Как България умира в прегръдките на Евросъюза

Източник: http://vpoanalytics.com/2013/08/20/kak-umiraet-bolgariya-v-obyatiyax-evrosoyuza/

Запазвам превода възможно най-близко до оргинала, въпреки на места отдалечаването от изразните конструкции на българският език.

Искате да знаете как ще живеете в състава на Евросъюза? Идете в България. Само че не на отдих, за да ходите по крайбрежната от ресторант до ресторант. Това е маска — това е фасада. Пропътувайте малко, на няколко десетки километра, навътре в страната. Ще видите развалини на заводи, ще видите нищета, която цари наоколо. Ще видите размазана от Евросъюза икономика, ще видите хора, които напразно се опитват да си намерят работа.
Това което няма да видите — това са щастливи млади хора, тъй като едни от тях са заминали временно на гурбет, а други – завинаги. Като че има свобода на словото, и да се ругае правителството може, но не силно — за да не се случат проблеми на работа. А ако ти още, не дай Боже, употребяваш словата Русия, Путин – засичай време: след седмичка ще получиш «вълчи билет» за никъде. Веднага ще те заклеймят шпионин, подгласник, ще те обвинят във всички смъртни грехове.
Като че са отворени границите – може да се ходи на почивка в Западна Европа, само че кой ще отиде? Безработицата на ниво 18%, за която бодро рапортуват властите е нагла лъжа! В реалност е два пъти повече! Минимум всеки четвърти трудоспособен човек не може да си намери работа. Който може – заминава, добре че границите са отворени. Но кои са те там? Може би, мениджъри, технолози, инженери?.. Не, те там са черноработници, миячи на чинии. Гастарбайтери! Ето какво ни даде Евросъюзът – възможност без виза да заминем, за да се занимаваме с неквалифициран труд.

ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ

Да, ние влязохме в Евросъюза, но Евросъюзът не влезе в нас. (Да отворя скоба - ще влезе. Ще мине не мине време, ще приемем закони за правата на гейовете и ще влезе. Дано поне с вазелин.) У нас остана същото корумпирано правителство, същите продажни чиновници, умножени на суровите нормативи, правила, методики на Евросъюза. Ние се оказахме унищожени, размазани от Евросъюза. Да, те ни дават някакви траншове за развитие, но къде изчезват тези пари – никой не знае. Всичко потъва по джобовете на чиновниците, и даже ако нещо някъде достига, то само за «своите» и за «свои» проекти.

Бездарното правителство набра кредити от МВФ, който започна да диктува своята нова икономическа политика. Бяха наложени сурови условия, които в крайна сметка разрушиха икономиката на страната.

Методично бе унищожена цялата индустрия, за безценица бе приватизирано всичко, което  въобще можеше, и нарязано на скрап. Напълно бе унищожено селското стопанство. Разрушена бе системата за висше образование. Наплодиха се маса вузове, които за подкуп дават дипломи за висше образование. Всичко, което можем да предложим на експорт – това е евтина неквалифицирана работна сила.

В България населението от 9 млн намаля до 7. Младите двойки престанаха да раждат деца. Който може – заминава. Извършва се разрив между поколенията. Огромно количество хора работят на Запад. Децата отглеждат дядовци и баби. Децата не виждат родители. Ето цената, която България заплати за ЕС.

Ние искахме друг живот, но не такъв. Жестоко ни излъгаха. Вмъкнаха ни в този ЕС, не питайки хората. Поливат ни със западна пропаганда. Ние се надявахме, че встъпили в ЕС, ще започнем да живеем по-добре. Не! Да се живее стана непоносимо!

КАКВО ПОЛУЧИ ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК?

Встъпването в ЕС бе изгодно за шепа олигарси, които спечелиха от разпродажбата на народното стопанство. Добре в България живеят съвсем не мнозина. Болшинството едва свързва двата края.

36-годишен фотограф, алпинист и революционер с романтическото име Пламен, когато в кротка България нещата тръгнаха съвсем зле, извърши публичен акт на самозапалване на площада пред кметството на град Варна. В знак на протест против нищетата, корупцията, несправедливостта и пренебрежението на властите. Ако неговата страна умира — защо тогава той да живее?

Тази смърт не бе единствена. Още пет човека избухнаха в живи факли в края на мъчителната зима. Сред тях — баща на пет деца 53-годишния Венцислав Василев, загубил работа (съдебните пристави бяха длъжни да опишат имуществото на семейството заради дълга за «комунални услуги» — 219 евро за вода), и безработният Траян Петров (той бе едва на 26 години).

«Такова никога не се е случвало в българската история! — с горчивина възкликва легендата на българската журналистика Валери Найденов. — Ние сме христианска страна, не познаваща радикализъм и фундаментализъм. Самозапалвания на хора — това е нещо неочаквано и шокиращо. За християните въобще политическото самоубийство е неприемливо. А ние нямаме съмнения, че тези самоубийства са политически. Ако искате да се самоубиете има маса други, безболезнени начини. При самозапалване човек не умира веднага — това са две седмици мъчения и агония».

