Работи така, че да те почитат десетилетия след смърта ти, а враговете да се страхуват и от паметника ти.
Великият Вожд на нашият народ, Йосиф Висарионович Сталин, не е вече между нас.
Упразни се сила велика, нравствена, обществена: сила, в която народът наш усещаше собствената си сила, от която той се ръководеше в своите съзидателни трудове и предприятия, с която той се утешаваше в течение на много години. Няма област, където да не проникваше дълбокият взор на великият Вожд. Хората на науката се изумяваха от неговата дълбока научна осведоменост в най разнообразни области, от неговите гениални научни обобщения; военните — от неговият военен гений; хора от най различен труд неизменно получаваха от него мощна поддръжка и ценни указания. Като човек гениален, той във всяко дело откриваше това, което бе невидимо и недостъпно за обикновеният ум.
За неговите напрегнати грижи и подвизи по време на Великата Отечествена война, за неговото гениално ръководство на военните действия, дали нам победа над силният враг и въобще над фашизма; за неговите многогранни необятни всекидневни трудове по управление, по ръководство на държавните дела — пространно и убедително говореха и в печата, и особено, при последното прощаване днес, в деня на неговото погребение неговите най-близки съработници. Неговото име, като поборник за мир във цял свят, и неговите славни деяния ще живеят във вековете.
Ние събрали се за молитва за него, не можем да подминем с мълчание неговото винаги благожелателно, участливо отношение към нашите църковни нужди. Нито един въпрос, с който ние се обръщахме към него не бе отвъргнат; той удовлетворяваше всички наши молби. И много добро и полезно, благодаря неговият висок авторитет, бе направено за нашата Църква от нашето Правителство.
Паметта за него за нас е незабвенна, и нашата Руска Православна Църква, оплаквайки неговото напускане, го провожда в последен път, "в път всея земли", с гореща молитва.
В тези печални за нас дни от всички страни на нашето Отечество от архиерей, духовенството и вярващите, и иззад граница от Главите и представителите на Църкви, както православни, така и инославни, аз получавам множество телеграми, в които се съобщава за молитвите за него и се изразява нам съболезнование по случая тази печална за нас загуба.
Ние се молихме за него, когато дойде вестта за неговата тежка болест. И сега, когато него го няма, ние се молим за мир на неговата безсмъртна душа.
Вчера наша особена делегация в състава на Високопреосвещенният митрополит Николай; представител на епископата, духовенството и вярващите от Сибир архиепископ Паладий; представител на епископата, духовенството и вярващите от Украйна архиепископ Никон и протопресвитер о. Николай, възложи венец на гроба му и се поклони от лицето на Руската Православна Църква на неговият скъп прах.
Молитвата преизпълнена с христианска любов достига до Бога. Ние вярваме, че и нашата молитва за почившият ще бъде чута от Господа. И на нашият възлюблен и незабвен Йосиф Висарионович ние молитвено, с дълбока, гореща любов възглашаваме вечная памят.
От Журнала на Московската Патриархия, №04 април 1953 г.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.