Вече трета година в
Европа пламтят протести. Неотдавна те станаха причина за оставки на
правителства и предсрочни избори в Испания, Португалия, Гърция,
Словакия, Словения, Румъния, България...
В 55-та годишнина на Европейската пролет от 1968 г, когато масови демонстрации на трудещите се преминаха в болшинството страни от Европа Западна и източна, революционните очаквания са разбираеми. Но причина за новата вълна протести трябва да се търси не в конспирологическите теории. Те са в структурата на икономиките на страните от Европа в края на ХХ в., само отдалеч прилична на капитализъма, такъв какъвто го познаваше Маркс. "Капитализъмът" на современността повече прилича на икономика на разпределението от феодален тип, отколкото на класически капитализъм с неговата свобода на предприемачеството, която днес е възможна само в крайните ъгли на световната икономика.
Може да се възрази, че държавата и по-рано регламентираше стопанската дейност, основавайки се на издаването от кралете на търговски патенти и т.п., но броят "охранни" документи за бизнеса днес прмести ситуацията в друго качество. Заедно с държавата свободата на предпринимачеството днес ограничават олигарсите и транс-националните компании(ТНК): владеейки например мрежи супермаркети, те с алчност на феодали събират от производителите данък за "вход на пазара", а банките по префиненост на методите за зомбиране са надминали лихварите от средневековието. Именно в техен интерес държавата регулира пазарите, именно ТНК са главните получатели на субсидии и държавни поръчки.
В тази ситуация исканията за свобода на предприниемачеството биха били по-логични, вместо лозунги за отмяна на капитализма, витаещи над протестните движения в Европа. И ако протестиращите това още не са го разбрали, то мениджърите в ЕС ясно осъзнават, че срещат именно криза на икономиката на разпределение, а не плакатния капитализъм и търсят изход във възраждане на самостоятелния производител. Именно самостоятелния производител стана главния герой на програмата на премиера на Испания Мариано Рахойа и е призван до 2014-2015г. да извади страната от рецесия, едновременно избавяйки я и от 26% безработица.
Подобни програми за стимулирание на малкия бизнес в Европа бол, но възниква идеологически парадокс: защо буржуазната държава целенаправлено възражда самостоятелния производител, същия този, който комунистите полупрезрително наричат дребен буржуа, и който е длъжен безследно да изчезне с развитието на капитализма? Неговото завръщане е толкова очевиден факт, че даже Комунистическата партия на Гърция, имаща репутация на сталинистка е оставила риториката и в своите документи нарича тези хора самозаети, което е близо до истината.
"Естествените" граници на капитализма
Това е обяснимо от теорията на Роза Люксембург за съществуването на предел в развитието на капитализма. Класическият капитализъм, ставайки глобален към края на ХХ в., едновременно изчерпа и възможностите си за ръст. Оказа се, че без съседство с така наричания традиционен начин на производство капитализъмът се превръща в икономика на разпределение и е обречен на застой. Той може даже да умре от недостиг на работна ръка и внася такава от периферията. Когато населението на Европа и света максимално се раздели на наемни работници и капиталисти, тази модел на производство загуби перспектива, настъпи предел на нейния ръст. Достигането на този предел предизвика не само сегашната системна световна криза и стремежа да се възродят самостоятелните производители, но и постави вопросът: има ли смисъл производството въобще?
Той възниква логично, ако се погледне отраслевата структура на БВП на националните икономики. За България (2011 г.) делът на селското стопанство в БВП е 5,2%, делът на промишленността - 30,6%, сферата на услугите - 64,2%. За Гърция (2011 г.) - селско стопанство - 3,3%, промишленност - 17,9%, сфера на услугите - 78,9%. В другите страни тази разлика е още повече. Например в Германия (2011 г.) делът на селското стопанство е 0,8%, промишленност - 28,6%, услуги - 70,6%; във Франция (2011 г.): селско стопанство - 1,8%, промишленност - 18,8%, сфера на услугите - 79,4%.
При всички грехове на статистиката и ЦРУ, от сайта на който са взети тези цифри, очевидна е тенденцията позволяваща да говорим за информационна икономика, където сферата на услугите: медицина, образование, наука и т.н. има приоритет над базовите отрасли - селско стопанство и индустрия.
