Friday, November 27, 2015
Wednesday, November 25, 2015
Су-24 и пикиращият султан
И така във вторник сутринта турски изтребител Ф-16 свали в граничният район на Сирия руски бомбандировач Су-24. В цялата тази история има един много интересен аспект, който води директно към Султан Ердоган. Символично може да се каже, че пикиращият за последен път Су-24 е бил съпроводен от пикиращият султан, който макар още не се е ударил като сваления самолет в земята, то излизането му от пикирането е вече невъзможно и е настъпило последното му отредено време във "Високата порта".
Да разгледаме някой технически подробности от свалянето на самолета. Те не са важните в случая, но ще помогнат да навържем логическата верига от събития. И така турската страна твърди, че самолетът е бил свален за нарушаване на границата, при това е бил предупреден 10-тина пъти. Спасеният руският пилот отрича каквото и да е предупреждение. Не е абсолютно важно нарушена или не е била границата, но в историята с предупреждението има един важен момент - какво се прави след това. И то е, че със самолетът нарушител се установява визуален контакт, за случай че радиото и навигационното му оборудване е извън строя, след което той бива избутван от охраняваното въздушно пространство, или заставен да кацне на определено летище, при отказ се открива предупредителен огън, след което самолетът бива свален. Това е в груби линии описанието на прехват на нарушител, като няма да разглеждам в тънкости вариантите, когато нарушителят се подчинява/не се подчинява на нарежданията, или хитрува, уж подчинявайки се, но правейки маневри да избегне прехват. Тези детайли не са важни. Важен е фактът, че Су-24 в този район дори нарушавайки границата не би го направил за повече от 20 секунди. И то при положение, че в сравнение с нормалният си режим на полет той "пълзи като костенурка". Курсът на Су-24 е бил практически паралелен на границата, с евентуално нарушение над къс 2 километра издатък в сирийска територия. Дори Су-24 да е игнорирал предупрежденията, прехватът не би бил възможен след условно "избутване от охраняваното въздушно пространство". Което въобще не е било необходимо - той и без това е следвал курс за напускане в момента в който е направил нарушението или така нареченото нарушение. Оттук следва, че задачата за сваляне на руския самолет е била директно поставена на турският пилот. От кого? От командира на звено? На ескадрила? На авиобаза? От командващият ВВС на Турция? Не, заповедта е дошла директно от султан Ердоган. Никой друг в командната верига няма правомощията да издаде подобна заповед. Той би се превърнал в изкупителна жертва без изгледи за спасение. Идеята за изкупителната жертва е интересна, запомнете я, към това ще се върнем по-късно.
И тук стигаме до следващите събития, които могат да хвърлят светлина на някой неизвестни предходни и вероятни бъдещи събития. След свалянето на Су-24 султан Ердоган само след няколко часа се оказва в главната квартира на НАТО. Защо ще попитам аз? Защото е направил беля и бърза да се скрие в полите на майка си, ще отговорите вие, и ще сте прави. Генералният секретар на НАТО Йенс Солтенберг веднагически прави изявление, че турската версия на събитията е кошерната и правилната. Това е звездният час на султана. Но уви - много кратък. В следващата секунда вечерта престава да бъде пълна с нега за Ердоган. НАТО започва да се държи в духа на: "Аз съм НАТО-вчанка, дъщеря на офицер, повярвайте, не всичко тук е еднозначно, не всички са съгласни със султана. Мнението на Йенс Солтенберг си е негово лично, а НАТО няма и не желае да има нищо общо". Обамич както обикновено държи речи всякакви, без директно да казва да или не за Су-24. Вместо него в ефира на Fox News се появява Lt. Gen. McInerney, бивш заместник командващ ВВС на САЩ и заявява: "Turkey Shooting Down Russian Plane Was a 'Very Bad Mistake'" - Свалянето на руският самолет от Турция бе "Много голяма грешка" - https://youtu.be/OKyIa4UvzWI
Тук обаче никой не скача на амбразурата, заявявайки - "Мнението на генерала си е негово лично, официално Държавният Департамент и прочее и прочее...", което негласно говори за съгласуваност на изявлението на ген. McInerney.
В този момент султанът се почувства като загубен турист в тайгата, в тясно, без изход ущелие очи в очи с руската мечка, която той току-що бе цапардосал с тояга по гърба. Но това са още цветчета. Ягодките можем да търсим в поведението на султана и посещението в НАТО. Разбира се всички изводи са чиста спекулация на вашият покорен слуга, но можем да допуснем, че султанът е имал уговорена среща в НАТО, след свалянето на руски(ят) самолет, което сваляне също е било уговорено. Например на четири очи между султана и Обамич на самита на Г20. Султанът е получил твърдите уверения на Обамич, че той е стена зад гърба му, само трябва да мине в главната НАТО квартира, където всички са предупредени, ролите са раздадени и пак така стена застават зад гърба му. От него се иска нищо и никакво - един свален руски самолет. Но-о реалността се оказва малко по-различна за султана, стената разбира се е там, но не е от НАТО, а от камък и затваря единственият път за бягство от разядосаната вече мечка. С една дума султанът се вижда хвърлен на вълците... прощавайте на мечката и вече бие метани в посока Мека за последната си молитва.
Време е да отговорим и на въпроса "Защо?" Отговорът можем да започнем да търсим в протестите в Тахрир, които не бяха нищо друго освен отблясък от "арабската пролет" насочен срещу султана. С парирането на които той отлично се справи за голяма изненада на организатора, ръководителя и вдъхновителя на протестите. Друго парче от отговора ще ни даде гърченето на Запада по отношение на ИДИЛ, Джебхат-Ан-Нусра и всички видове и родове умерени и неумерени главорези, които след Париж и Брюксел може да се очаква да изпадат в немилост и оттук логично Западът би могъл да започва да сменя страна в конфликта. Публично известна е поддръжката на султана за умерените и неумерените главорези в Сирия, търговията му с нефт по $10, артефакти и съответните "насрещни услуги" на султана - оръжие, боеприпаси, медикаменти, лечение на бандитите и прочее. Смяната на посоката, от която духа вятъра поставя султан Ердоган с лице срещу него, а ходът със руският самолет, подсказан му от "когото трябва" го издухва от арената ако не днес, то утре със сигурност. И вместо да стане "героят на деня" на НАТО, Султан Ердоган се оказа в разписаната му от режисьора без негово знание роля на изкупителната жертва, за да обслужи режисьорските хрумвания на сцената на Близкият Изток. Или с други думи, малка провокацийка и неудобният султан е отстранен с чужди ръце - по перфектният сценарий на англосаксонската игра.
Да разгледаме някой технически подробности от свалянето на самолета. Те не са важните в случая, но ще помогнат да навържем логическата верига от събития. И така турската страна твърди, че самолетът е бил свален за нарушаване на границата, при това е бил предупреден 10-тина пъти. Спасеният руският пилот отрича каквото и да е предупреждение. Не е абсолютно важно нарушена или не е била границата, но в историята с предупреждението има един важен момент - какво се прави след това. И то е, че със самолетът нарушител се установява визуален контакт, за случай че радиото и навигационното му оборудване е извън строя, след което той бива избутван от охраняваното въздушно пространство, или заставен да кацне на определено летище, при отказ се открива предупредителен огън, след което самолетът бива свален. Това е в груби линии описанието на прехват на нарушител, като няма да разглеждам в тънкости вариантите, когато нарушителят се подчинява/не се подчинява на нарежданията, или хитрува, уж подчинявайки се, но правейки маневри да избегне прехват. Тези детайли не са важни. Важен е фактът, че Су-24 в този район дори нарушавайки границата не би го направил за повече от 20 секунди. И то при положение, че в сравнение с нормалният си режим на полет той "пълзи като костенурка". Курсът на Су-24 е бил практически паралелен на границата, с евентуално нарушение над къс 2 километра издатък в сирийска територия. Дори Су-24 да е игнорирал предупрежденията, прехватът не би бил възможен след условно "избутване от охраняваното въздушно пространство". Което въобще не е било необходимо - той и без това е следвал курс за напускане в момента в който е направил нарушението или така нареченото нарушение. Оттук следва, че задачата за сваляне на руския самолет е била директно поставена на турският пилот. От кого? От командира на звено? На ескадрила? На авиобаза? От командващият ВВС на Турция? Не, заповедта е дошла директно от султан Ердоган. Никой друг в командната верига няма правомощията да издаде подобна заповед. Той би се превърнал в изкупителна жертва без изгледи за спасение. Идеята за изкупителната жертва е интересна, запомнете я, към това ще се върнем по-късно.
