Китайската меритократия на практика

Вече писах за китайската меритократия - «властта на достойните». Когато избират не «по-малкото зло», а най-добрите от най-добрите. Сега ще ви дам пример от живота как това работи на практика.

Живея в Китай, в град Иу. През септември се проведоха избори на различни нива. Избори разбира се не преки - никакви избирателни участъци и агитации. Всичко се решава някъде «на върха».

Например, кмета на грод Иу естествено претендира на повишение до длъжност губернатор на провинция - специално използвам термините «губернатор» и «кмет» - за да е ясна аналогията.

Губернатор може да стане само бивш кмет на град. При това се съставя списък от най-добрите градове - с най-добрите показатели. Ако града не показва резултати - кмета никъде няма да бъде повишен, както и да се старае.

Съответно, главите на районите на град Иу потенциално претендират за длъжността на кмета на град Иу - естествено ще бъде избран главата на района с най-добри показатели. И така нататък.

Оценяват работата на чиновниците по статистически показатели - развитие на региона, средна заплата, изкореняване на бедността, екология и прочее. Но не само по статистически данни. Също така се провежда анкета на местното население.

Ето такива листовки ни раздадоха в този период някакви люде:

Това е паметка. Как да се отговаря на въпросите на столичната комисия от компартията. Авторът на паметката е неизвестен. Тя не е обезателна за изпълнение разбира се.

Какво се случва. За оценка показателите на работа на местните чиновници от Пекин, направо от «императорският дворец», пристигат хора на място - за провеждане на анонимни анкети на местните жители.

Групата от тези другари е практически нереално да се подкупи. Част от тях са от местното «КГБ», кой на кого ще докладва за подкуп от местните чиновници за хубави резултати от анкетите - и те сами не знаят. Отрова по вената никой от тях да си пусне няма желание. В Китай вече не разстрелват - слагат отровна инжекция.

Да анкетират хората те могат къде угодно - да ходят по къщите, по офисите, просто на улицата. Да се отгатне плана на техните действия и къде ще са също е практически невъзможно.

Що за паметка? А в нея са «правилните» отговори на въпроси, които може примерно да задава тази комиссия. Съдейки по списъка паметката е направена в интересите на ръководител на район в град Иу, а не самият кмет на града. Видимо главата на района преживява за свои те показатели и се надява, че хората ще му помогнат и «няма да го предадат» на императорските люде (чети - на КГБ и ЦК на КПК - бел.пр.).

Въпросите са такива (ще приведа част от списъка):

- Има ли близо до вас в радиус 15 минути пеша от дома пазар свежи плодове и зеленчуци?

- Има ли медпункт на 15 минути пеш? (Освен аптеки у нас има медпунктове с медицински сестри и понякога доктори, отделна тема, нещо като частна мини-поликлиника)

- Когато вашите родственици/приятели идват във вашия район, какво говорят за чистотата на улиците?

- Чувствате ли се в опасност когато ходите по улицата нощем?

- Последната година вас или вашите приятели / познати били ли са ограбвани?

- Можете ли да кажете че местните власти правят всичко за развитието на вашият район?

И прочее. В паметката ни препоръчват да отговаряме, че всичко у нас е великолепно разбира се. С надежда, че хората ще помогнат на своите местни любими власти..

Но, когато реално стига до анкета, в болшинството случаи хората казват на комисията цялата истина - защо им е да покриват местните чиновници, които не си вършат работата? Анкетата е анонимна.

Като резултат има шанс за лоша работа местният чиновник въобще ще излети от своя пост. Не да се повиши по служба.