Все възнамерявах да напиша статия за морала, но никак не можех да измисля с какво да започна, и какво да направя нейна централна мисъл. Но после попаднах на извадки от личната кореспонденция на известният съветски писател-фантаст
Иван Ефремов, и всичко си застана на мястото.
Още през далечната 1969 година Ефремов писа: «Всички разрушения на империи, държави и други политически организации се случват чрез загуба на нравствеността».
Да вземем дори най-яркият и широко описан пример – Римската Империя. Докато Рим бе обединен в единство на интереси и ценности, той бе успешен и непобедим. Но когато във самият Рим започва разслоение (имуществено, правово, ценностно), когато той потъва в разкош и лични интереси на отделни граждани и групи стават по-важни от интересите на Рим – той фактически започва да изяжда сам себе си. Нали в последните времена на неговото съществуване той вече не се развива, а всички усилия на неговите «достойни мъже» се свеждат не към преумножение на неговата слава и благополучие, а към междоусобна борба за власт, пари, слава и длъжности. И без нахлуването на Атила такъв Рим е бил вече обречен, варварите просто му нанасят «удар от милосърдие», който прекъснал агонията.
Същото може да се види и в случая на империята на Ацтеките, Византия, Древен Египет и много други – основни причини за тяхното падение са израждане на елита, декаданс, упадък на нравите, разделеност и вътрешна борба. Лев Николаевич Гумильов привежда маса примери за това, наричайки това време «фаза на обскурация».
Иван Ефремов указва на някои характерни черти за упадъчното общество: «Некомпетентност, леност и шавливост на «момчетата» и «девойките» във всяко начинание е характерна черта за това време. Аз наричам това «взрив на безнравственост», и това струва ми се е далеч по-опасно от ядрена война».
Роджерс: Масовата некомпетентност на нашето време вече е довела до описание ефекта на Данинг-Крюгер, когато «хора имащи ниско ниво квалификация, правят грешни изводи и приемат неудачни решения, но не са способни да осъзнават своите грешки в сила своето ниско ниво квалификация».
И у нас, и в «развитите страни» изследователите фиксират масов ръст на всевъзможни суеверия, магическо мислене, «wishful thinking». Все повече хора се ръководят от своите предубеждения (убеждения, получени в ранно детство, в дологически период на възприятие, когато всичко некритично се приема на вяра).
Истинската нравственост предполага в качество на обезателно условие осъзнатост, а не сляпо следване на ритуали и традиции. Впрочем Бердяев и Саровски дълго преди мен и далеч по-добре са описали.
Иван Ефремов: Ние можем да видим, че от древни времена нравственост и честь (в руското разбиране на думите) са много по-съществени, отколкото шпаги, стрели и слонове, танкове и пикиращи бомбардировачи.
Роджерс: Моите учители казваха «Духът винаги побеждава технологията». Отначало спорех с това, доколкото високите технологии могат да дадат кратковременно предимство даже на аморална и ниско мотивирана армия. Но примерите от Афганистан и Ирак показват, че моралният дух на мюсулманите е по-висок, и тяхното осъзнаване за собствена правота води до това, че американците се оказват безсилни да ги поробят и са принудени спешно да извеждат войските си, които не разбират смисъл на тези войни (за което може да се съди от многочислените публикации в американски военни списания и форуми).
Иван Ефремов: Когато за всички хора честна и напрегната работа стане непривична, какво бъдеще може да очаква човечеството? Кой ще може да храни, облича, изцелява и превозва хората? Безчестни, каквито те са в настояще време, как ще могат те да провеждат научни и медицински изследвания?
Роджерс: Адам Смит е казвал «Процъвтяват производящите народи». И действително, разглеждайки теорията за парите можем да видим, че количеството пари е вторично (макар това не винаги е очевидно), далеч по-важно е наличието на стоки, които може да се купят за тези пари. В този план всячески «постиндустриални икономики» претърпяха крах – сега целият развит свят говори за необходимост от нова индустриализация.
