Отговор на постът «Ако марксизмът е мъртъв, то защо борбата с него продължава?»⁠⁠

Защото те се боят от повторение.

Всички те, чукащи елитни отполирани курви, гледащи от своята 100 метрова яхта към личната им задгранична 5 етажна къщица с градина от 10 хектара, където полето за голф се губи в модният ландшафт от растения от червената книга и дипломирани градинари. Където спалният район те виждат само на страниците на мемове и в обзорите на Евгений Баженов и Лора Крумова. Където аналната тапа се инкрустира с диаманти, чисти като светлината от очите на Галадриел, а негърът-любовник е избран и отгледан от най-добрите гледачи на кучета от Нова Зенландия.

Те се боят от народа, боят се, че хората ще се протегнат към знанията, затова и тв и интернет са заляни с предавания, които могат да пробудят едва ли не само животински инстинкти.

Както средневековна Европа е заливала немитото тяло със скъпи благовония за да не вони, така и капиталистите заливат естественият стремеж на човека към комунизма с лъжи, говно, похот, алчност, страх и отчужденост на човека от неговият принос в обществото и от самото общество. Те се страхуват какво ще е, ако ние се обединим, другари!

Языковой патриотизм⁠⁠

Однажды Георгий приехал в бывшую республику социалистического лагеря по делам, и остановился там в гостинице. Позже, ему понадобилось продлить проживание на пару дней. С этой целью он явился на ресепшен, где царствовал блондинистый вьюнош.

Ранее на ресепшене все начинали разговор на русском (хотя в этой республике, как и в некоторых других, упивающихся своим счастием, русский язык называют «оккупантским» и всячески его чураются). Поэтому Георгий обратился к вьюношу на языке Пушкина. Лицо того, побледнев, отразило ужас и паническое состояние.
- I don`t want to speak Russian with you! – гордо ответил вьюнош.
- То есть, вы знаете русский, но специально говорить со мной на нём не будете?
- Yes.
- Лады, я тоже с вами общаться не стану. Зовите менеджера.

Менеджер возник немедленно, и вопросил противоборствующие стороны, в чём дело.

Вьюнош озвучил расклад на гордом языке независимого государства. Георгий – на русском. Менеджер спросил Георгия по-оккупантски, говорит ли тот на английском.
- Конечно, нет, - флегматично сказал Георгий. – Вообще ни слова не знаю. Жил в колхозе. Но видите ли, букинг, то бишь сайт, с которого я бронировал ваш отель, вполне принимает жалобы и на русском языке. И отзыв я оставлю на нём же, с полным рассказом о ваших прекрасных сотрудниках, что демонстрируют свой патриотизм на рабочем месте.

Менеджеру почему-то эта идея не понравилась. Он указал вьюношу отойти в сторону, и сказал, что сейчас займётся проблемой сам. Оформил, как надо, продлил электронный ключ номера, принял оплату, и всё это на оккупантском языке. Менеджер говорил на нём с акцентом, временами запинался, но в целом, знал его довольно-таки неплохо.

Ситуация треснула пополам, когда менеджер завис с одним вопросом, не зная, как его правильно сформулировать. Георгий перешёл на язык британских колонизаторов.
- А…ну вы же сказали, что не говорите по-колонизаторски…- поразился менеджер.
- Говорю, конечно, - скучно сообщил Георгий. – Если человек плохо знает мой язык, естественно, я сам предложу ему перейти на английский, зачем его мучить. Но тут иной случай. Ваш паренёк, находясь на службе, с утра пораньше специально подчёркивает, что конкретно НЕ ХОЧЕТ общаться со мной на русском. Ну, тогда выёбываться он может в другом месте. Ему, вероятно, славно осознавать - вот он не поговорит на русском, и кровавый режим у нас сию же минуту на бок завалится. Детский сад, штаны на лямках.

Последняя фраза была произнесена на оккупантском, но менеджер её прекрасно понял.
- Извините, - сказал он на оккупантском. – Этого больше не повторится.
- I hope so, - ответствовал Георгий на колонизаторском, и они разошлись.

Честно говоря, он даже удивился вежливости менеджера: ибо республика столь горда, независима и патриотична, что Георгий ожидал выступления против него целого отеля. В таком случае, Георгий адресовал бы менеджмент на хуй, и уехал в другую гостиницу, уснастив Интернет пиздатыми отзывами о качестве сервиса. Но этого не произошло.

Следующим утром, едва Георгий вышел на завтрак, осчастливив весь персонал своим появлением, вьюнош как ни в чём не бывало пластмассово приветствовал его.
- Hello.
- Вы - хуй, - спокойно проинформировал его Георгий.
- Что?! - от неожиданности и шока вьюнош внезапно вспомнил оккупантский.
- Я говорю, доброго вам здоровья, - любезно улыбнулся Георгий. – А вам что показалось?

Вьюнош побагровел и промолчал. Георгий поддержал его ласковым взглядом. Парень явно очень большой патриот, но просто плохо знает русский язык. А в таком случае, получив пожелание здоровья, довольно легко ошибиться.

(с) Zотов

John Whitehead's Commentary - Brace Yourselves: A Tsunami Approaches

Brace Yourselves: A Tsunami Approaches

John Whitehead's Commentary

Brace Yourselves: A Tsunami Approaches

By John & Nisha Whitehead

October 15, 2024

“What happened here was the gradual habituation of the people, little by little, to being governed by surprise; to receiving decisions deliberated in secret; to believing that the situation was so complicated that the government had to act on information which the people could not understand, or so dangerous that, even if the people could understand it, it could not be released because of national security... And all the crises and reforms (real reforms, too) so occupied the people that they did not see the slow motion underneath, of the whole process of government growing remoter and remoter.”—Historian Milton Mayer, They Thought They Were Free: The Germans, 1933-45

Brace yourself: a tsunami approaches.

While we squabble over which side is winning this losing battle to lead the country, there is something being concocted in the dens of power, far beyond the public eye, and it doesn’t bode well for the future of this country.

Anytime you have an entire nation so mesmerized by the antics of the political ruling class that they are oblivious to all else, you’d better beware.

Anytime you have a government that operates in the shadows, speaks in a language of force, and rules by fiat, you’d better beware.

And anytime you have a government so far removed from its people as to ensure that they are never seen, heard or heeded by those elected to represent them, you’d better beware.

We’ve got to get our priorities straight if we are to ever have any hope of maintaining any sense of freedom in America.

As long as we allow ourselves to be distracted, diverted, occasionally outraged, always polarized and content to view each other—rather than the government—as the enemy, we’ll never manage to present a unified front against tyranny (or government corruption and ineptitude) in any form.

Mind you, by “government,” I’m not referring to the highly partisan, two-party bureaucracy of the Republicans and Democrats. Rather, I’m referring to “government” with a capital “G,” the entrenched Deep State that is unaffected by elections, unaltered by populist movements, and has set itself beyond the reach of the law.

This is the hidden face of a government that has no respect for the freedoms of its citizenry.

So, stop with all of the excuses and the hedging and the finger-pointing and the pissing contests to see which side can out-shout, out-blame and out-spew the other.

Enough already with the short- and long-term amnesia that allows political sycophants to conveniently forget the duplicity, complicity and mendacity of their own party while casting blame on everyone else.

This is how evil wins.

This is how freedom falls and tyranny rises.

This is how good, generally decent people—having allowed themselves to be distracted with manufactured crises, polarizing politics, and fighting that divides the populace into warring us vs. them camps—fail to take note of the looming danger that threatens to wipe freedom from the map and place us all in chains.

The world has been down this road before, as historian Milton Mayer recounts in his seminal book on Hitler’s rise to power, They Thought They Were Free.

We are at our most vulnerable right now.

The gravest threat facing us as a nation is not extremism but despotism, exercised by a ruling class whose only allegiance is to power and money.

We’re in a national state of denial, yet no amount of escapism can shield us from the harsh reality that the danger in our midst is posed by an entrenched government bureaucracy that has no regard for the Constitution, Congress, the courts or the citizenry.

No matter how often the team colors change, the playbook remains the same. The leopard does not change its spots.

Scrape off the surface layers and you will find that nothing has changed.

The police state is still winning. We the people are still losing.

In fact, the American police state has continued to advance at the same costly, intrusive, privacy-sapping, Constitution-defying, heartbreaking, soul-scorching, relentless pace under the current Tyrant-in-Chief as it did under those who occupied the White House before him (Trump, Obama, Bush, Clinton, etc.).

Consider for yourselves:

• Police haven’t stopped disregarding the rights of citizens.
• SWAT teams haven’t stopped crashing through doors and terrorizing families.
• The Pentagon and the Department of Homeland Security haven’t stopped militarizing and federalizing local police.
• Schools haven’t stopped treating young people like hard-core prisoners.
• For-profit private prisons haven’t stopped locking up Americans and immigrants alike at taxpayer expense.
• Censorship hasn’t stopped.
• The courts haven’t stopped marching in lockstep with the police state.
• Government bureaucrats haven’t stopped turning American citizens into criminals.
• The surveillance state hasn’t stopped spying on Americans’ communications, transactions or movements.
• The TSA hasn’t stopped groping or ogling travelers.
• Congress hasn’t stopped enacting draconian laws.
• The Department of Homeland Security hasn’t stopped being a “wasteful, growing, fear-mongering beast.”
• The military industrial complex hasn’t stopped profiting from endless wars abroad.
• The Deep State’s shadow government hasn’t stopped calling the shots behind the scenes.
• And the American people haven’t stopped acting like gullible sheep.

