Monday, June 16, 2014

Украинският капан - Украйна като клин между сътрудничеството на Европа и Русия

Източник: http://ruskline.ru/analitika/2014/04/25/ukrainskij_kapkan/

Из беседa на сътрудник на Агентството за Национална Безопасност на САЩ с представители на немските СМИ …


«Предлагам да се запознаем с откъси от беседата с изпълнителният директор на «Института за глобални перспективи» при Колумбийският университет, професор, доктор по философия Пол Кристи, състояла се в редакцията на ежеседмичника «Европейски Икономически Вестник» (Бремен, Долна Саксония, Германия).

Редакцията: Доктор Кристи, украинските събития от последните месеци извикват у нашите читатели много въпроси. Хората се опитват да разберат същността на протичащото, но не могат да си обяснят логиката на събитията. Защо новите украински власти постъпват така, а не иначе по отношение към населението на своята страна? Защо Европейският Съюз се стремеше с всички сили да откъсне Украйна от Русия? Защо САЩ провеждат такава непримирима по отношение Русия политика? На тези и други въпроси често не могат да отговорят не само обикновените хора, но и специалистите. Не бихте ли могли, уважаеми професоре, да проясните ситуацията?
Професор Кристи: За да намерим отговор на всеки политически въпрос, трябва винаги да ползваме метода, известен ощо от времата на Древният Рим: «Кому е изгодно?» Кому от световните играчи е изгодна ситуацията, създала се сега в Украйна? Какво търсят, например, в нея Европа, САЩ, Русия и, възможно, някакви други играчи? Кой от тях е най-силно от всичко заинтересуван именно в такова развитие на събитията?
За отговор на този въпрос ще ни трябва точно да определим главният световен проблем на съвременността, решението на който вече не търпи отлагане. Кой от световните играчи е пряко заинтересуван в разрешение на този проблем, той и ще играе главна роля в събитията.
Ред.: И какъв е главният световен проблем на съвременността, изискващ незабавни решения, по ваше мнение?
Проф.: Това, разбира се, е разрешението на финансовите въпроси, възникнали заради бързото развитие на икономиката на САЩ през последните три десетилетия. Държавният дълг от 17 трилиона долара виси като дамоклов меч над американската икономика и може да доведе до глобална криза.
Ред.: Прояснете, моля, малко по-подробно, с какво заплашва света краха на американската валута?
Проф.: Ако на Америка се наложи да девалвира доларът, избавляйки се от дългове (в случай, ако други способи за изход от дълговата яма не могат да бъдат намерени), целият свят ще потъне в дълбока икономическа криза, тъй като доларът е световна валута, на която е закачено цялото световно производство. Веднага ще се прекъснат всички международни икономически връзки. Падението на производството във всички страни ще бъде неизбежен резултат от разрушението на международната кооперация. Заради спирането на производствата ще се появи огромна армия от безработни. После неизбежно ще има падение на жизненото ниво във всички страни на света. Падението на нивото на потребление ще стане решаващ фактор за политически изменения в различните държави, когато безпаричие и глад ще наложат предел на собственността и политически изменения. В свят пълен с оръжия, ненавист, неразбиране и отложени спорове, може да започне световна война за преправяне сферите на влияние. И този сценарий не може да избегне нито една страна, в това число и Америка.
За мен сега е просто непоносимо да мисля за най-лошото, което може да се случи, ако в резултат на гладни бунтове в ръцете на някоя група отчаяни хора попадне ядрено или друго оръжие за масово поражение. Този вариант за разрешение на финансовите проблеми е съвершенно неприемлив.
Ред.: Ясно. Но тогава е необходимо срочно да се намери изход от тази трудна ситуация - за това просто няма алтернатива?
Проф.: Съвершенно вярно - ето вие сами отговорихте на въпроса, какво е пружина за всички действия на Америка за последните години. Осъзнавайки перспективите за унищожение на човешката цивилизация на земята, ние започнахме да търсим мирни пътища за изход от създалата се ситуация.
Ред.: Много интересно! И как на този въпрос отговарят най-добрите умове на Америка?
Проф.: Бе предложено интересно решение, същността на което ще се опитам сега да изложа.
За това, да се разрешат финансовите затруднения, САЩ са длъжни да предприемат екстраординарни мерки, сравними само със световен катаклизъм. Проблемът е там, да се устрои такъв катаклизъм без разрушителни последствия за самите Съединени Щати и техните съюзници. Тоест, необходимо е да се разиграе такава карта, че да се разреши проблемът на дълговете и да не се устрои световно клане, в което може просто сами да изгорим.
Възможността да се погасят дълговете без съществен спад на жизненото равнище на своето население е осъществима само за чужда сметка, както и цинично това да звучи. Необходимо е да се намери този, с помощта на когото Америка би смогла да реши своите финансови проблеми. И такова естествено решение бе намерено - самата история дава този шанс.
Ред.: И кой ще заплаща решението на финансовите проблеми?
Проф.: Естествено, нито една страна в света не би могла да направи това, без да бъде при това превърната в пустиня. Затова следва така да се организират събитията, че целият свят, всяка страна в една или друга степен, да участва в разрешение финансовите затруднения на Америка. Такава глобалная кооперация не само ще позволи да се съхрани мира на планетата, но и ще даде силен импулс на последващия прогрес.
Ред.: По какъв начин това може да се осъществи?
Проф.: За това, да се приключи с дълговете, на Съединените Щати са необходими нови пазари, по мащаби съпоставими с американските. Единствен такъв пазар сега може да бъде само европейският пазар. Следователно, необходимо е да се намери способ, с помощта на който би могло напълно да се отвори европейският пазар за САЩ. С разработката на този проект ние се занимавахме много години.
Бог е дал на Съединените Щати напреднали технологии, най-мощна промишленност, огромни финансови средства и гигантски природни ресурси - с всичко това е необходимо да се възползваме за преодоляване на трудностите на ръста на американската икономика. Същото Бог е дал и на Европа, затова за разрешение на общите финансово-икономически проблеми е необходимо просто да се съединят двете главни икономики на земята в единна икономика. А за това е нужно да се преориентира икономиката на Европа към по-тясно сътрудничество със Съединените Щати.

(Сценарият изглежда познат до болка. Същата ситуация се получи при обединяване на икономиките на България и ЕС в процеса на евроинтеграция. Така българската икономика бе напълно унищожена, а ЕС получи отдих от надвисналата криза, черпейки с пълни шепи от ресурсите на страната. Разбира се не единствено българската бе единствен донор на икономиката на ЕС, в това участваха всички източно-европейски страни. Сега същият сценарий изглежда ще бъде налаган върху цялата европейска икономика от страна на Съединените Щати - бел.пр.)

