Издателят на «The American Conservative» Джон Базил Атли (Jon Basil Utley) събра в своя статия дванадесет причини, заради които Америка води своите войни, «не побеждавайки».
Америка «не печели» войни, пише авторът. Победа във войната — това е вторична цел по отношение към другите цели във военните решения на Белият дом. Победата или поражението малко значат за Съединените Щати, нали всъщност Вашингтон воюва не заради «жизнено важни национални интереси». Поражение не означава нахлуване на неприятеля в американските градове.
Джон Базил Атли обобщава интересите на Вашингтон, заради които той замътва «безкрайни войни». Такива интереси се събират дванадесет.
1. Войната дава изгодни контракти за доставка на въоръжения, които могат да се предвижват от поставените лица на ВПК в Конгреса, гранти за университетските факултети, където изучават «стратегия», допълнително финансиране за разработки на нови въоръжения. Пентагонът оправдава всичко с необходимостта да се «защити Америка».
2. Продължение на конфликта отлага трудни решения за съкращения на разходите за отброна и закриване на излишни военни бази. Правителят разпалва задгранични войни «ради спокойствие у дома».
3. Запускът на военната машина е исторически способ за царете и президентите да заработят популярност. Също така заетият с война президент може да «избягва твърди вътрешни реформи» и решения на насъщни задачи; войната позволява всичко това да се отложи. Джордж Буш-младши даваше немалко обещания на изборите — да сбалансира бюджета, да проведе реформи на медицинската помощ, да поправи банкрутиралата система за социално осигуряване, да се заеме със системата за образование, да възстанови разрушаващата се инфраструктура и тъй нататък. Вместо това той разпали две войни и бе преизбран за втори срок, имайки още по-голям бюджетен дефицит заради воденето на войни. При Буш с бързи темпове растеше и държавният дълг.
4. Частните «подизпълнители» получават печалби от продължаващите военни кризи. Ирак и Афганистан — отлични примери за натрупване на пачки.
5. Процъвтява и това «общество», което се върти около Вашингтон. «Интелектуалците» се изказват по телевизията, четат лекции. Нови финансови вливания създават нови работни места. Държавните средства отиват за заплащане на пътувания до театъра на военни действия, откриване на комфортни щаб-квартири. Конгресмените следят за теленовости от «враговете». Тези, които не се вливат в общата струя, могат да бъдат осъдени за «подпомагане на врага». Всеки, зает с войната, «се чувства важен». Парите текат като река.
6. Телевизията се къпе в банкноти. Повече зрители — повече доходи от реклама. Вместо безкрайни и скучни сериали CNN върти сюжети за «изчезналият малайзийски авиолайнер» (и заработва от тях).
7. Военните правят кариера: едни войници и офицери убиват, други заемат тяхното място. Освен това, военните набират уникален опит, което също им позволява кариерно да растат. В тези страни, където няма върховенство на закона, всичко е основано на лични отношения с лидерите на племената и местната армия. От историята на британската и римската империи е известно, че правителствата разпращали хора на място, и те са провеждали целият си живот, изучавайки обичаите на различните племена, техните религии и местните проблеми. Днес мнозина американски офицери имат в своите «резюме» участие в десетки конфликти. От друга страна, едва ли им стига време да изучат местните нрави, езици и завоюват доверие на местните лидери, доколкото американските военни рядко остават на територията на конфликта повече от година.
8. Бомбардировки и изтриване от лицето на Земята на цели села и градове поражда ненавист към САЩ и постоянно създава нови врагове. В резултат бомбандировките продължават в течение на много години. И край на войната не се вижда.
9. Немного американци днес искат да губят живота си за изучаване на племена, религии и обичаи в «скучни и неприятни» региони в света. Армията на британската империя бе в значителна степен укомплектована от бедни шотландци и ирландци, които се радваха на всяка «работа». Америка няма този проблем: нейният елит се научи да изучава и воюва «отдалечено».
10. Основна политическа цел на войната — не е победа, а шумотевица. Политически шум, зад кулисите на който се води търг с местните братоци — ето основните цели за болшинството играчи. Затова, счита авторът, Иран едва ли ще получи «мирно съглашение»: «Може просто да започне нова безкрайна война, която най-вероятно ще взриви нефтените и газовите ресурси в целият Персийски залив».
11. «Вътрешната безопасност» на САЩ «на стойност стотици милиарда» се нуждае в постоянна «заплаха». ФБР доволно често докладва за фальшиви бомби и оръжие, открито у подражатели на терористи. Безкрайните войни създават заплаха натурално. Тук е важно да разбираме ето какво: ако Америка във войната побеждава, то мнозина от добре заплатените работни места, създадени по време на конфликта, ще се окажат след победата… ненужни.
12. Вашингтон е уязвим за пропаганда. Например, нападението срещу Либия се основаваше на лъжлива информация, която разпространиха американските съюзници. Саудитска Арабия днес желае САЩ да унищожат Иран. Турция иска Белият дом да нападне Асад в Сирия. Израелските «ястреби», а с тях и «неоконите» в САЩ искат да се разправят с Ирак. Шейхите на Кувейт на свое време заплатиха милиони за пиар-кампания, имаща за цел да убеди Вашингтон да атакува Ирак. И така нататък…
По мнението на Атли, САЩ биха могли да «печелят» войни, четейки делата на отците-основатели или следвайки заветите на Сун Цзи. Но Вашингтон действително не иска да побеждава: мнозина американци са заинтересувани в безкрайните войни, и в това и се състои «печалбата».
САЩ — не е първата империя, която се сблъсква с подобен проблем. В миналото безкрайността на войните се е ограничавала от тяхната цена. Но Америка има едно отличие: тя винаги (и до сега го прави) е вземала пари у чужденците. Ето прост пример: китайците са дали на САЩ назаем много пари. И точно на тези пари Америка в крайна сметка е отслабила себе си, постоянно водейки войни с групирови религиозни фанатици. В тези войни гибнат стотици хиляди невинни хора. Тези войни направиха от САЩ враг за голяма част от мюсулманският свят. Не напразно Ренд Пол казва, че «американските военни ястреби породиха «ИД» и устроиха «хаос в Близкият Изток».
При такава стратегия, ще добавим, американците скоро ще направят свои врагове населението на цялото земно кълбо. Впрочем, стратегията на безкрайни войни все пак има край. Политици от рода на Буш-младши или Маккейн мислят, че краят ще настъпи не докато са живи. Но Буш и Маккейн са стари. А виж техният политически опонент Обама, изглежда върху темата на имперският крах започва да се замисля. Нима Барак Хюсеин е най-мъдрият стратег на всички времена и народи? Нека ни е позволено да се усъмним. Причина за замислеността на Обама е чисто финансова: китайските пари свършват!
Превел и коментирал Олег Чувакин
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.