Консуматор за война се стяга

Калин Руменов


Могат ли разглезените деца на световното консуматорско общество да бъдат превърнати в бойни единици, издържащи на поносим глад и студ и оцеляващи без кабелна телевизия. Съществува ли толкова вдъхновяваща идеология, която да зарази консуматорите и в името на която те да се откажат от десерта си за неопределено време. Възможна ли е поне краткосрочно опияняваща идея, която да накара малки, средни и големи производители да дават всичко за фронта и всичко за победата, докато жените им износват старите си рокли. И как, по дяволите, да си направим голяма хубава война, без да я усетим по стомасите си, без да намаляваме собствените военни запаси в хладилниците, без да ставаме от диваните, без да държим излезли от мода дрехи в гардеробите и без да се излагаме с амортизирани автомобили. Как да поживеем в реално военно време, без реално да изпитваме лишения – това е днес световният въпрос за войнофилите, които си поръчват война в социалните мрежи, все едно си поръчват пица през интернет.

Би трябвало да е нелепо, докато подрънкват оръжията, да си говорим за праскови, ябълки и кой на кого ще плаща бракуваната стока. Мирише на война, а някои се тревожат за гниещ зарзават и живи оплакват руснаците, че са им нарушени човешките права да консумират френско сирене, италиански салами, шотландска скумрия и пресни плодове. Това нали трябва да е някакъв майтап, или всичко е напълно сериозно. Толкова сериозно, колкото подхожда само на сериозни консуматори. Които досега са се губили само в супермаркета, докато търсят чери домати и рукола, но винаги са успявали да стигнат живи до касите - колко му е тогава да се оправят и в пресечена местност.

За връх на цинизма в днешното разглезено време вече се приема да се появиш на терасата и да кажеш на събралите се отдолу консуматори – хайде, разотивайте се, ще ядете хляб, като няма пасти. Война е все пак, не може всичко да тече по мед и масло, защото няма кой да събира мед, нито да бие масло, нито има кой да ги внесе. Опитайте да посъветвате потенциалните бойни единици да преживяват с празна филия и те ще направят велика антивоенна революция, защото само с хляб отдавна не се живее. Те искат избор и дори не искат да слушат разкази от първо лице за военни дажби. Те искат да има и първо, и основно, и нещо сладко, а накрая да остане още толкова храна за изхвърляне.
Консуматорите са неосъзнати пацифисти и това е може би най-добрата световна новина. Ако новата война се размине, ще бъде само заради тях и техните дебели задници. За да бъдат обаче те осъзнати и да проумеят, че консуматорското общество може да произвежда всичко, само не и класически войници – трябва да поживеят известно време в условията на ембарго, забраняващо вноса на максимален брой стоки. Това ще си бъде генерална репетиция за истинска война и на когото му допадне – да заповяда на фронта.

Останалите ще си останат вкъщи да чакат премиерата на новия най-модерен смартфон, за да изтеглят безплатно всички нужни и ненужни приложения, особено онова за промоциите в големите търговски вериги – защото не се знае дали няма да докарат тук бракуваните праскови и ябълки и може да се отвори възможност да ги изядем евтино. Кой обаче ще пише софтуер и ще произвежда телефони, след като на заводите ще им се наложи да изпълняват предимно военни поръчки. Кой ще шие модерните парцалки за разпродажбите в мола, след като текстилната индустрия ще бъде заета с производството на униформи. При такива перспективи дали не е е по-добре да се откажем от войната, преди да е започнала, защото май няма да ни понесе, ако спрем да консумираме, както си знаем.

Не можем като предишните поколения да преживяваме по военному с картофи и качамак, не можем с години да носим един чифт обувки, не можем да имаме само по едно сако и два панталона, не можем да не сменяме пералнята си на три години и да не си купуваме всяка година все по-голям телевизор, не можем вече пети месец да разнасяме този телефон, защото морално остаря и ставаме смешни в очите на консуматорското общество, което е консумирало all inclusive почивка в чужбина и е качило охранени снимки във Facebook.
Какво му е лошото на това общество, че трябва да си нарушаваме лайфстайла, да си причиняваме запек от сухоежбина и да си изтървем сериала. Ако ще правят война – да я правят по-бързо и да приключват до довечера, защото искаме, като седнем на масата, на нея да има от пиле мляко. И дано победят тези, които имат по-хубави стоки с по-лъскави опаковки – все пак и след войната ще трябва да се консумира.