Източник: http://www.warandpeace.ru/ru/analysis/view/90880/
Преди десет години, когато Чехия встъпваше в Европейският съюз, навсякъде говореха, че
встъпването ще обеспечи нашето икономическо процъвтяване. Утверждаваше се, че встъпваме в съюз, който след период на забавяне на своята икономическа динамика се намира на пътя към промени. Оптимизмът
относно началото на икономическият ръст се усещаше навсякъде. Европейските
политици буквално живееха с лиссабонската стратегия, приета през 2000 година, с
цел создаване в ЕС до 2010 год най-динамичната и най-конкурентоспособната икономика в света. Десет години по-късно е очевидно, че тези
цели не са изпълнени даже частично. ЕС вместо най-динамичният стана един от най-стагниращите региони в света. Делът на ЕС в световната икономика продолжава да пада, относителното изоставане от САЩ не се
измени. В добавка след евро-американската финансова криза
2008-2010 год ЕС се бори със стагнация, с рекордно висока
безработица и неустойчиви обществени финанси.
Мартин Сланий (отляво)
Стагнация и изоставане
Средният
ръст на реалният ВВП през 2004-2013 год, по данни на МВФ, в страните от ЕС-27 е бил 1,2%. Съединените Щати отбелязват ръст 1.7%. Световният
среден показател за този времеви интервал съставя 3,8%. Още
повече е изотставаето от бързоразвиващите се региони. Средният ръст на ВВП в
страните ASEAN-5 (включва Индонезия, Малайзия, Филипините, Таиланд и
Виетнам) съставя 5.2%, в развиващите се страни от Азия (29 страни, включая
Китай, Индия, Индонезия и др.) — 8,5% (виж граф. 1).
Европейската икономика продължава загубата на динамика, която започва, като минимум, още през 70-те години. Европейската икономика губи не само своята икономическа мощност, но и икономическата си сила:
пада нейният дял в световната икономика. В същото време докато още преди десет години
страните от ЕС съставляха 31% от световният ВВП (по данни на ВМФ), след десет години този показател е паднал до 23,5%. Ако погледнем на показателят,
който определя нивото на икономическо развитие на държавата — ВВП
(ППС) наглава от населението, ЕС, както и преди десет години, съставя едва
60% от средното значение на този показател в Съединените Щати.
Граф.1. Средният ръст на ВВП в развиващите се страни от Азия,
Асоциацията на страните от Юго-Източна Азия (ASEAN), като цяло в света, в САЩ и в
ЕС, 2004—2013 г. Источник: МВФю
Някои икономисти (Bethune, Z., Cooley, T., Henriksen, E., a Rupert, P.: Europe’s Lost Decade? U.S. Economic Snapshot, February 2014)
във връзка с развитието на европейската икономика, в частност след 2008 год,
когато напълно се прояви евро-американската финансова и икономическа криза, говорят за настоящият период, като за загубената
декада. По-рано така наричаха ситуацията в японската икономика в периода на деветдесетте — началото на двухилядните, и това бе период на дългосрочна стагнация. Паралелът не е случаен. Ако
сравним японската икономика тогава (от началото на стагнацията през 1991
год) и икономиката на ЕС днес (след 2008 год), ще дойдем до извода, че
европейската икономика днес е много по-слаба и в много по-лошо
състояние, отколкото бе японската по време на своята загубена декада. Това
илюстрира граф. 2, която показва развитието на реалният ВВП
в Япония през 90-те год и в САЩ и Европа в периода след
евро-американската криза. На хоризонталната ос са изобразени тримесечия.