Но хората от сферата на услугите са само вспомогателни работници и големия им превес над "чистите производители" е нерационално за производстваото, имащо за цел получаване на доход, тъй като реалния доход изчезва. Образно казано, ако 5% от населението са собственици на производства, 25% - производствени работници, то останалите 70% - това е сфера на услугите за тях и самите себе си, не създаващи реален продукт и доход. От гледна точка на мениджърите - това е баласт, от който трябва да се избавиш.
Препоръки по "оптимизация" на населението звучаха и през 1990-е години, а наскоро се намериха и "хуманни" способи за осъществяването и: от пропаганда на еднополовите бракове до "шокова терапия". "Шокова терапия" испытаха на България и Полша. Но за бившите държави на всеобщо благосъстояние от Западна Европа, където гражданите, за разлика от СССР, гарантираха не само работа, но и прилично участие в потреблението при безработица, едва започват да я пригласят, което и извиква протестите.
Развитие на капитализма: опит да "ходиш в кръг"
Причина е все тази икономика на разпределение предполагаща, че всички блага се разпределят между гражданите в зависимост от социалния статус и мястото в служебно-производствените иерархии. Идеологическите и другите особенности налагаха отпечатък на системите на распределение и източниците за пълнене на бюджета, но принципът на функциониране на икономиките както на Западна така и на Източна Европа бе еднакъв, включая многогодишното планиране.
Поначало такива социално ориентирани държави радваха почти всички, а самите те се съревноваваха помежду си в обемите на блага, разпределяни между гражданите и количеството студенти. Но след 50 години се откри, че такива икономики са толкова организирани, че за новите поколения в тях няма места, още повече прилични. Сферата на услугите, включвайки и бюрокрацията се разрастна в съгласие със законите на Паркинсон до ниво когато "на един роб - три надзирателя", а науката макар и да стана производителна сила по Маркс, получи организация далеко от рационалната. Така започнаха да се получават "тромби" от безработна младеж, сфера на услугите и пенсионерите на бързо стареещите наций.
Бюджетите на отделните страни някак се справяха с това, но строителството на ЕС като империя на разпределение ги разбалансира. В Евросъюза викаха всички, съблазнявайки с висок стандарт на живот, но това изискваше сливането на националните икономики в единна икономика на распределението, което не може да се направи механически. Затова и възникнаха въпроси от рода на колко да оставим гърци или българи, които в икономиката на ЕС е отредена роля на прислуга на курорти и фермери.
Появиха се "нации-труженици" и "нации безделници", както наричаха в 2011 г. немските СМИ гърците, на което те отговаряха рисувайки Ангела Меркел в униформа на СС.
В 55-та годишнина на Европейската пролет от 1968 г, когато масови демонстрации на трудещите се преминаха в болшинството страни от Европа Западна и източна, революционните очаквания са разбираеми. Но причина за новата вълна протести трябва да се търси не в конспирологическите теории. Те са в структурата на икономиките на страните от Европа в края на ХХ в., само отдалеч прилична на капитализъма, такъв какъвто го познаваше Маркс. "Капитализъмът" на современността повече прилича на икономика на разпределението от феодален тип, отколкото на класически капитализъм с неговата свобода на предприемачеството, която днес е възможна само в крайните ъгли на световната икономика.
Може да се възрази, че държавата и по-рано регламентираше стопанската дейност, основавайки се на издаването от кралете на търговски патенти и т.п., но броят "охранни" документи за бизнеса днес прмести ситуацията в друго качество. Заедно с държавата свободата на предпринимачеството днес ограничават олигарсите и транс-националните компании(ТНК): владеейки например мрежи супермаркети, те с алчност на феодали събират от производителите данък за "вход на пазара", а банките по префиненост на методите за зомбиране са надминали лихварите от средневековието. Именно в техен интерес държавата регулира пазарите, именно ТНК са главните получатели на субсидии и държавни поръчки.
В тази ситуация исканията за свобода на предприниемачеството биха били по-логични, вместо лозунги за отмяна на капитализма, витаещи над протестните движения в Европа. И ако протестиращите това още не са го разбрали, то мениджърите в ЕС ясно осъзнават, че срещат именно криза на икономиката на разпределение, а не плакатния капитализъм и търсят изход във възраждане на самостоятелния производител. Именно самостоятелния производител стана главния герой на програмата на премиера на Испания Мариано Рахойа и е призван до 2014-2015г. да извади страната от рецесия, едновременно избавяйки я и от 26% безработица.
