Тръмпатола за всички, и нека никой не си тръгне не унизен!

Жанушка-Клодушка, светлина наша Юнкер нипадеццки плющи и криви от Тръмпа. Тръмпушка, разбира се не изпуска случай да затроли председателя на Еврокомисията, но в такъв преклонен възраст като у Юнкера, вереме би било да се държиш по-солидно. Но у ЖКЮ (Жана-Клода Юнкера), дето се вика «бомби».

Цялата нижеследуща преписка се води повече от неделя чрез заявления за пресата, интервю и съобщения в Твитер.
Отначало Тръмп, както и обеща по време на изборите, обяви, че възнамерява да повиши търговските мита на внасяните от ЕС стоки. На това Юнкер заяви, че «в отношенията на САЩ и ЕС възникна отчуждение», «Евросъюза трябва да бъде нащрек» и «търговската война е неизгодна за двете страни».
На това Тръмпик отговори, че всячески поддържа Brexit и е готов да оказва съдействие на Британия в ускорението на този процес. Юнкерок подскокна и заяви, че «това е раздразняща и опасна политика».
Тръмпелло на това ехидно изхъмка и съехидничи, че и други страни трябва да последват примера на Великобритания. Юнкерец предприе последен опит за увещевание, заявявайки, че «ако Евросъюза се разпаде, в западната част на Балканите ще започне нова война, която ще засегне Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония и Албания».
А казват, че бокс по пощата – не е интересно зрелище.
Тръмпов малко помисли, и повтори своя призив всички да излизат от ЕС. И тук Юнкерчука изотвътре се разкъса. Той, по време изказване на Малта, понесе такава ахинея за това, че ако Тръмп не прекрати, то той, Жанище-Клодище Юнкерще, ще призове жителите на Тексас да излязат от състава на САЩ. И, кой знае защо, още жителите на Охайо (вие не сте ли случайно в течение, там също много сепаратисти ли има?).
Първо, истерики никого не красят.
Второ, аз много силно се съмнявам, че болшинството жители на Тексас (както и на САЩ в цяло) въобще знаят кой е въобще такъв Жанчик-Клодик Юнкерчик.
Трето, аз това искам да го видя.
Така че аз не съм подстрекател, а вие няма да се сбиете.
С немците, всъщност, се получи почти толкова смешно.
Отначало на ниво министри протече обмен на угрози за повишение на мита и търговски войни.
После Тръмпел се срещна с Меркел, където и вкара предява за «покриването» в размер от 375 милиарда долара. Мадам канцлерюга си спомни всичките свои познания по руски език, и все напираше да попита Тръмпеца, не е ли ял той наскоро уха.
Е и отделен хилеж беше, когато пани Маркал-маркал настойчиво се опитваше по време на съъвместната фотосесия да предложи на Тръмпона да пошейкат хенди (идат и избори, трябва и за портфелио), а той не по-малко настойчиво се извърташе. И таки се извъртя.
Вобчем, дето се вика, оценете мащаба на трагедията. Със притреперване чакаме настъплението на непреклонният и монолитен запад срещу Русия в единен, както се казва, фронт. Ага, именно така, и никак иначе.
Не зная, как кой, може някой и да се е надявал, че след победата на Тръм-пъма на изборите ще настъпи някаква перезагрузка или още някакви подобни илюзии. А ние с колегите по тролинг викахме за перчемлията изключително в предвкушение на хилеж. И засега той напълно оправдава всички наши очаквания, даже с лихва.
Тръмпатола за всички, и нека никой не си тръгне не унизен!
Александр Роджерс

Майката на всички финансови балони

Ние живеем във време на формиране на майката на всички финансови балони. Ние живеем с това така дълго, че трябва да направим три големи крачки назад, за да разгледаме контурите на този балон.

Ще напомним, че балон се формира в точи случай, ако цените на активите нарастват до нива, които не се поддържат от разполагаемите доходи. Блатата на Флорида през 1920-те, акциите на технологическите компании през 1990-те или пазарът на недвижимост в Торонто в наши дни – това са все идеални примери за балони.

Американското правителство и частният банков картел, известен под названието Федерален Резерв, в сговор с послушните мейнстрим-медиа правят всичко възможно, за да ни убедят, че живеем в златен век на процъвтяване при отсъствие на каквито и да е рискове. Те ни уверяват, че утре ще бъде по-добре от днес.

Редовните читатели на PeakProsperity.com знаят, че съществуват многочислени свидетелства, опровергаващи тези твърдения. Но важно е да се разбира, че тези хора използват същите похвати, които наблюдавахме в Орвил: Отричай, отричай, отричай… а после най-накрая признавай очевидното.

Дайте да направим три огромни крачки назад и да видим ще можем ли да намерим нестиковки в мема “всичко е прекрасно!”, който без прекъсване повтарят Фед и прочие центробанки, в същото време заливайки “пазарите” с ликвидност, произведена от чист въздух (средно $150-$200 млрд. на месец), така, че сега никой и да се представи не може колко всъщност в днешно време трябва да струват активите.


Огромна крачка назад № 1: Безкраен ръст е невъзможен

Това е толкова проста концепция, че не преставам да се удивлявам доколко зле се осъзнава, и каолко много съпротивление се среща при повдигане на този въпрос. Но същността е следната: нашата планета — това е сфера, а значи нейната площ е ограничена така, както и нейните ресурси, достъпни нам.

Достъпността на тези ресурси варира. С други думи, извличаните ресурси могат да се разполагат плътно/концентрирано, от една страна. От друга страна, полезните изкопаеми могат да бъдат разпръснати, или добивът им да се оказва неоправдано скъп. Човечеството вече е добило и използвало най-просто извлекаемите ресурси. Сега тяхното извличане става по-сложно.

Независимо от степента на развитие на икономиката тези ресурси са крайни. Тъй като за функциониране на икономиката са потребни полезни изкопаеми, и ако искаме нашата икономика да расте и занапред, то нам е нужно да потребяваме ресурси с по-бързо темпо отколкото по-рано. Ако ресурсите са крайни, то и икономическият ръст има свои граници.

Това трябва да е пределно очевидно за всеки. Но удивително това не е така. Федералният Резерв и централните банки на другите държави застъпват за продължение на икономическият ръст, който от тяхна гледна точка трябва да продължава завинаги. Това е техният план А. При това план Б не съществува.


Огромна крачка назад № 2: Вие не можете да си напечатате път към процъвтяване.

Историята изобилства с епизоди на провалили се опити, предприети от държави да си напечатат път към процъвтяване. Тези устремления се базират на същите принципи като алхимията: желание да се получи нещо от нищо. Всеки път тези опити завършват еднакво. В сълзи.

Първо допълнителната емисия на валута носи удовлетворение, доколкото тези, които се разполагат най-близо до печатната машина стават далеч по-богати, нищо при това не правейки. После напечатаната валута прониква надолу, и всеки някое време се чувства по-богат.

Но впоследствие тази носеща удовлетворение активност се разкрива като мошенническа схема. Оказва се, процъвтяването не е било напечатано, а напротив, случила се е редистрибуция на богатството. От единия джоб парите са били преместени в другия. И в голяма част от случаите парите от джобовете на най-бедната част от населението са прескочили при тези, които и до тогава са заемали привилегировано положение.

Същото се случва и днес с парите от “чист въздух”, печатани от глобалните централни банки. Ние живеем в условия на най-екстремалното имуществено неравенство за цялата американска история, когато 1% от населението (всъщност 0,1%) владее по-голям процент от националното богатство, отколкото когато и да е по-рано.

Но още по-гаден е този факт, че Фед не само краде богатство от днешната публика; той също краде процъвтяване от бъдещите поколения.

Накратко казано, вие не можете да си напечатате път към процъвтяване. Но някак ние сме позабравили за това. И се обричаме (и нашите деца и внуци) на изкупление на тези грешки.


Огромна крачка назад №3: Вие не можете вечно да увеличавате своите дългове по-бързо, отколкото расте вашият доход.

Този момент също трябва да е абсолютно очевиден. Вие знаете, че този принцип безпрекословно работи за вашите лични финанси или за вашият бизнес ако го имате. Този принцип е еднакво приложим и за държавите, които са обединение на хора и бизнеси. Но някак тази очевидна истина се е оказала забравена или осъзнато проигнорирана от съвременните икономисти и политици.

