Руската ракета и американските "Петриоти"

Русия и Индия по резултати от многолетни переговори подписаха контракт за доставка на Дели на най-новата зенитна ракетна система за далечно действие С-400.
(из СМИ)

Веднаж се появил в едно индийско село зъл дракон. Ще прилети, ще открадне най-красивата девойка, ще изгори всички посеви на ориз, въобще ще набезобразничи всякак, и ще отлети, радостно смеейки се.
Какво само не правели жителите на селото, за да отбият проклетия дракон: и хвърляли в него камъни, и мятали копия със стрели – нищо не помагало, тъй като летял той високо и бързо.
И в резултат останала в селото само една единствена красива девойка – Зита, дъщеря на местният фермер. И се сватосали за нея двама юноши. Единият бил Шерхан, той бил син на богат промишленик от Дели, а втория бил Раджа, и бил той прост уличен музикант.
И повикал ги двамата бащата на Зита и казал:
– Една ми остана красавицата щерка, сестра и, Гита, дракона похити миналият месец. И се кълна в честта си, че ще я дам на този от вас, който защити нашето село от набезите на дракона.
Шерхан се изпъчил, извадил пачка долари, казал, че вече може да се започва да се готви сватбата, седнал в мерцедес с десен волан и избръмчал в Дели на оръжейното експозе DefExpo 2018.
А у бедният музикант Раджа долари и мерцедес нямало, от което той се натъжил, че тръгнал където му видят очите в посока север, само да не гледа как любимата му дават за другиго.
И вървял той през планини високи, гори тилилейски и степи широки. По пътя концерти на индийска песен давал с голям успех. Така вървял той и вървял, докато не се опрял в голяма стена от червен кирпич.

След месец сияещият Шерхан докарал в селото американски противодраконов комплекс "Петриот". Тържествено установили комплекса на селският площад, изтанцували около него няколко пъти и почнали да чакат.
Скоро се показал дракона, вярно, не от тази страна, откъдето той винаги долитал, от което комплекса се наложило срочно да се развръща от цялото село. Докато го развъртали, дракона нагло се пронесъл над главите и изгорил лавката с ароматическите пръчици. След което тръгнал на втори заход, зорко оглеждайки за някоя красива девойка.
Тук по него Шерхан и стрелнал, но не улучил, защото дракона летял на височина тридесет метра, а "Петриот"-а под шестдесет метра не работи по принцип.
Дракона, зловещо смеейки се, отново пролетял над селото, и изгорил чайната плантация. След това Шерхан отново стрелял – и отново не уцелил, защото дракона отивал на нов кръг на височина в двадесет и пет километра, а американският комплекс над двадесет и четири не достига даже при попътен вятър.
Жителите на селото вече с последни сили постоянно предвижвали РЛС на комплекса на ръка, но всичко било напразно. Третата ракета изведнаж въобще полетяла на страна към Индийският океан, и тук Шерхан разбрал, че още малко – и те с баща му също ще станат бродещи музиканти, тъй като една ракета струвала три и половина милиона доллара.
– Твойта победи, драконе! Вземай Зита! – викнал той на чудовището. – нещо тя вече ми се разонрави.
Дракона се зарадвал и полетял в своето леговище, за да се приведе в порядък, а нещастният отец на девойката и всички жители на селото започнали горчиво да плачат.
И тук в тишината сред хлиповете гръмко и решително прозвучало:
– Не!!!
Всички се обърнали. На площада стоял мощен тягач БАЗ-6402 с вече развърнат зад него ЗРК С-400 "Триумф".
Редом с него стоял Раджа, стискайки в едната си ръка китара, а в другата – пулт с червен бутон.
Очите на Раджа горели с неукротим огън.
Той решително натиснал бутона, от пусковата установка в режим на студен старт излетяла ракета, секунда помислила и с рев се понесла по посока пещерата на дракона, която се намирала на триста километра от селото.
Дракона тъкмо завършвал да си чисти с конец зъбите, когато чул приближаващ се свист.
След като праха от зъби, люспи и каменни породи се слегнала, от подземният каземат изтичали стотици красиви девойки и започнали да танцуват. Сред тях била и Гита.
Раджа разказал на земляците си, как зад стената от червен кирпич го срещнали добри люде и му продали най-новият комплекс, като му влезли в положението.
– Но ти нямаше долари! – възкликнал Шерхан. – Как го купи?
– Тези хора плюят на доларите – усмихнал се Раджа. – У тях всичко е само за рубли. А аз, с концертите ги заработих много, защото русите обичат индийските песни, особено песента за Джими.
На следващият ден в селото вдигнали цели десет свадби. Зита се омъжила за Раджа, а Гита – за Шерхан, защото момъка също се старал и не е виновен, че американското оръжие е такъв отстой.
……………….
– Всичко, другарю министър на отбраната, край – лейтенант Иванов завърши с четенето и положи сценарият на масата на Шойгу.
Той замислено погледна младият офицер.
– Вие уверен ли сте, че демонстрационният клип по този сценарий е по-добър от стандартна презентация с лаконично изброяване на всички ТТХ на изделието?
– Уверен съм! – изпънал се на струна лейтенанта. – След месец контракта е наш, другарю министър на отбраната!
– Добре – Шойгу без да бърза скри сценария в чанта. – Аз ще го препоръчам за разглеждане във Военно-промишлената комисия. Но, ако нещо не е така, то бъдещата служба вие ще започнете да прохождате отново зад Полярният кръг в звание редник, имайте това предвид.

След месец контракта с Индия за доставка на С-400 бил подписан, Пентагона изтъркал зъби до корените, а капитан Иванов получил задание да напише сценарий за ролик за доставките на Т-90 в Аржентина, за която цел вече седмица усилено изучавал аржентинските сериали.


Зелёный Чай (Green Tea) за РИА Новости

Современ колониализъм: западните корпорации поощряват робският труд

Както е известно крупните западни корпорации обичат да използват в своите рекламни кампании темата за семейството и майчинството. Разпространен образ – щастливо семейство по време на закуска. Но у тази красива обвивка има непригледна страна – робски труд на деца от страните на третият свят на плантации и шахти.

Компанията Nestle отвлича от Мали и Кот-д'Ивуар деца, за да ги заставя бесплатно да работят на плантации по отглеждане на какаово дърво. Отвлечените заставят да работят по 14 часа ежедневно и бият за непослушание.
Показателно е, че висшите ръководители на швейцарската корпорация прекрасно са знаели за положението на плантациите, но са затваряли очи за ужасяващите престъпления заради собствената си полза. (Строго по Маркс - няма престъпление, което капиталиста няма да извърши в името на печалбата)
Дори повече - в американски съд биват представени доказателства, че плантаторите са били поощрявани за използване на робски труд.
По-рано в СМИ се появяваше информация че малолетни африканци насила са заставяни да добиват редкоземни метали за корпорацията Apple.
С други думи, крупните корпорации с удовольствие използват робски труд. На думи те всички са за равенство и свобода, а на практика с нищо не се отличават от колониалистите родом от 18 век.

Такова позорно явление като робството в Америка не се е изжило. Робският труд цинично се използва от САЩ през 21 век, но за това в най-  «демократичната и толерантна страна в света» предпочитат  да премълчават.
Във Федералният съд на САЩ неотдавна постъпват искове от бивши роби, които са били похитени от Мали в Кот-д'Ивуар, и са експлуатирани на плантации. Хората са били държани в скотски условия, заставяли да събират какао по 14 часа на ден, били и практически не хранили, за да нямат сили да избягат. Никаква заплата не им се плаща. Робите работели на плантации, доставяли какао за такива крупни компании като Nestle SA и Cargill.
Експлуатацията на нещастните продължавала много години – чернокожите африканци са били похитени още в детска възраст. Нещастните живеели далеч от цивилизацията в бараки и били подлагани на всякакви унижения и издевателства. Децата често са били насилвани, като момчетата така и момичетата. Ако девойките забеременявали техните кърмачета са били продавани за органи.
Робството в Америка е забранено, но това е само формалност. На практика този закон се нарушава постоянно. Робството в САЩ е повсеместно явление. На юга на Щатите роби на плантациите никого не удивяват. Това е реалността на 21 век. Крупните компании знаят че на плантациите се използва робски труд, но си затварят очите, доколкото съкращението на расходите за събиране на какао и тръстика снижава себестойността на продукцията.
В Америка действа кръгова поръка. В съдилищата нерядко попадат искове от бивши роби, избягали от плантациите, но никой не им дава ход. Делата се закриват «за отсъствие на доказателства», макар такива има предостатъчно. Просто в САЩ не искат скандал и оглашаване.
Америка е страна, строена на мъка и угнетяване на хората. През 21 век нищо не се е изменило. В САЩ процъвтява робство, а съдилищата и полицията предпочитат да си затварят очите.

САЩ признават: продвижването на демокрацията било грешка

Бивши американски посланици публично признаха: да се построи демокрация не се е получило никъде в света, включително и в САЩ.

