Стратегическото проектиране на миграцията като оръжие във война

Прочитайки това заглавие може да помислите, че става дума за описание на феномена, с който Европа се сблъска неотдавна: стотици хиляди беженци, както пострадали от граждански войни, така и авантюристи, по суша и море нахлуват на Балканите, а после с правди и неправди се опитват да пробият в по-богати земи - Германия, Франция, Скандинавия.

За такъв поток изглежда има объективни причини: в Либия, Сирия, Ирак с години продължават въоръжени сблъсъци и войни, в Палестина и Афганистан също е неспокойно. И в Тунис, и Египет, по които премина «арабската пролет», за положението на населението оставя да се желае по-доброто. Малко забелязват Бахрейн, където не за първа година протестите на опозицията се подавят по най-жесток начин. В Йемен въобще се нанасят авиоудари по свадбени процесии. Наистина, разположението на тези две държави не е много удобно - да се бяга просто няма къде. Има и още един немаловажен детайл: в Саудитска Арабия са построени лагери за бежанци-мюсулмани, но там кой знае защо никой не отива. В краен случай, остават в Йордания и Турция.

Има ли все пак някаква обща причина за това неистово желание да се избяга по-далеч от родината? Богати родственици, по-рано заседнали в страните от Евросъюза? Или разказите за социалните помощи, на които може не-бедно да се съществува? Нали да се преодолее такъв път е нужно щедро да се заплати за услугите на превозвачите. По някои сведения, за прехвърляне на един бежанец от Сирия или Ливан в Европа контрабандистите вземат от 4 до 10 хиляди долара. Даже ако зад граница у такъв човек има богати родственици, то в разрушената от война Сирия да се получат тези средства с банков превод е невъзможно. Организацията на превоза срещу дълг явно подразбира някакви гаранции, особено отчитайки факта, че съдовете нерядко потъват в Средиземно море.

Кой тогава и защо предоставя гаранции, подтикващи стотици хиляди хора да се устремяват от други континенти в Европа?

Изследователи са открили много интересен факт, свързан с използването на социалните мрежи. Било изявено, че призивите към мигрантите в «Твитер» да вървят в Германия са се формирали основно в САЩ. Не напразно САЩ са тренирали на други страни - от Иран по време на президентските избори през 2009 год до Египет и Тунис, където ролята на социалните мрежи във въпроса за мобилизацията на населението бе вече значителна.

Това което виждаме сега - това е практическа реализация на теоретически разработки от стратегически характер. Подобни стратегии се разработват отдавна. Една от тях е изследване на Белферският център по наука и международни дела към Харвардският университет, което носит название използвано от автора за заглавието на статията - "Strategic Engineered Migration as a Weapon of War". Изследването бе за пръв път публикувано през март 2008 г. в списанието Civil Wars. Авторът на тази работа Кели Гринхил, използвайки комбинация от статистически анализ на данни и тематически изследвания, дава отговори на въпросите: могат ли бежанци да бъдат особен вид оръжие, може ли да се прилага това оръжие не само във военно, но и в мирно време и доколко успешно може да бъде неговото използване. Като цяло на всички тези въпроси Гринхил отговаря положително.

Всъщност сътрудниците на Белферският център, както и на други подразделения на Харвардският университет, на протежение много години се занимават с проектиране на стратегии за управление на конфликти в контекста на по-широка външнополитическа проблематика. Директорът на Белферският център Греъм Елисън е бивш помощник министър на отбраната на САЩ в администрацията на Клинтън. Освен това Центърът финансира също изследвания на специална оперативна работна група, която се занимава с Русия.

САЩ само се преструват, че съчустват на Европа, изпитваща ударите на миграционната вълна. Така например, в скорощна статия от президента на влиятелната глобалистска структура "Съвет по международни отношения" Ричард Хаас, посветена на европейските проблеми, не случайно се използва думата «менежинг» (управление) по отношение на миграционната криза в Евросъюза. Отбелязвайки трудностите на Европа, предизвикани от притока на бежанци, Ричард Хаас отбелязва, че САЩ имат както задължения да помагат на Европейският съюз, така и стратегически интереси по отношение към Германия и Европа в цяло. Наистина, независимо от «задълженията да помагат», никаква помощ нито в контрола над незаконните прониквания в европейските страни, нито във въпроса за временното разполагане на бежанци от страна на САЩ не е забелязана.

Ето още един интересен факт. На 15 септември Барак Обама подписа указ за необходимостта от прилагане методи на бихевиористичната наука в държавното управление. Най-последният клон на бихевиоризма, известен като «nudge» (може да се преведе като «леко подбутване») – това не е нищо друго, а поредната технология за манипулация на хората. Тук явно се проследява ръката на Кас Санщейн, по-рано работил в Управлението по делата на информацията и въпросите за регулиране в кабинета на Обама. В съавторство с британският си колега той пише книгата Nudge: Improving Decisions About Health, Wealth, and Happiness, където зад красиви думи се скриват методи за психологически манипулации в условията на всекидневието. (Всъщност, жена на Санштейн е небезизвестната Саманта Пауел, представяща САЩ в ООН). Можем да не се съмняваме, че социалните техники на «лекото подбутване» ще се прилагат далеч зад границите на САЩ.

Но най-ефективно оръжие не само в переносен, но и в бъквален смисъл могат да бъдат тези мигранти, които са способни да създадат малък партизански отряд за извършване на диверсионно-терористически актове на новата територия. За отбелязване е, че най-«перспективните» кадри от този род САЩ не просто приемат у тях, а също им предоставят статус на бежанци, резиденти, а също официална защита от страна на американското правителство.

Доколко може да се съди по скорощната утечка на документ за вътрешно ползване, в специален доклад за Конгреса на САЩ за 2014 финансова година по въпросите на миграцията, подготвен от Министерството на вътрешната безопасност се отбелязва, че през 2014 год службата по гражданство и имиграция на САЩ е използвала 1519 изключения за отделни заявители, получили статус на бежанци, резиденти, а също официална защита от страна на правителството на САЩ. И най-интересното: всички тези лица така или иначе са свързани с терористически групировки и имат голям опит в подривната работа.

В този списък фигурират стари съюзници на Вашингтон от кубинските емигранти, боевици от армията за освобождение на Косово, които незнайно защо живеят зле в тяхната собствена изкуствено създадена държава, и много други тайни и явни съюзници на САЩ. Има представители на Alianza Republicana Nacionalistа от Салвадор, вероятно, тези, които по времето на студената война разстрелваха политическите си опоненти, а сега се укриват от правосъдието. Има бойци от Демократическото движение за освобождение на еритрейска Кунама - етносепаратисти, противостоящи на властите в Еритрея. Има Фронт за освобождение народа Тигре от Етиопия, има Фронт за освобождение Оромо от същата страна.

В списъка присъстват също активисти от Националният фронт Чин от Бирма и неговото бойно крило - националната армия Чин, влизащи в така наричаната Организация на нации и народи, нямащи представителства (Unrepresented Nations and Peoples Organization - UNPO). И тук също получилите квота за живеене в САЩ представители на Националният съюз на карените, включая боевици от националната армия на карените (етническа група, живееща в Бирма и Таиланд).

Статус на бежанци са присвоили и на 49 бивши граждани на Ирак от Иракската демократическа партия, Кюрдската демократическа партия и Патриотическият съюз на Кюрдистан. Има в броя «1519 изключения» и представители на други организации, посветили се на въоръжена борба от много години.

В качеството си на оръжие на какви бъдещи войни приемат при себе си САЩ такива специфически мигранти, може само да предполагаме.