Какво се случи с България — някога благодатна, процъвтяваща земя? Какво се случи с българите — най-търпеливия и сговорчив народ на Европа?

ХЛАДИЛНИКЪТ ПОБЕДИ ТЕЛЕВИЗОРА

«През януари ни дойде съвсем нанагорно, — въздъхва моята приятелка Светла. — Хората получиха сметки за електроенергия, два пъти превишили пенсиите. Ако дори пенсионерът престане да яде, той все едно няма да може да плати сметката». Когато делото стигна до реална угроза от глад и студ (много жилища се отопляват с електричество), десетки хиляди хора по цялата страна излязоха на улиците. Започна «електрическата революция». Както остроумно се изрази един местен политик, «празния хладилник накрая победи телевизора». Невъзможно е да се нахранят хората с речи за «европейските демократически ценности». Дойде пролет — и телевизорът, изглежда, отново побеждава.

ИЗХОДЪТ Е ЕДИН — БЯГСТВО ОТ СТРАНАТА

Гневът изпревари осъзнаването на проблема: хората излязоха на протест не като граждани, у които има ясни ценности, а като разгневени потребители. Те помахаха с ръце, повикаха и се умориха.

Българите предпочитат да се спасяват поединично. Популярна е шегата: «У България има два изхода от кризата — терминал 1 и терминал 2 на аерогарата». Младите, талантливите и упоритите опаковат вещи и бягат без да се оглеждат назад, оставяйки старците да умират по селата. Северът на страната, където безработицата съставя (по официални данни) 60% (!), е обезлюден. Редките туристи го сравняват с чернобилската зона. За последните 20 години страната напуснаха 2 млн души. Страната загуби повече хора, отколкото за две световни войни, но и това не е предел. Икономическата криза съвпадна с ужасяваща по мащаб демографска катастрофа. Към 2060 година населението на България ще съставлява едва 5 млн души, от които 1,5 млн — цигани. Българите като единен народ с най-древна православна култура са обречени.

«За миналата година се родиха едва 62.000 деца, — казва телевизионния журналист Иво Христов. — Това е най-ниската раждаемост от 1945 година. България се топи по-бързо от всички европейски страни. По-лош резултат има само Естония. За цялата си 1300-годишна история нашата страна никога не е била така близко до разпад».

“НИЕ СМЕ ПРИВИКНАЛИ ДА ЧАКАМЕ, КОГА ЩЕ НИ СПАСЯТ”

- Нима сега е по-лошо, отколкото под турците? — удивявам се аз.

— По-лошо е. Демографската и икономическата кризи съвпаднаха с морално разложение. Обществото днес е далеч по-развратено, отколкото във времената на турцко иго, когато народът обединяваше идеята за борба за освобождение. А какво искате от нас? Българите са тих народ, — в очите на известния публицист Светослав Терзиев бляскат искрици ирония. — Бяхме петстотин години под турско иго. Ние сме привикнали. После дойде Русия и ни освободи. После се сдушихме с немците, но те се оказаха лоши съюзници. От тях ни освободи Червената Армия. Заедно с нея дойде СССР, който през 90-е години ни освободи от самия себе си. Какво е нашето бъдеще? А защо да мислим за него? Преживяхме ден до вчера, и това не е зле. Българите са привикнали да седят и да чакат, кога ще ги спасят.

КАК ДОЙДОХМЕ ДО ТОЗ ЖИВОТ

В началото на 90-те, когато се рушеше империята СССР и се разпадаше на късове източноевропейският блок, за процесът внимателно и с тържествуващо хладни, алчни очи наблюдаваше КАПИТАЛЪТ. Пред монополиите се откриваха нови завладяващи перспективи. Първо, финансовата криза се отлагаше с цели двадесет години. Второ, крушението на желязната завеса откриваше път към всемирно господство на олигархията под сосът на «глобализация» и «свобода на пазара» (т.н. «Вашингтонски консенсус» от 1989 година).

Собствениците на транснационалните корпорации потриваха ръце от удоволствие и предвкушение — пред тях лежаха огромни, беззащитни територии с наивно, оглупяло от лозунги за свобода население. Планът на олигархията бе прост, като планът на завоевател от рода на Атила: териториите предстоеше да се завладеят, покорят, унизят, разорят, да се изсмучат от тях всички сокове, а населението да се пороби във вечно робство. Да, планът бе прост, но методите — къде по-изтънчени.

В това време ние бяхме така заети с нашата собствена трагедия — развалът на Съветският Съюз, че малко ни занимаваше сътбата на източноевропейските страни. Да, Полша възприе крахът на СССР с ликуване — като избавление от ненавистното руско господство. Но имаше  и такива страни, като братска България, съществуваща за сметка на сделката на века: нефт в обмен на домати — и изведнаж загубила своя водител и кърмилец.

О, ДИВЕН, НОВ СВЯТ !