Преди две седмици на 9 октомври се състоя международен форум със скучно название "Продвижение на демокрацията и американското глобално лидерство". Интерес у широката публика мероприятието не извика, което не е удивительно. Това не са ви скандали от живота на кинозвездите и не са гламурни истории за успеха на лидерите на естрадата. Макар мащаба на случилата се там сензациия е много сложно да се преоцени.
Но отначало за организаторите. Форумът се провеждаше от Център по стратегически и международни изследвания (CSIS) - водещ аналитически институт в САЩ, създаден на базата на Джорджтаунският университет през 1962 год и заемащ днес първият ред сред националните аналитически институти в областта на въпросите на отбраната и националната безопасност.
Дори повече - самият университет е един от най-старите центрове за подготовка на американският управляващ елит, на първо място - държавни служащи. Сред неговите випускници са бившият президент Бил Клинтън, помощникът на съдията от Върховният съд Антонин Скалиа, директорът на ЦРУ Джордж Тенет и даже кралят на Испания Филип VI. През 2014 год випускници от неговите стени са двадесет членове на американският Конгрес.
Вече само това много казва за нивото на мероприятието, а тук още и състава на докладчиците внушава. Практически всички те са бивши посланици на САЩ в разни страни, в това число на предният край на борбата за демокрация в Източна Европа, на Близкият Изток и в Азия. Така че обсъжданият въпрос людете разбират повече от добре. Толкова по-мащабно изглежда получилия се резултат.
Отначало изглеждаше, че сензация е само изказването на Дерек Мичел, заявил за провала на процеса на строителство на демокрация в Мианмар. Всичко, което там  се удало да се постигне – това е голяма откритост в обществото и осъзнание от населението на потребности в по-нататъшни промени. При това създаденият и запуснат механизъм на избори бил чиста фикция. Макар "те и избраха там накакъв президент", властта по факт все едно останала у военните. Дори повече, разрушилата традиционните държавни устои нация така и не съумяла да им измисли замяна, което буквално предопределило избухването на гражданска война. Въобще, не се получило.
А сензацията е там, че господин Мичел (на записа от конференцията той се изказва от 47-та минута), точно и е работил като посланик на САЩ в тази страна, който тази същата демокрация там е и строил. Тоест в действителност просто е разрушавал съществуващата в страната традиционна държавност. Но съдейки по неговото хихикане, в нещо виновен той не  се счита. Голяма работа, някакви там жертви сред населението, нищета и престъпност. Искахме нали по-добре.
Но по-нататък събитията се понесоха, както се казва - в галоп. Оказа се, че на американският Държавен департамент не се е удало да построи устойчив демократически механизъм въобще никъде в света. Бившият посланик в Хърватия – Питър Галбрайт – отначало куриращ боснийско-хърватският конфликт, а после измислил и лично възглавявал практическата реализация на модела на днешният "демократически Ирак" заяви, че там демокрация въобще да се строи не е трябвало изначално. А какво е трябвало? – Ами същият етнически конфликт, като в бивша Югославия, само на базата на противостоянието на арабите и кюрдите.
На власт е трябвало да се доведат "Демократическата партия на Кюрдистан" и "Патриотическият съюз на Кюрдистан", да им се дадат достатъчно пари, оръжия и да се отвърне глава на друга страна. Защото съставящите едва една пета част от населението на Ирак кюрди без тоталитарно насилие и етнически чистки да управляват страната не биха могли. Затова не биха възникнали проблеми с антиамериканските настроения. Кюрдите местното население би ненавиждало многократно по-силно, а те биха станалили твърде зависими от САЩ, за да не си позволяват каквито и да е геополитически волности.
Което е важно, в такъв ключ там се оказаха издържани и много други доклади, касаещи разни други региони и народи. При това аудиторията се отнасяше към изводите на докладчиците с пълно разбиране.

Демокрацията в нейното американско разбиране действително се оказала напълно неработоспособна още на ниво формална идея. По-точно, реалният механизъм на самоуправление на обществото значително превъзхожда по сложност продвижваният от Запад схематичен примитив. Дори повече, той съхранява приемлима ефективност само в тесен диапазон външни условия, едно от които е еднородност на социума и ограниченост на неговите размери.
Да се устрои демократическо самоуправление в пределите на община от пет семейства може, докато в мащабите на среден по размер град вече възникват сериозни сложности, а на ниво страна в цяло техният мащаб става непреодолим. Това се вижда добре на примера даже на самите САЩ, където демокрацията за някакви 5-6 години се превърна в пародия на самата себе си.
Но ако там нейната работоспособност още горе-долу се осигурява от културни те традиции, то във всички прочие експерименти да се опрат абстрактните принципи се оказа въобще не на какво. Затова резултатът закономерно навсякъде се оказа еднакво негативен. Разпад и поляризация на обществото, водеща често към териториално разделение на още съвсем доскоро целостните държави. Най-често съпроводени с ескалация на насилието. Включително до гражданска война. И навсякъде в резултат се получава корупция.
С една дума - демокрацията се оказа грешка. По-точно, грешка за всички повярвали в нея неофити. Дори повече, бъдещото съществуване на самите Съединени Щати пряко зависи от способността на управляващият елит на страната да обуздае демократическите процеси и да демонтира като минимум част от демократическият механизъм с цел спасение на самата Америка.
Погледнато от страна се налага устойчиво усещане на фантастически кинофилма в жанра катастрофи. Седят в бункера разработчиците на биологическо оръжие (на демократическо - бел.пр.), което се е изтръгнало на воля, и обсъждат мерки за собственото си спасение, защото заразата вече изглежда се е просмукала през защитният периметър.
На този фон изискванията за по-голяма демокрация от отечествените либерали изглеждат особено зловещо. Направо зомби-апокалипсис.

Специално за ИА REX

Александр Запольскис

На таблицата за умножение и е без разлика продавате ли вие или купувате.

За плановата икономика

У капитализма има главна историческа заслуга и функция, която той блестящо изпълни - това е създаване на обществено производство.

Тоест, имаме условна корпорация, да допуснем "Боинг", в която работят милион човека, и в нея има 30 завода.

Между тези заводи няма търговия. Заводът, който произвежда някакви титанови заготовки, и ги доставя на завода за турбинни лопатки, не ги продава на завода за турбинни лопатки, той ги доставя по строг план! О УЖАС!

Това е планово обществено производство, във което няма нито конкуренция, нито търговия. А след като няма търговия, значи отсъства и понятието "стока".

А значи, във тази корпорация няма стоково производство!

Защото стоката - това е продукт, постъпващ в потребление чрез обмен, например, за пари. А във корпорацията "Боинг" няма обмен на пари, има преки доставки.

А във дадената корпорация съществува безплатна медицина, разпределение на жилища, допълнително образование, повишение на квалификацията и прочее...

Ако си представим, че корпорацията "Боинг" повали корпорацията "Еирбас" и обедини под себе си цялото световно производство на самолети. Няма ли това да бъде прогрес? Ще бъде прогрес, безусловно!

Защото във тази корпорация вече има комунизъм!

Но там има обществено производство и частно присвоение на резултатите, съхранява се отчуждение от труда!

И когато всички сътрудници на корпорация "Боинг" разберат, че това звено е излишно и го отрежат, това ще бъде комунистически тръст.

И това се случва пред очите ни!

Напразно говорят, че глобализация - това е лошо. Глобализацията - това е обективен, исторически прогресивен момент. Защото рано или късно ние всички ще се окажем включени в обществено производство. Ще остане само да се изключи от общественото производство частното присвоение на резултатите от труда.

И този процес формализира и започна Съветският Съюз!


(С) Клим Жуков.

Причината за световния глад

Попадна се интересна статия на тема световната продоволствена безопасност. В света се получава парадоксална ситуация: някои от "гладуващите" страни са... експортери на продовольствие. Защо така се получава разказва  Алексей Чичкин. Статията бе публикувана в 41 брой на списание "Агромакс" и достатъчно дългобе достъпна в открит достъп.

Има над какво да се помисли, особенно в светлината на стремежа на нашите либерални политици "органично да се влеят" в световната икономика, без уточнение  на чий условия ще става това "вливане".

Селскостопанската и външнотърговска политика на Запада провоцира растящ недостиг на продоволствие в развиващите се страни.

    …Съгласно скорощен анализ на «Немската Вълна» (г. Кьолн), «в течение на десетилетия в Евросъюза не се наблюдава прогрес в производителността на селскостопанския сектор, затова Европа започва да използва плодородни земи зад границите си. Днес хранителни продукти за европейците се произвеждат на територии, равни по площ на Германия. Дори повече, на субсидии за аграрният сектор на икономиката Брюксел харчи около 40 % от евробюджета, не предоставяйки такава помощ на селскостопанския сектор на развиващите се страни. Такава политика стана една от основните причини, заради която жителите на другите региони на планетата са принудени да гладуват».

Освен това на "страните от третия свят" за въвеждане на защитни и други поддържащи мерки в техния АПК не достига обикновена политическа воля. Например, когато Гана се опита да повиши митата за внос на птиче месо, Световната банка и Международният валутен фонд я заплашиха с кредитна блокада. А без външна финансова поддръжка тази страна не ще може дълго да остава над водата. В резулата местните фермери-птицеводи търпят огромни загуби.

Между впрочем, както заявява продоволствената и селскостопанска организация на ООН, вече през 2030 година недостатъкът на хранителни продукти на планетата ще се увеличи пет пъти. И да се обезпекат такива потребности без участие на развиващите се страни едва ли е възможно.

Примерът с Гана съвсем не е единичен. Все по-голямо число страни от Азия, Африка и Централна Америка, опитвайки да се защитят от дъмпинговият импорт на готово продоволствие от Запада, изпитват на себе си нарастващо давление от страна на международните финансово-икономически структури. Макар по оценки на ЮНКТАД (2011-2012 гг.), именно страни от тези региони осигуряват и то далеч не за първа година над 30 % от обема суровина, използвана в развитите страни за производство на готово продоволствие, което в това число и се експортира.

И наистина, странен парадокс: в числото страни, където хората страдат от глад са отдавна доставчици на селскостопански суровини на Запад. Бъдейки лишени от собствена развита хранителна промишленост, те са принудени на безценица да отдават на Запада суровини – растениевъдни и животновъдни.

По точно в бройката основни експортери на продоволствени суровини остават бившите колонии и протекторати на западните държави, днес квалифицирани като «развиващи се» или «слаборазвити» страни». По оценки на FAO ООН и икономическите комиссии на ООН за Африка, Западна Азия, Латинска Америка, Карибският басейн и Съвета страни на Сахел (екорегион на полузасушливи полета и савани. Днес в зоната на Сахел е територията на такива държави, като Сенегал,Мавритания, Мали, Алжир, Буркина-Фасо, Нигер, Нигерия, Камерун, Чад, Судан и Еритрея) (2011-2012 гг.), потенциалните селскостопански възможности на тези страни са напълно достатъчни, че да нахранят минимум половината население на планетата. А при условие развитието в тези страни на съвременни агротехнологии и хранителни отрасли никаква продоволствена криза, като минимум в тези страни, не може да има.

Но се получава противоположното. Защо?

Първо, резервите на селскостопански земи в болшинството индустриално развити страни – бивши метрополии (т.е. притежаващи колонии и протекторати) са почти изчерпани. Но именно тези държави притежават съвременни хранителни отрасли, работещи основно на африкански, азиатски, латиноамерикански агро суровини. Притежателите на тези отрасли правят всичко, че на единица готова продукция да се израсходва по-малко суровина. Изглежда у развиващите се страни суровини в този случай трябва да има повече – за нуждите на тяхната собствена хранителна промишленост? Но, уви, обемите на експорт на селскостопански суровини от «третият свят» както преди растат.

Механизмът на продоволствено закабалване на страните от «третият свят» доста напомня класическо крепостно право. Как?

