И така, следвайки позива "Факти, само факти" по естествен начин преминаваме към митовете.
Мит №1: Икономиката на социализма бе неефективна, под световно равнище, остаряла технологически.
Още в мит №1 се сблъскваме с казаното от Анатолий Вассерман - "За да се опровергае една лъжа, която може да бъде написана на един ред, понякога се изискват страници опровержения". Първо да разгледаме статията "Една невярна теза за рухването на социализма" от проф., д.ф.н., Васил Проданов. Там проф. Проданов твърди, че по темп на нарастване на БВП в края на 80-те години на миналия век България е на четвърто място в Европа. Освен това външния дълг на страната от два пъти годишния БВП през 1939 е доведен до 0.65 пъти БВП през 1989, и е значително по-малък от дълга натрупан към днешна дата. Същата теза защитава реч на Маргарет Тачър в която тя твърди, че Съветският Съюз е представлявал главно икономическа заплаха за Запада. Друг аргумент ще бъде един пример от личния опит: личната ми ангажираност в бригадирското движение. Минимум 3/4 от моите връстници са били ангажирани в ученически, войнишки и студентски бригади, не бях изключение и аз. Моят опит включва бране на грозде, домати, лук, чушки, кайсии, бригади в хлебозавод и консервен комбинат и може би още някои, които са се изтрили от паметта. Официалната заетост в годините на социализма бе 100%, неофициалната безработица вероятно е достигала максимум 1%. Изводът, който правим, е, че при пълна трудова заетост икономиката мобилизира кампанийно допълнителен трудов ресурс, за да смогне с прибирането на реколтата. Нима подобен факт може да бъде показател за ниска ефективност на икономиката?
Допълнително ще посоча част от историята на заводите Икарус. Всички помнят масовия автобусен транспорт в България, представян от Икарус и Чавдар. Икарус работейки в "неефективната" социалистическа икономика изнася автобуси за всички страни членки на СИВ и няколко други извън Съвета, печели международни конкурси по дизайн и подготвя излизането си на американския и канадския пазари. След "демократизацията" и въвеждането на "пазарна икономика" фирмата е раздържавена (евфемизъм за продадена на безценица), производството замира и заводът е закрит през 2007 година. Изводът, който можем да направим е очевиден - разказите за неефективност на социалистическата икономика не са нищо повече от един мит.
Мит №2 - "Милионите избити лично от Сталин"
Използвам това заглавие единствено, за да подчертая абсурдът на този мит. Въпреки това ще разглеждаме строго примери от българската действителност. Всекидневно и всечастно "демократи" и "либерали" надават вой за жертвите на комунистическия терор. Не е необходимо да ходим в Сибир, да надникнем в ГУЛАГ, за да разкрием същността. И така моят баща през 1951-ва участвува в нелегална земеделска организация, целяща въоръжена съпротива против "Народната власт" (слагам термина в кавички единствено за да бъде разпознат като официален, моето лично мнение е, че неговото съдържание напълно отговаря на названието). Той е арестуван, съден и лежи в затворите в Плевен, Варна и лагера в Белене. Присъдата му от 5 години затвор е съкратена до 3 години и 5 месеца фактически излежани, което личи по справката за изплатено обезщетение на пострадал от "репресиите", след което той работи честно и почтено всички години на омразният "социализъм", построява две къщи само с труда си като строителен работник, изплаща 4000 лева глоба за частна работа (съгласно тогавашния закон, почти още половин къща), и след 10-ти ноември участвува във възстановяването на БЗНС-Никола Петков, заедно със съратниците и съкилийниците си от годините на "репресии". Всички те след "репресивните" години на социализма са в добро здраве, съотнесено възрастта им (да си спомним социалистическото здравеопазване и спокойствието и сигурността на онези години), енергични и имат достатъчно сили, за да работят за каузата в която вярват. След няколко години "демокрация" обаче голяма част от тях си отиват от този свят, включително и баща ми, починал 2001 година. Това разбира се може да бъде отнесено и до напредналата възраст, и до енергията посветена на новата дейност, но също така и до изменените условия на живот, включващи "шокова терапия", "приватизация", рухналите планове за по-нататъшния живот. Частично потвърждение на казаното можем да намерим, като проследим некролозите, окичени във всяко българско гробище. Въпреки, че никога не съм харесвал тази традиция, тя помага да се състави картина на част от смъртността в миналите 23 години "демокрация" - един голям процент от починалите са хора в разцвета на живота си между 30-40-50 години. Помага и графиката на броя на населението в България 1961-2010. Лесно можем да направим извода, че "репресивния" социалистически апарат на Държавна Сигурност дори и близо не стои до съвременния механизъм на унищожаване на българския народ - почти 2-та милиона жертви и прокудени българи от годините на "демокрацията" са далеч напред в съревнованието по терор.
