Monday, June 2, 2014

"Пушечното месо" от 50-а механизирана бригада

(Реших да преведа тази статия, защото хармонира с друга - "войни за безценица" и е показателна за моралният дух на днешната украинска армия. Духът на армията от своя страна представя обществените нагласи на съответната страна. Изводите оставям за читателя - бел.пр.)

Интересен репортаж на очевидец посетил расположението на 51-а отделна механизирана бригада на армията на Украйна, която понесе големи загуби под Волноваха и бе отведена в тил във връзка с катастрофическо падане на моралния дух и отказ сериозно да участва в бойни действия.

Случи се наскоро да посетя "източния фронт", в расположение на 51-а ОМБР на украинската армия. Тази същата където неотдавна загинаха от нападение неизвестно от кого (предположително сепаратисти) 17 войници и бяха ранени 30.
От пътуването донесох основно гнетящи впечатления. И така, вкратце.
Бригадата в количество повече от 4000 човека е укомплектована от представители на западните региони, преимуществено жители на Волыни. Логиката е понятна: за "западениците" е по-просто да стрелят в ментално чужди "східняків". Но това е на пръв поглед. Всично е малко по-сложно.
На блокпостовете войниците носят службата мноооого внимателно. Скорошната трагедия по-добре от всякакви нотаций даде да разберат служещите, че уставите са писани с кръв, и техният живот е само в техни ръце. Доколкото забелязах, бдителността на блокпостовете е слово с голяма буква. НО: както признаха в неформална беседа бойците, на практика тези блокпостове са до едно място: сепаратистите прекрасно ги обхождат по полеви черни пътища и отиват където им е нужно. "Ние сами себе си охраняваме".
Нашият кортеж, който водеха джипове с волынски народни депутати, возещи на земляците-военни бронежилетки и полезни гаджети типа тепловизори и бинокли за нощно виждане, съпровождаше камион с охрана: отделение бойци и офицер. Както се оказа, никой от военните противник още не е виждал. "Обстрелян" се оказа техния командир, при това го обстреляли свои. От неговите думи, се случило така: група военни изпратили да срещнат някакъв заблудил се с УАЗ полковник. На мястото, където той предположително би бил, групата действително видяла стоящ на банкета армейски джип. Но внезапно от крайпътните храсти се показали хора в черни маски, камуфлажи и с автомати. Групата за търсене, приела ги за сепаратисти, дала газ. А те, на свой ред, дали от автоматите по машината. Резултат: водача убит, един войник ранен, а хората в маски се оказали представители на батальона за местна отбрана. На мястото на происшествието дошъл пиян като гъз прокурор, ченгетата въобще се отмразили. От думите на разказчика, никакво наказание никой не понесъл. Е така воюват в еднаква форма без знаци за различие и еднакво оръжие.
Всъщност, за формата. Даже да облече войниците украинската армия няма възможност. Бойците на блокпостовете изглеждат то ли мексикански въстанници, то ли кавказски моджахеди. Накратко, някакво полувоенно формирование във форма, състояща се от камуфлажи на всички армии на света и граждански парцали. У мнозина формата е силно износена и отдавна не прана.
И тук плавно подхождаме към следващата тема. Не възнамерявам да нагнетявам, но от песента думите не може да изхвърлиш, а думите, които войниците ме помолиха да предам в Интернет, са следните: "нас тук ни държат въпреки нашата воля в скотски условия, ние сме излъгани от всички".
Пообщувал се с бойците, аз няколко пъти, простете моя френски, о#уел.
Първо, нито един доброволец сред военните няма. Всички са мобилизирани, при това усещането е, че са хващали всички без разбор.
Питам волынски момчурляк с милиционерски АКСУ (а въоръжени са всички без изключение) - как те мобилизираха? - Извикаха във военкомата, фотографираха, за 1 ден направиха военен билет, после във влака - и във войската. Дадоха автомат, патрони - и ето ме тук. Даже да стрелна с него не дадоха.
И тук на мен ми затрещя шаблона. Питам: стоп, какво значи "не стрелял?" Ти срочна служба нали си служил? Отговаря: не, не съм служил, аз въобще в армията не съм бил! ПИЗДЕЦ!!!!!