Ред.: Но икономиката на Европа и така е крепко свързана за икономиката на САЩ.
Проф.: Съвершенно вярно. Но степента на сътрудничество е необходимо да бъде още по-голяма. По същество, става дума двете икономики буквално да се слеят в една, взаимно допълвайки се.
Ред.: А как тогава да се подходи със зависимостта на Европа от доставки на енергоносители от различни страни, на първо място от Русия.
Проф.: Следователно, необходимо е да се създаде такава ситуация в Европа, че европейците сами да се откажат от енергетическо сътрудничество с Русия и с другите доставчици на енергоресурси, и да свържат своя икономически интерес с доставки на енергоносители от САЩ. (Т.е. арабските "пролети" също са част от изолацията на Европа от доставчиците на енергоносители от Близкият Изток - бел.пр.)
Ред.: Но нали подобна стъпка е крайно неизгодна за икономиката на Европа.
Проф.: Вярно. Но как иначе е възможно по мирен път да се разрешат финансово-икономическите проблеми на двете първи икономики в света? Мирното разрешение на проблема ще изисква от всички страни посилно участие, а Европа сама се подстави, привързвайки своята икономика към доставки на енергоносители от проблемните региони. (Разбира се, "проблемните региони" не са станали такива от самосебе си, и е изключително лесно да се проследи активното участие на САЩ в създаването на проблемите - бел.пр.)
Съединените Щати винаги са помагали на Европа, ние способствахме възраждането на Европа след Втората световна война, и сега Европа е длъжна, в знак на благодарност към Съединените Щтати за десетилетията на своето процъвтяване, да поучаства във възстановяването на американската икономика. Кой е виновен, че обстоятелствата се обърнаха така, че е необходима помощ вече на Съдинените Щати от страна на Европа? Ние разчитаме на разбиране от европейците на създалата се ситуация, но във всеки случай, да отстъпваме няма къде и ние всички сме заложници на момента. (Кой е виновен - разбира се тези, които са вземали 17 трлн дълг, който в момента трябва да бъде изплатен със затягане на колана от европейците, за да могат САЩ да не свалят жизненото си равнище - бел.пр.)
Ред.: Е, добре. А какво ще кажат на това Близкият Изток, Русия?
Проф.: Политиката на САЩ, ако помните, в последното десетилетие бе насочена именно на това, да разбуди Близкият Изток и да приобщи народите на този регион към демокрация. Близкият Изток в днешно време изпитва бурни обществено-политически изменения, и в бъдеще тези изменения само ще нарастват, превръщайки този регион от света в крайно беспокойно място, което твърде вероятно ще се отрази и на безопасността на доставките на енергоносители от този регион.
Сътбата на Русия е в нейните ръце. Всеки ще оцелява, както може, и Русия, разбира се, е длъжна във много да пострада от разрива на отношенията с Европа, но степента на това страдание в много ще зависи от самата Русия. Русия сега е в крайно незавидно положение - тя трябва да разрешава много опасни и по принцип неразрешими въпроси. И каквото и русите да предпринимат, всяко решение ще бъдт не в полза за Русия, защото каквито и да е стъпки на руското ръководство вече не са способни принципно да изменят ситуацията.
Ред.: Тоест, Запад не възнамерява да дава Украйна на Русия?
Проф.: Какво общо има Украйна? Ще остане ли единна Украйна на картата на света или ще се разпадне - това няма абсолютно никакво значение за решение на основният проблем. Главната задача на събитията в Украина е да се разведе Европа с Русия дотолкова, че европейците напълно да се откажат от сътрудничество с Русия и преориентират своята икономика на пълно сътрудничество със САЩ. Главната цел - по-здраво да се привърже икономиката на Европа към икономиката на САЩ, а какво при това ще се случва в Украйна - не интересува никого. Украйна е само средство, с помощта на което е възможно да се разрешат всички проблеми, не въвличайки светът в поредната световна война. На Украйна е отредена ролята на завал, който ще прекъсне европейското сътрудничество с Русия. А какъв там ще бъде строя, начинът на управление - това са съвершенно неинтересни въпроси. Само народът на Украйна може да определи, колко трагична ще бъде неговата сътба в установяването на новият ред в Европа.
Ред.: Но защо именно Украйна бе избрана за решение задачата по изход на световната икономика от ситуацията на дефолт на американската валута?
Проф.: Много просто. Нали именно през Украйна върви енергоснабдяването на Европа от Русия. Ако се създаде в Украйна управляем хаос и прекратят доставките на енергоносители от Русия, то Европа ще вие от възмущение. Ще остане само да се обвини Русия в неотстъпчивост и агресивност, и Европа ще бъде принудена да прекъсне с Русия икономическите си отношения и да се преориентира на доставки на енергоносители от САЩ. И тогава ние с нашият шистов газ отново ще бъдем в ролята на благодетели на Европа, в ролята на своеобразна енергетическа вълшебна пръчица.
Европа, отказала се от руските доставки, би съхранила лицето си на защитница на европейските ценности и правата на човека и едновременно би помогнала на Съединените Щати да решат проблемът на финансовите задължения.
Да, отказът от доставки на енергоносители от Русия ще създаде маса икономически и социални проблеми в Европа, но кой е казал, че Европа не е длъжна да плаща за годините благоденствие, намирайки се под защитата на американският ядрен чадър? Нека европейците също поучастват в съхранение на благополучието на свободният свят. Необходимо е, в крайна сметка, 500-те милиарда долара, което е товарооборотът на Европа с Русия, да станат товарооборот на Европа с Америка. Тогава у нас ще се появи реален шанс да се разплатим по финансовите задължения и да съхраним доларът като световна валута.
Ред.: Както разбираме от вашите думи, Съединените Щати не възнамеряват да стабилизират обстановката в Украйна?
Проф.: Тук може да бъде приложен широк спектър действия. Но каквото и да се случи в сферата на политиката в Украйна, главното трябва да остане неизменно - прекращение на широкото сътрудничество на Русия и Европа. Нека събитията в Украйна да вървят по своя път както е угодно, но във всеки случай те трябва да доведат до разрив между русите и европейците.
Ред.: Не бихте ли могли да покажете с някои примери от събитията в Украйна, как се реализира вашата концепция? Работата е там, че някои наблюдатели, опитвайки се да предугадаят логиката на събитията, често попадат в задънена улица, не разбирайки причините за постъпките на новите киевски властит. Не разбират хората и логиката на поведение на американците във връзка с някои стъпки по регулирането ан конфликта в Украйна.
Проф.: Разбира се. Само трябва ясно да се разбере една проста мисъл: Съединените Щати преследват изключително своята собствена цел за съхранение на световната валутна система, основана на долара - ради реализацията на тази цел и се правят всички стъпки. За практическо осъществяване на тази главна цел и е започната украинската кампания по разрив на икономическите отношения на Европа с Русия. Всички събития, протичащи в Украйна, следва да се разглеждат изключително от тези позиции.
Например, договореностите от 21 февруари, когато лидерите на украинската опозиция и представителите на Франция, Германия и Полша подписаха с Янукович съглашение за предсрочни избори за президент на Украйна, бяха отрано обречени на не съблюдаване. Ако тази договореност се бе осъществила, раздорът в Украйна би могъл да започне да загасва и тогава за никакъв разрив на икономическите връзки на Украйна с Русия не би могло да става дума. Следователно, трябваше грубо да се наруши договореността, което и бе направено. И Русия и Европа бяха длъжни да станат заложници на пълна непредсказуемост и нелогичност на действията на новите украински власти. Колкото повече неразбиране тогава ще възникне между Русия и Европа, толкова по-скоро ще се създадат условия за реализация на нашите планове по създаване на Украйна на икономическа бариера.
На Америка е нужен такъв порядък в Украйна, който би прекъснал икономическото сътрудничество на Русия и Европа един с друг. И американската политика се заключава в това, събитията да се развиват именно така. Сега събитията в Украйна само се разгръщат и умиротворение не си струва да се чака - безпокойната Украйна е длъжна да стане непреодолима бариера между Русия и Европа.
Разберете едно. За да се разкъсат икономическите връзки на Европа с Русия, е нужно така силно да се наплашат европейците с руска угроза, че те сами да пожелаят да го направят - необходимо е коренно да се измени европейското обществено мнение за сътрудничеството с Русия. Трябва всячески да се подчертава агресивността и непредсказуемостта на Русия, провокирайки я на ескалация на конфликта в Украйна. Средствата за масова информация трябва постоянно да говорят за ръста на напрежение в Украйна, за насилието и жестокостите, творими от русите, за да може Европа да съзрее за разрива.
Нека европейците потръпнат от възможно руско нахлуване - създаването на образа на безцеремонен руснак, готов на всяка авантюра, започвайки от провокационно облитане на американски есминец и завършвайки с придвижването на армада руски танкове към границите на Прибалтика и Украйна, на това е длъжна да бъде посветена сега цялата дейност на нашите СМИ. Именно от дейността на СМИ сега зависи умонастроението на европейското население и, в крайна сметка, успехът на украинската кампания за САЩ.
Ред.: Обяснете, моля, какво ще спечели Америка от такова развитие на събитията?
Проф.: С удоволствие. В случай на постепенно съкращение на икономическите отношения на Европа с Русия, тя ще бъде принудена да преориентира своята икономика към САЩ, тъй като само с икономиката на Америка може да се сравни сега икономиката на Европа по обем и качество на стоките. Това ще даде мощен стимул към развитие на американската икономика, което ще позволи да започнем ликвидация на американските дългове.
Но най-важно трябва да стане енергетическото сътрудничество на Европа и САЩ. Отказът на Европа от руските и близкоизточни енергоносители ще доведе до гигантски капиталовложения в американското производство на шистов газ, до създаването на мощна инфраструктура по неговата переработка и доставка в Европа. Европа ще бъде заинтересувана в най-бързо създаване на такава инфраструктура, и няма да ограничава разходите, което ще позволи на САЩ бързо да ликвидират своите финансови проблеми. (Другояче казано - Европа ще бъде притисната с монополни цени, изплащайки дългът на САЩ - бел.пр.)
Ред.: А ако Европа не се съгласи с такъв сценарий и не поиска да къса отношенията си с Русия?
Проф.: Това е просто невъзможно да си представим - Европа твърде силно зависи от САЩ в политическо, военно и икономическо отношения. И освен участието в структурата на НАТО, съществува ощи и морален дълг на Европа пред Америка, спасила я някога от тоталитаризма и обезпечила безбедно съществуване.
Но ако разглеждаме чисто хипотетически, то това би било от страна на Европа крайно нерационално - ще бъде само по-зле. Това би обрекло Америка на неминуем срив на долара и тогава световната история ще тръгне по най-неблагоприятният сценарий, о за което вече говорихме. Да, разривът на Европа с Русия е сложна стъпка, но съхранението на status quo ще има много по-сериозни последствия и за Европа и целият свят.
Ред.: Благодаря, професоре. Не бихте ли могли в заключение на нашата беседа да кажете няколко думи за сътбата на света в най-близка перспектива, как вие си я представяте.
Проф.: Разбира се. Преориентацията на Европа на тясно икономическо сътрудничество със Съединените Щати трябва да доведе, в крайна сметка, до появата на някакво ново единство, под условно название, например, Организация за Северо-Атлантическо сътрудничество. Още повече, че военната основа за такова обединение, в лицето на НАТО, вече отдавна съществува. Такова обединение би станало логическо продължение на интеграционните процеси, протичащи в съвременният свят, и би позволило да се обединят всички демократически народи от двете страни на Атлантика в едина демократическа цивилизация. Към този съюз в бъдеще биха могли да се присъединят и други демократически страни: Япония, Австралия и така нататък.
Ясно е, че такова обединение би станало най-мощното в историята на човечеството, и то завинаги би отстранило опасността от възраждане на тоталитаризма в света. Такова обединение би способствало на създаването на такива прогресивни производителни сили, за които би било възможно бързо усвояване на космическото пространство и превръщане на земната цивилизация в космическа.
Русия, разбира се, няма да бъде окончателно изключена от световното съобщество, но само в този случай, ако не започне да се противопоставя на американските усилия по преодоление на финансовите проблеми. На Русия ще се наложи да остане насаме със своите природни ресурси, ако тя  упорства в своето стремление към въстановяване на руската хегемония. Тогава по отношение към Русия ще се прилага политика на изолация и поощрение на демократическите процеси във нея.
Китай може в някаква степен да помогне на Русия, но няма да поиска твърде да усилват това сътрудничество заради угрозата да загуби обединеният евро-американски пазар. По такъв начин, Русия трябва да избира между своето прогресивно развитие и участие в общото дело за преодоляване на кризата в съвременият свят, или да стане маргинал, обречен на вечна изостаналост, като скъперник рицар, охраняващ своите вече никому не нужни природни богатства.
Ред.: И последно. Кажете, професоре, от какво е предизвикано вашето намерение да разкриете секретните пружини на съвремената украинска криза? Какво или кой ви ръководи?
Проф.: Аз не съм привържъник на силови методи на решение на конфликтите, затова бих искал да приложа усилия за мирно разрешение на проблемите. За това ми се струва, световните лидери следва ясно да си представят, какво се случва в съвременният свят. Само пълна откритост на политиката може да доведе до прогнозируеми резултати. Аз искам световното съобщество да разбира трудностите на текущият момент и да взема посилно участие в тяхното разрешение.
Освен това и в Съединените Щати и в Европа има хора, които се придържат към подобни възгледи, и те биха искали посредством нашият диалог да доведат до обществеността своите възгледи по мирно разрешение на проблемите и сътрудничество.
От друга страна, има много ястреби, както на Запад, така и на Изток, които биха желали именно силово разрешение на наболевшите въпроси. Затова главна цел на нашата среща е да покажем, че има мирен път за преодоляване на всички трудности, за да разберат хората, че от техните усилия ще зависи мирът на планетата ффффф».  

