Кой и защо убива Сталин

Това е откъс от завършващата книга на А. Мартиросян (проект «200 мита за Сталин».). В началото той убедително показва сговор на вътрешни врагове, включая Жуков, Хрушчов, Маленков, заинтересувани всеки по своему в смъртта на Й.В. Сталина.

Подрив на златния стандарт
Така че в смъртта на Сталин е бил заинтересуван също и висшият генералитет и маршалитет, не всички разбира се, но значителна част во главе с Жуков. Отново обръщам на това внимание, тъй като тази групировка мигновено се преметнала на страна на Хрушчов и под негово общо ръководство устроила на 26 юни 1953 год държавен преврат, в хода на който без съд и следствие е бил убит (застрелян в собствения си дом) Лаврентий Павлович Берия.
Между впрочем, Л. П. Берия, съдейки по всичко в този момент е бил единственият човек в тогавашната върхушка, който след смъртта на Сталин е концентрирал в свои ръце материалите за красноречиво разследване за причините за трагедията от 22 юни. Не говорим вече за това, че той фактически напълно е разследвал и делото за убийство на Сталин.
На дневен ред излязъл въпроса за арест на главните виновници — убийци на Йосиф Висарионович — бившият министър на държавна сигурност Игнатиев и Хрушчов, който курирал органите на държавна безопасност. На 25 юни 1953 год Берия официално поисква санкция от ЦК и Политбюро за арест на Игнатиев, а по обяд на 26 юни е застрелян от военните.
Между впрочем военните во главе с Жуков устроили не просто държавен преврат с използване на въоръжените сили, а именно по сценария на Тухачевски — тоест в съответствие с неговият танков сценарий за държавен преврат…
Но ето какво после е интересно. В днешно време може с увереност да се говори за квартет реални мотиви за убийството на Сталин. Поразително, но е факт, че три от тях са свързани с най-потайните антисъветски и русофобски замисли на Запада. Съответно, само един извод се налага: случила се е  обективна консолидация на интересите на партокрацията (в това число и като неотделим компонент на военно-партийният комплекс) с глобалните интереси на Запада.
Дори по-лошо. Въобще не е изключено тази консолидация на интереси да е била предварително обсъдена. Съдете сами.
На 1 март 1950 год в съветските вестници е публикувано Постановление на Правителството на СССР със следното съдържание: «В западните страни се случи и продължава обезценяване на валутите, което вече е довело до девалвация на европейските валути. Що се касае САЩ, то не прекратяващото се повишение на цените за предмети масова потреба и продължаващата на тази основа инфлация, за което нееднократно заявяваха отговорни представители от правителството на САЩ, доведоха също до съществено понижаване покупателната способност на долара.
Във връзка с гореуказаните обстоятелства покупателната способност на рублата стана по-вискока от официалният курс.
Предвид това Съветското правителство призна необходимо да повиши официалният курс на рублата, а изчислението на курса на рублата да води не на база долар, както това бе установено през юли 1937 год, а на по-устойчива златна основа в съответствие със златното съдержание на рублата.
Изходя от това, Съветът на Министрите на СССР постанови:
1. Да прекрати от 1 март 1950 год определянето курса на рублата по отношение към чуждестранните валути на база долар и да го преведе на по-устойчива златна основа, в съответствие със златното съдержание на рублата.
2. Да установи златно съдержание на рублата от 0, 222168 грама чисто злато.
3. Да установи от 1 март 1950 год цена на Госбанка за злато от 4 рубли 45 копейки за 1 грам чисто злато. (вземайки предвид средна заплата от 600 рубли през 1950, всеки гражданин на СССР би могъл да купува 134 грама злато МЕСЕЧНО, или над килограм и половина годишно. Днешната покупателна способност на българина в злато е приблизително 20 грама, т.е. 6 пъти по-малко - бел.пр.)
4. Определя от 1 март 1950 год курс по отношение на чуждестранните валути, изходя от златното съдържание на рублата, установено в пункт 2:
4 руб. за един американски долар вместо съществуващият 5 р.30 коп.
11 руб.20 коп. за един фунт стерлинг вместо съществуващият 14 р.84 коп.
Задължава Госбанк на СССР съответно да измени курса на рублата по отношение към другите чуждестранни валути.
В случай на бъдещи изменения на златното съдържание на чуждестранните валути или изменения на техните курсове, Госбанк на СССР да установява курса на рублата по отношение към чуждестранните валути с отчет на тези изменения».