Но, цитирайки американският аналитик Джеймс Канцлер: «В Америка няма нито средства, нито воля за създаване на големи инфраструктурни проекти. Тук поне съществуващата инфраструктура да не се даде да се разруши. Американската транспортна инфраструктура бе създадена основно през 1930-те години по времената на Новата политика на Франклин Делано Рузвелт. Последните крупни работи се правеха по време на «Великото общество» на президента Линдън Бейнс Джонсън през 1960-те. Половината мостове в САЩ са в аварийно състояние, болшинството пътища – в лошо състояние.
В сравнение с Европа, Япония или Китай американската инфраструктура изглежда провинциална и запусната. Големият бизнес не проявлява към нея никакъв интерес. Финансовият сектор стана сърцевина на американската икономика. 40% от корпоративните доходи идват от банковото дело и борсовите операции. Всъщност делът е далеч над 40%. Нали жилищният сектор всъщност също печели не от продажбата на жилища, а от ипотечни сделки. А и автомобилният бизнес търгува не с автомашини, а с ипотеки за автомашини».
Аморальността на съвременната икономика е в това, че тя е поставила во главе не създаването на материални блага, а получаването на печалба като самоцел. В особеност във финансовият сектор, който е престанал да обслужва нуждите на реалният сектор на икономиката, а се е превърнал във «вещ в себе си», фактически никак не свързана с реална икономика, и производяща «печалба» от въздуха (и при това получаваща далеч по-високи доходи, отколкото производителите).
За съзнателното затормозяване развитието на технологиите в енергетиката, транспорта, медицината и други отрасли може въобще да се пишат цели томове. Такъв образ на действия произтича от самата логика на капитализма, ориентиран на минимизация на разходите, максимизация на печалбите и стимулиране на пазарите, а не на удовлетворение нуждите на хората.
Иван Ефремов (през 1971 година): Поколения, привикнали към честен начин на живот са длъжни да измрат в течение на следващите 20 години, а после ще се случи най-голямата катастрофа в историята във вид на широко разпространяема техническа монокултура, основите на която сега упорно се внедряват във всички страни, и даже в Китай, Индонезия и Африка.
Роджерс: След двадесет години, през 1991-а, разрушиха Съветският Съюз. Разрушиха предимно именно заради жажда за «леки пари», а също заради падение престижността на Човека на Труда. Хазяи на живота станаха спекуланти, бандити, мошенници. «Инженер» стана ругателство, «работник» – признак за неудачник.
«С добри дела да се прославиш не може» стана доминиращ императив в общественият живот, пораждайки стотици хиляди проститутки, ръст на престъпност, морална деградация и прочие прелести на съвременният либерализъм.
Сега в резултат на това имаме най-жесток кадрови дефицит, когато в страната е пълно с престижни юристи, икономисти и мениджъри по продажби, но през деня с фенер не ще намериш грамотен шлосер-фрезьор, заварчик или сантехник.
За унификацията на човечеството под един гребен в резултат на глобализацията и без мен е казано много. Интернационализмът на левите се стреми към мирно съсъществуване на различни култури, десният либерализъм (неоконите) пък предлага тяхното обезличаване в някакви общечовеци, «разделящи» наложените от запада «ценности на либералната демокрация».
Иван Ефремов: Да се мисли, че може да се построи икономика, която ще удовлетвори всички потребности на човека, тенденция към която пронизва цялата западна (e.g. американска), а и наша, във вулгарно и буквално разбиране «всекиму по потребностите», е фантастика – това е непозволителна утопия, сродна на утопията за вечният двигател и т.п.
Роджерс: Да се удовлетворяват трябва естествените потребности на човека, а не раздутите от реклама и потребителство завишени изкуствени търсения. Недаром понятието «Мерки» дълго време е било едно от ключевите в средневековната европейска философия, определящо повседневното поведение на всички слоеве и съсловия.