И тук стигаме до следващите събития, които могат да хвърлят светлина на някой неизвестни предходни и вероятни бъдещи събития. След свалянето на Су-24 султан Ердоган само след няколко часа се оказва в главната квартира на НАТО. Защо ще попитам аз? Защото е направил беля и бърза да се скрие в полите на майка си, ще отговорите вие, и ще сте прави. Генералният секретар на НАТО Йенс Солтенберг веднагически прави изявление, че турската версия на събитията е кошерната и правилната. Това е звездният час на султана. Но уви - много кратък. В следващата секунда вечерта престава да бъде пълна с нега за Ердоган. НАТО започва да се държи в духа на: "Аз съм НАТО-вчанка, дъщеря на офицер, повярвайте, не всичко тук е еднозначно, не всички са съгласни със султана. Мнението на Йенс Солтенберг си е негово лично, а НАТО няма и не желае да има нищо общо". Обамич както обикновено държи речи всякакви, без директно да казва да или не за Су-24. Вместо него в ефира на Fox News се появява Lt. Gen. McInerney, бивш заместник командващ ВВС на САЩ и заявява: "Turkey Shooting Down Russian Plane Was a 'Very Bad Mistake'" - Свалянето на руският самолет от Турция бе "Много голяма грешка" - https://youtu.be/OKyIa4UvzWI
Тук обаче никой не скача на амбразурата, заявявайки - "Мнението на генерала си е негово лично, официално Държавният Департамент и прочее и прочее...", което негласно говори за съгласуваност на изявлението на ген. McInerney.
В този момент султанът се почувства като загубен турист в тайгата, в тясно, без изход ущелие очи в очи с руската мечка, която той току-що бе цапардосал с тояга по гърба. Но това са още цветчета. Ягодките можем да търсим в поведението на султана и посещението в НАТО. Разбира се всички изводи са чиста спекулация на вашият покорен слуга, но можем да допуснем, че султанът е имал уговорена среща в НАТО, след свалянето на руски(ят) самолет, което сваляне също е било уговорено. Например на четири очи между султана и Обамич на самита на Г20. Султанът е получил твърдите уверения на Обамич, че той е стена зад гърба му, само трябва да мине в главната НАТО квартира, където всички са предупредени, ролите са раздадени и пак така стена застават зад гърба му. От него се иска нищо и никакво - един свален руски самолет. Но-о реалността се оказва малко по-различна за султана, стената разбира се е там, но не е от НАТО, а от камък и затваря единственият път за бягство от разядосаната вече мечка. С една дума султанът се вижда хвърлен на вълците... прощавайте на мечката и вече бие метани в посока Мека за последната си молитва.
Време е да отговорим и на въпроса "Защо?" Отговорът можем да започнем да търсим в протестите в Тахрир, които не бяха нищо друго освен отблясък от "арабската пролет" насочен срещу султана. С парирането на които той отлично се справи за голяма изненада на организатора, ръководителя и вдъхновителя на протестите. Друго парче от отговора ще ни даде гърченето на Запада по отношение на ИДИЛ, Джебхат-Ан-Нусра и всички видове и родове умерени и неумерени главорези, които след Париж и Брюксел може да се очаква да изпадат в немилост и оттук логично Западът би могъл да започва да сменя страна в конфликта. Публично известна е поддръжката на султана за умерените и неумерените главорези в Сирия, търговията му с нефт по $10, артефакти и съответните "насрещни услуги" на султана - оръжие, боеприпаси, медикаменти, лечение на бандитите и прочее. Смяната на посоката, от която духа вятъра поставя султан Ердоган с лице срещу него, а ходът със руският самолет, подсказан му от "когото трябва" го издухва от арената ако не днес, то утре със сигурност. И вместо да стане "героят на деня" на НАТО, Султан Ердоган се оказа в разписаната му от режисьора без негово знание роля на изкупителната жертва, за да обслужи режисьорските хрумвания на сцената на Близкият Изток. Или с други думи, малка провокацийка и неудобният султан е отстранен с чужди ръце - по перфектният сценарий на англосаксонската игра.
Wednesday, November 18, 2015
Такива различни теракти: какво писаха западните СМИ за взривовете в Русия и в Европа
През нощта на 14 ноември в Париж бе извършена серия теракти, в резултат на
които загинаха минимум 129 човека. Политици и обществени
дейци едногласно осъдиха атаките на джихадистите в самото сърце на Франция. От
страниците на западните издания се чуват призиви незабавно да се накажат
международните терористи, където и да се намират те, в името на ценностите на
свободният свят. Такова единодушие не винаги е било присъщо за европейските и
американските СМИ, които достатъчно нееднозначно освещаваха аналогични
трагедии в Русия. Ruposters си спомни, какво писаха западните СМИ по следите на
терористически атаки, които разтърсваха Европа и Русия.
Беслан (2004)
The Christian Science Monitor: "Още по-опасно, отколкото да се въобразява демокрация там, където я няма, е да се поддържа друга илюзия на Путин - за вината на международният тероризъм. В своята реч след трагедията в Беслан Путин не спомена Чечня нито веднаж, макар да бе очевидно, че следите от Беслан водят именно в тези терзаема от война република". >>>
Newsweek: "Дисциплината, налагана от Путин, е основана на страх, който води към инерция - към паралич на правителството. Последната вълна терора жестоко демонстрира тази слабост и направи самият Путин по-уязвим за критика, отколкото преди". >>>
Le Figaro: "В нормална страна обръщението на Владимир Путин към нацията след трагедията в Беслан би било възприето като признание за безсилие от страна на човека, който не може да парира заплахата от тероризма, породен от чеченският конфликт". >>>
The Weekly Standard: "Печалната истина е в това, че и днес след 15 години след разпада на СССР, отношението към хората в Русия не се е изменило. В човека виждат средство за достигане на цел, а не самоценна личност. Затова животите на бесланските деца бяха отписани от сметките от този момент, в който училището бе захванато. И този факт трябва да държим на ум, преди да даваме на Русия карт-бланш в нейната 'близка задграница' или, още веднаж поглеждайки в очите на Путин, да разгледаме в тях нещо, което ни изглежда подобие на душа". >>>
The Independent: "Горчивата истина е, че ако Русия не престане да мъчи Чечня, то терактите несъмнено ще продължават. Това ще донесе още повече болка за народа на Чечня и Русия". >>>
Автобусите в Лондон (2005)
The Financial Times: "Единственият отговор на терористите - това е издръжливост. Враговете на свободата винаги са недооценявали своите противници. Да им докажем, че те за пореден път са направили тази грешка. Ценностите, одушевляващи лондонци са единственият фундамент, на който може да се построи общ дом за цялото човечество". >>>
Le Figaro: "Убийствата на невинни хора в Лондон и Мадрид имат още и други последствия. Те правят европейците все по-решителни и усилват тяхната солидарност пред лицето на варварството". >>>
Los Angeles Times: "Работата по модернизация, либерализация и последваща демократизация на Големият Близък Изток - това е единственият надежден път в дългосрочна перспектива да се осуши това блато, в което растат терористическите комари. И вече тук в Европа, а не в Съединените Щати, е необходимо да се събудим и започнем по-активно да работим - при това трябва да се събудим бързо. Няма вече на света такова нещо като външна политика. Ето какво трябва да разберем от взривовете в Лондон". >>>
El Pais: "Лондонските взривове са длъжни да напомнят на всички, че нашето общество има смъртен враг, фанатичен, но изкусен и безжалостен, който счита нашите беди и страх най-големият свой успех. Този враг няма резки очертания, него е сложно да идентифицираш и локализираш, но ние вече знаем - особено благодаря полицейските рейдове в Испания, че този враг е сред нас, във нашето свободно и демократично общество". >>>
Метрото в Москва (2010)
Die Zeit: "Зад граница Кремъл представя военният поход под модната марка "борба против международният тероризъм" и така скрива, че конфликтът е извикан от стремежа на чеченците към независимост". >>>
The Guardian: "Терактите станаха мъст за смъртта на лидер на боевиците. Случилото се подчертава жизнено важната необходимост за Кремъл сериозно да започне да се бори със систематическото нарушение правата на човека в Северен Кавказ, а също с бедността и корупцията". >>>
"С теракти се сблъскват и западните общества, но врагът у Русия и у Запада - не е един и същ". >>>
The Globe And Mail: "Взривът в Москва стана предсказуем отговор на политиката по отношение Северен Кавказ, която съчетава в себе си привичката да се разчита на корумпирани и некомпетентни местни власти с действия на службите по безопасност, практически напълно ориентирани на мъст, репресии и извънсъдебни разправи – адресни убийства, преследване семействата на терористите, мъчения". >>>
The Financial Times: "Премиер-министър Путин не може да не съзнава, че проблемите на Северен Кавказ не може да се решат само с карателни мерки". >>>
The Economist: "Позор е че отсъства някаква реална алтернатива на Путин, ибо неговата политика по отношение метежната република е също така бедствена, както и политиката на неговият предшественик. До тогава, докато това положение решително не се измени, днешната ситуация в Чечня ще се съхрани: корупция, нестабилна смес от конкуриращи въоръжени банди, борещи се за лакоми късове от региона. В това време руснаците в Москва и в други гродове трябва да привикваат към постоянна заплаха от тероризъм на прага на дома". >>>