So you can try to persuade yourself that you are free, that you still live in a country that values freedom, and that it is not too late to make America great again, but to anyone who has been paying attention to America’s decline over the past century, it will be just another lie.

The German people chose to ignore the truth and believe the lie.

They were not oblivious to the horrors taking place around them. The warning signs were definitely there, blinking incessantly like large neon signs.

“Still,” historian Robert Gellately writes, “the vast majority voted in favor of Nazism, and in spite of what they could read in the press and hear by word of mouth about the secret police, the concentration camps, official anti-Semitism, and so on.”

The German people backed Hitler because for the majority of them, life was good.

In a nutshell, life was good because their creature comforts remained undiminished, their bank accounts remained flush, and they weren’t being discriminated against, persecuted, starved, beaten, shot, stripped, jailed and turned into slave labor.

Life is good in America, too.

Life is good in America as long as you’re able to keep sleep-walking through life, cocooning yourself in political fantasies that depict a world in which your party is always right and everyone else is wrong, and distracting yourself with bread-and-circus entertainment that bears no resemblance to reality.

Life is good in America as long as you don’t mind being made to pay through the nose for the government’s endless wars, subsidization of foreign nations, bloated workforce, secret agencies, fusion centers, private prisons, biometric databases, invasive technologies, arsenal of weapons, and every other budgetary line item that is contributing to the fast-growing wealth of the corporate elite at the expense of those who are barely making ends meet—that is, we the 99%. 

Life is good in America for the privileged few, but as I make clear in my book Battlefield America: The War on the American People and in its fictional counterpart The Erik Blair Diaries, it’s getting worse by the day for the rest of us.

So, please spare me the media hysterics and the outrage and the hypocritical double standards of those whose moral conscience appears to be largely dictated by their political loyalties.

Anyone who believes that the injustices, cruelties and vicious callousness of the U.S. government are unique to any one particular administration has not been paying attention.

WC: 1251

ABOUT JOHN W. WHITEHEAD

Constitutional attorney and author John W. Whitehead is founder and president of The Rutherford Institute. His most recent books are the best-selling Battlefield America: The War on the American People, the award-winning A Government of Wolves: The Emerging American Police State, and a debut dystopian fiction novel, The Erik Blair Diaries. Whitehead can be contacted at staff@rutherford.org. Nisha Whitehead is the Executive Director of The Rutherford Institute. Information about The Rutherford Institute is available at www.rutherford.org.

Publication Guidelines / Reprint Permission

John W. Whitehead’s weekly commentaries are available for publication to newspapers and web publications at no charge. Please contact staff@rutherford.org to obtain reprint permission.

Кратка история на «никой не иска да работи нормално»

 

(Аз като капиталист съм напълно съгласен. Никой (ругатня) не иска да се учи и работи нормално.)

Като прочетох този коментар и се замислих, а къде пък това вече съм го чувал?

 

Ама верно ли, че вече 130 години никой не иска да работи нормално? Ужас, просто как сме оцелели??

Или така — или от XIX век до някого не стига простата истина, защо за тях никой не иска да работи "нормално".

Капитализмът: капан за маймуни

 

Хората от векове се мъчат да разберат как капитализмът се превръща в кошмар, ако всяко частно лице се стреми към своята печалба. Но как може да се получи отрицателен резултат, когато се събират положителни стойности? Всеки е искал печалба за себе си, а в крайна сметка всички се оказват на загуба. Как е възможно това?!

Осъждайки зверствата на капитализма, марксистите твърдяха, че колективното планирано производство ще бъде по-печелившо и ще надмине „пазарната анархия“. Но когато се оказа, че колективното производство е по-малко доходоносно от частното, марксистите се отказаха, разочаровани от реалността, която не оправда техните очаквания.

Епигоните от КПСС, интелектуално второстепенни се влачеха след западната обществена мисъл, която до началото на 80-те даде неолибералната революция, чийто идеолог беше М. Тачър, а в САЩ лицето на движението стана актьорът Роналд Рейгън, едва ли разбиращ какво са му дали да прочете.

Малцина помнят, но през 70-те години ХХ век „конвергенцията на системите“ достигна своя връх: не само СССР се сближаваше със Запада, но и обратното. Изглеждаше, че двете страни са на път да постигнат консенсус и да преодолеят цивилизационния разкол. Там ще вземат (и вече вземаха) най-доброто от нас, ние ще вземем най-доброто от тях, и както пееха – «в космоса в съвместен валутен полет»…

Тачър, яростен враг на съветската система, също воюваше с т.нар. „английски социализъм“ — продукт на конвергенцията. Тачър насочи предизборната си критика към вътрешния враг, който тихомълком се опитваше да социализира обществото. Тя заяви (14 октомври 1983 г.): „Няма държавни пари, има само пари на данъкоплатците“ и подчерта, че ако Торите не вярват, че частната собственост е един от стълбовете на индивидуалната свобода, то по-добре да станат социалисти и с това да се приключи.(30 януари 1975 г.)

 «Социалистите викат «Власт на хората!» и вдигат юмрук. Всички ние знаем, какво означава това: «Власт над хората. Власт на Държавата» (15 март 1986).

«Общество като такова не съществува: има само мъже и жени, и още има семейства».(23 септември 1987).

Неолибералната революция започна през 70-те години, а лидерите на КПСС просто я последваха, примирявайки се с мисълта, че няма да има „европейски социализъм“, а само европейски капитализъм.

„Ами тогава и ние!“ – казаха те.

+++

Какъв е проблемът с капитализма, при който всеки търси печалба според своите възможности? Може би те наистина са прави? – помислиха разочарованите от Госплана Лужини[1] от КПСС. Какво поощряваме освен мързел, безотговорност и инфантилизъм със социалните си гаранции? Ако всички бъдат принудени да работят усърдно, ще получим нация от спортисти и шампиони...

Но тези мисли доведоха до катастрофа, която Достоевски вече беше предсказал[2]. Икономистът трябва да обясни икономическите причини за това:

Един от законите на икономиката е, че разходите за възстановяване на ресурсите увеличават себестойността на продукта. Това прави хищническото управление по-печелившо на кратки разстояния, отколкото рационалното. И това е факт от обективната реалност, на който игра Тачър. 

Но спринтьорът, макар да побеждава на 100 метра, ще изостане на маратона. На 100 метрах спринтьорът, вложил се изцяло леко ще «бие» маратонеца. Той ще достигне финиша значително по-рано, и всички ще разберат (ибо фактите са упорити): системата за бягане на спринтьора е далеч по-ефективна от маратонската школа.

Но километр след километър спринтьорът ще издиша, а маратонецът, изостанал накъде далеч зад гърба му – ще държи равен бяг и равно дишане. Ако спринтьорът се опита да пробяга маратона така, както бяга сто метра, то инфарктът му е гарантиран.

Кучката Тачър открадна бъдещето на човечеството. Нея самите англичани погребваха в Англия с плакати «Дин-дон! Вещицата умря!» И тя не се заблуждаваше по този въпрос. Тя знаеше, че у пазара на частната инициатива има много ограничено време, затова и заложи пределно свити срокове за унищожение на СССР[3].

Тачър знаеше, че ако Съветският съюз не бъде разрушен в рамките на 20 години, ще стане ясно, че капитализмът е изчерпан и губи в дългосрочен план. Затова в ход влезе всичко (при пълно съдействие на окултистите в КПСС, в нейното ръководство)

Колкото по-дългосрочни са програмите за възстановяване на използваните ресурси, толкова по-голямо бреме стават за себестойността на продуктите. Ако просто сечете гора, дървеният материал ще е по-евтин, отколкото ако след изсичането засаждате нова. Ясно е, че възстановяването на гора е скъп процес, чиито ползи ще се проявят едва след десетилетия.

Ако просто използвате кадрите, то това несъмнено е по-евтино отколкото исползвайки да готвите нови кадри. Процесът на образование на човека е 15 години (училище + ВУЗ), а ако тук се добави предучилищното образование и следващите повишения на квалификацията то повече. Това са разходи, разходи, разходи… Които могат и да се избегнат, ако се действа като хищник! Нали у вас, тук и сега, кадри вече има? И на вашият век ще стигне! А нови нека готвят не за ваша сметка (от което в резултат и се получава, че въобще не ги готвят). А освен тясно-профилно образование има още и обща култура, и тя също е на загуба! Никой до края така и не е сметнал колко  ще стува възпитание на «хармонично развитият човек на бъдещето», а нали този труд ще се оправдае не днес, ако въобще се оправдае.

Радея за печалбата на частниците, идеологът на глобалистите, първи глава на «Европейската банка за реконструкция и развитие» и постоянен член на Билдерберският клуб Ж.Аттали, заяви: «човек над 65 струва на обществото скъпо и грижата за увеличение продължителността на живота е безперспективна». Това не злобните комунисти, а Ж.Аттали измисли един вид сатирически лозунг: «Бъди ефективен, бъди пазарен: не се учи, не боледувай, отработал – умри!».