Иван Ефремов: Единствен изход – в най-строго самоограничение на материалните потребности, основано на разбирането мястото на човека и човечеството във вселената като мислещ вид, абсолютен самоконтрол, и безусловно превъзходство на духовните ценности пред материалните.
Роджерс: Формулата на Линдон Ларуш в този въпрос – минимум на разкош (в идеала въобще без него), максимум на развитие (повишение енергопотока на системата).
Но самоограничението само тогава ще бъде справедливо, когато всички без изключение субекти на икономиката се самоограничават. А когато по днешните либерални стандарти «строга икономия» се отнася само до бедните и произвеждащите слоеве от населението (което в болшинството случаи е едно и също), а бездарният топ-мениджмънт, довел световната икономика на ръба на крах само увеличава своите доходи – това може и е длъжно да стане источник на возмущения и революции. И вече става! Впрочем, както и скъпите къщи, коли и часовници у монасите…
Иван Ефремов: Разбирането на това, че разумните същества са инструмент на познанието на вселената на самата себе си. Ако разбирането на това не се случи, то човечеството ще измре като вид, просто в хода на естественият ход на космическата еволюция, като неприспособен/неприспособил се за решение на тази задача, бъдейки изместено от по-подходящ (възникнал не обезателно на Земята). Този закон за историческото развитие е толкова неотменим като и законите на физиката.
Роджерс: Главният въпрос на човечеството «Камо грядеши?». Ако не се напълня ежедневно живота с висш смисъл, то човечеството (и отделните негови представители) по нищо не ще се отличават от бактериите или глистите, паразитиращи на тялото на планетата. И в някакъв момент ще се натъкне на една илидруга форма «антибиотик» от нейна страна.
Иван Ефремов: Стремежа към скъпи вещи, мощни машини, огромни домове и т.п. – това е наследство от фройдовският комплекс на психиката, изработен в резултат на половият отбор.
Роджерс: Ефремов още не е виждал златни тоалетни – ето къде са истинските комплекси по повод микроскопическият размер на половият член…
Иван Ефремов: Единственият път за преодоляване на този комплекс е чрез всестранно разбиране на психическите и психофизиологическите процеси, което вече 2000 години се практикува в Индия и Тибет. Ergo обучението и възпитанието е длжно да започва с обучение по психология като история на развитие на човешкото съзнание и историята като история на развитие на общественото съзнание. Физика, химия, математика – това са обезателни, но далеч не достатъчни дисциплини за съзнанието на съвременният човек с неговата огромна плътност на население и кати следствие, плътност на информация, с неизбежна промивка на мозъците, необходими за поддържане на текущето социално устройство.
Роджерс: През следващите четиридесет години плътността на населението, плътността на информацията и силата на промиване на мозъците нарастнаха в пъти. Психологията се комерсиализира, а историята стана инструмент за промиването на мозъци.
Докато критичността на мислене и дълбоката осъзнаност на поведението не са масово явление, за никаво пряко народовластие не може да става и дума. Ще се избият един друг…
Иван Ефремов: Да се даде на юношата на 12-14 години представа за самият него, като за нов творец, изследовател на неизвестното вместо формируемият вече към този момент стереотип на «успешен гражданин», който е запълнил цялата западна ноосфера и прочно се е укоренил в нашата.
Роджерс: Еснафството и потреблядството оттогава само са се усилили в пъти. За среднестатистическият жител «духовно развитие» – това е празен звук. А популистските «демократически» политици не дърпат съзнанието на масите нагоре, а поддакват на най-низменните инстинкти – стадото по-просто се управлява, а на страстите и алчността по-просто се печели.
Американските автори с открит текст пишат, че тече съзнателно затъпяване на населението, доколкото «умните са по-малко склонни към безумно потребителство (по-малко купуват) и не се поддават на въздействието на реклама и пропаганда».