Влаковете в Мадрид (2005)
The Guardian: "Блеър е прав, че нам всички грози опасност от страна на ислямските терористи, които бяха провокирани от войната в Ирак и не ще ни оставят в покой, даже ако излезем оттам. Дори повече, пръвържъниците на 'Ал-Каида' са въодушевени от предполагаемото изтегляне на испанските войски от Ирак и го приписват на успешната атака в Мадрид". >>>
Christian Science Monitor: "Джихадът в Европа може да стане катализатор на преразглеждане на отношенията между христианите и мюсулманите ради конкретна цел осигуряване безопасност на обществото. Или, което е за предпочитане, той може да предвижи континента още по-далеч по пътя на преопределяне на своята идентичност". >>>
The Observer: "Не е просто да се убедят хората: да им се обясни, че тероризмът и нестабилните държави, притежаващи оръжие за масово унищожение - това са две страни на един медал, да се говори на хората това, което те не искат да слушат - че в света, където ние, жителите на Запада, се ползваме от всички блага, които дава съвременият живот, от прости до най-главните, ние се подлагаме на сериозна опасност. Ние трябва да се сражаваме и да победим в тази борба - и борбата днес върви в Ирак". >>>
Los Angeles Times: "Последното послание на бен Ладен към Европа гласи: не проливайте европейска кръв ради бандата, седяща в Белият дом. Това, че кръвта в Европа проливат терористите, в посланието се пропуска. Талантлив в изкуството на общуването, бен Ладен този път подбираше думите, за да продаде своя товар - активна опозиция срещу Америка и Запада - на колкото може по-широка аудитория". >>>
Аеропорт Домодедово (2011)
El Periodico: "Проблемът Кавказ, намиращ се между Европа и Азия, води корените си от XIX век. Насилието може да породи само насилие". >>>
The Financial Times: "Западните спецслужби и полиция предотвратяват теракти благодаря това, че отрано откриват и арестуват терористите, а също контролират достъпът към взривни вещества и технологии за производство на бомби. В Русия да се използват такива методи е много по-сложно, особено с отчет на това, че в някои райони на Северен Кавказ милицията не може да стъпи". >>>
"Организации, които воюват с властта на Русия на Северен Кавказ, определено са ислямистски, но не трябва да считаме, че проблемът с тероризма в Русия е подобен на проблема "Ал-Каида". >>>
The Times: "В Чечня, Дагестан, Ингушетия и всички други места между Черно и Каспийско море екстремистската религиозна идеология съществува само във форма, която паразитира на вече съществуваща идеология на националистите. Дори повече, макар методите, използвани от сепаратистските организации да са отвратителни, техните стремежи към своя държавност са справедливи". >>>
The Washington Post: "Спецслужбите на тази страна [Русия], за разлика от своите колеги в Европа и Северна Америка, се оказаха не в състояние да разработят способи и средства за откриване на терористическите групи, предотвратяване на нападения и защита на местата на масово събиране на народа, такива като аеропорти и метро". >>>
Time: "За последните години ислямският тероризъм не можа да нанесе нито един силен удар никъде извън пределите на афганско-пакистанският регион и Ирак. Никъде, с изключение на Русия. Фактически може да кажем, че руското правителство със своите действия за последните две десетилетия внесе много по-голям принос в създаване на най-големия и най-активен нов център на ислямски тероризъм в съвременият свят, отколкото Усама бен Ладен". >>>
"Шарли Эбдо" (2015)
El Pais: "Разстрелът на почти цялата редакция на списание Charlie Hebdo означава нещо по-страшно: това е опит да се застави западната култура, люлка на свободата, демокрацията и правата на човека, да се откаже от тези ценности, да въведе цензура, да ограничи свободата на словото, да установи теми, забранени за обсъждане, тоест, да се откаже от един от основополагащите принципи на свободното общество: правото на критика". >>>
The Wall Street Journal: "Случилото се в сряда нападение също за пореден път демонстрира, че воинствщият ислям - това не е реакция на нищета или политиката на Запада в Близкият Изток. Това е идеологическо предизвикателство, хвърлено на западната цивилизация и нейните принципи, в това число свобода на пресата и религиозен плурализъм". >>>
Беслан (2004)
The Christian Science Monitor: "Още по-опасно, отколкото да се въобразява демокрация там, където я няма, е да се поддържа друга илюзия на Путин - за вината на международният тероризъм. В своята реч след трагедията в Беслан Путин не спомена Чечня нито веднаж, макар да бе очевидно, че следите от Беслан водят именно в тези терзаема от война република". >>>
Newsweek: "Дисциплината, налагана от Путин, е основана на страх, който води към инерция - към паралич на правителството. Последната вълна терора жестоко демонстрира тази слабост и направи самият Путин по-уязвим за критика, отколкото преди". >>>
Le Figaro: "В нормална страна обръщението на Владимир Путин към нацията след трагедията в Беслан би било възприето като признание за безсилие от страна на човека, който не може да парира заплахата от тероризма, породен от чеченският конфликт". >>>
The Weekly Standard: "Печалната истина е в това, че и днес след 15 години след разпада на СССР, отношението към хората в Русия не се е изменило. В човека виждат средство за достигане на цел, а не самоценна личност. Затова животите на бесланските деца бяха отписани от сметките от този момент, в който училището бе захванато. И този факт трябва да държим на ум, преди да даваме на Русия карт-бланш в нейната 'близка задграница' или, още веднаж поглеждайки в очите на Путин, да разгледаме в тях нещо, което ни изглежда подобие на душа". >>>
The Independent: "Горчивата истина е, че ако Русия не престане да мъчи Чечня, то терактите несъмнено ще продължават. Това ще донесе още повече болка за народа на Чечня и Русия". >>>
Автобусите в Лондон (2005)
The Financial Times: "Единственият отговор на терористите - това е издръжливост. Враговете на свободата винаги са недооценявали своите противници. Да им докажем, че те за пореден път са направили тази грешка. Ценностите, одушевляващи лондонци са единственият фундамент, на който може да се построи общ дом за цялото човечество". >>>
Le Figaro: "Убийствата на невинни хора в Лондон и Мадрид имат още и други последствия. Те правят европейците все по-решителни и усилват тяхната солидарност пред лицето на варварството". >>>
Los Angeles Times: "Работата по модернизация, либерализация и последваща демократизация на Големият Близък Изток - това е единственият надежден път в дългосрочна перспектива да се осуши това блато, в което растат терористическите комари. И вече тук в Европа, а не в Съединените Щати, е необходимо да се събудим и започнем по-активно да работим - при това трябва да се събудим бързо. Няма вече на света такова нещо като външна политика. Ето какво трябва да разберем от взривовете в Лондон". >>>
El Pais: "Лондонските взривове са длъжни да напомнят на всички, че нашето общество има смъртен враг, фанатичен, но изкусен и безжалостен, който счита нашите беди и страх най-големият свой успех. Този враг няма резки очертания, него е сложно да идентифицираш и локализираш, но ние вече знаем - особено благодаря полицейските рейдове в Испания, че този враг е сред нас, във нашето свободно и демократично общество". >>>
Метрото в Москва (2010)
Die Zeit: "Зад граница Кремъл представя военният поход под модната марка "борба против международният тероризъм" и така скрива, че конфликтът е извикан от стремежа на чеченците към независимост". >>>
The Guardian: "Терактите станаха мъст за смъртта на лидер на боевиците. Случилото се подчертава жизнено важната необходимост за Кремъл сериозно да започне да се бори със систематическото нарушение правата на човека в Северен Кавказ, а също с бедността и корупцията". >>>
"С теракти се сблъскват и западните общества, но врагът у Русия и у Запада - не е един и същ". >>>
The Globe And Mail: "Взривът в Москва стана предсказуем отговор на политиката по отношение Северен Кавказ, която съчетава в себе си привичката да се разчита на корумпирани и некомпетентни местни власти с действия на службите по безопасност, практически напълно ориентирани на мъст, репресии и извънсъдебни разправи – адресни убийства, преследване семействата на терористите, мъчения". >>>
The Financial Times: "Премиер-министър Путин не може да не съзнава, че проблемите на Северен Кавказ не може да се решат само с карателни мерки". >>>
The Economist: "Позор е че отсъства някаква реална алтернатива на Путин, ибо неговата политика по отношение метежната република е също така бедствена, както и политиката на неговият предшественик. До тогава, докато това положение решително не се измени, днешната ситуация в Чечня ще се съхрани: корупция, нестабилна смес от конкуриращи въоръжени банди, борещи се за лакоми късове от региона. В това време руснаците в Москва и в други гродове трябва да привикваат към постоянна заплаха от тероризъм на прага на дома". >>>
Влаковете в Мадрид (2005)
The Guardian: "Блеър е прав, че нам всички грози опасност от страна на ислямските терористи, които бяха провокирани от войната в Ирак и не ще ни оставят в покой, даже ако излезем оттам. Дори повече, пръвържъниците на 'Ал-Каида' са въодушевени от предполагаемото изтегляне на испанските войски от Ирак и го приписват на успешната атака в Мадрид". >>>