Отначало от страна на западните компании на някоя страна, например на юг от Сахара, се оказва помощ с кредити, квалифицирани кадри, селскостопанска техника, торове, семена и т. п. Но в обмен западните компании изкупуват всичките получени/произведени в страната селскостопански суровини. В резултат на такава политика възниква недостиг на продоволствие и, едновременно нерентабилност за развитие на национална хранителна промишленост на страните от «третия свят». Нали се получава че суровини за този отрасъл почти няма и, като следствие, се усилва и без това високата зависимост на страната от импорт на готово продоволствие.

По оценки на FАО и Съвета на страните от Сахел, минимум 55 % от обема на световната търговия с готови хранителни продукти съставя това, което е произведено от постколониални суровини. При това цялата световна търговия с агро-суровини става на борсите отново в бившите столици на колониалните империи. Просто казано, не в «доставящите» Африка, Азия, Латинска Америка. В «потребяващите» Западна Европа и Северна Америка се установяват крайни и като правило занижени цени на селскостопански суровини. От ковто страните-доставчици ежегодно недосъбират много десетки милиарди долари.

В по-широк контекст, западните държави, формално излезли от бывшите колонии-протекторати, остават там икономически, в буквалният смисъл изтисквайки от «третият свят» последните ресурси с помощта на корпорации, изкупуващи за безценица разнообразни суровинни товари. И отново предимно със селскостопански суровини страните от «третият свят» се разплащат по кредитите от западните държави или транснационалните финансови структури. При това за кредити в това число за закупуване на готово продоволствие…

В допълнение към това, «препоръките» на МВФ забраняват на болшинството развиващи се страни да въвеждат високи мита за експорт на своите агро суровини, за импорт на готовите хранителни продукти, а също да сключват самостоятелни селскостопански експортни контракти. Такъв порочен кръг.

Ще отбележим също, че болшинството африкански и латиноамерикански аграрни страни са икономически тясно свързани с Евросоюза (чрез така наричаните «Ломейски конвенции» от 1970-те години), по които тези страни са задължени да насочват своите селскостопански суровини по ниски цени в региона на ЕС. А в замен – да купуват там готово продоволствие, селскостопанска техника, торове и т. п. По такъв начин както счита известният американски икономист Линдон ла Руш, «развиващите се страни са обречени в пряк смисъл, постоянно да се «хранят от ръка» при  развитите страни».

За да се усили зависимостта на развиващите се страни от готовото продоволствие, се прилага изкупуване на селскостопански земи за... производство на биотопливо от местни суровини. Този процес тече и в Мексико, която официално се квалифицира в САЩ в качество на «равноправен партньор». Още през 2007 год рязкото повишение на цените на царевица приведе до масови протести и даже до партизанско движение на юг в Мексико. От царевица мексиканците готвят един от основните хранителни продукти, а американските концерни произвеждащи агродизел (биотопливо от царевица), получиха от 2006-а възможност свободно да купуват мексиканска царевица за производство на гориво.

Характерни са примери от сахелските Буркина-Фасо, Мали, Нигера и Чада. През 2000–2011 г. съвокупният обем на доставки от тези страни на агросуровини в западните държави се оказва (като цяло) примерно с 20 % повече, отколкото през 1990-те години. Но експортните расценки за суровини от тези страни при това са нарастнали само с 10-12 %, а над 65 % от обема на продоволственият експорт от споменатата «четворка» е осъществено за сметка дългове пред Запада. От друга страна, обемът на импорта на същите страни от Сахел на готово продоволствие от страните от ЕС се оказва с 25 % повече в сравнение с 1990-те години, а цените на това продоволствие са били средно с 26 % по-високи.

Гореспоменатия Съвет на страните от Сахел, в която до 2011 г. влизаше и Либия, излезе през 2009-а с инициатива за съвместно развитие на хранителните отрасли, мелиорация, полезащитни лесополоси, оздравление на почвите, отглеждане на високопродуктивни породи добитък и домашни птици. При това тази инициатива  вклюваше също котировка на националните селскостопански суровини в национални валути, отказ от неговото «разполагане» на западните борси, колективни  контракти на сахелските страни по експорт на тяхната селскостопанска продукция, аренда на морски съдове-превозвачи не в страните от Запада, импорт на агротехноголии и селскостопанска техника не от Запада и т. п. И какво?

Тази инициатива бе, може да кажем, «погребана» през 2010-2012 г. с превратите в Мавритания, Чад, Нигер, разкола (по-точно – разпада) на Сомали, Судан, Мали, а също известните събития в Либия…

По споменатият фактически колониален модел, САЩ и Канада строят взаимоотношения с най-бедните страни от Централна Америка. От Хаити и Доминиканската република в Северна Америка за последните четири години са били извезени селскостопански суровини по обем почти с 20 % повече, отколкото през 2000–2005 години. И над 75 % от тези доставки отиват, както и преди, на погасяване на вънешните дългове на тези страни. На този фон естествено в Хаити почти всяка година избухват стихийни гладни бунтове. При това Северна Америка плаща на Хаити за нейните селскостопански суровини (царевица, батат, говеждо, домашни птици), включая тропическо и субтропическо, с 15 % по-малко, отколкото на Доминиканската република. Това, ще отбележим, при това, че експортните цени за селскостопански суровини на тези две страни североамериканските компании и без това снижават с 15-25 % в сравнение със средните световни експортни разценки.

С една дума, недостига на продоволствие във все по-голямо число на страни-доставчици на продоволствени суровини – това е комплексно следствие на неоколониалната икономическа политика на бившите метрополии и Запада като цяло.

Немного за полезните метали

"Металистите – това е на-развитата и напредничева класа, и никой не може да отрича, че те са предовият отряд на целият пролетариат".
В. И. Ленин

Откриването в САЩ на нови запаси санкций (Sa) не на шега развълнува световната общественост. Както твърдят специалистите, разучените месторождения само в околностите на Вашингтон, окръг Колумбия, за Съединените Щати може да стигнат за десет години непрекъснати налагания.
Добива на санкций в САЩ незабавно поставиха на поток.
Същността на технологията е такава. Отначало американските СМИ бият сонда, докато тя не достигне самото дъно. После специалисти от ЦРУ и ФБР под голямо налягане напомпват в сондажа смес от съвершенно секретни данни получени от социалните мрежи, заглавия на CNN и дълбините на подсъзнанието на сенатор Маккейн. След което данните разкъсват пласта, и чистият санкций по колекторите започва да постъпва в конгреса на САЩ, където се извършва неговата сортировка, а после в Държавния департамент за доставка на крайните потребители с наложен платеж.
Санкцият отдавна и широко се използва в политическата промишленост на САЩ като ефективно средство в борба с конкурентите и като инструмент за подобрение на тяхното поведение.
Списъкът негови потребители постоянно се мени в зависимост от политическото и икономическото състояние на Съединените Щати, но има в него и свои постоянни клиенти. Например Русия, която вече ето повече от сто години е надежден и солиден импортер на американски санкций.
Русия за доставяният и санкций по мнението на Държавния департамент трябва да плаща "много висока цена", но никога не я плаща, тъй като вече отдавна добива болтий (Bl), тежък метал с характерна резба, запаси от който в цял свят има само в Русия.
Уникалността на болтия е в това, че ако той се полага с цялата му тежест върху какво да е количество санкций, то свойствата на последния се менят на точно противоположни. Санкцият веднага започва да отделя енергия с непонятна природа, водеща към ръст на промишлеността и икономиката.
При това е характерно, че колкото е по-голямо количеството санкций, толкова по-голям е и приръста.
Британските учени вече сто години се бият над разгадката на този феномен.
За пръв път удивителният ефект от въздействието на болтия върху санкция открили болшевиките в началото на двадесетте години на миналото столетие, и оттогава той се използва от нас практически непрекъснато.
Така например, доставките на санкций през 2014 година изведоха Русия в световните лидери в селското стопанство, а нашата предварителна договореност за крупен импорт на санкций през тази година, изглежда може да доведе до това, че японците след няколко години ще купуват у нас електроника и микросхеми.
"Не на прекратяването на доставките на санкций, хубав и разнообразен!" – под такъв лозунг сега минават демонстрации на руските фермери.
Те добре помнят, как през 90-те години на миналият век в Русия се случиха прекъсвания с доставките на живителният американски елемент и до какви последствия това едва не доведе.
И нашата задача е – повече такова да не се допусне. А ако Държавният департамент, не дай си Боже, отново поиска с нас да дружи, то ние трябва да се огледаме на всички страни внимателно и да помислим: какво направихме не така? Кого обидихме, с кого постъпихме несправедливо, кой сега седи и плаче за нашата вина? И срочно да се поправим.
Но, докато ние живеем правилно – доставките на санкций няма да се свършат никога.
По-скоро ще се свършат неговите доставчици.

Green Tea  за  РИА Новости

Green Tea (Зелёный Чай)

У России есть только три союзника: армия, флот и чувство юмора.

Гулагобесие

Гулагобесие.
Има такава душевна болежка. Това е когато казваш, че народното стопанство трябва да принадлежи на народа, че политическата демокрация е мъртва без икономическата, че хората са по-важни от печалбата, и тук ни в клин ни в ръкав чуваш в отговор за милионите разтреляни лично от Сталин. И хайде това да говореха само буржоа, техният класов интерес е такъв в края на краищата. Но понякога тази хрен се се слуша и от прости хора. Така се проявява буржуазната хегемония в общественото съзнание.
И работата не е само в трагедията на ежовщината. Тя е само предлог. Работат е там, че по такъв начин буржоазията се стреми да поддисне всякакви разговори за социална справедливост.
Демократическо планиране на икономиката? - Ти какво, Сталин е по-лош от Хитлер! Капитализмът води до кризи и войни? - Ти какво, половината е седяла, половината - охранявала! Образованието е право, не привилегия? - Че ти пак искаш всичк в ГУЛАГ да вкараш!
А се крие зад всичко това една съвсем проста вещ. Богатите пряко ни дават да разберем, че без голяма кръв социализъм те няма да допуснат, и отговорността за тази кръв отрано възлагат на бедните.

КОШМАР

– От какво се оплакваме? – попита доктора.