А Богоподобният Човек е длъжен, задължен е да бъде Творец. Иначе той просто никак не оправдава своето съществуване пред Вселената.
Иван Ефремов: Зад социалистическите и комунистическите лозунги вече отдавна се скрива еснафска алчност и завист и стремеж към леки пари и вещи.
Роджерс: Социалната революция изпревари революцията в съзнанието. Което и доведе до резултат - откат назад. А изродилата се бюрокрация вече не бе заинтересувана във формирането на «човек от нов тип», ницшеански «свръхчовек», а напълно съзнателно отглеждаше потребители за удовлетворение на своите цели.
Същото чака всички експерименти по унищожение на държавата (или други преобразования на обществото), които не се грижат преди това за изменение ценностите и мисленето на масите. В това, че ценностите и масовото съзнание успешно се инженерят, вече няма никакви съмнения. Но за успешна дейност в това направление е нужен продължителен преходен период, съпровождащ се с «диктатура на прогресорите» (дори само в противовес на днешната либерална диктатура, обявила своята нищожна идеология за единствено правилна).
Иван Ефремов: Същото може да се каже за училищата, в болшинството си произвеждащи закоравели и криви възпитаници, начисто лишени от любопитство, което не бе така само преди 20 години. Училищните програми потъват в детайли, вместо това да създават система на представа за обкръжаващият свят, в резултат успешните ученици – «зубрачи», са начисто лишени от творческо мислене. Те попадат във ВУЗ, а после отиват в предприятия, в КБ, НИИ, начисто лишени от цялостна представа за устройството на света.
Роджерс: Болонската система затъплява и убива фантазията (абстрактното, дивергентно и критическо мислене в частност) още по-ефективно. Ако петилетно дете може да измисли около 200 различни нестандартни способи за използване на един предмет, то випускник на съвременен ВУЗ с труд ще посочи 4-5 такива способа. Такова «образование» прави от човека робот, действащ по строго зададен алгоритъм «Работи, потребявай, пукни». И съзнателността на масите при такъв расклад с всяка година няма да расте (както се надяват моите утопични леви колеги), а неизбежно ще се снижава, примитивизирайки се.
Съвременното либерално общество, «победило» почти в цял свят, е саморазрушително. Доколкото поставя частното (лично, корпоративно, групово) благо по-високо, отколкото общественото. Което е аморално и безнравствено.
И, в края на краищата, е глупаво, доколкото разглежда индивидуума в отрив от системата, социума, света, макрокосмосаа. А нито едно човешко същество не може да пребивава в благо при неблагополучие на обкръжаващата среда – по един или друг начин средата ще го застави да усеща на себе си последствията на нейните проблеми.
Както е писал ЕЭрих Фром «Всяко общество, което отрицава любовта е обречено на разрушение». А капитализмът отрицава любовта, низвеждайки я до стоково-парични отношения «ти на мене, аз на тебе». И затова неизбежно ще бъде разрушен (вярно, това няма да бъде «съзидателное разрушение» на Шумпетер, по-скоро ще бъде «очистително съзидание» на социализма).
Нашето общество е длъжно отново да придобие нравственост (не в нейното примитивно-традиционалистско или буржуазно-еснафско тълкование), иначе то ще бъде пометено от тези, които не е лишен от нея. Например, от мюсулманите, които в рамките на своят морал често действат безупречно.
Само чрез придобиване на нравственост, възстановяване на морал може да се спре саморазрушението, от което страда нашето общество през последните двадесет години. Аз предпочитам да търся изворите на този морал не в миналото, а в бъдещето.
На 5 октомври се навършиха повече от четиридесет години от смъртта на Иван Ефремов. Но мислите му ще живеят и в далечно бъдеще…
Александр Роджерс
Още през далечната 1969 година Ефремов писа: «Всички разрушения на империи, държави и други политически организации се случват чрез загуба на нравствеността».
