Китай - Русия

По времето в което Западът се опитва да изолира Русия, Китай застана на страната на Владимир Путин. Москва и Пекин вече водят преговори по създаване на военно-политически алианс, и този алианс може рязко да промени баланса на силите в света.

Отзивите за Русия във вестниците, отразяващи позицията на най-голямата в света политическа партия могат да се нарекат благосклонни. Например, във в-к "Женмин жибао" - централен орган на Комунистическата партия на Китай, в последно време се появяват публикации с твърдения, че "стратегическият съюз на Русия и Китай може да стане котва на стабилността на съвременният свят".

Зад твърдите заявления стои проверена стратегия. В конфликта между Русия и Запада най-гъстонаселената страна в света заема страната на най-голямата страна. Пекин и Москва образуват съюз, способен по радикален начин да измени баланса на силите.

Китай се въздържа от гласуване в Съвета за Безопасност на ООН по проблема с Крим. Но публикациите в централните органи на Комунистическата партия на Китай дават ясна представа за реалната позиция на ръководството на страната по този въпрос:

"САЩ и Европа гледат на Русия и Путин така, сякаш хартиеният тигър внезапно се е превърнал в истински", иронизира китайскиятвестник  "Global Times". По-нататък изданието пише, че Западът е недооценил способността на Русия да защитава своите интереси в Украйна. Стратегията на Запад по поддръжка на "прозападното украинско правителство" не работи. Този еэксперимент не води до нищо, освен хаос, "да се справи с който у Запада няма нито възможности, нито мъдрост".

В своята заглавна статия "Global Times" прави извод: "Ние не можем да откажем на Русия поддръжката си в такъв труден момент. Китай е длъжен да бъде надежден стратегически партньор. Именно така се печелят нови приятели".

В своето обръщение към Държавната Дума и Съвета на Федерациите Путин официално изрази признателност на "китайският народ". А зад кулисите на политическата сцена протичат събытия с още по-важно значение. Експерти от МВнР на Русия например, се пристъпи към работа над проект за договор за "военно сътрудничество" с Китай.

Подробности засега не се разгласяват,но е ясно, че този документ ще бъде по-значителен, от договора за "добрососедство, дружба и сътрудничество" между двете страни, който Путин сключи с Китай през 2001 год.

Това съглашение вече разглежда перспектива за "военно и военно-техническо сътрудничество" между русите и китайците.

Москва не напълно удовлетворява търсенето на въоръжение от китайската страна. В най-близко време това може да се измени. Пекин вече изказа желание да придобие въоръжените с крилати ракети руски подводни лодки от проекта 949А "Антей". По мнението на мнозина експерти, в най-близко време следва да се очакват съвместни руско-китайски проекти в областта на военното съдостроене и самолетостроене.

Андрей Фурсов: Русия се съсредоточава над нова логика

Разрешила кримският въпрос, Русия демонстрира изменение на своя курс на широката световна общественност. Сега, според логиката, трябва да протекат изменения във самата страна - "вежлива" зачистка на "петата колона", индустриализация, национализация на елита, излизане от властта на чиновниците, не готови да водят политика на противостояние. Да напомним, обаче, че Йосиф Сталин отбелязваше - има логика на намеренията и логика на обстоятелствата, и последната винаги е по-силна. Историкът Андрей Фурсов разказа за логиката на "посткримска" Русия, възможностите за саботаж и цветни революции.

Въпрос: Ще стане ли Крим и съединението с Русия патриотически заряд, който страната получи след Олимпиадата и успешната операция на полуострова, тласък за реална модернизация, индустриализация, на нашата страна?

Андрей Фурсов: Сега е рано да се говори за това. Интуицията подсказва, че всичко се случи твърде скоро за каквито и да е стъпки и още повече за изводи. Към май ще бъде ясно, струва ли си да чакаме изменения или ще започне тих саботаж.

Въпрос: Но нима не може да се съди вече поне по тези санкции, с които обсадиха Русия, че Западът сам запусна процеса на национализация на елита, по-точно - помогна ни в това?

Андрей Фурсов: Да национализираме елита сме длъжни ние самите и за това трябва да има воля от политическото ръководство.

Въпрос: Вие, излиза, не разделяте оптимизма, който се транслира сега в патриотическото съобщество?