Нашият велики експеримент по емисия, основана на дълга на фиатна валута – необезпечена с нищо материално, например злато – стартира на 15 август 1971 год, когато Никсън буквално ликвидира Бретон-Вудските съглашения и отменя златният стандарт в цял свят. Не можем да кажем, че светът силно се съпротивлява на това, нали политиците и монетарните регулатори на всички страни получават възможност да оставят назад всички икономически уроци на миналите столетия и да започнат да печатат валута като побъркани.

Тази огромна стъпка назад позволява да се разбере текущата ситуация с пределна ясност от всички, които умеят да четат график.

На този график е представен целият дългов пазар на САЩ. Той се е взривил нагоре по експонента, започвайки от този сътбоносен ден през 1971 год:

Но каквото всъщност е необходимо да направим – това е да сравним дълговете и доходите. Не забравяйте, че не можете безкрайно да увеличавате дълговете по-бързо, отколкото растат вашите доходи. Да добавим график на (номиналният) БВП и ще видим следното:

Както виждате, тези криви са започнали да се разминават отдавна (аха! Направо през 1971-а г). И са продължавали да се разминават с ускоряващи се темпове през целият възрастен живот на тези, които са облечени с власт. Затова нашите лидери могат да дойдат до заключение: “Именно така и функционира света.”


“Рейгън доказа, че дефицитът няма значение”
~ Вице-президентът Дик Чейни.

Малко забавяне на експоненциалният ръст на графиката се случва през 2008-2009 години, при това това забавяне едва не унищожи света. Нашата кредитно-парична система тогава достигна плътно до всеобхващащ колапс, просто защото дългът престана да расте в течение на кратък срок. Даже е страшно да си помислим какво би се случило, ако той би се съкратил…

Да се върнем към главната тема. Да сравним ситуацията в началото на този дългови гуляй, стартирал в началото на 1970-те, със състоянието днес:

Виждаме, че дългът се е увеличил 40 пъти, а доходът – едва 17 пъти. През последните 45 години нашите дългове и наистина растат къде по-бързо, отколкото нашите доходи.

Следва да се отбележи, че значителна част от “ръста” на БВП става страничен продукт на заемане и разходи на пари, които ние сме нямали, за вещи, които не са ни били нужни. Да кажем по друг начин: натрупаните дългове ще останат с нас и в периода на сериозен икономически спад, но БВП, който е бил изкуствено раздут с прекомерни заеми ще се свие така, като че никакъв икономически ръст не е имало въобще.

И в това, приятели, и се заключва същността на понятието “неустойчивост”.

Ако нещо не може да продължава, то и няма да продължава.

Но Федералният Резерв под ръководството на академици, въоръжени единствено с теория, такива като Джанет Йелен, не е в състояние да отходи от догмите, на които е била построена системата, дала тласък на техните кариери.


Заключение

Федрезерва в отчаяние се опитва да удържа статус-кво, молейки се на това ситуацията някак да се разреши сама по себе си. Без съмнение ръководителите на Фед са наплашени до смърт. Но, както и чиновниците от Орвил, Йеллен, попадайки в обективите на камерите ни казва, че всичко е наред.

Федрезерва вече е напечатал доволно количество пари, на което се е осмелил в този момент. Оттогава той е предал щафетната палка на ЕЦБ и Банка Япония, които са застъпили на пост надзор над зъбните колела на механизма по производство на глобален дълг и това те да са добре смазани.

Тази щафетна палка се предава от един на друг. А в това време правителството и медиите ни разказват, че всичко случващо се се прави в нашите интереси. Но всъщност цялата дейност на централните банки е насочена на грабеж от спестителите и пенсионерите, а също и от бъдещите поколения.

Какво направиха те с тези трилиони от “чист въздух”, които са напечатали? Раздадоха ги на големите банки, спекулантите и тези, които и по-рано бяна богати. И това не е удивително. Хората които вземат такива решения след края на срока на техните пълномощия очакват високоплатени работни места в частният сектор и огромни еднократни възнаграждения.

В това време те надуха Майката на Всички Финансови Балони.

Този балон е формиран предимно от дългове (т.е. в облигационният пазар). Но не силно изостават балоните в сектора на недвижимост, балоните на пазара на акции и много други балони, формирали се на пазарите на различни класове активи.

Когато тези балони се пукнат – а те ще се пукнат – ситуацията ще вземе драматически оборот. Вие буквално никъде не ще можете да се скриете от последствията на такова събитие.

Вие не можете да разчитате на това, че някой облечен във власт ще ви предупреди предварително или ще ви даде правилен съвет. Вам следва да намерите точни, достоверни индикатори за приближаващият крах самостоятелно, и тогава ще можете правилно да се позиционирате, както и вашите близки и вашето богатство.

Крис Мартенсон

Живота се оправя!

Ето вие чувствате ли, как живота се оправя?! Пролет, слънчице, топло, Украйна загуби контрол над предприятията в Донбас, МВФ не дава на режима на Порошенко нови кредити, умря Дейвид Рокфелер, чилийски съд осъди на продължителни срокове затвор 33 помощници на Пиночет, изгоря най-големия в Украйна склад боеприпаси, филипинските власти разрешиха безпрепятствено влизане в техните териториални води на руски и китайски кораби, в Киев бе убит предателят и крадец Вороненков, банкрутира занимаващата се с недобросъвестна конкуренция срещу «Росатом» «Westinghouse».

И вече скоро всичко наоколо ще започне да цъвти и ухае, ще запеят птици, с трясък ще се провалят поредните маршове на зомбитата на Навални, у ВСУ ще започне снаряден глад, руските банки ще напуснат Украйна, украинските нацисти ще започнат още по-ожесточено да се трепят един друг, комисията на Конгреса на САЩ разследва корупцията в Украйна, НБУ ще трябва да развърже кесията за платежи по кредитите.

А там, гледай, и Сорос с Бжезински ще опнат копита, Порошенко зверски ще се самоубие с два изстрела от гранатомет, а на неговото погребение останалите нацисти ще устроят страхотна престрелка за власт, европейците ще признаят терористическата природа на киевският режим, още няколко стотици хиляди пидриоти на Украйна ще заминат да мият клозети в Полша.

Вече е озвучена възможност за референдум за влизането на ЛДНР в състава на Украйна. Вече даже киевските «експерти» говорят за распада на Украйна. Вече въздухът на свободата се приближава към нашите братя, седящи в украинските тюрми. Вече пред военните престъпници все по-ясно нараства разбирането за неотвратимост на наказанието.

Въобще хубави новости толкова, че трябва да изядеш лимон. Гори, гори ясно, че да не угаснеш.

Александр Роджерс

Яков Кедми за най-големият проблем на Евросъюза

Израилеският военно-политически експерт Яков Кедми говори за проблемите, в които е затънал Европейският съюз, и за това, как да се съди за комунизма по репресиите, е като да се съди за християнството по Инквизицията.


 

Светът

Светът е устроен по-сложно, отколкото си мислиш

Защо американците са «такива богати»?

Американските власти с всички сили се опитват да повдигнат цените на фондовите активи колкото може по-високо, за да създадат по такъв начин илюзия за богатство на населението на САЩ. До такова мнение стигат експертите от «Вести Экономика».
Аналитиците отбелязват, че на протежение 45 години (до 1994 година) съотношението на богатството на домакинствата към техния разполагаем доход се намира в пределите на отметка 4,9, а сега тези показатели са на «някакви запределни височини».
«В края на миналата 2016 г. богатството на домакинствата е превишило разполагаемият коректиран с инфлацията доход 6,5 пъти. Това в американската история още не се е случвало» — подчертава изданието.
По мнението на експерта, основни драйвери на ръста на тези показатели са цените на хартиените активи (ценните книжа - бел.пр.) и недвижимостта.
«Сега той е даже по-висок отколкото по времената на предишните фондови «балони»» — отбелязва авторът на статията.

По негово мнение, заради ръста на цените на американският пазар на недвижимост в периода от 2005 до 2008 г. американците харчат далеч повече, отколкото могат да си позволят на практика.
«Дори повече, мнозина започват да залагат своите домове, защото срещу тях е можело да се получат огромни пари, далеч повече отколкото само преди няколко години. Но малко хора отчитат, че стойността може да рухне още по-бързо отколкото е нарастнала» — спомня си авторът.
В качеството на друг пример «надуто богатство» експертът показва американският пазар на акции. По неговите думи там се вижда същият ефект както и при недвижимостта.

