Уорън Бъфет:"Да, у нас тече класова борба!"

Източник: alternet.org

На корицата на юнският брой на списанието на американските консерватори "Spectator" е  възпроизведено видение, извлечено от колективното безсознателно на богатите в Америка. Разгневени граждани гледат пропитана с кръв гилотина, към която водят буржуа с монокъл на окото. Това извиква от паметта мрачни спомени за терора от времето на Френската революция, когато десетки хиляди хора са били екзекутирани на този инструмент, който впоследствие започват да наричат "Национален Бръснач".
Надписът под рисунката гласи: "Новата класова война".  В подзаглавието е напечатано "Интелектуална рецепта на Том Пикети (френски икономист, специализиращ на изучение на неравенството) за конфискация". Редом с гилотината стои мафиоз с изцапано с кръв копие на неотдавна излязлата книга на този писател "Капиталът в 21 век".   Конфискация, разбира се, може да означава само едно. Да се отсекат на всички главите!
Но всъщност, "най-революционият" метод към който призовава професор Пикети, в тази добре продаваща се днес книга е въвеждане на данък на богатство. Но нашите богати се оказват много чувствителни люде.
В статията, напечатана под тази рисунка с гилотината, авторът Джеймс Пирсон предупреждава, че революцията не е през девет гори в десета, и 99 процента от населението ще се опита да накаже богатите. Неблагодарната тълпа е много зла - казва той - макар в действителност тези хора са длъжни да се радват на своят чудесен късмет и да благодарят за това на най-добрите членове на своето общество.
На практика, от една страна, съвремената епоха бе " позлатеният век" на регресия и реакция във връзка с ръста на неравенство и повишение концентрацията на богатството. Но от друга гледна точка това време може да се разглежда както "златен век" на капитализма, отбелязан с приказни иновации, глобализация на пазарите, отсъствие на мащабни войни, повишение нивото на живот, ниска инфлация и процентни ставки, и тридесет години "бичи" пазар при продажба на акций, облигаций, и недвижимост.
Въпросът е само в това, че възгледите на имущите и неимущите много и много се отличават един от друг. Но някои от имущите са готови да заявят гласно за това, какво всъщност се случва. В страната тече война. Уорън Бъфет каза това пределно ясно: "Тече класова борба. Е добре. Нали това е моята класа, богатата класа води тази война, и ние побеждаваме".
Уорън е съвършено прав. Богатите водят война против 99 процента от населението, а съвсем не наобратно. Те свалиха данъчната нагрузка от своите рамене на останалите. Те разсякоха на малки късчета нашата социална защита и атакуваха нашите пенсии. Бъдещи ненаситно алчни, те отказват даже да разглеждат въпроса за повишение минималната работна заплата за хората, които се трудят за тях цял ден и не могат да заработят достатъчно даже за това да нахранят децата си. И те правят всичко, което им е по силите, за да блокират колкото може по-голямо количество хора на избирателните участъци, от тези, които още могат да протестират против такъв живот, унищожавайки всякакви съюзи и  други компенсационни сили, които биха могли да се борят, за да подобрят условията на живот и за другите членове на обществото.
Цел на тази жестока война е контрол над цялото богатство и власт не само в САЩ, но и в останалият свят, а също, гаранции за самите себе си, че хората са наплашени и са перманентно в състояние на страх.
Но алчните богаташи са експерти в маскиране на своята агресия. Стоманеният магнат Ендрю Карнеги,  навремето успешно се "пребоядиса" от пътен бандит във филантроп. Дейвид Х. Кох  (американски магнат, който  инвестира в отрасли на нефтепереработката, производство на удобрения, полимери, влакна, лесопроизводство, потребителски стоки. В Америка има само трима бизнесмена, които са по-богати — Гейтс, Бъфет и Елисън. Състоянието на братя Дейвид и Чарлз Кох се оценява на обща сума приблизително 68 милиарда долара) със своите консервативни колеги също са сложили маски на благотворителност, за да скрият от простият люд своя боен танц. Понякога те изливат своята агресия на обикновените хора, които просто се опитват да изхранят семействата си, да плащат по сметките, и да поддържат покрив над главата си. Мнозина от богатите либерали се държат не така грубо и просто играят в по-мека версия на такава игра: те говорят за неравенство само за това, за да облегчат своята съвест, тайно - или не така тайно – но само за това да защитят своята сфера на влияние (като губернаторът на Нью-Йорк Ендрю Куомо съв своята програма за намаляване данъците за своите  богати благодетели).
Защищавайки принципите на нерегулируемият пазар богатите американци, в частност, финансовите капиталисти, воюват с нас, превърнали собствените си безпощадни интереси в свой етически кодекс. Сега, когато чуваме фразата "Това е просто бизнес", то знаем, какво означава това. Някой отново ни е опънал здраво и го е направил напълно в рамките на закона.
Хората в Америка се намират под атака ежедневно. Алчните богаташи знаят това, защото те са тези, които извършват тези атаки. Те знаят, че нанасят вреда на гладните деца, трудолюбивите родители, баби и дядовци. Но нейде там зад вратите на своите частни владения и оградени с огради частни училища, частни болници, частни видове транспорт, те се опасяват, че агресията може един прекрасен ден да се стовари върху тях самите. Те през цялото време си задават въпроса, колко дълго и колко дълбоко могат още да подриват качеството на нашият живот, преди нещо просто да тресне и да тръгне накриво.
Растящата концентрация на богатства води към по-антагонистическо общество. Ето затова ние сме свидетели на това, как укрепващата полицейска държава расте заедно с расширението на нерегулируемите пазари. Ето защо затворите трещят по шевовете от бедни люде. Олигарсите се надяват, че американците ще се уморят дотолкова, така ще се надрусат с Ксанакс и ще бъдат до такава степен наплашени, че няма да се дърпат, и ще стоят мирно, каквото и да правят с тях. Те се надяват, че ние ще гледаме как буржуата куфеят на реалити-шоу, а сами ще започнем да пълзим нагоре по икономическата стълба, така и не разбрали, че нейните стъпала отдавна са избити.
Разбира се, съществува много прост способ за богатите да останат богати и да престанат да бълнуват гилотина. Това е просто. Достатъчно е тяхното нетрудово богатство да се обложи с данък по разумна ставка. И край, вуаля! Няма повече страх пред разярената тълпа. Но те могат и да почакат и тогава ще дочакат по-малко приятна алтернатива. Революции. Това, за което преди така робко мълчаха и което днес се изтръгва на авансцената на нашата всекидневна култура. На корицата на текущият брой на списание ‘Quarterly Lapham’ посветен на тема " Революции", са нарисувани пет кръстосани меча. Списанието изброява различни периоди в историята на човечеството, когато обикновените хора вече нямат какво да губят. Тук се споменава, например, и памфлетът  на тема "народното търпение не е безгранично", веднаж написан от командването на "Умконто сизве", въоръженото крило на Африканският национален конгрес през декември 1961 год.
Отлична книга за единия процент тези, които водят война против всички останали.