Твърдение вече самодостатъчно и заставящо да се замислиш, но Ефремов добавя в
следващото изречение «Това е единствена действителна причина за
катастрофи в цялата история, и затова изследвайки причините за почти всички
катаклизми, ние можем да кажем, че разрушението носи характер на
саморазрушение».
Роджерс: Действително, ако
внимателно погледнем в историята, обръщайки внимание на периодите на полет на
цивилизациите и тяхното падение, то ще можем да видим многочислени потвърждения на това.Да вземем дори най-яркият и широко описан пример – Римската Империя. Докато Рим бе обединен в единство на интереси и ценности, той бе успешен и непобедим. Но когато във самият Рим започва разслоение (имуществено, правово, ценностно), когато той потъва в разкош и лични интереси на отделни граждани и групи стават по-важни от интересите на Рим – той фактически започва да изяжда сам себе си. Нали в последните времена на неговото съществуване той вече не се развива, а всички усилия на неговите «достойни мъже» се свеждат не към преумножение на неговата слава и благополучие, а към междоусобна борба за власт, пари, слава и длъжности. И без нахлуването на Атила такъв Рим е бил вече обречен, варварите просто му нанасят «удар от милосърдие», който прекъснал агонията.
Същото може да се види и в случая на империята на Ацтеките, Византия, Древен Египет и много други – основни причини за тяхното падение са израждане на елита, декаданс, упадък на нравите, разделеност и вътрешна борба. Лев Николаевич Гумильов привежда маса примери за това, наричайки това време «фаза на обскурация».
Иван Ефремов указва на някои характерни черти за упадъчното общество: «Некомпетентност, леност и шавливост на «момчетата» и «девойките» във всяко начинание е характерна черта за това време. Аз наричам това «взрив на безнравственост», и това струва ми се е далеч по-опасно от ядрена война».
Роджерс: Масовата некомпетентност на нашето време вече е довела до описание ефекта на Данинг-Крюгер, когато «хора имащи ниско ниво квалификация, правят грешни изводи и приемат неудачни решения, но не са способни да осъзнават своите грешки в сила своето ниско ниво квалификация».
И у нас, и в «развитите страни» изследователите фиксират масов ръст на всевъзможни суеверия, магическо мислене, «wishful thinking». Все повече хора се ръководят от своите предубеждения (убеждения, получени в ранно детство, в дологически период на възприятие, когато всичко некритично се приема на вяра).
Истинската нравственост предполага в качество на обезателно условие осъзнатост, а не сляпо следване на ритуали и традиции. Впрочем Бердяев и Саровски дълго преди мен и далеч по-добре са описали.
Иван Ефремов: Ние можем да видим, че от древни времена нравственост и честь (в руското разбиране на думите) са много по-съществени, отколкото шпаги, стрели и слонове, танкове и пикиращи бомбардировачи.
Роджерс: Моите учители казваха «Духът винаги побеждава технологията». Отначало спорех с това, доколкото високите технологии могат да дадат кратковременно предимство даже на аморална и ниско мотивирана армия. Но примерите от Афганистан и Ирак показват, че моралният дух на мюсулманите е по-висок, и тяхното осъзнаване за собствена правота води до това, че американците се оказват безсилни да ги поробят и са принудени спешно да извеждат войските си, които не разбират смисъл на тези войни (за което може да се съди от многочислените публикации в американски военни списания и форуми).
Иван Ефремов: Когато за всички хора честна и напрегната работа стане непривична, какво бъдеще може да очаква човечеството? Кой ще може да храни, облича, изцелява и превозва хората? Безчестни, каквито те са в настояще време, как ще могат те да провеждат научни и медицински изследвания?