Не трябва да се мисли, че капиталистите са глупаци. Те са много умни люде, и прекрасно разбират към какво води икономията на частника от рекултивация сред дълговременно използване. Това са спринт и маратон: отначало вие получавате скок, подем на жизненото равнище, ръст на печалбите, а после всичко рухва. Но има надежда: вие ще умрете (капиталистите са смъртопоклонници), и вас това вече няма да ви засяга. Красиво поживяхме, и навреме си отидохме. И с мерзко хихикане оставяме на потомците да разгребват след нас… Макар че... ? Лидерите на Запад са все бездетни, «чайлдфри», нямат потомци…

Така че, ако се опитаме да действаме икономически рационално, печалбата на човек ще намалее, животът ще бъде като в СССР – стабилен, възходящ, но потребителски скромен (като минимум в обозримо бъдеще). КПСС-истите и БКП-истите не бяха готови за това, особенно късните («гулаш-комунистите»), те разчитаха, че организираното по ума производство ще задмине «анархията на пазара», и се сринаха.

И все пак истината е, че ако управлявате ресурсите рационално, ще получите по-добро качество на живот (животът ще преодолее трескавото безумие, ще стане по-спокоен, по-добър, човекът ще стане по-умен и образован, по-широко мислещ и т.п.), но няма да има превъзходство в потреблението.

+++

Капитализмът е „капан за маймуни“. Според легендата от Индия, за да се хванат маймуни, се използва съд с тесен отвор и в него се слагат вкусни семки. Маймуната стиска семките, но не може да извади ръката си, без да ги пусне. И така я улавят и убиват.

Като алегория на капитализма тази легенда е перфектна.

Частникът, стремящ се към своята печалба, не може да разхлаби хватката си. По-точно може, но не иска - жал му е за печалбата. Така той попада в цугцванг - ако управлява ресурсите разумно, огромните разходи ще го разорят. Но ако действа хищнически, спринтира, то след известно време неговите разрушителни действия ще се сумират с други такива от другите частници. Накрая цялото общество ще се разпадне и загине колективно. Когато количеството разрушения, внасяни в живота от хищниците премине в качество, скокообразно (след натрупване на негативните фактори).

 Решението е: СССР 2.0, с подобрения.

Но за това трябва да разхлабим хватката си. А за да го направим, трябва да престанем да бъдем маймуни.

И да станем хора...

 

Вазген Авагян, икономист, команда ЭиМ

----------------------------------------------

[1] Лужин - «теоретически» двойник на Разколников (Лужин) (по романа на Достоевски «Престъпление и наказание»). Теорията на Лужин е прието да се нарича «теория на целия кафтан». Тази теория е основана на убежденията, че всеки човек е длъжен да се грижи само за собственото си благополучие, нали именно тогава ще му останее цел кафтан; ако човек помага другиму, то цял кафтана няма да има ни у него, ни у този комуто той помага. Вижда се сходността на теориите на двата персонажа; теорията на Лужин се превръща в доведена до крайна точка теория на Разколников. 

[2] Ф. М. Достоевский. Престъпление и наказание: «—… По вашата теория се случи! — Как така по моята теория? — А доведете до последствията, които проповядвахте, и ще излезе, че хората може да се колят... — Моля ви се! — извика Лужин …»

[3] Ето речта на Маргарет Тачър на заседание на Американският нефтен институт през ноември 1991 г. В това време тя бе частно лице, напуснала поста премиер-министър предната година: "Съветският Съюз – това е страна, представляваща сериозна заплаха за западният свят. Аз говоря не за военна заплаха. Такава всъщност нямаше. Нашите страни са достатъчно добре въоръжени, в това число и с ядрено оръжие. Аз имам предвид заплаха икономическа. Благодаря плановата политика и своеобразното съчетание на морални и материални стимули на Съветският Съюз се удаде да достигне високи икономически показатели. Процентът на приръст на брутният национален продукт у него бе примерно два пъти по-голям от нашият. Ако при това отчетем огромните природни ресурси на СССР, то при рационално водене на стопанството у Съветският Съюз имаше напълно реални възможности да ни измести от световните пазари».

XXI век. Капитализъм, щастие, за*би!

Проблем с глада в страните от третия свят все още стои, например - в Британия! Но вие ще кажете - "Британия не е страна от третия свят". "Зависи откъде ще се погледне", ще отговоря, границите на "страни от третия свят" не е национална, а ще се изненадате - класова.

За какво всъщност става дума?

Ами за съжаление в Британия, гладът никъде не се е дянал, и това казвам не аз, а кметът на Лондон. Пресни са спомените, как в доковидните времена беше много популярен фонд за събиране на средства за обяд на децата от малоимущи семейства.

По думите на кмета на Лондон — Садик Хана, около 300.000 деца в Лондон и 4.000.000 деца във Великобритания не се хранят редовно (Т.е. ден-два се хранят, ден-два - не. На закуска и обяд се хранят, на вечеря - не)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Британската работническа партия от много години настоява да се въведат бесплатни обеди в училищата, тъй като е несправедливо част от децата да могат да обядват и се учат сити, а част от децата са принудени да се учат гладни. Но правителството на Великобритания има по-важни разходи — например, да спонсорира войни.

Кметът на Лондон също така отбелязва: «Защо Индия може безплатно да предостави храна на 150 млн ученици, а Великобритания не? Аз не мога да разбера това, то е зад границата на разбиране».

Ами уважаеми или не толкова кмете на Лондон - "Капитализъм, щастие, за*би!" Безплатната храна е безплатна от едната страна, а от другата страна трябва да се закупи и заплати, и на някого от това ще му падне печалбата! Ти нали знаеш, как работи капитализъЪма, м-м?

За маймуните и хората

 

"Ако маймуна би събрала и скрила банани повече, отколкото може да изяде, докато нейното стадо умира от глад учените биха изучавали мозъка и, за да разкрият патология.

Когато се намират особи, подобни на хора, които правят същото, те попадат на корицата на Forbes."

Фашизмът такъв какъвто е

С какво се отличава «правилният» православен руски фашизъм по Илин от най-обикновенният фашизъм?

С нищо.

С това можехме да приключим.

Но трябва да обясним защо.

Всичко се свежда до това, че същността на фашизма е една: да принуди обикновения човек, обикновеният работник – които, между другото, са абсолютното мнозинство – да работи до изнемога за изключително малка заплата.

Заплатата – по същество какво е тя? Част от това, което човек е изработил с труда си. А от останалото уважаемите хора вземат малка част за себе си. По правото на частната собственост. Работникът не работи в празно пространство, а някъде. Дори това да е магазин за цветя. Ето защо и собственикът на магазина малкичко взема. Но и след това не всичко е просто, защото магазинът е открит с пари от банката. И трябва да се плаща на банката. А банката, оказва се, също не е сама по себе си. Тя пак принадлежи на някои хора. Още по-уважавани хора. И те също имат своята малка част.

Добре е да си съсобственик на банка. А когато тази банка работи съвместно с някоя голяма корпорация, тогава е още по-прекрасно. Много работници – много малки части. Голям бизнес.

Но понякога се случва бизнесът, особено най-големият, да не може вече да се разраства. Няма накъде. Той, за негово нещастие, не е единственият такъв на планетата. В някои съседни страни може, но след това всичко е заето от други. И не го допускат, дори и да воюваш с тях. А няма накъде – трябва да се конкурираш с големия бизнес на тези други, дето не те пускат. Оцелява само един. Или ти, или те. Пазар. Конкуренция.

Само проблеми. Значи, трябва да се намери ресурс. А в такава ситуация няма много варианти: фактически само един – да се направи така, че работниците да работят повече и да ядат по-малко – тогава ще се намери ресурс за разширяване на бизнеса. Във вид на пот и кръв на работниците, разбира се.

И с това има проблеми. Работниците, макар и да не са уважаеми хора, все пак са хора. И искат да живеят по-човешки, а не като добитък. Освен това не са особено съчувствени към интересите на големия бизнес.

Трябва да им се обясни ситуацията. Че е време да се напрегнат… В името на висока цел, като Отечеството, духовни ценности и други, за които е благородно да се страда. И все по-често и упорито им се обяснява, че има родно и свое, а има и чуждо враждебно. Направо не можеш да им кажеш, че големият бизнес на уважаемите хора е в опасност и че трябва да го спасяваме с усилен труд и малка заплата. Трябва да се подменят понятията с по-приятни. Да се оправдае ситуацията.

И тук вече всеки показва на какво е способен! Пространството за фантазия е огромно. Искаш ли да обвиниш някоя нация за проблемите, искаш ли някоя категория граждани, а може и всички наоколо да наречеш врагове, като казваш, че ние сме добри, а те са лоши.

И ако гледаш на обвивката от идеи, да: фашизмът е различен навсякъде. Защото идеолозите му имат голяма фантазия. Там има велика култура, хилядолетен райх, държава-цивилизация с велика мисия непременно.

Но ако разгърнеш обвивката – едно и също: работниците, абсолютното мнозинство, в напълно нечовешки условия на съществуване, всичко в угода на големия бизнес на уважаемите хора – в това е същността на фашизма.

Но как да принудиш работниците да живеят като добитък? Една обвивка не може да бъде достатъчна дълго време. Особено когато красивите думи за родина, нация и духовни ценности спрат да действат поради упадък на жизнения стандарт.