«Само си представете, че вашите пари вместо в депозити са вложени във фондови активи и тук започва безумно рали, провокирано от Федералната резервна система и други центробанки в света. Вие разбирате, че за няколко месеца сте станали по-богати с 20%, при това  еуфорията наоколо продължава. Никой не се стреми да фиксира печалбата, нали тя продължава да расте. Както и да го въртим, в такава ситуация голямото болшинство от хората започват по друг начин да се отнасят към своето потребителско поведение, започват да купуват все повече нужни или ненужни вещи. Те мислят, че нищо няма да им струва да похарчат излишни $100, нали едва вчера техните активи поскъпнаха с $1 хил» — пояснява авторът на статията.
Според него именно такова поведение и се опитват да поддържат властите на САЩ.
«Но само щом индексите започнат спад, хората бързо ще осъзнаят, че тяхното богатство е надуто» — заключва авторът.

Оргинал на публикацията

Защо хората предпочитат да са глупаци

В The New Yorker излезе дискусионна статия как когнитивните изкривявания влияят на нашият мироглед. Опирайки се на стари и нови изследвания (в едно от които на американците предлагат да намерят на картата Украйна!(предполагам преди разпада на СССР - бел.пр.)), нейният автор твърди: привичките, които са били добри за древните ловци и събиратели изиграват лоша шега с хората днес, живеещи в свят на "пост-правда" и "алтернативни факти".
През 1975 година сътрудници на Станфордският университет канят група студенти да участват в изследване на тема самоубийства. Раздават им двойки предсмъртни бележки, една от които е истинска, а другата - съчинена от случаен доброволец. Участниците трябва да определят коя от бележките е истинска.
Някои от тях се справят със заданието блестящо, давайки 24 правилни отговора от 25. На други това никак не се удава; "таван" са 10 правилни отговора. Както това често се случва при психологически изследвания целият експеримент е постановъчен. Половината бележки действително са истински - изследователите и получават в бюрото по съдебно-медицинска експертиза на окръг Лос-Анджелес - но резултатите от теста не са истински. Участниците, които като че почти всичко са познали, на практика показват средно същият резултат, както и "грешилите".
На вторият етап от изследването измамата бива разкрита. На участниците съобщават, че реална цел на експеримента е изследване на реакцията на подопитните на положителен или отрицателен резултат от теста (както ще се изясни по-късно този етап също е постановка). В края на краищата студентите молят да познаят колко бележки са отсортирали правилно, и какво количество правилни отговори средно са дали другите участници. И ето тук се случва нещо любопитно: членовете на групата "отличници" твърдят, че те действително добре са се справили със заданието, показвайки резултат по-добър от средния – макар току-що да са им съобщили, че нямат никакви причини да мислят така. И напротив: в групата "двойкаджии" студентите считат, че техният резултат е бил на порядък по-лош от средния; разбира се това твърдение е също толкова безпочвено.
След няколко години към подобно изследване бива привлечена нова група студенти. Раздават им досиета на двама пожарникари, Франк К. и Джордж Х. Биографията на Франк отбелязва в частност, че той е баща ма малолетна дъщеря и се занимава с дайвинг. Джордж е баща на син и е любител на голфа. Досието също включвало резултати от преминатия от двамата "Тест на готовност за риск". Съгласно една от версиите на досието Франк бил успешен професионалист, чиито резултати от теста показали, че в работата той почти винаги избира най-безопасното действие. Другите студенти получават досие, в което Франк в своите действия се оказва "престраховащ се", и при това – лош пожарникар, за когото вишестоящите колеги нееднократно са подавали рапорти.
И отново по средата на теста на студентите съобщават, че са ги преметнали, раздавайки им неправдива информация. После участниците са помолени да съставят портрет на успешният пожарникар – какво трябва да бъде неговото отношение към риска? Тези, които получили първият вариант на досието, твърдели, че рискът трябва да се избягва. Останалите – че риск трябва да се поема.
Както отбелязват изследователите, "даже след като техните представи са напълно опровергани, хората не могат по съответен начин да коректират своите убеждения". В този случай неспособността да се настроят под новите факти е била "особено впечатляваща", доколкото изходните данни били категорически недостатъчно, за да се правят от тях обобщени изводи.
Станфордските изследвания стават известни. Направеното от учените заявление, че хората са неспособни трезво да мислят шокира публиката от 70-те. Сега то никого не шокира – хиляди нови експерименти потвърждават и уточняват това твърдение. Всеки който е следил за изследванията (или поне понякоа е прелиствал изданията на Psychology Today), знае, че всеки випускник на ВУЗ с планшетка е способен да демонстрира как изглеждащи разумни хората понякога се държат по съвершенно ирационален начин. Сега този парадокс изглежда особено актуален. Но защо това се случва все още е загадка.
В своята нова книга "Загадката на разума", която излиза в издателството на Харвардският университет, учените-когнитивисти Хюго Мерсие и Ден Спербер се опитват да отговорят на този въпрос. Мерсие, работещ в изследователският институт в Лион (Франция), и Спербер (Централно-Европейски университет, Будапеща) считат, че разумът е свойство, развило се в хода на еволюцията, подобно бипедализма и трихроматизма. То се е зародило в африканските савани, и за неговото разбиране е необходим контекст.
Доводът на Мерсие и Спербер, ако го озвучим в по научно-популярен вид, звучит примерно така: най-голямото приемущество на човека над другите видове е неговата способност към сътрудничество. Да се установят отношения на сътрудничество с някоо е непросто; да се поддържат е не по-малко сложно. За всеки индивидуум най-добър способ за съществуване остава паразитизмът. Та разумът е възникнал не за да решаваме абстрактни логически задачи или правим отвлечени изводи от някакви данни; той се е развил за да помогне да се справяме с проблеми, свързани с живота и взаимодействието в общество.
"Разумът помага да се адаптираме към тази хиперсоциална ниша, която са заели хората като вид" - пишат учените. Така че привичките на нашият мозък, които от "интелектуалистска" гледна точка изглеждат странни или откровенно глупави, се оказват къде по-уместни, ако се разлеждат от "интеракционистска" (основана на взаимодействие) гледна точка.
Дайте да разгледаме когнитивното изкривяване, известно като "превзетост на потвърждението". Така наричат склонността на човека да приема тази информация, която потвърждава неговите убеждения, и да отрича факти, които противоречат на тези убеждения. Това когнитивно изкривяване е документирано по-добре от другите: на него са посветени толкова експерименти, че стига за отделен учебник. Най-известният от тях също се провежда в Станфорд. За този експеримент изследователите отбират студенти, придържащи се към противоположни възгледи за необходимостта от смъртно наказание. Половината участници била за смъртно наказание и считала, че то снижава нивото на престъпност; другата половина била против висшата мярка, която по тяхно мнение не влияе на числото престъпления.
Студентите молят да се запознаят с две изследвания. Едно от тях потвърждава мнението, че смъртното наказание снижава нивото на престъпления в обществото; другото привежда факти, които поставят тази теория под съмнение. Както вече се досещате двете изследвания са били фейкови; показват ги на студентите само за да се отблъскват те от някаква статистика с тежест. Тези от тях, които изначално поддържат въвеждането на смъртно наказание, считат убедителни данните потвърждаващи тяхната гледна точка, а данните противоречащи и считат незаслужаващи доверие. В другата група всичко е точно обратно. В края на експеримента студентите отново са запитани за техните възгледи. Тези, които изначално поддържат смъртното наказание се оказват укрепили се в своето мнение; тези, които са били против висшата мярка сега се отнасяли към нея още по-негативно.
Ако разумът ни е нужен за да формира здрави съждения, то трудно е да си представим по-сериозен производствен брак от превзетостта на потвърждението. Представете си мишка, която мисли като нас, предлагат Мерсие и Спербер. Тази мишка, "която търси потвърждение на това, че наоколо няма котки", скоро ще стане котешки обяд. Ако такава черта на нашето мислене води до това, че сме готови да отхвърляме свидетелства за нови (или недооценени) угрози, то тя вероятно е била длъжна да пропадне в процеса на еволюция. Този факт, че е оцеляло и човечеството, и тази негова черта, говори за това, че у нея има някаква адаптираща функция. И тази функция, по мнение на Мерсие и Спербер е свързана с нашата "хиперсоциалност".
Мерсие и Спербер предпочитат термина “myside bias” ("склонност към потвърждение на своята гледна точка"). Те напомнят, че по своята природа хората не са склонни да вярват в какво да е. Изслушвайки чуждите аргументи ние с лекота можем да намерим в тях слаби места. При това собствените грешки често в упор не виждаме.
Наскоро експеримент проведен от Мерсие и неговите европейски колеги много добре демонстрира този парадокс. Участниците молят да решат няколко прости логически задачи. После им бива предложено да пояснят своите отговори и да ги изменят, ако в процеса отоварящият намери грешка. Болшинството хора се придържали към своите изначални отговори. Изменения внасяли по-малко от 15% от участниците.