Роджерс: Адам Смит е казвал «Процъвтяват производящите народи». И действително, разглеждайки теорията за парите можем да видим, че количеството пари е вторично (макар това не винаги е очевидно), далеч по-важно е наличието на стоки, които може да се купят за тези пари. В този план всячески «постиндустриални икономики» претърпяха крах – сега целият развит свят говори за необходимост от нова индустриализация.
Но, цитирайки американският аналитик Джеймс Канцлер: «В Америка няма нито средства, нито воля за създаване на големи инфраструктурни проекти. Тук поне съществуващата инфраструктура да не се даде да се разруши. Американската транспортна инфраструктура бе създадена основно през 1930-те години по времената на Новата политика на Франклин Делано Рузвелт. Последните крупни работи се правеха по време на «Великото общество» на президента Линдън Бейнс Джонсън през 1960-те. Половината мостове в САЩ са в аварийно състояние, болшинството пътища – в лошо състояние.
В сравнение с Европа, Япония или Китай американската инфраструктура изглежда провинциална и запусната. Големият бизнес не проявлява към нея никакъв интерес. Финансовият сектор стана сърцевина на американската икономика. 40% от корпоративните доходи идват от банковото дело и борсовите операции. Всъщност делът е далеч над 40%. Нали жилищният сектор всъщност също печели не от продажбата на жилища, а от ипотечни сделки. А и автомобилният бизнес търгува не с автомашини, а с ипотеки за автомашини».
Аморальността на съвременната икономика е в това, че тя е поставила во главе не създаването на материални блага, а получаването на печалба като самоцел. В особеност във финансовият сектор, който е престанал да обслужва нуждите на реалният сектор на икономиката, а се е превърнал във «вещ в себе си», фактически никак не свързана с реална икономика, и производяща «печалба» от въздуха (и при това получаваща далеч по-високи доходи, отколкото производителите).
За съзнателното затормозяване развитието на технологиите в енергетиката, транспорта, медицината и други отрасли може въобще да се пишат цели томове. Такъв образ на действия произтича от самата логика на капитализма, ориентиран на минимизация на разходите, максимизация на печалбите и стимулиране на пазарите, а не на удовлетворение нуждите на хората.
Иван Ефремов (през 1971 година): Поколения, привикнали към честен начин на живот са длъжни да измрат в течение на следващите 20 години, а после ще се случи най-голямата катастрофа в историята във вид на широко разпространяема техническа монокултура, основите на която сега упорно се внедряват във всички страни, и даже в Китай, Индонезия и Африка.
Роджерс: След двадесет години, през 1991-а, разрушиха Съветският Съюз. Разрушиха предимно именно заради жажда за «леки пари», а също заради падение престижността на Човека на Труда. Хазяи на живота станаха спекуланти, бандити, мошенници. «Инженер» стана ругателство, «работник» – признак за неудачник.
«С добри дела да се прославиш не може» стана доминиращ императив в общественият живот, пораждайки стотици хиляди проститутки, ръст на престъпност, морална деградация и прочие прелести на съвременният либерализъм.
Сега в резултат на това имаме най-жесток кадрови дефицит, когато в страната е пълно с престижни юристи, икономисти и мениджъри по продажби, но през деня с фенер не ще намериш грамотен шлосер-фрезьор, заварчик или сантехник.
За унификацията на човечеството под един гребен в резултат на глобализацията и без мен е казано много. Интернационализмът на левите се стреми към мирно съсъществуване на различни култури, десният либерализъм (неоконите) пък предлага тяхното обезличаване в някакви общечовеци, «разделящи» наложените от запада «ценности на либералната демокрация».
Иван Ефремов: Да се мисли, че може да се построи икономика, която ще удовлетвори всички потребности на човека, тенденция към която пронизва цялата западна (e.g. американска), а и наша, във вулгарно и буквално разбиране «всекиму по потребностите», е фантастика – това е непозволителна утопия, сродна на утопията за вечният двигател и т.п.
