Ние сме пропагандисти: история за това, как New York Times и Белият дом стовариха правдата за Украйна върху главите си

Преди няколко седмици в тази колонка бе издигнато внимателно предположение, че продължилите цял ден преговори в Сочи на Джон Кери с Владимир Путин и неговият министър на външните работи Сергей Лавров, изглеждат като просвет в облаците по ред въпроси, особено отнасящи се към украинската криза. Аз не видят доказателства, че министърът на външните работи на Обама неочаквано е изнамерил разумна постимперска външнополитическа стратегия, съгласуваща се с новата ера. Това бе продиктувано от обстоятелствата. 21 век вършеше своята работа.

И тази работа ще бъде свършена, мирно и чисто или другояче.
Сочи предполага перспектива за мир и чистота. Но събитията оттогава намекват, че реален ще се окаже обратният вариант. Трудно е да се каже, защо това е трудно да се види, но нашата политическа клика в ситуацията с Украйна е влязла във водата твърде надълбоко.
Кризата в Украйна ни напомня, че патологията не се ограничава само с ексцентрични мечтатели, определящи политиката по време администрацията на Буш II, чиито идеи за реалността бяха идеалистични извън всяка логика.
В днешният момент всичко придобива смисъл само преобърнато с главата надолу, и после обмислено повторно. Езикът и историята: както тук вече неведнаж се обсъжда, това е оръжие, което предполагаемо, ние не трябва да имаме.
В случая с Украйна това са два плашещи примера за това, което аз подразбирам под поставена надолу с главата аргументация.
Първо, в последно време видяхме девети вал съобщения за възобновилото се военно присъствие на Русия в Източна Украйна.
Второ, ние постоянно слушахме пронизителни обвинения в това, че Русия засилва заплашваща безопасността пропагандистска кампания, нацелена да унищожи правдата, или да кажем така, нашата правда. Това не е друго освен «милитаризация на информацията», провокационно заявяваме ние.
Сега да опитаме всичко това малко да сортираме.
В обвиненията в това, че Русия по разни пътища натрупва войски и всичко необходимо на границата, няма нищо ново.
Но през април започна нов рунд на ръста на обвиненията. Довереният кореспондент на Държавният департамент в New York Times Майкъл Гордън публикува статия с единствен назован източник, че Русия на своите граници е прибавила войници и системи ПВО.
Източник бе Мари Харф — един от държавните спикери, а също стандартен набор най-разни неназовани източници. Началото е такова:
«Явявайки се признак на това, че напрежението в Украйна скоро ще нарастне, Русия продължава да разполага на Изтока на Украйна системи ПВО, а също усилва на границата войските, за това в сряда заявиха официални лица и аналитици.
Властите на Запад не са уверени, са ли тези военни предвижвания подготовка към ново поддържано от Русия настъпление, цел на което би могъл да бъде захват от сепаратистите на нови територии.
«Могат», «продължава», «не уверени», «могат да бъдат». И това е уводът, където се дава основното.
Изхвърлете инсинуациите, и четеното ще стане в пълният смисъл гола вода. Вторият абзац, заявяващ, че официалните лица не са уверени, е необходимата словесна еквилибристка, за да доведе до фразата «ново поддържано от Русия настъпление», което и е главното в статията. В смисъл на журналистика това е толкова бездарно, че проси разпечатка и окачване в рамка за образец.
Контекстът, това е което такъв род репортажи със всички сили се стараят да държат от читателя по-далеч:
