Формално доларът на САЩ продължава да остава основна валута за международни разплащания. По данни на ВТО сумарният обем на международна търговия за 2013 година е бил $18,8 трлн. От тях непосредствено в долари са били 81% от всички операции. Това са $15,22 трлн. от които собствената външна търговия на САЩ е само $5,016 трлн., т.е. само една трета. А две трети се събират от търговия, към която Америка никакво отношение въобще няма. Но за да я водят, страните отначало отиват в САЩ и купуват от ФРС най-общо казано ненужна им валута. Прието е да се счита, че Вашингтон е измислил всичко това ради печалбата от конвертиране. Тя разбира се съществува. В края на краищата, ежедневно «чрез долара» се извършват над милиард транзакции, всяка от които донася на САЩ «мъничка стотинка» някъде примерно половин милиард долара на година. Но главна цел е друго: «всеобщността» на долара позволява пряко вмешателство не само в икономиката, но и в политиката на другите държави.
В качество на нагледен пример си струва да си спомним миналогодишната история с френската банка БНП-Париба. Министерството на юстицията на САЩ я обвини в нарушение обявените от Щатите икономически санкций против Судан, Иран, Куба и ред други страни. Американците никак не смути факта, че компетенцията на минюст на САЩ трябва да завършва на държавната граница на САЩ, а БНП-Париба е банка френска, работеща на територията на Франция и други страни, но не работеща в САЩ. И че представената за вземане глоба от $9 млрд. с 10% превишаваше цялата печалба на банката за 2013 година, в течение на която тя уж обслужвала финансовите операции на указаните страни — не смущаваше също. Глобата се наложи да се плати. Че и още да се уволнят «с вълчи билет» тринадесет високопоставени сътрудници, колкото и унизително това да не изглеждаше. Ибо в свят, където осем от всеки десет платежи, се провеждат в долари, неподчинението на даже толкова откровено нагъл диктат, фактически означава напълно изхвърчане от бизнеса.
С такива мили способи Америка продавя в другите страни необходимата и политика. Наивно е да се мисли, че носещите загуби американски антируски икономически санкции Евросъюзът поддържа просто за компания. Чисто от североатлантическа многолетна дружба. Как не! Още от 2005 год ЕС се подлага на най-мощен икономически и политически натиск от страна на САЩ. За усилването на който Вашингтон използва всички достъпни способи. Наистина, започвайки от 2011-а САЩ демонстрират прогресираща неспособност да подкрепят този натиск с военна сила.
Правдиво погледнато, смешната мартенска «драгунска разходка» това е всичко, което САЩ днес реално могат във военен план. При това, всичко това — даже по мерките на съвершенно безопасна Европа. Там, където американците «не обичат» съвсем откровено, нещата стоят още по-зле. САЩ си обеспечи разгром на милионната армия на Саддам Хюсейн само за сметка купуване на генералитета. Но днес да купят полковниците от ИДИЛ те вече не са в състояние, и ето - само 120-хилядната групировка въстаннически въоръжени формирования на Ислямската държава представлява за тях сериозен проблем. Независимо даже от това, че боевиците-ислямисти захванаха и взривиха в Ирак консулство на САЩ. Въобще преди петнадесет години Америка вдигаше в оръжие своята морска пехота и за къде по-малко. А тук се избърсаха. Танкове, оръдия, самолети и авионосци американците още засега имат. Желание да воюват — нямат. А без него всички опити да сведат контролът само до доларова хегемония фактически означават експлуатация на световната вяра във вечността на «зеленото». Та така, събитията от последните дни показаха, че вярата в американският долар в света започна да изтича.