Човека автомат Калашников и служба само в киното видял, а него хват за яката - и в окопите на Сталинград! И само нека някоя бляд нещо след това да писукне за Сталин, Жуков и "с трупове затрупаха".Ето го, пушечното месо на незалежна Украйна на 21 век, с което затъкнаха дупката на "източния фронт". Това е някакъв сюр, изкълчване на реалността! Нова 1941-а. Загребали даже студенти, не успели да завършат вузовете, селяни, които стенат за захвърлените поля, които няма кой да обработва.
Всъщност, механизирана тази бригада може да се счита по-скоро условно. Ако вярваме на войниците, грамадно количество бронетехника, която са довозили и изсипали в чисто донецко поле, основно е неизправна и неспособна да се передвижва. В това е леко да се повярва, гледайки БМП и самоходки, които последно са боядисвани, навярно, още до полета на Гагарин.
Условията, в които са принудени 2 месеца да живеят тези нещастни хора, навярно, подпадат под статия на Женевската конвенция за жестоко обръщение с военнопленниците. Главен проблем - страшен дефицит на вода. Ежедневно войниците изпълняват тежка физическа работа, но да се измият, изперат - тъпо няма къде и в какво. Каква там полева баня, за какво говорите! Те даже да пият нямат: това, което им предлагат в качество на питейна вода, може да се види на видеото. Добре, поне някакво ядене има. Но полеви кухни, които сме привикнали да виждаме на градските мероприятия - няма ни една!!! Храната готвят на огньове или на блиндажни кюмбета образец 30-40 години.
Древните брезентови палатки текат, като решето. Място за отдих на боеца - хвърлен на гола земя мръсен матрак. Какво там постелно бельо, какви там спалници! Примерно така нощуват клошарите в подвала. Ако бе зима - то в такива условия и до тифозни въшки е близо.
Обещаната заплата на контрактници я няма. Дали по 1300 грн за април, но тези пари войниците вече са похарчили в магазините на близките села за вода и хапване. Помага само "подгрев" от дома с пари и продукти. Като цяло, мобилизираните и техните родственици вече сами са се похарчили за своето пребиваване в армията. А ако отчетем, че мнозина са били единствени кърмилници на своите неработещи жени с децата - то можете сами да си представите тяхното морално състояние и боеви дух.
Оттук неудивително, че сред войниците има масово пиянство. Ние попаднахме в расположението на бригадата привечер, проведохме там няколко часа, и буквално пред очите ми растеше количеството натаралянкани хора в камуфлаж. У всеки от които, напомням, има автомат с боекомплекта. Офицерите прекрасно виждат, но ги е шубе даже да правят забележки, да и въобще предпочитат да не пипат бойците без особена необходимост. За щастите, нетрезвите воини не са агресивни, ибо пият не за кураж, а от мъка и безизходност.
Под това тягостно впечатление се връщахме у дома. В Днепропетровска област ни спряха на блокпост с украински флаг. Мъже в гражданско, но с калаши, чувствайки своето превъзходство, направиха всичко, за да ни развалят окончателно настроението. На селски диалект те с псувни и грубо заповядваха да предъявим документи, задаваха идиотски въпроси типа "а шо това за телекомпания? а хто ваш хазяин?". На земята, наистина, не ни положиха, но, убедили се, че да се доебат до нас не ще се получи, приветливо напътстваха с думите "пиздуйте отсюда". Ако това бидло нощта го застрелят сепаратисти - няма да всплакна, повярвайте.
В съседното село спряхме да хапнем. Поинтересувахме се у местните - какви са тия за уроди на блокпоста (т.к. те даже отказаха да отговорят - кого представляват). Местните разказаха, че това е някоя от местните самоотбрани, че те вече са заебали целият район, че за преминаване искат 150 грн, а ако пари няма - то заставят да се пее химна на Украйна.
Поразителен контраст бе общуването на блокпоста на входа в Запорожье от донецкото трасе: мъжете с пушки в униформа и с шеврони, струва се, на "Хортицкият полк" демонстрираха пределна бдителност, но общуваха вежливо и, убедили се, че ние не сме терористи, пожелаха всичко най-хубаво, като добри приятели.
видео:
http://www.youtube.com/watch?v=bDkASKEwnuo
подробно на връзката:
http://colonelcassad.livejournal.com/1611828.html
оригинал:
https://www.facebook.com/vovkulak/posts/601619749934132

No comments:

Post a Comment

Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.