Противостояние с историческа Русия: Пировата победа на Запада

Източник http://otchizna.su/main-theme/660 Автор: Сергей ИСРАПИЛОВ (Дагестан)  11.08.2009    

Към края на XX век Западът победи в «студената войнa» СССР и неговата мобилизациона идеология. Войнатa беше тежка, а победата се оказа Пирова. СССР и социалистическата идея като такива бяха неотделима част от единния западен проект. Отсичайки и отхвърляйки левият си крак проектът загуби равновесие, а главозамайването от победата се смени със световъртеж от загуба на кръв.

Изядените резултати от «победата»

XX век стана време на ожесточено противоборство на група страни, съставящи евроатлантическата цивилизация. В резултат на продължителната напрегната борба Западът загуби значителна част от влиянието си над останалия свят, призна политическа независимост на десетки страни, отказа се от колониализма, бе принуден да търси принципиално различни форми на изземане на рента от най-бедните страни и даже загуби най-простото лидерство там, където 300 години се ковеше неговото величие: в промишлеността, технологиите, военната сфера…

Победата на Запад над СССР му даде примерно 10 години процъвтяване, в течение на които от двете страни на Атлантика дояждаха мобилизационните ресурси, които Союзът създаваше за противостоянието. След колапса на икономиката на СССР Западът получи дивиденти: енергоносители и суровини от Русия се продаваха по дъмпингови цени, а спечелените за тях пари се извеждаха пак там, на Запад (т.н. «бягство на капитали»). Благотворни се оказаха и оттокът на специалисти от страните на бившия соцлагер, а също и достъпа до ресурсите на тези страни, които по-рано влизаха в зоната на влияние на СССР. Резултат стана бурния растеж на икономиката и благополучието в САЩ и страните от Западна Европа в протежение на 90-те години на миналия век.

Но като цяло «край на историята» не се получи. Вече през 2000 г. започна първата от големите икономически кризи на десетилетието. Първото десетилетие на новия век тресеше западната икономика почти непрекъснато.

Към края на 90-те Западът загуби политически контрол над Русия. През 90-те разграбването на богатствата и се водеше толкова хищнически, че не се съпровождаше с инвестиции дори в простото възпроизводство на добиващата инфраструктура. Затова и добивът на суровини постоянно се снижаваше, а цените отново започнаха да растат. От 2000 година насам цените на суровини и енергоносители нарастнаха няколко пъти.

Табл. 1. Динамика на някои социално-икономически показатели на страните G7 през 2000-е години

	Производство на пшеница (млн. тона)		Производство на картофи (млн.тона)		Производство на леки автомобили (хил. бр.)		Производство на краве мляко (млн.тона)		Естествен приръст, намаление (-) на населението		Производство на текстил (милиони квадратни метра)
	2000	2007	2000	2007	2000	2007	2000	2006	2000	2007	2000	2005
Германия	21,6	21,4	13,7	11,6	5132	6011	28,3	27,9	-0,9	-1,7	424	284
Италия	7,5	7,3	2,1	1,8	1423	911	12,3	11,0	-0,3	-0,2	1541	…
Канада	26,5	20,6	4,6	5,0	2666	2254	8,2	8,0	3,6	3,6	…	…
Великобритания	16,7	13,4	6,6	5,6	1642	1535	14,5	14,5	1,2	3,2	…	…
США	60,8	53,6	23,3	17,7	5542	5250	76,0	84,2	5,9	6,2	3718	2333
Франция	37,4	33,2	6,4	6,3	2880	2551	25,0	23,7	4,0	4,3	536	424
Япония	0,7	0,9	2,9	2,7	8363	9766	8,5	8,1	1,8	-0,1	615	411

А днешната криза, започнала 2008 година, обесцени включително и болшинството извозени от Русия капитали. По такъв начин може да се констатира пълното изяждане от Запад на резултатите от своята «епохална» победа в «студената война».

Днес виждаме очевиден залез на западната цивилизация. Няма никакви основания да считаме, че тази тенденция может по радикален начин да се измени.

«Последен привет» от СССР

През XX век Съветският Съюз нанесе на своите конкуренти няколко силни удара, да се оправят от които те вече не можаха. В този смисъл и днес, 18 години след разпада на Съветския Съюз, делото му «живее и побеждава».

