Икономическата криза и политическата воля на Брюксел тласкат страните от Европейкия съюз към проекта „Съединени щати на Европа” и вече е ясно, че „федерализаторите на Европа” са извлекли необходимите уроци от опита на СССР и САЩ.
За да лиши европейските страни дори от теоретичната възможност да излязат от новата централизирана структура, Брюксел унищожава техния държавен суверенитет не само „отгоре”, чрез ожесточаване на фискалната дисциплина и предаване на икономическата политика в ръцете на Еврокомисията, но и „отдолу”, унищожайки под маската на развитие на местното самоуправление на централната администрация на европейските страни. Изглежда, че на регионите може да се попречи да върнат властта в столицата, ако това е необходимо? Европейските ръководители имаха предвид тази възможност и за пълното унищожение на националните държави задействаха програма за създаване на „еврорегиони”, които да се състоят от части от различни страни. Еврорегионите ще имат собствени програми за развитие и значително равнище на самосоятелност от националните правителства.
Сред европейските политици рядко могат да се намерят такива, които са против унищожението на суверенитета на еввропейските държави. Във Франция за запазване на суверенитета и националната идентичност се бори Марин Льо Пен. В Англия не само опозиционната Партия на независимостта на Обединеното кралство, но и членове на правителството започнаха да се изказват против плановете на Евросъюза. Държавният секретар по въпросите на местното самоуправление Ерик Пикълс обвини ЕС в опит „да изтрие Англия от картата” и обеща да се съпротивлява срещу диктата на Брюксел.
От източноевропейските страни само Унгария се опитва да се съпротивлява срещу унищожението на суверенитета и националната идентичност. Независимо от това, че ЕС периодично обещава на Унгария помощ в създаването на унгарски етнически автономи и в съседните страни, Будапеща не бърза да поддържа инициативите по федерализация на ЕС. Може би унгарските политици не са толкова наивни за да смятат, че Брюксел е гото да отмени Трианонския договор от 1920 година и да възстанови „Велика Унгария”.
В 1920 година Унгария загуби две трети от територията и населението, но се запази като държава. Ако плановете на „европейските федералисти” се сбъднат, то самата Унгария, както и другите европейски държави, вече няма да ги има, т.е. те ще престанат да съществуват като субекти на международното право. Може би именно такава перспектива и кара унгарският прлемиер Виктор Орбан да се откаже от сътрудничество с МВФ, да търпи икономически санкции на Брюксел и да търси геополитически съюзници извън ЕС.
През ноември миналата година Ангела Меркел заяви, че „някога Еврокомисията ще стане правителство, а Европарламентът – парламент”. Този ден все повече се приближава, а ЕС все повече напомня на капан за страните, които се съблазнили от обещанията за европейско благополучие. Скоро ние ще разберем, кои страни ще успеят да се спасят, а кои завинаги ще изчезнат от картата на света и ще се влеят в единната европейска държава.

Валентин Мъндрешеску