Christian Science Monitor: "Джихадът в Европа може да стане катализатор на преразглеждане на отношенията между христианите и мюсулманите ради конкретна цел осигуряване безопасност на обществото. Или, което е за предпочитане, той може да предвижи континента още по-далеч по пътя на преопределяне на своята идентичност". >>>
The Observer: "Не е просто да се убедят хората: да им се обясни, че тероризмът и нестабилните държави, притежаващи оръжие за масово унищожение - това са две страни на един медал, да се говори на хората това, което те не искат да слушат - че в света, където ние, жителите на Запада, се ползваме от всички блага, които дава съвременият живот, от прости до най-главните, ние се подлагаме на сериозна опасност. Ние трябва да се сражаваме и да победим в тази борба - и борбата днес върви в Ирак". >>>
Los Angeles Times: "Последното послание на бен Ладен към Европа гласи: не проливайте европейска кръв ради бандата, седяща в Белият дом. Това, че кръвта в Европа проливат терористите, в посланието се пропуска. Талантлив в изкуството на общуването, бен Ладен този път подбираше думите, за да продаде своя товар - активна опозиция срещу Америка и Запада - на колкото може по-широка аудитория". >>>
Аеропорт Домодедово (2011)
El Periodico: "Проблемът Кавказ, намиращ се между Европа и Азия, води корените си от XIX век. Насилието може да породи само насилие". >>>
The Financial Times: "Западните спецслужби и полиция предотвратяват теракти благодаря това, че отрано откриват и арестуват терористите, а също контролират достъпът към взривни вещества и технологии за производство на бомби. В Русия да се използват такива методи е много по-сложно, особено с отчет на това, че в някои райони на Северен Кавказ милицията не може да стъпи". >>>
"Организации, които воюват с властта на Русия на Северен Кавказ, определено са ислямистски, но не трябва да считаме, че проблемът с тероризма в Русия е подобен на проблема "Ал-Каида". >>>
The Times: "В Чечня, Дагестан, Ингушетия и всички други места между Черно и Каспийско море екстремистската религиозна идеология съществува само във форма, която паразитира на вече съществуваща идеология на националистите. Дори повече, макар методите, използвани от сепаратистските организации да са отвратителни, техните стремежи към своя държавност са справедливи". >>>
The Washington Post: "Спецслужбите на тази страна [Русия], за разлика от своите колеги в Европа и Северна Америка, се оказаха не в състояние да разработят способи и средства за откриване на терористическите групи, предотвратяване на нападения и защита на местата на масово събиране на народа, такива като аеропорти и метро". >>>
Time: "За последните години ислямският тероризъм не можа да нанесе нито един силен удар никъде извън пределите на афганско-пакистанският регион и Ирак. Никъде, с изключение на Русия. Фактически може да кажем, че руското правителство със своите действия за последните две десетилетия внесе много по-голям принос в създаване на най-големия и най-активен нов център на ислямски тероризъм в съвременият свят, отколкото Усама бен Ладен". >>>
"Шарли Эбдо" (2015)
El Pais: "Разстрелът на почти цялата редакция на списание Charlie Hebdo означава нещо по-страшно: това е опит да се застави западната култура, люлка на свободата, демокрацията и правата на човека, да се откаже от тези ценности, да въведе цензура, да ограничи свободата на словото, да установи теми, забранени за обсъждане, тоест, да се откаже от един от основополагащите принципи на свободното общество: правото на критика". >>>
The Wall Street Journal: "Случилото се в сряда нападение също за пореден път демонстрира, че воинствщият ислям - това не е реакция на нищета или политиката на Запада в Близкият Изток. Това е идеологическо предизвикателство, хвърлено на западната цивилизация и нейните принципи, в това число свобода на пресата и религиозен плурализъм". >>>
Tuesday, November 17, 2015
Някой изводи
Мнозина сравняват захватът на заложници в Париж с Норд-Ост. Съвершенно
некоректно сравнение. Дори затова, че вече е очевидно - в Париж
заложници не захващаха. Формално - хората в залата бяха
заложници, по факта тях просто ги убиваха толкова, колкото имаше патрони. Тук не подхождат съвети "постарайте се да не раздражавате захваналите ви", защото да захваща никой не възнамеряваше. Как отработи
френският спецназ? В тази ситуация добре да се отработи не е възможно.
Успехът на вяка операция е в подготовката за нея. Ако ти работиш от ход, то вече работиш "както стане" - със загуби сред гражданските и бойците. Затова само сволоч ще поставя някакви оценки в тази ситуация.
Друга работа, че правоохранителната система на Франция не е готова за подобни
ситуации съвершенно. И Франция е беззащитна пред лицето на терористическата заплаха.
Тук ми писаха осъждащо в коментариите към предният пост: "И нито дума на съчуствие". Дайте да не лицемерим и да се занимаваме с откровен расизъм. Това не са първите жертви на "Ислямска държава" и, уви, не са последните. Колко мирни граждани натрошиха тези гадини в Сирия и Ирак? Много ли имаше съчувствие? Не, съчувствие имаше - към жертвите на "кървавият Асад". А хилядите отсечени глави Европа и цял свят в упор не виждаха. Но струва си варварите да посегнат на живота на "белият господин" - всички веднага се оцветиха в цветовете на френският флаг. Аз съчувствам на французите така, както и на всички, които пострадаха от ръцете на терористите - мълчейки. Или давайте гръмогласно да съчувстваме на всички - тогава ще е честно.
Никому не са интересни сирийците, нигерийците, руснаците и украинците. Само Египет оцвети пирамидите в цветовете на Франция, Русия и Ливан. Всички останали видяха само теракта в Париж. Аз не искам да съм кощунствен или циничен. Но истината е в това, что СМИ гледат не на реките кръв, разтичащи се по планетата, те втренчено се вглеждат в оттенъците на потоците. И изпадат в ужас, когато видят изменения в цветовата гама. Аз не казвам, че французите са недостойни за съчувствие. Аз твърдя, че за съчувствие са достойни и други люде. И ако всички не отвеждат очи от Франция, то не може ли поне с края на окото да се погледне и наоколо. Нима никой не забелязва тези планини от трупове?
Аз смея да твърдя, че "Ислямска държава" през цялото това време бе изгодна за САЩ, Франция, Германия и Англия - доколкото те имаха общ враг - Асад, не желаещ да се подчини на тези страни. "Ислямска държава" бе изгодна на Турция - защото убиваше проблемните кюрди и доставяше евтина нефт контрабанда. "Ислямска държава" е изгодна на Саудитска Арабия и Катар, защото ослабваше позициите на Иран и отливаше евтина нефт. И ето сега тази твар посмя да захапе една от ръцете, които я хранят. Обидно, да?
В отговор французите проведоха бомбардировка. Никой и въпрос не зададе - а не пострадаха ли там мирни граждани? Забелязахте ли странността? Белият господин се разсърдил - какви може да има въпроси. Какво да кажем за руснаците, които бомбят изключително детски градини и болници. Какво може да иска "Ислямска държава" от Франция? Прекратете да се борите с нас? Та Франция не се и бореше въобще. А те и не искаха от Франция нищо - това бе не теракт заради искания, това бе теракт заради наказание за опит да се предаде питомеца. Нима Франция, САЩ и Англия не биха съумели със съвместни усилия да преборят "Ислямска държава" в течение на месец? Та това е просто смешно. Те бомбеха по малко къде падне и се възмущаваха, а "Ванка папка че яде". (Има се предвид Ванка приемащ новините в СМИ такива каквито му ги сервират - безкритично - бел.пр.) И едва когато европейците започнаха да се скланят към отказ от общите цели, "Ислямска държава" направи предупредителен теракт-наказание.
Аз съчувствам на французите във връзка с терактите, но не повече и не по-малко, отколкото на другите жертви на терора, на които самите французи не съчувстваха, и даже не забелязваха - те просто старателно гледаха на другата страна. Нима само теракт може да ги застави да се огледат?
Източник: http://molonlabe.livejournal.com/225440.html
Тук ми писаха осъждащо в коментариите към предният пост: "И нито дума на съчуствие". Дайте да не лицемерим и да се занимаваме с откровен расизъм. Това не са първите жертви на "Ислямска държава" и, уви, не са последните. Колко мирни граждани натрошиха тези гадини в Сирия и Ирак? Много ли имаше съчувствие? Не, съчувствие имаше - към жертвите на "кървавият Асад". А хилядите отсечени глави Европа и цял свят в упор не виждаха. Но струва си варварите да посегнат на живота на "белият господин" - всички веднага се оцветиха в цветовете на френският флаг. Аз съчувствам на французите така, както и на всички, които пострадаха от ръцете на терористите - мълчейки. Или давайте гръмогласно да съчувстваме на всички - тогава ще е честно.
Никому не са интересни сирийците, нигерийците, руснаците и украинците. Само Египет оцвети пирамидите в цветовете на Франция, Русия и Ливан. Всички останали видяха само теракта в Париж. Аз не искам да съм кощунствен или циничен. Но истината е в това, что СМИ гледат не на реките кръв, разтичащи се по планетата, те втренчено се вглеждат в оттенъците на потоците. И изпадат в ужас, когато видят изменения в цветовата гама. Аз не казвам, че французите са недостойни за съчувствие. Аз твърдя, че за съчувствие са достойни и други люде. И ако всички не отвеждат очи от Франция, то не може ли поне с края на окото да се погледне и наоколо. Нима никой не забелязва тези планини от трупове?