Подобни програми за стимулирание на малкия бизнес в Европа бол, но възниква идеологически парадокс: защо буржуазната държава целенаправлено възражда самостоятелния производител, същия този, който комунистите полупрезрително наричат дребен буржуа, и който е длъжен безследно да изчезне с развитието на капитализма? Неговото завръщане е толкова очевиден факт, че даже Комунистическата партия на Гърция, имаща репутация на сталинистка е оставила риториката и в своите документи нарича тези хора самозаети, което е близо до истината.
"Естествените" граници на капитализма
Това е обяснимо от теорията на Роза Люксембург за съществуването на предел в развитието на капитализма. Класическият капитализъм, ставайки глобален към края на ХХ в., едновременно изчерпа и възможностите си за ръст. Оказа се, че без съседство с така наричания традиционен начин на производство капитализъмът се превръща в икономика на разпределение и е обречен на застой. Той може даже да умре от недостиг на работна ръка и внася такава от периферията. Когато населението на Европа и света максимално се раздели на наемни работници и капиталисти, тази модел на производство загуби перспектива, настъпи предел на нейния ръст. Достигането на този предел предизвика не само сегашната системна световна криза и стремежа да се възродят самостоятелните производители, но и постави вопросът: има ли смисъл производството въобще?
Той възниква логично, ако се погледне отраслевата структура на БВП на националните икономики. За България (2011 г.) делът на селското стопанство в БВП е 5,2%, делът на промишленността - 30,6%, сферата на услугите - 64,2%. За Гърция (2011 г.) - селско стопанство - 3,3%, промишленност - 17,9%, сфера на услугите - 78,9%. В другите страни тази разлика е още повече. Например в Германия (2011 г.) делът на селското стопанство е 0,8%, промишленност - 28,6%, услуги - 70,6%; във Франция (2011 г.): селско стопанство - 1,8%, промишленност - 18,8%, сфера на услугите - 79,4%.
При всички грехове на статистиката и ЦРУ, от сайта на който са взети тези цифри, очевидна е тенденцията позволяваща да говорим за информационна икономика, където сферата на услугите: медицина, образование, наука и т.н. има приоритет над базовите отрасли - селско стопанство и индустрия.
Но хората от сферата на услугите са само вспомогателни работници и големия им превес над "чистите производители" е нерационално за производстваото, имащо за цел получаване на доход, тъй като реалния доход изчезва. Образно казано, ако 5% от населението са собственици на производства, 25% - производствени работници, то останалите 70% - това е сфера на услугите за тях и самите себе си, не създаващи реален продукт и доход. От гледна точка на мениджърите - това е баласт, от който трябва да се избавиш.
Препоръки по "оптимизация" на населението звучаха и през 1990-е години, а наскоро се намериха и "хуманни" способи за осъществяването и: от пропаганда на еднополовите бракове до "шокова терапия". "Шокова терапия" испытаха на България и Полша. Но за бившите държави на всеобщо благосъстояние от Западна Европа, където гражданите, за разлика от СССР, гарантираха не само работа, но и прилично участие в потреблението при безработица, едва започват да я пригласят, което и извиква протестите.
Развитие на капитализма: опит да "ходиш в кръг"
Причина е все тази икономика на разпределение предполагаща, че всички блага се разпределят между гражданите в зависимост от социалния статус и мястото в служебно-производствените иерархии. Идеологическите и другите особенности налагаха отпечатък на системите на распределение и източниците за пълнене на бюджета, но принципът на функциониране на икономиките както на Западна така и на Източна Европа бе еднакъв, включая многогодишното планиране.
Поначало такива социално ориентирани държави радваха почти всички, а самите те се съревноваваха помежду си в обемите на блага, разпределяни между гражданите и количеството студенти. Но след 50 години се откри, че такива икономики са толкова организирани, че за новите поколения в тях няма места, още повече прилични. Сферата на услугите, включвайки и бюрокрацията се разрастна в съгласие със законите на Паркинсон до ниво когато "на един роб - три надзирателя", а науката макар и да стана производителна сила по Маркс, получи организация далеко от рационалната. Така започнаха да се получават "тромби" от безработна младеж, сфера на услугите и пенсионерите на бързо стареещите наций.