На следващият етап от експеримента на участника дават една от същите задачи заедно с неговият отговор и отговора на друг участник, различен от неговият собствен. И отново му предлагат да измени своето решение. Тук организаторите прилагат хитрост: под вида на чужд отговор на участниците показват техният собствен – и наопаки. Около половината участници се досещат, че ги мамят. Другата половина внезапно започва далеч по-критично да гледа на своите отовори: около 60% от тях изменят решението, което по-рано ги удовлетворявало.
По мнението на Мерсие и Спербер това несъответствие демонстрира истинската цел на възникване на мисленето – да не даде на човека да стане "краен" в колектива. Нашите предци - ловци и събиратели, живели на малки групи основно са се грижели за своето социално положение – и за това да не рискуват живота си на ловдокато останалите си седят в пещерата. Здравомислието в неговото съвременно разбиране не би донесло тогава особена полза, а виж умението да се спечели спор било много полезно.
Такива въпроси, като чертите на характера на идеалният пожарникар или влиянието на смъртното наказание на нивото на престъпността ни най-малко не са вълнували нашите предци. Не им се е налагало да се сблъскват с подправени изследвания, Twitter и фейкови новини. Затова няма нищо удивително в това, че мисленето често ни подвежда. Както пишат авторите, "това е един от тези случаи, когато естественният подбор не е бил способен да догони промените в обкръжаващата среда".
Стивен Сломен (Брауновски университет) и Филип Фернбах (Университет Колорадо) също се занимават с когнитивни изследвания. И те също считат, че социалността е ключ към разбиране функциите (и дисфункциите) на човешкото мислене. Своята книга "Илюзия на знанието: защо ние не мислим самостоятелно" те започват с описание на… тоалетна чиния.
Всеки жител на цивилизованият свят е запознат с устройството на тоалетната чиния – като правило, керамична чаша, пълна с вода. Когато натискаш лост или бутон, водата се засмуква в тръба, а от нея изтича в канализацията. Но как в действителност става това?
В хода на изследване, проведено в Йелски университет аспирантите молят да оценят своето разбиране на принципа на работа на всекидневни вещи, включая тоалетни чинии, ципове на дрехите и брави на врати. След това те трябва да напишат детайлно, постъпково описание на работата на такова устройство, и повторно да оценят нивото на своето разбиране. Очевидно, експериментът демонстрирал на участниците тяхното собствено невежество, доколкото на вторият етап оценките се снижават. (Излиза устройството на тоалетните чинии е по-сложно, отколкото изглежда на пръв полед.)
Сломен и Фернбах забелязват този ефект (който те наричат "илюзия на дълбочината на обяснение") практически навсякъде. Хората са склонни да преувеличават своите знания. А други хора подкрепят това убеждение. В случая с тоалетната чиния някой е създал такава конструкция, че с нея да може леко да се работи. Хората повсеместно се полагат на чужди знания и умения – от времената, когато сме били пещерни ловци (това изглежда е бил ключев етап в нашата еволюция). И ние така искусно взаимодействаме с другите, че с труд можем да определим къде свършва нашето собствено разбиране и започва чуждото, считат учените.
"Eдно от условията за разделение на умственият труд е отсътствието на ясна граница между знания и убеждения на различните членове на групата" - пишат те.
Това отсътствие на граница (или ако искате порядък) – е ключ към това, което наричаме прогрес. Изобретая нови инструменти, а с тях – нов образ на живот, хората в същото време са създавали нови "сфери на неведение". Например, ако всеки човек би считал за необходимо да усвои принципите на металлообработката преди да вземе в ръце нож, от Бронзовият век е щяло да има малко полза. Когато става дума за нови технологии, частично невежество може да бъде полезно.
Но не в сферата на политиката, добавят Сломен и Фернбах. Едно е – да се натисне бутона за пускане на водата, не знаейки как той работи, и съвсем друго – да се поддържи указ за забраната за влизане в САЩ, същността на който ти не разбираш. Сломен и Фернбах се позовават на допрос проведен през 2014 година, само малко след «анексията» от Русия на Крим. У респондентите питат, как според тях трябва да отреагират САЩ, и ги молят да покажат Украйна на картата на света. Като правило колкото по-зле респондента е бил с географията, толкова повече е бил склонен към вариант за силова намеса. (Като цяло "географската" част от допитването се оказала за респондентите толкова непосилна, че средно грешката е била 1800 мили – практически расстоянието от Киев до Мадрид.)
Много други допитвания показват не по-малко тревожни резултати. "Като правило, силни преживявания, свързани с този или друг въпрос не говорят за неговото дълбоко разбиране" - пишат учените. И нашата зависимост от чужда гледна точка само задълбочава проблема.
Например, ако считате, че Законът за достъпно здравеопазване е безоснователен, и аз разчитам на вашата гледна точка, то моето мнение също ще бъдет безоснователно. Някой си Том също се съгласява с мен – и сега у нашата гледна точка има три привърженика. Плюс, всеки от нас се чувства далеч по-самодоволен от по-рано.
И ако всеки човек игнорира "недостатъчно убедителна" информация, която противоречи на неговото мнение, ще получим… администрацията на Тръмп.
"Ето така общество, полагащо се на знания става опасно", - пишат Сломен и Фернбах. Те провеждат собствен вариант на експеримента с устройството на тоалетната чиния – заменяйки предметите от бита с въпроси от държавната политика. В хода на изследването, проведено през 2012 г, те задават на респондентите следните въпроси: нужна ли е на САЩ програма за индивидуална медицинска застраховка? Нужна ли ни е система за заплащане труда на учителите, основана на техни конкретни заслуги? Участниците са били длъжни да дадат оценка доколко са съгласни или не съгласни с едно или друго предложение. После ги молят колкото може по-подробно да обяснят ефекта от внедряване на една или друга спомената държавна инициатива. На този етап болшинството респонденти влиза в задънена улица. Когато отново ги молят да оценят степента на своето съгласие или несъгласие, те снижават оценките, така  показвайки, че тяхната гледна точка вече не е толкова непоколебима.
За Сломен и Фернбах резултатът от този тест е малък лъч светлина в тъмно царство. Ако ние, нашите приятели или експертите от CNN посвещаваха повече време за изучаване последствията от такива инициативи, а не се поучаваха един друг, то биха осъзнали своята безпомощност и умирили радикалността на своите възгледи.
Науката може да се разглежда като система, която отстранява грешките, към които по своята природа са склонни хората. В лабораторни условия няма място за превзетост; изследването може да се повтори в друга лаборатория, у работниците в която няма мотив за безпочвено потвърждение на предишният резултат. Вероятно именно затова системата се оказва така успешна. Във всеки момент някоя сфера на знание може да се окаже във властта на безпорядък, но в края на краищата на помощ идва методологията. Науката се движи напред, даже ако сами ние тъпчем на място.
В своята книга "Гробът ще ни изправи: защо игнорираме факти, които могат да ни спасят", психиатърът Джек Горман и неговата дъщеря, експерт в областта на здравеопазването Сара Горман, изследват разривът между това, което твърди науката, и това, в което вярваме. Тях ги безпокоят убежденията, които не само не съответстват на действителността, но и могат да са смъртно опасни – например, вярата във вредата от ваксините. Безусловно, вредно е да се отказвате от ваксина – нали те са призвани да защитят нашето здраве. "Имунизацията е едно от големите достижения на съвременната медицина" - пишат авторите. Но колкото и научни изследвания да не доказват безопасността на ваксините и отсъствието на връзка между тях и развитието на аутизма, противниците на ваксините остават непоколебими. (Към тях можем да отнесем и Доналд Тръмп, който заявявал, че те с жена му се съгласили да направят ваксина на сина им Берон, но ваксинирането е било проведено не в сроковете препоръчани от педиатрите.)
Горман считат, че типовете мислене, които сега изглеждат самоубийствени някога са имали адаптивна функция. Те също посвещават множество страници на "превзетостта на потвърждение" - у която по мнението на Горман има и физиологически аспект. Те се позовават на изследване, показващо, че хората изпитват физическо удоволствие – отделяне на допамин – сблъсквайки се с информация, която потвърждава тяхната гледна точка. "Да се остава верен на своите убеждения, даже когато си неправ – е приятно чувство" - пишат те.
Джек и Сара Горман искат не просто да изброят грешките в нашето мислене; те искат да ги поправят. Трябва да съществова способ да се убедят хората в това, че ваксините не вредят на децата, а носенето на оръжие не защитава от опасност. Но и тук те се сблъскват с проблемите, които сами изброяват: хората просто игнорират предоставената им достоверна информация. Може да се опита да се играе на емоциите, а не апелира към разума – но това противоречи на целите на хора, пропагандиращи научен подход. В края на своята книга те пишат: "Нам все още предстои да се справим с тенденциите в обществото, които довеждат до появата на антинаучни убеждения".
Тези три книги са били написани преди състоялите се през ноември президентски избори. Но те са предугадали появата на "алтернативни факти" и Келиен Конуей (съветничка на Тръмп, която въвежда този термин в употреба). В наши дни нерядко възниква чувство, че над цялата страна се провежда психологически експеримент, авторът на който е Стив Бенън. (Стив Бенън – журналист, един от авторите на антиимиграционните политики на Тръмп, автор на крайно десни книги, наричан от медиите "Дясната ръка на дявола" - бел.пр.) Возможно по рационален път може да се дойде до решение на този проблем, но учебниците по този въпрос някак не много обнадеждават.

