Европа ще се избави от Прибалтика и Източно-европейските страни с помощта на «Двете скорости»...

Най-големите страни в ЕС възнамеряват да спасяват Евросъюза от разпад с помощта на концепцията «Европа на две скорости». «Едина Европа» ще бъде подложена на вътрешна диференциация на напреднали страни и изотставащи такива, и бъдещата интеграция ще се случва между икономическите лидери на ЕС, без участието на аутсайдерите. За еврограндовете концепцията за «две скорости» — това е лек и изящен способ да се свали източноевропейският баласт, без да се нанася урон на имиджа на европейският проект.

Историческият център на Европа на протежение повече от хиляда години остава неизменен. Това е региона от Северно море до Алпите, разположен на стика на Германия, Франция, Италия и страните от Бенилюкс. Този регион бе център на империятана Карл Велики — първият голям проект за европейска интеграция.
За хиляда с плюс години след Каролингите нищо не се е изменило: страните от европейското «ядро» са основатели на Евросъюза; на стика на Франция, Германия и Бенилюкс са разположени столиците на «Единна Европа» Брюксел, Люксембург, Страсбург; основният икономически, технологически, демографически потенциал на европейската интеграция е разположен в този «ядрен» регион на ЕС.
Европейският съюз основаха шест страни, близки една с друга географски, исторически, културно, икономически. Обективните условия за интеграция между тези страни са се формирали столетия, всички интеграционни проекти за тях са естествени и разбиращи се от самосебе си, а съвокупното икономическо, военно и политическо тегло на Германия, Франция и другите «отци-основатели» е такъв, че за слабите и изоставащи страни от Източна Европа присъединението към техният съюз е възможно само в качеството на периферия и «бедни родственици».
В период на остра криза на Евросъюза (в много породена от неговото не по мярката разширение) неестествеността на неговите днешни граници и диспропорцията между участниците в интеграцията, при която Германия формално е равна на Кипър, а Франция — на Латвия, стават особено забележими.
Затова и лидерите на най-големите страни в Европа вече открито предлагат да спасят Европейският съюз с преход от «Единна Европа» към «Европа на две скорости», в която водещите, най-развити страни от ЕС ще продължат интеграцията една с друга, а изотставащите аутсайдери ще останат на банкета на историята и в новите интеграционни проекти няма да участват.
«Евросъюзът, включващ в себе си 27 страни повече не може да бъде еднороден — заявил тези дни президентът на Франция Франсуа Оланд — Продължително време идеята за диференцирана Европа с различни скорости и строги темпове за прогрес извикваше много съпротивление. Но днес такава идея е необходима. Иначе Европа ще се взриви».
Концепцията за «многоскоростна Европа» ще бъде издигната като базова и като официална концепция за продължение на европейската интеграция на юбилейният самит на ЕС в Рим на 25 март. Точно преди 60 години страните от европейското «ядро»: Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландите, Люксембург — подписаха в Рим Договор за учреждение на Европейското икономическо съобщество. След 60 години страните-учредители се връщат към това, с което започнаха — към Европейското обединение на въглища и стомана, в което участва само «европейската шесторка», а всички останали са излишни.
«Ще има общ пакт, вътрешен пазар с единствена валута. На такава основа това ще бъде възможно за тези страни-участници, които биха искали продължение на курса за отбрана, данъчна хармонизация, изследвания, култура, младеж» — говори за «Европа във Европа» Франсуа Оланд.
Месец преди френският си колега своята поддръжка за концепцията на «две скорости» публично изрази канцлерът на Германия. «Историята от последните години показа, че в ЕС и в бъдеще ще съществуват различни скорости, че не всички непременно ще участват в тези или други интеграционни стъпки» — заяви по резултатите от самита на ЕС на Малта Ангела Меркел.
У страните, в европейското «ядро» не влизащи, намеренията на еврограндовете извикват забележимо безпокойство. Страните от Вишеградската група: Полша, Словакия, Унгария, Чехия — излязоха с открито осъждане на франко-германските «козни», предупреждавайки, че разделението на европейците на успешни и изотставащи може да доведе до разпад на ЕС.
Расте безпокойството и в Прибалтика. «В някакъв момент ние ще се окажем в ситуация, когато решенията на някакво ядро държави ще станат несъвместими с позициите на останалите страни» — предупреждава за последствията от «многоскоростната Европа» министърът на външните работи на Латвия Едгар Ринкевич.
Причините за вълненията на «новите европейци» са понятни и лежат на повърхността.
Концепцията за «две скорости» за страните-основатели на Европейският съюз — това е лек и изящен способ да свалят от себе си изсточноевропейският баласт, съхранявайки при това лице и не нанасяйки ущърб на имиджа и светлият образ на европейската интеграция.
Източна Европа с Прибалтика никой няма да изгони от ЕС — от тях просто ще се оградят с невидима ограда на новата интеграция. Главните страни в Евросъюза и занапред ще се сближават една с друга, ще създават единен пазар на капитала, работната сила и услугите, а на Прибалтика формално ще бъде присвоено звание «Европа втора ръка».
«Многоскоростна Европа» — това е институционализация на отдавна вече наложилото се разделение на ЕС на център и периферия. Да се присъединиш към страните на центъра и вкусват всички прелести на европейската интеграция занапред ще може само ако ти се намираш с центъра на едно ниво на икономическо, социално, инфраструктурно развитие. (<сарказъм>И тук ВНЕЗАПНО България затворила АЕЦ и нарязала за скрап стотици предприятия, като например ДЗУ-Стара Загора има възможност за "летящ старт" - бел.пр.) Дания или Австрия ще могат да се присъединят към «ядрото» от шест страни-основатели и да продължат своята европейска интеграция, а мястото на Латвия или Литва е — да седят на банкета, бъдейки поставени пред факта, че те официално са провинция и «предградие» на Европа.
Приемайки концепцията за «многоскоростна Европа», еврограндовете се подписват под това, че от идеята за «европейско единство» нищо не излезе. Европа както бе, така и остана нееднородна, а от европейската «уравниловка», точна копия на съветската «уравниловк» излезе грандиозна криза на европейската интеграция, когато британците гласуваха за Brexit, за да не хранят Източна Европа и не пускат повече при себе си поляците с литовците.
Затова сега концепцията за развитие на Евросъюза се променя.
Дотациите за страните от Източна Европа в бюджета на ЕС за тази година вече бяха урязани на четвърт, а прехода към «Европа на две скорости» означава, че да спонсорират Прибалтика богатите европейци вече няма по принцип.
От принадлежност към «Единна Европа» в случай на реализация на плановете на Берлин с Париж у Литва, Латвия и Естония ще остане само синият флаг с жълти звезди. С този флаг прибалтийските лидери ще могат да трият горчивите си сълзи, утешавайки се с това, че те «все едно са останали в Европа». Но от принадлежността към Европа реално ще остане една формалност. Пари от Западна Европа повече няма да има, западноевропейският пазар на труда също може да се затвори, и своите безработни, у които няма бъдеще в убитите прибалтийски икономики, няма да има къде да се пратят.
Европа си тръгва от Прибалтика, отграждайки се от нея с оградата на «вътрешната интеграция» — в това е цялата същност на «Европа на две скорости».
Автор: Александр Носович, RuBaltic.Ru