Су-24 и пикиращият султан

И така във вторник сутринта турски изтребител Ф-16 свали в граничният район на Сирия руски бомбандировач Су-24. В цялата тази история има един много интересен аспект, който води директно към Султан Ердоган. Символично може да се каже, че пикиращият за последен път Су-24 е бил съпроводен от пикиращият султан, който макар още не се е ударил като сваления самолет в земята, то излизането му от пикирането е вече невъзможно и е настъпило последното му отредено време във "Високата порта".

Да разгледаме някой технически подробности от свалянето на самолета. Те не са важните в случая, но ще помогнат да навържем логическата верига от събития. И така турската страна твърди, че самолетът е бил свален за нарушаване на границата, при това е бил предупреден 10-тина пъти. Спасеният руският пилот отрича каквото и да е предупреждение. Не е абсолютно важно нарушена или не е била границата, но в историята с предупреждението има един важен момент - какво се прави след това. И то е, че със самолетът нарушител се установява визуален контакт, за случай че радиото и навигационното му оборудване е извън строя, след което той бива избутван от охраняваното въздушно пространство, или заставен да кацне на определено летище, при отказ се открива предупредителен огън, след което самолетът бива свален. Това е в груби линии описанието на прехват на нарушител, като няма да разглеждам в тънкости вариантите, когато нарушителят се подчинява/не се подчинява на нарежданията, или хитрува, уж подчинявайки се, но правейки маневри да избегне прехват. Тези детайли не са важни. Важен е фактът, че Су-24 в този район дори нарушавайки границата не би го направил за повече от 20 секунди. И то при положение, че в сравнение с нормалният си режим на полет той "пълзи като костенурка". Курсът на Су-24 е бил практически паралелен на границата, с евентуално нарушение над къс 2 километра издатък в сирийска територия. Дори Су-24 да е игнорирал предупрежденията, прехватът не би бил възможен след условно "избутване от охраняваното въздушно пространство". Което въобще не е било необходимо - той и без това е следвал курс за напускане в момента в който е направил нарушението или така нареченото нарушение. Оттук следва, че задачата за сваляне на руския самолет е била директно поставена на турският пилот. От кого? От командира на звено? На ескадрила? На авиобаза? От командващият ВВС на Турция? Не, заповедта е дошла директно от султан Ердоган. Никой друг в командната верига няма правомощията да издаде подобна заповед. Той би се превърнал в изкупителна жертва без изгледи за спасение. Идеята за изкупителната жертва е интересна, запомнете я, към това ще се върнем по-късно.

И тук стигаме до следващите събития, които могат да хвърлят светлина на някой неизвестни предходни и вероятни бъдещи събития. След свалянето на Су-24 султан Ердоган само след няколко часа се оказва в главната квартира на НАТО. Защо ще попитам аз? Защото е направил беля и бърза да се скрие в полите на майка си, ще отговорите вие, и ще сте прави. Генералният секретар на НАТО Йенс Солтенберг веднагически прави изявление, че турската версия на събитията е кошерната и правилната. Това е звездният час на султана. Но уви - много кратък. В следващата секунда вечерта престава да бъде пълна с нега за Ердоган. НАТО започва да се държи в духа на: "Аз съм НАТО-вчанка, дъщеря на офицер, повярвайте, не всичко тук е еднозначно, не всички са съгласни със султана. Мнението на Йенс Солтенберг си е негово лично, а НАТО няма и не желае да има нищо общо". Обамич както обикновено държи речи всякакви, без директно да казва да или не за Су-24. Вместо него в ефира на Fox News се появява Lt. Gen. McInerney, бивш заместник командващ ВВС на САЩ и заявява: "Turkey Shooting Down Russian Plane Was a 'Very Bad Mistake'" - Свалянето на руският самолет от Турция бе "Много голяма грешка" - https://youtu.be/OKyIa4UvzWI







Тук обаче никой не скача на амбразурата, заявявайки - "Мнението на генерала си е негово лично, официално Държавният Департамент и прочее и прочее...", което негласно говори за съгласуваност на изявлението на ген. McInerney.
 

В този момент султанът се почувства като загубен турист в тайгата, в тясно, без изход ущелие очи в очи с руската мечка, която той току-що бе цапардосал с тояга по гърба. Но това са още цветчета. Ягодките можем да търсим в поведението на султана и посещението в НАТО. Разбира се всички изводи са чиста спекулация на вашият покорен слуга, но можем да допуснем, че султанът е имал уговорена среща в НАТО, след свалянето на руски(ят) самолет, което сваляне също е било уговорено. Например на четири очи между султана и Обамич на самита на Г20. Султанът е получил твърдите уверения на Обамич, че той е стена зад гърба му, само трябва да мине в главната НАТО квартира, където всички са предупредени, ролите са раздадени и пак така стена застават зад гърба му. От него се иска нищо и никакво - един свален руски самолет. Но-о реалността се оказва малко по-различна за султана, стената разбира се е там, но не е от НАТО, а от камък и затваря единственият път за бягство от разядосаната вече мечка. С една дума султанът се вижда хвърлен на вълците... прощавайте на мечката и вече бие метани в посока Мека за последната си молитва.

Време е да отговорим и на въпроса "Защо?" Отговорът можем да започнем да търсим в протестите в Тахрир, които не бяха нищо друго освен отблясък от "арабската пролет" насочен срещу султана. С парирането на които той отлично се справи за голяма изненада на организатора, ръководителя и вдъхновителя на протестите. Друго парче от отговора ще ни даде гърченето на Запада по отношение на ИДИЛ, Джебхат-Ан-Нусра и всички видове и родове умерени и неумерени главорези, които след Париж и Брюксел може да се очаква да изпадат в немилост и оттук логично Западът би могъл да започва да сменя страна в конфликта. Публично известна е поддръжката на султана за умерените и неумерените главорези в Сирия, търговията му с нефт по $10, артефакти и съответните "насрещни услуги" на султана - оръжие, боеприпаси, медикаменти, лечение на бандитите и прочее. Смяната на посоката, от която духа вятъра поставя султан Ердоган с лице срещу него, а ходът със руският самолет, подсказан му от "когото трябва" го издухва от арената ако не днес, то утре със сигурност. И вместо да стане "героят на деня" на НАТО, Султан Ердоган се оказа в разписаната му от режисьора без негово знание роля на изкупителната жертва, за да обслужи режисьорските хрумвания на сцената на Близкият Изток. Или с други думи, малка провокацийка и неудобният султан е отстранен с чужди ръце - по перфектният сценарий на англосаксонската игра.