На 18 април 2014 год Турция и Иран подписаха съглашение за превода на взаимната търговия на разчети в национални валути, с пълен отказ от използване в нея на американският долар. За справка: Турция е член на НАТО, а Иран се разглежда от Вашингтон в качеството му на основен партньор и съюзник в бойните действия с ИД. И какво? И нищо! За трите минали седмици САЩ на темата ирано-турско антидоларово съглашение не се изсказаха никак. Съвсем. Може да си помислим, че става дума за някаква смешна за САЩ сума. Само че в реалността нещата стоят малко по-иначе. Формално обемът взаимна търговия между тези страни е само $14 млрд. или 0,1% от тези $15 трлн., с помощта на които Америка държи света за… е, да кажем, за гърлото. То като че действително дреболии. Даже с отчет на намеренията на правителствата на тези страни да увеличат взаимният стокооборот двойно, до $30 млрд. за година. Все едно дреболии. Ако не си спомним за цял ред други подобни съглашения.
До този момент на взаимни расчети в национални валути, без участие на долара на САЩ, вече преминаха Русия, Китай, Индия, Бразилия, Австралия и Уругвай. Без долара Китай търгува с Япония. Аналогично съглашение е подписано между Русия и Аржентина. Както се казва, а сега дайте да сметнем. Само преди две години Китай «в юани» със чужди страни не търгуваше въобще. Днес обемът такива операции достига $1,3 трлн. Тук не влизат свопи, подписани от Пекин със своите водещи търговаки партньори: Япония (3 място), Бразилия (6 място), Индия (9 място) и Русия (10 място). За пример, Бразилия и Китай сключиха ежегоден своп за $30 млрд., който ще покрие не по-малко от 50% от взаимната търговия на двете страни. С перспектива пълен отказ от долара във взаимната търговия към 2018-2020 год. По аналогична схема за $15 млрд. в година се договориха да търгуват Индия и Япония. Преки бездоларови разчети за $3 млрд. Бразилия води с Уругвай. Така че ирано-турското малко камъче падна в купа с общ обем вече $1,3 трлн. или около 8% от световната търговия в долари.
Това значи, че всичко на всичко за трите минали години САЩ вече загубиха примерно 8% от своето доларово световно могъщество. И този процес активно набира обороти. Работата даже не е в това, че ФРС изпада във взаимните разчети между Русия и Китай или Русия и Иран. И даже не в превода в юани, рупии и руски рубли на взаимната търговия с Австралия, за сведение, 12-а икономика в света. Къде по-любопитна е по-нататъшната перспектива. А тя е, че най-вероятно, в близките две години на юан ще премине цялата китайска търговия съз страните от Африка, която през 2015 год се очаква да е в размер $100 млрд. Към 2025 — 2030 год само в национални валути ще се извършват взаиморазчетите между членовете на Евразийският икономически съюз. А и страните от БРИКС към този момент също планират да минават без долара напълно. А това са 30% от световния ВВП. Отчитайки, че половината от своята търговия ЕС също върти с БРИКС, то към бездоларовата зона може смело да отнасяме 45-48% от цялата световна икономика. Любопитно, за колко седмици към нея тогава ще се присъединят останалите страни?
Мълчанието на САЩ, които винаги са изказвали своето официално мнение по всяко, даже най-малко международно събитие, означава само едно. Американците осъзнават мащабите на надигащото се бедствие и разбират своята неспособност както и да е да го предотвратят. Вашингтон повече няма ресурси, достатъчни за провеждане на незабавна десантна операция на територията на «посмелите да се усъмнят». И да затворят кранчетата по маниер на френската БНП-Париба възможност също няма. От Pax America се отчупват късове от света, в които САЩ вече не могат да направят нищо. Въобще. Съвсем. Засега системата още се държи на натрупаната инерция на вярата във вечност на долара в света. Но темповете на появяване на нови «загибили вяра» говорят за това, че нейните запаси не са безгранични. Дори повече — те са напълно крайни и краят вече се вижда. А въпросът е само в това, на кой рубеж доларовата пирамида окончателно ще рухне под собственото си тегло, когато от днешните «десет надути трилиона» ще останат едва 3-5 или колапсът ще настъпи по-рано? В това, че той ще настъпи в близките десет години, вече не се съмнява никой.
Александр Запольскис
Източник
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.