За лъжата

Автор: Анатолий Вассерман

Историята се защищава от изследванията. Нужен е запрет на лъжата, а не на съмненията.
Да се забранява може само повторение на тезиси, по-рано опровергани във формат на нормална научна дискусия. Ако човек повтаря опроверганото, то той или не е «в час» (и тогава в неговите публикации няма смисъл), или съзнателно лъже.
Въобще забраната на повторение на вече опровергана лъжа е полезен не само приложено към нашата история, но и в множество други въпроси. Аз не веднаж съм казвал и писал: бащите-основатели на Съединените Държави на Америка са обосновавали свободата на словото с правото на всеки човек за достъп към всички сведения, необходими за приемане на обосновани решения. Дори повече, самата концепция на свобода на информиране заради свободата за решение е съществовала във философията множество векове до появата на Съединените Държави. От това следва: свободата на словото по никакъв начин не означава свобода на лъжата. Хората са длъжни да разполагат със свобода на слово за изказване на достоверни — доколкото това е възможно в дадено време при дадени обстоятелства — сведения. А виж свободата на лъжа по никой начин не означава свобода на словото и не следва от свободата на словото. Напротив, свободата на лъжа означава, че действително свободното слово е ограничено — поне с това, че ресурсът на човешкото внимание е краен, и този, който е посветил време за четене и прослушване на лъжи, може после да не намери време за четене и прослушване на опровержения.