«Помислете на какво е посегнал Сталин — подчертава Ю. И. Мухин — на светая светих на САЩ, на тяхната база за паразитиране, на долара! Нали благодаря това, че в международната търговия универсална валута е (в това време е станал — А. М.) долара, САЩ имат възможност да пробутват на света цветна хартия с портретите на своите президенти вместо реални ценности. А Сталин не че се отказал да използва долара във все по-разширяващата се международна търговия на СССР, той даже да оценява стоките в долари прекратил. Може ли да се съмняваме, че за САЩ (а и за Великобритания също — А. М.) той станал най-ненавистният човек?»
Всъщност Сталин просто взривил установената след войната система на златният стандарт на долара, опираща се на схема 34,5 долара за една трой-унция злато (31, 103477 г), под която янките по ненормален начин произвеждали бясна емисия на зелени обвивки за бонбони.

Гнева на Де Гол
По-образно същността предава примера, случил се с президента на Франция де Гол. През 1964 год френският министър на финансите разказал на генерал де Гол историята за това как се е сформирала довоенната, а после и следвоенната международна финансова система. Той дал такъв пример: «Представете си, на аукцион се продава картина на Рафаело, върви наддаване за нея между немеца Фридрих, араба Абдулла, руснака Иван и янкито Джон. Всеки от тях предлага за картината своите стоки: араба — нефт, немеца — техника, Иван — злато, а янки Джон с весела усмивка предложил двойна цена, извадил портмоне с пачка новички стодоларови банкноти, отброил, взел картината и си тръгнал».
«Къде е трика?» — попитал де Гол.
«Трика е там — отговорил министърът на финансите — что янкито дал сто стодоларовки, а фактически заплатил три долара, защото стойността на хартията за една банкнота от сто долара е три цента…». Тоест цялото богатство на света, всичкото му злато е текло в обмен за зелени хартийки! По-рано, до войната, такава роля е играл английският фунт стерлинги.
Де Гол освирепял, събрал по цяла Франция 750 млн. хартиени долари и през 1967 година по време на официалният си визит в САЩ с див скандал, но обменил хартийките на злато, благо тогава в САЩ се съхранявал златният стандарт. В Париж де Гол се върнал имайки на борда са своя самолет почти 66,5 тона злато (през 1967 год средната цена на една трой-унция злато е била 35,23 долара).

След това Де Гол преживява едва две години, при това следващата година, през май 1968 год му устроиват, както сега казват знаменитите студентски вълнения, в резултат на които той е принуден да подаде оставка. А вече през 1969 година Франция със сълзи на очи се прощава със своя велик съотечественик. Сталин след фактически същото действие — само дето доларите прямолинейно не е обменял за злато — преживял точно три години.
Така че не е ли това мотив за убийството — Постановлението на Съвета на Министрите на СССР от 1 март 1950 година?! Когато става дума за злато, Западът не спира пред никакво престъпление. Всъщност обърнете внимание, че във всички изследвания за смъртта на Сталин точно се указва, че бедата с Йосиф Висарионович се случва в нощта на 1 март.
Между другото от древни времена, още от времена смъртта на Иван Грозни историята фиксира гнусният англосаксонски маниер именно в това време да се оказват причастни — пряко или косвено — към смърта на великите господари на Русия — в началото на март…
Операции «Кръст» и «Могила»
Към въпроса за въвеждане на златният стандарт на рублата и изчислението на валутният курс на рублата именно на тази основа плътно прилепва една, фактически детективна история. По данни на професор Владлен Сироткин: «Сталин се отказва да търси «царското злато» заедно със съюзниците по антихитлеровата коалиция, не изпратил през юли 1944 год в САЩ свои представители на Международната финансова конференция в Бретон-Уудс, където се създават МВФ и Световната банка (а в техния уставен капитал преминало всичкото «бесстопанствено злато» — нацистско, «еврейско», царско и т. н.), и доларът след това става най-обезпечената следвоенна международна платежна валутна единица».

