Социалистическите ключове от бъдещето

Михаил Делягин: глобалната криза връща съветският тип стопанство в света на дневен ред

При анализа причините за гибелта на Съветският Съюз обикновено забравят една от най-важните: неговото стопанско прераждане. Превръщането на управляващият елит в буржуазна тусовка, живееща ради личното потребление и през 1971 г, при банкрут на САЩ оказала се неспособна даже да помисли за световно лидерство, в много извикано от смяната на икономическият модел, случила се в нашата страна в края на 50-те.
Уникалността на създадената в хода на индустриализацията «сталинска» икономика се състои не само в централизирано планиране и разделение паричният оборот на наличен и безналичен, обслужващи потреблението на населението и развитието на икономиката. Приказна ефективност на този модел обезпечи преди всичко ориентация не на ръст на доходите (естествен за пазара), а на снижение на разходите.
Освен теоретическата недопустимост от подчинение социалистическото стопанство на капиталистическата максимизация на печалбата, причината за такава ориентация е оскъдност на ресурсите и селският навик да се икономисва.
Гранично условие бе изпълнение плана за производство в натурално изражение, целева функция — снижение разходите. При неизпълнение на плана то не се възнаграждаваше, но неговото поощрение при изпълнение на плана бе проработено с немска пунктуалност (преизпълнението на плана се поощряваше не винаги, тъй като нарушаваше равновесието в икономиката).
Този специфичен модел на стопански разчет на ниво предприятия грубо се наричаше «метод за повишение ефективността на производството» и разделяше изгодата от снижението разходите между всички причастни лица.
Предприятието получаваше фиксирана част от икономията. Половина от нея се делеше поравно между изобретателя и ръководителя, на своя отговорност реализирал неговото предложение. Другата половина — между всички работници без зависимост от приноса им в снижение на разхода.
Заимствана от опита на артелите, тази модел кръвно заинтересуваше колектива в поддръжка на «умниците», които се превръщаха в аналог на кокошките, носещи златни яйца за всички. Това формираше не представим днес психологически климат, обединяващ най разни хора в едно семейство, нацелено на ръст на ефективността.
Резултатите на този модел шокират. Така например, себестойността на знаменитата трилинейка на Мосин, масово произвеждана над половин век — от 1891 до 1943 години — за последните три години на производство бе снижена още 1,6 пъти!
Парадоксално, но съветският модел бе убита във втората половина на 50-те от технологическият прогрес: научно-техническата революция, усложнила производството направи невъзможно планирането на рязко нарастналото число критически значими стоки «в бройки».
Натуралните показатели принудено отстъпиха място на стойностни, позволяващи да се обединят разнородни стоки (подобни обобщения на основа натурални показатели изглеждаха нелепо, като отчет на военна техника в милиони тона). А опора на стойностните показатели преориентираха икономиката със снижение разходите на ръст на дохода. Тази цел бе пазарна, капиталистическа по своята природа; нейното преследване доведе до прераждане социалистическият мироглед в обикновен капиталистически.
Това, че ориентацията на ръст на дохода обективно, в силата стремеж на монополите (пораждани от индустрията) способства завишение на разходите, обуслови прословутият «разходен характер» на късносъветската икономика.
Разбира се, това прераждане бе поддържано от политически процеси.
Най-осъзнато бе отсътствието механизъм за обновление на елита. Опита такъв да се създаде във вид конкурентни избори (закрепени, освен в Конституцията от 1936 г, в закона за пряко действие — до образец бюлетина за гласуване) бе срината от възстание на партноменклатурата, превантивно унищожила потенциалните конкуренти. В огъня на «Големият терор от 1937−1938 год» загина болшинството разпалили го — но партноменклатурата като класа победи, отстранявайки възможността за системна политическа конкуренция.
Малкоизвестен политически фактор за разрушението на съветската цивилизация — погрешно (колкото и смешно това да изгледа днес) възприятие от партноменклатурата на понятието «работническа класа».
Както отбелязва Е. Гильбо, партапаратът знаеше, че е длъжен да служи на работническата класа, но не видя изменения на неговата същност в хода на научно-техническата революция. Високотехнологичните производства направиха нова предова класа на обществото нова работническа класа — инженерно-техническите работници, а незабелязалите това чиновници направиха ставка на работническата класа от старите производства, станали «отиваща си натура».
В резултат партапарата, ориентирайки се на индустриалната работническа класа, в сила измененията на неговото положение от прогресивна сила стана реакционен. Неговият отказ от служене на новият прогресивен слой (ИТР) породи системен конфликт с «предовата част от обществото» и превърна последната (в лицето на техническата, тоест истинската интелигенция) в обективен противник на държавността. Това стана причина за парадоксална масова враждебност на съветският елит (на първи ред интелектуалният) към своята държава и, в резултат, на крах на последната.
Враждебността на партноменклатурата към определящата бъдещето техническа интелигенция бе извикана и от преориентацията със снижение разходите на ръст на дохода. Завишението на разходите се оказа по-прост и естествен за монополите (създадени от индустрията и не сдържани от конкуренция в икономиката на разпределение) способ на ръст на дохода, отколкото техническият прогрес. Това породи отделяне на обезпечаващата прогреса социална група, стремяща се към създаване и «внедрение» (този термин с обезкуражаваща откровенност изрази противоестествеността на процеса за управляващата система) на нови технологии.
Глобалната криза връща съветският тип стопанство в световният дневен ред. Корпорациите се лишават от възможността да нарастват доходите — и стремежът към печалба прави нов стандарт снижение разходите при достигане гранични производствени резултати.
Ефективността на информационните технологии, позволявайки да се произвеждат необходимите на човечеството блага със съществено по-малко количество хора, прави «излишна» средната класа в развитите страни, която бързо беднее. А нали именно тя дава критически значима част от съвокупното глобално търсене; нейният крах лишава производството от пазар и превръща привичният капитализъм в разпределителна система — дори и организирана по друг начин, отколкото при социализма.
А развитието на компютърните технологии вече позволява да се осъществява пряко планиране на производството и распределение на основните производими и потребляеми от човечеството стоки и услуги (тази задача упростява унификацията на основна част от сложната техника, все по-често отличаваща се само с дизайн при идентичност на конструкционната база). Ясно е, че става дума само за най-важните стоки и услуго — но, в края на краищата пазарът винаги е живял «в порите» на централизирано планируема система, и даже в края на 30-те години в СССР тогавашният «малък бизнес» — потребкооперациите — са давали 6% от промишленото производство (включая болшинство от потребителските стоки). Ликвидацията на пазарното малко производство от Хрущчов само го измества в сенчестата сфера.
По такъв начин съветският модел на икономика, основана на съкращение на разходите в противовес на традиционният капиталистически на нарастването на доходите, чака глобално възраждане — макар на основа нови мотивации и социални организми.

Михаил Делягин

Източник