***
Бележка от автора: Аз не мога подробно да разкажа, как именно попадна записът на този разговор в моите ръце. Също така не мога с пълна уверенност да съдя, доколко изложените в разговора факти съответстват на действителността. Но изпитвам пълно доверие към тези хора, посредством които ми бе предоставен този запис.
И ако проследим последните изказвания на представители на американските власти, то ще видим, че те говорят в пълно съответствие с изложеното в кореспонденцията от Германия.
Както пише The New York Times (19 апри 2014), Белият дом планира да изолира Русия, отсичайки нейните икономически и политически връзки с външният свят.
«Представете си, каква би бика ситуацията днес, ако бихте могли да кажете на Русия, че тя може да си остави газа за себе си», - каза вице-президентът на САЩ Джо Байден във вторник, 22 април 2014 год, на среща със самоназначените украински управници. А в беседа с украинските законодатели Байден каза, че приоритетно направление на работата на САЩ е да помогне да се придобие независимост от доставките на руски енергоносители.
Остава само да направим изводи и изложим резултатите.
1.     Америка в Украйна преследва изключително своите користни интереси по създаването на такава ситуация в Европа, която би позволила да преодолее днешната финансова криза и да остане световен икономически лидер, съхранявайки долара в качеството на световна валута.
2.     Действията на Америка са насочени не против Русия, а на създаване на такъв обезумял режим на управление в Украйна, при който стабилните доставки на енергоносители от Русия в Европа биха се оказали невъзможни.
3.     Целта на американските действия в Украйна - да се прекрати икономическото сътрудничество на Европа и Русия, принуждавайки европейците напълно да се преориентират към американският пазар.
Ако събитията в Украйна се развиват по американският сценарий, то скоро Русия ще се сблъска с много сериозни икономически проблеми. Неизбежно ще е съкращението на икономическото сътрудничество с Европа и със всички страни, където е силно влиянието на Америка. Съкращението на сътрудничеството ще доведе до съкращение на руското производство със всички произтичащи от този факт последствия.
За противодействие на негативните явления, на Русия ще се наложи по-активно да се заеме с ускорено развитие на вътрешният пазар и да активизира сътрудничеството си с независими от американското влияние страни.
Но най-важното, на Русия е необходимо срочно да изработи собствена идеология за развитие, която би обяяснила на русите, защо им е необходимо да изпитват икономически лишения, противодействайки на политиката на САЩ, а не да се разоръжават. Такава идеология, за дълбоко съжаление, Русия до днес няма. А само тя може да даде на хората увереност в своята правота и ще им позволи не само да устоят в разгарящата се борба, да преодолеят трудностите, но и да създадат силна и процъвтяваща държава. Без такава идеология Русия просто няма да устои.
Едва в страната ще започнат икономически трудности, руските либерали от всички цветове във всичко ще обвинят, разбира се, «режимът на Путин», и ще започнат усилено да «клатят лодката», изпълнявайки американската поръчка. Ще започне безпощадна битка за умовете на русите, в която ще победи по-силният. Ако това бъде либерализъмът - Русия ще е обречена на развал и унищожение, независимо от всичкото си оръжие и ресурси. Затова скорощната изработка на руска идеология за развитие - това не е въпрос на тактика, а въпрос на сътба.

Sunday, June 15, 2014

Доскачаха

Накрая, Русия и светът чуха дългочаканата за Русия и неочаквана за Запада "реч не на момченце, но на мъж". Президентът на Русия Владимир Путин озвучи съзрелите и подготвени от последните събития в Украйна решения, касаещи се Украйна и Европа, цялата отговорност за които лежи на ръководството на Украйна и ЕС.

Съглашението за асоциация на Украйна с ЕС във вид на прилаганите защитни мерки от страна на Русия ще удари по икономиката на Украйна и като ехо ще откликне в Европа. Pусия е готова напълно да се откаже от украинските стоки и украинското производство на сума $15 млрд. ежегодно. От сега Русия ще отпуска гориво точно толкова, колкото Киев е заплатил месец напред.

За обеспечение транзита в Европа за сезон есен-зима 2014-2015 г. в подземните хранилища на газ (ПХГ) на Украйна трябва да се вкара газ за $4-5 млрд. Ако Украйна не намери тези милиарди, към есента Европа ще остане без газ.

В днешно време общата сума на дълговете на Украйна, връщането на които Русия може да поиска незабавно, е $16,6 млрд. И това не е краят.
Лидерът на Русия охарактеризира положението на Украйна така: "Икономиката на Украйна стремително деградира. Задълбочава се спадът в промишлеността и в строителството. Расте бюджетният дефицит. Рязко се влошава състоянието на валутната сфера, към отрицателното търговско салдо се добави отток на капитала от страната. Украйна се приближава към дефолт, към спиране на производството и към взривен ръст на безработицата".
Днешното временно ръководство на Украйна след държавният преврат "доведе страната до ръба, зад който много вече не може да бъде поправено".

Ако Евросъюзът, САЩ и Украйна незабавно не отчетат позицията на Русия в украинският въпрос, то ще получат фактически ултиматум:

Русия затваря граници за украинските стоки и стоките, преминаващи транзит през Украйна.

Русия затваря за Украйна газовият кран.

Русия представя на Украйна искане за покриване на дълговете на сума $16,6 млрд.

Русия повече не гарантира на Европа доставки на газ за предстоящата есен/зима, ако Украйна не купи и не вкара в ПХГ необходимите за обеспечение на тези доставки обеми гориво на сума $5 млрд.

Ако Европа започне да замръзва – нека поскача. А как правилно да скача - ще научи от Украйна.

Източник: http://maxpark.com/community/13/content/2801324?ref=1228626661

Марко Франкети: "Аз казвам само това, което видях"

Военният кореспондент Марко Франкети в пряк ефир в телевизията на Украйна казва истината за Юго-Изтока. Ефект - като на избухнала бомба.

(Надявам се текстът да е четим, намирам го само като картинка)




Сергей Глазьев: За какво и е на Америка майдан

Сергей Глазьев: Зачем Америке майдан

Разгръщащата се в Донбас война носи огромни угрози за Русия, Европа и цял свят, неразбирането на които влечет тяхното автоматическо развитие в регионална, а след това и световна война. Представяното в световните СМИ изображение на тази война като борба на украинската власт за цялостност на страната е така далеч от истинският смисъл, както изображението от хитлеровата пропаганда на нападението срещу Полша като защита на Германия от полска агресия. Не много по-дълбоко дават трактовка на тази война руските СМИ – като съпротивление на населението на Донбас срещу нацистската хунта, противоправно захванала властта в Киев.

Междувременно без разбиране на причините и движещите сили за ескалация на въоръженият конфликт да се спре той е невъзможно.За това  говори безрезултатността на проведените до сега преговори за прекращение на насилието и разрешение на украинската криза. Изглеждаше, всички страни са длъжни да бъдат заинтересувани в прекращение на бойните действия в Донбас. Те нанасят ущърб на Украина, Русия, на самият Донбас и заплашват Европа. Но нито веднаж досега западната страна не е изпълнила своите задължения. Неизменен резултат от всички преговори е пряка измама от страна на САЩ и техните киевски марионетки, използващи преговорите за отклоняване на вниманието и дезориентация на партньорите.

Преговорите като измама

Отначало високопоставените американски и европейски чиновници, приспивайки бдителността на Янукович с уговорки за неприлагане на сила, подтикнаха нацисти към неговото насилствено сваляне и доведоха на власт свое марионеточно правителство. След това те започнаха да уговарят Путин да не прилага сила, насъсквайки едновременно подконтролната им хунта на репресии против руското население на Украина. Веднага след достигане на договореност за разоръжение на незаконните формирования и началото на общонационален диалог вице-президентът на САЩ Байден присгитна в Киев, за да поддържа действията на хунтата, след което тя започна карателна операция на украинската армия против донбаската съпротива. Безкрайно уверявайки руският президент в привърженост към мир и призовавайки прекращаване на насилието, ръководството на САЩ и ЕС последователно поддържа усилване на терора на украинските военни против населението на Донбас. При това стигаше само Русия да се съобрази с договореностите за деескалация на конфликта и да отведе войските си от украинската граница, нацистската хунта започна рязко да нараства своите въоръжени сили в зоната на конфликта и започна прилагането на авиация и бронетехника против населението на Донбас.

Фактите говорят, че американците са използвали преговорите изключително за измама на партньорите. Представяйки себе си за миротворци и защитници на правата на човека, в действителност те пролагат път към насилствен захват на властта от нацисти, които после поддържат в легализация на своите боевици на воинска служба и подтикват към прилагане на армията против руското население. При това подконтролните на американците и техните марионетки СМИ във всичко обвиняват Русия, старателно правейки от нея образ на врага за Украина и плашило за Европа. Настървената лъжливост и истерическа русофобия на украинските и водещите световни канали не оставят съмнения в това, че си имаме дело с военно-пропагандистска машина, репресираща всички обективни журналисти и налагаща на населението състояние на антируска психоза.

От този анализ следва, че САЩ от самото начало на украинската криза неотклонно следват стратегия на раздуване на конфликта в украинско-руска война, оправдавайки всички престъпления на нацистската хунта, финансирайки и въоръжавайки я, прикривайки я дипломатически и принуждавайки своите европейски съюзници да правят същото. Възниква въпрос, защо те правят това?

Съвсем точно не заради Украйна, която се обрича от тази война на разкол, хуманитарна и икономическа катастрофа. И разбира се, не от абстрактни цели за защита на демократическите права и свободи, които ежедневно нагло се потъпкват от нацистската хунта, извършваща масови убийства на своите граждани.

Както е добре видно по риториката и действията на американските политици и длъжностни лица, тази война се разгръща от САЩ против Русия, в която нацистската хунта е не повече от оръдие в ръцете на американското ръководство, а народът на Украйна се използва като «пушечно месо» и едновременно жертва на руската «агресия». Непосредствена цел на тази война е откъсването на Украйна от Русия, което в качеството на най-важна геополитическа задача за Запада поставя още Бисмарк, а в съвременните условия – Бжезински. Неговата русофобска формула, че без Украйна Русия не може да бъде велика държава, е станала ръководящ лайтмотив на цялата американска политика на постсъветското пространство. Към тази цел САЩ вървят всичките двадесет години след разпада на СССР, похарчвайки за създаване на антируски политически елит в Киев, по сведения на помощника на Държавния секретар на САЩ Нуланд, повече от 5 млрд. долара. (Все още не е напълно ясно за какъв период е похарчена тази сума - за всичките 20 години, или за по-кратък период - бел.пр.)

По замисъла на натовските стратези откъсването на Украйна от Русия трябва да е оформен като подчинение на Украйна на Евросъюза във форма на Асоциация, посредством която Киев отдава суверенните права на Украйна в областта на регулиране на външноикономическата дейност, и провеждане на външната и отбранителната политика на Брюксел. Отказът на Янукович да подпише Съглашението за асоциация бе възприет от САЩ като изход на украинското ръководство от подчинение и като угроза за възобновяване на естественият процес на въстановяване на единото икономическо пространство с Русия. За предотвратяване встъпването на Украйна в Митническият съюз с Русия, Белорусия и Казахстан и връщане на Украйна на пътя на европейската интеграция, собствено, и бе организиран държавен преврат, веднага след който лидерите на ЕС побързаха да подпишат с нелегитимната нацистска хунта противоречащ на украинската Конституция Договор за асоциация в политическата му част. Веднага след провъзглашението на Порошенко за президент той заяви за готовност да подпише Съглашението за асоциация в пълен обем, независимо неговата несъвместимост както с Основният закон, така и с националните интереси на Украйна.

Но, както показват днешните действия на САЩ, само прехода на Украйна под юрисдикцията на ЕС в рамките на налаганото на Киев Съглашение за асоциация им е недостатъчно. Те искат да сблъскат Украйна с Русия във военен конфликт и да въвлекат в този конфликт Евросъюза. Заставяйки подчинената им нацистска хунта да води пълномащабна война в Донбас, САЩ създават в центъра на Европа разширяваща се фуния от хаос, която е нацелена на въвличане в братоубийствен конфликт отначало Русия, а после и близколежащите европейски страни. Това се прави не само за отслабването на Русия, но и за влошаване положението на Евросъюза.