Така например, СССР в голяма степен способства за разпада на системата на колониализма, осигуряваща пряко господство на Запад над болшинството други страни. Москва повсеместно поддържаше в угнетените страни национално-освободителната борба, което породи развал на колониализма, нанесе огромен ущърб на западните корпорации и политическата система на Запада, принуди го да води неотслабваща борба по цял свят.

Даже след распадът на СССР Западът не можа да получи пълен политически контрол над болшинството от страните на третия свят, влизащи в зоната на влияние на СССР, и над част от социалистическите страни. Тук-таме в тези страни продължават да строят социализъм, като в Куба или Северна Корея, другаде се опитват да водят независима политика, като в Белорусия или Русия, на трето място се издигнаха исламистки радикали, като в Судан или Афганистан…

Табл.2. Страни-съюзници на СССР, над които Запад не можа да спечели пълен контрол след распада на Съветския Союз, и численост на населението им по състояние за 2007 г.

Страна	Население	Страна	Население
Афганистан	31,889,923	Молдавия	4,328,816
Армения	2,971,650	Монголия	2,951,786
Алжир	33,333,216	Мозамбик	20,905,585
Ангола	12,263,596	Никарагуа	5,675,356
Бангладеш	150,448,339	Нигерия	135,031,164
Белоруссия	9,724,723	Россия	141,377,752
Камбоджа	13,995,904	Сомалия	9,118,773
Конго, Демократична Република	65,751,512	Судан	39,379,358
Куба	11,394,043	Сирия	19,314,747
Етиопия	76,511,887	Таджикистан	7,076,598
Казахстан	15,284,929	Туркменистан	5,097,028
Северная Корея	23,301,725	Узбекистан	27,780,059
Киргизия	5,284,149	Виетнам	85,262,356
Лаос	6,521,998	Палестина	4,018,332
Всичко страни – 28 Всичко население – 960,282,944

Огромен, например, е приносът на СССР в обеспечение на политическата независимост на Китай и Индия, днес и в бъдеще – ключови центрове на современната световна система.

Табл.3. Страни, по-рано не влизащи в зоната на влияние на СССР, а днес запазили или отвоювали политическа независимост от Запада

Страна	Население
Аржентина	40,301,927
Боливия	9,119,152
Китай	1,321,851,888
Индия	1,129,866,154
Иран	65,397,521
Ливан	3,826,018
Ливия	6,036,914
Венесуэла	26,023,528
Всичко страни – 8Всичко население – 2,728,446,360

Както виждаме, страни, населението на които съставя две трети от населението на света са политически независими от Запада.

В началната фаза на постколониалния период развитите западни страни още запазват своето икономическо господство над множество страни от третия свят, главно във вида на нееквивалентен търговски обмен. Но политическото или военното влияние пада, което води до намаление на неравноправността в търговския обмен и към влошаване на икономическото положение на Запада.

Даже в страните, където доминирането на Запад по-рано беше абсолютно, на фона на общата криза се наблюдава отслабване на влиянието му. Така например, в Южна Америка на власт дойдоха накуп няколко влиятелни социалистически политици, които демонстративно се противопоставят на САЩ и Западът като цяло.

Освен това в много страни от третия свят политическите режими, макар и все още подвластни на Запада са неустойчиви или слаби, дестабилизирани от вътрешна продължаваща политическа и въоръжена борба. Това също така затруднява исползването на техните ресурси от бившите колонизатори и подрива западното влияние. Один от примерите – богатия на нефт Ирак.

Загуба на военното доминиране на Запада

Промишлената революция столетия назад даде на Запад возможността да създава высокотехнологично и високоефективно оръжие. Опирайки се на този ресурс, той можа да завоюва цял свят. Но днес възможността за абсолютно доминиране във военната сфере е загубена.

Преди 100 години Индия беше колония на Великобритания. Днес съотношението на въоръжените сили (освен ядрената компонента) е забележимо в полза на Индия. Теоретически Великобритания без ядерен щит би могла да бъде завоювана от Индия.

Китай, колонии в който преди 100 години си отвоюваха всички водещи страни на Запада, днес теоретически би могъл да завоюва всички свои бивши колонизатори.