Мит №3 - Съветският съюз нанесе непоправими щети на България за годините на социализма
Този мит най-добре може да бъде описан с вица: "Русите нахлуваха в аулите, кишлаците, катуните и оставяха зад себе си заводи, училища, библиотеки, електростанции." Преди встъпването си във Втората световна война България е аграрно-промишлена страна. Основната промишленост е представена от мино-добивна, тютюнева и розово-маслена промишленост. Към 1989 година страната има развити енергетика (АЕЦ Козлодуй, в строеж е АЕЦ Белене), металургия (комбинат Кремиковци), машиностроене (завод Мадара-Шумен, Вапцаров-Плевен, корабостроителен и кораборемонтен заводи във Варна и Русе, предприятия на ВПК във Сопот, Казанлък, Червен Бряг), електроника (заводи в Ботевград, ДЗУ-Стара Загора), текстилна, шивашка, консервна промишленост (удобно настанена върху мощната база на българското земеделие). Тук ще направя малко отклонение - консервите, произвеждани от българската промишленост съдържаха единствено плод или зеленчук, сол, захар, оцет и вода. Днешните с количеството консерванти и изкуствени овкусители са по-скоро продукт на химическата, отколкото на консервната промишленост. Допълнително забравих да спомена българската химическа промишленост - нефтохим Бургас и Плевен, заводи за изкуствени торове - Девня. Разбира се има множество клонове на промишлеността, които пропускам, но ще направя едно сравнение: разхождайки се днес в родния си град Плевен правят впечатление няколко неща: първо градът се е обезлюдил дори видимо, второ количеството банки и "молове" на търговски вериги е несъразмерно с пазара, който трябва да обслужват. И така днес градът не произвежда, но живее на кредит, т.е. затъва в дългове, които някога ще трябва да плаща, и пазарува в търговски обекти, в които трябва да остави пари, а няма да произведе блага, които да донесат приходи. Но нека отправим поглед към ресурса "Загубената България". Снимките, които успях да намеря и характеризират българската промишленост през периода на "разрушаващото" влияние на Съветския съюз са следните:
http://www.lostbulgaria.com/?p=5194
http://www.lostbulgaria.com/?p=5193
http://www.lostbulgaria.com/?p=5190
http://www.lostbulgaria.com/?p=5165
http://www.lostbulgaria.com/?p=5162
http://www.lostbulgaria.com/?p=4184
http://www.lostbulgaria.com/?p=4182
http://www.lostbulgaria.com/?p=4157
http://www.lostbulgaria.com/?p=3471
http://www.lostbulgaria.com/?p=2444
http://www.lostbulgaria.com/?p=2360
http://www.lostbulgaria.com/?p=2359
http://www.lostbulgaria.com/?p=1076
http://www.lostbulgaria.com/?p=525
http://www.lostbulgaria.com/?p=524
http://www.lostbulgaria.com/?p=518
http://www.lostbulgaria.com/?p=515
http://www.lostbulgaria.com/?p=512
http://www.lostbulgaria.com/?p=511
http://www.lostbulgaria.com/?p=510
http://www.lostbulgaria.com/?p=509
http://www.lostbulgaria.com/?p=508
http://www.lostbulgaria.com/?p=506
http://www.lostbulgaria.com/?p=502
Оставям на читателя да намери снимките, характеризиращи българската промишленост под "благотворното" влияние на Запада самостоятелно.
Мит №4 - България е равноправен член на Европейския съюз, нейните свобода, права на човека и просперитет са гарантирани.
Този мит дори не е необходимо да се коментира, разисква и доказва. Достатъчно е да погледнем към старите страни-членки Испания, Португалия и Гърция и да си спомним за "Шенген".
Мит №5 - Многопартийната система в България е гарант за демократично развитие.
