САЩ водят война. Не само в Афганистан и Ирак. И даже не само в Украйна. Америка воюва не против Исляма или Русия. Цел на тази война е Евросъюзът. Но за разлика от войните в миналото, тях ги интересува не територията на Европа, а нейните финансови богатства. САЩ остро се нуждаят от пари. Много пари. Ибо американската версия на социализъм струва много скъпо. А събитията във Фъргюсън и Балтимор нагледно демонстрират — какво чака Америка, ако парите за социални програми там изведнаж свършат.
Каквото и да казват СМИ на тема расизъм и полицейска жестокост, корените на случващото се са другаде. Обичайният за всяка държава социален договор в Америка окончателно е придобил черти, характерни за Древният Рим в периода на залеза на Империята. Ако през 1950 год бюджетните разходи формираха около 24% от БВП на Америка, то сега техният принос е над 40%. И с всяка година зависимостта на американската икономика от бюджетни пари се увеличава. Та за какво се харчат тези пари?
През2011 год разходната част на федералният бюджет на САЩ бе $3,6 трлн., а доходната — $2,3 трлн. Разликата от $1,3 трлн. състави бюджетният дефицит, покриван за сметка на държавните заеми. Към ноември 2014 год общият обем на националният дълг на Америка достигна $17,9 трлн. Това е примерно 109,9% БВП. Всеки дълг иска обслужване поне във вид изплащане на проценти. Средно в света държавните заеми, Гърция да вземем за пример, струват 2,5-3%. Т.е. всяка година САЩ биха били длъжни да плащат от бюджета над $537 млрд. — четвърт от неговата доходна част или примерно 15% от расходната. Но плащат едва 12,6% от общите разходи на хазната. Това е възможно благодаря това, че САЩ сами печатт долари и сами установяват на тях процентна ставка.
На протежение почти десет години ФРС провеждаше така наричаните програми за количествено смекчение, т.е. просто раздаваше пари от въздуха и понижаваше процентната ставка. Днес тя е 0,25% и такава остава от декември 2008 год. Нет, ФРС с радост би я отвела в отрицателната област, но това грози с разорение всички американски пенсионни фондове, едни от основните държатели на държавни дългови задължения в САЩ. Но и така не е зле. Цената за обслужване на държавният дълг изкуствено е снизена с 16%. Още 18,8% ($678.1 млрд.) бюджетът изразходва на нуждите на Министерството на отбраната.
А нататък започва най-интересното. Министерството на здравеопазването и социалните служби харчат $891,2 млрд. и Управлението за социална защита — още $784,2 млрд. 24,7 и 21,8% съответно. Към тези цифри следва да се добавят разходите на Министерството на труда (платец на пособия по безработица) от $135 млрд.(3.7%) и Министерството по делата на ветераните — $126,9 млрд. (3,5%), а също $139,4 (3.9%) бюджет на Министерството на селското стопанство, насочвани за дотации на фермерите. Така ако обобщим, излиза примерно следната картина: военните — 18,8%; обслужване на дълга — 12,6%; на всячески социални програми — 57,6%; на всичко останало (НИОКР, космонавтика, съдържане на Президента и Сената, пожарни, ФБР, ЦРУ, Секретна служба и всякаква прочее безопасност) в сума — едва 11% от бюджета.
Нима това не е социализъм? Чиста проба. Само с поправка на американска специфика. Официално САЩ с гордост заявяват за достигане на най-низкото за много години ниво безработица от 6,7%. Т.е. от 229 млн. трудоспособно население даже поне частична заетост нямат едва 15,3 млн. човека. Но в действителност картината изглежда много по-зле. Първо, тук се отчита едва тази част от трудоспособното население, която или работи, или няма работа на протежение не повече от 6-8 месеца. Всеки, който няма работа над година, «в състава на работната сила» просто не се включва. Такива в САЩ наброяват не по-малко от 4 млн. човека. С учет на това и ред други, по-малко многочислени «не отчитани» категории, фактическото ниво на безработни достига 9,2 — 9,5% или 21,75 млн. човека. Всички те живеят на помощи.
Но това далеч не са всички, които в Америка получават държавна поддръжка. Например, Управлението за социална защита, занимаващо се с пенсии и пособия по инвалидност, ежегодно предоставя постоянна финансова помощ на около 60 млн. граждани на САЩ. Дори повече, чрез всички механизми на социална поддръжка, тези или други социални плащания (например, продуктови талони, целева помощ на малоимущите, компенсации и съдействие при покупка на недвижимост) получава примерно 42% от трудоспособното население на Съединените Щати. Допълнително те, като малоимущи, още и не плащат данъци. А около 6% от населението въобще от раждане никога не е работило и да работи не възнамерява. При това те имат собствено жилищя, коли, компютър, бесплатен интернет, бесплатно средно образование. Не е удивително, че изрядна част от официално признатите за бедни 14,3% от населението на Америка «нищи и нещастни» е просто изгодно да бъдат. Не, когато държавата се грижи за това, че даже най-бедните му граждани не гладуват, облечени са, обути, сити, имат покрив над главата и са социализирани, това безусловно е добре. Друг въпрос — за чия сметка тази държава плаща банкета?