– Сънища, докторе.
– Сънища? – доктора повдигна като че изненадано вежди. – А какви сънища?
– Кошмари.
– Виж ти? И какви кошмари?
– Въобще само един кошмар всъщност. През цялото време един и същ.
И той въздъхна.
– И какво сънувате в този кошмар? – участливо запита доктора и даже се наклони напред. Изразявайки по този начин своето внимание. За сто гущера на час и не така ще се изгънеш, помисли пациента.
– Седи комунист и точи нож.
– Кой, простете?
– Комунист.
– Че откъде знаете, че е комунист? У него какво, червено знаме – със сърп и чук ли има?
– Не, докторе. Той има само нож – и го точи. Мръсник!
Пациентът не се сдържа.
– Но защо комунист? Откъде Ви е известен този факт?
– Комунист, докторе. Аз точно зная. Когато го виждам. Куче червено!
– Тихо, тихо – каза доктора. – Не нервничете! Дайте да поговорим за друго. Как върви в личния живот, в работата?
– Всичко е добре, докторе. И в личният живот е на върха, и парите стигат, ето и в Народното събрание тази година ще вляза, проходно място дават в избирателният списък. В Лондон два пъти на месец летя, къщичка купих в Испания. Бизнеса расте, контрактите се подписват. Да живееш само. Та не, тоя червен капут – сънувам го всяка нощ, гадината!
– Спокойно! Всичко е под контрол. Ние ще се справим с това. Ще Ви назначим лекарство, процедури, главното – не нервничете…
Жената заспа. Той глътна таблетката изписана от доктора и се провали в сън.
И отново се оказа в гората. На пъна седеше Комуниста и точеше нож. От време на време той внимателно оглеждаше острието, даже лекичко го пробваше с пръст. Всеки път недоволно се мръщеше, сядаше по-удобно – и отново започваше акуратно да води точилният камък по него – «вжик-вжик, вжик-вжик, вжик-вжик».
– Докторе, кучко!
Комуниста замислено го погледна, продолжавайки да точи ножа. После запита с глас, пълен със съчувствие:
– Какво, не помогна ли таблетката?
– Не, мамка му! – кресна той.
– Е, нищо – казал Комуниста. – Когато завърша и дойда да те заколя, сънища повече няма да виждаш. Съгласно диалектическият материализъм.
Александр Коммари

Гризат се: Канадското издание globalresearch - САЩ са виновни за гибелта на 20 млн души след Втората световна война

Е вие разбрахте, да? Чисто връзка към публикацията:

https://www.globalresearch.ca/us-has-killed-more-than-20-million-people-in-37-victim-nations-since-world-war-ii/5492051/amp?__twitter_impression=true

 

Юнна Мориц: Ако ти сериозно смяташ, че Европа, породила средновековното варварство, инквизицията, нацизма, фашизма, антисемитизма, холокоста, колониализма, легитимизацията на извращенията, девалвацията на църквата и семейството, е способна да те научи на хуманизъм, човеколюбие, търпимост, морал, нравственост и всичко друго добро, на основание това, че у тях пътищата са по-добри - в главата ти нещо сериозно се е повредило.

"... и какво ние, гадините, направихме с нашата стpана"

Кара-Мурза С.Г. «Совък-а» си спомня живота си, М., 2002

http://xn----7sbab8aor3ad3a.xn...

Какво опечалява испанските моpяци
В началото на 1992 г. случайно се запознах в Испания с човек, който много е видял на света и в същото вpеме почти цял живот е пpовел откъснат от пpеса и телевизия. От юношески години и до бели коси той плавал като моpяк на най-pазни съдове и под pазни флагове. Тогава, през 1992 г., той бе капитан от испанският pиболовен флот. Плавал половин година бе дошъл в Саpагоса в отпуск (той е баск) и наминал да навести приятел в унивеpситета. Така се срещнахме, pазговоpихме, бързо се сдружихме (до сега е мой близък приятел). А другият ден заминах с лекция в малко гpадче на сто километpа, зад Уеской. Той се нае да ме закара с кола, а там остана и на лекцията, а после част от аудитоpията се пеpеместихме в pестоpантче, където говоpихме почти до сутринта. И пpостите съждения на този човек бяха за мен, избитият от демокpатическа пpопаганда като глътка свежа вода в жега, макар и да ми наговоpи той тогава непpиятни неща. Искам да споделя тази глътка вода, преразказвам вкратце, но почти дословно.
Това, което се случи със СССР, каза Едуардо Гаpсия Осес — е голяма мъка за мнозина в цял свят, даже за тези, които като че се pадват на кpаха на комунизма. И работата не е в политиката. Без опоpа се оказаха и тези, които се считаха за антикомунисти. И не от класово съзнание се надяваха хората на СССР, не затова, че "Пpолетаpий от всички стpани, съединявайте се". Все едно отдавна не е така, и на Запада pаботника — това е също буpжуа, само без пари. А се надяваха, защото у вас се казваше: "Човек за човека е бpат". А по това тъгуват всички, каквото и да не говоpят пред хората.
Защото се чувстват тук всички като мухи, залепнали към лепкава лента. Лентата е сладка, и като че ти сам към нея си се стремил, а пpилепнал — и станало тъжно. Да се сопpотивлява на цялата тази пpопаганда на "Новият световен ред", която ти бърка в душата и чpез пpесата, и чpез pекламата, и чеpз витpините човек няма сили. Той се предава, но у него винаги е имало увеpеност, че има на света Съветски Съюз и има много култуpен съветски наpод, който на сладката пpимамка не ще клъвне и към хартиената уловка не ще залепне — а там видиш и нам ще помогне да се откъснем. И какво виждаме? Същият този наpод и потъна най-дълбоко от всички и повяpва в съвсем вече невеpоятна лъжа. Ако е така — то всичко се променя в света.
Гледай — казва Едуардо — как от човека правят маpионетка. Стоим ние в поpт в Нигеpия. Редом — кубински коpаб. На бpега кубинците властите не пускат — демек на Куба няма демокpация. Кой пък е тоя толкова чувствителен към пpавата на човека? Военният pежим на Нигеpия, явни фашисти, които са унищожили цели племена, милиони хора, никой и не знает точно колко. Но те са свои за Буш и се pадват да му услужат, както по-pано бяха свои всички диктатоpи, и Батиста, и Сомоса. А днес същото и в Ангола. Буш, а и вашите веpоятно, все искаха от Ангола свободни избоpи. Когато бях в Ангола ми казваха: ако има избоpи и победи днешният pежим ще ни устpоят кървава баня. Така и стана. Савимби устpои в Ангола къpвава баня, и никаква ООН да навежда ред не възнамерява.
Но работата не е в диктатоpите и не в Савимби. Ето нигеpийски докеp. Всичко което той притежава е парче чувал да си пpикpе голотиите. Получава грошове — и шепа оpиз с царевично брашно. Живее в колиба от листа, ние ходихме при него. Вместо мебел - каpтонен кашон. Децата си захвърлил — да ги изхрани не може, а да гледа му е непоносимо как умиpат едно след дpуго. Товари всеки ден какао и бадеми — най-добрата земя на Нигеpия "pаботи" за Евpопа и Амеpика. И той разбира това, и разбира защо сам в живота си ни веднаж не е пpобвал шоколад от нигеpийско какао. И в същото вpеме — тика пръст в кубинският флаг: "Ах, боя се от Кастpо!" Е ти от какво се боиш? "Е как, те нямат демокpация". Е какво е това демокpация, какво е за тебе? "Те нямат свобода!" Каква по дяволите свобода, ти отначало децата си дължен да нахраниш, те при тебе от глад мpат! Мълчи, натиска се, чувства, че цялата тая глупост за демокpацията в главата му са я вдълбили, и тя по-скъпа от децата му е станала. Та ето тоя точно докеp и стpада, че СССР pухна. Значи, край. Сега е установено в цял свят, че децата са нищо, а многопаpтийността — най-главното в живота. А той тайно се е надявал, че някой ще постави тоя свят от глава на крака.
И ме пита с надежда Едуардо: "Нима и у вас в Русия мислят също като този докеp? Нали той и в училище въобще не е учил, а у вас инженеp на инженеpа". И аз не мога да го утеша. Да, казвам, мислят пpимеpно така, и в на пъpво място точно инженеpите. Макар децата им засега от глад не умиpат, но даже ако и до това стигне, те от тая демокpация няма да отстъпят. Нали сега имаме много паpтии — такова щастие.
Да, за някои многопаpтийността е важна — согласява се Едуардо. За тези, които са станали запалянковци на политиката. Един е за единият отбор дpуг за дpугия — кой ще победи? Но ще видиш, че скоpо и у вас такива запалянковци ще намалеят. Футболът е и по-интеpесен, и по-честен от политиката. А въобще това към демокpацията никакво отношение няма. Аз във всички пpистанища съм бил — и в Афpика, и в Латинска Амеpика, и в Азия. Такава-онакава демокpация навсякъде установили, навсякъде и паpламенти, и многопаpтийност. А това поне малко-малко пречи ли да се гpаби стpаната или pазстpелват селяните? Погледни какво направиха с Латинска Амеpика. Аз след войната плавах на пътнически кораби. Возехме пълни паpоходи — всеки месец хиляди хора. И в Аpжентина, и в Уpугвай. Земята най-богата, населението — евpопейци, не ще кажеш че демек, негpи, не умеят да pаботят. А днес всички те ако могат, биха пpеплували океан а обpатно в Евpопа. Пpоизводството у тях всяка година pасте, а всичко отива на заплащане на дълга, а и дълга гледай се увеличава. А сега чуваме, че и СССР е тръгнал в тази яма към Междунаpодният валутен фонд. А на всички вече е точно известно как е тя устpоена — да се излезе е невъзможно.
Вие казвате — коpупция имаше в СССР. Вие още не си пpедставяте, какво е това коpупция в обедняла стpана. Там всички са коpумпиpани, и иначе не може. Когато влизаш в пристанище ноpмално за пpовеpка на кораба идват 4 човека — от пpистанището, от полицията, от митницата и санитаpната служба. А сега влез във всяко пристанище на Афpика или Латинска Амеpика. Към тебе плават тpидесет човека. Пийнат, хапнат, а после на всеки трябва да дадеш на лапа. И да се съpдиш не бива — семействата си не могат да изхранят, а ние почти със всички сме познати много години.
Ако въобще говоpим за демокpация, то ето ти пpост показател — лекар на кораба. Ако обществото цени pибаря или моpяка като личност, а не като pаботна сила, то се охарчва за лекар, ето това и е демокpация. Затова и нашите испански капитани като пpистигнат в pайона на лова, пъpва задача изясняват къде се намират най-близките кубински или съветски съдове, и се стаpаят те винаги да са в пpеделите на досегаемост. Защото у кубинците и у вас на всеки кораб има лекар, а по вpеме на лов едва ли не всеки ден се случват тpавми, ту пръст ще откъсне, ту с кука ще зацепи. И хората се чувстват спокойно, когато знаят, че ако работата е сеpиозна — ще дойде катеp с кубински лекар, ще се качи със своята чантичка и даже ако трябва опеpация ще направи. И пари няма да вземе — ще се засмее. Днес плюете на това, а ще видим какво ще кажат pуските pибари утре, кога то останат без лекари, а опеpации ще им прави боцмана с консултации по pадиото. Това при нас сега е въpха на пpогpеса.
Или още — ти ще кажеш дреболия. По-рано у съветските почти на всеки кораб имаше биолог. Ние винаги се удивявахме откъде у тях толкова учени. А за нас бе много важно, че някой pядом изучава моpето, и нас пита. Мине не мине по pадиото молят съветските капитани: пpивет, Едуардо, там при тебе меpлуза върви, отвори пет, преброй какво там има у нея в стомаха — на нашия биолог му трябва. Мислиш, това за pибаря не е важно — да се чувства член на екипажа, който не пpосто гони тpеска, а и води научна pабота? Важно е, а вие това го отсвирихте. И ще бъдат утре вашите pибари и без лекари, и без биолози.
Ще го има ли само това утре у pуските pибари? Нещо почти не се виждат вече. А когато се виждат, гадно да се гледат. По-рано съветските кораби бяха най-чистите и най-кpасивите. А днес приличат на пиpатски. Не pемонтиpат, не боядисват и даже не подреждат. В последният pейс влязохме в Салеpно, в Италия. Стои pедом pуски кораб, вече под чужд флаг. А капитана отдавна зная. Около кораба се тъпче пристанищната измет — pусите pазпpодават контpабанда, докарали сандъци с амеpикански цигаpи. После гледам и на очите си не вяpвам — пpодават въжета от кораба, а един влачи кутии с боя. Коpаба целият pъждив, а боята пpодават. Питам капитана — какво става? А той се смее. Искаш ли, вика, да ти пpодам коpаб? Купувай, Едуардо, почти нов.
Какво направихте вие гадове със стpаната си?
На този въпpос на испанския моpяк не намерих отговор. Ние и сами още не разбираме какво ние гадове направихме със стpаната си.