Бюджетите на отделните страни някак се справяха с това, но строителството на ЕС като империя на разпределение ги разбалансира. В Евросъюза викаха всички, съблазнявайки с висок стандарт на живот, но това изискваше сливането на националните икономики в единна икономика на распределението, което не може да се направи механически. Затова и възникнаха въпроси от рода на колко да оставим гърци или българи, които в икономиката на ЕС е отредена роля на прислуга на курорти и фермери.
Появиха се "нации-труженици" и "нации безделници", както наричаха в 2011 г. немските СМИ гърците, на което те отговаряха рисувайки Ангела Меркел в униформа на СС.
Допълнително "безделниците" нечаквано обрастнаха с огромни дългове.
Но такова третиране на гърците даде обратен ефект. Техните разпокъсани протести към 2012 г. се сляха в общонационално движение, рупор на което стана лявата партия СИРИЗА, заплашваща с отказ от дълговете и преразглеждане отношенията с ЕС. Призракът на революцията в Гърция, способен да взриви ЕС, бе толкова реален, че неговите мениджъри престнаха да третират гърците и дори дадоха още кредити. Имайки наум този урок, мениджърите на ЕС вече обсъждаха варианти за отсрочка на дълговете на Ирландия и Португалия, но това не означава отказ от политиката за избавление от "излишните хора".
Увеличение на пенсионната възраст, комерсиализация на образованието и здравооопазването, ръст на цените на транспорта и жилищата, замразяване на заплатите и помощите, удължение на работната седмица, съкращения на работни места и т.н. - тази политика ще продължи и занапред - плавно или степенчато и ще зависи от ситуацията в различните страни. Целта е максимално избавяне от "излишните хора" и намаление на "рациона" на останалите. Това означава единствено, че в Европа и по-нататък ще наблюдаваме локални и национални протести.
Ще се бунтуват мнозина. Ще има и нови парламентарни революции с отставки на правителства и извънредни избори. Всичко това напомня бунтовете и въстанията от средневековието, с тази разлика, че тогава въставаха производителите, а сега - потребителите, искащи единствено да се съхрани привичното ниво на потребление и лоялни на икономиката на разпределение, в която те нерядко изпълняват безсмислени функции. Оттук и театралността на част от протестните акций.
Икономиката на разпределение устройва мнозина, и болшинството засега недоволства само от намаляващия "рацион", а не от техния статус.
Но такова третиране на гърците даде обратен ефект. Техните разпокъсани протести към 2012 г. се сляха в общонационално движение, рупор на което стана лявата партия СИРИЗА, заплашваща с отказ от дълговете и преразглеждане отношенията с ЕС. Призракът на революцията в Гърция, способен да взриви ЕС, бе толкова реален, че неговите мениджъри престнаха да третират гърците и дори дадоха още кредити. Имайки наум този урок, мениджърите на ЕС вече обсъждаха варианти за отсрочка на дълговете на Ирландия и Португалия, но това не означава отказ от политиката за избавление от "излишните хора".
Увеличение на пенсионната възраст, комерсиализация на образованието и здравооопазването, ръст на цените на транспорта и жилищата, замразяване на заплатите и помощите, удължение на работната седмица, съкращения на работни места и т.н. - тази политика ще продължи и занапред - плавно или степенчато и ще зависи от ситуацията в различните страни. Целта е максимално избавяне от "излишните хора" и намаление на "рациона" на останалите. Това означава единствено, че в Европа и по-нататък ще наблюдаваме локални и национални протести.
Ще се бунтуват мнозина. Ще има и нови парламентарни революции с отставки на правителства и извънредни избори. Всичко това напомня бунтовете и въстанията от средневековието, с тази разлика, че тогава въставаха производителите, а сега - потребителите, искащи единствено да се съхрани привичното ниво на потребление и лоялни на икономиката на разпределение, в която те нерядко изпълняват безсмислени функции. Оттук и театралността на част от протестните акций.
Икономиката на разпределение устройва мнозина, и болшинството засега недоволства само от намаляващия "рацион", а не от техния статус.
Автор Сергей КЛИМОВСКИ
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.