Справедливостта като национална идея

Анализирайки причините за развала на СССР, публикувайки предложения на активистите за идеологически основи на новото общество, провокирайки читателя със заглавие "С чего начинается Родина?", е невъзможно да се подмине такава болева точка, като въпроса за националната идея - база за цялата идеология.
Количеството информация, публикации, сериозни и не съвсем сериозни научни работи, статии, реплики и заявления на темата зашкалва. Задайте в търсачка тази ключева фраза - ще си отчетете:
«Отсутствие национальной идеи, как главная беда современной России» - идентифицира ситуацията социално-активната блогосфера.
Центърът на Сулакшин предлагае "Механизм формирования национальной идеи"
За парите на държавата се пишат диссертации, монографии, книги се пишат от държавните учреждения под ръководство на уважаеми професори:
"Государство, Конституция, Родина: к поискам национальной идеи…"
А ето още - «Предпосылки и перспективы формирования национальной идеи современной России»
В края на краищата не издържа и оседла тази тема и сам президента на РФ, заявявайки, че национална идея в Русия може да бъде само патриотизъм. Бе поставена не дебела точка, а любопитно и живописно многоточие. На тази леха буйно израстна цял храст въпроси, които до днес остават без отговор:
Какво да се счита за показател за патриотичност, ако под ръка няма окоп, фашистски танк и връзка гранати? Как изглежда патриотизмът в бита, във всекидневният, така да се каже, живот?
В съответствие със речниците: Патриоти́зъм (греч. πατριώτης съотечественик, πατρίς — отечество) — нравствен и политически принцип, социално чувство, съдържанието на което е любов към отечеството и готовност да се пожертват своите частни интереси во благо интересите на отечеството.

И тук отново повече въпроси, отколкото отговори:

«Интересите на Отечеството» изискват категорическо уточнение. Например, интересите на Отечеството и интересите на чиновниците и въобще властта – това винаги ли е едно и също? А ако не винаги, то кога? А и какви са те, тези интереси? Какизглеждат  и с каква линийка се измерват? Как интересите на Отечеството да се отличат от частните интереси на държавните служащи?»
И това още не е всичко. По-нататък е още по-интересно: «А могат ли частни интереси въобще да съвпадат с интересите на Отечеството? И ако «да» то в какъв случай?» Е и съвсем вече брутален вариант като домашна работа. Покопайте се в руската класическа литература и намерете герои с варианти на поведение, което напълно съвпада с интересите на Отечеството, тоест е било изцяло патриотично, но при това - абсолютно противозаконо от гледна точка текущото право…"
С патриотизмът, както с националната идея, съвсем не всичко е просто и точно – не е така еднозначно. И това «ЖУ» не е просто така, защото патриотизмът - това не е национална идея, а резултат от реализацията на националната идея. Това е точно този случай, когато «Иска ти се да живееш тогава, когато има за какво да умреш»
А виж националната идея изглежда другояче. Тя не се измисля, не зависи от общественият строй и текущият политически момент, защото се изработва с векове и предава от поколение в поколение като необходимо и обезателно условие за оцеляването на гражданското общество, държавата, нацията…
Съществува тя и в Русия, и я е имало винаги! Струва си само да анализираме всички смути, преврати, реформи и революции, може леко да се забележи, че декларируема цел на всички социални движения е било не така любимото на западниците повишение на ефективността, не така любимото на славянофилите навеждане на ред.
Ако нещо и е ставало на Руси, то изключително и само под флага за възстановяване на нарушената справедливост. Всички останали варианти категорически не са се поддържали от населението (и занапред няма да се поддържат)
Затова во имя справедливостта, като с махване на вълшебна пръчица, на Руси традиционно се материализират и готовност към тягости и лишения, достигайки до самопожертване, и чувството за лакътя. Пробужда се мобилизационен потенциал, при вида на който нервно пушат встрани «нашите западни партньори», появява се завидна интеграция. А значи справедливостта – това и е природната, изконно руска националная идея, изстрадана в борбата със суровият климат и грамадните необжити пространства, с неуживчивите съседи и хора с размах, където възможности да се погине е имало винаги повече, отколкото възможности да се оживее.

Има наистина едно съвсем немаловажно препятствие, което не дава открито да се декларира справедливостта в качество на национална идея – това е традиционният конфликт на властта със справедливостта който засега, в рамките на съществуващата система е нерешаем… Но това е временно…
Справедливостта като безусловен рефлекс

"Приматолозите Сара Ф. Броснан и Франс Б. М. де Ваал доказали, че самките на маймуните-капуцини аналогично се възмущават от несправедливо отношение. Животните приучили да дават на Броснан камъче в обмен на възнаграждение — парче краставица. Маймуните работели по двойки, и когато и двете награждавали с парче краставица, в 95% от случаите те давали своите камъчета. Идилията бива нарушена, когато изследователите изменили правилата, давайки на едната маймунка като награда грозде, а на втората — както преди парче краставица. Пред лицето на такова неравенство обидените животни често се отказвали от своето парче краставица, а в 40% от случаите и въобще прекратявали участие в експеримента.

