След поражението си в Студената война Източния блок бе подложен на режим
на "репарации" от страна на победителя. Всички ресурси трябваше да
бъдат предоставени на Запада, а територията - опустошена почти по
тактиката на "изгорена земя" - на Западът не му трябваше конкуренция.
Политическата върхушка от всякакъв цвят бе купена с "10%", съдействайки
за осъществяването в дело на режима на репарации, в който фактически се
оказаха Източните страни.
Разбира се, най-пострадали във всичко това се оказаха народите на тези
страни. Междувременно черпейки с пълни шепи от създаденото и построеното
на Изток, Западът процъвтяваше както никога досега, ставайки
привлекателен избор и "модел" за подражание в Източния блок. За
съжаление, днес, 20 години по-късно обстановката е различна. "Големия
пладнешки обир" свърши, плодовете му потънаха в търбусите на върхушките,
а населението се оказа с презен корем, безработица, унищожена икономика
и дълбоко насадени на подсъзнателно ниво пропагандни клишета, които
управляващите всеки път извикват като скелети от гардероба, за да плашат
тези наивници, които не могат да прогледнат и осъзнаят ставащото, с
несъществуващи, дори да допуснем в някой случаи съществуващи "комунисти и
ченгета", а всъщност купени по един или друг начин червени, зелени,
жълти, сини и каквито още искате продажници. Дори призивът "Да забравим
старото" обслужва същия интерес, та нали паметта за случилото се и
осъзнаването му са това, което наричаме "човешки опит".
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.