Ами ако Путин казва истината? (“NEO - New Eastern Outlook”,Русия)

На 26 април главният национален телеканал Россия 1 показа на руският народ президента Владимир Путин в документален филм за събитията от скорощният период, включващ присъединението на Крим, проамериканският преврат в Украйна и общото състояние на отношенията със САЩ и ЕС. Неговите думи бяха искренни. И в самата среда на диалога бившият глава на КГБ хвърли зашеметяваща политическа новост, която е била известна на руското разузнаване от двадесет години.

Путин направо заяви, че от негова гледна точка, Западът би бил удовлетворен, оставяйки Русия слаба, страдаща и просеща от него милостиня, към което характерът на русите явно не е разположен. После, вкратце уточнявайки своите забележки, президентът на Русия за първи път заяви публично, че руското разузнаване е знаело почти двадесет години, но до сега е мълчала, вероятно в надежда на ера на нормализация на отношенията Русия – САЩ.

Путин заяви, че терорът в Чечня и в руският Кавказ в началото на 1990-те е бил активно поддържан от ЦРУ и западните разузнавания, с цел умишлено да се отслаби Русия. Той отбеляза, че СВР на Русия е документирала скритата роля на САЩ, не разкривайки подробности.

Това за което Путин, разузнавач-професионалист от висша класа, само намекна в своите забележки, аз в детали документирах, вземайки информацията от неруски източници. Докладът има огромни последствия, разкривайки на света тайната отдавнашна програма на влиятелни вашингтонски кръгове по разрушението на Русия като действително независима държава; в тази програма влизаше и неонацистският държавен преврат в Украйна и безпощадните финансови санкции против Москва. Последващото е разкрито в моята книга «Загубеният хегемон», която скоро ще излезе…

Чеченските войни на ЦРУ

Скоро след като в края на 1980-те финансираните от ЦРУ и саудитското разузнаване моджахеди опустошиха Афганистан, принуждавайки Съветската армия през 1989 год да напусне страната, и след разпада на самият Съветски Съюз няколко месеца по-късно, ЦРУ започнаха да търсят в рушащият се Съветски Съюз места, където биха могли да се преместят подготвените «афганских араби», за да може и занапред да се дестабилизира руското влияние на постсъветското евразийско пространство.

Наричаха ги «афгански араби» затова, защото ги набираха измежду ултраконсервативните сунити-мюсулмани от ваххабитското крило в Саудитска Арабия, Арабските Емирати и навсякъде в арабският свят, където се практикуваше ултра-твърд ваххабитски ислям. В началото на 1980-те в Афганистан те бяха доведени от саудитски наемник на ЦРУ, когото изпратиха в Афганистан, и името му бе Усама бин Ладен.

Бившият Съветски Съюз се намираше в състояние на пълен хаос и неразбория, и администрацията на Джордж Буш реши да «ритне падналия» – прискръбна грешка. Вашингтон премести своите афгански ветерани-терористи, за да внасят хаос и дестабилизират Централна Азия и даже самата Руска Федерация, тогава намираща се в дълбока и болезнена криза по време на икономическият колапс от времето на Елцин.

В началото на 1990-те компанията на Дик Чейни, «Хелибъртън» изследва нефтеният потенциал на крайбрежната зона на Азербайджан, Казахстан и целият басейн на Каспийско море. Те дадоха оценка, че регионът е «втора Саудитска Арабия» на стойност няколко трилиона долара по цени на днешният пазар. САЩ и Британия бяха решително настроени да измъкнат това нефтено «златно дъно» от контролът на Русия. Първа цел на Вашингтон стана да устрои преврат в Азербайджан против избраният президент Абулфаза Елчибей, за да поставят за президент по-дружествен към контролираният от САЩ нефтопровод Баку-Тбилиси-Джейран човек; този нефтопровод – «най-политическият в света», предназначен за доставки на бакинска нефт от Азербайджан през Грузия в Турция и Средиземноморието.

В това време единственият съществуващ нефтопровод от Баку бе руски тръбопровод от съветско време, който преминаваше през столицата на Чечня, Грозни, и по него бакинската нефт отиваше на север, през руски Дагестан и Чечня в руският черноморски порт Новороссийск. Тръбопроводът бе единствен съперник и главно препятствие за крайно скъпоструващият алтернативен маршрут на Вашингтон, британците и водещите нефтени компании в САЩ.