Марина Мойнихан

Вещает "Голос Мордора"

Шедевр советской инженерии - компьютер на воде

Буквально только сейчас узнал о совершенно потрясающем устройстве – водяном компьютере. Гидравлический интегратор Лукьянова - первая в мире вычислительная машина для решения дифференциальных уравнений в частных производных - на протяжении полувека был единственным средством вычислений, связанных с широким кругом задач математической физики.

В 1936 году он создал вычислительную машину, все математические операции в которой выполняла текущая вода. Слышали ли вы о таком?





Первый гидроинтегратор ИГ-1 был предназначен для решения наиболее простых – одномерных задач. В 1941 году сконструирован двухмерный гидравлический интегратор в виде отдельных секций. В последствии интегратор был модифицирован для решения трехмерных задач.
После организации серийного производства интеграторы стали экспортироваться за границу: в Чехословакию, Польшу, Болгарию и Китай. Но самое большое распространение они получили в нашей стране. С их помощью провели научные исследования в поселке "Мирный", расчеты проекта Каракумского канала и Байкало-Амурской магистрали. Гидроинтеграторы успешно использовались в шахтостроении, геологии, строительной теплофизике, металлургии, ракетостроении и во многих других областях.

Появившиеся в начале 50-х годов первые цифровые электронно-вычислительные машины (ЦЭВМ) не могли составить конкуренции "водяной" машине. Основные преимущества гидроинтегратора - наглядность процесса расчета, простота конструкции и программирования. ЭВМ первого и второго поколений были дороги, имели невысокую производительность, малый объем памяти, ограниченный набор периферийного оборудования, слабо развитое программное обеспечение, требовали квалифицированного обслуживания. В частности, задачи мерзлотоведения легко и быстро решались на гидроинтеграторе, а на ЭВМ - с большими сложностями. В середине 1970-х годов гидравлические интеграторы применялись в 115 производственных, научных и учебных организациях, расположенных в 40 городах нашей страны. Только в начале 80-х годов появились малогабаритные, дешевые, с большим быстродействием и объемом памяти цифровые ЭВМ, полностью перекрывающие возможности гидроинтегратора.







И еще немного для тех, кому интересны подробности.

Создание гидроинтегратора продиктовано сложной инженерной задачей, с которой молодой специалист В. Лукьянов столкнулся в первый же год работы.

После окончания Московского института инженеров путей сообщения (МИИТ) Лукьянов был направлен на постройку железных дорог Троицк-Орск и Карталы-Магнитная (ныне Магнитогорск).

В 20-30-е годы строительство железных дорог велось медленно. Основными рабочими инструментами были лопата, кирка и тачка, а земляные работы и бетонирование производились только летом. Но качество работ все равно оставалось невысоким, появлялись трещины - бич железобетонных конструкций.

Лукьянов заинтересовался причинами образования трещин в бетоне. Его предположение об их температурном происхождении сталкивается со скептическим отношением специалистов. Молодой инженер начинает исследования температурных режимов в бетонных кладках в зависимости от состава бетона, используемого цемента, технологии проведения работ и внешних условий. Распределение тепловых потоков описывается сложными соотношениями между температурой и меняющимися со временем свойствами бетона. Эти соотношения выражаются так называемыми уравнениями в частных производных. Однако существовавшие в то время (1928 год) методы расчетов не смогли дать быстрого и точного их решения.

В поисках путей решения проблемы Лукьянов обращается к трудам математиков и инженеров. Верное направление он находит в трудах выдающихся российских ученых - академиков А. Н. Крылова, Н. Н. Павловского и М. В. Кирпичева.

Инженер-кораблестроитель, механик, физик и математик академик Алексей Николаевич Крылов (1863-1945) в конце 1910 года построил уникальную механическую аналоговую вычислительную машину - дифференциальный интегратор для решения обыкновенных дифференциальных уравнений 4-го порядка.

Академик Николай Николаевич Павловский (1884-1937) занимался вопросами гидравлики. В 1918 году доказал возможность замены одного физического процесса другим, если они описываются одним и тем же уравнением (принцип аналогии при моделировании).







Академик Михаил Викторович Кирпичев (1879-1955) - специалист в области теплотехники, разработал теорию моделирования процессов в промышленных установках - метод локального теплового моделирования. Метод позволял в лабораторных условиях воспроизводить явления, наблюдаемые на больших промышленных объектах.

Лукьянов сумел обобщить идеи великих ученых: модель - вот высшая степень наглядности математической истины. Проведя исследования и убедившись, что законы течения воды и распространения тепла во многом сходны, он сделал вывод - вода может выступать в роли модели теплового процесса. В 1934 году Лукьянов предложил принципиально новый способ механизации расчетов неустановившихся процессов - метод гидравлических аналогий и спустя год создал тепловую гидромодель для демонстрации метода. Это примитивное устройство, сделанное из кровельного железа, жести и стеклянных трубок, успешно разрешило задачу исследования температурных режимов бетона.

Главным его узлом стали вертикальные основные сосуды определенной емкости, соединенные между собой трубками с изменяемыми гидравлическими сопротивлениями и подключенные к подвижным сосудам. Поднимая и опуская их, меняли напор воды в основных сосудах. Пуск или остановка процесса расчета производились кранами с общим управлением.

В 1936 году заработала первая в мире вычислительная машина для решения уравнений в частных производных - гидравлический интегратор Лукьянова.

Для решения задачи на гидроинтеграторе необходимо было:

1) составить расчетную схему исследуемого процесса;

2) на основании этой схемы произвести соединение сосудов, определить и подобрать величины гидравлических сопротивлений трубок;

3) рассчитать начальные значения искомой величины;

4) начертить график изменения внешних условий моделируемого процесса.






После этого задавали начальные значения: основные и подвижные сосуды при закрытых кранах наполняли водой до рассчитанных уровней и отмечали их на миллиметровой бумаге, прикрепленной за пьезометрами (измерительными трубками) - получалась своеобразная кривая. Затем все краны одновременно открывали, и исследователь менял высоту подвижных сосудов в соответствии с графиком изменения внешних условий моделируемого процесса. При этом напор воды в основных сосудах менялся по тому же закону, что и температура. Уровни жидкости в пьезометрах менялись, в нужные моменты времени краны закрывали, останавливая процесс, и на миллиметровой бумаге отмечали новые положения уровней. По этим отметкам строили график, который и был решением задачи.

Возможности гидроинтегратора оказались необычайно широки и перспективны. В 1938 году В. С. Лукьяновым была основана лаборатория гидравлических аналогий, которая вскоре превратилась в базовую организацию для внедрения метода в народное хозяйство страны. Руководителем этой лаборатории он оставался в течение сорока лет.

Главным условием широкого распространения метода гидравлической аналогии стало совершенствование гидроинтегратора. Создание конструкции, удобной в практическом применении, позволило решать задачи различных типов - одномерные, двухмерные и трехмерные. Например, течение воды в прямолинейных границах - одномерный поток. Двумерное движение наблюдается в районах крупных излучин рек, вблизи островов и полуостровов, а грунтовые воды растекаются в трех измерениях.

Первый гидроинтегратор ИГ-1 был предназначен для решения наиболее простых - одномерных - задач. В 1941 году сконструирован двухмерный гидравлический интегратор в виде отдельных секций.