Така каза Сталин

«Когато умра на гроба ми ще натрупат купища боклук, но вятърът на историята безжалостно ще го развее. Множество дела на нашият народ ще бъдат извратени и оплюти преди всичко зад граница, но и в нашата страна също. Ционизмът, тремящите се към световно господство жестоко ще ни отмъщават за нашите успехи и достижения. Той все още смята Русия за варварска страна, за суровинен придатък. И моето име също ще бъде оклеветено. Ще ми препишат множество злодеяния.

Световният ционизъм с всички сили ще се стреми да унищожи нашият Съюз, така че Русия никога повече да не може да се повдигне. Силата на СССР е в дружбата на народите. Острието на борбата ще бъде насочено преди всичко на разрив на тази дружба, на откъсването на покраинините от Русия. Тук, трябва да признаем, ние още не сме направили всичко. Тук има още голямо поле за работа. 
С особена сила ще вдигне глава национализма. Той за известно време ще подтисне интернационализма и патриотизма, но само за известно време.
Ще възникнат национални групи и вътре-национални конфликти. Ще се появят много вождове-пигмеи, предатели на своите нации.
В цяло в бъдеще развитието ще тръгне по по-сложни и даже бесни пътища, завоите ще бъдат пределно остри. Делата вървят към това, че особено ще се възбуди Изтока. Ще възникнат остри противоречия със Запада.


И все пак, както и да не се развиват събитията, но ще мине време, и взорът на новите поколения ще бъде обърнат към делата и победите на нашето социалистическо Отечество. Година след година ще идват нови поколения. Те отново ще вдигнат знамето на своите отци и деди и ще ни отдадат дължимото напълно. Своето бъдеще те ще строят на нашето минало»

Историята на Скрипалите

Автор: Denis Bri

Накратко да обобщим фактите:
- Скрипалите са отровени с най-мощна отрова, 2 грама ще убият половин страна мигновено
- отровени са в ресторанта
- не, на пейката
- не, в колата
- не, намазана е дръжката на вратата
- не, отровен е куфара
- не, всичко в къщата е отровено
- о, и гречката е отровена, точно е тя
- но те не са умрели мигновено, а се шматкали вече убити някъде половин ден
- но намерилия ги полисмен мигновено се гътнал
- но хвала на боговете мигновено е установена отровата
- мигновено е въведен антидот, с което героически спасили Скрипалите и полисмена
- полисмена на втория ден се изписал, дай петюня, здравенчак!
- но Скрипалите са в кома, и вече никога няма да се поправят
- а не, дъщерята дошла на себе си
- о, и бащата оживял... чудо!
- и те бързо вървят на поправка, говно е тая вашата най-силна отрова
- ресторанта е оцепен от космонавти в скафандри
- парка е оцепен от космонавти в скафандри
- къщата е оцепена от космонавти в скафандри
- космонавтите събират в бурканчета високотоксични улики
- те са в скафандри, защото това е смъртно опасно, но редом с тях стоят полисмени без защита... тях не ги жалят
- пейката отпилили, това е такава ужасна отрова, че пейката е токсична след две седмици
- да, но е отровена не пейката, а в къщата дръжката... тоест гречката
- но котака оживял в отровената къща... полисмена ето пипнал Скрипаля и едва не умрял, а котака оживял... и свинчетата
- но за тях забравили, и след две седмици те умрели в къщата от глад
- и тутакси ги изгорили, защото са били отровени от най-силна отрова
- две сука седмици са били отровени с най-силна отрова и си живели, а сега са умрели и срочно трябва да се кремират
- но само свинчетата умрели, котака оживял под отровата и имал просто стрес, затова да се приспи и изгори

Нищо ли не забравих? Охренителна комедия се получи. Това ще е по-силно от Фауста на Гьоте. И всички тия солидарни с бритите чичовци и лели цъкат с езици, наказват Русия. Господи, какъв дебилизъм...

Наратко за главното — Америка пропада

От началото на годината американските финансови издания вече три пъти излизаха със заглавия "Stocks End Worst Week in Years" - "На пазара завърши най-лошата седмица за последните години". А още даже не е април...

Ой…

При това, което е характерно, всеки път все по-зле и по-зле, а колапса все никак не настава — всеки път пазарите от сриване в пикиране спасява гонга (saved by the bell, края на търговете в петък), а в началото на следващата седмица подгласните спекуланти на ФРС (с помощта на вливане на пари, което аз натичам «скрито QE») рязко повдигат индексите. Както казваше капитан Альохин «Малкия, този номер е за фрайери, аз вече сто пъти съм го виждал».

Впрочем, сто рубли не ще спасат отеца на американската демокрация. Защото, въпреки светата увереност на болшинството американци, света не се върти около NYSE (Ню-Йоркската фондова борса).

Вчера, 26 март 2018 година, на Шанхайската борса най-накрая пуснаха механизъм за търгове с нефтени фючърси. При това доста активно — само за първите двадесет минути бяха сключени търгове за 14 хиляди контракта.

Китай излезе на първо място в света по потребление на нефт (през 2017 година при потребление от 610 млн. тона КНР импортира 420 млн. тона нефт — при текущите цени за нефт това са почти 4 трилиона долара), така че това е най-крупния нефтен пазар на планетата, и търговията на него в юани неизбежно болезнено ще удари по нефтодолара.

При това Иран и Венецуела вече се отказаха от търговията с нефт за долари, Нигерия търгува нефт за юани с Китай, а Русия засега тества система за търговия в рубли.

Друга неприятна за САЩ новина — от 1 април китайците възнамеряват да въведат санкции против САЩ в отговор на въведените от Тръмп митнически и тарифни бариери, а също ограниченията за внос на китайски стоки. Засега никой не знае що ще бъдат това за мерки (китайците държат това в секрет), но множество отрасли на американската икономика свъзани с КНР са вече в паника.

По просмукалите се намеци, списъкът на американските стоки, които ще се подложат на ответни мерки включва 128 пункта.

А всички тези американски борсови индекси до сега не са рухнали на нула изключително предвид тахната пълна, тотална откъснатост от реалната икономика. Те вече отдавна живеят сами за себе си, както и «пазарната капитализация».

Иначе никога акциите на стабилно губещата «Тесла» не биха стрували по-скъпо от акциите на не по-малко стабилно печелившия «Ford». Това е нонсенс, безсмислица.

Впрочем, даже виртуализацията на американските фондови пазари не ще спаси от този факт, че днешният график на динамиката им практически съвпада с двете най-тежки икономически кризи в историята на САЩ.


Какво ни казва ЗАПАДНАТА икономическа наука? «Въвеждането на заградителни мита е признак за неефективност на икономиката». Чувате ли, хамстери? Американската икономика е неефективна! Вече бомбите ли от тоя факт?

Добавете към това, че американският бюджет е дълбоко дефицитен, и всяко повишение на процентната ставка по «трежърис» («съкровище», название  на американските дългови задължения) с 0,25% води към увеличение на дефицита на бюджета с допълнителни 50 милиарда долара. Скоро с такива темпове «трежърис» може да се превърне в «трешърис» (боклучище).

И Дони още намали данъците за милиардери (за себе си, любимия, и своите дружки), така че там още няколко стотин милиарда дупка се образува.

А тука още свеж проект на дъжвавния бюджет на САЩ публикуваха. С рекордно високи разходи за «отбрана». Товарищ Путин, поздравявам, те се включиха в надпреварата на въоръженията! С тяхното днешно състояние на финансите — това е окончателна смърт на полудохлата американска икономика. Колкото и те там да не опитват да правят на глупак статистиката и да не включват банковите транзакции и спекулации на борсата в БВП.

Под приказките за «руска агресия» Съединените Щати възнамеряват да похарчат на, кхм, «отбрана» над 800 милиарда долара. Веднага се вижда «най-миролюбивата нация на планетата», заедно с нейните стотици военни бази в десетки разни страни.

В същото време, докато руските либерали-западници крякат «защо да харчим за отбрана? по-добре да се раздадат тези ракети на пенсионерите!», техният обект на въжделение и образец за подражание харчи рекордни суми във военния си бюджет, и при това, че всеки шести в САЩ живее на талони за продукти, а в центровете на големите градове на тротуарите и в парковете има огромни палаткови бездомичници. Не в таз страна либералите се възмущават, ой не в таз.

Може някой да иска да поспори с мен, и да разкаже какви блестящи перспективи за развитие имат Съединените Щати? Е давайте, например, назовете ми драйверите за техния ръст, кому и какво ще продават те (особено в условията на започналите търговски войни с ЕС и КНР)? Или какво трябва да сподвигне производителите да пренесат производството в САЩ, където няма нито подходяща инфраструктура, нито редкоземни минерали, нито в достатъчно количество квалифицирани работници?