Президентът Буш-старши издаде на своите стари приятели в ЦРУ мандат за разрушение на руският чеченски тръбопровод и създаване на такъв хаос на Кавказ, че нито западна, нито руска компании не биха започнали даже да разглеждат използване на руският нефтопровод, преминаващ през Грозни.

Греъм Е. Фулер, стар колега на Буш и бивш заместник директор на Националният съвет по разузнаване в ЦРУ стана главен архитект на стратегията на моджахедите в ЦРУ. Фулер така описа стратегията на ЦРУ в Кавказ в началото на 1990-те:

«Политиката на насочване еволюцията на исляма и помощта му против нашите съперници прекрасно сработи в Афганистан против Червената армия. Същата доктрина може да се използва за дестабилизация на остатъците от руската мощ».

За тази операция ЦРУ използва ветерана на мръсните трикове, генерал Ричард Секорд. Секорд създаде компания-завеса за ЦРУ, MEGA Oil. През 1980-те Секорд бе осъден за ключева роля в противозаконните операции на ЦРУ по продажба на въоръжения и наркотици Иран-Контрас.

През 1991-а Секорд, бивш заместник помощник на министъра на отбраната, се приземи в Баку и учереди компанията-завеса за ЦРУ MEGA Oil. Той бе още и ветеран от тайните опиумни операции на ЦРУ по време на Виетнамската война. В Азербайджан той създаде авиотраса за тайно прехвърляне на стотици моджахеди от ал-Каида на бин Ладен от Афганистан в Азербайджан. Към 1993-а MEGA Oil набра и въоръжи 2000 моджахеди, превръщайки Баку в база за операции на терористи-моджахеди по цял Кавказ.

В резултат на тайните операции на моджахедите на генерал Секорд на Кавказ през същата година бе иницииран преврат, в хода на който бе свален избраният президент Абулфаз Елчибей и президент стана Гейдар Алиев, по-отстъпчива американска марионетка. В лондонската Sunday Times се промушиха сведения за таен доклад на турското разузнаване, потвърждаващ, че «два нефтени гиганта, ВР и Amoco, съответно, британска и американска, образуваха AIOC (азербайджански международен нефтен консорциум), и именно те стояха зад переврата».

Главата на саудитското разузнаване Турки ал-Файзал устрои нещата така, че неговият агент, Усама бин Ладен, когото той изправи в Афганистан в началото на афганската война през 1980-те, използа своята афганска организация Мактаб ал-Хидамат за набор на «афгански араби», което бързо се превърна в глобален джихад. Наемниците на бин Ладен бяха използвани от ЦРУ и Пентагона като ударни сили за поддръжка и координация на мюсулманските нападения не само в Азербайджан, но и в Чечня, и по-късно в Босна.

Бин Ладен постави като командир още един саудитец, Ибн ал-Хаттаба, той бе и емир на джихадистите-моджахеди в Чечня (sic!) заедно с чеченският полеви командир Шамил Басаев. Не е важно, че Ибн ал-Хаттаб бе саудитски араб, и едва ли разбираше дори дума чеченски, не говорим въобще за руски. Той знаеше как изглеждат руските войници, и знаеше как да се убиват.

Тогава в Чечня съществуваше традиционно доминиращо суфитско общество, меко, аполитично разклонение на исляма. Но растящото проникване на добре финансирани и подготвени с американски пари терористи-моджахеди, проповядвщи джихад или «свещенна война» против русите, трансформира изначално реформистското чеченско движение за съпротивление. Те разпространяваха фанатичната идеология на исляма на ал-Каида по цял Кавказ. Под ръководството на Секорд операциите на терористите-моджахеди бързо се разпространиха в съседен Дагестан и Чечня, а Баку се превърна в пункт за доставка на афгански хероин за чеченската мафия.

От средата на 1990-те бин Ладен плащаше на ръководителите на чеченските боевици Шамил Басаев и Омар ибн ал-Хаттаб нелоши суми от няколко милиона долара ежемесечно, кралско състояние в икономически разрушена Чечня през 1990-те, което им позволи да оттеснят на втори план умереното чеченско болшинство. До края на 1990-те разузнаването на САЩ оставаше дълбоко въвлечено в чеченският конфликт. По думите на Йосеф Бодански, тогавашен директор на комисията по тероризъм и нетрадиционни военни действия към Конгреса на САЩ, Вашингтон активно е участвал в «още един анти-руски джихад, търсейки способи да поддържа и съдейства на най-озлобените ислямски анти-западни сили».

Бодански разкри цялата стратегия на ЦРУ в Кавказ в подробности в своят доклад, утвърждавайки, че официални лица от американското правителство са вземали участие в това.

