Клане в нужният момент или фалстартът на «Аз-съм-Шарли»

Още от времената на гибелта на лайнера «Луизитания» политиката на отделни страни и цели континенти управляват с помощта на локални, ярки и зверски събития.

Пътническият лайнер, за който всички отдавна са забравили, бе торпедиран от немска подлодка през май 1915 год. Загинаха 1198 пътници, от тях повече от сто бяха граждани на САЩ. Всичко това доведе  в крайна сметка до встъпването на САЩ в Първата световна война на страната на Антантата. Пепелта от пътниците на «Луизитания» достигаше до сърцето на всеки прост американец и зовеше за отмъщение. Такава мъст поиска и странната трагедия в Пърл-Харбър, която логично се отрази в участието на САЩ във Втората Световна, която на Запад, без да се стесняват, нарекоха «продължение на Първата световна война».

Да си спомним 911.

Атаката срещу САЩ, падането на кулите и тук, о чудо! редом лежат паспортите на изпълнителите на теракта и даже главната книга на мюсульманите - Коранът. (Оцелели в огнен ад претопил носещите колони на кулите-близнаци - бел.пр.)
Е как тук да не се изпълниш с чувство за свята американска мъст и да не започнеш военно нахлуване в Афганистан и Ирак, при това без мандат на Съвета за безопасност на ООН.

Серията теракти в Париж също се случи дяволски навреме, именно в този момент, когато в Сирия у най-упоритите и боеспособни ислямисти започна да се сипе фронта. И стана съвершенно очевидно, че следващи на ред са — Свободната Сирийска армия, толкова любимата на Запада «умерена опозиция на кървавият режим на Асад». Без радикалното ислямистко крило ССА ще смачкат и изтласкат остатъците в Турция за броени седмици. Нямаше време за губене. След кървавата, ненужна и някаква инфернално-безсмислена авантюра в Либия, на Франция бе сложно да се обясни, за какво сега и е нужна война в Сирия? И за останала Европа също бе непонятно.

През зимата до тях се опитаха да доведат директивата с привични методи — разстрелвайки редакцията на «хумористическото» списание. Резонанс имаше. Но, някакъв не такъв, без организационни изводи. Европейските политици съобразиха, че ги въвличат «в непонятното», затова просто постояха на улицата, здраво хванали се за ръчички, стараейки се да не мигат, за да не развалят груповото фото. После всички се разходиха по къщата. На следващият заход в Европа организираха «великото преселение на ползватели на Твитер и Фейсбук бягащи от войната в Сирия, разпалена от кървавият Асад». Надявам се, на никого не трябва да обяснявам как с помощта на соц.мрежи се направляваха тълпите европейски бежанци? И пак никой нищо не разбра и не направи.

Ще предположа, че за почивните дни европейският електорат ще бъде доведен до точката на кипене с помощта на СМИ, а вече в понеделник евробюрократите ще започнат да приемат решения. Най-нагледното, лежащо на повърхността — срочно да се окаже помощ на «добрата сирийска опозиция». И Запад в Сирия, пропуснал студените предястия, още ще успее към «топлото» основно ястие . Както с откриването на Вторият фронт. Помните ли? Три години предястия от ленд-лизовски консерви, с които хранеха изтичащият кръв СССР. Но, едва във войната се случи прелом, и възникна вероятност, че алуминиевите дизели на Т-34 ще димят на бреговете на Гибралтар и Босфор, на плажовете на Франция като хлеабрки, запълзяха американските съюзници. Бързаха да успеят да захапят своето парче. Хората в тези комбинации — бяха, и са, боклук.

Дмитрий СТЕШИН

Източник: http://www.kp.ru/daily/26458.7/3328433/

"Комсомольская правда" изразява искренни съболезнования на родствениците на загиналите и на целият народ на Франция