Черната кръв на икономиката

През 1973 г Вашингтон поддържа Израел, атакуван от Сирииските и Египетските войски. В отговор арабските страни напълно забраняват експортът на нефт в страни, които поддържат Израел. В САЩ цените на бензина скачат в 4 пъти! Така вече са ударени не е само икономиката, а е създадена пряка угроза за вътреполитическата стабилност и основите на държавния строй. През 1979 г. отново политическите събития, ставащи в Близкия Изток довеждат до рязко покачване на цените на нефт от 13 до 34 долара за барел. Преди първата американо-иракской война (1993 г) средната цена за барел се колебаеше на ниво 20-23 $. По мнение на водещи икономически експерти от това време, политическото ръководство на САЩ за избягване на сериозна икономическа криза трябва да намери начини за снижение на цените за барел нефт до 8-9 $. Тоест в това време не е ставало дума за освобождението на Кувейт. На практика се реализираше концепцията за защита на националните интереси на САЩ. Коалиционни сили, решения на ООН — всичко това беше не повече от декорация за решение на главната задача — обеспечение на контрол над нефтените месторождения на Арабския полуостров и създаване на благоприятни условия за собствената икономика. Но войната доведе до обратен резултат. След кратък спад цените на нефт отново започнаха да растат. Втората иракска война, изглеждаше, позволи на САЩ да получи непосредствен достъп до богатите месторождения на тази страна. Но никакъв спад в цените на нефт не се случи. Основният маршрут на транспортиране на близкоизточната нефт преминава през Ормузският пролив, частично контролиран както е известно от Иран (на проливът се падат около 40 % от глобалния експорт на нефт по море). Алтернативни варианти за транспорт на нефт до потребителите — наземни тръбопроводи до портовете на Средиземно море минават по територията на Сирия.
От Ирак чрез территорията на Сирия минават два тръбопровода, събиращи се в сега вече известният на цял свят Хомс, след това те се разделят до три сирийски порта: Тартус, Бонияс и Латакия. Вземайки под внимание зависимостта на американската и европейската икономики от близкоизточната нефт очевидно е, че военната кампания против Иран е невъзможна до момента в който не е обеспечен непрекъсваем транспорт на близкоизточната нефт в случай на начало на бойни действия в Персийския залив. Отчитайки всичко казано може да се твърди, че гражданската война в Сирия е инспирирана от външни сили за обеспечаване контрол над транзита на нефт от Персийския залив по наземните магистрали до средиземноморските портове, заобикаляйки контролирания от Иран Ормузски пролив.

Източник: http://www.iarex.ru/articles/29209.html