Към средата на април Вашингтон бе изцяло зает с опити да срине прекратяването на огъня по съглашението Минск II, антируската кампания по убийства в Киев вървеше с пълен ход, а правителството на Порошенко, одобрява то тази кампания или не, се оказа неспособно и/или не желаещо да реализира нито едно от конституционните изменения, които предполагат съглашенията Минск II.
Седмица преди излизането на статията от 22 април 300 войници от 173-а въздушно-десантна бригада пристигнаха, за да започнат обучение на украинската национална гвардия. Статията в The Times признава това по единствена причина на «слонопорцеланомагазинността» на това събитие, непреклонно отмитайки всякакви мисли за загубите.
Отчитайки контекста, аз не бих се удивил, узнавайки че Москва действително е разположила системи ПВО. И не съм уверен, че това е длъжно да извиква тревога. Възможна причина за това става същото, което и става с продажбата на Иран на системи ПВО, за което се оплакваше Нетаняху — това е просто мярка за да затрудни нашето нападение срещу тях.
Също не зная, какво тревожно има в обучението от Русия на източноукраинските партизани, ако американските инструктори на другият край на страната се занимават със същото.
След 22 април започна своят живот друга тема. Киев на 17 май заяви, че е пленил двама облечени във униформа руски войници, осъществяващи дейност на територията на Украйна. На двадесет и първи май постъпиха съобщения, че европейските наблюдатели са разпитали тези двама при неспоменати условия, и са се убедили, че те действително са на действителна военна служба. Това добави някакво доверие на заявленията на Киев, отбелязва Times, макар това «някакво» е много под достатъчното, когато Киев прави подобен род заявления.
Тридесети май (барабаните бият туш) последва абсолютен смъртен удар. Атлантическият съвет (една от аналитическите организации на Вашингтон), публикува доклад, имащ за цел да покаще, че, ако говорим с езика на Times, «Русия продължава да предизвиква Запада чрез осъществяване на продължителни военни операции във Украйна».
Първо изречение в доклада: «Русия е в състояние на война с Украйна».
«Продължава да предизвиква»? «В състояние на война с Украйна»? Ако отказвате да приемате дългата документирана хроника на усилията на Москва по работа в направление мирно урегулиране заедно с Европа, и ако наричате войната в Украйна иначе освен гражданска война, какво пък, значи, някой създава вашата "реалност" за вас.
Детайли. The Times подава статия «Скривайки се, бидейки пред погледа: войната на Путин в Украйна» като «независим репортаж».
Не зная, какво лице е имал Гордон, който изглежда отговаря за всички тези отвличащи пасове с ръце в последно време, когато той по-късно писа, че докладът на Атлантическият съвет се опира на изследвания, проведени от «осъществяващият разследвания» уебсайт Bellingcat.com.
Първо — своята работа Bellingcat върши с помощта на Гугъл, Ютуб и прочие леко достъпни всекиму соцмрежи.
Манипулациите с «доказателства» от соцмрежите е обикновено дело за Киев, Вашингтон, Ленгли Вирджиния и НАТО от момента на началото на украинската криза. Да погледнем само графиката в тяхната презентация. Не мисля, че е нужна техническа експертиза, за да се види, че тези фотографии доказват това, което доказват още от миналата година — нищо.
Второ, опитайте да полазите по сайта Bellingcat и да изясните, кой го държи. Аз опитах да премина на страницата «За нас», която се оказа празна. Самият сайт се състои от не предизвикващи голямо доверие антируски статии.