Фашистите не разчитат на силно разбиране. Всичко е предвидено. Те създават предварително отряди от активисти, обучени в специална форма на патриотизъм. Те са винаги готови да цапнат по главата тези, които не са съгласни да подкрепят големия бизнес с труда си на почти безвъзмездна основа. Прякото физическо въздействие е по-разбираемо от думите.

Разбира се, има и яростни противници на фашизма. Несъгласни, които разобличават това явление в неговите зародиши. Различни хора. Но сред тях се срещат и такива, които казват, че източникът на фашизма е големият бизнес. И че го промотират отделни уважаеми хора, когато техният голям бизнес е в опасност. И за да не се случва това, добре би било частната собственост върху различни производства да се превърне в обществена. Тогава малката част ще бъде за всички, а не за отделни личности. Това би било достатъчно за неща като безплатна медицина, образование, жилища, наука и други. Не толкова красиво като острови с дворци и яхти, разбира се, но много по-полезно за обществото като цяло.

Естествено, всички тези разговори не харесват особено на уважаемите хора, защото ако им отнемат малката част от големия бизнес, те ще престанат да бъдат уважаеми хора.

С тези умници, които всяват вълнения сред работниците и пречат на големия бизнес да се спаси с фашистки методи, трябва да се борим. И всячески да ги изкарваме лоши, измамници и служители на недружествени уважаеми хора. Тук "логиката" е проста: ако не са за родния голям бизнес, значи са за чуждия. А тъй като големият бизнес в рамките на специална форма на патриотизъм се нарича родина, излиза, че някои граждани всъщност са предатели на родината. Удобно. Тук вече специално обучените патриоти могат да влязат в действие. Ако не се оставяш да бъдеш превърнат в добитък, ако протестираш – предател на родината. При фашизма това работи не само на думи, но и на дела.

Всичко започва с красивите приказки на "велики философи" и "истински патриоти" за доброто и ценностите.

Фашизмът. Фашизмът навсякъде и винаги е еднакъв. Не гледайте обвивката.

Автор: Атомный Ледокол

«Изгорете, не раздавайте»

«Изгорете, не раздавайте» – заради ниските цени фермерите в Мароко изгарят реколтата от домати

Много хора смятат, че картините на унищожаване на храна и други продукти на труда са реликви от „дивия капитализъм“ на миналото. Въпреки това, с всяко ново събитие системата показва, че пейзажите от времената на Великата депресия не се канят да ни напуснат.

Както съобщават медиите, поради спад в продажбите и ниски цени фермерите в западно Мароко започнаха масово да унищожават отгледаните домати. Фермерите обвиняват неотдавнашните празници, твърде ниските цени и разходите за съхранение, които ги принуждават да вземат „единственото правилно“ решение.

Такава е логиката на пазара и тя може да се разбере. Но фермерите значително хитруват, когато не виждат друг начин за реализация на продуктите. Според международни изследвания, още през 2017 година в Мароко е имало над 1,5 милиона хора, които силно недояждат – при ясно изразени негативни тенденции, които само се засилват в последните години.

Баналното раздаване на излишъците би било благотворно... Но не и в рамките на капитализма. Унищожете, не раздавайте – такъв е вердиктът.

Източник: тг Диалектик.

P.S.

Междувременно Мароко е сред водещите износители на домати, като заема 4% от обема на световния износ на тези зеленчуци. Картината е приблизително същата, каквато беше със зърното в Антифашистката Империя на Доброто, например: ефективните атланти изнасят всичко, което не е заковано за пода в чужбина - включително доматите - защото там плащат повече. В същото време в страната има много недохранени бедняци.

Как би изглеждала ситуацията при неефективен социализъм? Дори не говоря за комунизма, където зеленчуците биха били напълно безплатни. При неефективен социализъм (мароканците) щяха да получат „ежегодно понижаване на цените“ в магазините, както и тонове преработени продукти – само от доматен сок можеха да направят – натурален, неразреден, без химически сурогати – с цистерни.

Цистерни с доматен сок щяха да отиват във всички училища, детски градини, заводски столови. Обяд: тук ти е солянка, кюфтета с макарони, ароматен пирог и няколко чаши сок – за всичко това една-и-двайсе марокански рубли, а в училищата напълно безплатно. Всичко, което човечеството е измислило да прави от домати – всичко щеше да заври и закипи. Щяха да построят много доматени заводи, а това са толкова много работни места, колкото буржоазията никога не би могла да създаде.

И изведнъж щеше да се окаже, че дори текущият обем не е достатъчен: когато хората наистина започнат да консумират домати, а не да ги продават, щяха да се увеличат добивите. Капитализмът изкуствено ограничава и задържа производството, защото дори с тези обеми не може да се справи: просто не може да реализира произведеното, изгаряйки, заравяйки, унищожавайки труда на хората и времето на единствения им живот. Те биха могли да използват част от живота си за саморазвитие, пътувания, общуване с приятели и близки – тази част от живота, която се оценява със заплатата им, за която работят по 8-12 часа, макар че стойността на заплатата съответства на едва два-три часа труд. Но вместо това те прекарват по-голямата част от живота си в производството и заравянето на произведеното в земята. Поради това те трябва да бъдат невероятно щастливи и да обичат живота си.

 

Хренос Христозопулос 

Супата, в която всички се варим.

Американският обикновен човек, представител на така ценния за властта "дълбок народ", малко се различава от обикновените хора в която и да е друга страна. Това е воинстващият еснаф. Както всеки повече или по-малко заможен еснаф, докато е сит, той обича да поучава.

— Вие сте бедни, защото не работите достатъчно. Учете се да работите като американците, вземете пример от тях, и вашата страна (Русия, Украйна, Перу, Гватемала, Румъния и т.н.) ще стане толкова процъфтяваща. Трябва да работите, а не да завиждате.

Слабите опити да намекнете, че средният китаец или индиец работят много повече от американеца, но все още не могат да се измъкнат от бедността, лесно се отбиват с аргумента:

— Америка е страна на свободата и иновациите. Затова там, където китаецът и индиецът са принудени да се занимават с тежък физически труд, Бил Гейтс, Стив Джобс и Илон Мъск създават нови технологии. Трябва много да се работи, но по-добре да се работи с главата. Колко Нобелови лауреати имате? Учете се от Америка. И спрете да завиждате.

Когато отново се опитате да възразите, привеждате потискащата статистика за американското училищно образование, посочвате, че не американците съставляват мнозинството победители на международни олимпиади, а сред нобеловите лауреати все по-често има китайски фамилии, това също се отхвърля мигновено:

— Америка е открита страна. Тя знае как да прави бизнес. Затова, дори ако нашите иновации имат неамерикански произход, това говори само за това, че нашите предприемачи са най-добрите в света, а нашият инвестиционен климат е най-привлекателният. Затова идеите, парите и дори самият Бог избират Америка. Не трябва да завиждате.

По този начин, превъзходството на Америка и правото на американския обикновен човек да живее добре се свеждат до тезиса: американският бизнес е най-добрият в света.

Разказване на "дълбокия народ" за това, че успехът на американския бизнес се основава на векове на обикновен грабеж – използването на труда на роби, емигранти, извозването на суровини от колонии, завладяването на земи и изселването на местното население – е безсмислено. Мигновено се включва алгоритъмът:

— А ти случайно да не си комуняка?

Но американският еснаф не е уникален. Той е като две капки вода прилича на немския еснаф (припомнете си известния филм на Ром), руския еснаф, украинския еснаф, китайския еснаф.

Докато костеливата ръка на безработицата не го хване за охраненото гърло, той никога няма да си признае, че всеки капитал започва с присвояване, кражба. В страха си от загуба на положението си, еснафът по-скоро ще бъде готов да убива или да се примири с необходимостта от убийства (включително масови), отколкото да започне да разбира обстоятелствата, които насъскват хората един срещу друг.

Целият свят на капитализма е по своята същност добре (до ниво на държава) или не много добре (до ниво на анархия) организирана престъпност. И в този престъпен свят по дефиниция няма праведници.

Добродетелният американски (а впрочем, само ли американски?) айтишник, който обслужва гигантска корпорация, косвено участва в грабеж, защото корпорацията граби. Художникът, който продава своите картини на Рубльовка, не "се занимава с творчество", а се занимава с разпределение на награбеното, защото неговите купувачи... грабят. Журналистът на държавен или частен телевизионен канал не "си върши работата", а съучаства в грабеж, защото буржоазната държава е инструмент за грабеж в ръцете на капиталистическата класа. Свещеникът,...

Впрочем, достатъчно.

Не става въпрос за това, че айтишникът, художникът, работникът или капиталистът са кръвожадни сволочи. Става въпрос за това, че по този начин се вари супата, в която всички ние плуваме.

И напълно логично главният враг на излизащия извън себе си обикновен човек става този, който започва да разклаща тенджерата малко по малко, поставя под съмнение рецептата.

Та нали "комундерите" лишават света от равновесие?

 

 

Защита на традиционните ценности според Майк Джонсън, лидер на републиканците в Конгреса:

— Трябва да изгоним тези woke, тези прогресисти и левичари. Нали така? Те имат съвсем различна визия за Америка. Искат да разрушат нейните основи и да ни потопят в безгранична, беззаконна марксистка, социалистическа утопия.

Източник: тг Агитпроп.