Войните – източник на подема на САЩ

Историческият опит свидетелства, че войните в Европа са били важен източник за икономически подем и политическо могъщество на САЩ. Последните стават свръхдържава вследствие на Първата и Втората световни войни, които повличат гигантски отток на капитали и умове от воюващите помежду си европейски страни в Америка. Третата световна война, останала студена, завършва с разпад на световната социалистическа система, което дава на САЩ приток от повече от трилион долара, стотици хиляди специалисти, тонове плутоний и други ценни материали, множество уникални технологий. Всички тези войни биват провокирани при активно участие на американската «пета колона» в лицето на контролирани, финансирани и поддържани от  американските спецслужби шпиони, олигарси, дипломати, чиновници, бизнесмени, експерти и обществени дейци. И днес, сблъсквайки се с икономически трудности, САЩ се опитват да разпалят в Европа поредната война за достигане на следващите цели.

Първо, обвинение на Русия в агресия позволява да се въведат финансови санкции с цел замразяване (отписване) на американските задължения пред руските структури в размер на няколко стотин милиарда долара за облегчение задпределното дългово бреме на САЩ.

Второ, замразяването на руските активи в долари и евро ще повлече неспособност на притежателите да обслужват своите задължения пред основно европейски банки, което ще създаде за последните (банките - бел.пр) сериозни трудности, заплашващи с банкрут някои от тях. Дестабилизацита на европейската банкова система ще стимулира отток на капитала в САЩ за поддържане на доларовата пирамида на долговите им задължения.

Трето, санкциите против Русия ще нанесат ущърб на страните от ЕС на сума около трилион евро, което ще влоши и без това лошото състояние на европейската икономика, ще отслаби нейното положение в конкурентната борба със САЩ.

Четвърто, санкциите против Русия ще облегчат изместването от европейският пазар на руският газ с цел неговата замяна с американски шистов. Същото се касае за многомилиардният източноевропейски пазар на топлоотделящи елементи за атомни електростанции, който е технологически ориентиран на доставки от Русия.

Пето, въвличането на европейските страни във война с Русия ще усили тяхната политическа зависимост от САЩ, което ще облегчи на последните решението на задачата за налагане на ЕС на зона за свободна търговия на изгодни за САЩ условия.

Шесто, войната в Европа дава повод за нарастване на военните разходи в интересите на военно-промишленият комплекс на САЩ.

Самите САЩ от разпалваната от тях нова война в Европа почти нищо не губят. За разлика от европейските страни, с Русия те търгуват малко, и техните пазари почти не зависят от руските доставко. Както и в другите европейски войни, те ще са на чиста печалба.

По такъв начин, насъсквайки нацистската хунта срещу Русия, САЩ с нищо не рискуват и сигурно печелят. Американските съветници налагат на своите киевски марионетки използване на най-жестоко по отношение на населението оръжие: осколочно-фугасни снаряди, касетни авиабомби, мини. (Допълнително фосфорни боеприпаси, забранени от международната конвенция за неразпространение на химическо оръжие. По изтекла в интернет информация пожарът в завод Арсенал в Казанлък е свързан със заличаване на следите от изнасяне от складовете на химически вещества от чуждестранни граждани, които впоследствие са били изпратени в Украйна - бел.пр) Нали колкото повече са жертвите, толкова по-високи са очакванията от руска военна намеса за защита на руското население, толкова по-висок е рискът от нова европейска война и толкова по-голяма е американската печалба. Тази печалба се измерва не само в пари. Главният приз, заради който САЩ провокират нова световна война – това е съхранение на световното им доминиране в условията на глобални структурни изменения, обусловлени от смяната на технологическите уклади.

Изследванията показват, че в такива периоди на глобални технологически размествания на първите страни е трудно да съхранят лидерство, тъй като на вълната на ръст на нов технологически уклад напред се откъсват развиващите се страни, преуспели в подготовката на предпоставките за неговото установяване. За разлика от напредналите страни, сблъскващи се с криза на пренатрупване на капитал в остарели производства, развиващите се страни имат възможност да избегнат масова обесценка на капитала и да го концентрат на проривните направления.

За удържане на лидерство на напредналите страни се налага да прибягват към силови прийоми във външната и външно-икономическата политика. В тези периоди рязко нараства военно-политическото напрежение, рисковете от международни конфликти. За това свидетелства трагическият опит от двете предишни структурни кризи на световната икономика.

Така например, Великата депресия от 30-те години, обусловена от достигането на предел на ръста на доминиралият в началото на века технологически уклад на «въглища и стомана», бива преодоляна с милитаризация на икономиката, която се излива в катастрофата на Втората световна война. Последната не само стимулира структурната перестройка на икономиката с широко използване на двигателя с вътрешно горене и органическата химия, но повлича кардинално изменение на цялото световно устройство: разрушение на тогдавашното ядро на световната икономическа система (европейските колониални империи) и формиране на две противоборстващи глобални политико-икономически системи. Лидерството на американският капитализъм на изхода на новата дълга вълна на икономически ръст бива обезпечено от извънредният ръст на отбранителни поръчки за усвояването на нови технологии и приток на светоните капитали в САЩ при разрушение на производственият потенциал и обесценяване на капитала на основните конкуренти.

Депресията от средата на 70-те – началото на 80-те години довежда до надпревара във въоръженията в ракетно-космическата сфера с широко използване на информационно-коммуникационни технологий, составящи ядрото на новият технологически уклад. Последващият след това колапс на световната система на социализма, не съумял своевременно да преведе икономиката на на новият технологически уклад, позволи на водещите капиталистически страни да се възползват от ресурсите на бившите социалистически страни за «меко прекачване» на новата дълга вълна на икономически ръст. Извеждането на капитал и утечка на умове от бившите социалистически страни, колонизацията на техните икономики облегчиха структурната перестройка на икономиките на страните от ядрото на световната капиталистическа система, до това стимулиращи установяването на новият технологически уклад посредством разгръщането на надпреварата на въоръженията в космоса. На същата вълна на ръст на новият технологически уклад се издигат нови индустриални страни, съумели благовременно да създадат неговите ключеви производства и да заложат предпоставки за бърз ръст в глобален мащаб. Политически резултат става либералната глобализация с доминиране на САЩ в качеството на емитент на основната резервна валута.

Разделяй и владей

Изчерпваето на потенциала на ръст на доминиращият технологически уклад става причина за глобална криза и депресия, охванали водещите страни на света през последните години. Изходът от това положение ще протече на вълната на ръст на новият технологически уклад, в основата на който лежи комплексът от нано- и биотехнологии. И макар основната сфера на прилагане на тези технологии не е свързана с производството на военна техника, надпреварата във въоръженията и увеличението на военните разходи по привичен начин стават водещ способ за държавно стимулиране на установяването на новият технологически уклад.

Работата е там, че либералната идеология, доминираща в управляващите кръгове в САЩ и техните съюзници в НАТО, не оставя за държавите други поводи за расширение вмешателството в икономиката, освен нуждите за отбрана. Затова, сблъсквайки се с необходимостта от използване на държавни поръчки за стимулиране ръста на новият технологически уклад, водещите делови кръгове прибягват към ескалация на военно-политическото напрежение като основен способ за увеличение държавните покупки на иновационна техника. Именно в този ракурс следва да се разглеждат причините за развъртане от Вашингтон на маховика на войната в Украйна, която е не цел, а инструмент за реализация на глобалната задача за съхранение доминиращото влияние на САЩ в света.

Заедно съв структурната криза на световната икономика, обусловена от смяната на доминиращите технологически уклади, в днешно време протича преход към нов векови цикъл на натрупване на капитала, което усилва рисковете от разгаряне на световна война. Предишният преход от колониални империи на европейските страни към глобални корпорации в качеството на водеща форма на организация на световната икономика протичаше посредством разпалването на три световни войни, изходът от които се съпровождаше с кардинални изменения на световното политическо устройство. В резултат на Първата световна война рухна монархическият строй, сдържащ еэкспанзията на националният капитал. В резултат на Втората – разрушиха се колониалните империи, ограничавали международното движение на капитала. С крахът на СССР вследствие на третата – студена – световна война свободното движение на капитала обхвана целият свят, а транснационалните корпорации получиха в разпорежение цялата световна икономика.

Но на това историята не завършва. Развитието на човечеството изисква нови форми на организация на глобалната икономика, които да позволят да се обезпечи устойчиво развитие и отражение на планетарните угрози, включая екологически и космически. В условията на либерална глобализация, построена под интересите на транснационални, основно англо-американски, корпорации, тези предизвикателства за съществуването на човечеството остават без отговор. Обективно възникващата необходимост от обуздаване на световната олигархия и подреждане движението на световният капитал се достига в източноазиатският модел на организация на съвременната икономика. С подемът на Китай, Индия и Виетнам след Япония и Корея най-задълбочените изследователи заговориха за преход от Англо-американски към Азиатски векови цикъл на натрупване на капитал.

В светлината на охарактеризираните по-горе глобални изменения е ясно, че борбата за световно лидерство се разгръща между САЩ и Китай, в която САЩ за съхранение на своето доминиране разиграват привичният им сценарий на разпалване на световна война в Европа, опитвайки се за пореден път за сметка на Старият Свят да затвърдят своето положение в света. За това те използват старият английски геополитически принцип «разделяй и владей», възкресявайки подсъзнателната русофобия на политическите елити на европейските страни и залагайки на традиционният за тях «дранг нахт остен». При това, следвайки заветите на Бисмарк и съветите на Бжезински, в качеството на главна линия на разкола те използват Украйна, разчитайки, от една страна, на ослабване и агресивна реакция на Русия, а от друга – на консолидация на европейските държави в тяхното традиционно стремление към колонизация на украинските земи.

Разчетът на американските геополитици изглежда точен, а действията – безгрешни. За половин година те проведоха блицкриг, фактически окупирайки Украйна и подчинявайки под себе си ЕС в антируска истерия. При това вече си върнаха част от разходите за сметка присвояването на част от украинските активи на сума милиард и половина долара, похарчени за организация на държавен преврат и довеждане на власт на своето марионетъчно правителство с относителна легитимация на своя агент в качеството на президент на Украйна. Русия съумя да спаси от окупация от американо-нацистският режим само Крим, а кървящият Донбас става хроническа зона на въоръжен конфликт между Украйна и Русия. Последната, както изглежда за американските кукловоди, са примамили в политически капан. Прилагането на Руската армия за освобождение на Донбас гарантира въвличане във война против Русия ЕС и НАТО. Неприлагането на сила за принуждение на нацистската хунта към мир влече създаване на разрастваща се фуния хаос в центъра на Европа, която вече се интернационализира, ставайки огнище за дестабилизация на Русия.