Веднага държа да отбележа, че това дори не е мит, истина или каквато и да е фраза носеща смислова стойност. Горната фраза е образец на чиста пропаганда, с използването на заместване на термините, или също така наричания "птичи език". Мит №5 попада в описанието като абсурд, за да покаже несъстоятелността и откъснатостта на фактическото положение на нещата от поднесеното от средствата за масова информация и манипулаторите. Термините "многопартийна система" и "демократично развитие" в същността си означават много, но най-често се използват от политиците за успиване и манипулиране на масите с цел запазване на статуквото. Горното изречение не означава всъщност нищо и под термините в него може да се крие огромно разнообразие от средства и методи за запазване и продължение на властта и манипулация на избирателите. За желаещите да научат повече по въпроса препоръчвам книгата "Манипуляция сознанием 2" от Сергей Кара-Мурза, връзка към която съм посочил в началото на статията.
Мит №6 - България е суверенна страна.
Този мит изглеждаше като най-трудната част от тази статия. Дотолкова, че няколко пъти отлагах нейното разглеждане и оставях да "отлежи". Но неочаквано се оказа изключително лесен за опровергаване. И така да започнем от основите:
Държавният суверенитѐт (на френски: souveraineté — върховна власт) е неотчуждаемо юридическо качество на независима държава, символизиращо нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право; необходимо за изключителното върховенство на държавната власт и предполагащо независимост от властта на друга държава; възникващо или изчезващо по силата на доброволно изменения на статуса на независимата държава като цялостен обществен организъм; обусловено от правовото равенство на независими държави и стоящо в основата на съвременното международно право.
Посочен е цитат от википедия, дефиниращ суверенитет. Специално внимание обръщаме на частта: "независимост от властта на друга държава; възникващо или изчезващо по силата на доброволно изменения на статуса...". Нека веднага подчертая, че цитираният текст е непълен. Ако например зависимостта от властта на друга държава не е изчезнала по силата на доброволно изменение, а насилствено, то това не означава, че страната не е загубила суверенитет. Например попадането на България под турско робство 1396 г. не е доброволен акт, въпреки всичко води до загуба на суверенитет, въстановен с обявяването на независимост през 1908 г. Убеден съм, че това твърдение звучи тривиално, но също така съм изненадан от текста във википедия за доброволността на изменението, така че се чувствам длъжен да включа изрично горната забележка.
Сега да се опитаме да намерим елементите на чужда власт в днешния живот на Република България. Отварям сайтът на Народното Събрание, в частта "Законопроекти". Отварям произволни законопроекти (всъщност първите четири в списъка - те са произволни по силата на факта, че достъпвам до тях в напълно случаен момент от време, а именно днес 24.08.2013 г.) По-долу привеждам названието на законопроекта със кратък цитат от него:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Народната просвета
"Съгласно препоръките на Mental Disability Advocacy Center (MDAC - Център за застъпничество за лица с ментални увреждания) и Български хелзинкски комитет"
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права
"Необходимостта от изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е продиктувана от приемането на Директива 2011/77/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011 г. за изменение на Директива 2006/116/ЕО за срока за закрила на авторското право и някои сродни права."
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения
"Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като пълноправен член на Европейския съюз за въвеждане на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) No 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 г. относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ, L 172 от 30.06.2012 г.) (регламент за роуминга)."
Законопроект за ограничаване изменението на климата
"Със законопроекта са транспонирани напълно Директива 2009/29/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността и Директива 2008/101/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2007/87/ ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността"
И така четири от четири произволни законопроекта са свързани със "синхронизиране", "изпълнение на ангажиментите", "транспониране" и "продиктуване" от Европейския парламент и Съвета на Европа. След като правилата за управление (законите) в България са "продиктувани" отвън, то напълно ясно е, че за суверенитет в случая е невъзможно да се говори.
Какъв е изводът от тази статия? Основните изводи са няколко - първо населението на България е съзнателно заблуждавано и подвеждано за своето състояние, както се казва телевизорът побеждава хладилника. Второ - машината за манипулация работи в направление маргинализиране и унищожаване на българския народ, и някога отново ще кажем както каза А.Страшимиров: "Клаха народа така, както турчин не го е клал".
И трето - заплахата за България може да бъде избягната. Водената информационна война срещу страната е основният проблем, но тя трябва да се превърне и в основно решение. На първият етап е необходима контраофанзива във информационното пространство за просвещение и разкриване на истината до максимално широки слоеве от населението. Вторият етап включва активно гражданско волеизлияние за премахване на съществуващият политически гнет и възстановяване на суверенитета, чрез обединяване на народа около съществуваща или нова водеща фигура, при осигуряване на механизъм за отстраняването ѝ при необходимост. По мое мнение спазването на българската традиция до известна степен задължава поне на начален етап следването на принципите на БРЦК, съобразени със днешните условия, и описани в неговия Устав.
"
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.