Самите американски икономисти и аналитици пишат, че «подавящо болшинство от днешните вложители в пенсионни фондове едва ли ще видят осигурена старост». Това е крайно неприятна за тях реалност, да избегнат която едва ли ще се удаде.

Лично аз не зная как да се съхрани хегемонията на САЩ в света и тяхното текущо ниво на потребление. Нито заедно, нито поотделно. ИМХО това просто е невъзможно. Освен - нека опитат социалистическа революция…

Александр Роджерс

Заседанието явно тръгна не по плана: депутатите от Европарламента масово изискват подобряване отношенията с Москва

Преди известно време в хода на заседание в Европарламента депутатът от Германия Удо Фойгт и депутатът от Италия Марио Боргезио буквално шокираха всички присъстващи с рязка позиция относно абсурда на днешната русофобия. Според тях антируската истерия в Европа е преминала всички мислими граници, като се строи на лъжи и е абсолютно бездоказателна.
Такова начало от членовете на влиятелни държави от ЕС - Германия и Италия, породи цяла вълна преобувания във въздуха от множество парламентарии от други страни, и цялото заседание след това тръгна съвершенно не по плана...
Тезисите от изказванията
Удо Фойгт [Германия]:

- «Благодаря господин председател… Уважаеми колеги, днес придобивам такова усещане, като че съм се пренесъл обратно във времената на Студената война. Руските СМИ като че разпространяват във всяка страна лъжливи факти, но кажете господа, кога именно русите са разпространявали подобни сведения? Може би те са казвали неправда по отношение войните в Либия, в Сърбия, в Афганистан, в Ирак, а може би в Сирия? Глупост! Във всички тези ситуации аз лично виждах, че нашите евроатлантически СМИ лъжеха и разпространяваха лъжлива информация! И това бе не «Спутник», и не «RT», а водещи западни издания! Аз два пъти бях в Сирия, и прекрасно зная кой говори правдата за тази страна, а кой не. Оттук и моят въпрос, защо не ви стига храброст и мъжество да отидете в Русия и да опитате заедно с нея да достигнете общ диалог? Нима не разбирате, че друг път просто няма и че бъдещето на Европа, и бъдещето на нашите страни е в дружба и сътрудничество с Русия, а не в дела с враждебните САЩ?»

Марио Боргезио [Италия]:

- «Благодаря господин председател… Днес ние проявяваме загриженост обсъждайки един с друг, но наш контрагент трябва да бъде Държавната дума и Русия, а не някой друг! Защо да не започнем диалог с нашият основен опонент, иначе нали просто нищо няма да се получи. Русия не влиза в ЕС, това е вярно, но териториално все едно е Европа. Несъразмерно повече между другото, отколкото Турция. А вместо това, вие постоянно говорите за фалшиви новини… Ето ви пример, съвсем наскоро ние в Италия от нашите СМИ узнахме, че Русия е оказвала съществено влияние на италянските избиратели и италянските избори, а какво се случи после? А после, италянските спецслужби моментално опровергаха всички тези сведения! Нам също казваха, че русите са опитвали да повлияят на референдума по Брексит във Великобритания, а също са поддържали сепаратизма в Каталония. Но истината е там, че ако хората отиват да гласуват на референдум, то те отиват да изразят своето лично мнение, а не мислите на други. Вие как си представяте вмешателство в такъв процес? Мислите, че милиони, в закритата кабинка гласуват именно така, защото Русия ги е надумала? Не, те гласуват изходя от своите убеждения и потребности в една или друга страна!»

В аналогичен дух се изказаха и представители от други страни:

- «Дами и господа. Аз много внимателно слушах днешната дискусия, и ми се стори, че се намирам в Централният Комитет на Комунистическата Партия. Ние чуваме същите лозунги, които се култивираха в СССР в годините на социалистическият период. Само че сега всичко е наобратно. Сега вече нам е "необходимо да се борим с враговете на нашата социалистическа демокрация" (Европейският съюз и неговите ценности), и да правим това «безпощадно». Аз съм на достатъчно много години, че да помня своето детство в социалистическият лагер, и имам такова усещане, че съм се върнал в тези времена. По цяла Европа ние слушаме постоянно лъжи! Едни и същи разказни за "руска угроза"…»

- «Айнщайн веднаж произнесъл фразата: «има две безкрайни неща, Вселената и човешката глупост, но за второто не съм уверен». Та ето, истериката за сметка на Русия, постоянните разказни за руска намеса, всичките тези глупости, струва ми се, са достигнали такъв предел, че биха удивили и самият Айнщайн! През цялото време говорят, че има някакви доказателства, но в крайна сметка ние не ги виждаме, обвиненията просто се повтарят като мантри! Например, всички СМИ в ЕС крещаха за намеса на Русия в дебатите в Каталония, за това даже говори премиер – министърът на Испания. Но ето вълната в пресата спадна, и АНБ публично заяви, че никакви информационни атаки от страна на Русия не е имало. Също и в Германия, и в Италия и в прочие страни и истории. Всичко това е параноя със скрит политически смисъл, а целта тук е една – да се предотврати подобрението на отношенията между Европа и Русия».

- «Тази дискусия се основава на лъжливи предпоставки! Фалшиви новости, и прочее… Фактически даже холандският премиер в нашият Парламент не бе в състояние да представи поне някакви реални примери на това, как именно Русия е могла да повлияе на общественото мнение в Холандия. Той просто повтаряше, че "те са го направили". А между впрочем, Евросъюзът сам постоянно оказва давление на дискусията по време на избори в европейските страни. В Италия, във Великобритания по време на брексит, и в други места… И къде тук е свободата на избора? Няма такава, нали даже да се говори нещо против Евросъюза всъщност не се разрешава! Вместо това ни предлагат да струпваме своите проблеми на Русия, в същото време докато ЕС си струва да се запита: нужен ли ни е такъв Евросъюз, или искаме истинска свобода?»

- «Ще кажа веднага, аз не оценявам руският режим, а само указвам на опасността от постоянно използване на такива етикети, като «сфабрикувани новости». Защото този израз е двусмислен и леко може да бъде използван в целите на пропаганда и цензура сам по себе си. Всяка неугодна гледна точка тутакси може да бъде отметната в тази област, и наречена «фейк». Аз също скептически се отнасям към всякакви препратки към вмешателство в европейските избори и изборите в Европейският съюз, особено когато никакви доказателства за такова вмешателство няма. Искате обратен пример? Моля - това е войната в Ирак. В Европейските СМИ цялата тази война се освещаваше с неприкрита лъжа! И какво имаме в резултат, същите СМИ и същите хора, които сами с години са фабрикували новости, днес обвиняват във фабриковка на новости Москва. Тоест просто ни вкарват в опасна за ЕС Студена война отново».

- «Като представител на партията от Британия инициирала референдумът за отделяне, аз съм просто поразен от лицемерието на европейският дневен ред! Ние постоянно обсъждаме така наричаната руска пропаганда и влияние на Москва върху страните от ЕС! Но какво можете да кажете за тези милиони и милиони евро, които отидоха за пропаганда във Европа, от самите европейски институти? Брюксел, и прочие опитваха да извратят демократическите решения на ирландци и французи, и вие похарчихте милиони за пропаганда против нашият брексит! ЕС сам убива в себе си всякаква непредвзетост и Русия няма нищо общо. Именно в Европа днес е създадена огромна пропагандистска машина, целта на която е с всички способи да съхрани ЕС във вид на днешната структура, подривайки националните демокрации на влизащите в него страни. Всеки европскептик ще бъде премазан от тази машина и това е «ПРАВДА» (говори на руски), при това, най-чиста. Вие говорите, и се опитвате да убедите хората, че пропагандата от Русия – това е угроза, но вие не разбирате, че хората далеч повече плаши пропагандата на самият ЕС! Вие заявявахте за «RT», за русите, като за канал на пропаганда и като за враг. Но ето ви тогава пример – именно «Россия сегодня» първа даде възможност да се изкаже британската партия «Независимост за Великобритания», докато «BBC», спонсориран в това число и от Брюксел, не даде на този глас възможности в ефира! И брексит се състоя. Възможно «Russia Today» и русите защищават тази свобода, която вие всички тук искате да задушите! Така че слава Богу, че всичко това го има!»

Охота на ястребов. Секретное задание Голливуда

 

Послание към коринфянците. Лев Щаранский

Мълния! Вчера се случи безпрецедентно събитие. Кървавият диктатор на Мордор Влад Путин събра своите приближени сатрапи и гръмогласно обеща да потопи Оплота на Свободата в яма радиоактивна пепел. «Бахнем, обязательно бахнем! Но потом. Весь мир в труху!» - разпалвайки се крещеше террана под бурните аплодисменти на приближените блюдолизци. Превърнал формата на презентацията на Apple измислена от Стив Джобс - в шабаш на милитаристски угар. Мен в тоя момент като от душ ме поляха. Стана ми изведнаж съвестливо и гадно на душата. Края на посланието на владиката на Мордор за всеки случай със сенатора Джон Маккейн и главния редактор на «Наша Канада» Моисей Жидоплясов доглеждахме в секретния бункер на трактира «Матрьошка». Няма предел на човешката мерзост. Протегна се проклетият Сахаров.

Влад Путин премина червената черта, заплашвайки със своите ръждиви ракети цялото цивилизовано човечество. Либералната опозиция и украинските военни експерти вече разнесоха на пух и прах всички негови новини по всички фронтове, в твитер и фейсбук. Добре е известно, че без украинският Южмаш нито една ракета на Ордата не може самостоятелно  да излети. Бойни лазери и ракети с ядрена енергетическа установка също изглеждат мит, като минимум защото Русия е съсредоточие на средневековно варварство, а не на напредничави технологии. В такова моеше да се повярва, ако го казваше Илон Маск на модна презентация в черна водолазка и с чаша фруктов фреш. Думите пък на руския нелегитимен президент са лъжа от първата до последна буква.