Сталин започнал търсене на «царското злато», включая и златото на семейството на последният руски император самостоятелно. За това бил разработан план «Кръст». Всъщност аналогична операция се провеждала още до войната.
Американците не устройвала такава акция. Затова през 1946 год вторично се появява «лъже-Анастасия» — все същата Андерсон. В отговор Сталин поръчва през 1946-а да се съоръди под Екатеринбург «Могила» на разстреляното царско семейство, закривайки въпроса за Анастасия.
Операция «Могила» е била дотолкова сериозна, че я курира (по забележка на професор Сироткин, «вече какви кости в нея са закопали — Бог знае») лично В. М. Молотов.
След смъртта на Сталин операция «Кръст» защо ли прекратяват. Материалите по нея досега са зад седем печати в архива на ФСБ.
Работата е там, че САЩ, а също Великобритания открадват от Русия гигантско количество злато. При царя под измислен и наложен лично от Витте предлог в САЩ отплуват примерно 23 до горе натоварени със злат парохода. Като минимум хиляда тона. Не по-малко количество злато прехвърля в САЩ и В. И. Ленин (по този въпрос подробно виж моята книга «Кто привел войну в СССР?», Москва, 2007 год).

Личното злато и скъпоценности на последният руски цар, които той по непредпазливост прехвърля в Англия, нагло присвоява британското кралско семейство и до сега не ги връща. По лошо. Великобритания и Франция присвояват също и това залогово злато, което царското правителство държи в западните банки в навечерието още на Първата Световна война.
С едно драсване на перото на 1 август 1914 год бива въведен банков мораториум над операците с руско злато. А след две «революции» в Русия и въобще няма кой да изисква златото обратно. На кражба се подлага и златото, което се намира в германските банки, в това число и това, което по вторият Брест-Литовски договор извозва Ленин.
Всичкото откраднато по този начин злато е над 610 тона. Така че яростното нежелание да се връща откраднатото злато, толкова повече в такива количества — повече от сериозен мотив за убийството на Сталин. Особено, когато става известно, че е започнал операциите «Кръст» и «Могила».
Сталинският «общ пазар»
А дали не е мотив за убийството на Сталин това, което открива един от изследователите на сталинската епоха Алексей Чичкин, публикувал своето откритие в труда «Забытая идея без срока давности». По негови данни, през април 1952 год в Москва се е състояло международно икономическо съвещание, на което СССР, страните от Източна Европа и Китай предложили да се създаде зона на търговия, алтернативна на доларовата. При това грамаден интерес към този план проявяват също и други страни: Иран, Етиопия, Аржентина, Мексико, Уругвай, Австрия, Швеция Финляндия, Ирландия, Исландия.
На съвещанието Сталин предложил да се създаде свой «общ пазар». Дори повече. На съвещанието бива озвучена също и идея за въвеждане на междудържавна разчетна валута. Отчитайки, че инициатор на замисъла за създаване на алтернативен на доларовата зона на търговия фактически трансконтинентален «общ пазар» е бил Съветският Съюз, то и междудържавна разчетна валута в такъв «общ пазар» е имала всички шансове да стане именно съветската рубла, определянето курса на която две години до това е било преведено на златна основа.
За да е по-понятно на съвременният читател, ще си позволя да напомня как САЩ реагират на само хипотетическата мисъл за възможност за създаване на газов аналог на ОПЕК во главе с Русия. При една само сянка за намек на тази идея янките вече изпадат в ярост и недвусмислено заплашват със сурови санкции, без да се стесняват да намекват даже и за използване на сила.