«Защо да плодим нищета?» (народна тъпост, 1970). Първи признак за загуба на пасионарност

И така, руснаците от 1970 г. насам признават единствено парите като уважителна причина за човешкия живот. Нямаш ли пари – нямаш право да живееш. И това са децата на победилите работници и селяни, „пролетариата“. – парадокс?

Не, това е загубата на пасионарност, а заедно с пасионарността изчезва – сякаш е изрязана – част от мозъка. Тази част е разбирането на духовността. Любопитството, увлечението, стремежът, безкористността – всичко това не се възприема от такъв урязан мозък.

Не е случайно, че през 1956 г. на 20-ия Конгрес Хрушчов провъзгласи, че нашата Цел е „да удовлетворяваме по-пълно нарастващите материални нужди на народа“

https://www.litres.ru/book/aleksey-germanovich/zakrytyy-doklad-n-s-hruscheva-na-xx-sezde-kpss-revolu-69845542/chitat-onlayn/?page=7

Други просто не можеха да си представят. И Конгресът не можеше. И народът не можеше – част от мозъка вече беше изрязана.

Този Конгрес беше закрит. А открито Целта „Само плюскане!“ беше провъзгласена на 22-ия Конгрес през 1961 г. https://vk.com/wall-84794881_31062

И народът отново не можеше нито да възрази, нито да добави нещо.

-----

А ако човек е увлечен учен, музикант, изследовател, пионер, отдал живот за Родината? Всичко това не се възприема от урязания мозък, само „материалните потребности“.

(съответно, комунизмът се възприемаше като „всичко и за безплатно“)

Сравнете с „Беден, но честен“, „Бедността не е порок“, „Щастието не е в парите“ (19-ти век). Народът още помнеше тези поговорки и, за да ги смачка и да се оправдае, измисли към тях продължения – помните ли какви?

Сега ясно ли е кой народ предаде своята страна „за джинси и дъвка“? Лишеният от пасионарност народ – той разбира джинсите и дъвката, но „страната“ – не разбира.

А пасионарността ни беше лишена от геноцида на две поколения пасионарии от 1914 до 1945 г. – но не съвсем. Остана едно десетилетие във всяко поколение, където пасионарността се е запазила малко – виждате ли го?

Ето го, графика на пасионарност

Помня как през 1980-те се редяха километрови опашки за "Юнона и Авось" и други, хората заемаха места от нощта – искаше им се нещо духовно. (а какво точно – сами не знаеха).

И видях копие на това през 2010, точно след едно поколение (30 години) в същото това десетилетие, тоест поколение деца на онези, които стояха на опашки за Серова. Също за духовност – каква? Някаква, каквато и да е.

А имаше ли нещо подобно през 1950-те? Разбира се – това е Разведряването! От 1957 до 1962, тълпи се събираха на поетите. Евтушенко, Ахмадулина, Вознесенски – тези имена сте чували, но стиховете не сте чели, неинтересни, а тогава хората се струпваха за духовност.

Искаше им се нещо „такова“.

А сега къде сме? Правилно – на път към поредното дъно. Нашият Застой-3. Подемът ще започне около 2035, пикът ще е през 2040.

Затова ни е странно да си представим, че някога хората се струпваха… да слушат стихове! Не разбираме. Точно затова и не разбираме, защото част от мозъка е изрязана, липсва. (а не защото сме поумнели).

Това е първият признак на загубата на пасионарност – Духът на нацията се изрязва от мозъка. Остават само „материалните потребности“, и то „увеличените“.

Какво, изненадани ли сте да разберете, че това не е пробуден велик ум, а липсваща част от мозъка? Но така е.

Наталья Гончарова

 

Помните ли любимият анекдот на либералите?

Помните ли любимият анекдот на либералите? За баба емигрантка, която в лондонско имение плаче за съдбата на напуснатата Русия:

„Болшевиките искат да няма богати. А аз при бащицата-цар винаги мечтаех да няма бедни!“

Забавно е, че в доклад пред XVII конгрес на ВКП(б) през 1934г другарят Сталин говори и за това:

„Лозунгът „да направим всички колхозници заможни“ означава призив – да унищожим последните остатъци от капитализма чрез укрепване на икономическата мощ на колхозите и превръщане на всички колхозници в заможни труженици.“

Това и в първите години на Съветската република бе ехиден тезис на враговете на комунистите. Вижте – болшевиките още от Ленинско време се опират на беднотата. Чакайте – те всички ще направят бедни! Подло разсъждение, ето как му отговаря другарят Сталин:

„Що се отнася до това, че без съществуването на беднота уж били немислими нито болшевистката работа, нито социализмът, това е такава глупост, за която е неудобно дори да се говори. Ленинците се опират на беднота, когато има капиталистически елементи и има беднота, която капиталистите експлоатират. Но когато капиталистическите елементи са разгромени, а беднотата е освободена от експлоатация, задачата на ленинците не е да укрепят и запазят бедността и беднотата, предпоставките за чието съществуване вече са унищожени, а да унищожат бедността и да издигнат беднотата до заможен живот. Би било глупаво да се мисли, че социализмът може да бъде изграден на основата на бедност и лишения, на основата на съкращаване на личните потребности и намаляване на жизнения стандарт на хората до нивото на живот на беднотата, която пък самата не иска повече да остане бедна и се стреми към заможен живот. Кому е нужен такъв, с позволение да кажа, социализъм? Това би било не социализъм, а карикатура на социализма. Социализмът може да бъде изграден само на основата на бурен растеж на производителните сили на обществото, на основата на изобилие от продукти и стоки, на основата на заможен живот на трудещите се, на основата на бурен растеж на културността.“

По материали от конгреса. И ние комуняките можем в хумор, че и да отговорим на хумора тоже! А можем и документи да четем.

Отговорен капитализъм

 

Бивш сътрудник на американската корпорация Boeing расказа секрети на компанията. В частност съобщи, че при производство на самолети от модела Boeing 787 Dreamliner са се използвали компоненти, изписани за вторични суровини. Според неговите думи, не по-малко от 50 хиляди бракувани детайли сега стоят в самолети, които изпълняват полети по цял свят.

Механикът на компанията Strom, която е подизпълнител на американската аерокосмическа корпорация Boeing Ричард Куевас съобщи, че „животът му се е преобърнал“, след като започнал да говори за нарушения при производството на самолетите Boeing, пише Newsweek. Експертът вдигнал тревога, след като узнал шокиращи подробности относно безопасността на самолетите. Според него, получената информация е само „върхът на айсберга“.

Основната причина, поради която корпорацията нарушава регламентите за сглобяване на самолети, е скоростта. По думите на Куевас, това се прави, за да може началникът (в оргинала - мениджърът - бел.пр.) да получи „добър бонус“. Затова често скоростта се поставя над качеството.

Ричард Куевас не е първият служител на компанията, който е заговорил за проблеми в Boeing. По-рано с разкрития излязоха Джон Барнет и Джошуа Дийн. Обаче след известно време те починаха при загадъчни обстоятелства. Дийн беше на 45 години, водеше здравословен начин на живот и нямаше здравословни проблеми. Той почина в болница поради усложнения от пневмония. През 2022 година Джошуа Дийн откри груби нарушения при производството на Boeing 737 MAX по време на една от проверките. Той докладва за това на ръководството, но ситуацията беше игнорирана. В хода на същата проверка той не забеляза друг дефект, за което в крайна сметка беше уволнен.

Тялото на Барнет беше намерено в колата му през март, а полицията съобщи за самоубийство. Той съди Boeing и обвинява компанията в нарушаване на производствените стандарти. В деня на откриването на тялото Барнет трябваше да дава показания в съда.

По-рано The New York Times съобщи, че компаниите Boeing и Airbus използват в производството детайли от титан с фалшиви сертификати за съответствие на метала. Във връзка с това започна разследване за установяване на последствията.

Известно е, че Boeing има проблемен модел — 737 MAX. В края на миналата година Федералното авиационно управление (FAA) на САЩ поиска от авиопревозвачите да проверят самолетите от този модел за дефект в системата за управление на руля. По-рано експлоатацията на Boeing 737 MAX беше спряна след две катастрофи. Един самолет се разби в Етиопия през 2019 година, загинаха 157 души, а вторият — в Индонезия, с 189 жертви. Причината за двете катастрофи беше неизправност в системата за подобрение на характеристиките на маневреността (MCAS).

https://cont.ws/@Colonel-Cassad

Работодатели, ние никога няма да бъдем братя.

 Оргинал https://pikabu.ru/story/rabotodatelyam_nikogda_myi_ne_budem_bratyami_11551717

Трябва да приемете, че вие и наемниците (ние) сме антагонисти, също както възложителите и изпълнителите. Никакви компромиси, които да ни обединят не са възможни, нужен е само фактът на съществуването, а вашето благополучие за нас (работниците) е толкова безразлично, колкото е нашето благополучие за вас. Каквито и убеждения да ви представят учебниците, коучите или самохвалците-конкуренти, нищо друго освен ласкателства и преструвки няма да получите, а вашето „ние сме семейство“ винаги ще бъде възприемано като опит да получите повече от работника безплатно, и НИКАК иначе. Работата не за процент винаги ще бъде на „отбий си номера“ с някаква степен на преструване на любов към фирмата, но винаги с камък зад пазухата. Умните работодатели разбират това, глупавите никога няма да го разберат...

