Wednesday, January 4, 2017

Как ни оскотяват или Съвременните СМИ и процесите на упростенчество

Как нас оскотинивают или Современные СМИ и процессы упрощенчества

Пасивността и повърхностността на възприемане на информацията като черти на процеса на упростенчество. Черти на упростенчество се откриват в не само в падането качеството на информацията транслирана от нашите СМИ - изменят се към лошо и характеристиките на аудиторията, за която тази информация се транслира. Съществува разпространено мнение, често повтаряно от работниците в медиаиндустрията, че СМИ виждате ли само се подстройва под потребителя. «Потребителя има примитивни вкусове, той е ленив и глупав, а ние само сме принудени да се приспособяваме към него и подаваме информация в удобна за него форма» - говорят те.

Това е дълбоко заблуждение.

Маркетолозите и производителите на медиапродукция внимателно изучават изследванията на психолозите относно особеностите на възприятие на информация от човека. Те търсят възможности за най-ефективно предаване на данни на зрителя, изучават способи да сломят неговото съпротивление (да-да, именно така!), да повишат нивото на влияние над зрителя и понижат нивото на неговата критичност по отношение към транслираната информация. Трябва да кажем, че в това производителите от медиапродукцията са силно преуспели.

Всички висши психически функции са станали обект на тяхното внимание: памет, мислене, реч, възприятие. Огромно значение се придава на изучението на влиянието на информацията на безсъзнателното у човека. Производителите на медиапродуцкция много искат по-ефективно да «доставят информация» до потребителя, подминавайки неговото съзнание.

В процеса на възприятие на информацията също силно ги интересува такава функция като вниманието. Нея и бихме искали да обсъдим в тази статия. Различават непроизволно и произволно (нататък - волево - бел.пр.) внимание. Непроизволното внимание има органическа природа, то е естествено и присъства даже у младенците. Бебето обръща глава към необичаен шум, протяга ръце към ярка играчка — така то обръщае своето непроизволно внимание на тези обекти. Волевото внимание - това е продукт на възпитанието. Умението осъзнато да концентрира и удържа вниманието си на информация означава, че човекът придобива власт над нея и може самостоятелно да се разпорежда с нея.

Такава самостоятелност на потребителя е съвершенно неизгодна за маркетолозите и производителите на медиа-продукция, целта на които е - възможност маскимално да се влияе над аудиторията. Затова волевото внимание е станало обект на сериозни изследвания.

През шестдесетте години на 20 век психолозите Леон Фестингер и Натан Макоби организират любопитен експеримент: членовете на студентско общество слушат реч на лектор, които рязко ги критикува. В една група студентите слушали спикера с пълно внимание и често му възразявали. Във втората група паралелно с речта на спикера на екрана се транслира ням художествен филм, нямащ никакво отношение към темата на обсъждане. Както твърдят експериментаторите, във втората група на спикера се удава значително по-силно да повлияе над аудиторията. «Вероятно така се случва, защото занимателният филм отвлича студентите от опита да опровергаят убедителни доводи», пишат те. Оказало се, че при транслация на някаква информация да се влияе над аудиторията е по-сложно, ако тя възприема тази информация с пълно внимание. Ако обаче се въведе в процеса на предаване на информация отвличащ фактор, то нивото на критичност към възпринимаемата информация се снижава. Тези изводи вземат на въоръжение съвременните рекламчици и маркетолози. Те започват да пълня своята рекламна продукция с дозирано количество отвличаща информация - музика, еротика, несъществени детайли.

Още един способ да се атакува способността за концентрация — да се направи потока информация изключително динамичен, бързо променящ се. Човешкото възприятие е устроено така, че вниманието непроизволно се фокусира на измененията в обстановката, а не на това, което остава неизменно. Тази особеност на възприятието, склонността на човека във всяка секунда да превключи внимание на друг обект активно експлуатира съвременната телевизия. При това ако по-рано с рязка смяна на изображения и бясна динамичност на сцените се отличаваха именно рекламните клипове, то сега все повече художественни филми се снимат в такъв клипов маниер на подаване на информацията. Волевата концентрация на внимание, за разлика от непроизволната, има важна характеристика: това е волево активно действие. При гледане на видеопродукция волята и активността се свежда на нула, доколкото вниманието на човека безкрайно превключват и водят в нужната посока тезо, които са създали тази продукция. Нужно е да подчертаем, че с извънредно високо темпо за предаване на информация се отличават детските мултфилми. Възможности да се спре потока данни, да се осмисли той с една или друга степен на дълбочина от зрителя като правило няма. Все повече и повече той привиква към пасивно поведение в процеса на възприемане на информация.

Не само видео, но и текстовата информация все повече се строи по форма, не позволяваща дълго да се концентрираме на нея. Така например текстовете на електронните СМИ ( особено на новостните агенции) стават все по-къси, често наводнени със препратки и ярки рекламни вставки, отвличащи вниманието и предлагащи да се превключите на друг обект. Сформираната в такива условия модел на функциониране на психиката известният руски психолог Рада Грановская нарича клипово мислене. Според нея клиповото мислене започва сега да се формира от ранно детвтво. «За клипово мислене много работи и училището. Децата уж заставят да четат книги. Но на практика училището е построено така, че учебниците не са книги. Учениците четат едно късче, после след седмица — друго, а в това време още по късче от други десет учебника», пише тя.

За възприятие на информация във форма на бързо течащ поток мозъка харчи значително по-малко енергия. Човек привиква към такъв модел на съществуване в информационното пространство и да се превключи на друг му става по-сложно, даже ако някога той е умеел успешно да се справя със задачи, изисващи продължителна и дълбока концентрация на внимание. А главното е, че всячески му пречат да направи това, доколкото съзнанието му постоянно се бомбардира с все по-нови порции информация и той е принуден да превключва, за да и обърне внимание. Що се касае децата, то у тях постепенно се отнема самата възможност да се научат да се концентрират продължително време, доколкото цялата информация, от развлекателна до обучаваща, все повече се строи на принципите на постоянно превключване на вниманието.

Учените твърдят, че съвременните млади хора възприемат значително по-голям обем информация, отколкото представителите на поколението сформирало се до епохата на бурно развитие на теле- и радиовещанието. Говори се също, че и скоростта на възприятие на информацията силно е нарастнала. В същото време за това, че увеличението обема и скоростта на възприятие на информацията може негативно да влияе на процесите на мисленето, западните изследователи, често ангажирани от крупни медиакопорации, предпочитат да не афишират.

Производителите на медиапродукция и маркетолозите прекрасно знаят, че скоростта на възприятие е обратно пропорционална на критичността на човека по отношение към траслираната информация. Но на маркетолозите е нужен идеален потребител - пасивно, безволево и повърхностно същество, начисто лишено от способност критически да възприема информация и решава сложни задачи. И у тях има много ефективен и много опасен инструмент за това.

Главен фактор на негативното въздействие на съвременните СМИ на човека е в това, че те формират не само неговите възгледи и културен багаж. Всичко това може да се измени, използвайки убеждение и обучение. Съвременните медиа притежават възможности да разрушат самата способност да се възприема и преработва информацията, да се упрощават моделите за функциониране психиката на човека, да се подавят или не дават да се сформират неговите волеви качества. Да се изменят тези характеристики е далеч по-сложно, отколкото да се преубеди човека. И на порядък по-сложно е това да се направи, ако човек се «възпитава» от  СМИ от ранно детство. А главно, съвершенно неизвестен е отговора на изключително важният въпрос за това, кой и по какъв начин ще прави това.

No comments:

Post a Comment

Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.