Табл. 4. Съвременно съотношение на въоръжените сили на някои бивши страни-колонии и техните метрополии

	Страна-колонизатор:	Страна-колония:	Страна-колонизатор:	Страна-колония:	Страна-колонизатор:	Страна-колония:
	Япония	Китай	Великобритания	Индия	Великобритания	Пакистан
Численост на въоръжените сили в мирно време, хил. чов.	148,3	2250	180	1140	180	185
Бойни самолети	20	1900	326	3383	326	1012
танкове	980	8200	386		386	2140
БТР, БМП	1000	16420	2921	13262	2921	3445
артилерийски системи	730	9800	690	7100	690	3952

Количествените показатели не отразяват също качествената деградация на военния потенциал на Запада. Потенциалът на най-мощната му армия – американската – днес е недостатъчен дори за победа над талибаните в Афганистан. В същото време исламският свят – най-яростният политически противник на Запада – вече получи достъп до ядрено оръжие и ракетно въоръжение.

За разпространението по света на военните технологии в голяма степен способстваха самите Западни страни, предаващи на своите съюзници в третия свят огромно количество въоръжение и военна техника, а също и технологии за тяхното производство.

«Епохата на процъвтяване»

Поражението на СССР донесе само кратковременни дивиденти на Запад, но съвсем не вечно процъвтяване. В САЩ от 1991 г. до 2000 г. ежегодните темпове на ръст на реалния СВП превишаваха 4%, което е изключително много за такава крупна икономика. Нивото на безработица към края на десятилетието падна до 4%, инфлацията успешно се подавяше. Темповете на икономически ръст превисиха показателите от 60-те години – най-благополучния период, отбелязан зад океана. Тогава експертите объявиха, че това е следствие от неолибералната икономическа политика, успехът на «новата икономика» е основан на някакво съчетание от нови технологии, нови финансови закони и неолиберална перестройка.

Всичко това беше невярно и политически пристрастно тълкование. Всъщност благоденствието на Запад в 90-е години на миналия век стана следствие на развала на източния блок и СССР. Техния распад, колапсът на икономиките им освободи гигантски ресурси и свръх мощностти в нефто- и газодобива, производството на електроэнергия, добива на суровини, метал и прокати, производството на торове и т.н.

Обилието на суровини и енергоносители в света свали силно цените. Западът получи достъп до ресурсите на СССР по дъмпингови цени. Освен това спечелените пари от продажба на ресурси попадаха или при западните компании, или в крадливият «елит», които ги инвестираха пак на Запад. Само от Русия бягството на капитали превиси 1 трлн. долара. Освен това положително се отрази същественото съкращение на разходите за отбрана и расходите за политическо (невоенно) противостояние със СССР.

Обаче ефектът от «изяждането» се оказа краткотраен. Извличането на ресурси от руските недра вървеше без инвестиции в проучвания и добив на суровините. Доходите от реализация се изнасяха от страната. Нефтедобива падаше, в същото време докато търсенето в световен мащаб на ресурсы непрекъснато растеше. В резултат цените на суровини започнаха бързо да растат, забавяйки и без това изпитващия огромни трудности сектор на реалното производство в Западните страни.

Прикзаките за «новата икономика» се оказаха опровергнати с паденето на фондовия пазар след август 2000 г. и икономическия спад, започнал през 2001 г. През 2000-те години финансовите и икономическите кризи продолжаваха постоянно. Те фактически бяха част от общата глобална тенденция на рязък спад на икономическо доминиране на Запада. Кризите само маскираха това падение, разбивайки го на относително изолирани фрагменти.

Трансфер на технологии

Кризата на Запад е свързана по най-тесен начин с постепенната загуба на технологическо лидерство и доминироване в промишленото производство. В ходът на противостоянието със СССР двете страни постоянно передаваха технологии, и не само военни на страните от третия свят и така изравняваха нивото на тяхното развитие. СССР демонстративно строеше там металургически гиганти, фабрики, заводи, пътища, мостове, дори атомни електростанции. Москва изостри тази «игра» на повишение на технологическите нива, а Западът бе принуден да участва, оказвайки помощ на своите съюзници, предавайки им технологии и инвестирайки в тях производствени капитали.

