България. Всичко стана още по-зле.

Много странно понякога постъпват хората и това е обяснимо, но когато странно постъпват цели страни това навярно не е простимо.



Всичко помним, как България се отказа от строителството отначало на ядрени станции, а после, точно по същия начин, постъпи и с Южната тръба. Тоест, у имаме два прецедента, които добре показват, какво такова е българското правителство по принцип. Ако имаше всичко на всичко един случай, то можеше да помислим за някаква случайност или неудачно развитие на събитията, но неприятни епизода имаше вече два, и за случайности разговорът вече не върви. Сега пък, появи се и трети случай, много неприятен, макар изначално се планираше да има съвершено обратни резултати.
Както е известно Союзмаш на РФ отказа да подпише договор с българските коллеги по причина санкциите, на които България се съгласи. Понятно е, че това бе някакво желание да се мине през прозореца, когато Русия захлопна перед България вратата за бъдещо сътрудничество. Стараейки се да изглади впечатлението, кога у България си изтриха краката САЩ, президентът-парцал реши да се престори на стара дреха и отначало да подпише договор със Союзмаш, е а после нататък да се катери на палмата в надежда да се добере и до слънцето. Това, разбира се, се случва в разни страни и при разни причини, но всъщност съвсем не е красиво.
Може, разбира се, да се разбере ситуацията — днешна Русия е настроена най-малко от всичко да прощава предателство, затова след звънкият демарш — отказа от строителство на Южната тръба се получи в отговор звънка плесница във вида на все същата тръба, но вече зад съседският стобор. Българите няколко пъти заявяваха, че не считат проектът за закрит, тоест бяха обескуражени главно от политическият провал на собственият имидж. Съвершенно понятно е, че работата не е в това, че България се пазари за по-добри условия, на всички е ясно, че САЩ решават, какво ще става в България. Но българските политици не е нужно да униват. Всичко разбира се може да се поправи, способи, които могат да поправят ситуацията има, но за това е нужно нещо-друго да се предприеме. Това трябва да са колективни действия. Например, Бойко Борисов е длъжен да намери миналогодишната хлебарка и със всички сили да я надува изотзад, а кабинетът министри в това време е длъжен да пританцува и напява песента «Всичко ми дай». При това кабинетът министри трябва да се обърне с гръб към Запада и да пуска кофти вятър през Атлантика. Може разбира се и по-просто, например да се догони заминалият влак и три пъти да се изпревари, издавайки при това звук приличащ на рева на локомотива «ФД»(«Феликс Дзержинский» - епичен парен локомотив бих казал - бел.пр.) и кокетливо да се намига на машиниста, предполагайки, че това и е Путин.
Сега разбира се, ситуацията за Русия стана не по-малко уязвима, сега има и обидената Турция и не простата ситуация в Македония. Но разликата е там, че Путин действително управлява онзи влак, който замина от българската станция, а Бойко Борисов така и остана на нея да стои, очаквайки каруца с българско магаре. Съгласете се, в такива условия договорът със Союзмаш действително е излишен. Тук ситуацията е проста, ако ти не си прескочил предната бариера, то не те допускат до следващата. Бойко Борисов се спъна на миналата бариера, значи остана в миналото.
Но какво се случва с «тръбата» днес? Ние не говорим сега за новостите от този фронт. Читателят може и сам всичко да намери без нас в мрежата. Ние бихме искали да разгледаме как ще се развиват събитията нататък. Нали е известно, че признаването геноцида на арменците, сериозно влоши отношенията между Турция и Русия. Даже ставаше дума за отпращане на руският посланик. Всички разбират, каква мярка обида стои зад такива изхвърляния. Това е още по-печално, защото Путин за последните 14 години щателно строеше добри отношения с Турция. Може ли така да се случи, че всичко да отиде на боклука, и сега вече Турция да се откаже от тръбата? Не, приятели, Турция се е обидила на Русия, а не на себе си. И сама на себе си вреда тя няма да прави. Тук здравият смисъл ще възтържествува. Путин това го е пресметнал мигновенно. Признанието на геноцида на арменците, това е съвершенно правилно решение. Първо, всичко действително отдавна е назряло. Второ, това направи не само Русия. Трето, вече отдавна е време да се разбере грешката, да се признае, и да се върви нататък с това, за да не се повтаря нищо подобно в бъдеще. Нали това признаване на факта в миналото на първо място е нацелено на това, да се изключи нещо подобно в бъдеще.
Така че Турция, следвало би да се отнесе с разбиране към факта признаването от Русия геноцида на арменците, още и затова, че арменците са традиционно близки на русите, във всеки случай арменците на русите са по-близки от турците. Освен това, русите и арменците са единоверци. Всъщност, ситуацията е подобна на тази, която се случва със сърбите. Армения и Сърбия са крайнини на православното христианство. Сърбите се подлагат на гонение от страна на папската уния, заради вярата. Арменците също заради вярата се подлагат на гонение от страна на мюсулманите. Така че поредният папа е всичко на всичко, поредният папа и не повече, макар някои евреи считат днешният папа даже за марксист. Когато казвам «някои евреи», аз, разбира се имам предвид не Изя от съседният апартамент. Изя е славен младеж, но простете счита ли той Папа Римски за марксист, едва ли интересува нашите читатели някъде в Воркута, Стокхолм или в Лима.
Друга работа е Аист. Та така, Аист казва, че ситуацията с тръбата още е далеч от завършване и това съвсем не означава загуба за Русия. Ето на това засега и ще спрем.
Самата ситуация в Европа както преди изглежда влошаваща се. Страните от Запад направиха стъпка насреща, но така нищо и не постигнаха. Путин стои на своето. Ако помни читателят, то именно за това и говорихме буквално преди няколко дни. Ако Запад поиска възстановяване на отношенията, то нему ще се наложи не една крачка да отстъпи, а две. Защото именно толкова крачки Запад застъпи червената черта по-рано. Така би могло то и без движения, но на носа идат избори. За Путин сега е важно да изиграе ситуацията в Украйна и той нея разбира се ще, изиграе. Въобще нужно е да кажем, че ако погледнем класиците на «марксизма-ленинизма», то в България всичко се развива строго по написаното. Международният капитал превръща покрайнините на ЕС в някакви предградия, където в страни-лузери живеят хора-лузери. Защото тези, които не са лузери, вече отдавна са в Германия или във Франция, или Швеция и така нататък. На родината остават да живеят лузери. Това става не само в България и Румъния, но и в страните от Прибалтика. Това крайно контрастира с това, което ставаше с тези републики в съветски времена. Нали всъщност България живее с това, което бе построено по времената на СССР. Погледнете на отстроилите се градове на Русия, погледнете Москва и погледнете на отново появилата се в София конна тяга.

В учебниците по история по мое време се разглеждаха Първата и Втора Национални катастрофи на България. Тогава това което не разбирах беше как националният елит е работил против интересите на страната, довеждайки страната до катастрофа. Днес, наблюдавайки политическата класа на днешна България въпросът вече не стои, а Третата национална катастрофа не е дори свършен факт, а постоянно протичащ безспирен процес.