Можете да си представите, как са психанули янките (и въобще англосаксонското ядро на Запада), когато известието за това съвещание и тези идеи, които прозвучават, се дотъркаляло до Вашингтон?! Те така… Нали тогава ситуацията е била в много по-благоприятна за Съветският Съюз, отколкото днес за съвременна Русия. Едно само името на Сталин за раз охлаждало най-горещите на Запад глави — с генералисимуса шегите и фокусите не минавали. Дори повече, можели са да завършат много даже плачевно за тези, които биха посмели да се «пошегуват» със Съветският Съюз во главе със Сталин!
Погледнете хронологията на събытията. През април 1952 г е проведено международно икономическо съвещание, озвучените идеи на което извикват широк отклик фактически на всички континенти. Не минава и година и Сталин е убит…
Накрая четвърти мотив. Никой в света не е очаквал, че след такава крайно разрушителна война Съветският Съюз ще възстанови своята икономика в най-кратки срокове. Фактически към началото на 1948 г възстановителният етап е завършен, което позволило не само да се проведе парична реформа, но и едновременно с нея да се отмени талонната система.
За сравнение. Великобритания, която пострадала във войната несъизмеримо по-малко дори в началото на 1950-те г. не е могла да си позволи да се откаже от талонната система за разпределение на хранителните продукти.
Въобще трябва да се отбележи, че първата следвоенна петилетка, независимо от всички трудности на периода, бие буквално всички рекорди. Сравнете! Ако през първата съветска петилетка ново предприятие е влизало в строй всеки двадесет и девет часа, през втората — всеки десет часа, а през третата, не завършена заради началото на войната — всеки седем часа, то през послевоенната — всеки шест часа!
Бурните темпове на ръста на съветската икономика не остават незабелязани на Запад. Вече в началото на 1950-те г. Западът започва да губи ума си по този повод. И ако англичаните например основно се ограничават с тревожна констатация на факта — «Русия преживява извънредно бурен икономически ръст», то янките с присъщата им праволинейност правят извода: «Съветското икономическо предизвикателство е реално и опасно».
Отново през 1953 г американското списание «Нейшнл бизнес» в статията «Русите ни догонват…» отбелязва, че по темпове на ръст на икономическа мощ СССР изпреварва всяка страна. Дори повече - темпът на ръст в СССР е два-три пъти по-висок, отколкото в САЩ. Още повече. Кандидатът за президент на САЩ Стивънсън на всеослушание заявява, че ако темпът на ръст на производство в сталинска Русия се съхранят, то към 1970 г обема на руското производство три-четири пъти ще надмине американският. И ако това се случи, то последствията за западните страни, преди всичко за САЩ ще са повече от катастрофални.

