Има такава дума — светотатство. В тази дума е заключен потресаващ обем черна енергия, енергия на разпад, плъзгане надолу, упрощение. Разбира се, тази енергия е родствена на енергетиката на Карнавала, постмодернистски оживляж, възникващ за сметка разложението на Модерна. Въобще това е енергия на снемането на табу.
Същата енергия — танци в храма.
Същата енергия — фашистски всъщност тиради на Шендерович.
Същата енергия — псувни на Шнуров от сцената.
Същата енергия — идиотски (на пръв поглед) изхвърляния на дребно-тревиста сволоч по повод панфиловците, Космодемянска.
Същата енергия — течното бълбукане на Стрелков по повод награждаването на руският посланик.
Същата енергия — демонстративната радост на различна гнилост от медиаперсоните от гибелта на хора в авиокатастрофи.
Скъпи другари. Трябва да се разбира, че за цялата тази публика нашата ненавист не е нищо друго, а питателна среда и пиар. Този пиар, който винаги е полезен, ако не е некролог.
В този смисъл е нужно да обърнем внимание как гладко работят руските СМИ с тази цялата сволоч типа рински-билжо. Рен-ТВ, НТВ, Лайфньюс и прочие с лошо скривано наслаждение усилват и изливат на народа всичкото това лайно, което се ражда в устата на нашата нетворческа недоинтелигенция. Цялата похабност повръщана от тях мигновено се транслира от журналистите пряко под списъците на загиналите.
Нали рейтинга е върховно божество.
Нали холивара е заветна цел.
Само че в тези безкрайни унижения на човешкото достоинство се ражда не просто разлика в потенциалите, способна поне някак да размърда апатичното, лишено от смисъл за съществуване, общество. СМИ, работещи ръка за ръка с колективният билжо, безкрайно унижават човешкото достоинство с незабавно попиване на техните изказвания. А какво се случва с апатичното от една строна и постоянно унижаемо (и, като следствие раздразнено), човешко общество? И за какво ни подмушват постоянно «суперраздразнители» във вида на постоянно нараствани светотатства? Паметни плочи на Манерхайм, Колчак, Николай II на шествие на Безсмъртния полк са в същата редица с вонята на Божена Курицина всъщност ако някой не е разбрал. Според мен отговорът на този въпрос не е така прост.
Добре по този повод е написала А.Кудинова в своята статия "Агресия", напечатана в №84 на вестника «Суть времени»:
"...американският психолог и психотерапевт Роло Мей подчертавал, че подавеното състояние води до натрупване на вътрешна агресия, и рано или късно апатията се взривява с изблик на насилие. А австрийският психолог Бруно Бетелхайм, бивш затворник от концлагерите Бухенвалд и Дахау, свидетелства, че първа реакция на затворниците на тотално подавяне на личността е била апатия, но после у тях на фона на апатията започва да се развива агресивност. Ще се спра на това малко по-подробно.
Болшинството затворници постоянно са в състояние, което Бетелхайм определя като «най-жестоко раздразнение». Нямайки възможност да отмъстят на истинският източник на раздразнение (тому, който осъществява подавлението — на есесовците, лагерните надзиратели), те изливат своето раздразнение на другарите си по нещастие: «Оскърбявайки или обиждайки някого, затворникът си доказва, че той още има някакво значение, способен е да произведе ефект, нека даже болезнен...»
Бетелхайм стига до извода, че концлагерният експеримент (а цялото устройство на концлагерният живот той разглеждал именно като експеримент по създаване на «идеалният затворник» — абсолютно управляем човек) показал: да се манипулират доведени до агресивно състояние хора фактически е също толкова леко, колкото и апатични.
Ще приведа един от примерите, с помощта на които Бетелхайм обосновава този тезис. Затворниците будят далеч преди те успявали да отпочинат. В Дахау сирената ревяла лятото в 3.15 сутрин, зимата малко по-късно. След това хората били длъжни в строго отделеното време да приведат леглото си в идеално състояние: да разбухнат и изравнят сламеният матрак «така, че в резултат неговите краища станат правоъгълни, а повърхността равна като маса». Възглавницата, ако такава е имало, следвало да се придаде форма на идеален куб. «Някои есесовци за проверка ъглите и правите ползвали измерителни линийки и нивелири, други стреляли над креватите. Ако креватът на затворника не е бил в абсолютен порядък, той жестоко се наказвал; ако недостъци се намирали у няколко — страдало цялото подразделение».