Нека да копнем по-дълбоко - кой е регистрирал сайтът Bellingcat.com:

Domain Name: BELLINGCAT.COM
Registry Domain ID: 1844281235_DOMAIN_COM-VRSN
Registrar WHOIS Server: whois.godaddy.com
Registrar URL: http://www.godaddy.com
Update Date: 2014-01-26T11:05:37Z
Creation Date: 2014-01-26T11:05:37Z
Registrar Registration Expiration Date: 2016-01-26T11:05:37Z
Registrar: GoDaddy.com, LLC
Registrar IANA ID: 146
Registrar Abuse Contact Email: abuse@godaddy.com
Registrar Abuse Contact Phone: +1.4806242505
Domain Status: clientTransferProhibited http://www.icann.org/epp#clientTransferProhibited
Domain Status: clientUpdateProhibited http://www.icann.org/epp#clientUpdateProhibited
Domain Status: clientRenewProhibited http://www.icann.org/epp#clientRenewProhibited
Domain Status: clientDeleteProhibited http://www.icann.org/epp#clientDeleteProhibited
Registry Registrant ID:
Registrant Name: Registration Private
Registrant Organization: Domains By Proxy, LLC
Registrant Street: DomainsByProxy.com
Registrant Street: 14747 N Northsight Blvd Suite 111, PMB 309
Registrant City: Scottsdale
Registrant State/Province: Arizona
Registrant Postal Code: 85260
Registrant Country: United States
Registrant Phone: +1.4806242599
Registrant Phone Ext:
Registrant Fax: +1.4806242598
Registrant Fax Ext:
Registrant Email: BELLINGCAT.COM@domainsbyproxy.com
Registry Admin ID:
Admin Name: Registration Private
Admin Organization: Domains By Proxy, LLC
Admin Street: DomainsByProxy.com
Admin Street: 14747 N Northsight Blvd Suite 111, PMB 309
Admin City: Scottsdale
Admin State/Province: Arizona
Admin Postal Code: 85260
Admin Country: United States
Admin Phone: +1.4806242599
Admin Phone Ext:
Admin Fax: +1.4806242598
Admin Fax Ext:
Admin Email: BELLINGCAT.COM@domainsbyproxy.com
Registry Tech ID:
Tech Name: Registration Private
Tech Organization: Domains By Proxy, LLC
Tech Street: DomainsByProxy.com
Tech Street: 14747 N Northsight Blvd Suite 111, PMB 309
Tech City: Scottsdale
Tech State/Province: Arizona
Tech Postal Code: 85260
Tech Country: United States
Tech Phone: +1.4806242599
Tech Phone Ext:
Tech Fax: +1.4806242598
Tech Fax Ext:
Tech Email: BELLINGCAT.COM@domainsbyproxy.com
Name Server: NS15.DOMAINCONTROL.COM
Name Server: NS16.DOMAINCONTROL.COM
DNSSEC: unsigned

С две думи - регистриран от  domainsbyproxy.com, адресът, телефонът, всяка друга информация сочи към domainsbyproxy.com. Bellingcat.com е регистриран от никой, през никъде, от 2014-01-26 до 2016-01-26. Изключително надежден източник на информация.