Ситуацията се изострила още повече, когато на едната маймуна от двойката започнали да дават грозде въобще незаслужено. В този случай втората маймуна често изхвърляла своето камъче, и изследователите успявали да продължат експеримента едва в 20% от случаите. С други думи, животните са били готови да се откажат от храна (а както и да го погледнем краставица в обмен на камъче — това е нелоша сделка) само за да изразят неудоволствие във връзка с несправедливо обогатяване на своите сродници."

(Джеймс Шуровевски, "Мудрость толпы")

За какво говорят резултатите от този експеримент:
1) Чувството за справедливост - съвсем не е продукт на високоорганизиран социум, а елемент от живата природа, който е вложен в човека заедно с безусловните рефлекси
2) Справедливостта - след като тя е неотменим елемент даже на дивата природа - е необходимо и обезателно условие за оцеляване в условия на агресивна вънешна среда в това число и за човека.
Результатите от този експеримент потвърждават научността и обосноваността на включване принципа на справедливост като основополагащо правило за съсъществуване на отделни индивидууми.
Ако вече започнахме да се позоваваме на научни експерименти, то уместно ще бъде споменаване на още един интересен извод, който са направили Томас Флат и неговите колеги за еволюционните предимства на алтруистическото поведение над егоистическото:

"Група учени под ръководство на специалиста в областта на еволюционна биология Томас Флат (Flatt) от Университета Браун в Провиденс създава теоретически модел на оцеляване на алтруисти в среда на егоисти. А заедно изяснява, защо въобще сътрудничеството като фундаментално понятие в биологията, етологията и социологията е било необходимо в хода на еволюцията.

И биолозите, и икономистите нееднократно са се убеждавали в това, че егоизмът се откупва. Вирусите крадат ферменти, за да се възпроизвеждат. Злостните неплащащи използват в своите интереси дупките в комуналното обслужване и процъвтяват. Конфликтът между индивидуалните интереси и обществената полза е озадачивал учените много десетилетия.

Трио изследователи (освен Флат в него влизат математикът Тимоти Килингбек и швейцарският програмист и популяционен биолог Джонас Биери (Jonas Bieri) разработва уникален, не приличащ на никой друг модел, която теоретически е способна да обясни ползата от сътрудничество. По техни изчисления, алтруистите не просто оцеляват, но и процъвтяват и поддържат своята численост в перспектива. Изследването публикува Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences."

Достоинството на новият модел, по мнение на нейният главен създател Флат се крие преди всичко, в необикновената простота и едновременно универсалност на подхода, който може да се прилага към сътрудничеството на всички биологически нива «от буболечка до човека».

Тоест справедливостта, производни на която са алтруизмът, кооперацията и взаимопомощта не е никакъв популизъм и съвсем не утопия, а заложени в нас от природата необходими и обезателни условия за оцеляване и еволюция. Остава само да не се противоречи на природата и закрепят тези базови природни условия в морални принципи и нормативни документи.
Затова и ще повторя - не трябва да се изобретява национална идея. Тя винаги е била в Русия неизменна, просто са я наичали различно. Едни - трети Рим, други - коммунизъм... Може би си струва просто да се върнем към изначалният - чисто научен вариант?