За човека не придобил необходимият опит, тази задача е била толкова сложна, че някои предпочитали да спят, прислонили се в ъгъла, само леглото да остава несмачкано.
Едва чули воя на сирената, затворниците скачали и започвали трескаво да привеждат своето легло в порядък. Тези, които спели на горните нива на нарите, оправяли своите легла, балансирайки на края на долните нива и неволно мачкали леглата на съседите. Обитателите на долните нива, изригвайки проклятия, подканяли да бързат обитателите на горните легла. И тези, и другите задявали леглата на съседите отстрани, извиквайки у тях взрив на ярост и ненавист. В резултат се «създава ситуация, когато затворниците възстават един против друг без една дума от СС, искащи само абсолютен ред и чистота в бараките. Така започвал всеки ден. Борбата на всеки затворник със всички останали възниквала още до изгрева на слънцето, до появата в лагера на охраната. Даже отсъстваща, невидимата СС вече сеяла вражда в масата хора, неспособни да преодолеят своята злост и разрушаеми от тази неспособност».
Пред нас — пример за управление чрез агресия. Тоест манипулиране на субекти, доведени до състояние «най-жестоко раздразнение» и сдавени помежду си. Правилно организираната «борба на всеки със всички останали» (когато към това всички участници в тази борба едновременно са и подавени, и разрушаеми от неспособност да «преодолеят своята злост», тоест фактически загубили вече своята субектност) е залог, че борещите се никога не ще се обединят против истинския източник на раздражение, не ще съгласуват своите действия, не ще окажат съпротива на истинският враг... Ние за кой ли път се сблъскваме с това, че технологията изпробвана във фашистските концлагери получила в бъдеще широко приложение в информационно-психологическите войни..."
Вие разбирате сега какво правят и кому помагат и за кого работят нашите СМИ? Цялата тази мерзост за расчовечване във вид малахови-нагиеви-нтв-рентв-тнт?
Задача - да ни държат нас с вас в състояние на перманентно раздразнение. Преди това у обществото са били отнети висшите смисли на съществуване, месианство, ценности. В замяна е връчена монетарност, явяваща се като че мерило за всего и вся. Но парите са само инструмент, и инструментът не е способен да стане цел за съществуване и самоценност.
Именно така бе премахнат високият смисъл от постсъветското обществено съзнание. Чрез банална подмяна. А ако няма смисъл за съществуване, руският човек (а и всеки друг) не може да живее.
В резултат се е получил от одураченият съветски човек — своеобразен човек безсмислен, при това този човек още и постоянно изкуствено дразнят отвън.
Погледнете безкрайните руски ток-шоу. Нормален човек не може да разговаря с нацисти, гаврещи се над историята и хуманизма. Не може да се дискутира ради установяване на истината с бандеровци, фашистски провокатори, със загубили човешки облик «интелигенти» типа Амнуел, Чубайс и Ко. Това е същото, като да се опитваш да дресираш бясно псе. Всички погалвания и почесвания зад ухото ще свършат понятно как. Бясното псе ще разкъса вас и вашите деца.
Аз искренно считам, че нашите СМИ, ТВ, ток-шоу до гроб са задължени на разните мрази, които там навличат. Само за сметка енергията на разрушение, десакрализация, детабуиране, светотатство съвременните телеканали и са способни да съществуват.
Посадили обществото на наркотика леко получаване на емоции, премахнали съзнателно когнитивната функция на СМИ от ефира — воюващият с нашето общество субект постепенно и неотвратимо върши своята работа. Създава от народа управляем и, което е важно, агресивен скот. Как иначе да се обясни постоянното появяване в нашето социално пространство най-различни изкуствени «суперраздразнители», от Манерхайм до пакостници типа различни билжо?
Не ми се иска даже да мисля за крайната цел на такова «конструиране», но то по явен начин върви.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.