Роджерс: Да се удовлетворяват трябва естествените потребности на човека, а не раздутите от реклама и потребителство завишени изкуствени търсения. Недаром понятието «Мерки» дълго време е било едно от ключевите в средневековната европейска философия, определящо повседневното поведение на всички слоеве и съсловия.
Иван Ефремов: Единствен изход – в най-строго самоограничение на материалните потребности, основано на разбирането мястото на човека и човечеството във вселената като мислещ вид, абсолютен самоконтрол, и безусловно превъзходство на духовните ценности пред материалните.
Роджерс: Формулата на Линдон Ларуш в този въпрос – минимум на разкош (в идеала въобще без него), максимум на развитие (повишение енергопотока на системата).
Но самоограничението само тогава ще бъде справедливо, когато всички без изключение субекти на икономиката се самоограничават. А когато по днешните либерални стандарти «строга икономия» се отнася само до бедните и произвеждащите слоеве от населението (което в болшинството случаи е едно и също), а бездарният топ-мениджмънт, довел световната икономика на ръба на крах само увеличава своите доходи – това може и е длъжно да стане источник на возмущения и революции. И вече става! Впрочем, както и скъпите къщи, коли и часовници у монасите…
Иван Ефремов: Разбирането на това, че разумните същества са инструмент на познанието на вселената на самата себе си. Ако разбирането на това не се случи, то човечеството ще измре като вид, просто в хода на естественият ход на космическата еволюция, като неприспособен/неприспособил се за решение на тази задача, бъдейки изместено от по-подходящ (възникнал не обезателно на Земята). Този закон за историческото развитие е толкова неотменим като и законите на физиката.
Роджерс: Главният въпрос на човечеството «Камо грядеши?». Ако не се напълня ежедневно живота с висш смисъл, то човечеството (и отделните негови представители) по нищо не ще се отличават от бактериите или глистите, паразитиращи на тялото на планетата. И в някакъв момент ще се натъкне на една илидруга форма «антибиотик» от нейна страна.
Иван Ефремов: Стремежа към скъпи вещи, мощни машини, огромни домове и т.п. – това е наследство от фройдовският комплекс на психиката, изработен в резултат на половият отбор.
Роджерс: Ефремов още не е виждал златни тоалетни – ето къде са истинските комплекси по повод микроскопическият размер на половият член…
Иван Ефремов: Единственият път за преодоляване на този комплекс е чрез всестранно разбиране на психическите и психофизиологическите процеси, което вече 2000 години се практикува в Индия и Тибет. Ergo обучението и възпитанието е длжно да започва с обучение по психология като история на развитие на човешкото съзнание и историята като история на развитие на общественото съзнание. Физика, химия, математика – това са обезателни, но далеч не достатъчни дисциплини за съзнанието на съвременният човек с неговата огромна плътност на население и кати следствие, плътност на информация, с неизбежна промивка на мозъците, необходими за поддържане на текущето социално устройство.
Роджерс: През следващите четиридесет години плътността на населението, плътността на информацията и силата на промиване на мозъците нарастнаха в пъти. Психологията се комерсиализира, а историята стана инструмент за промиването на мозъци.
Докато критичността на мислене и дълбоката осъзнаност на поведението не са масово явление, за никаво пряко народовластие не може да става и дума. Ще се избият един друг…
Иван Ефремов: Да се даде на юношата на 12-14 години представа за самият него, като за нов творец, изследовател на неизвестното вместо формируемият вече към този момент стереотип на «успешен гражданин», който е запълнил цялата западна ноосфера и прочно се е укоренил в нашата.
Роджерс: Еснафството и потреблядството оттогава само са се усилили в пъти. За среднестатистическият жител «духовно развитие» – това е празен звук. А популистските «демократически» политици не дърпат съзнанието на масите нагоре, а поддакват на най-низменните инстинкти – стадото по-просто се управлява, а на страстите и алчността по-просто се печели.