«Официалната среща в Азербайджан през декември 1999-а, на която се обсъждаха и съгласуваха особени програми за подготовка и снаряжение на моджахедите от Кавказ, Централна/Южна Азия и арабският свят, завърши с мълчаливо поощрение от Вашингтон и мюсулманските съюзници (главно Турция, Йордания и Саудитска Арабия), и американските «частни охранителни компании»… за помощ на въстанието на чеченците от ислямските съюзници през пролетта на 2000-а и поддръжка на джихад за дълго време… ислямски джихад в Кавказ, като способ да се лиши Русия от жизнеспособен маршрут за тръбопровода чрез жестокост и тероризъм».

Най-интензивната фаза на чеченските войни започна да намалява само след крупни военни действия на Русия, което доведе до поражение на ислямистите. Това бе пирова победа, струвала огромни жертви и разрушение на цели градове. Точните цифри на загиналите в хода на провокираният от ЦРУ чеченски конфликт са неизвестни. Неофициалните оценки варират от 25 000 до 50 000 загинали или изчезнали безследно, главно мирни граждани. Загубите на Русия бяха около 11 000 по данни на комитета на войнишките майки.

Англо-американските нефтени гиганти и оперативниците от ЦРУ бяха щастливи. Те получиха това, което и се опитваха да постигнат: свой нефтопровод Баку-Тбилиси-Джейран в обход на руският тръбопровод през Грозни.

Чеченските джихадисти под командването на ислямиста Шамил Басаев продължаваха набезите във и извън пределите на Чечня. ЦРУ измени положението на Кавказ.

Саудитските връзки на Басаев

Басаев бе ключова фигура на глобалният джихад на ЦРУ. През 1992 г той се срещна със саудитският терорист Ибн ал-Хаттаб в Азербайджан. От Азербайджан Ибн ал-Хаттаб прехвърли Басаев в Афганистан на среща със съюзникът на ал-Хаттаб, приятел-саудитец бин Ладен. Планът на Ибн ал-Хаттаб бе да набере чеченски мюсулмани, желаещи да водят джихад против руските сили в Чечня, провеждайки тайната стратегия на ЦРУ за дестабилизация на пост-съветска Русия и обезпечение на британско-американският контрол над каспийските енергоносители.

Върнали се в Чечня, Басаев и ал-Хаттаб на парите на Саудитска Арабия създадоха международна Ислямска бригада, което бе одобрено от ЦРУ и се координираше от саудитския посланик във Вашингтон и близък приятел на семейство Буш принц Бандар бин Султан. Бандар, повече от двадесет години посланик на Саудитска Арабия във Вашингтон, бе дотолкова близък със семейство Буш, че Джордж Буш се обръщаше към него с името «Бандар Буш», своего рода почетен член на семейството.

Басаев и ал-Хаттаб довеждаха бойци от фанатичният сунитски ислям саудитско ваххабитско крило в Чечня. Ибн ал–Хаттаб командваше така наричаните «арабски моджахеди в Чечня», собствена армия, състояща от араби, турци и други боевици-чуждестранци. Той бе упълномощен да основава тренировочни лагери на опълчението в Кавказските планини на Чечня, където тренираха чеченци и мюсулмани от северо-кавказските републики на Русия и от Централна Азия.

Саудитците и финансираната от ЦРУ Ислямска международна бригада носят отговорност не само за терора в Чечня. През октомври 2002-а в Москва те проведоха захват на заложници в театъра на Дубровка, а през септември 2004-а – убийствата в училището в Беслан. През 2010-а Съветът за Безопасност на ООН публикува следният доклад за Ислямската международна бригада на ал-Хаттаб и Басаев:

Ислямската Международна Бригада бе внесена в списъка на 4 март 2003-а… като свъзана с ал-Каида, Усама бин Ладен или Талибан за «участие във финансиране, планиране, обеспечение, подготовка или осъществяване на действия или дейност заедно, от лице или в поддръжка на ал-Каида… Ислямската международна бригада бе основана и възглавена от Шамил Салманович Басаев (починал), тя е свързана с Риядовото разузнаване на Салихин и Батальон на съпротивлението на чеченските мъченици… и Ислямското подразделение сили с особено назначение…

Вечерта на 23 октомври 2002-а членове на тези три организации действат съвместно, осъществявайки захват на над 800 заложници в Московският Театър на Дубровка.