В 1949 году постановлением Совета Министров СССР в Москве создан специальный институт "НИИСЧЕТМАШ", которому были получены отбор и подготовка к серийному производству новых образцов вычислительной техники. Одной из первых таких машин стал гидроинтегратор. За шесть лет в институте разработана новая его конструкция из стандартных унифицированных блоков, и на Рязанском заводе счетно-аналитических машин начался их серийный выпуск с заводской маркой ИГЛ (интегратор гидравлический системы Лукьянова). Ранее единичные гидравлические интеграторы строились на Московском заводе счетно-аналитических машин (САМ). В процессе производства секции были модифицированы для решения трехмерных задач.






В 1951 году за создание семейства гидроинтеграторов В. С. Лукьянову присуждена Государственная премия.

После организации серийного производства интеграторы стали экспортироваться за границу: в Чехословакию, Польшу, Болгарию и Китай. Но самое большое распространение они получили в нашей стране. С их помощью провели научные исследования в поселке "Мирный", расчеты проекта Каракумского канала и Байкало-Амурской магистрали. Гидроинтеграторы успешно использовались в шахтостроении, геологии, строительной теплофизике, металлургии, ракетостроении и во многих других областях.

Особенно наглядно проявилась эффективность метода гидравлических аналогий при изготовлении железобетонных блоков первой в мире гидроэлектростанции из сборного железобетона - Саратовской ГЭС им. Ленинского комсомола (1956-1970). Требовалось разработать технологию изготовления около трех тысяч огромных блоков весом до 200 тонн. Блоки должны были быстро вызревать без трещин на поточной линии во все времена года и сразу устанавливаться на место. Очень сложные расчеты температурного режима с учетом непрерывного изменения свойств твердеющего бетона и условий электропрогрева произвели своевременно и в нужном объеме только благодаря гидроинтеграторам Лукьянова. Теоретические расчеты в сочетании с испытаниями на опытном полигоне и на производстве позволили отработать технологию изготовления блоков безукоризненного качества.





Появившиеся в начале 50-х годов первые цифровые электронно-вычислительные машины (ЦЭВМ) не могли составить конкуренции "водяной" машине. Основные преимущества гидроинтегратора - наглядность процесса расчета, простота конструкции и программирования. ЭВМ первого и второго поколений были дороги, имели невысокую производительность, малый объем памяти, ограниченный набор периферийного оборудования, слабо развитое программное обеспечение, требовали квалифицированного обслуживания. В частности, задачи мерзлотоведения легко и быстро решались на гидроинтеграторе, а на ЭВМ - с большими сложностями. Более того, предварительное применение метода гидравлических аналогий помогало поставить задачу, подсказать путь программирования ЭВМ и даже проконтролировать ее во избежание грубых ошибок. В середине 1970-х годов гидравлические интеграторы применялись в 115 производственных, научных и учебных организациях, расположенных в 40 городах нашей страны. Только в начале 80-х годов появились малогабаритные, дешевые, с большим быстродействием и объемом памяти цифровые ЭВМ, полностью перекрывающие возможности гидроинтегратора.

Два гидроинтегратора Лукьянова представлены в коллекции аналоговых машин Политехнического музея в Москве. Это редкие экспонаты, имеющие большую историческую ценность, памятники науки и техники. Оригинальные вычислительные устройства вызывают неизменный интерес посетителей и входят в число самых ценных экспонатов отдела вычислительной техники.

Журналист подарил Захаровой национальный болгарский костюм

RT©

 

Украинский политик: "С тяжелым сердцем я уезжаю из Москвы"

В России ударными темпами строятся новые качественные дороги, Москва превратилась в современный мегаполис, страна занята масштабными проектами, рядовые россияне устали от новостей с Украины и уже не интересуются событиями в бывшей советской республике.

Об этом в фейсбуке пишет экс-депутат Верховной Рады Василий Волга, лидер партии «Союз левых сил», недавно побывавший в Москве.
_______________________________________________________________________________

«Холодно. В то время, когда в Киеве уже весна, в Москве ноль градусов, дождь, снег, град, ветер и тонкая ледяная корка на дорогах.
Бензин почти вдвое дешевле, чем в Украине. Коммунальные услуги, по отношению к средней зарплате, почти в семь раз меньше, чем у нас. Средняя зарплата в пять раз больше.

Дороги. Не только вокруг Москвы, но и по всей европейской части России, разные. Но, так называемые, федеральные трассы, т.е. трассы, соединяющие города и содержащиеся за государственный (не муниципальный) счет, находятся в идеальном состоянии. Честно скажу, я поражен. Много сказано и написано в отношении дорог Беларуси. И это правда. Хотя лишь отчасти. Идеальны только платные дороги Беларуси. Остальные дороги, хотя и несравненно лучше украинских, но все же лишь сильно напоминают наши «дореволюционные» дороги: ездить можно, но хочется лучше.
Дороги же России, те о которых я говорю, — это идеальное покрытие на сотни и тысячи километров, и что уже совершенно поражает, так это их освещение. Большинство федеральных трасс освещены. Через каждые десять километров – километр яркого света. Прекрасная дорожная инфраструктура. Удобные развязки. Поражающее по своим масштабам строительство новых дорог. Строят быстро, качественно, масштабно.
Мне почему-то вспомнилось строительство дороги от Киева к Обухову. Всего 22 километра, но строят уже три года. Конца еще не видать, а то, что уже построено, начало разваливаться.

Сама Москва ночью напоминает космический корабль. Когда днем пасмурно, то создается такое впечатление, что ночью в Москве светлее, чем днем. Горит все. Москва ночью не спит.

Масштабная перестройка московских улиц, затеянная руководством Москвы почти два года назад, подходит к концу. Одновременно отремонтировано более тысячи улиц. Совершенно это, конечно же, не решило вопросы пробок, но езда по городу стала возможной и гораздо более комфортной.

Жилищное и промышленное строительство идет повсеместно.

Санкции? По-моему в Москве о них не слышали.

Люди. Много двигаются, разговаривают, открытые, общительные. Но вот что новое я заметил. Разговоры с украинцами про Украину всех утомили. Как только узнают, что ты из Украины, в воздухе повисает безразличие. Еще год назад этого не было. Еще год назад было участие и сожаление о том, что происходит в Украине.
Сегодня все иначе.
Реакция, на которую я натыкался каждый раз, когда хотел поговорить с кем-либо об Украине, и говорил, что я из Киева, похожа примерно на такое:
«У вас есть еще какие-нибудь вопросы? Ну, почему Вы решили, что нам не о чем больше думать, кроме как о вас? У нас много работы. Не мешайте, пожалуйста. Сегодня наши головы заняты другими вещами. У нас развитие Сибири, освоение Северного Ледовитого Океана, Урал, Курильские Острова, Космос, мы поднимаем Россию, и заниматься вашим сумасшествием у нас нет ни времени, ни желания».

И каждый раз мне становилось грустно и немного стыдно. Будто я навязываюсь человеку, с которым у меня раньше были дружеские отношения, потом мы с ним поссорились, потом я понял, что мне очень дорога его дружба, и я делаю попытку восстановить отношения, но тот второй человек уже переболел разрывом и я ему безразличен. Он не испытывает по отношению ко мне даже и плохих чувств. Он ко мне вообще ничего не испытывает. И до меня вдруг доходит, что я потерял этого человека навсегда.

С тяжелым сердцем я уезжаю из Москвы в Киев», — пишет Волга.

Европа ще се избави от Прибалтика и Източно-европейските страни с помощта на «Двете скорости»...

Най-големите страни в ЕС възнамеряват да спасяват Евросъюза от разпад с помощта на концепцията «Европа на две скорости». «Едина Европа» ще бъде подложена на вътрешна диференциация на напреднали страни и изотставащи такива, и бъдещата интеграция ще се случва между икономическите лидери на ЕС, без участието на аутсайдерите. За еврограндовете концепцията за «две скорости» — това е лек и изящен способ да се свали източноевропейският баласт, без да се нанася урон на имиджа на европейският проект.