Аз смея да твърдя, че "Ислямска държава" през цялото това време бе изгодна за САЩ, Франция, Германия и Англия - доколкото те имаха общ враг - Асад, не желаещ да се подчини на тези страни. "Ислямска държава" бе изгодна на Турция - защото убиваше проблемните кюрди и доставяше евтина нефт контрабанда. "Ислямска държава" е изгодна на Саудитска Арабия и Катар, защото ослабваше позициите на Иран и отливаше евтина нефт. И ето сега тази твар посмя да захапе една от ръцете, които я хранят. Обидно, да?
В отговор французите проведоха бомбардировка. Никой и въпрос не зададе - а не пострадаха ли там мирни граждани? Забелязахте ли странността? Белият господин се разсърдил - какви може да има въпроси. Какво да кажем за руснаците, които бомбят изключително детски градини и болници. Какво може да иска "Ислямска държава" от Франция? Прекратете да се борите с нас? Та Франция не се и бореше въобще. А те и не искаха от Франция нищо - това бе не теракт заради искания, това бе теракт заради наказание за опит да се предаде питомеца. Нима Франция, САЩ и Англия не биха съумели със съвместни усилия да преборят "Ислямска държава" в течение на месец? Та това е просто смешно. Те бомбеха по малко къде падне и се възмущаваха, а "Ванка папка че яде". (Има се предвид Ванка приемащ новините в СМИ такива каквито му ги сервират - безкритично - бел.пр.) И едва когато европейците започнаха да се скланят към отказ от общите цели, "Ислямска държава" направи предупредителен теракт-наказание.
Аз съчувствам на французите във връзка с терактите, но не повече и не по-малко, отколкото на другите жертви на терора, на които самите французи не съчувстваха, и даже не забелязваха - те просто старателно гледаха на другата страна. Нима само теракт може да ги застави да се огледат?
Източник: http://molonlabe.livejournal.com/225440.html
Sunday, November 15, 2015
Пол Крейг Робъртс: Френските служби за безопасност са били ослепени по време на парижките атаки
Получих съобщение от европейската служба по
безопасност, че е имало масивна кибератака срещу френските
системи 48 часа до и по време на парижките атаки. Освен останалото, атаката е изключила френските мобилни мрежи за предаване на данни и е ослепила
полицейският надзор. Това нападение не е било проста DDOS-атака, а
сложна атака, нацелена срещу слабите места в инфраструктурата на апаратните
средства.
Такава атака излиза извън рамките на възможностите на болшинството организации и изисква възможности, които едва ли ще са в арсенала на ISIL. Атака от такъв мащаб е много трудно да се осъществи без съдействие на властите. Координацията обезателно предполага участие на държавата.
Обичайно е за хора без опит в правителствата — да считат, че атаки под лъжлив флаг са невъзможни, доколкото те мислят, че цялото правителство трябва да е въвлечено и не тогава не е възможно единодушие. Някой ще проговори. Въпреки това, ако отчетът, който получих е коректен, едва ли е било необходимо всички да са въвлечени, а силите за безопасност са били просто изключени.
Помните ли съобщенията, че по време на събитията 9/11 са се провеждали учения, моделиращи точно същите събития, които така са въвели оговорните лица в заблуждение за реалността на случващото се.
Не мога да разкрия друга допълнителна информация. Ако експертите по безопасност намерят информацията за достоверна, те трябва да насочат своите въпроси към френските власти.
Източник: http://www.paulcraigroberts.org/2015/11/15/french-security-left-blind-during-paris-attacks-2/
Такава атака излиза извън рамките на възможностите на болшинството организации и изисква възможности, които едва ли ще са в арсенала на ISIL. Атака от такъв мащаб е много трудно да се осъществи без съдействие на властите. Координацията обезателно предполага участие на държавата.
Обичайно е за хора без опит в правителствата — да считат, че атаки под лъжлив флаг са невъзможни, доколкото те мислят, че цялото правителство трябва да е въвлечено и не тогава не е възможно единодушие. Някой ще проговори. Въпреки това, ако отчетът, който получих е коректен, едва ли е било необходимо всички да са въвлечени, а силите за безопасност са били просто изключени.
Помните ли съобщенията, че по време на събитията 9/11 са се провеждали учения, моделиращи точно същите събития, които така са въвели оговорните лица в заблуждение за реалността на случващото се.
Не мога да разкрия друга допълнителна информация. Ако експертите по безопасност намерят информацията за достоверна, те трябва да насочат своите въпроси към френските власти.
Източник: http://www.paulcraigroberts.org/2015/11/15/french-security-left-blind-during-paris-attacks-2/
Клане в нужният момент или фалстартът на «Аз-съм-Шарли»
Още от времената на гибелта на лайнера «Луизитания» политиката на отделни страни и
цели континенти управляват с помощта на локални, ярки и зверски
събития.
Пътническият лайнер, за който всички отдавна са забравили, бе торпедиран от немска подлодка през май 1915 год. Загинаха 1198 пътници, от тях повече от сто бяха граждани на САЩ. Всичко това доведе в крайна сметка до встъпването на САЩ в Първата световна война на страната на Антантата. Пепелта от пътниците на «Луизитания» достигаше до сърцето на всеки прост американец и зовеше за отмъщение. Такава мъст поиска и странната трагедия в Пърл-Харбър, която логично се отрази в участието на САЩ във Втората Световна, която на Запад, без да се стесняват, нарекоха «продължение на Първата световна война».
Да си спомним 911.
Атаката срещу САЩ, падането на кулите и тук, о чудо! редом лежат паспортите на изпълнителите на теракта и даже главната книга на мюсульманите - Коранът. (Оцелели в огнен ад претопил носещите колони на кулите-близнаци - бел.пр.)
Е как тук да не се изпълниш с чувство за свята американска мъст и да не започнеш военно нахлуване в Афганистан и Ирак, при това без мандат на Съвета за безопасност на ООН.
Серията теракти в Париж също се случи дяволски навреме, именно в този момент, когато в Сирия у най-упоритите и боеспособни ислямисти започна да се сипе фронта. И стана съвершенно очевидно, че следващи на ред са — Свободната Сирийска армия, толкова любимата на Запада «умерена опозиция на кървавият режим на Асад». Без радикалното ислямистко крило ССА ще смачкат и изтласкат остатъците в Турция за броени седмици. Нямаше време за губене. След кървавата, ненужна и някаква инфернално-безсмислена авантюра в Либия, на Франция бе сложно да се обясни, за какво сега и е нужна война в Сирия? И за останала Европа също бе непонятно.
През зимата до тях се опитаха да доведат директивата с привични методи — разстрелвайки редакцията на «хумористическото» списание. Резонанс имаше. Но, някакъв не такъв, без организационни изводи. Европейските политици съобразиха, че ги въвличат «в непонятното», затова просто постояха на улицата, здраво хванали се за ръчички, стараейки се да не мигат, за да не развалят груповото фото. После всички се разходиха по къщата. На следващият заход в Европа организираха «великото преселение на ползватели на Твитер и Фейсбук бягащи от войната в Сирия, разпалена от кървавият Асад». Надявам се, на никого не трябва да обяснявам как с помощта на соц.мрежи се направляваха тълпите европейски бежанци? И пак никой нищо не разбра и не направи.
Ще предположа, че за почивните дни европейският електорат ще бъде доведен до точката на кипене с помощта на СМИ, а вече в понеделник евробюрократите ще започнат да приемат решения. Най-нагледното, лежащо на повърхността — срочно да се окаже помощ на «добрата сирийска опозиция». И Запад в Сирия, пропуснал студените предястия, още ще успее към «топлото» основно ястие . Както с откриването на Вторият фронт. Помните ли? Три години предястия от ленд-лизовски консерви, с които хранеха изтичащият кръв СССР. Но, едва във войната се случи прелом, и възникна вероятност, че алуминиевите дизели на Т-34 ще димят на бреговете на Гибралтар и Босфор, на плажовете на Франция като хлеабрки, запълзяха американските съюзници. Бързаха да успеят да захапят своето парче. Хората в тези комбинации — бяха, и са, боклук.
Източник: http://www.kp.ru/daily/26458.7/3328433/
"Комсомольская правда" изразява искренни съболезнования на родствениците на загиналите и на целият народ на Франция
Пътническият лайнер, за който всички отдавна са забравили, бе торпедиран от немска подлодка през май 1915 год. Загинаха 1198 пътници, от тях повече от сто бяха граждани на САЩ. Всичко това доведе в крайна сметка до встъпването на САЩ в Първата световна война на страната на Антантата. Пепелта от пътниците на «Луизитания» достигаше до сърцето на всеки прост американец и зовеше за отмъщение. Такава мъст поиска и странната трагедия в Пърл-Харбър, която логично се отрази в участието на САЩ във Втората Световна, която на Запад, без да се стесняват, нарекоха «продължение на Първата световна война».
Да си спомним 911.