На работниците им трябват 5 дни в седмицата, 8 часа (с един час за обед и два 15-минутни почивки), 28 дни отпуска изцяло (без изисквания да се вземат не повече от 2 седмици наведнъж, разбивка само по усмотрение на работника). Всички условия, които са по-лоши от тези – вече са причина да ви мразят и да ви избягват, а не просто нормативно да ви презират при горепосочените условия. На работниците им е нужна заплата от сто хиляди. Всичко, което е под сто – е социална помощ за оцеляване с различна степен на щедрост. Ако предлагате по-малко – това е причина да ви мразят и да ви избягват. Работниците никога няма да се грижат за вашия бизнес и да се стараят в работата, по същата причина, поради която вие никога няма да се грижите за делата на работниците и да се стараете за тях. От гледна точка на работниците вие (работодателите) сте поглъщатели на свободно време, сили, здраве, настроение, семейство, свободно време, хобита и мечти, стараещи се да погълнат всичко това безплатно, ако е възможно, и дори да внушат на работника чувство на благодарност и вина. И обикновено работниците са прави в своите оценки, вие сте точно такива. Всичко е справедливо.

При тези обстоятелства да изисквате от работниците искрена грижа и почит, да очаквате това и да се разстройвате, когато не го получавате – това е вашата лична грешка и неврастения. Заслужавате го ако сте толкова наивни.

Да, има изключения, това са кариеристите и хората, които са запалени по работата, първите се преструват, че обичат фирмата, вторите дават качество без принуда, но те са изключително малко, и това, че ги приемате за еталон на кандидат, е ваша грешка и наивност.

Можете да си оставите по-малки доходи и да инвестирате повече във фонд за заплати, привличайки хора на фона на вашите мракобесни колеги, които разчитат на митична опашка зад вратата, но алчността и желанието да живеете в лукса на цигански барон или кубански полицаи няма да позволят това на повечето от вас.

Можете да призовете силите на ада: демони от средноазиатския ад, и това сега е често срещано решение, но ще страдате не по-малко, а в перспектива повече, защото тези ваши демони ще превърнат обществото от условно европейско в безусловно "туркестанско", от което самите демони бягат, и вашите деца ще вият тук.

А докато – продължавайте да се чудите на мързеливите хора, които не искат да увеличават вашето богатство за храна, и да ругаете властите, които разрушиха техникумите и не ви отгледаха техници и работници.

Всичко ще си върви по реда и не във ваша полза. Както винаги: стиснатият плаща два пъти и тръгва на...

ВЪПРОСЪТ ЗА СОЦИАЛИЗМА – НЕ ВЪПРОС НА ВКУС, А НА ОЦЕЛЯВАНЕ

 

Хората обичат да използват израза „нормален живот“, но много по-рядко разясняват какво разбират под това. Искат, например, „нормален живот“ – а какъв е той? Защото, както е известно от класиката – „някому и кобилата е невеста“…

Ако говорим не с обикновен език, а с научен, ако дадем технически точно определение, то „нормален живот“ в нормалното разбиране (изключвайки садистите и мазохистите) е „консенсус за благоустройство“.

Изходната мисъл е много проста, и романистът Морис Дрюон, биографът на френските крале, я изрази грациозно: „монарсите могат да бъдат глупаци, но не могат да бъдат предатели“. Смисълът е, че върховната власт, освен себе си, няма кого да предаде!

 От гледна точка на простата логика и очевидния здрав разум, държавата като институт не е заинтересована в бедността и нещастието на своите жители. Първо, това са поданици, а какви данъци ще плащат, ако от глад ги люлее вятърът и нямат покрив над главата си?

Или, второ, вземете обществените работи, обществените нужди – полезни ли са за тях изтощени, слаби, болни, физически и психически увредени хора?

Още един аргумент, който обичат да привеждат държавниците – наборната служба. Държавата (или по-просто казано, царят) има нужда от войници. А ако те са изнурени и недохранени (както монархистът М. О. Меншиков, разстрелян от болшевиките, описва наборниците от епохата на Николай II), какви бойци ще са те? Нямат нито физическа сила за бой, нито морална устойчивост: за какво да воюват, за собственото си вечно недояждане?

Четвърто, бедността и нещастието многократно увеличават криминалната заплаха за обществото, подхранват престъпността, създават от безизходица крадци и бандити. И от съображения за хуманност – никой не иска в страната да се разпространяват бедността и нещастията, защото страданията на хората са неприятни за нормалния човек.

 Оттук възниква представата за „нормален живот“ като за консенсус на благоустройство. Само ненормални, мисли обикновеният човек, някакви маниаци и психопати могат съзнателно да желаят влошаване на живота на народа! Влошаването на живота – мислят привържениците на „нормалния живот“ – е следствие на нещастни случаи, катастрофи, накрая, добросъвестни заблуди (когато са вярвали в нещо погрешно, но искрено) – но никога не е съзнателната воля на хората, управляващи икономиката.

Ако човек е гол, бос, бездомен и гладен – това е лошо не само за него, но и за всички около него. Това вреди и на държавата, в която бедняците се лутат, и на делото на прогреса, науката и културата, с една дума, на всички инстанции на цивилизованото общежитие.

През 1947 година И. Илин, философ, изключително откъснат от реалността, написа поредните си наивни редове: „Известно е, че народните маси толкова по-рязко завиват наляво, колкото повече се понижава жизненият им стандарт... бедността произвежда направо ляв психоз... умиротворението и високата конюнктура в света не обещават нищо на комунистите; докато хроничната бедност и новите войни – обещават много...“

Съдейки по логиката, Илин предлага да се отмени законът за задължителното, принудително обедняване на масите. Упс! Но такъв закон няма! Всяка власт ще ти кима и ще се съгласява по въпроса за благоустройството на живота на народа – а откъде тогава идва бедността и освен това вместо да се притъпи, с годините още повече се изостря?

Никой не спори, че да живееш година след година по-добре – е по-добре, отколкото да живееш година след година по-зле. Изглежда, че „нашите цели са ясни, задачите са определени“, вземи и създай „прекрасното светло утре“! Но не... Век след век нещата се получават през куп за грош или изобщо не се получават.

 Какъв е този странен, невидим враг, който изяжда отвътре „консенсуса за благоустройство“, който изглежда, че е необходим на всеки и не е неприятен за никого? На думи всички са за благото на народа – от краля до последния чистач, а на практика...

„Където и да погледнеш – навсякъде бедняци“ – така изразила впечатленията си английската кралица Елизабет (1533-1603 г.) от обиколката си из своята страна, в която бурно се развивал капитализмът и примерните отношения в областта на частната собственост.

След като кралицата казва така – тя явно не разбира откъде се вземат бедняците. Тя със сигурност не е издавала указ – всички да бъдат бедни. Те някакси сами са се появили, като мишки в купчина мръсни парцали...

Или може би Николай II съзнателно си е поставил целта „максимално да понижи жизнения стандарт на своите поданици“, за което не е ясно на кого, но изглежда – на него, на царя, вменява И. Илин?

Ако всички на думи са против – „а кой тогава го направи, м-м?!“

Повтаряйки празната демагогия от царско време, И. Илин (често го споменаваме, защото днес е популярен сред властите) много пише за „националните задачи на Русия“, за отношенията на любов, които трябва да свържат всички руснаци в името на общото дело, великите национални задачи и т.н.

В какво е ключовата грешка на Илин? В това, че той, бидейки страстен защитник на частната собственост и поставяйки всякакви „национални задачи“, той се разпорежда не със своето. И, горкият дори не разбира това…

Разбирате ли, частната собственост (която защитава Илин и неговите „бели рицари“) предполага, че в пространството на домейна има собственик (доминант), и понеже това е негова собственост – той се разпорежда там, както сам сметне за нужно. Нито Илин, нито ние с читателя, нито Петя Петров или Ваня Иванов или Ганьо Балкански или Джон Смит, а само собственикът, частникът, владетелят.

Илин може да говори каквото си иска – но собственикът ще прави не това, което иска Илин, а това, което сам си иска. И ако собственикът реши, че не му трябват руснаци – руснаците са обречени. Ако реши, че не му трябва Православие и въобще християнство – църквата е обречена.

Ако Илин не беше толкова откъснат от реалността, щеше да разбере, че преди да поставя някакви там национални задачи, първо трябва да изгони собствениците, да ликвидира тяхната власт над владенията – и чак тогава да налага свои порядки. А иначе как? Ще предписваш на частния собственик да бъде добър – а той ще те прати на майната ти… И ще се окаже, че или собственикът ще изчезне, или твоето предписание ще бъде използвано за тоалетна хартия!

 Неоднократно се налагаше да пиша, че частната собственост е зоологично явление, естествено в смисъл, че се базира на инстинктите на биосферата и е враждебно към държавата и всички други институции на цивилизацията.

Цялата тази аргументация, която привеждахме по-горе – за вредата и безполезността на нищетата на масите – се отнася до държавата и обществото, науката и културата, производството – но не и до частната собственост.

Преди всичко:

 А) Пазарното общество – това е общество, в което хората стават богати чрез икономии върху хората.

 Ако за държавата (дори за глупавата кралица Елизабет) тълпите от бедняци не носят нищо освен проблеми и неприятности, то за частния собственик тълпите от бедняци са:

1. Източник на евтина работна сила
2. Източник на икономии (не дадеш на другите – повече остава за теб)
3. Източник на покорност, на дресировка (работещите се плашат със съдбата на безработните)
4. Източник на бръснати фашистки бойци-терористи, готови на всичко за жълти стотинки.