Граф 2. Развитието на реалният ВВП в САЩ, Япония и ЕС. Източник: europeansnapshot.com
Върхът на икономическият цикъл преди началото на рецесия — нула (в Япония става дума за второто тримесечие на 1991 год, в САЩ четверто тримесечие на 2007 год, в ЕС
първо тримесечие на 2008 год.). По хоризонталната ос е значението на реалният
ВВП, където значение 100 е докризисният връх на цикъла. Видно е, че икономиката на
САЩ и особено на ЕС (долната зелена крива) даже след 23 тримесечия не
достига докризисно ниво (100) и се намира далеч от Япония по
време нейната загубена декада.
Поглед върху европейският пазар на труда за
последните десет години още повече подтвърждава сравнението със загубената
декада. Високата зетост и ниска безработица са заявени като едни от
най-важните задачи за ЕС, започвайки с Маастрихтският договор (официално
"Договор за Европейският съюз") и свършвайки с днешната Стратегия 2020. В
СМИ често споменават за рекордното ниво безработица в Испания или
Гърция, но средният показател по цял ЕС (включая страни с
относително ниско ниво безработица, например Германия) също
показва неблагоприятно състояние на икономиката. Това демонстрира
следващата граф. 3, която вклюва както общото ниво
безработица в ЕС-27, така и нивото безработица сред хората по-млади от 25 години (данни на Евростат). В течение на десетилетният период нивото на
безработица не се снизи, а даже се покачи, при това както общото, така и сред
младежта. Буквално трагическа е ситуацията в страните от "южното крило":
например, в споменатата Гърция общото ниво на безработица е 28%,
а нивото на безработица сред хората по-млади от 25години — 60%! Подобна е
ситуацията и в Испания, където общото ниво безработица е 28%, а сред младежта до 25 години — 56%.
Граф. 3. Ниво на безработица в ЕС — като цяло (синя линия) и сред младежта до 25 години (червена линия). Източник: Eurostat
Икономиката на
ЕС в последните години сериозно изостана от останалите региони. По данни на
OECD, ръстът на производителност на труда за периода 2007-2012 год в САЩ е бил 1.5%, в страните от G7 0.9%, в страните от OECD средният ръст е бил
18%, но за първите 15 члена на ЕС само 0.18%. Също така европейците за
последните десет години са започнали да работят по-малко. Количеството часове,
проведени на работа, пада. В същото време докато през 2004 год средният
показател отработани часове за година е бил 1769 за ЕС-27 и 1677 за
ЕС-15, през миналата година тези показатели са били 1713 часа (примерно 7% по-малко) за ЕС-27 и 1634 часа за ЕС-15 съответно.
Икономическата
криза от 2008 и 2009 години показа проблемите в обществените финанси и
нефинансираната и демотивираща европейски социален модел. При това не става сума за изолиран проблем на някои страни, проблеми с
бюджета са характерни за всички страни от ЕС. Средно годишното значение на дефицит на
бюджета в страните от ЕС за последните 10 години е 3.5%. Високите
бюджетни дефицити се проявиха в огромният ръст на общият дълг. Следващата
графика показва ръстът на дълга (изразен в % към ВВП) на ЕС-27 за последните
десет години. През 2004 год нивото на дълга бе на ниво 62% ВВП, днес то е 87%. В близките години да се очаква някакво подобрение е нереално.
Граф. 4. Ръст на дълга (в % към ВВП) на ЕС-27 за последните 10 години. Източник: Eurostat
Европейската икономика излиза от релси
Главните
макроикономически показатели на икономиката на ЕС (с изключение
ръста на цените) са плачевни. Вместо очакваната висока динамика, висока
заетост и ликвидация на изоставането от САЩ икономиката на ЕС за последните
десет години се отбеляза със стагнация и противоположно развитие.
Глобалната финансова и икономическа криза напълно разкри трудностите в
съвременната форма за европейска интеграция и европейски социален
модел. Бихме искали да вярваме, че днес икономиката на ЕС е на кръстопът. Но стъпките, предприемани от Европейският съюз, главно последователните старания да укрепи унификацията, говорят,
че ЕС вече отдавна е излязал от релси и да се върне на тях ще бъде нелеко.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.