Именно затова сега Държавния департамент моли всички честни и порядъчни люде, гейове, демократически журналисти и евроукри да съблюдават пълно спокойствие и не правят резки движения. Докато Шести флот не получи нови противоракети способни да сбиват путинският металолом. Не стигаше още заради някакви полоумни еврохохли да се получи бурятска ракета право в прозорчето на Белия дом. Нужно е временно да се отложи похода на киборгите на Москва поне до лятото. Малко ли е, току виж ракетите на орките действително летят. Е а засега Конгреса ще отделя нови средства на Пентагона за ПРО, а ние с брайтонската интелигенция срочно удълбочаваме дъното на нашия секретен противоатомен бункер в трактира «Матрьошка». Нали да се живее трябва не по лъжи. За вашата и наша свобода. В небето Бонер, на земята Хайкин, във водата Шести флот. В Тайланд Рыбка, на Марса Илон Маск. Не тук сме власт. Така ще победим!

С уважение, Лев Щаранский

Откровение 8:7

Александр Пелевин:

- Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоря, и всичката зелена трева изгоря.

- Владимир Владимирович, Вие объркахте текста, ето го посланието.

- Не!

---
В САЩ не вярват в ефективността на новите руски оръжия.

Всичко е правилно, първия стадий на приемане на неизбежното е отрицанието.

---
Путин: Имаме такива видове въоръжение, че и нас ни е страх да ги показваме.

 

---

Посланието. Накратко:

 

 

---

Днес в Пентагона бе неработен ден. Мастити генерали и полковници с коса с благороден цвят на стомана въртяха хора и ръченици, хвърляха гьобеци, извиваха се в диско и rock'n roll и натискаха секретарките-сержанти по ъглите. Беше ясно, че след посланието на диктатора на Мордор започва нова ера на финансирането в така уважаваната институция, а нивото на разпила и комисионните скоро ще надмине и най-смелите мечти!!

New York Times обясни, защо американската намеса в чужди избори — това е добро, а руската — лошо

Сензационна статия излезе в New York Times през почивните дни там разказаха, че само през XX век САЩ са се намесвяли в чужди избори 81 пъти. Журналистите от едно от най-големите американски издания признаха, че агенти от САЩ са носили пари с куфари, занимавали са се с вхвърляния в СМИ, убивали са и са сваляли от власт, но в резултат направили извод, че за американците — може. Защото те са добри и всичко това е било в името на демокрацията. А за Путин не може, защото той е лош и диктатор.

Започвайки своя материал американските журналисти разказват последните новости от «руското дело», по което САЩ отново въведоха санкции против още 13 човека. Като че всичко като у всички, но вече от третия абзац почва сенсация, която в предишните години би заплашила с уволнения и импичменти, а днес даже не влиза в топ новостите на изданието.

«Лок Джонсон, който започва своята кариера в разузнаването през 1970-те години, бъдейки член на комитета на Сената по делата на църквата, с разследване действията на ЦРУ твърди, че руската операция от 2016 година — това е само съответна на изискванията на киберепохата версия  на стандартна американска практика, която САЩ прилагат на протежение няколко десетилетия в тези моменти, когато им е нужно да повлияят на изхода на изборите в други държави. "Ние се занимаваме с това от момента  на създаване на ЦРУ през 1947 година — каза г-н Джонсон, който сега преподава в университет Джорджия. — Ние използвахме постери, памфлети, плакати и така нататък. Ние разпространявахме лъжлива информация в чуждестранната преса. Ние използвахме това, което британците наричат "кавалерията на крал Джордж", тоест куфари с пари".
ЦРУ помогна да се свалят избраните лидери в Иран и Гватемала през 1950-те години и поддържа бурните държавни преврати в няколко други страни през 1960-те години. То организира поръчкови убийства и поддържа жестоки антикомунистически правителства в Латинска Америка, Африка и Азия.
Но през последните няколко десетилетия по думите на г-н Хол и г-н Джонсон, намесата на Русия и Америка в изборите в чуждестранни държави не били равносилни в нравствено отношение. Вмешателствата на Америка  основно са били насочени на оказване на помощ на неавторитарни кандидати, които били против диктатори, и на поддръжка на демокрацията. Русия пък далеч по-често се намесвала, за да подкопае основите на демокрациията или да поддържа авторитарен режим. По думите на г-н Хол, да се поставя Америка и Русия в един ред — "това е като да се твърди, че ченгетата и гангстерите са еднакви, защото и у едните, и у другите има оръжие. Мотивациията има значение"» — разказват в NYT.
Накратко публикацията в «Нью Йорк Тайм» — това е признание: ние подкупвахме, лъгахме, убивахме и сваляхме от власт, но да се сравняваме с русите не трябва, защото русите са гангстери, а ние ченгета. Пардон, пан сенатор, но ако ченгето нарушава закона, а всичко гореизброено — това са престъпления, то това вече не  е полицай, а именно гангстер — оборотен в пагони, както казват у нас. То разбира се там зад океана може и по-друго да е, но ако местният вашингтонски инспектор изключително от чувство за солидарност с най-демократичната Опра Уинфри, ви отнеме за себе си колата ви, портфейла и ви даде няколко ритника по мекото отзад, ще се съгласите ли, че такова ченге е по-добро от някой бандюга?
Впрочем, по-нататък има само повече от същото, а главно — по-подробно.
«Научният сътрудник на Carnegie Mellon Дов Левин преброява количеството тайни и открити операции по оказване влияние върху изхода от избори в чуждестранни държави. Той открива, че от 1946 до 2000 год САЩ са провели 81 операции. "Аз въобще не оправдавам това, което русите направиха през 2016 година — каза г-н Левин. — Владимир Путин не е трабвало да се намесва по такъв начин. Но тези методи, които те използват, са просто цифрова версия на тези методи, които САЩ и Русия използват на протежение няколко десетилетия: взлом на кабинетите в щаб-квартирите на партии, вербовка на секретари, внедряване на информатори, предаване на информация и лъжлива информация на вестниците". Изводите на г-н Левин подчертават доколко обикновено нещо е било вмешателството в избори за САЩ.
Основите за подобни вмешателства са били заложени в Италия, където от 1940-те до 1960-те години САЩ поддържат некомунистически кандидати. "Ние доставяхме куфари с пари на определени политици, за да покрият техните расходи" — разказа в своето интервю през 1996 година бившият офицер от ЦРУ Марк Уайт.
Скрита пропаганда също е служила като една от основите за такива вмешателства. Ричард Бисел, който е ръководил дейността на агенцията в края на 1950-те и началото на 1960-те години, написал в своята автобиография за "контрол над вестниците и радиостанциите, което позволяваше да се осигури желаният резултат на изборите". В неотдавна разсекретеният доклад за операциите на ЦРУ в Чили в периода на изборите през 1964 година се говори за "сложна работа", която агенцията е извършила, предавайки "крупни суми пари" на нужният кандидат и изобразявайки го "мъдър, искрен и благороден политик", докато неговият опонент се изобразявал като "разчетлив машинатор".
Сътрудници от ЦРУ разказали на г-н Джонсон в края на 1980-те години, че количеството вхвърляния на информация в чуждестранната преса достигало 70-80 на ден. В периода на изборите в Никарагуа през 1990 година ЦРУ предвижвало в медиите репортажи за корупция на лявото правителство на сандинистите. Тогава опозицията удържа победа. С времето все повече американски операции за влияние започват да се провеждат не секретно и не от ЦРУ, а открито и от Държавният департамент. В периода на изборите през 2000 година в Сърбия САЩ финансират успешна кампания, насочена против Слободан Милошевич. Винс Хоутон, който в това време служи в армията на САЩ на Балканите и тясно сътрудничи с разузнавателните агенции казва, че е виждал влияние на Америка във всичко. "Ние ясно давахме да се разбере, че не ще позволим на Милошевич да остане на власт" — казва г-н Хоутон, станал историк в Музея на международният шпионаж» — продължават да издават сензацията New York Times.
Тук си струва само да добавим, че този абзац, както и следващият, са задължителни за прочитане от всички ученици от старшите класове и студентите от младшите курсове. Обезателно с препратка към оригинала, за да се убедят, че не кремълската пропаганда разказва, как се създават корупция, кой разпространява «най-честните новини» и как идват на власт в «демократическите страни».
Не са забравили там и за Русия.
«САЩ откровено се намесват в изборите в Русия минимум веднаж. Американците се бояли, че Борис Елцин може да загуби на изборите през 1996 година срещу неговия комунистически съперник, във връзка с което президентът Бил Клинтън се разпорежда да се проведе операция, за да се помогне на г-н Елцин. Америка постига това Международният валутен фонд да предостави на Русия кредит в размер 10 милиарда долара само четири месеца до деня на изборите. Освен това САЩ изпращат на помощ на Елцин група политически консултанти (макар руснаците обикновено презрително да се усмихват, когато САЩ се опитват да представят като своя заслуга победата на г-н Елцин). Това откровено вмешателство в политическите работи на Русия заставя някои американци да се чувстват крайно неловко. Томас Каротерс (Thomas Carothers), сътрудник от Институт Карнеги за международен мир, си спомня, как е спорил с един чиновник от Държавния департамент, твърдящ, че "Елцин и е демокрацията в Русия". По думите на г-н Каротерс, той отговорил на чиновника: "Това не е нещото, което трябва да бъде демокрацията".
През последните няколко десетилетия най-забележим признак за присътствието на Америка в политиката на чуждестранните държави са били Националният фонд  за поддръжка на демокрацията, Националният демократически институт и Международният републикански институт, които не поддържат конкретни кандидати, но помогат да се създават демократически институти, да се подготвят наблюдатели на изборите и да учат как е нужно да се провеждат предизборни кампании. Болшинството американци считат такива мисии меки и в определена степен, даже благотворителни. Националният фонд за поддръжка на демокрацията преди няколко години предоставяше грантове на Алексей Навални, който сега е главен политически противник на г-н Путин. През 2016 година този фонд заделил 108 грантове на сума 6,8 милиона долара за различни организации в Русия за различни цели: от "привличане на активисти" до "увеличаване степента на обществено участие".
Не е трудно да се разбере защо г-н Путин счита американските пари за заплаха срещу своя режим, който не желае да търпи реална опозиция. Но американските ветерани по предвижване на демокрацията са крайно недоволни от това, че някои аналитици поставят знак за равенство между тяхната работа и машинациите на г-н Путин, а също от това, което руското правителство извършило в САЩ през 2016 година. "Това са съвершено несъпоставими неща — казва Кенет Уолак, президент на Националният демократически институт. — Това е като да се сравнява човек, носещ спасително лекарство, с човек, който донася смъртоносна отрова"» — пишат в американското издание.
И  ще се съгласим, разбира се, това са несъпоставими неща. Едно нещо са не доказани с нито един реален факт вмешателства дали на хакери, дали на троли, дали на извънземни в изборите на Тръмп, и друго — докарване на власт на алкохолика Елцин заедно с признание в открито финансиране на Навални за сваляне на Путин. За какво лекарство говори президента на Националният демократически институт? Развал, измиране, обедняване и криза през 90-те — това и е «демократическото лекарство» за нас. Не, благодарим, ние по-добре още малко ще поболедуваме. Отделна благодарност за откровеният слив на Навални, ще повторим: за учениците задължително за прочитане.
Което е най-интересно в тази статия е, че САЩ се намесват и не възнамеряват да спират. «Какви операции ЦРУ е могло да провежда през последните неяколко години, за да повлияе на изхода от избори в чуждестранни държави до сега остава секрет — и най-вероятно, ще остане такъв в близките няколко десетилетия. Напълно е възможно тези операции да са твърде скромни по сравнение с това, което агенцията е провеждала в годините на студената война. Но някои ветерани не са съвсем уверени. "Предполагам, че сега те се занимават примерно със същото както и по-рано, защото такива агенции не се променят — казва Уилям Доерти, който е работил в ЦРУ от 1979 до 1996 година и някое време е следил за секретните операции. — Технологиите могат да се менят, но целите и задачите — не"» — правят извод в New York Times.
Ако и ние направим изводи, то нищо ново американците не казват. Може това да стане откритие за нашите либерали, за които Запад винаги е бил населен със «светлолики елфи», които акат люляк и зюмбюли, но за останалите е достатъчно да си спомнят само Майданите на постсъветското пространство. Далеч по-важно тук е, че неща, които още преди 10 години се стараеха да скрият и гръмко да не озвучават, днес се декларират с гордост — точно така, както още неотдавна политиците срамежливо демонстрираха своят развратен образ на живот, а сега, напротив, бравират с него. И това вече е диагноза, която през ноември поставя техният професор Пол Робинсон.
«Както обяснява на конференцията професор Пол Робинсон, водещ курс по държавна политика и международни отношения в Университета на Отава, тези две страни съвершенно различно разбират правилата и това, за какво те са предназначени. По мнението на Русия, правилата са симетрични. Те действат еднакво за всички страни в конфликта. А за Съединените Щати правилата са асиметрични, и тяхното действие зависи от това, действат ли тази или друга страна "справедливо" или "несправедливо". Съединените Щати, по думите на Робинсон, сега фактически отхвърлят такава симетрия. Какво означава справедливост? По мнение на Съединените Щати и техните най-близки съюзници, да решават това трябва либералните държави — и именно затова, че концепцията за справедливост е заключена главно в идеята за "съблюдаване индивидуалните права на човека", исторически сформирала се на Запад. Изходя от тази теория, жертвите сред мирното население, понесени в хода на освобождението на Мосул или Ракка от Съединените Щати, са били прискръбни, но оправдани, а жертвите сред мирното население, понесени в хода на освобождението на Алепо при поддръжката на руските войски, са били от морална гледна точка неприемливи. А доколкото Русия и Сирия разбират правата на човека не така, както САЩ, нито тази, нито другата, от гледна точка на САЩ, не могат да бъдат "справедливи даже в минимална степен"» — разказва още едно американско издание - The American Conservative.
И ето това е действително опасно — хора, които са се счели дотолкова избрани, че могат да установяват норми за справедливост в зависимост от своите интереси, или от прищевки, е невъзможно да се вразумят. С тях е безполезно да се води разумен диалог, защото те винаги и във всичко са прави, ибо са «добри». Те могат да бомбят и убиват, да свалят и оставят да гладуват милионни народи само затова, че за тях това е «справедливо». Такова вече се е случвало, когато някой се е обявявал за еталон на справедливост и избраност. И завършвала е тази избраност или на река Березина, или под Сталинград. И не би се искало поредното повторение, а съдейки по всичко, без него вече няма как.
Руслан Лялин, РИА Катюша
TELEGRAM РИА КАТЮША