Това, за което говори Елизабет I, удивявайки се на случващото се под нейния скиптър, на научен език се нарича:

Б) Самогенoцид на народа в условия на неопределен доход (каквото изтръгнеш от другите – е твое, каквото другите вземат – си загубил).

 Разбирате ли?

Не някакъв страшен външен враг, не марсианци от небето, дори не бандата на Елцин, на Луканов, на Бойко (всички те демонстрирали чудеса на непотопяемост при всеобщата ненавист към тях)...

А самите хора, в условия на неопределеност в разпределението на благата, започват да виждат в ближния си плячка! Стремейки се към лично обогатяване, всеки се опитва да изяде съседа си, а ако се обединява със съседа, то е само за нападение на „трето лице“.

Капитализмът, от една страна, развива производителните сили, за което говорят дори и неговите врагове (например, марксистите). Но, изглеждащият на пръв поглед парадокс е: заедно с развитието на производителните сили, по някаква причина, расте и количеството зло в обществото.

Всъщност, противоречие няма: човек не е бил интересен като жертва на грабеж, докато е произвеждал малко. Защо ти трябват роби, които, за да оцелеят, ще изядат толкова, колкото са произвели? С нарастването на производителността на труда нараства и мотивацията за поробване на човек от човека.

 Именно способността на капитализма да произвежда много развързва ръцете на криминалните общества, които завземат властта. Там, където има много брашно, могат да се намерят и множество брашнени червеи. А където няма брашно - откъде ще се появят паразитиращите върху него брашнени червеи? Криминалът, като паразит на производството, расте и се усилва заедно с производството, следвайки го плътно.

А когато се разрасне до глобална мафия, всичко се променя. Буржоазната демокрация се оказва не власт на народа, а власт на криминала, власт на престъпните общности, и това винаги се случва, защото такава система хората създават от самите себе си. Тя не пада на главата им от Луната; личната алчност на всички поражда успех в реализацията на тази алчност у някои, най-жестоките и най-ловките.

Когато народът се потапя в самогенцид, причинен от неопределеността в разпределението на благата, той не винаги разбира същността на процеса, вие от болка и ужас, отчаяно търсейки врагове, които са му устроили „такъв живот“ – намирайки ги ту в рептилоидите, ту в евреите, ту в коварния Запад, а понякога и в навсякъде присъстващата „ръка на Москва“ (когато пък американците се опитват да си обяснят защо животът им година след година става все по-лош).

 Всъщност, механизмът на самогеноцида на нацията е много прост и се задейства, когато частната собственост се освободи от авторитарния контрол на царе, КПСС или Рузвелт. Има материално благо и то ти е нужно. Но на другия човек също му е нужно. Или ти ще го изтласкаш – и тогава наградата е твоя: обладаването на това благо. Или той ще те изтласка – и тогава губиш благото.

Хората започват да се бутат все по-ожесточено, не само от алчност да вземат, но и от страх да не загубят всичко (който постепенно става доминиращ мотиватор). Хората се убиват един друг, изяждат се помежду си – но им се струва, че това го правят някакви рептилоиди, защото отговорът на въпроса на Достоевски „Кой уби? Вие-с и убихте“ е твърде мъчителен и неприятен за тях.

Ще слушат ли хората в такава кървава схватка Илин с неговите „национални задачи“? Тук бъдете спокойни: не. Хората, ежедневно напрягащи всичките си сили в борбата за лично съществуване, нямат и не могат да имат никакви абстрактни, общи за милионите задачи, и не само национални, а въобще каквито и да било.

Мнозина наивно вярват, че лекарството срещу самогеноцида на народа, причинен от война всички срещу всички за материални блага в неопределена (до схватка) принадлежност, е свободата и демокрацията. Такива хора са като онези, които се опитват да угасят пожар с керосин.

Изглежда, че наивните имат логика: ако се даде народу свобода на личността на всеки и демократични механизми за влияние върху властта, то народът няма да се убива сам. Лъжливата схема в техните глави съдържа някаква чужда за народа тирания, която мъчи народа, и самият народ-страдалец.

Но всъщност в пазарния самогеноцид на нацията няма никаква чужда за народа тирания (освен духовна: властта на невежеството, злобата и зоологическата глупост, безсъзнателността на масите). Народът в конкурентната борба сам себе си изяжда, защото не е в състояние да се издигне до абстракциите на собственото си единство. Това за теоретиците е „народ“, монолит, а на практика това е куп особи, които са в най-силна, вътривидова конкуренция (най-силната конкуренция, както отбеляза К. Лоренц - е при най-близките същества).

 Това са основите на онкологията: клетката, като стане ракова, се опитва да се размножава безгранично. И тя произвежда "метастази" - това означава, че изяжда другите клетки на собствения си организъм, за да стане самата по-голяма, по-голяма, да стане в крайна сметка единствена...

И колкото по-голяма свобода, колкото по-голям е изборът, който личността получава в такива условия, толкова по-свиреп става нейният грабеж. А от кого да се страхува? От жертвата на нападението, която поради това е жертва, защото е сметната за слаба? Или от Бога, за когото са научили, че не съществува? Преди грабителят се страхуваше от царя или Сталин, забраняващи хората да се изяждат взаимно, наказващи за людоедство. Но сега има свобода и демокрация - никой отгоре не ни бие за това! А животът е един, и искаме да го живеем красиво, така че децата ти да станат господари, а децата на конкурента ти - техни роби и т.н.

От западната демокрация наивните хора очакваха чудо на "благоразтворение на въздуси" - но тя се превърна в ад на терористично владичество на престъпни мафии, владичество на животнски страх и насилие, все повече смесено с дегенерация и наркократия (когато мафията, за да се отърве от човека-борец, се отървава от самият човек и го превъръща в полумъртво животно).

Но упрекът е към нас, теб и мен, приятелю-четателю! Защо очаквахме нещо различно от наркократията и владичеството на гангстерите от самогеноцида на нацията?! От къде взехме идеята, че от самогеноцида на нацията може да излезе светло бъдеще? Не нашето безумие ли породи всички последващи безумия?

 Ако няма планова икономика (при всички нейни недостатъци, особено остри на първия й етап на развитие, след който СССР не успя да продължи) - тогава принадлежността на благата е неопределена, разбирате ли? Принадлежността на благата не е определена, не е вписана в една обща тарифна мрежа: например, в зависимост от агресивността ти можеш да имаш и 10, и 100 апартамента - или може и да нямаш нито един. Колкото повече стъпчеш ближните си - толкова ще печелиш.

Това не е случаят, когато типовите апартаменти се раздават по един на човек - но на всеки. Бори се - и ще ти запишат девететажна къща. Предай се, хвърли оръжие - и ще умреш като бездомник в канавка...

И когато животът на хората това им обяснява директно, с примери и ярки илюстрации - вие искате ли хората да не се занимават с самогеноцид взаимно унищожение на хора? Е сега-а-а! Разбягаха се те да решават "национални задачи" по Илин или още някой! Те водят битка, не за живот, а за смърт, всеки с всеки, а вие искате те да решават общонационални задачи за вас? !

Разбира се, и цивилизациите (като породени от Колективния Разум) и държавите (като институции за организиране на съвместното съществуване) ясно повтарят английските "огради", които са изключително вредни и неизгодни. Слепец би забелязал, че приватизацията в Русия през 90-те години напълно повтори "оградите" в Англия, с изключение, че основният производствен ресурс в XX век вече не беше земеделски земи.

И като цяло, отново и отново: огради, които прекратиха обществената собственост, група изключително богати собственици, които са си захванали всичко след кръвавите боеве, ВСИЧКО, и маси от бедни, които толкова дразнеха кралица Елизабет в нейното пътуване из страната.

Не е учудващо, че и цивилизацията, представлявана от интелектуалци, културен слой, и държавата, когато малко се измъкнат от контузията и започнат да осмисляват националните си интереси - се опитват да овладеят и укротят необуздаността на частния собственик. Затова борбата за цивилизация и държавност се превръща в борба срещу частната собственост, като институция за свободно владение на производствените сили от непроизбрани и неназначени, като захващат правата самозванци - частните собственици на обществено значим комплекс за производство.

 Задачата на разумните комунисти, на пръв поглед, е много проста: да вземат производствените сили на капитализма и да ги почистят от престъпността, от произвола, твърдо и навсякъде да ги подчинят на закона. Когато задачата се формулира по този начин, всички са съгласни и НА ДУМИ никой не е против. Намерете някой, който открито и честно "натиска" за беззаконие!

Производствените сили на капитализма - са много добри, поне засега човечеството не е измислило нищо по-добро от тях. Масовото фабрично-заводско разширено възпроизводство на потребителски стоки - е очевидно по-умно и перспективно от ремеслената работа, натуралното стопанство, първобитните лов и събирателство и т.н. И само много глупавите комунисти, които не познават собствената си теория, ще се опитат да разрушат производствените сили на капитализма като такива (например, като разбиват машините като лудитите и т.н.).

Задачата въобще не е да се разрушат производствените сили на капитализма, а да се изчистят от тях престъпността, да се изхвърлят бандитизма и кражбите, измамите и терора, шантажът, измамата и измамата, накрая, формите на директен и косвен каннибализъм!