Американските автори с открит текст пишат, че тече съзнателно затъпяване на населението, доколкото «умните са по-малко склонни към безумно потребителство (по-малко купуват) и не се поддават на въздействието на реклама и пропаганда».
А Богоподобният Човек е длъжен, задължен е да бъде Творец. Иначе той просто никак не оправдава своето съществуване пред Вселената.
Иван Ефремов: Зад социалистическите и комунистическите лозунги вече отдавна се скрива еснафска алчност и завист и стремеж към леки пари и вещи.
Роджерс: Социалната революция изпревари революцията в съзнанието. Което и доведе до резултат - откат назад. А изродилата се бюрокрация вече не бе заинтересувана във формирането на «човек от нов тип», ницшеански «свръхчовек», а напълно съзнателно отглеждаше потребители за удовлетворение на своите цели.
Същото чака всички експерименти по унищожение на държавата (или други преобразования на обществото), които не се грижат преди това за изменение ценностите и мисленето на масите. В това, че ценностите и масовото съзнание успешно се инженерят, вече няма никакви съмнения. Но за успешна дейност в това направление е нужен продължителен преходен период, съпровождащ се с «диктатура на прогресорите» (дори само в противовес на днешната либерална диктатура, обявила своята нищожна идеология за единствено правилна).
Иван Ефремов: Същото може да се каже за училищата, в болшинството си произвеждащи закоравели и криви възпитаници, начисто лишени от любопитство, което не бе така само преди 20 години. Училищните програми потъват в детайли, вместо това да създават система на представа за обкръжаващият свят, в резултат успешните ученици – «зубрачи», са начисто лишени от творческо мислене. Те попадат във ВУЗ, а после отиват в предприятия, в КБ, НИИ, начисто лишени от цялостна представа за устройството на света.
Роджерс: Болонската система затъплява и убива фантазията (абстрактното, дивергентно и критическо мислене в частност) още по-ефективно. Ако петилетно дете може да измисли около 200 различни нестандартни способи за използване на един предмет, то випускник на съвременен ВУЗ с труд ще посочи 4-5 такива способа. Такова «образование» прави от човека робот, действащ по строго зададен алгоритъм «Работи, потребявай, пукни». И съзнателността на масите при такъв расклад с всяка година няма да расте (както се надяват моите утопични леви колеги), а неизбежно ще се снижава, примитивизирайки се.
Съвременното либерално общество, «победило» почти в цял свят, е саморазрушително. Доколкото поставя частното (лично, корпоративно, групово) благо по-високо, отколкото общественото. Което е аморално и безнравствено.
И, в края на краищата, е глупаво, доколкото разглежда индивидуума в отрив от системата, социума, света, макрокосмосаа. А нито едно човешко същество не може да пребивава в благо при неблагополучие на обкръжаващата среда – по един или друг начин средата ще го застави да усеща на себе си последствията на нейните проблеми.
Както е писал ЕЭрих Фром «Всяко общество, което отрицава любовта е обречено на разрушение». А капитализмът отрицава любовта, низвеждайки я до стоково-парични отношения «ти на мене, аз на тебе». И затова неизбежно ще бъде разрушен (вярно, това няма да бъде «съзидателное разрушение» на Шумпетер, по-скоро ще бъде «очистително съзидание» на социализма).
Нашето общество е длъжно отново да придобие нравственост (не в нейното примитивно-традиционалистско или буржуазно-еснафско тълкование), иначе то ще бъде пометено от тези, които не е лишен от нея. Например, от мюсулманите, които в рамките на своят морал често действат безупречно.
Само чрез придобиване на нравственост, възстановяване на морал може да се спре саморазрушението, от което страда нашето общество през последните двадесет години. Аз предпочитам да търся изворите на този морал не в миналото, а в бъдещето.
На 5 октомври се навършиха повече от четиридесет години от смъртта на Иван Ефремов. Но мислите му ще живеят и в далечно бъдеще…
Александр Роджерс
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.