Западът отиде по-далеч от Съюза и не само предаде на Япония, Китай, Индия и други страни технологии, но и изведе там масовото производство на стоки. Огромна роля в тази «блестяща операция» изигра Збигнев Бжезински, антисъветист и активен участник на преговорите с Китай. По парадоксален начин този «ястреб» на американската външна политика направи изключително много за унищожението на Запада.

Ограбената идентичност

Докато СССР контролираше една част от света, а Запад – другата, като цяло европейско-атлантическият («западният») проект доминираше на планетата. Но днес това е минало. Най-големите проблеми, които Западът получи, «побеждавайки» СССР и неговата мобилизационна идеология, са свързани със вътрешното устройство на западното общество.

В течение на задълбочаване на противостоянието със СССР по протежение на XX век на Запад вървеше активно творческо търсене на идеологически подходи, възможно максимално приспособени за нуждите на противостоянието. По идеологически съображения цели социални процеси, органически присъщи на западното общество се объявяваха за вредни, присъщи на коммунистическите или фашистските режими, отстраняваха се от обществения живот, осмиваха се и се третираха.

Така например за вредни бяха признати национализъма, стремежа на държавите към социална справедливост, плановото стопанство, регулирането на социалните процеси в обществото и т.н.

Напротив, други процеси произволно, по силата на логиката на идеологическата борба бяха объявени за особено ценни и се поддержаха и развиваха без всякаква мярка. Например, обеспечение на свободата на търговската дейност, международната търговия без протекционизъм, политическите свободи и демокрация с отказ от «остарелите» религиозни и семейни ценности, поощрение на миграцията на по-евтини трудови ресурси и т.н. Фактически по такъв начин произволно се разрушаваше единната западна идентичност.

Посредством мощни материални стимули и в по-малка степен политическо давление от поколение в поколение се провеждаше селекция на политици, публицисти, профессорско-преподавателски кадри, обществоведи и други лидери. Пикът на тази «селекция» съвпадна с пикът на противостояние между СССР и САЩ през 80-те години на XX век. Рейгономиката, татчеризмът станаха всъщност екстремистски течения в общата идеология на западния либерализъм и демокрация. Распадът на СССР и социалистическия лагер още повече засили либерал-екстремистите.

Не е необхдимо да казваме, че подобна изборност в развитието донесе огромна вреда на Западните страни. Депопулацията на автохтонното население на западните страни, масите бедни и трудно адаптиращи се мигранти, тероризъмът, гибелта на слабо конкурентоспособните на световния пазар предприятия и цели отрасли, бедността на тези, които работеха там, «неперспективността» на цели градове и територии, производството на сверх-евтини по себестоимост, но вредни хранителни продукти – такива са само някои «странични» ефекти от идеологическата едностранчивост на западния път на развитие.

Характерно всъщност е как рядко в последно време започна да се употребява словосочетанието «златен милиард». Причината е в това, че на фона на общото отслабване на Запад му е все по-трудно да съхранява нееквивалентен обмен, което предизвиква задълбочаване на социалното неравенство, закриване на социални програми, снижение на доходите, ръст на натоварването на работещите… Така например, ако през 1980 г. всеки работник и служащ в САЩ е посветил на работа в заводите и канторите 1883 часа, през 1997 г. това вече са 1966 часа. Работниците в САЩ сега са принудени да се трудят повече време, отколкото дори в Мексико. Още по-зле е ситуацията в страните от бившия соцлагер, където заради оцеляването на населението почти поголовно се налага да работи твърде много. Така например в Чехия 90% от мъжете и 80% от жените са принудени да работят повече от стандартните 8 часа на ден.

Трудно е да се говори за «златен милиард» за хора, принудени да работят на износ, повече, отколкото работят в страните от третия свят.

Западът има още сили, за да мъчи слабите страни, но времето му отмина. Той се напъваше в борбата със Съветския Съюз, предаде технологии и капитали на развиващите се страни, загуби военното, политическото, промышленото, технологическото доминиране. През 2000-те години Западът непрекъснато отслабваше, което наистина се поднасяше на публиката като «кризи», тоест изолирани в пространството и времето ексцеси. В това направление световната ситуация ще се развива още десет години приблизително, до настъпване на световна енергийна катастрофа. След това самото оцеляване на Запад ще зависи от това, колко успешно той ще може да възпроизведе съветския мобилизационен модел на обществото.