 Ние излизаме, казваме, че трябва да изградим живота в съответствие с закона и да почистим капитализма от престъпността: всички ни поздравяват. На предни позиции ни поздравява самият престъпен елемент, и частично дори искрено. В теория дори и уменят бандит разбира, че бандитизмът - не е, като да говорим на Кантовски език, "максима на всеобщо поведение"...

И ако се ограничим само с думи, демагогия, тостове, разговори в подкрепа на бедните - тогава и престъпността ще се ограничи само до аплодисменти. И може би дори ще ни връчи някакъв "Оскар" за нашата убедителна реторика...

Проблемът възниква само когато "декриминализаторът" премине от думи към дела. Тук вътрешната зоология на човека експлодира, всичките му по-низши инстинкти се разпалват от протест, цялото естество му е построено върху взаимното изяждане в биосферата...

Защото какво означава - регулиране живота във фабриката по закона? Всичко е определено от закона: продължителността на работния ден, социалните гаранции, заплащането на труда, което не може да бъде произволно намалено (повишено - моля, но за кого е това?), трудовата хигиена, качеството на продукцията според стандартите, и...

 Да предположим, че постигнахме това. Но къде е собственикът тогава? В какво е тогава съществото на неговата частна собственост, ако всичко във фабриката се регулира от обществените регулатори?

Собственикът изчезва, дори ако формално го "забравят" да го преименуват. Ти или аз можем всеки ден да се наричаме собственици, сутрин, обед и вечер, но това не ни прави собственици. Ключовият елемент на частната собственост е произволът. Когато ти решаваш, а не някой друг за теб.

На кратко, ако изчистим капитализма от престъпността, тогава той спира да бъде капитализъм. Той ще загуби частната собственост като своя основа. Частният собственик ще се разтвори в общественото регулиране като в киселина.

Затова, сред другото, частният собственик (държавата в държавата) взема инициативата: той самоначално предвожда "движението за демокрация", осъзнавайки в определен момент, че именно либерално-демократичните механизми предоставят на криминала най-голяма пълнота на власт и влияние, на сила.

Буржоазната демокрация на практика се оказва като сборище на крадци авторитети, всеки от които се страхува от другия авторитет, и поради това настоява за "регулярна сменяемост" на първите лица.

Защото ако първото лице седи на трона достатъчно дълго, то може да си представи, че е държавата, да слее личния си идентитет с държавата (L’État c’est moi). Ако счита, че "държавата - това съм аз", тогава започва да обслужва обективно-очевидните интереси на държавата, а не свободите на шайка приятели, които са го назначили за "главен".

Интересите на всяка държава са да направи така, че народът да не измира, гражданите да не изяждат граждани, да се увеличава броят на данъкоплатците и военнозадължените, а не да ги намалява, да бъдат те здрави и облагодетелствани (което е по-добре, отколкото да са бедни и болни).

 И така, основавайки се на очевидностите на държавническото мислене, такава държава започва да ограничава частните собственици. Тя живее живота на своите поданици и затова насажда живот по квадратни квартали. Ти имаш квадрат, който включва всички блага, необходими за живота, но и на твоите съграждани трябва да бъдат осигурени същите квадратни пространства за живот.

Ако държавата не се движи в тази посока, а вместо да плоди задомени - плоди бездомни – тя плоди развал на всички нива. Ако тя, вместо да използва всеки човекочас за своето развитие, създава изгодни армии от безработни, от които набира криминални бойци и всички антисистемни движения – тогава тя коя е?

То, че в морален смисъл такава държава е гнила, е ясно, но това дори не е най-важното. Със сигурност няма да изненадаш никого с аморализма в нашето време!

Най-важното обаче е, че технически казано - тя се унищожава сама, разрушава се отвътре. С неспособността си да събере хората около ясен и убедителен ориентир за обществена полза, тя все повече и повече ги събира около терора. И понеже не можеш да седиш на копия, тя унищожава мозъка на своите поданици, отравя го с наркотици и лудост, разрушава образованието и културата, за да унищожи логическото мислене (заедно с всякакви възможности за протест, убивайки в човека всякакъв вид мисловни възможности).

С помощта на тавистокските технологии за "диктатура без сълзи" такава антидържава поражда дегенерати от украински тип, които, когато им пикат в очите - искрено го приемат като божествена роса и поради това са психически неадекватни до костния мозък. Започвайки с подмяната на реалната законност с нейната номинална сянка (декларативно, на практика неработещо законодателство, имитация на законността) - капитализмът завършва с унищожаването на всякакъв реализъм, на всякаква психическа адекватност (дори до епидемия на самокастрация).

И с унищожаването на вида "разумен човек", т.е. мислещо същество, способно да бъде субект, превръщайки хората в неодушевени обекти, управлявани от кукловоди с дистанционно управление.

Свободата и демокрацията капитализмът използва не за да даде блага на народа, а обратното - за да отнеме всичко и да изложи нещата така, че "вие сами сте гласували за това".

Така капитализмът си създава капан, в който след сладката примамка следва остра кука в устата на капиталиста. Правейки ниските инстинкти, надразумната, извънчовечна и ирационална зоология своя опора, капиталистът става техен заложник. Първоначално той ги използва - но после те започват да го използват (и не можеш да избягаш).

Свободата и демокрацията, смесени с капитализма в противоестествено съчетание, пораждат мутант, чиято основна цел е унищожаване на институциите на държавността, гражданския дълг и цивилизационните общечовешки ценности.

Капитализмът, като се опира на зоологическият егоизъм, който все повече превръща човека в животно, използва свободата и демокрацията, за да разшири и задълбочи конкурентната омраза между хората, свободно и демократично издига измамник и нов измамник на пиедестал, който, от гледна точка на безмозъчната тълпа, "знае как да живее".

В такава ситуация вече не алчността води капиталиста (тя отстъпва на втори план) - а неизбежните закони на отсичане на "неподходящите за сатана" личности. Вътре в зверската свобода и демокрация, пропитани с ниските страсти, властта започва да се държи с подкупи, с армии от наемни убийци.

Този, който плаща повече за тях, ще потисне конкурента и ще остане в играта. Това означава, че увеличаването на експлоатацията вече не е за личното обогатяване на капиталиста, а за неговото оцеляване, за да не бъде изгонен, за да има достатъчно пари за заплащане на армия от извършители, които ще отблъснат набезите на сходни наемни армии.

Ако се отречем от социализма, идеята за почистване на производствените сили на капитализма от криминал ще доведе до нещо обратно (изцяло изразено в бандата на Байдън, която е възнаградена със зомби-президент): криминал без производствени сили на капитализма.

На бандата на финансовия капитал, която продава пари с терор и шантаж, които те сами безконтролно отпечатват (и които нищо не струват на самата банда) – вече не им са нужни заводи и фабрики, полета и мини. Самият производствен труд е обявен за "занятие за лузерите" в техните идеологии.

Той е обявен за нещо мъчително – над което се смее, което презират "винърите", които познават бандитската концепция за труд: работата е "клопка", този, който работи, е "пренебрегнат", авторитетът не може да работи, без да увреди авторитета си в тъмната среда и т.н. Това не е ново, в едно време даже и над Архимед се подиграваха, като подчертаваха, че механиката е занаят, а този, който е зает с нея, е нисък човек, който е загубил достойнството на аристократа.

Финансовият капитализъм предизвиква ужасно изтощение на производствените сили на традиционния капитализъм, върху които марксистите се мечтаеха да построят комунизма си (но техният атеизъм уби замисъла в самото начало).

Традиционният капитализъм обслужваше разумните потребности на потребителя, а дегенеративният мутокапитализъм обслужва изкривението, създавайки дегенеративни нужди, и после (създадени) ги кара да ги платят. Това е като да ви отровят първо – и после ви карат да платите за противоядието.

 В резултат мутокапитализмът положи огромен могилен кръст върху самото понятие за "нормален живот". Той не само не може да го създаде в реалността, но дори и да го формулира, да конструира представата за това как може да изглежда - не е способен.

Това, което бандите на Байдън и Зеленски считат за "нормално" - нито един психически здрав човек не може да го счита за нормално. Обратното, това, което психически здрав човек счита за "нормално" - е несъвместимо с правовия и моралния нигилизъм на американския сатанизъм, който вече отмени не само правото и моралните кодекси, но дори и критериите за психиатрична адекватност.

Задачата за почистване на криминала от производствените сили на капитализма "отпада" - защото криминалът на капитализма се е почистил от неговите производствени сили. Не вярвате ли - погледнете развалините на Детройт, бившия "град на моторите" или изгубените в наркотици улици на американските бедни квартали...

Самото представление за демокрация като гласуване от зомбита, напълно програмируеми, доведе до "украинския феномен", когато решиха да спестят на процедурата, в крайна сметка ненужна, защото зомбитата няма да забележат, че не са гласували. Тях ги е безразлично, дали да гласуват или не, защото на тях им е безразлично - да живеят или да умрат.

На въпроса "готов ли е съвременният мутокапитализъм да замести хората с биороботи?" идва мрачният отговор: "вече".

Но нашето спасение е в нашите ръце.

Ако сте стигнали дотук - значи, за човечеството, във вас, все още има надежда.

Да направим всичко възможно, за да се случи това!

 Александр Леонидов, команда ЭиМ.