Разгръщането на регионална, а възможно и на световна война на изгодни за САЩ условия изглежда неизбежно. Русия им се представя обречена на тежко поражение вследствие вече състоялата се загуба на Украйна, като първо, и консолидацията на всички развити страни в света, включая наред със съюзниците от НАТО и Япония и Корея, като второ. По замисъл на американските геополитици поражението на Русия трябва да повлече връщането и под американски контрол, както това бе при Елцин, а ослабването на Европа – на нейното икономическо подчинение, посредством формиране на трансатлантическа зона за свободна търговия на американски условия. Така Вашингтон се надява да укрепи своето положение и да съхрани световно господство в конкуренция с развиващия се Китай.

В тази «желязна» и цинична логика има обаче допусната грешка. Действайки на основата на архетипове на европейската геополитика с двувековна давност, американците възкресиха трупа на еврофашизма и създадоха в Киев политически Франкенщайн, който започна да изяжда своите родители. Първа планирана жертва стана Янукович и неговите приближени, отглеждащи украинските нацисти като спаринг-партньори. Следваща жертва станаха загубилите избори в Европейският парламент европейски политици, поддържащи държавният преврат. Киевският Франкенштейн плътно се доближава до своята майка – Аштън и, възможно, скоро ще се добере и до своя баща – Обама. Нужно е само да му се помогне да намери пътя.

За да се спре войната, е нужно да се прекрати действието на движещите я сили. На този етап войната се развива предимно в икономическа, информационна и политическа плоскости. При цялата мощ на САЩ тяхното икономическо превъсходство е основано на финансова пирамида от дългови задължения, която отдавна е излязла зад пределите на устойчивост. За нейното разрушаване за основните кредитори на САЩ е достатъчно да изхвърлят на пазара натрупаните американски долари и държавни ценни книжа. Разбира се, крахът на финансовата система на САЩ ще повлече сериозни загуби на всички държатели на американски валута и ценни книжа. Но, първо, тези загуби за Русия, Европа и Китай ще са по-малки, от ущърбът от разпалваната от американските геополитици поредна световна война. Второ, колкото по-рано се излезе от финансовата пирамида на американски задължения, толкова по-малки ще бъдат загубите. Трето, крахът на доларовата финансова пирамида дава накрая възможност да се осъществи реформа на световната финансова система на начала справедливост и взаимна изгода.

Доминирането на САЩ в информационната сфера е ключев фактор за зомбиране на европейците, подчиняващ по такъв начин на своето влияние политическото ръководство на европейските страни. Но, както е казал Александър Невски, не в силата е Бог, а в правдата. На потока лъжи и фалшификации, транслиран от контролираните от САЩ световни СМИ, е необходимо да се противопостави обективен информационен поток чрез социалните мрежи, регионалната и националната телевизии. Това, разбира се, ще иска усилия. Но при творчески подход правдата ще си пробие път, тъй като угрозата от нова световна война плаши всеки и, в крайна сметка, стимулира търсенето на причините. Общественото подсъзнание на европейските народи, още повече на народа на Украйна, бързо ще си спомни ужасите от миналата война при правилно формиране на асоциативен ред към съвременните и настоящи фашисти и техни подгласници. Отгледаният от американските геополитици Франкенщайн изглежда не по-добре от хитлеровските щурмовици, обеективното представяне на информацията за украинските нацисти бързо извиква чувство на отвращение и уплаха у европейските граждани.

Накрая, доминирането на САЩ в световната политика се основава повече на привичката на техните съюзници да се подчиняват на «Вашингтонският обком», отколкото на реална зависимост на европейските и японските политици от американската резидентура. Само да започне разпадането на доларовата финансова пирамида, на американците няма да има с какво да плащат за съдържането на своите военни бази и глобални СМИ. Германия и Япония ще могат да се освободят от гнетящото усещане за окупирани територии.

Разбира се, не следва да се изобразява САЩ като «колос на глинени нозе». В ръцете на американските геополитици има оръжие за масово поражение, способно да унищожи цялото човечество. И когато дамите от Белият дом хвалят украинските нацисти за «сдържано» прилагане на сила, светът е обхванат от ужас от безотговорната глупост и перчене на хазяите на Белият дом, способни ради личният имидж да унищожат половин човечество. Тези намерения САЩ вече са демонстрирали при президентите Айзенхауер, Труман, които искали да хвърлят атомни бомби в Корея; при Кенеди, който едва не започва атомна война със СССР; при Рейгън, който заплашва със звездни войни.

Днешната ситуация обаче, се различава от епохата на студената война с това, че американската администрация не разглежда Русия в качеството на равен съперник, опитвайки се да ни върне в пораженческото състояние при Елцин. Американските съветници както на днешното, така и на миналото украинско ръководство неуморно убеждаваха последното в своето тотално превъзходство над Русия, която представяха като американски доминион. Опиянени от развала на СССР, американските геополитици считат Русия за своя бунтуваща се колония, която трябва да бъде усмирена завинаги като неотделима част от своята империя. Те правят извод от нежизнеспособността на Русия в условията на глобална изолация, явно преоценявайки степента на своето влияние. Това преоценяване на своите възможности подвежда американските геополитици, от една страна, поражда у тях усещане за безнаказаност и всепозволеност, създавайки риск от глобална катастрофа. Но, от друга страна, тя е източник на слабост при сблъскване с реално съпротивление, към което те морално-политически не са готови.

Така например решителните действия на ръководството на Русия по отражение на американо-грузинската агресия в Южна Осетия, а също спасението на населението на Крим от геноцид от страна на отгледаните от САЩ украински нацисти не им  оставят шансове за победа. Сблъсквайки се с решителното съпротивление на Асад, САЩ и техните европейски съюзници така и не съумяват да окупират Сирия. Те побеждават само там, където жертвата не може да окаже реално съпротивление или поради деморализация и предателство на властващият елит, както в Ирак или Югославия, или тотално превъзходство на силите на агресора, както това се случи в Либия.

Инстинктът за национално самосъхранение, присъщ на ВВП, поставя твърд предел на всяко чуждестранно вмешателство в провеждането на руската политика. Опитите да се заплаши със санкции, международна изолация или поддръжка на опозицията успех няма да постигнат. Така както и самите санкции или изолация от страна на Запад в сила на глобалното значение на Русия и многовекторността на нейната външна политика. За съжаление, лауреатът на Нобелева награда за мир Обама не разбира това. Той върви на повод на реакционните сили, разчитащи на лека неоколонизация на Русия и наивно убедени във вечното господство на Америка.

Исходя от това, че въоръженият конфликт в Украйна е пролог към поредната световна война, разпалвана от САЩ против Русия с цел удържане на световно господство, за нейното купиране и спечелване на Победа, е необходимо да се построи правилна система на координати и точно да се определят действията на всички участници. Полето на бойни действия има следващата конфигурация:

– САЩ са страна-агресор, провокираща световна война с цел удържане световно господство;

– провокацията със война се извършва против Русия, която САЩ опитват да представят като агресор в целите за консолидация на западният свят за отстояване на американските интереси;

– американските геополитици залагат на отглеждане на русофобстващ украински нацизъм в продължение на германската и английската традиции по отслабване на Русия;

– Украйна фактически е окупирана от САЩ посредством организираният от тях държавен преврат и установяването на подконтролна им нацистска диктатура;

– европейските страни се принуждават към участие във война против Русия въпреки техните национални интереси.

Исходя от това ние трябва да оценяваме Съпротивлението на Донбас като движение в защита не само на местното население от нацистската хунта, но и в защита на Русия от американска агресия, а също и защита на целият свят – от четвърта световна война. Бойците от народното опълчение на Донбас – това са защитници на Руският свят, не по своя воля оказали се на фронтовата линия на новата световна война. Градът със символично име Славянск вече стана символ на тази героическа защита. Като Брестската крепост, този малък град противостои на многократно превъзходящите сили на еврофашистите с цената на живота на своите жители. Те загиват не само за Донбас, те загиват за всички хора от руският свят и цялото човечество, спасявайки ни от нова световна война. При това те щадят живота на украинските военнослужащи, пускат на воля пленените, изпратени на заколение от нацистската хунта.

При целият им героизъм бойците от народната армия на Донбас сами не могат да спрат световната война. Военно вмешателство на Русия би могло  да пречупи ситуацията и спре агресията на нацистската хунта. Но негов резултат едновременно ще стане въвличането в конфликт на НАТО, което ще повлече неговата интернационализация и ще стане още една стъпка към разпалването на световна война. За да бъде тя спряна, е нужно да се създаде широка международна коалиция страни, способна със съгласувани действия да прекрати американската агресия. Тези действия са длъжни да се насочат на подрив на американската военно-политическа мощ, основана на емиссията на долара като световна валута. Преди всичко те са длъжни да включват отказ от използване на долара във взаимната търговия и номинираните в долари ценни книжа за създаване на валутни резерви. Доларовите инструменти са длъжни да се оценяват като крайно рискови, а тяхното използване – да изисква максимално резервиране.

Наред с мерките по подрив възможностите на САЩ да финансират ръст на военните разходи са необходими политически усилия по формиране на широка антивоенна коалиция с цел осъждане на американската агресия и разобличение на нейните организатори във Вашингтон и Брюксел. Особено значение имя политическата активизация на европейският бизнес, на когото разпалването на нова война в Европа не предвещава нищо добро.

И разбира се, най-важна задача е освобождението на Украйна от установеният от САЩ нацистски режим. Формирането на Новорусия на освобождената от американо-нацистска окупация територия е само част от тази работя. Тя може да се счита завършена само след освобождението на Киев със силите на самият народ на Украйна, който е необходимо да се пробуди от нацисткият кошмар и да се поддържа в борбата за връщане в родното лоно на Руският свят. За това е нужна широка работа по разяснение истинните цели на проамериканската нацистска хунта, която използва зомбираните от фашистска пропаганда граждани на Украйна като жертви на бога на световната война.

Saturday, June 14, 2014

Позор моей взбесившейся стране...

Какая ж это Слава Украине?


1399119200_yxTh7Uy (700x466, 139Kb)


https://www.youtube.com/watch?v=L48AR-cs_Yo

Какая ж это «Слава Украине»,
Когда людей своих же подло жгут???
Над нами Бог и зло однажды сгинет…
Виновные  расплату понесут…

Когда в людей стреляли на Майдане,
От ужаса рыдало три страны.
Когда в Одессе жгло слепое пламя,
Майдан хотел и крови, и войны…

В сетях Евромайдан гордится теми,
Кто жёг людей живьём… Хатынь у нас…
Не люди, а зверей слепое племя…
Но ненависть однажды съест и вас…

За что же вы боролись на майдане,
Чтоб жгли людей, чтоб на Славянск войной?
Вы думали, с бандерой лучше станет?
Ну что ж… какой народ, такой герой…

Я знаю, адекватным людям стыдно,
Которые хотели перемен…
А радуется смерти только быдло…
Но злые мысли — их же вечный плен…

Там много пожилых и женщин тоже,
Которых вы, как Боги, обрекли…
Что жизни человеческой дороже?
Чего же жизнь другим не сберегли???