Атаката срещу САЩ, падането на кулите и тук, о чудо! редом лежат паспортите на изпълнителите на теракта и даже главната книга на мюсульманите - Коранът. (Оцелели в огнен ад претопил носещите колони на кулите-близнаци - бел.пр.)
Е как тук да не се изпълниш с чувство за свята американска мъст и да не започнеш военно нахлуване в Афганистан и Ирак, при това без мандат на Съвета за безопасност на ООН.
Серията теракти в Париж също се случи дяволски навреме, именно в този момент, когато в Сирия у най-упоритите и боеспособни ислямисти започна да се сипе фронта. И стана съвершенно очевидно, че следващи на ред са — Свободната Сирийска армия, толкова любимата на Запада «умерена опозиция на кървавият режим на Асад». Без радикалното ислямистко крило ССА ще смачкат и изтласкат остатъците в Турция за броени седмици. Нямаше време за губене. След кървавата, ненужна и някаква инфернално-безсмислена авантюра в Либия, на Франция бе сложно да се обясни, за какво сега и е нужна война в Сирия? И за останала Европа също бе непонятно.
През зимата до тях се опитаха да доведат директивата с привични методи — разстрелвайки редакцията на «хумористическото» списание. Резонанс имаше. Но, някакъв не такъв, без организационни изводи. Европейските политици съобразиха, че ги въвличат «в непонятното», затова просто постояха на улицата, здраво хванали се за ръчички, стараейки се да не мигат, за да не развалят груповото фото. После всички се разходиха по къщата. На следващият заход в Европа организираха «великото преселение на ползватели на Твитер и Фейсбук бягащи от войната в Сирия, разпалена от кървавият Асад». Надявам се, на никого не трябва да обяснявам как с помощта на соц.мрежи се направляваха тълпите европейски бежанци? И пак никой нищо не разбра и не направи.
Ще предположа, че за почивните дни европейският електорат ще бъде доведен до точката на кипене с помощта на СМИ, а вече в понеделник евробюрократите ще започнат да приемат решения. Най-нагледното, лежащо на повърхността — срочно да се окаже помощ на «добрата сирийска опозиция». И Запад в Сирия, пропуснал студените предястия, още ще успее към «топлото» основно ястие . Както с откриването на Вторият фронт. Помните ли? Три години предястия от ленд-лизовски консерви, с които хранеха изтичащият кръв СССР. Но, едва във войната се случи прелом, и възникна вероятност, че алуминиевите дизели на Т-34 ще димят на бреговете на Гибралтар и Босфор, на плажовете на Франция като хлеабрки, запълзяха американските съюзници. Бързаха да успеят да захапят своето парче. Хората в тези комбинации — бяха, и са, боклук.
Източник: http://www.kp.ru/daily/26458.7/3328433/
"Комсомольская правда" изразява искренни съболезнования на родствениците на загиналите и на целият народ на Франция
Saturday, November 14, 2015
Пол Крейг Робъртс: Още едно нападение под лъжлив флаг в Париж?
В петък 13-ти в 7 часа вечерта в наше разпорежение има малко информация за «терористическите атаки» в Париж, освен тази, че Париж е затворен като Бостън след «Бомбата на Бостънският маратон», също така предполагаемо сфабрикувано произшествие.
Вероятно ще бъдат представени правдоподобни свидетелства, че Парижките атаки са били истински терористични атаки. Въпреки това, каква полза трябваше бежанците да извлекат от това да превърнат себе си в нежелателни гости с помощта на актове на насилие, насочени против страната на пребиваване, и къде във Франция биха могли бежанците да придобият автоматично оръжие и бомби? Всъщност, къде биха могли самите французи да ги придобият?
Милионите препълнили Европа бежанци от вашингтонските войни издигат на преден фронт на европейският политически живот националистически партии, такива като «Пегида» в Германия, «Партия за независимост на Съединеното Кралство» на Найджел Фарадж, «Национален Фронт» на Мари Льо Пен във Франция. Тези антиевропейски политические партии едновременно са антиимигрантски партии.
Последните допитвания до общественото мнение във Франция свидетелстват, че в резултат на притока на бежанци от вашингтонските войни, Марин льо Пен е възглавила списъкът кандидати за следващите избори за президент на Франция.
Със своята 14 годишна поддръжка на неоконсервативните вашингтонски войни за господство в Близкият Изток влиятелните кръгове на европейските правителства разрушиха своята електорална поддръжка. Народите на Европа искат да са французи, немци, холандци, италянци, унгарци, чехи, британци. Те не искат техните страни да се превърнат в многолика Вавилонска кула, създадена от милиони бежанци от вашингтонските войни.
Запазване на собствената национална принадлежност – ето какво предлагат на избирателя «Пегида», Фарадж и Льо Пен.
Не можем да изключим, че разбирайки своята уязвимост, управляващата върхушка на Франция не е приела решение да защити своето пребиваване във властта с помощта на сфабрикувано нападение, което би позволило на управляващите кръгове да затворят френската граница и така да лишат Марин Льо Пен от основният и политически аргумент.
Някои хора са дотолкова наивни и глупави, че мислят че нито едно правителство не ще започне да убива своите собствени граждани. Но правителствата правят това постоянно. Налице е безкрайно число атаки под лъжлив флаг, такива като операция «Гладио». Операция «Гладио» – това е съвместна операция на ЦРУ и италянското разузнаване, които в следвоенните години безпощадно устройваха бомбени атаки срещу съвършенно невинни италянци, от рода на чакащите влака на железопътната станция, убивайки стотици хора, а после хвърляйки вината за това насилие върху европейските комунистически партии, за да блокират успеха на комунистите на изборите.
Президентът на Италия разкри истината за операция «Гладио», и вие можете да прочетете за нейните омерзителни детали в мрежата и в цял ред книги. Тези бомбени атаки не са били устроени от комунистите, както бе широко разтиражирано в развратените западни СМИ. Взривовете са били устроени от италянското разузнаване при съдействие на ЦРУ. На слушанията в хода на едно от разследванията, сътрудник на италянското разузнаване заявил, че обекти за нападения са се избирали така, че максимално да се увеличи броят на смъртни случаи сред жени и деца, защото тези жертви били най-полезни за дискредитация на комунистите.
Вземайки под внимание отдавнащната традиция на организирани пропагандистски мероприятия под лъжлив флаг, «терористическите атаки» в Париж биха могли да станат най-свежите им въплъщения в реалност.
Пол Крейг Робъртс
Sunday, November 8, 2015
Холандско извининение пред Путин за лъжите на Запада. Открито писмо до президента на РФ
Един от авторите е известният художник по
стъкло А. ван дер Пил. Пълният текст на холандски, немски и
английски може да се прочете на сайта на организацията.
Ние отхвърляме двойните стандарти, едни от които се използват за Русия, други — за Запада. В нашето общество винаги са били необходими твърди доказателства за издигане на обвинения. Това, че в днешната ситуация Вие и Вашата страна се обвиняват в «престъпления» съвершенно бездоказателно е грубо нарушение на всички норми и предизвиква отвращение и презрение.
Вие ни спасихте от конфликт със Сирия, ескалацията на който би могла да доведе до световна война. Вина за масовите убийства на сирийски мирни граждани в хода на газови атаки, осъществени от терористи от Ал-Каида, които са били обучени и въоръжени от американците, а финанси получават от Саудитска Арабия, възложиха на Асад.
С това Запад се надяваше да настрои общественото мнение против Асад, да подготови почва за военна интервенция в Сирия.
Почти веднага след това Западните «специалисти» създадоха, подготовиха и въоръжиха «опозиция» в Украйна, подготвиха държавен преврат, насочен против законното правителство в Киев. След захвата на властта путчистите веднага бяха признати от западните страни. За създаване на финансови подпорки на новото правителство бяха дадени заеми, които събраха от нашите пари, иззети в вид на данъци.
Гражданите на Крим отказаха да поддържат путчистите, което се изрази в массови мирни демонстрации. Убийствата извършени от «неизвестни снайпери» и насилието от страна на украинските войски и полиция, доведоха до издигане на искане за независимост от Киев.
Поддържате ли Вие тези сепаратистски движения или не — не играе никаква роля, доколкото в разчет се вземат само чудовищните империалистически цели на Запада.
Против Русия се издигат страшни обвинения, без всякакви доказателства, без провеждане на разследване, без представяне на обломки от оръжието, с което сякаш е бил сбит MH17. Използвайки катастрофата в качество на предлог, западните правителства заявяват, че имат право да оказват икономическо давление на Русия. Ние, пробудилите се граждани на Запада, видели цялата лъжа и всички машинации на нашите правителства, искаме да поднесем нашите извинения, за това което се извършва като че от наше лице.
За съжаление, истината е, че нашите СМИ напълно са загубили независимост и са само рупори в ръцете на власт имащите. Заради това гражданите на западните страни получават извратена картина на реалността и не са способни да привлекат своите политици към отговорност.