Доходната част от бюджета на САЩ се сумира от няколко основни графи. Данъкът върху доходите на корпорациите донася 15%, частните лица, т.е. тези 2/3 от трудоспособното работещо население, които тези данъци плаща — 21%. Социалните данъци, които може да се нарекат «налог на богатство», тъй като се считат на база скъпо имущество и собственост, дават още 34%. Ако си спомним, че расходите на бюджета на една трета превишават доходите, се получава така, че… работниците във страната със своите данъци финансират само 13% от държаните разходи. Бизнесът, ако считаме заедно с налога «на богатство» — 32,6%. Прочие данъци и сборове, като да кажем, мита, което в същност също в болшинството си е данък върху бизнеса, дават 18-20%. Останалото — дупка в размер 34,5% — се покрива за сметка нарастването на държавният дълг.
Та проблема е в това, че САЩ повече не могат да манипулират учетната ставка и така да си облегчават обслужването на дълга. Както се каза по-горе, това ще срине цялата американска пенсионна система. И да продължава масово да налива в икономиката нови пари от въздуха ФРС вече не може също. Предвид риска от ръст на инфлацията, която ще принуди да се увеличат обемите на социални плащания, т.е. още повече ще увеличи дефицитът на бюджета. Иначе избликът на насилие в Балтимор ще започне да изглежда детски бърборения в пясъчника. Тъй като работят най-често основно белите, а почти 2/3 от получателите на социални плащания и 3/4 от тези, които само на тях и живеят — са цветните. При това, те още и са убедени (благодаря програмата за политкоректност и мултикултурализъм!) в тоталността на вина на всички бели пред всички черни за миналото робство.
Но и да продължава нагло да нараства държавният дълг САЩ вече не могат също. Ако до 2008 год основни държатели на US Treasuries бяха чужди държави и всякакви частни инвестфондове, то вече седма година подред основен купувач е самата ФРС. А изострянето на международната обстановка и външно-политическите провали на САЩ доведоха до начало на масов изход «от доларовите дългове» на всички крупни кредитори. $50 млрд. американски държавни ценни книжа продаде Китай, $56 млрд. — Русия. Да разпродават американските книжа започнаха Таиланд, Тайван, Чили, Израел, Норвегия. Частично още ги купува Япония и някои други страни. Все още американските дългове засега се счита най-надежни в света, но за поддържане на тази репутация най-голямата част от книжата се налага да купува самата ФРС. Което отново повишава напорът на инфлациата и заплашва да срине и без това дефицитният външнотърговски баланс на страната.
И данъкът «на богатство» САЩ също не могат да повишат. По цял ред причини. В това число предвид риска на изостряне на сепаратистски настроения на най-богатите щати и без това в значителната си част дотиращи федералните социални програми «за себе си и за онзи момък». Следователно, у Вашингтон остава единствен източник за попълване на бюджета — нарастване мащабите на американският корпоративен бизнес. А нему на вътрешният американски пазар вече петнадесет години как му е критически тясно. За ръст и развитие на корпоративна Америка е нужен нов континент. В буквалният смисъл на думата. Достатъчно голям и богат, за да може още за няколко десетилетия да обезпечи корпораците с пазари, но при това достатъчно слаб, за да загуби в конкурентната борба.
Освен Европа, на цялата планета никакво друго подходящо направление за експанзия няма. Китай вече е твърде силен за поглъщане. Латинска Америка е твърде малка в частта обем на вътрешните пазари. Африка — още повече. Русия? Та нали именно ради отсичането на жизнено важните за европейската икономика връзки с РФ цялата тази украинска епопея и бе устроена! И Близкият Изток бе подпален тоже с тази цел. На него се затваряха до една трета от германският и френският експорт. Съответно, колкото повече в региона има войни, толкова по-малко европейска търговия. Да и изострянето около Ирана, Сирия и Йемен прекрасно прекъсва транспортната магистрала през Суецкият канал в Китай. Като минимум във вид на значително поскъпване застраховането на товарооборота, което силно бие по и без това през раз дишащата икономика на Евросъюза. Който още пърха и отказва да подпише договора за Свободна зона на трансатлантическа търговия, ради който САЩ и замисли всичко това.
Подписването на TTIP за САЩ, това е като за СССР Знамето на Победата над Райхстага. Това не е просто символ, това е единственият път за оцеляване на Америка за близкият четвърт век. И единствено достижимият вариант за спасение на целият американски социализъм. Иначе, когато бюджетът повече не ще може да дава талони за храна и да заплаща безплатният интернет за пожизнено безработните, на улиците да громят, палят и мародерстват, ще излязат не няколко хиляди човека, като в Балтимор. Бунтът ще обхване минимум няколко десетки милиона. С това поставяйки дебела точка на историята на всички САЩ като единна и водеща държава в света. С една дума, у САЩ друг избор, освен да се опита са завоюва Европа, просто не остана.
Александър Заполскис
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.