Да если б вы в огонь, людей спасая,
Не думая: майдан, антимайдан,
Не стало б страшным сном второе мая,
И был бы шанс стране подняться дан…

И только это было бы единством -
Спасать людей с огня, а не добить.
А то, что совершили — хуже свинства…
И вам теперь с вот этой правдой жить…

А правый сектор, гнилью перекошен,
С предателем бандерой в голове,
Как с неподъёмной и ненужной ношей,
Живёт в безумных планах о Москве…

Но вы для власти — лишь бумага, знайте,
Которую в рулонах продают…
Используют, как надо, и прощайте…
Воздастся вам с лихвой за жалкий труд…

Чёрт, как же мне за вас сегодня стыдно…
У вас тупая ненависть в глазах,
А вот любви к стране своей не видно.
Вы в свастике, а вовсе не в крестах…

У нас настала точка невозврата…
Дедов своих спросите о войне…
Не слава Украине, нет, ребята…
Позор моей взбесившейся стране!!!

(с)Ирина Самарина-Лабиринт, 2014

Friday, June 13, 2014

Меркел, ти грешиш!

"Спрете нацистите в Украйна", "Меркел е глупава", "Киевската хунта избива собствения си народ", "Европа само с Русия е силна". И "У-у-у-у". Какво е това, руска пропаганда на Курфюрстердам? Или противопоставянето на двата главни центра на континентализма Русия и Германия е видимо неестествено за рационалния немски гражданин? Канцлер Меркел, новият пудел на Вашингтон получава в пълна степен заслуженото.

Monday, June 9, 2014

Силна реч на депутата от Бундестага Сара Вагенкнехт: «...немците отново вземат роля, водеща към катастрофа на всички европейци»

От Politikus.ru: Изглежда, най-силното послание на немските политици и немският народ. По-силно от сатирическите шоу и коментарии във фейсбуци.

Депутатът Сара Вагенкнехт не се стеснява в изразите: «Госпожа Меркел, вие сте виновна в увеличение на бедността в Европа», «Европа претерпя поражение в Украйна», «Неволно немците отново вземат роля, водеща към катастрофа на всички европейци» и т.н. Силни слова на правдата.




Видеото в Ютуб: http://www.youtube.com/watch?v=2W1OKMjddsY

От: tehnowar.ru А инфоблокадата, изглежда, се прокъса…
Шило в торба не стои.
4 юни 2014. Депутатът от Бундестага Сара Вагенкнехт (Sahra Wagenknecht) громи Штайнмайер, НАТО, Държавният департамент и лично фрау канцлерин Ангела Меркел – за Украйна, по всички пунктове. За пирожките на Майдана, за лъжливите посланици, за нацистите от «Свобода» в правителството, за жертвеникът на всеизгаряне в Одеса, за АТО, за побеснелите олигарси, за преследването на руси и евреи (за Германия много важна тема!), за привърженост към американските схеми и предателство към народа на Украйна и даже… за истинните идеали на Майдана.
По-добре Порошенко направо сега да отозве войската. Тихо да се избие Юго-Изтока вече точно няма да се получи. Достатъчно е навивал брояч на пунктовете за обвинение.
Става ясно, че неминуем Трибунал по Украйна ще водят не само русите. На фона на случващото се, Европа настрана няма да стои – даже ако това извика в нея голям политически разкол.
И за по-добро. От ориентирите зад океана на Европа и е време да се разграничи.
Символично е, че първи (и този епизод не е единствен) се пробуждат именно немците.
Плтрк ("политрук" - авторът на статията - бел.пр.) винаги е считал, че немците са най-понятната и адекватна на мирогледа на русите нация в Голяма Европа. И обратно. Русия и Германия – две нации от Хартленда, лекотата в намиране на общ език за нас произтича от общите интереси.
Катастрофическа грешка (Плтрк отговаря на въпрос за това на Аск.Фм => връзка) било присъединението на Русия към Антантата пред Първата Световна.
Когато Хартленд воюва с Хартлнд, Дъгата и Острова получават серия незаслужени победи и изгоди. Което и наблюдаваме на протежение целият XX век.
Фактически, колониална Великобритания и присъединилата се към нея Франция с цената на Първата война на Континента спира немската експанзия в колониите. С което и обеспечава излишен половин век тяхна експлуатация. С което пък залага своето днешно благосъстояние, високомерие и «островна незалэжност» в състава на обединена Европа.
За Русия в съюза против Германия пполза няма. Дори повече, изходът на войната и серията последвали преврати в Русия и Германия са прозирали достатъчно ясно, и са били предсказани в знаменитата пророческа «Записка Дурново» - връзка.
В резултат следва разгром на Хартленда. Последва период на упадък и революций, граждански войни, разруха. Следствие на установилото се положение става жестока експлуатация на двете «загубили» страни от силите на «победителите»… Версалският мир обескървява икономиката на Германия, Съветска Русия непрекъснато се намира под давление на всякакъв род интервенций, санкций, ультиматуми и изолаций – и като следствие, съвершенно грабителски цени на вси и вся.
Тоталитарната мобилизация за двете страни е била очевиден опит за реванш.
На нея ние и се сблъскваме отново, още по-съкрушително.
Исканото за възстановяване и развитие пределно усилие на обществото в Отечеството и във Фатерланда се обеспечава с принципиално различни идеологически средства. Случайно или не (конспиролозите спорят, социолозите също), но именно конфигурацията на нашите идеологий определя повторното съкрушително противопоставяне на Русия с Германия.
Да, само русите, владики на Източния Хартленд, са могли да съкрушат тогава тевтонските орди воини от Западният Хартленд. Ибо не е имало на планетата никого по-силен и по-отчаян. Само ние – и само те. Всички «съюзници» редом с тях и с нас са нищожества, прах на Историята, плацикащи се в нашият килватер.
Толкова по-съкрушително за нас, наций-гиганти, образуващи самостоятелни цивилизации, се оказва резултатът от сблъсъкът на нашите Големи Реванши.
След него Атлантическият Запад процъвтява още дълго. Сгрява се от немският и руският насрещен плам години напред. Събира данък за военните дългове. Събира обломки от крушението – мозъци, капитали, открития, идеи…
Германия и Русия — двете страни едновременно! – упорито демонизира.
Понякога (след гледането на поредния холивудски псевдовоенен блокбастер или постъплението на «свежи исторически данни» за триумфа на Вашингтон над Хитлер) на Плтрк се струва, че на нас с Германия си струва да отбелязваме военните дати само помежду си.
Лице в лице. Враг с врага, другар с другаря. Сами със своята трагедия. Без всички тези вишистки французенца, лендлизови америкашки и бели британски нацисти, многовековни владелци и палачи на своите задморски колоний.
Целият свят в някаква степен преминава Световната война. Но не целият прави от нея изводи.
След тази, Втората, най-страшната война на планетата, подвигът на духа и руският и дълбината на падение на немският народи изковават за тях нови мирогледни системи. Къде по-хуманни, отколкото техните предшественици и съвременници.
Социализмът от времената на разцвет се оказва почти не репресивен. Основна маса претенций «към болшевиките» се отнася към 20-40 години. При това пикът по удивителен начин съвпада с годините, когато революционната номенклатура унищожава сама себе си в кадрови войни.
Затова 50-е, 60-е, даже 70-е за СССР са години на ръст – голямо строителство, изследвания, експанзии. Ние буквално носим светлина на света, освобождавайки колонии на старите империй. Градейки в тях больници, университети и електростанции, и така утвърждавайки своя образ на мислене.
Способът на действия на Червената Империя наложи неизгладим отпечатък на идеологията и мирогледа. СССР постоянно «стои на стража на мира», искренно вярва във възможността да победи световният глад, протестира против американските домогателски войни.
Русите до днес почти изцяло са същите. Ние – добри и глобално мислещи. Това е руски съветски дух, дух на Народа-Победител.
У немците след тяхното поражение и въобще няма шанс някак зло да се проявят. Като минимум, до началото на активно сътрудничество с НАТО.
Тяхната официална национална идеология е пронизана с мисълта за недопустимост повторение трагедията на нацизма. Немците са едно от най-търпимите общества в Европа: до днес подсъзнателно плащат по дядовите дългове…
Но това не им пречи трезво да гледат на нещата.
Правилно казва симпатичната фрау Сара: натовският крадец Расмусен, ако сериозно планира нова война в центъра на Европа, е «болен в главата, и трябва да седи зад решетката».
Това е гласът на Германия, каквато за привикнали да я виждат русите. Страна на философи и конструктори. Рационалии, родина на Здравият Смисъл.
Ако ние, русите и немците, двете най-мъдри (не хитри, не ловки – мъдри) народи на Европа, две класически «ядра на Хартленд», две взаимодопълващи се икономики – се удаде веднъж да обединим услилия за налагане в световната система на немски орднунг и руска справедливост…
Тук и би дошъл карачун (древ.рус. - смърт - бел.пр.) на всички подпалвачи на войни в Европа. Понятно – и твърдо.
Ние със сигурност знаем, какво и кому тези войни струват.

Saturday, June 7, 2014

Охлобыстин: "Благословляю уничтожить эту сатанинскую, фашистскую заразу!"

Охлобыстин: "Благословляю уничтожить эту сатанинскую, фашистскую заразу!"

Невозможно, нельзя смиряться перед сатаной и его адептами. Иначе нельзя называть себя верующим человеком, а тем более пастырем.

Мрак окутал некогда цветущий край добрых и красивых людей.

Звери, опьяненные пролитой кровью своих же соотечественников, зомби, одурманенные "евросодомской" брехней, крохоборы, обворованные страной идиотки Псаки и "всемирного властителя" Обамы, воры, распродавшие по дешевке всё, от армии до собственных женщин, иуды, предавшие славянский мир, безумцы, построившие государственную идеологию только на ненависти ко всему русскому, смеют меня укорять в отсутствии пастырской любви и смирения?!

Нет. Нельзя любить дьявола, нельзя смиряться перед сатаной и его адептами. Можно и должно бороться с Тьмой, иначе нельзя называть себя верующим человеком, а тем более пастырем.

И я, как пастырь, и как славянин, и как гражданин Великой, многонациональной России, приветствую борьбу мужественных защитников Новороссии – бастиона христианской добродетели и воинской доблести, не устрашившихся встать на пути Зла.
И я, силой Апостольской Благодати, дарованной мне при рукоположении во священники, благословляю уничтожить эту сатанинскую, фашистскую заразу, безжалостно, всеми возможными способами, стереть с лица Земли всё, что даже напоминает о ней. Никто не сможет отменить моё благословение, ибо Благодать не имеет обратной силы.
Все, кто на этой войне отдадут свои жизни во утверждение Славы Божьей, попадут в рай.

