Русия бe права относно "арабската пролет" (Forbes)

Източник: http://3mv.ru/publ/rossija_byla_prava_otnositelno_quot_arabskoj_vesny_quot/1-1-0-18452

Днес, когато Египет отново е обхванат от вълна насилие и всичко върви към гражданска война, е най-доброто време да се заемем с анализ на "арабската пролет" като цяло, пише журналистътъ Марк Адоманис в статия за Forbes. Този факт, че след 2,5 години след свалянето на Мубарак на улиците на Кайро както по-рано убиват мирни демонстранти, свидетельства: прави се оказаха по-скоро тези, които скептически се отнасяха към арабските революции.

Може с увереност да се каже, че осветяването на събитията от "арабската пролет" в Русия поразително се отличаваше от западното, се казва в статията. Не само безотказните кремълски експерти и пиар-специалисти, но и учените, и независими аналитици от самото начало без особен ентузиазъм се отнесоха към разгръщащите се в Близкия Изток събития. За разлика от западните си колеги, руските специалисти предричаха за региона икономически колапс, религиозни конфликти и политически хаос.

В същото време докато Кремъл ловко подстройваше дипломацията си към условията на всяка конкретна страна, руското общество като цяло не прие "арабската пролет" и беше уверено, че всичко ще завърши с катастрофа, споделя наблюденията си журналистът. Недолюбването от русите на народни въстания е предизвикана от техния собствен неудачен исторически опит и останалото от времената на СССР всеобщо недоверие към участието на населението в политиката, което се поощрява от действащата власт, обяснява Адоманис.

Днес направените от западните експерти през 2011 г прогнози за бъдещето на страната на пирамидите поражават с наивност и благодушие, признава авторът: те искренно вярваха, че със сманата на Мубарак всички проблеми на Египет ще се решат от самосебе си. В действителност отчитайки хаотичната икономика, религиозните разногласия и незрелостта на политическите институти би било просто чудо, ако този период в историята на страната не бе завършил с трагедия.

В светлината на ужасните последици на "арабската пролет" Западът трябва с голям скептицизъм да се отнася към масовите политически движения и внимателно да отчита противоположните виждания за резултатите от тяхната дейност, съветва журналистът.

Имат ли хората право да избират това, как да бъдат управлявани? - задава въпрос авторът. Без съмнение. Но от историческа гледна точка масовите въстания в бедни страни нямат много добра репутация. "Изглежда, русите добре са усвоили това, а ние следва срочно да си го спомним", - резюлира Адоманис.

 Коментар: Марк Адоманис е и прав, и неправ. Прав е в частта, в която говори за ужасните последици от "арабската пролет" и за недоверието и неприемането и от руското общество. Но е неправ за наивността и благодушието на Запада по отношение на "пролетния процес". В два материала по теория на управляемия хаос ( http://cccp-2.blogspot.com/2013/06/blog-post_5.html и http://cccp-2.blogspot.com/2013/08/1.html ) подробно се разглеждат начините и методите на организиране и управление на на пръв поглед "хаотични" "арабски пролети", "цветни революции" и "площади Тексим". По скоро би следвало да се говори за цинизма на Запада в разрушаването на съществуващи стабилни политически режими с цел извличане на максимални облаги от социалната нестабилност чрез подкрепа на плъзгащия се към пропастта долар и заграбване ресурсите на потопените в хаос страни от Близкия Изток, тъй като само и единствено Западът е отговорен за създалото се положение. Можем също така да си зададем и въпросът: А защо точно в Близкия Изток и защо само в Близкия Изток се наблюдават подобни процеси? Защо подобни "нежни революции" не настъпват в други части на света, например в Индия, Китай, Латинска Америка? Някой би възразил - в Бразилия вече избухнаха протести. Но те и затихнаха така бързо, както и избухнаха. Бразилия не е нефтодобивна зона, тя не е близо до Европа или Русия, които са главните цели за дестабилизация. Бразилската (както и турската, а в последно време - и българската) политическа класа може да бъде само "предупредена". Що се отнася до Индия и Китай - то нима Западът ще поиска да се лиши от главната си работна сила и главния си производствен цех? Западната колониална политика има една стандартна цел - да държи в подчинение и експлоатира колкото е възможно по-широк пояс от страни, с маргинализирано, обезверено и наплашено население, в името на охолния си живот и спокойствие, градени върху гърбовете на милиарди колониални роби.