Историческият център на Европа на протежение повече от хиляда години остава неизменен. Това е региона от Северно море до Алпите, разположен на стика на Германия, Франция, Италия и страните от Бенилюкс. Този регион бе център на империятана Карл Велики — първият голям проект за европейска интеграция.
За хиляда с плюс години след Каролингите нищо не се е изменило: страните от европейското «ядро» са основатели на Евросъюза; на стика на Франция, Германия и Бенилюкс са разположени столиците на «Единна Европа» Брюксел, Люксембург, Страсбург; основният икономически, технологически, демографически потенциал на европейската интеграция е разположен в този «ядрен» регион на ЕС.
Европейският съюз основаха шест страни, близки една с друга географски, исторически, културно, икономически. Обективните условия за интеграция между тези страни са се формирали столетия, всички интеграционни проекти за тях са естествени и разбиращи се от самосебе си, а съвокупното икономическо, военно и политическо тегло на Германия, Франция и другите «отци-основатели» е такъв, че за слабите и изоставащи страни от Източна Европа присъединението към техният съюз е възможно само в качеството на периферия и «бедни родственици».
В период на остра криза на Евросъюза (в много породена от неговото не по мярката разширение) неестествеността на неговите днешни граници и диспропорцията между участниците в интеграцията, при която Германия формално е равна на Кипър, а Франция — на Латвия, стават особено забележими.
Затова и лидерите на най-големите страни в Европа вече открито предлагат да спасят Европейският съюз с преход от «Единна Европа» към «Европа на две скорости», в която водещите, най-развити страни от ЕС ще продължат интеграцията една с друга, а изотставащите аутсайдери ще останат на банкета на историята и в новите интеграционни проекти няма да участват.
«Евросъюзът, включващ в себе си 27 страни повече не може да бъде еднороден — заявил тези дни президентът на Франция Франсуа Оланд — Продължително време идеята за диференцирана Европа с различни скорости и строги темпове за прогрес извикваше много съпротивление. Но днес такава идея е необходима. Иначе Европа ще се взриви».
Концепцията за «многоскоростна Европа» ще бъде издигната като базова и като официална концепция за продължение на европейската интеграция на юбилейният самит на ЕС в Рим на 25 март. Точно преди 60 години страните от европейското «ядро»: Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландите, Люксембург — подписаха в Рим Договор за учреждение на Европейското икономическо съобщество. След 60 години страните-учредители се връщат към това, с което започнаха — към Европейското обединение на въглища и стомана, в което участва само «европейската шесторка», а всички останали са излишни.
«Ще има общ пакт, вътрешен пазар с единствена валута. На такава основа това ще бъде възможно за тези страни-участници, които биха искали продължение на курса за отбрана, данъчна хармонизация, изследвания, култура, младеж» — говори за «Европа във Европа» Франсуа Оланд.
Месец преди френският си колега своята поддръжка за концепцията на «две скорости» публично изрази канцлерът на Германия. «Историята от последните години показа, че в ЕС и в бъдеще ще съществуват различни скорости, че не всички непременно ще участват в тези или други интеграционни стъпки» — заяви по резултатите от самита на ЕС на Малта Ангела Меркел.
У страните, в европейското «ядро» не влизащи, намеренията на еврограндовете извикват забележимо безпокойство. Страните от Вишеградската група: Полша, Словакия, Унгария, Чехия — излязоха с открито осъждане на франко-германските «козни», предупреждавайки, че разделението на европейците на успешни и изотставащи може да доведе до разпад на ЕС.
Расте безпокойството и в Прибалтика. «В някакъв момент ние ще се окажем в ситуация, когато решенията на някакво ядро държави ще станат несъвместими с позициите на останалите страни» — предупреждава за последствията от «многоскоростната Европа» министърът на външните работи на Латвия Едгар Ринкевич.
Причините за вълненията на «новите европейци» са понятни и лежат на повърхността.
Концепцията за «две скорости» за страните-основатели на Европейският съюз — това е лек и изящен способ да свалят от себе си изсточноевропейският баласт, съхранявайки при това лице и не нанасяйки ущърб на имиджа и светлият образ на европейската интеграция.
Източна Европа с Прибалтика никой няма да изгони от ЕС — от тях просто ще се оградят с невидима ограда на новата интеграция. Главните страни в Евросъюза и занапред ще се сближават една с друга, ще създават единен пазар на капитала, работната сила и услугите, а на Прибалтика формално ще бъде присвоено звание «Европа втора ръка».
«Многоскоростна Европа» — това е институционализация на отдавна вече наложилото се разделение на ЕС на център и периферия. Да се присъединиш към страните на центъра и вкусват всички прелести на европейската интеграция занапред ще може само ако ти се намираш с центъра на едно ниво на икономическо, социално, инфраструктурно развитие. (<сарказъм>И тук ВНЕЗАПНО България затворила АЕЦ и нарязала за скрап стотици предприятия, като например ДЗУ-Стара Загора има възможност за "летящ старт" - бел.пр.) Дания или Австрия ще могат да се присъединят към «ядрото» от шест страни-основатели и да продължат своята европейска интеграция, а мястото на Латвия или Литва е — да седят на банкета, бъдейки поставени пред факта, че те официално са провинция и «предградие» на Европа.
Приемайки концепцията за «многоскоростна Европа», еврограндовете се подписват под това, че от идеята за «европейско единство» нищо не излезе. Европа както бе, така и остана нееднородна, а от европейската «уравниловка», точна копия на съветската «уравниловк» излезе грандиозна криза на европейската интеграция, когато британците гласуваха за Brexit, за да не хранят Източна Европа и не пускат повече при себе си поляците с литовците.
Затова сега концепцията за развитие на Евросъюза се променя.
Дотациите за страните от Източна Европа в бюджета на ЕС за тази година вече бяха урязани на четвърт, а прехода към «Европа на две скорости» означава, че да спонсорират Прибалтика богатите европейци вече няма по принцип.
От принадлежност към «Единна Европа» в случай на реализация на плановете на Берлин с Париж у Литва, Латвия и Естония ще остане само синият флаг с жълти звезди. С този флаг прибалтийските лидери ще могат да трият горчивите си сълзи, утешавайки се с това, че те «все едно са останали в Европа». Но от принадлежността към Европа реално ще остане една формалност. Пари от Западна Европа повече няма да има, западноевропейският пазар на труда също може да се затвори, и своите безработни, у които няма бъдеще в убитите прибалтийски икономики, няма да има къде да се пратят.
Европа си тръгва от Прибалтика, отграждайки се от нея с оградата на «вътрешната интеграция» — в това е цялата същност на «Европа на две скорости».
Автор: Александр Носович, RuBaltic.Ru

Почему у них ничего не получается?

Периодически смотрю крикливые и однообразные шоу на ТВ с участием наших дорогих украинских гостей, где они орут, как резаные, перебивая всех и самих себя в тщетных попытках убедить аудиторию в том, что во всех бедах Украины виновата Россия. Убедить они не могут, им не верят.

То один, то другой участник программы с российской стороны задаёт им каверзные вопросы, они отвечают, как могут, опять начинается крик и свара, как всегда, затем шоу заканчивается, и я опять спрашиваю себя - ну зачем, ну на фига я всё это смотрел? Ведь заранее всё было ясно.
И то, что это -  шоу, и то, что все роли расписаны, и то, что скажут свидомые, и то, что им ответят наши патриоты. Всё известно! И всё-таки, я опять смотрю дурацкую передачу.
И думаю уже не о ней, а о чём-то другом. Думаю о том, когда же, вместо крика и вместо ругани, кто-то из бесчисленных историков и общественных деятелей России задаст, наконец, главный вопрос всем этим крикунам. Это вопрос не задают. Почему - скажу ниже. А пока задам этот вопрос тут, в блоге. И заранее уверен в том, что вменяемого ответа на него ни один украинский патриот никогда не даст. Потому что такого ответа, который бы устроил Украину, не существует.
В Октябре 1917 года в России случилась Революция. Периодически в сети или в СМИ мелькают полоумные замечания, что это, мол, тоже был майдан, только российский.
Ну что ж, давайте сравним две карты - "майдана" российского и майдана украинского.
Это российский:

Карта, известная всем, кто учился в советской школе, называется "Советская республика в кольце фронтов (март 1918 г. – март 1919 г.)".
Не будем тут углубляться в историю и заниматься ликбезом. Желающие сами всё узнают из интернета.
А мы просто скажем, что вот этот маленький кусочек розового цвета и есть вся Россия на момент начала Гражданской войны с Корниловым, Калединым, Колчаком, Деникиным, Врангелем, Красновым, японцами на Дальнем Востоке, американцами в Архангельске, белочехами, белополяками, венграми, немцами и Бог знает, с кем ещё!
Плюс к этому - голод, полностью парализованная экономика, мёртвая промышленность, МНОГИЕ СОТНИ ТЫСЯЧ жертв, полная внешняя блокада, полный ноль помощи из-за границы!
Россия победила! Всех! И на Западе, и на Востоке, и на Юге, и на Севере. Но дело не в этом, а в том, что в 1918 году Ленин совершенно спокойно принимает решение о...строительстве Волховской ГЭС!
Чтобы было понятно, что это означало - ещё раз взгляните на карту и перечитайте ещё раз написанное перед тем.
Это не всё.
2 ноября 1917 года при штурме Кремля в часы на Спасской башне попал снаряд, повредивший механизм. Часы встали почти на год. В 1918 году по указанию В.И. Ленина куранты восстановили.
Если опять непонятно - ещё раз посмотрите на карту и ещё раз перечитайте текст.
Идёт 1918 год. Состояние дел - катастрофически плохое. Советскую Россию душат со всех сторон, в самой России - разгул бандитизма, преступности, нет ни хлеба, ни дров!
Счёт идёт на дни! Не сегодня-завтра большевики падут! Господа потирают ладошки и мысленно подчитывают убытки и дивиденды.
А Ленин - чинит Кремлёвские Куранты и даёт указание заняться строительством Волховской ГЭС!
Куранты успели починить. А ГЭС, всё-таки, пришлось на время отложить. Начали строить в 1921 году, помешала Гражданская. Хотя все предварительные расчёты и сметы были сделаны в ходе войны.
И самое главное. Население этой самой молодой Советской республики в 1918 году не превышало ... 40 миллионов человек.
Теперь другая карта. Вот она:

Это карта современной Украины и Донбасса.
Взята из украинских источников. Вот что эти источники пишут об этом:
Доля Донецкой области в ВВП Украины в 2010 году составляла всего-навсего 12%, а общая сумма полученных этим регионом субсидий составила 21%, а уже в 2011 году регион получил еще больше инвестиций — 27% от общегосударственной суммы, сообщает iPress.
Такая же ситуация и в Луганской области — при доле в ВВП Украины в размере 4%, сумма полученных этим регионом субсидий была на уровне 8% (2010) и 11% (2011).
Повторюсь: это пишут сами украинцы.

http://www.gogetnews.info/news...

Суммируем: экономически Донбасс ничего не значит, по площади, по сравнению с остальной Украиной - ничтожен.
При этом добавим:
Деньгами, техникой и пропагандой Украине помогает весь мир! Голода и холода нет! Промышленные предприятия и работающее с/х есть! Количество жертв несопоставимо меньше!
Но войну не выиграть! Экономика падает, инфраструктура разрушается, моральное разложение растёт, общественное недовольство множится.
И при этом за все эти три года не построено НИЧЕГО! Ничего не создано! Не только в материальном, но самое главное - в моральном смысле!
Воровство, драки в Раде, уголовщина, коррупция и снова воровство и драки.
И ещё - кляузы, жалобы, обращения в суды, попрошайничество и снова кляузы и жалобы.
Население - те же 40 миллионов человек.
Почему?
Ну хорошо! Крым у вас забрали, Донбасс сам ушёл. Вам обидно. Злость берёт. Понимаю. Вы хотите их вернуть. Понимаю. Вы хотите отомстить ненавистному Путину. Тоже понимаю.
Но ведь у вас есть способ всё это сделать!
Забудьте о Крыме и Донбассе на время! Наладьте собственную жизнь! Сделайте её по-настоящему хорошей! Ведь у вас великая история, ещё богаче русской! Ведь Украина - родина всех гениев в истории человечества!
Сделайте так, чтобы при взгляде на вас всем захотелось всё бросить и попросить у вас убежища!
И Крым сам вернётся к вам! И Донбасс вернётся! И Путин будет губы кусать от злости, и россияне будут посрамлены!
Ведь вам помогают все вокруг! А Донбасс - крохотная точка на карте, к тому же - убыточная!
Что же вам мешает построить свою Волховскую ГЭС? Починить свои Куранты?
У вас территория больше любой европейской страны! У вас производственные и с/х мощности даже без учёта Крыма и Донбасса больше, чем в Болгарии или Румынии, Черногории или Боснии, Албании или Словении. У вас население больше, чем в Голландии, Дании, Швеции и Финляндии ВМЕСТЕ ВЗЯТЫХ!
Почему же вы в результате вашей революции живёте, как в Бурунди или Нигерии? ЧТО ВАМ МЕШАЕТ?
Дело не в том, хорошей или плохой была Октябрьская революция! Дело в том, что она оказалась жизнеспособной! Созидательной! Она смогла защитить себя!
Не обращался Ленин в Гаагские суды! Не просил денег с протянутой рукой! Не жаловался на интервентов со всей Европы!
Он их разбил всех до единого! И заложил фундамент великой страны, частью которой, между прочим, была ваша собственная!
Всем этим настоящая Революция - Русская - отличается от продажного украинского майдана.
Так же, как созидание от разрушения.
Как Дзержинский от Авакова, как Ленин от Порошенко, как Россия от Украины и как реальная история от истории выдуманной.
Но этот вопрос на российских шоу нашим дорогим украинским гостям почему-то не задают. Плохой это вопрос. Трудный.
Особенно в 2017 году.

Ехидный Douglas

5 март - ден на почит на другаря Сталин

Работи така, че да те почитат десетилетия след смърта ти, а враговете да се страхуват и от паметника ти.

 

Реч на Патриарха Алексий I преди панихидата по Й.В. Сталин в деня на неговото погребение

Великият Вожд на нашият народ, Йосиф Висарионович Сталин, не е вече между нас.

Упразни се сила велика, нравствена, обществена: сила, в която народът наш усещаше собствената си сила, от която той се ръководеше в своите съзидателни трудове и предприятия, с която той се утешаваше в течение на много години. Няма област, където да не проникваше дълбокият взор на великият Вожд. Хората на науката се изумяваха от неговата дълбока научна осведоменост в най разнообразни области, от неговите гениални научни обобщения; военните — от неговият военен гений; хора от най различен труд неизменно получаваха от него мощна поддръжка и ценни указания. Като човек гениален, той във всяко дело откриваше това, което бе невидимо и недостъпно за обикновеният ум.

За неговите напрегнати грижи и подвизи по време на Великата Отечествена война, за неговото гениално ръководство на военните действия, дали нам победа над силният враг и въобще над фашизма; за неговите многогранни необятни всекидневни трудове по управление, по ръководство на държавните дела — пространно и убедително говореха и в печата, и особено, при последното прощаване днес, в деня на неговото погребение неговите най-близки съработници. Неговото име, като поборник за мир във цял свят, и неговите славни деяния ще живеят във вековете.

Ние събрали се за молитва за него, не можем да подминем с мълчание неговото винаги благожелателно, участливо отношение към нашите църковни нужди. Нито един въпрос, с който ние се обръщахме към него не бе отвъргнат; той удовлетворяваше всички наши молби. И много добро и полезно, благодаря неговият висок авторитет, бе направено за нашата Църква от нашето Правителство.

Паметта за него за нас е незабвенна, и нашата Руска Православна Църква, оплаквайки неговото напускане, го провожда в последен път, "в път всея земли", с гореща молитва.

В тези печални за нас дни от всички страни на нашето Отечество от архиерей, духовенството и вярващите, и иззад граница от Главите и представителите на Църкви, както православни, така и инославни, аз получавам множество телеграми, в които се съобщава за молитвите за него и се изразява нам съболезнование по случая тази печална за нас загуба.

Ние се молихме за него, когато дойде вестта за неговата тежка болест. И сега, когато него го няма, ние се молим за мир на неговата безсмъртна душа.

Вчера наша особена делегация в състава на Високопреосвещенният митрополит Николай; представител на епископата, духовенството и вярващите от Сибир архиепископ Паладий; представител на епископата, духовенството и вярващите от Украйна архиепископ Никон и протопресвитер о. Николай, възложи венец на гроба му и се поклони от лицето на Руската Православна Църква на неговият скъп прах.

Молитвата преизпълнена с христианска любов достига до Бога. Ние вярваме, че и нашата молитва за почившият ще бъде чута от Господа. И на нашият възлюблен и незабвен Йосиф Висарионович ние молитвено, с дълбока, гореща любов възглашаваме вечная памят.

От Журнала на Московската Патриархия, №04 април 1953 г.

Знамето на победата - Палмира

Подборка фотографии и видео от Пальмира.
Струва си да отбележим забележителният епизод със Знамената на Победата, които демонстрират сирийците, а също импровизираният концерт на същото място, където през пролетта на 2016 г се проведе концерта на Гергиев и Ролдугин.
От военна гледна точка продължават боевете с отряди на Халифата на нефтените полета на север от трасето Палмира-Тияс и продолжаващите до днешното утро интензивни боеве в района на аеропорта на Палмира, които напоминят, че врагът е разбит, но още окончателно не е победен.

Colonel Cassad