Все, считающие иначе, забывающие, что с дьяволом нельзя договориться, допускающие компромиссы и мотивирующие это политической или финансовой выгодой – суть слуги дьявола и предатели Веры Православной!

о. Иоанн Охлобыстин

В свою очередь, главред газеты "Завтра", руководитель "Изборского клуба" Александр Проханов поддержал напутствие Ивана Охлобыстина.

"Дорогой отец Иоанн! Слово твоё – огненное, слово твоё восхитительное, слово твоё пастырское. Говоришь ты не от себя, отче, а твоими устами говорит весь русский народ, восставший за право быть русскими, за право на поле боя в страданиях, муках подтверждать своё великое божественное предназначение – быть русскими. Твоё слово, батюшка, возносится спасительным покровом над теми, кого сейчас бомбят в Славянске, Краматорске, Донецке, Луганске. В кого стреляют из гранатомётов, из установок залпового огня, из авиационных пулемётов.Слово твоё спасает их, подобно покрову Богородицы. И вражьи пули отскакивают от этого невидимого бронированного заслона. Слово твоё освящает раскалённые от стрельбы стволы автоматов и пулемётов, которыми ополченцы отбиваются от фашистских бесов. Слово твоё, достигшее слуха смертельно раненых, уменьшает их страдания, является напутствием им в Царствие небесное. Ибо все, кто погибает на блокпостах, в этих городах-героях, городах-мучениках, - в священных русских городах, снискали Царствие небесное. Ты, отче, вдохновляешь нас своим огненным словом, будишь заснувшие души, возжигаешь потухшие сердца."

Къде още е готов да се разгори пламъкът на «цветните революции»?

Практически от самото начало на 21 век в много региони на света премина вълна «цветни» революции. Не е удивително, че мнозина прости граждани от болшинството страни безпокои един въпрос - кой е следващият?

За да отговорим на него, нека разгледаме, откъде въобще се взеха тези революции.

Идеята за «цветни революции» и управляем хаос води начало на Запад, и на първо място - в САЩ. Историята започва още през 1941 год, когато в САЩ бива създадена неправителствената организация Freedom House. FH се занимава с изучение на политическите и граждански свободи в другите страни. Което е интересно, към днешният ден тази «частна лавка» се финансира 80% от средства, заделяни от Державният департамент на САЩ и още едно хитра агенция - USAID. Тази агенция по международно развитие е създадена през 1961 год с леката ръка на Д. Кенеди. А през 1983 год бива създадена още една интересна за нас организация, International Republican Institute(IRI), за помощ на политическите партии и обучение на активистите зад граница, за организация на «демократически инфраструктури» в различни региони на света.

В същността си, системата за вмешателство във вътрешните дела на други страни за достижение на ясни политически и икономически цели е била създадена от гениални хора. Тези кукловоди са пресметнали и осъществили система за «демократизация», която в крайна сметка помага на САЩ да стане свръхдържава и да влияе на геополитиката и вътрешните дела на множество страни практически във всички ъгли на земното кълбо.

И така, от 1941 год FH под прикритието на Държавният департамент на САЩ, а от 50-те години на миналият век станала завеса на ЦРУ, се е занимавала със шпионаж на територията на страни от цял свят. Създаденото агентство USAID е финансирало не само FH, но и създаването през 1983 году на IRI.

Всяка от тези организаций осъществява своята конкретна дейност. FH се занимава с разузнаване и анализ на политическата система на една или друга държава, или цял регион. USAID под прикритие обеспечение правата на човека, борба с бедността, разпространение на демокрация, финансира и заплаща всички действия на FH и IRI. А IRI е самият център, където и готвят ръководители на «цветни революции». През 1983 год Р. Рейгън, изказвайки се в Британия в Уестминстър пред парламента, заявява, че е необходимо да се създаде организация, която би помагала на всички демократически партии в други държави да създават «инфраструктури на демокрацията». Просто казано, да организира работата на опозицията по цял свят, а също подготовката на активисти.

Тук на сцената излиза организацията CANVAS (Center for Applied Non Violent Action and Strategies), която провежда семинари на активисти по провеждане на «ненасилствени революции». Именно тази организация готви лидерите на партия «6 април», устроила безпорядъци в Египет и на арабският Изток. Тук се готвят активистите на украинският майдан, «лале» (Киргизия), «розовата» (Грузия), «оранжевата» (Украина) революции. Тук преминават подготовка лидерите на партия «Зубр» за организация на безпорядъци в Република Белорус. Тук се готвят активисти от Латинска Америка, Туркмения, Казахстан и Русия. Тук преминават подготовка практически всички опозиционни сили, лоялни на САЩ и страните от Запада, насочени на расклащане на политическата ситуация в една или друга страна в света.

Но на такава дейност се искат колосални средства. Нали CANVAS произлиза от партия ОТПОР в Сърбия. Откъде такива пари?

Всичко е просто. Тази организация всецяло се финансира от FH и IRI, а също и с някакви пожертвования от частни лица. Тук веригата се затваря. Флаги на IRI бяха видни в Египет, Либия, Сирия, Венецуела по време на безпорядъците.

Анализирайки събитията от последните 10-20 години, не е сложно да се предположи, къде още може да пламне нова «цветна революция» - практически във всяка страна, където правителството се опитва да провежда политика, която в нещо засяга интересите на Запада, както политическите, така и икономическите.

Технологията е проста. Най-активната част от населението е младежта. Едновременно, младежта е малко опитна и често малко образована. На фона на падението нивото на образованост и ерудиция по цял свят, преписване на историята, налагане на една гледна точка и стереотипи на «демократически» ценности, използвайки СМИ и интернет-общества, цялата тази система, за своята повече от полувековна история, успешно сваля практически всяко правителство. Това позволява на САЩ да решават своите главни геополитически задачи: захват на суровинни и други пазари, контрол над движението на капитали, използване на човешките ресурси за благо на страните от Запад и на първо място - САЩ. Не е ли това истинско световно господство?

Къде може да пламне нова «революция»? Практически навсякъде. Но на прицел, на първо място са Латинска Америка, Китай, Индия, Русия. Сред страните от СНГ - Беларусь, Казахстан, където несъмнено ще се опитват да експортират украинският конфликт. Не даром вълната революции се разпространява в съседните страни - това е обусловено от предвижването на подготовени групи провокатори-наемници.

Сред страните от Близкият Изток угроза е надвиснала над Саудитска Арабия и Иран. Мнозина могат да не се съгласят - нали Саудитска Арабия е най-добър приятел със САЩ. Но САЩ вече не еднократно са предавали своите съюзници, когато това е изисквала ситуацията. Опитът да се снизи цената на нефта за икономическо давление срещу РФ показа, че лоялните араби не съвсем вървят на сговор със САЩ - нали това ги грози с многомилиардни загуби. Но и за Западът вече не интересно просто да влияе на решенията на страните от ОПЕК. Те искат пълно господство над залежите въглеводороди, както в Либия, Ирак, Алжир, потапяйки тези страни в хаосът на граждански войни.

Thursday, June 5, 2014

10 години в Евросъюза: "Загубената надежда"

Източник: http://www.warandpeace.ru/ru/analysis/view/90880/

Преди десет години, когато Чехия встъпваше в Европейският съюз, навсякъде говореха, че встъпването ще обеспечи нашето икономическо процъвтяване. Утверждаваше се, че встъпваме в съюз, който след период на забавяне на своята икономическа динамика се намира на пътя към промени. Оптимизмът относно началото на икономическият ръст се усещаше навсякъде. Европейските политици буквално живееха с лиссабонската стратегия, приета през 2000 година, с цел создаване в ЕС до 2010 год най-динамичната и най-конкурентоспособната икономика в света. Десет години по-късно е очевидно, че тези цели не са изпълнени даже частично. ЕС вместо най-динамичният стана един от най-стагниращите региони в света. Делът на ЕС в световната икономика продолжава да пада, относителното изоставане от САЩ не се измени. В добавка след евро-американската финансова криза 2008-2010 год ЕС се бори със стагнация, с рекордно висока безработица и неустойчиви обществени финанси.
slany Мартин Сланий (отляво)

 Стагнация и изоставане
Средният ръст на реалният ВВП през 2004-2013 год, по данни на МВФ, в страните от ЕС-27 е бил 1,2%. Съединените Щати отбелязват ръст 1.7%. Световният среден показател за този времеви интервал съставя 3,8%. Още повече е изотставаето от бързоразвиващите се региони. Средният ръст на ВВП в страните ASEAN-5 (включва Индонезия, Малайзия, Филипините, Таиланд и Виетнам) съставя 5.2%, в развиващите се страни от Азия (29 страни, включая Китай, Индия, Индонезия и др.) — 8,5% (виж граф. 1). Европейската икономика продължава загубата на динамика, която започва, като минимум, още през 70-те години. Европейската икономика губи не само своята икономическа мощност, но и икономическата си сила: пада нейният дял в световната икономика. В същото време докато още преди десет години страните от ЕС съставляха 31% от световният ВВП (по данни на ВМФ), след десет години този показател е паднал до 23,5%. Ако погледнем на показателят, който определя нивото на икономическо развитие на държавата — ВВП (ППС) наглава от населението, ЕС, както и преди десет години, съставя едва 60% от средното значение на този показател в Съединените Щати.
slany1 Граф.1. Средният ръст на ВВП в развиващите се страни от Азия, Асоциацията на страните от Юго-Източна Азия (ASEAN), като цяло в света, в САЩ и в ЕС, 2004—2013 г. Источник: МВФю

 Някои икономисти (Bethune, Z., Cooley, T., Henriksen, E., a Rupert, P.: Europe’s Lost Decade? U.S. Economic Snapshot, February 2014) във връзка с развитието на европейската икономика, в частност след 2008 год, когато напълно се прояви евро-американската финансова и икономическа криза, говорят за настоящият период, като за загубената декада. По-рано така наричаха ситуацията в японската икономика в периода на деветдесеттеначалото на двухилядните, и това бе период на дългосрочна стагнация. Паралелът не е случаен. Ако сравним японската икономика тогава (от началото на стагнацията през 1991 год) и икономиката на ЕС днес (след 2008 год), ще дойдем до извода, че европейската икономика днес е много по-слаба и в много по-лошо състояние, отколкото бе японската по време на своята загубена декада. Това илюстрира граф. 2, която показва развитието на реалният ВВП в Япония през 90-те год и в САЩ и Европа в периода след евро-американската криза. На хоризонталната ос са изобразени тримесечия.
slany2 Граф 2. Развитието на реалният ВВП в САЩ, Япония и ЕС. Източник: europeansnapshot.com

