в Афганистан: нас ни поканиха. Тогава те ни заявяваха, че нашата покана е фалшива, че нас са ни поканили местните комунисти, а сега ние ще им казваме, че те имат фалшива покана и тях са повикали неонацистите. Но тук стои въпрос на силата – ако американците влязат в  Украйна, то те ще могат да ни поставят ултиматум за извеждането на Черноморският флот, заплашвайки с ядрена война.

Ето на какво разчитат те в Украйна, защото всичко останало те и така го имат, нищо друго по демократически начин там няма да премине. Демократическите гласувания ще въстановят същата картина; дори повече, постепенно ще нараства самосознанието на изтока, което изостава от самосъзнанието на западна Украйна, ще се формира идеологията на изтока на Украйна, сепаратистски планове. Това неизбежно ще се случва в качеството на реакция на това, което се случва в страната сега – просто за украинците е нужно време, за да стигнат до това.

Така че американците просто са решили да предадат властта на неонацистското ръководство, само това ще им позволи да решиат – макар и временно, макар и на страшна цена – своите минутни проблеми. Но те са прагматици, те мислят на две-три стъпки напред. Те завоюват Афганистан, не мислейки какво ще е след 10 години.

ВЗГЛЯД: Едва ли Европа, да не говорим Русия, спокойно ще наблюдава американската игра в Украйна.

А. Д.: Европа ще се ужаси, макар проамериканските сили от типа на Леви ще ръкопляскат на Тягнибок, ще говорят за това, че това вече не е този Тягнибок. Те вече имат прецеденти, когато крайно десни, влизайки в парламента, стават напълно управляеми фигури, като Джанфранко Фини, който замина за Израел, помоли за прошка, и стана вице-премиер. И това в Италия, където имаше много силно антифашистско движение. Те имат опит на укротяване и купуване на националистите, които започват да са полезни идиоти на Запада.

Тягнибок и е избран за тази роля. Затова и за Запада не е нужно опозицията да се договори с властта – те нищо не искат нито от Янукович, нито от Яценюк и Кличко, които въобще са просто прикритие. В реалността САЩ могат да пуснат само сценарий на радикален украински национализъм. Блиц-операция по провеждането на недемократически, диктаторски закони, които после те постепенно ще смекчават или отменят, но работата вече ще е свършена: флотът ще е вън, ще бъде установено единна национална държава.

След някое време ще започне гражданска война. Тя ще започне в много неприятни за нас стартови условия. Ще се мобилизира Крим, в който вече се въоръжават татарските групировки, и те ще колят русите заедно с украинските националисти. Западноукраинските неонацистски бригади ще запчнат сериозни чистки в Източна Украйна – там населението е достатъчно разслабено, докато осъзнае, какво се случва, може да премине критически важен момент. Тоест американците ще поддържат неонацистите, а после ще кажат, че те нямат нищо общо, това самите украинци го правят.

Русия в най-добрия случай може да затвори крана, ще загубим време, ще изпуснем процеса, а после, вече влезки в кървавата драка, много силно ще загубим в очите на Европа. Америка веднага ще каже на европейците, че русите отново са се хванали за своя империализъм, те няма да се ограничат с Източна Украйна, те и на Полша ще посегнат, и Румъния ще завладеят...

Европа ще бъде отново тотално подчинена на Щатите, и с това САЩ на някакъв срок ще отложат своя край.

Това е техният сценарий. Да доведат на власт неонацисти, да разгърнат репресии и да наблюдават как ние ще се въвличаме в кървава каша на нашите граници.

Какво да правим ние? Да разбираме за какво става дума. На първо място даразберем, че техните задачи по отношение на Украйна не са конструктивни, а деструктивни. Ние се привикнали да мислим, че у противниците има някакъв конструктивен сценарий – в този случай това не е така, целият техен сценарий се свежда до това, на две-три стъпки да удължат своята агония, но той до никъде не води нито Украйна, нито Европа, нито нас. Ние не можем да си представим, колко зле са делата у Америка, да допуснем, че те мислят в категории «умри ти днес, а аз утре».

ВЗГЛЯД: Е, тяхното поведение в Големия Близък Изток през последните години подтвърждава това: те съвершенно не са изчислявали последствията от това, което направиха в Ирак и Афганистан...
А. Д.: Те не знаят, какво да правят и с Афганистан, и с Ирак. Шиитският Ирак ще бъде прихванат от Иран, и тогава САЩ ще използват против тях ваххабити, «Ал-Каида» и кюрдите. И този кървав хаос е завинаги. В такъв хаос искат да потопят и Украйна. Ние трябва да разберем това. Не трябва да се бърза. Колкото повече ние опъваме ластика в Украйна, толкова по-добре за нас. Има ситуации – например Карабах или Приднестровието – когато всяко решение ще е по-лошо, отколкото неговото отсъствие.

Едновременно ние можем да играем на изпреварване: разбирайки, че американците теглят Тягнибок, малко да развием темата на фашистската угроза в Украйна (и по малко вече го и правим) и да способстваме за превантивна организация на изтока и Крим, за да станат те самостоятелна карта. И когато западниците говорят, че ако нещо не е така, то ние захващаме администрацията във Лвов, то изтокът е длъжен да отговаря, че ще захване администрациите в Харков и Одеса.