  Заплаха за Запада

В тази връзка бих искал да напомня една от най-главните причини за идването на Хитлер на власт и разпалването на Втората Световна война. Работата е там, че «довеждането» на Хитлер на власт е бил обусловен не само, а възможно даже и не толкова от геополитически, политически и идеологически причини, колкото от имащите колосално значение икономически причини.
До 1932 г (включително) в света има четири крупни промишлени района: Пенсилвания в САЩ, Бирмингъм във Великобритания, Рур в Германия и Донецки (тогава в състава на РСФСР) в Съветският Съюз. В края на първа петилетка към тях се добавя Днепровски (в Украйна) и Урало-Кузнецки (в РСФСР).
Колкото и да не ругаят за всякакви пресолвания първата петилетка, но именно тя става причина за тектонически сдвиг в разстановката на глобалните икономически сили. А следователно, обозначила и такъв по  същност тектонически сдвиг в разстановката на световните геополитически сили. Та нали в света се появяват не просто шест промишлени района. Просто шест Запад някак би понесъл. На Запада става непоносимо тежко по друга причина. До 1932 г три четвърти от промишлените райони от световно значение се дислоцират на Запад. От края на 1932-а половината индустриални райони от световно значение вече са на територията на СССР!
Изглеждало до последен конец ограбена и едва ли не до загуба на пулса ослабена страна, в течение на само пет години предимно със собствени сили не само сваля абсолютното и също изглеждащо непоклатимо превъзходство на Запада от пиадестала на световния икономически Олимп, но и принципно се изравнява с него.
А нали не е секрет, че в по-рано неосвоените региони на Съветският Съюз в най-близко бъдеще трябвало да се появят още няколко крупни промишлени района от световно значение. Над една трета от най-големият материк — Евразия — се оказва гигантска площадка за създаване, развитие и успешна работа на крупно индустриално производство. По-рано практически не пипнатите богатства на нейната централна част се оказват не само достъпни за разработка и използване, но и просто интензивно се въвличат в активен стопански оборот.
До толе само географски, основно чрез железопътен транспорт, потенциалът на геополитическа сила на Съветският Съюз става стремително да се напълня с небивала и неведома за Запада икономическа мощ, трансформацията на която и във внушителна военна мощ е било дело на кратко време, а и както се казва и техника.
ИСтинските властелини на Запада превъзходно са владели (и владеят) базисните принципи на икономиката. Затова прекрасно разбрали, че толкова бързо достигнатото фантастическо количество с още по-бързи темпове ще се трансформира в фантастическо качество, че Запад наистина ще трябва да «изнася вси светии» и да се предава на милост на съзидаващият се социализъм. И ни на йота не грешали.
Ето защо Западът и прекратил устроената от него самия световна криза, наречена «Велика депресия». Бъдещото и продължаване е било вече опасно за самият Запад. И едновременно Хитлер довеждат на власт на рубежа на завършване на първата — началото на втората петилетка.
Именно Хитлер като фактор на война е бил длъжен да прекъсне поступателното развитие на ненавистната за Запад Русия, дори и да се наричала тогава Съветски Съюз. По това време Запад нищо друго не можел да измисли.
След войната въобще се получава крайно разтревожила Запада ситуация. Образувала се система страни на народна демокрация, където влиза и световният демографически гигант Китай. Тоест в ръцете на избралите социалистически ориентири на развитие страни се оказват съсредоточени гигантски ресурси, които при съдействие на Съветският Съюз биха могли да бъдат въвлечени в стопански оборот, което на свой ред би довело едва ли не към пълно падение на икономическото, а следователно и политическото значение на Запада.
Естествено, че на Запад се замислили как да ликвидират такава заплаха за своето битие. Просто казано агресивната същност за пореден път взема връх. Обаче след войната силов вариант за решение на проблема вече е бил непригоден. Съветският Съюз убедително демонстрира всички свои приемущества и удържа невиждана в Историята Победа.
И още на мирният фронт СССР показва въобще невероятни темпове за развитие, в резултат на което довоенното ниво е достигнато само за две години. Съответно, отново да се прибегне към война, за да се прекъсне развитието на СССР вече е било невъзможно. Толкова повече, че за разлика от предвоенната ситуация, у Съветският Съюз сега има съюзници както на Запад, така и на Изток.
Разбира се, това въобще не означава прераждане на Запада от Савел в Павел. Не е това тази публика, че да се ръководи от мирни съображения. Напротив, Западът, особенно САЩ, наплодили безчет-безброй всевъзможни планове за нападение срещу СССР след войната. Но да ги реализират просто не могли. Отначало защото  никой в света не би разбрал Запада ако би посмял да вдигне ръка срещу главният победител във Втората Световна война.
Сега се преструват, че Америка че Англия са внесли някакъв принос в разгрома на нацизма. А тогава хората от цял свят прекрасно знаели, че ако не са били Червената Армия и не е бил Сталин, то всички да са били в кафяво робство, в това число и такава сволоч като англосаксите, които, в частност англичаните, хитлеровците даже са планирали да изселят от британските острови.
А малко по-късно Западът не можел да направи нищо вече по простата причина, че СССР овладял секретите на атомното оръжие, и да се разговаря с него на езика на силата би било просто безполезно, което нагледно показа войната на Корейският полуостров. Съв Сталин такива номера не минавали. Генералисимусът би могъл така да отговори, че Запад би се преобърнал нагоре с краката.

Някои «известни деятели на телевизионните изкуства» продължават да твърдят, че Сталин, като че от страх е бил унищожен от Берия. Подла лъжа! Берия разбира се няма нищо общо. Тук трябва да се търси ръката на Запада. Защото с ясно осъзнаване на факта, че на езика на Марс («бога на войната») със Сталин по добре да не се разговаря, още повече след 1949 година, когато СССР става атомна държава, Запад истински се изплашва от перспективите за реално в скоро време икономическо и политическо доминиране на СССР (още повече во главе с цяла система страни на народна демокрация). Нали темповете на ръст два-три пъти превишават американските. В съчетание с мотивите, които бяха казани горе, именно това и послужи за основание за приемане на решение за отстраняване на Сталин по най-подъл, най-коварен, но толкова характерен за Запада начин: убийство!
Остава само да се досещаме как Запада е успял не толкова да влезе в контакт с такива негодници като Хрушчов и К°, колкото да достигне разбиране и да се договори с тях. Впрочем, и тук особена сложност не възниква, ако внимателно и подробно всичко се анализира, но това за съжаление, излиза далеч зад рамките на тази статия. Това е предмет за отделно изследване.
Откъс от книгата публикуван на сайта "инсайдер блог".

fet