Сега, гледайки на всичко това, си мисля, добре, може и да има активност на руските граници или във Украйна, а може и да няма. Тези двама войника могат да са руси, и могат да бъдат на действителна военна служба, но аз никак не мога да стигна до никакво заключение.
Не ми доставя удоволствие така да мисля — нито като читател, нито като бивш новинар. Не ми харесва да чета редакционни статии в Times от този род провъзглашаваща и узаконяваща «Войната на Путин» и тям подобни, и, трябва да кажа, най-мощният от вестниците, създаващ своя реалност.
От всичко това започва да става ясно едно. Почти сигурно може да се каже, независимо от предизвикващите недоверие представени доказателства, че Русия е разположила хора и оръжие на своите граници и в Украйна.
Аз много се надявам на това, и това, са ли те на действителна военна служба съвершенно не ме интересува.
Преди всичко, това е твърде ограничен отговор на геополитическите обстоятелства, които Москва счита за опасни, Вашингтон счита едва ли опасни, а Киев опасни категорически не счита. В обратните обстоятелства проблемната страна отдавна би се превърнала в зона на открит конфликт между две ядрени държави. Тук смокиновото листе си е на мястото.
Москва, изглежда признава, че без равновесие между стремящият се към Русия Изток и стремящият се към Запад Запад Украйна би се превърнала в касапница. Бъдейки безотговорен, както вече се показа, и имайки малко или почти съвершенно нямайки контрол над своите групировки от дясното крило, на Киев не трябва да се позволява даже да се опитва да реши кризата по военен път.
Редакционната статия в The Times излезе със заглавие «Путин скрива правдата», и това е най-лошият пример за преобръщане надолу с главата.
Според мен, няма съвершенно никакви въпроси относно това, че гледната точка на Москва на Украйна и в по-широк смисъл на конфронтацията на Изтока със Запада е по-последователен. Прочетете или послушайте речите на Путин, особено на Валдайският дискуссионен клуб, или в Давос, или през октомври в Сочи. Те са исторически информационно наситени, пронизани с разбиране на интересите (общи и противостоящи), там присъства природа на разбиране на условията на 21 век и това, как да достигнем по-добър резултат.
Обобщено, Москва предлага далеч по-сложен, съгласуван отчет на кризата в Украйна, отколкото произволен американски чиновник би могъл да мечтае. И по една проста причина: нито Путин нито Лавров не се налага да влачат на себе си тежкият товар на необходимост да навесват на хората митически визуализации на това, как е устроен светът или своето място в него.
Проблемът на правдоподобността внася сериозен дисбаланс, критически по своите последствия. Може да наречем това война на светоусещанията.
Докато ние говорим, тази война трескаво се разраства. В текущото издание The Nation журналистът Джеймс Карден публикува забележителната статия «Новият Маккартизъм», която е съсредоточена върху статия под название «Заплахата от нереалност: как Кремъл милитаризира информация, култура и пари». Тя е написана от Питър Померанцев и Майкъл Вейс и публикувана в интернет-списанието под название Intepreter в качество на специален доклад под егидата на Института за съвременна Русия.
Проблеми на професионалната пригодност на авторите тук са камара. «Експертът» Вейс по-рано обитаваше лондонски аналитически център, преди да заеме креслото на редактор в Interpreter, Померанцев бе телепродуцент в най-задънените ъгълчета на руските медиа-кръгове, разбунтувал се едва когато всичко загубва. Сега той естествено е любимец на нашите СМИ.
Двамата, което е немаловажно, изглежда работят за Ходорковски. Именно Ходорковски финансира намиращият се в Ню-Йорк Институт за съвремена Русия. Който на свой ред финансира The Interpreter.
Въпреки това, мнозина възприемат тази статия сериозно. Както пише Карден, Вейс и Померанцев са много ефективни в създаванеот на нова русофобия сред много членове ба Конгреса. Ен Апълбаум — параноик относно всичко, свързано с Русия; Джефри Паят — шеф-готвач на преврати и посланик в Киев: много други тежки фигури с тези ребята заедно.
Милитаризацията на новините от Путин, както предполага «Заплахата от нереалност», го прави далеч по-опасен, отколкото когато и да е е бил който и да е комунист, и трябва да му се противостои. Как? «Международно призната рейтингова система за дезинформация».
«Медиа-организации, практикуващи съзнателна измама, трябва да бъдат изключени от съобществото», пишат Вейс с Померанцев, където съобществото, трябва да предполагаме, са тези които имат одобрено мнение.
Може да изглежда странно, но аз съм длъжен да се съглася с Вейс с Померанцев в един момент. В днешно време ни прави слаби инфекция от идеология. Слепотата се разпространява и тя трябва да се лекува. Но на това нашата съгласуваност се изчерпва, доколкото аз считам техният доклад един от най-крайните проявления на болестта, която в този момент се е проявила.
Може да се следва тяхната вътрешна логика, но тя изчезва, струва си само да излезем от този балон. Да кажем, че «Заплахата от нереалност» отстоява своего рода интелектуален протекционизъм е недостатъчно. Тяхната идея е в контрола над информацията, което е еквивалентно на контрол над правдата.
Да се противостои на предполагаема пропаганда с друга пропаганда: ето какво получаваме, когато нашата реалност създават вместо нас.

Патрик Смит — автор на книгата “Time No Longer: Americans After the American Century” и други. Бил е ръководител на бюро The International Herald Tribune в Хонконг, а после в Токио от 1985 до 1992 год. Често пише за New York Times, the Nation, the Washington Quarterly и други.