Ние трябва да усилим Янукович. Този украински ужас все едно ще продължава, той никак не може да се разреши, у него няма никакво решение, така че нека засега да продължава.

Ние сега не можем да вземем цяла Украйна – ако посегнем на цялата, то ще загубим всичко. Да протакаме кризата безкрайно също ни е неизгодно, но ни е нужно време, за да се подготвим.

ВЗГЛЯД: Инициативата за развода трябва да излиза от западните области, тоест тръгва си слабият и загубилият.

А. Д.: Ние не трябва да излизаме като инициатори на разделянето на Украйна – ние трябва да подготвим, да създадем ситуация, когато двете части на Украйна са достатъчно равновесно мобилизирани. Западът вече е добре мобилизиран, а изтокът не. Нужна ни е мобилизация на изтока на Украйна. Ако изтокът бъде готов за отделяне, това ще е шанс, такова отделяне никога да не се състои. А ако изтокът не бъде готов, то западът ще се опита да го погълне.

По демократически способ това не се състоя – при Ющенко управляваха западениците и нищо не можаха да направят с изтока. Да го асимилират  не се получи. Значи, демокрацията вече не работи в интересите на западениците, тя работи в две страни. Затова и идва сценарият на Майдан с проамериканска националистическа диктатура.

Ние трябва да помогнем на мобилизацията на изтока и Крим – на идеологическа и структурна основа. Да инвестираме там, на първо място идея, второ, информационни стратегии, и вече на трето място – всичко останало. Необходимо е да се състави проект «Източна Украйна», в който трябва да се влага. Не за това, че да се раздели Украйна, а за да се предотврати разделянето. Защото ако там няма мощен самостоятелен изток, то този раздел все едно ще се случи, но само не по наш сценарий и против нас.

Освен това, ние трябва да работим в анклавите на западна Украйна. Там има достатъчно сериозни сили, с които можем да работим. Православните във Волина, закарпатските русини – много хора, които ще са за нас. Ние вече не можем да върнем запада, не можем да го захванем, но ако те започнат развал на Украйна, ние можем да им създадем множество неприятности, у тях вече няма да има тихи лвовски улички. Това, което те се готвят да устроят на изтока в Украйна, трябва да се случва у тях в къщи. Те няма да захванат изтока, но ще устроят там стрелба, терор, репрессии. И ние сме длъжни да сме готови да отговорим на терора на изток с партизанска война на запад. У нас трябва да има аргументи – и това не е само газът.

Сега се създава ситуация, когато излизайки против прозападните сили в нашите бивши републики, техните противници вървят по пътя на най-малкото съпротивление. Западът излиза с модел от националистически характер, с такъв либерален неонацизъм, а неговите противници изпадат в обратната крайност и започват да защитават съветизмът. Така става например в Молдова. От една страна, твърд антирумънски просъветски молдавинизъм на комунистите, а от друга – прорумънски либерал-национализъм. Точно същото и в Украйна – либерал-национализъм за Запад, а против тях хора с портрети на Сталин, разговори за великата епоха и социалните достижения. У либерал-националистите алиансът е напълно ефективен: неонацистите дават истинска енергия, а либералите ги прикриват. У самите либерали няма енергия – това са меншинства, във всеки смисъл на тази дума, от сексуални до национални, но влизайки в алианс с националистите, «малкият народ» на либералите придобива сила.

Какво казваме ние в отговор? Идеология на късносъветските мултфилми – Кот Леополд и Чебурашка: «Дайте да живеем дружно». Ние сме принудени да прибягваме към експлуатация на хубава, устойчива, но безсъдержателна съветска носталгия. Но това не е инструмент, това не е политика – с тази идеология нито Одеса, нито Донбас не ще отстоим. И още по-малко Киев. На нас е нужна нова идеология за Украйна и за Русия, а не лозунги за това, че сме имали велика епоха, пуснали сме в космоса Гагарин. Трябва да има национална, мобилизационна идеология на евразийството. Нужно е да се обърнем к смисълът.

Источник: http://vz.ru/politics/2014/2/20/672632.html

 

В коментар на статията на А.Дугин ще кажа, че тя е важна за разбирането на процесите, течащи в съвременния свят. Важно е да се разбира каква е необходимостта от създаване огнища на напрежение от САЩ и механизмите за тяхното подклаждане, което може да даде ключ за тяхното неутрализиране. В този аспект действията на Янукович в момента са добър образец за неутрализиране на огнище на напрежение, чрез оставянето му да "прегори" до край, използването на принципа на Махатма Ганди за непротивостоене на насилието, което започва да ескалира и се самоунищожава от вътрешната си негативна енергия, докато основната част от народа се консолидира против насилниците на "мирните" протести.

 

Друга важна мисъл, която се затвърди в процеса на превод е, че характеристиките на руската и българската цивилизация са сходни - двете са континентално ориентирани, телурократски цивилизации, за разлика от таласократичната англо-саксонска цивилизация. Същото важи и за немската цивилизация, което еднозначно определя страната на България като съюзник на Русия и Германия. Двете световни войни са парадоксални в това отношение, тъй като и двете започват между чисто телурократски Русия и Германия. Предвид казаното ориентацията на България към Русия и Германия е естествена, както и съюзът между тези две континентални цивилизации, а проамериканска - проанглийска позиция е противоестествена както за България, така и за Германия (Германия е един от примерите в това отношение, но същото важи за практически всички страни от централна Европа).