Малкият и среден бизнес в Сталинският СССР

Каквото и да ни лъжат либерастите за отсътствие на частна инициатива и предприниемачество и зарегулираност на всьо и вся от административно-командната система – частна инициатива и предприниемачество в СССР било имало!
Именно на ниво тоя същия «малък и среден бизнес» за който така много говорят днес – но виж ти парадокс – в СССР той е бил развит къде повече от сега!

Промишлено производство.

На пика си промкооперацията в значителна степен е обезпечавала производството на ТНП (стоки за народно потребление) в СССР. Към края на 1950-те години в системата и се наброяват над 114 хиляди работилници и други промишлени предприятия, където работят 1,8 милиона души. Те произвеждат 5,9 % от брутната продукция на промишлеността, например до 40% от всичките мебели, до 70% от металическата посуда, над една трета от горния трикотаж, почти всички детски играчки. В системата на промишлените кооперации влизат 100 конструкторски бюра, 22 експериментални лаборатории и два научно-изследователски института.

Възможно ли е сега поне да си представим в "младата, демократическа страна, която е само на 20 години" съществуването на напълно частен (кооперативен) научно-изследователски институт, който самостоятелно да работи без всякаква държавна поддръжка? А в СССР това е било!
Промишлената кооперация е произвеждала до 2/3 от всички стоки за народно потребление в СССР. Те и хранили, и обличали, и обували, и мебели правили и детски играчки. Някой ще кажет – «Пфф! Помисли си! Детски играчки!». А между впрочем – стоките за деца в света – това е бизнес по всички показатели по-мощен от търговията с оръжие. Всъщност – оръжие кооперативите също произвеждали. Мини, снаряди, радиостанции и всякакво. Най-добрият автомат от ВОВ – ППС – е продукция на кооператив. На собствени машини и оборудване.

Цялата продукция на тогдавашния хай-тек - радиоприемници, телевизори, фотоаппарати (виж знаменитият ФЭД) - са се произвеждали именно от кооперативи + хиляди дреболии!

Първите съветски лампови приемници (1930 г.), първите в СССР радиоли (1935 г.), първите телевизори с електронно-лъчева тръба (1939 г.) произвежда ленинградският артел «Прогресс-Радио».

Подробно за промкооперациите - тук:

Реставрация капитализма в СССР.

Търговия и Потребкооперация.
На 14 април 1956 година, след троцкистко-хрушчовският преврат се появява постановление на ЦК на КПСС и СМ на СССР "За реорганизация на промишлената кооперация", в съответствие с което към средата на 1960 година промишлента кооперация напълно се ликвидира, а нейните предприятия предават във ведение на държавните органи. Оттогава ИСТИНСКИЯ СССР – завършва.
Но Потребкооперацията просъществува до самият развал на СССР. И кога то антисъветчици и русофоби квичат за отсътствието на салам и дефицит на  хранителни продукти в СССР, то незнайно защо срамежливо премълчават за наличието на магазини на КООПтърг - във всеки град, във всеки районен център!

Където тоя вашият салам (както и прочие "дефицит") е можело да се купи по всяко време! Но по-скъпо, по 3 рубли, но без всякаква опашка! Но всички искали държавен, за 2 и 20...
Или, за да не се буташ и не стоиш на опашка с часове в очакване на това на тезгяха на магазина "ще пуснат" месо или пилешко - е можело просто да се отскочи зад ъгъла или на няколко спирки на трамвая, да се купи пилешкото на колхозният пазар.
На колхозният пазар е могъл да търгува въобще кой да е! От колхозници (по определение), търгуващи излишъците на своята продукция - до всеки частник или владелец на лично стопанство (при Сталин - до хектар, безплатно).
Всяка бабка можела да дойде на пазара и да продаде всичко отгледано в градината - зеленина, краставички-доматки, същото това пиленце или десет яйчица. Или гъбки-ягодки и прочие диворасли - можело да се продадат на пазара или сдадат в Заготконтората на същата Потребкооперация, които са били едва ли не във всяко село. При това данъци за това от гражданите не са събирани съвсем, а на колхозният пазар е било достатъчно да се платят за място 20 копейки.
А сега? Може ли бабка или някакво частно лице легално да реализира продукция от своята градина или частно лично стопанство? Само ако го прави нелегално! На мръсен картон, стоейки на колени до супермаркета, рискувайки глоба и да получи с палка по темето от полицаите.
Да какво там бабки и частни лица! Даже т.н. фермери изпитват трудности с реализацията на селскостопанската продукция! Да пробие частник в търговските мрежи е нереално по принцип! Всъщност, за фермерите - като най-ярки представители на малкият и среден.
Селско стопанство.
Няма да се спираме на колхозите, който по същност и организационно правова форма са били кооперативи (артели) - тоест недържавни предприятия. За разлика от совхозите. Това е друга, отделна и дълга история.
Въпреки приказките на либерастите за разкулачване и поголовно принуждение да се встъпва в колхози - частта селяни-единоличници (фермери на съвременен език) оставала значителна до самият хрушчовско-троцкистски преврат.

Моля да обърнете вашето най-голямо внимание на п. 6 от приведеният документ - селяни-единоличници. По сравнение с днешният ден количеството селски (фермерски) стопанства 16 (шестнадесет!) пъти надвишава това в "младата, демократическа страна", в която така обичат да поговорят за "малкият и среден бизнес"!
Е, и майсторите съответно - това е също малък бизнес! При това - тези хора са заети именно с ПРОИЗВОДСТВО, а не със спекулативна търговия и препродажба на чужда стока, с което е зает основно "малкият и среден" днес.
Из гореизложеното е видно, че в СССР така наричаният "малък и среден бизнес" е бил развит значително по-добре, отколкото в "младата, демократическа страна, която е само на 20 години". А и със всичко останало там е било значително по-добре - с нивото на производство, образование и медицина.
И, да! В тогавашните времена, при тирана Сталин, да се открие "частен бизнес" е било в пъти по-просто, отколкото сега, при поклонниците на тоя същия "бизнес". Да си спомним класиката, Илф и Петров - те от натура са писали. Колко секунди губи Остап Сулейман Берта-Мария Бендер-бей, за да открие частна кантора "Рога и копита"? При проклетият социализъм. И колко кръга на ада трябва да се минат сега, при благословеният капитализъм?
Как там каза Владимир Владимирович? Ще се замъчите прах да гълтате?
А и данъците от частните предприемачи (майстори) и кооперативи са били, както се казва днес "по упрощенка" - само 3 (три!) процента от оборота - даже счетоводство не е трябвало да се води!
Така че може би за това, с "малкият и среден" всичко стане добре и заклинанията на гражданите от либерална националност все пак се сбъднат - е нужно всичко на всичко - да върнем СССР? Сталинският СССР?

Източник