В началото на 90-те в страните от СНГ, Източна Европа и в Русия на пачки пристигаха американски икономически съветници и консултанти. Това бяха прекрасно възпитани и облечени енергични люде в зрелите си години, по възгледи всички като един — убедени либертарианци от крайно десен вид. (Либертарианството в икономиката това е една от най-безчовечните теории, която напълно отрича социалната държава, а също и всяко вмешателство на държавата в икономиката. Всъщност, това е икономически дарвинизъм: нека в свободна конкуренция оцелеят силните, а слабите погинат.

Държавата трябваше да се откаже от финансиране на здравеопазването и образованието, а заедно и от данъчно облагане, а пенсионните фондове трябваше да станат само частни. Ако сами не сте си спестили за стари години, то сърдете се на себе си. А ако сте беден и болен — плачете до вратите на благотворителните фондове. Вашите деца — те са само ваша грижа, не мътете главата на държавата.)

В порядъчните страни от Западна Европа със силна социална политика либертарианците по това време и близко не бяха допускани до държавното управление (тях биха ги затъпкали още боевитите профсъюзи), а в екс-социалистическият край на неплашени идиоти те бяха на почест. Тях не просто аплодираха и гледаха в устата — на тях още и им плащаха за консултации. Местните политици стояха пред тях на задни лапки, очаровани от фразите за «пазарни реформи».

РУДАТА - НА БЕЛГИЙЦИТЕ, ВОДОПРОВОДЪТ - НА ФРАНЦУЗИТЕ

«При цар Симеон II електроразпределителните мрежи продадоха на чехите, австрийците и немците, за французите отидоха водопроводът и канализацията, а медната руда, по слухове, отиде за белгийците — казва един от лидерите на националистите Ангел Джамбазки. — Това бяха тайните условия за встъпване на България в ЕС. Всички стари държави се пазаряха, за да може по-скъпо да продадат своето съгласие. Благодарение на предателството от самия връх България бе продадена на търг».

«От началото на 2000-те България живееше като весела вдовица след смъртта на богатия мъж — казва журналистът Валери Найденов. — Тя разпродава къщи, земи, цялото имущество на съпруга и пет години живее далеч по-добре от преди. А после събори-къща вдовицата остава на боб и проси милостиня на стъпалото на църквата. До 2005 г. България демонстрираше великолепен ръст на ВВП (отчитаха се всякакви сделки на покупко-продажба). Тоест ние разпродавахме националните активи, а във ВВП това се отразяваше като доход. Всички бяха щастливи: ах, какви чужди инвестиции! Властите унищожиха националната икономическа наука и разгониха сериозните институти. А всички изследвания по поръчка на правителството за парите на данъкоплатците провеждат прозападните НПО».

Към 2013 година България загуби 60% от работните места, обезлюдя и се превърна в колония под политическото управление на ЕС. Най-добрата в света доматена република даже престана да произвежда домати!

ПОГРЕБЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПИПЕР

В рецептата на знаменитата шопска салата днес влизат турски (или йордански) «пластмасови» домати, «български чушки» от Холандия и Македония, лук от Китай и френско сирене. На местният пазар повече няма български домати, затова има в изобилие холандски. 80% от всички зеленчуци и плодове са вносни. Погребал българският пипер заедно с домата, ЕС посегна на святото — ракията (производството на алкохол в частния сектор), но после затихна. Ясно бе, че такова надругателство над чувствата даже плахите българи няма да понесат. Ракията (спасение за душата!) тече още в казанките по цяла България. «Село без казанка — като село без църква», — гласи народната мъдрост.

СЪСЕДИ

«По социологически допитвания 70% от българското население са русофили, но при това Русия проигра политическата и медийна битка в България. Парадокс! — възкликва журналистът Иво Христов. — Защо Русия отстъпи на Запада? Доминиращите идеи в СМИ се инжектират от така наречените местни think tank («мозъчни тръстове», «фабрики на мисълта»), които се финансират от американски (по-рядко от европейски) фондове.

Всички тези институти се самоцитират един друг и обезателно в името си имат нещо «демократическо» — Фонд за изследване на демокрацията или Институт за либерални стратегии. Те никога не афишират своята проамериканска насоченост». Хората са в плен на русофобска истерия. Цялата аритметика бе изтрита от дъската и бе написано с огромни букви «Енергетическа зависимост от Русия». Тове е една такава европейска страшилка за деца. И новият български прозападен елит паразитира на ирационални страхове. Какво е днешна България? Това е жертвена пешка на шахматната дъска. Нейната роля — да бъде блокираща пешка за всички руски проекти. Ние обслужваме чужди интереси, разваляме отношенията с Русия и губим пари за транзит на нефт и газ. А американските "приятели" тупат българите по рамото и викат: «Юнаци сте момчета! Имате демокрация!» Един български сатирик много точно определи, какво е това демокрация: «Това не е власт на народа — това е власт на демократите».

Globalconflict.ru