 Върхът на икономическият цикъл преди началото на рецесия — нула (в Япония става дума за второто тримесечие на 1991 год, в САЩ четверто тримесечие на 2007 год, в ЕС първо тримесечие на 2008 год.). По хоризонталната ос е значението на реалният ВВП, където значение 100 е докризисният връх на цикъла. Видно е, че икономиката на САЩ и особено на ЕС (долната зелена крива) даже след 23 тримесечия не достига докризисно ниво (100) и се намира далеч от Япония по време нейната загубена декада.
Поглед върху европейският пазар на труда за последните десет години още повече подтвърждава сравнението със загубената декада. Високата зетост и ниска безработица са заявени като едни от най-важните задачи за ЕС, започвайки с Маастрихтският договор (официално "Договор за Европейският съюз") и свършвайки с днешната Стратегия 2020. В СМИ често споменават за рекордното ниво безработица в Испания или Гърция, но средният показател по цял ЕС (включая страни с относително ниско ниво безработица, например Германия) също показва неблагоприятно състояние на икономиката. Това демонстрира следващата граф. 3, която вклюва както общото ниво безработица в ЕС-27, така и нивото безработица сред хората по-млади от 25 години (данни на Евростат). В течение на десетилетният период нивото на безработица не се снизи, а даже се покачи, при това както общото, така и сред младежта. Буквално трагическа е ситуацията в страните от "южното крило": например, в споменатата Гърция общото ниво на безработица е 28%, а нивото на безработица сред хората по-млади от 25години  — 60%! Подобна е  ситуацията и в Испания, където общото ниво безработица е 28%, а сред младежта до 25 години — 56%.
slany3 Граф. 3. Ниво на безработица в ЕС — като цяло (синя линия) и сред младежта до 25 години (червена линия). Източник: Eurostat

 Икономиката на ЕС в последните години сериозно изостана от останалите региони. По данни на OECD, ръстът на производителност на труда за периода 2007-2012 год в САЩ е бил 1.5%, в страните от G7 0.9%, в страните от OECD средният ръст е бил 18%, но за първите 15 члена на ЕС само 0.18%. Също така европейците за последните десет години са започнали да работят по-малко. Количеството часове, проведени на работа, пада. В същото време докато през 2004 год средният показател отработани часове за година е бил 1769 за ЕС-27 и 1677 за ЕС-15, през миналата година тези показатели са били 1713 часа (примерно 7% по-малко) за ЕС-27 и 1634 часа за ЕС-15 съответно.
Икономическата криза от 2008 и 2009 години показа проблемите в обществените финанси и нефинансираната и демотивираща европейски социален модел. При това не става сума за изолиран проблем на някои страни, проблеми с бюджета са характерни за всички страни от ЕС. Средно годишното значение на дефицит на бюджета в страните от ЕС за последните 10 години е 3.5%. Високите бюджетни дефицити се проявиха в огромният ръст на общият дълг. Следващата графика показва ръстът на дълга (изразен в % към ВВП) на ЕС-27 за последните десет години. През 2004 год нивото на дълга бе на ниво 62% ВВП, днес то е 87%. В близките години да се очаква някакво подобрение е нереално.
slany4 Граф. 4. Ръст на дълга (в % към ВВП) на ЕС-27 за последните 10 години. Източник: Eurostat

 Европейската икономика излиза от релси
Главните макроикономически показатели на икономиката на ЕС (с изключение ръста на цените) са плачевни. Вместо очакваната висока динамика, висока заетост и ликвидация на изоставането от САЩ икономиката на ЕС за последните десет години се отбеляза със стагнация и противоположно развитие. Глобалната финансова и икономическа криза напълно разкри трудностите в съвременната форма за европейска интеграция и европейски социален модел. Бихме искали да вярваме, че днес икономиката на ЕС е на кръстопът. Но стъпките, предприемани от Европейският съюз, главно последователните старания да укрепи унификацията, говорят, че ЕС вече отдавна е излязал от релси и да се върне на тях ще бъде нелеко.

Wednesday, June 4, 2014

Уорън Бъфет:"Да, у нас тече класова борба!"

Източник: alternet.org

На корицата на юнският брой на списанието на американските консерватори "Spectator" е  възпроизведено видение, извлечено от колективното безсознателно на богатите в Америка. Разгневени граждани гледат пропитана с кръв гилотина, към която водят буржуа с монокъл на окото. Това извиква от паметта мрачни спомени за терора от времето на Френската революция, когато десетки хиляди хора са били екзекутирани на този инструмент, който впоследствие започват да наричат "Национален Бръснач".
Надписът под рисунката гласи: "Новата класова война".  В подзаглавието е напечатано "Интелектуална рецепта на Том Пикети (френски икономист, специализиращ на изучение на неравенството) за конфискация". Редом с гилотината стои мафиоз с изцапано с кръв копие на неотдавна излязлата книга на този писател "Капиталът в 21 век".   Конфискация, разбира се, може да означава само едно. Да се отсекат на всички главите!
Но всъщност, "най-революционият" метод към който призовава професор Пикети, в тази добре продаваща се днес книга е въвеждане на данък на богатство. Но нашите богати се оказват много чувствителни люде.
В статията, напечатана под тази рисунка с гилотината, авторът Джеймс Пирсон предупреждава, че революцията не е през девет гори в десета, и 99 процента от населението ще се опита да накаже богатите. Неблагодарната тълпа е много зла - казва той - макар в действителност тези хора са длъжни да се радват на своят чудесен късмет и да благодарят за това на най-добрите членове на своето общество.
На практика, от една страна, съвремената епоха бе " позлатеният век" на регресия и реакция във връзка с ръста на неравенство и повишение концентрацията на богатството. Но от друга гледна точка това време може да се разглежда както "златен век" на капитализма, отбелязан с приказни иновации, глобализация на пазарите, отсъствие на мащабни войни, повишение нивото на живот, ниска инфлация и процентни ставки, и тридесет години "бичи" пазар при продажба на акций, облигаций, и недвижимост.
Въпросът е само в това, че възгледите на имущите и неимущите много и много се отличават един от друг. Но някои от имущите са готови да заявят гласно за това, какво всъщност се случва. В страната тече война. Уорън Бъфет каза това пределно ясно: "Тече класова борба. Е добре. Нали това е моята класа, богатата класа води тази война, и ние побеждаваме".
Уорън е съвършено прав. Богатите водят война против 99 процента от населението, а съвсем не наобратно. Те свалиха данъчната нагрузка от своите рамене на останалите. Те разсякоха на малки късчета нашата социална защита и атакуваха нашите пенсии. Бъдещи ненаситно алчни, те отказват даже да разглеждат въпроса за повишение минималната работна заплата за хората, които се трудят за тях цял ден и не могат да заработят достатъчно даже за това да нахранят децата си. И те правят всичко, което им е по силите, за да блокират колкото може по-голямо количество хора на избирателните участъци, от тези, които още могат да протестират против такъв живот, унищожавайки всякакви съюзи и  други компенсационни сили, които биха могли да се борят, за да подобрят условията на живот и за другите членове на обществото.
Цел на тази жестока война е контрол над цялото богатство и власт не само в САЩ, но и в останалият свят, а също, гаранции за самите себе си, че хората са наплашени и са перманентно в състояние на страх.
Но алчните богаташи са експерти в маскиране на своята агресия. Стоманеният магнат Ендрю Карнеги,  навремето успешно се "пребоядиса" от пътен бандит във филантроп. Дейвид Х. Кох  (американски магнат, който  инвестира в отрасли на нефтепереработката, производство на удобрения, полимери, влакна, лесопроизводство, потребителски стоки. В Америка има само трима бизнесмена, които са по-богати — Гейтс, Бъфет и Елисън. Състоянието на братя Дейвид и Чарлз Кох се оценява на обща сума приблизително 68 милиарда долара) със своите консервативни колеги също са сложили маски на благотворителност, за да скрият от простият люд своя боен танц. Понякога те изливат своята агресия на обикновените хора, които просто се опитват да изхранят семействата си, да плащат по сметките, и да поддържат покрив над главата си. Мнозина от богатите либерали се държат не така грубо и просто играят в по-мека версия на такава игра: те говорят за неравенство само за това, за да облегчат своята съвест, тайно - или не така тайно – но само за това да защитят своята сфера на влияние (като губернаторът на Нью-Йорк Ендрю Куомо съв своята програма за намаляване данъците за своите  богати благодетели).
Защищавайки принципите на нерегулируемият пазар богатите американци, в частност, финансовите капиталисти, воюват с нас, превърнали собствените си безпощадни интереси в свой етически кодекс. Сега, когато чуваме фразата "Това е просто бизнес", то знаем, какво означава това. Някой отново ни е опънал здраво и го е направил напълно в рамките на закона.
Хората в Америка се намират под атака ежедневно. Алчните богаташи знаят това, защото те са тези, които извършват тези атаки. Те знаят, че нанасят вреда на гладните деца, трудолюбивите родители, баби и дядовци. Но нейде там зад вратите на своите частни владения и оградени с огради частни училища, частни болници, частни видове транспорт, те се опасяват, че агресията може един прекрасен ден да се стовари върху тях самите. Те през цялото време си задават въпроса, колко дълго и колко дълбоко могат още да подриват качеството на нашият живот, преди нещо просто да тресне и да тръгне накриво.
Растящата концентрация на богатства води към по-антагонистическо общество. Ето затова ние сме свидетели на това, как укрепващата полицейска държава расте заедно с расширението на нерегулируемите пазари. Ето защо затворите трещят по шевовете от бедни люде. Олигарсите се надяват, че американците ще се уморят дотолкова, така ще се надрусат с Ксанакс и ще бъдат до такава степен наплашени, че няма да се дърпат, и ще стоят мирно, каквото и да правят с тях. Те се надяват, че ние ще гледаме как буржуата куфеят на реалити-шоу, а сами ще започнем да пълзим нагоре по икономическата стълба, така и не разбрали, че нейните стъпала отдавна са избити.
Разбира се, съществува много прост способ за богатите да останат богати и да престанат да бълнуват гилотина. Това е просто. Достатъчно е тяхното нетрудово богатство да се обложи с данък по разумна ставка. И край, вуаля! Няма повече страх пред разярената тълпа. Но те могат и да почакат и тогава ще дочакат по-малко приятна алтернатива. Революции. Това, за което преди така робко мълчаха и което днес се изтръгва на авансцената на нашата всекидневна култура. На корицата на текущият брой на списание ‘Quarterly Lapham’ посветен на тема " Революции", са нарисувани пет кръстосани меча. Списанието изброява различни периоди в историята на човечеството, когато обикновените хора вече нямат какво да губят. Тук се споменава, например, и памфлетът  на тема "народното търпение не е безгранично", веднаж написан от командването на "Умконто сизве", въоръженото крило на Африканският национален конгрес през декември 1961 год.
Отлична книга за единия процент тези, които водят война против всички останали.