Ние се надяваме само на Вашата мъдрост. Ние желаем мир. Ние разбираме, че западните правителства не служат на своите народи, но правят всичко за установяване на Новият световен ред. Унищожението на суверенните държави и убийството на милиони невинни люде, от тяхна гледна точка, е напълно приемлива цена за достигането на тази цел.
Ние, гражданите на Холандия, се стремим към мир и справедливост за нас, за Русия и заедно с Русия. Ние се надяваме да убедим всички, че холандското правителство действа само от свое собствено лице. Ние се молим за това нашите усилия да помогнат да се ослаби растящото напрежение в отношенията между нашите страни.
С искрено уважение, Членоветете на организация «Завой»
(Оргинален превод Н. С. Иванова)
Източник: http://ru.faktxeber.com/News_h434144.html
http://ommekeer-nederland.nl/brief-met-excuses-aan-president-putin/
Дълбокоуважаеми господин Президент Путин,
Моля приемете нашите
извинения от лицето на болшинството граждани на Холандия за действията на нашето
правителство и средства за масова информация. Фактите относно MH17
(холандският Боинг, свален над територията на Донецката народна
република — заб. Н.И.) са извратени, за да оклеветят Вас и Вашата
страна.
Нам се налага да сме само безсилни наблюдатели и
свидетели на това, как Западните страни, под предводителството на Съединените Щати, обвиняват Русия в престъпления, които те извършват сами в
несравними с нищо мащаби.Ние отхвърляме двойните стандарти, едни от които се използват за Русия, други — за Запада. В нашето общество винаги са били необходими твърди доказателства за издигане на обвинения. Това, че в днешната ситуация Вие и Вашата страна се обвиняват в «престъпления» съвершенно бездоказателно е грубо нарушение на всички норми и предизвиква отвращение и презрение.
Вие ни спасихте от конфликт със Сирия, ескалацията на който би могла да доведе до световна война. Вина за масовите убийства на сирийски мирни граждани в хода на газови атаки, осъществени от терористи от Ал-Каида, които са били обучени и въоръжени от американците, а финанси получават от Саудитска Арабия, възложиха на Асад.
С това Запад се надяваше да настрои общественото мнение против Асад, да подготови почва за военна интервенция в Сирия.
Почти веднага след това Западните «специалисти» създадоха, подготовиха и въоръжиха «опозиция» в Украйна, подготвиха държавен преврат, насочен против законното правителство в Киев. След захвата на властта путчистите веднага бяха признати от западните страни. За създаване на финансови подпорки на новото правителство бяха дадени заеми, които събраха от нашите пари, иззети в вид на данъци.
Гражданите на Крим отказаха да поддържат путчистите, което се изрази в массови мирни демонстрации. Убийствата извършени от «неизвестни снайпери» и насилието от страна на украинските войски и полиция, доведоха до издигане на искане за независимост от Киев.
Поддържате ли Вие тези сепаратистски движения или не — не играе никаква роля, доколкото в разчет се вземат само чудовищните империалистически цели на Запада.
Против Русия се издигат страшни обвинения, без всякакви доказателства, без провеждане на разследване, без представяне на обломки от оръжието, с което сякаш е бил сбит MH17. Използвайки катастрофата в качество на предлог, западните правителства заявяват, че имат право да оказват икономическо давление на Русия. Ние, пробудилите се граждани на Запада, видели цялата лъжа и всички машинации на нашите правителства, искаме да поднесем нашите извинения, за това което се извършва като че от наше лице.
За съжаление, истината е, че нашите СМИ напълно са загубили независимост и са само рупори в ръцете на власт имащите. Заради това гражданите на западните страни получават извратена картина на реалността и не са способни да привлекат своите политици към отговорност.
Ние се надяваме само на Вашата мъдрост. Ние желаем мир. Ние разбираме, че западните правителства не служат на своите народи, но правят всичко за установяване на Новият световен ред. Унищожението на суверенните държави и убийството на милиони невинни люде, от тяхна гледна точка, е напълно приемлива цена за достигането на тази цел.
Ние, гражданите на Холандия, се стремим към мир и справедливост за нас, за Русия и заедно с Русия. Ние се надяваме да убедим всички, че холандското правителство действа само от свое собствено лице. Ние се молим за това нашите усилия да помогнат да се ослаби растящото напрежение в отношенията между нашите страни.
С искрено уважение, Членоветете на организация «Завой»
(Оргинален превод Н. С. Иванова)
Източник: http://ru.faktxeber.com/News_h434144.html
http://ommekeer-nederland.nl/brief-met-excuses-aan-president-putin/
Wednesday, November 4, 2015
Стратегическото проектиране на миграцията като оръжие във война
Прочитайки това заглавие може да помислите, че става дума за описание на феномена, с който Европа се сблъска неотдавна: стотици хиляди беженци, както пострадали от граждански войни, така и авантюристи, по суша и море нахлуват на Балканите, а после с правди и неправди се опитват да пробият в по-богати земи - Германия, Франция, Скандинавия.
За такъв поток изглежда има объективни причини: в Либия, Сирия, Ирак с години продължават въоръжени сблъсъци и войни, в Палестина и Афганистан също е неспокойно. И в Тунис, и Египет, по които премина «арабската пролет», за положението на населението оставя да се желае по-доброто. Малко забелязват Бахрейн, където не за първа година протестите на опозицията се подавят по най-жесток начин. В Йемен въобще се нанасят авиоудари по свадбени процесии. Наистина, разположението на тези две държави не е много удобно - да се бяга просто няма къде. Има и още един немаловажен детайл: в Саудитска Арабия са построени лагери за бежанци-мюсулмани, но там кой знае защо никой не отива. В краен случай, остават в Йордания и Турция.
Има ли все пак някаква обща причина за това неистово желание да се избяга по-далеч от родината? Богати родственици, по-рано заседнали в страните от Евросъюза? Или разказите за социалните помощи, на които може не-бедно да се съществува? Нали да се преодолее такъв път е нужно щедро да се заплати за услугите на превозвачите. По някои сведения, за прехвърляне на един бежанец от Сирия или Ливан в Европа контрабандистите вземат от 4 до 10 хиляди долара. Даже ако зад граница у такъв човек има богати родственици, то в разрушената от война Сирия да се получат тези средства с банков превод е невъзможно. Организацията на превоза срещу дълг явно подразбира някакви гаранции, особено отчитайки факта, че съдовете нерядко потъват в Средиземно море.
Кой тогава и защо предоставя гаранции, подтикващи стотици хиляди хора да се устремяват от други континенти в Европа?
Изследователи са открили много интересен факт, свързан с използването на социалните мрежи. Било изявено, че призивите към мигрантите в «Твитер» да вървят в Германия са се формирали основно в САЩ. Не напразно САЩ са тренирали на други страни - от Иран по време на президентските избори през 2009 год до Египет и Тунис, където ролята на социалните мрежи във въпроса за мобилизацията на населението бе вече значителна.
Това което виждаме сега - това е практическа реализация на теоретически разработки от стратегически характер. Подобни стратегии се разработват отдавна. Една от тях е изследване на Белферският център по наука и международни дела към Харвардският университет, което носит название използвано от автора за заглавието на статията - "Strategic Engineered Migration as a Weapon of War". Изследването бе за пръв път публикувано през март 2008 г. в списанието Civil Wars. Авторът на тази работа Кели Гринхил, използвайки комбинация от статистически анализ на данни и тематически изследвания, дава отговори на въпросите: могат ли бежанци да бъдат особен вид оръжие, може ли да се прилага това оръжие не само във военно, но и в мирно време и доколко успешно може да бъде неговото използване. Като цяло на всички тези въпроси Гринхил отговаря положително.
Всъщност сътрудниците на Белферският център, както и на други подразделения на Харвардският университет, на протежение много години се занимават с проектиране на стратегии за управление на конфликти в контекста на по-широка външнополитическа проблематика. Директорът на Белферският център Греъм Елисън е бивш помощник министър на отбраната на САЩ в администрацията на Клинтън. Освен това Центърът финансира също изследвания на специална оперативна работна група, която се занимава с Русия.
САЩ само се преструват, че съчустват на Европа, изпитваща ударите на миграционната вълна. Така например, в скорощна статия от президента на влиятелната глобалистска структура "Съвет по международни отношения" Ричард Хаас, посветена на европейските проблеми, не случайно се използва думата «менежинг» (управление) по отношение на миграционната криза в Евросъюза. Отбелязвайки трудностите на Европа, предизвикани от притока на бежанци, Ричард Хаас отбелязва, че САЩ имат както задължения да помагат на Европейският съюз, така и стратегически интереси по отношение към Германия и Европа в цяло. Наистина, независимо от «задълженията да помагат», никаква помощ нито в контрола над незаконните прониквания в европейските страни, нито във въпроса за временното разполагане на бежанци от страна на САЩ не е забелязана.