 През октомври 1999 емисарите Басаев и ал-Хаттаб пътуват до Усама бин Ладен на база в афганистанската провинция Кандахар, където бин Ладен се съгласява да обезпечи съществена военна помощ, също така и финансова, включая сключване на съглашение за изпращането в Чечня на няколко стотици боевици за сражения против руските войски и провеждане на актове на терор. По-късно същата година бин Ладен изпраща значителни суми пари на Басаев, Мовсар, Бараев и ал-Хаттаб, които са били длъжни да бъдат използвани изключително за подготовка на боевици, привличане на наемници и покупка на амуниции.

Афганско-кавказският «терористичен път» на ал-Каида, финансиран от саудитското разузнаване, имал две цели. Една цел на саудитците бе разпространение на фанатичният ваххабитски джихад в централно-азиатският регион на бившият Съветски Съюз. Втора – програмата на ЦРУ по дестабилизация на този момент дестабилизираната пост-съветска Руска Федерация.

Беслан

На 1 септември 2004 год въоръжените терористи на Басаев и ал-Хаттаб захващат над 1100 човека заложници, сред които 777 деца и ги задържат със сила в училище номер 1 в Беслан, Северна Осетия, автономна република на Руската Федерация на Северен Кавказ близо до границата с Грузия.

На третият ден на кризата със заложниците когато във училището се чуват взривове, ФСБ и други елитни руски войски щурмуват зданието. В резултат като минимум 334 човека от заложниците са убити, в това число 186 деца, значително количество получават ранения, има и изчезнали. Впоследствие става ясно, че руските подразделения провеждат силовата операция с грешки.

Вашингтонската машина за пропаганда от «Радио Свободна Европа» до «Ню-Йорк Таймс» и CNN, без да губи време, започва да демонизира Путин и Русия заради лошите действия по време на кризата в Беслан, вместо да обърне внимание на връзките на Басаев с ал-Каида и саудитското разузнаване. А това би могло да обърне внимание на целият свят върху близките отношения между семейството на тогавашният президент Джордж Буш и семейството на саудитският милиардер бин Ладен.

На 1 септември 2001, само десет дни до атаката срещу Световният Търговски център и Пентагона, главата на саудитското разузнаване, получил образование в САЩ принц Турки бин Фейзал Ал Сауд, който е директор на саудитското разузнаване от 1977-а, в това число по времето на цялата операция на Усама бин Ладен с моджахедите в Афганистан и в Кавказ, неочаквано излиза в оставка само няколко дни след встъпване в длъжност за нов срок в качеството на глава на разузнаването на своя Крал. Обяснения той не дава. Той бързо бива преведен в Лондон, по-далеч от Вашингтон.

Съобщенията за близки връзки на семействата на бин Ладен и Буш биват погребани, на практика – напълно унищожени на основание «национална безопасност» (sic!) от Доклада на Комисията на САЩ по 9/11. Саудитският происход на 14 от 19 предполагаеми терористи в Ню-Йорк и Вашингтон също бива премахнато от окончателният Доклад на правителствената комисия за събитията 9/11, публикуван от администрацията на Буш едва през юли 2004-а, три години след събитията.

Басаев взема отговорност за изпращането на терористите в Беслан. Неговите искания включват пълна независимост на Чечня от Русия, което даваше на Вашингтон и Пентагона огромно стратегическо приемущество в южното подкоремие на Руската Федерация.

Към края на 2004-а след бесланската трагедия президентът Владимир Путин, както се съобщава, заповядал започването на тайна мисия на руското разузнаване по издирване и унищожаване на ключови лидери на кавказките моджахеди на Басаев. Ал-Хаттаб бива убит през 2002-а. Руските сили за безопасност скори изясняват, че голяма част от чеченските афгански арабски терористи са избягали. Те намират безопасно убежище в Турция, член на НАТО, в Азербайджан, тогава – почти член на НАТО, или в Германия, член на НАТО, или в Дубай – един от най-близките съюзници на САЩ сред арабските страни, и в Катар – още един близък съюзник на САЩ. С други думи чеченските терористи получават безопасно убежище в НАТО.

Автор Ф. Уилям Енгдал

Ф. Уилям Енгдал е конлултант по стратегически рискове, има образование по политика от Принстънският Университет и е най-добре продаваният автор върху темата за петрол и геополитика, статията е специално за списание “New Eastern Outlook”.

Първоисточник http://journal-neo.org/2015/05/15/what-if-putin-is-telling-the-truth/
Превод http://polismi.ru/politika/liniya-peregiba/1140-chto-esli-putin-govorit-pravdu.html