Публикуваната днес 05.08.2013 статия в Дневник "Индивидуалистите срещу културата на зависимост" от Юлия Иванчева предизвика един въпрос и един отговор. И така, въпросът:
Не ли малко странно, че България няма алтернативни политици? - коментар [ #4 ] от “comandante”
И отговорът:
Не, не е странно, ако познаваме механизмите на формиране на българска политическа класа. А те са: българските политици се утвърждават и формират като преки наследници на върхушката на БКП, предала българския национален интерес при преврата от 10-ти ноември. Създадените разклонения на партии от лявото, дясното и централното пространство имат единствен ръководен център и провеждат една и съща политика с леки залитания в незначителните детайли на управление, а именно - политика на планомерно унищожаване на българската икономика и геноцид на българския народ. Отклоненията от правилото, най-вече при управление на днешната наследница БСП са резултат на по-високата ориентираност към Москва и вътрешнопартийните борби между про-западните, про-европейски тенденции в БСП и про-източните такива, които борби довеждат до забавяне на движението на България по наклонената плоскост, но не го премахват напълно. Поради тежкия наследствен товар, носен от БСП, водещ до невъзможност за обновление и подмладяване на партията (и трябва да отбележа - съставен главно от пропагандни лозунги, без никакви, или с изкривени факти(1)) тя е обречена да се маргинализира и следва общата тенденция на колониална институция, предназначена да отклонява вниманието от същността на управлението. С две думи - въпреки видимостта за зависимост на БСП от Москва, тя всъщност е зависима и подчинена на неоколониалната политика, провеждана от ЕС и САЩ. Останалите партии от българското политическо пространство нямат дори тази минимална пъпна връв със Русия, което води до пълно и абсолютно подчинение на неоколониалистите, и оттам - максимална скорост на обезличаване и обезлюдяване на страната при периодите на дясно-центристко управление.
За съжаление перспективите не са розови. Шанс за страната има във възникването на национално-освободително движение, представено от съществуващите лица в българската политика, което обаче е твърде малко вероятно. Подборът на кадри в днешния политически живот е изграден в строгите рамки на самоподдържане и самообновяване на съществуващата схема, което налага строги ограничения върху личностите, преминаващи подбор и налагани в публичното пространство.
(1) Въпреки привидната простота на това твърдение не трябва да забравяме и националното предателство, извършено от върхушката на БКП/БСП през 1989-1992, което добавя негативизъм към вече работещия механизъм на пропаганда против социалистическия период от българската история.
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.