Ето още един интересен факт. На 15 септември Барак Обама подписа указ за необходимостта от прилагане методи на бихевиористичната наука в държавното управление. Най-последният клон на бихевиоризма, известен като «nudge» (може да се преведе като «леко подбутване») – това не е нищо друго, а поредната технология за манипулация на хората. Тук явно се проследява ръката на Кас Санщейн, по-рано работил в Управлението по делата на информацията и въпросите за регулиране в кабинета на Обама. В съавторство с британският си колега той пише книгата Nudge: Improving Decisions About Health, Wealth, and Happiness, където зад красиви думи се скриват методи за психологически манипулации в условията на всекидневието. (Всъщност, жена на Санштейн е небезизвестната Саманта Пауел, представяща САЩ в ООН). Можем да не се съмняваме, че социалните техники на «лекото подбутване» ще се прилагат далеч зад границите на САЩ.
Но най-ефективно оръжие не само в переносен, но и в бъквален смисъл могат да бъдат тези мигранти, които са способни да създадат малък партизански отряд за извършване на диверсионно-терористически актове на новата територия. За отбелязване е, че най-«перспективните» кадри от този род САЩ не просто приемат у тях, а също им предоставят статус на бежанци, резиденти, а също официална защита от страна на американското правителство.
Доколко може да се съди по скорощната утечка на документ за вътрешно ползване, в специален доклад за Конгреса на САЩ за 2014 финансова година по въпросите на миграцията, подготвен от Министерството на вътрешната безопасност се отбелязва, че през 2014 год службата по гражданство и имиграция на САЩ е използвала 1519 изключения за отделни заявители, получили статус на бежанци, резиденти, а също официална защита от страна на правителството на САЩ. И най-интересното: всички тези лица така или иначе са свързани с терористически групировки и имат голям опит в подривната работа.
В този списък фигурират стари съюзници на Вашингтон от кубинските емигранти, боевици от армията за освобождение на Косово, които незнайно защо живеят зле в тяхната собствена изкуствено създадена държава, и много други тайни и явни съюзници на САЩ. Има представители на Alianza Republicana Nacionalistа от Салвадор, вероятно, тези, които по времето на студената война разстрелваха политическите си опоненти, а сега се укриват от правосъдието. Има бойци от Демократическото движение за освобождение на еритрейска Кунама - етносепаратисти, противостоящи на властите в Еритрея. Има Фронт за освобождение народа Тигре от Етиопия, има Фронт за освобождение Оромо от същата страна.
В списъка присъстват също активисти от Националният фронт Чин от Бирма и неговото бойно крило - националната армия Чин, влизащи в така наричаната Организация на нации и народи, нямащи представителства (Unrepresented Nations and Peoples Organization - UNPO). И тук също получилите квота за живеене в САЩ представители на Националният съюз на карените, включая боевици от националната армия на карените (етническа група, живееща в Бирма и Таиланд).
Статус на бежанци са присвоили и на 49 бивши граждани на Ирак от Иракската демократическа партия, Кюрдската демократическа партия и Патриотическият съюз на Кюрдистан. Има в броя «1519 изключения» и представители на други организации, посветили се на въоръжена борба от много години.
В качеството си на оръжие на какви бъдещи войни приемат при себе си САЩ такива специфически мигранти, може само да предполагаме.
Tuesday, November 3, 2015
Трагедията на самолета и смеещите се хиени ("Czech Free Press", Чехия)
Ненавистта към руснаците вече е достигнала до този стадии, когато тя мутира в
тежко заболяване под название зверство. Зверовете сред нас се радват на
смъртта на хора, чийто самолет е паднал по пътя от курорта. Има минути,
когато аз се срамувам, че съм чех.
Тази новост се появи на портала iDnes в 8.53 сутринта. Руски самолет с 224 пасажери на борда излетял от египетският курорт Шарм-ел-Шейх и рухнал в пустинята в Синай. Не оцелял никой. Когато прочетох това, аз се потресох от ужас. Колко семейства ще си споминят този ден като черна събота. Колко хора ще страдат заради гибелта на своите близки, приятели и познати.
След няколко часа аз непредвидливо погледнах дискусията под статията. И вече за втори път се потресох, но този път от отвращение. В главата ми не се побира как смъртта и страданията на други хора могат някого да радват. Колко цинизъм е нужно, за да се пише под такова трагическо съобщение, например, такова: «Ако бе паднал чешки самолет, русофилите така не биха ревали». А ето пише някой, който скрива своето зверство зад като че черен хумор: «Неуспяло нападение на камикадзе срещу Израел?»
Сред отвратителните хиени, смеещи се над тези 224 пасажери, които в 8.30 още бяха живи, се намират и моралисти и проповедници на единствено правилният път, които са затъпели от пропаганда по телевизиата и в печата. Те кръвожадно призовават: «Божия кара за окупацията на Крим и Украйна!» Това е нормално? Това действително ли сме ние, чехите? Нима нам действително са ни промили мозъците? Нима ние сме дотолкова жалки и глупави, или нас така просто са ни настроили? Какво е това, ако не най-подлата форма на религиозен фанатизъм? И нали вреди и разпалва ненавист не един глупак, който например е изоставен от милата — нет, те са множество, тези цинични шегаджии с оскал на хиена.
«Ние сме много» — зъби се зверски един. «Людете на света са като г...» — присъединява се друг. «Засега работата изглежда като класическо руско нехайство» — упражнява се в остроумие друг. «За съжаление, причината е в руският бардак, не повече...» — мъдърства трети. «Ценили ли са руснаците човека някога?» — поучава още един. «Руснаците се издъниха», — радва се пети. А когато завършва запасът словесни фекалий, раздава се глас на привържъниците на малко по-друг подход за подритване на трупове, така наричаните «антибюджетници», които биха убили всички, които нямат пари.
«Икономните туристи доброволно отиват на този риск, и съвсем не ми е жалко за тях...» — доказва своето убожество първият чешки «богат духом» писач. «Днешната ситуация, когато цените на авиобилетите са далеч по-ниски от себестойността, и хората, включая бюджетниците, летят само защото може, все едно дълго няма да продължи» — словесно се испражнява друг.
Ужас, мерзост, печал. Да, ясно, това е само интернет, където комплексирани индивиди лижат своите душевни рани и треперят от наслаждение под защитата на анонимността... Но тази ненавист към някого само заради това, че той е роден в друга страна и говори на друг език цари навсякъде. И този път води не в ад, а, простете, в г***.
Оригинал публикации: Tragédie letadla a smějící se hyeny
Тази новост се появи на портала iDnes в 8.53 сутринта. Руски самолет с 224 пасажери на борда излетял от египетският курорт Шарм-ел-Шейх и рухнал в пустинята в Синай. Не оцелял никой. Когато прочетох това, аз се потресох от ужас. Колко семейства ще си споминят този ден като черна събота. Колко хора ще страдат заради гибелта на своите близки, приятели и познати.
След няколко часа аз непредвидливо погледнах дискусията под статията. И вече за втори път се потресох, но този път от отвращение. В главата ми не се побира как смъртта и страданията на други хора могат някого да радват. Колко цинизъм е нужно, за да се пише под такова трагическо съобщение, например, такова: «Ако бе паднал чешки самолет, русофилите така не биха ревали». А ето пише някой, който скрива своето зверство зад като че черен хумор: «Неуспяло нападение на камикадзе срещу Израел?»
Сред отвратителните хиени, смеещи се над тези 224 пасажери, които в 8.30 още бяха живи, се намират и моралисти и проповедници на единствено правилният път, които са затъпели от пропаганда по телевизиата и в печата. Те кръвожадно призовават: «Божия кара за окупацията на Крим и Украйна!» Това е нормално? Това действително ли сме ние, чехите? Нима нам действително са ни промили мозъците? Нима ние сме дотолкова жалки и глупави, или нас така просто са ни настроили? Какво е това, ако не най-подлата форма на религиозен фанатизъм? И нали вреди и разпалва ненавист не един глупак, който например е изоставен от милата — нет, те са множество, тези цинични шегаджии с оскал на хиена.
«Ние сме много» — зъби се зверски един. «Людете на света са като г...» — присъединява се друг. «Засега работата изглежда като класическо руско нехайство» — упражнява се в остроумие друг. «За съжаление, причината е в руският бардак, не повече...» — мъдърства трети. «Ценили ли са руснаците човека някога?» — поучава още един. «Руснаците се издъниха», — радва се пети. А когато завършва запасът словесни фекалий, раздава се глас на привържъниците на малко по-друг подход за подритване на трупове, така наричаните «антибюджетници», които биха убили всички, които нямат пари.
«Икономните туристи доброволно отиват на този риск, и съвсем не ми е жалко за тях...» — доказва своето убожество първият чешки «богат духом» писач. «Днешната ситуация, когато цените на авиобилетите са далеч по-ниски от себестойността, и хората, включая бюджетниците, летят само защото може, все едно дълго няма да продължи» — словесно се испражнява друг.
Ужас, мерзост, печал. Да, ясно, това е само интернет, където комплексирани индивиди лижат своите душевни рани и треперят от наслаждение под защитата на анонимността... Но тази ненавист към някого само заради това, че той е роден в друга страна и говори на друг език цари навсякъде. И този път води не в ад, а, простете, в г***.
Оригинал публикации: Tragédie letadla a smějící se hyeny
Subscribe to:
Posts (Atom)