Причина за копиране на
съветската система за икономическо управление на Запад е
уникалният успех на сталинската икономика, която доказва своята
жизнеспособност и огромен исторически ресурс. През февруари 1931 година
Сталин предвижда нападение срещу Съветският Съюз след 10 години, заявявайки, че за преодоляване на изоставането на Русия от промишлено развитите страни с 50 –
100 години има само десетилетие, иначе «нас ще ни смачкат». История
показва, че Сталин греши само с четири месеца.
Сталинската модернизация за 10 години повдига Русия на второ място по ниво на промишлено развитие, увеличавайки делът и в световното производство от 4% през 1913 година, което до това е най-големият показател за цялата история, до 10% през 1937 година. Само за едно десетилетие в Съветският Съюз са построени 364 града и над 9 хил. крупни предприятия. Сталинската икономика не само позволява на Русия да спечели Втората световна война, но и обезпечава развитието на страната за няколко десетилетия напред. Към 1960 година БВП на СССР нараства 2,5 пъти, обемът на промишлената продукция – над 3 пъти, а на селското стопанство – с 60%.
Известно е, че плановата икономика на СССР се характеризира с централизирано управление и директивно планиране. Това значи, че планът за икономическо развитие получава статус на закон, неизпълнението на когото строго се наказва. Днес директивно управление се използва в най-крупните западни ТНК, такива като EххonMobil, British Petroleum, General Electric, Siemens и др. Никаква демокрация, включая участие на работниците в управлението на предприятието, а за нарушение на плановите показатели – гигантска глоба или «вълчи билет» във вида на негативна характеристика за вреда срещу корпорацията.
Дори повече, всемирно известните ТНК по своята структура повтарят организационната схема на съветската икономика. Подобно това, как Съветският Съюз е представлял грамадна икономическа корпорация во главе с правителството и отраслевите министерства, конкуренцията между които е изключена, точно така западните корпорации са лишени във вътрешността си от пазарни отношения и водят всичките си разчети на основа вътрешнокорпоративни «трансферни» цени.
Принципиално различие на сталинската икономика от пазарната е нейният планов характер. Но самата пазарна икономика също не се отказва от плана, наистина пазарното планиране е индикативно, тоест има характер на ориентировочни препоръки за предприятията. След втората световна война този метод се използва в Япония и страните от Западна Европа.
При това за закона за междуотраслеви баланс (пропорциите на обмен между отраслите на промишленността с промеждутъчни продукти) Запад също е задължен на Русия. Тези икономически модели са разработени от руският учен-емигрант Василий Леонтиев, който получава за своето откритие даже Нобелева награда по икономика. Но за пръв път междуотраслеви баланс започва да използва Госплан на СССР още през първата половина на 1920-те години.
Сталинската модернизация за 10 години повдига Русия на второ място по ниво на промишлено развитие, увеличавайки делът и в световното производство от 4% през 1913 година, което до това е най-големият показател за цялата история, до 10% през 1937 година. Само за едно десетилетие в Съветският Съюз са построени 364 града и над 9 хил. крупни предприятия. Сталинската икономика не само позволява на Русия да спечели Втората световна война, но и обезпечава развитието на страната за няколко десетилетия напред. Към 1960 година БВП на СССР нараства 2,5 пъти, обемът на промишлената продукция – над 3 пъти, а на селското стопанство – с 60%.
Известно е, че плановата икономика на СССР се характеризира с централизирано управление и директивно планиране. Това значи, че планът за икономическо развитие получава статус на закон, неизпълнението на когото строго се наказва. Днес директивно управление се използва в най-крупните западни ТНК, такива като EххonMobil, British Petroleum, General Electric, Siemens и др. Никаква демокрация, включая участие на работниците в управлението на предприятието, а за нарушение на плановите показатели – гигантска глоба или «вълчи билет» във вида на негативна характеристика за вреда срещу корпорацията.
Дори повече, всемирно известните ТНК по своята структура повтарят организационната схема на съветската икономика. Подобно това, как Съветският Съюз е представлял грамадна икономическа корпорация во главе с правителството и отраслевите министерства, конкуренцията между които е изключена, точно така западните корпорации са лишени във вътрешността си от пазарни отношения и водят всичките си разчети на основа вътрешнокорпоративни «трансферни» цени.
Принципиално различие на сталинската икономика от пазарната е нейният планов характер. Но самата пазарна икономика също не се отказва от плана, наистина пазарното планиране е индикативно, тоест има характер на ориентировочни препоръки за предприятията. След втората световна война този метод се използва в Япония и страните от Западна Европа.
При това за закона за междуотраслеви баланс (пропорциите на обмен между отраслите на промишленността с промеждутъчни продукти) Запад също е задължен на Русия. Тези икономически модели са разработени от руският учен-емигрант Василий Леонтиев, който получава за своето откритие даже Нобелева награда по икономика. Но за пръв път междуотраслеви баланс започва да използва Госплан на СССР още през първата половина на 1920-те години.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.