Как работи справедливостта, или как тя трябва да работи?
Справедливостта е двуостро оръжие, което може както да обедини, така и да постави от различни страни на барикадите (границите). И това колкото и да е странно е добре. Това, което е справедливо от гледна точка на вълка, едва ли ще е справедливо от гледна точка на зайците, а да се поселят вълци и зайци в една къща, съгласете се това е геноцид някакъв... Пренасяйки тази алегория от света на животните - това, което е справедливо от гледна точка на "нашите западни партньори" (например - да се вземе и подели Сибир), съвсем не е справедливо от гледна точка на русите, и напротив...
Тоест чувството за справедливост на понятийно, смислово ниво обединява ментално и социално близки членове на обществото и отсича всички останали, което е необходимо и обезателно условие за интеграция. И по друг начин никого и никога да се интегрира не ще се получи. Да се завоюва - да, подчини - може би. Но интегрира - никак и никъде. А какво е  обединение без интеграция - с невъоръжено око може да се наблюдава днес в "цивилизованите" страни от Запада, където демократични и толерантни бели трепят афроамериканците, негрите трепят белите, а правоверните бежанци-мюсулмани окучват и тези, и другите неверни.
Всъщност, същото се случва и в най-европеизираните градове на Русия, където вместо арабски бежанци и тураки гастарбайтери присъстват "младши братя" от Средна Азия и Задкавказието. И там, и там - цяло кълбо несправедливости, които всеки представител на социална група може да изложи в отделен списък и които е нужно или да се поправят или да се избяга по-далече, за да не зацепят осколките и не удари взривната вълна.
Вопросът за справедливост на горещ и конфликтен пример:
Справедливостта, независимо че чувство, а не продукт и не процес, прекрасно се измерва и фиксира. При това не се изискват специални знания или услугите на яйцеглави експерти. Тоест това е инструмент, достъпен за всеки човек с произволен образователен тезаурус.
Въпрос: "Доколко е законно присъединението на Крим към Русия" ражда логичен отговор: "Трябва да се прочете", както и въпросът: "Доколко е изгодно присъединението на Крим" - ражда отговор: "Трябва да се пресметне". И само въпросът: "Доколко е справедливо присъединението на Крим към Русия?" - никакви допълнителни знания или действия не изисква...
Съвсем немаловажен при това е въпросът: "Кого питаме?" Е разбира се тези, когото това събитие по коренен начин касае - в последният пример - самите жители на Крим. Всички останали, включая мен, да отговарят на него просто нямат право, ибо да се решава за друг човек неговата сътба... правилно - това е несправедливо...
Справедливо, това не е когато на всички поравно. Справедливо, значи по заслугите.
Интересни са количествените оценки на справедливостта, които мнозина възприемат е много упростено, типа: "Това когато на всички поравно...." Започваш да разглеждаш и привеждаш конкретни примери - оказва се совсем не. Справедливо - това е не когато е поравно, справедливо - значи по заслугите. При това - във въпроса за възнаграждението - субективната оценка за справедливост работи по-добре, отколкото всички системи на балансирани показатели, взети заедно.
Например потресаващо единодушие може да се наблюдава както при въпроса "Справедливо ли е милионно възнаграждение за труда на футболиста Кокорин?", така и при въпроса: "Считате ли справедливо милионное възнаграждение за изобретателя на легендарно руско оръжие?" И пак на този въпрос трябва да отговаря този, когото това оръжие защитава и за когото (от името на когото) този футболист играе. Всички останали могат засега да пушат встрани, защото справедливостта, както и отговорността не може да бъде "въобще". Тя винаги е много предметна и много конкретна.
Във вопросите за справедливост експерти няма.
Ние сме много привикнали към експертно мнение. Яйцеглави чичковци и лелички денонощно ни пробутват от всеки ъгъл непоклатима истина, която не трябва да се анализира и усвоява, достатъчно е като кон послушно да се кима не откъсвайки се от яслата. Във въпросите за справедливост експерти няма. По-точно - има, но те не са персонифицирани. Експерти във въпросите за справдливост са тези, когото тя пряко и непосредствено касае. При това не по отделно, а само всички заедно. Всякакви - разни репрезентативни групи и подборки категорически не минават. Затова пък колективното безсъзнателно не греши почти никога. Как става това - прочетете в книгата на Джеймс Шуровевски "Мудрость толпы" и си спомнете, че на Руси традиционно най-авторитетно бе решение на мира(света), тоест общо събрание на всички миряни.
Как изглежда това?
Част от процента или ставка на рефинансиране такова събрание разбира се няма да сметне. Но да отговори на въпроса "справедливо" или "не справедливо" може безгрешно. И този вердит винаги ще бъде социално одобрен, защото го е генерирал самият социум. И решенията, одобрени по такъв начин гарантирано ще се изпълняват, защото ще са действително общонародни.
Проблемът с организация на такива "съвещания с народа" в нашият век на поголовна компютризация и тотален интернет - въобще никакви, проблемът е само с желанието на самата власт, която отдавна и твърдо сама е в конфликт с понятието справедливост.
Затова днес на мода са ерзаци на такива решения, когато специално насъскани социолози провеждат хитро-направени допитвания с цел да получат резултат устройващ заказчика, който никога не е населението. Заключенията на социолозите изглеждат красиво, но над тях вече отдавна се смеят, а властта, която взема решения на основа такива заключения сама започва да изглежда комично.
Може ли да се игнорира справедливостта като фактор на политиката
Разбира се може. Днес практически всички политици именно така и правят. Да се игнорира може, но тази услуга е платена. И се плаща с пълна или частична загуба на поддръжката на населението, което повече или по-малко добре се пренася в условията на мирен живот, но моментално става катастрофа в случай на някакъв форс-мажор. А тъй като цивилизацията вече е влязла в зоната на турбулентност (системна криза) и ще тресе дълго и основателно, никъде властите не ще се дянат - ще са принудени не само да декларират, но и правят повседневна практика на оценка, поддържане и възстановяване на справедливостта, без която не само властта не ще удържат, но и главата на раменете.
Затова като безнадежден оптимист надявам се, че ще дойде време и слугите на народа не велеречиво ще снисходят до плебса, отговаряйки на въпроси, които смело се интегрират в един: "И какво вие там, във властта, мизерници, още такова сте замислили?", а ще питат както и се полага на слуги - справедливо или не са замислили? Добре ли, правилно ли се е получило?
Е ако не се досетят така да се държат тези слуги на народа, значи неизбежно ще се появят други. Законите на еволюцията и природата са безжалостни към тези, които отказват да еволюционират.