Андрей Фурсов: Събитията в Крим произведоха дълбоко впечатление и на мен. И аз действително съм пълен с оптимизъм и заедно с основната маса на нашето население съм щастлив, че Крим се съедини със страната. Самият факт, че на тази територия се намериха лидери, които поведоха хората след себе си, говори за много. Това изгодно отличава Крим от Донецк или Луганск, където настроенията са също проруски, проруски, но лидери там не се намериха. Във съединението на Крим с Русия много важна е победата в символически план. Завърши епохата, която започна с предателството на Елцин и Горбачов. Дори повече, сега ние живем в друг свят. Светът се измени.

Но, както казваше Сталин, има логика на намеренията и логика на обстоятелствата. Колкото по-лоши бъдат нашите отношения със Запада, толкова повече шансове има за това, че ще протече национализация на елита, и за това, че ние, накрая ще придавим "петата колона".

Въпрос: Но нима това сега е първостепенна задача: да се разгони условният "Дождь" или уволни колективният Венедиктов от "Эхо Москвы"? Вас, да кажем, ще Ви удовлетвори ли, ако телеканал "Дождь" не съществува, а в икономически план не се измени нищо? Освен това, ние вече наблюдаваме, как опозицията в реално време сменя своя език, а дори и въобще се "преобува", както казват в народа...

Андрей Фурсов: Не, в ситуацията на напрегнати отношения със Запада да имаме "пета колона" - това е непозволителен разкош, при това и в икономически план също. Всичко е длъжно да върви в комплекс, но първа стъпка – това е политико-правово отстраняване на "петата колона". А после вече реални икономически изменения, които трябва да демонтират икономическите реформи от 90-те. Обяснявам, защо така мисля. Влошаването на отношенията със Запада е дългосрочен процес, трябва да сме готови за това. При това трябва да разбираме, че неолибералната икономика не ни дава възможности даже да издържим това противостояние, да не говорим да го спечелим. Единствен изход – мобилизационна икономика. И тук възниква сериозен проблем. Днешният елит, голяма негова част, не е готов за преход на релсите на мобилизационна икономика, те просто ще саботират този процес, а бъдещото наше противостояние със Запада по логиката на нещата ще предизвика в управляващият елит конфликт и всички произтичащи от това последствия.

Въпрос: Тук има интересен въпрос, обръщението на Путин в Георгиевската зала на Кремъл бе посрещнато с всеобщи овации, пълна поддръжка, но нали сред тези, които аплодираха речта на президента, има много абсолютно професионално непригодни за новата политическа и икономическа ситуация чиновници. И сами те няма да си отидат, ако до сега не са го направили.

Андрей Фурсов: Да, действително те са непригодни. Тези хора се се възпитавали в привичка към комфортен живот, едва ли ще ги устрои дългосрочно противостояние. Затова аз считам, че борбата във елита ще нараства. (Аналогично на засилването на класовата борба, предсказано от Сталин навремето - различните класи на руският елит ще засилват противостоянието си една с друга със изострянето на външното противостояние против Запада и с напредъка на строежа на нова независима Русия. - бел.пр.)

Въпрос: Но нали сериозен разкол, мирогледски, означава, че неизбежно ще започне руски Майдан, или не?

Андрей Фурсов: Цветни революции, искате да кажете. Последният Майдан, това е вече нещо различно. Цветна революция – това е просто смяна на режима по относително мирен способ. Да, ние помним, че вече имаше Болотная площад. Няма съмнения, че при изостряне "петата колона" ще опита да разклати ситуацията със същите лозунги "против корупцията". Тези лозунги не са нови, те звучаха и в Югославия и Египет, но те са ефективни, под тях бе отнесен не един режим. Да не ходим далеч, под тях сваляха и СССР. Но мисля, че у нас хората достатъчно добре помнят събитията от 1993 година и, надявам се, че втори път на това гребло ние няма да настъпим.

Въпрос: Отново уроците от последният Майдан…

Андрей Фурсов: Майдан – това е урок са добрите молодци. Там видяхме много. Участниците в Майдана пряко говореха, какво е това. Тимошенко пряко говореше, че Майдан е пример за всички борци против диктатори на постсъветското пространство. Ясно е, кой "диктатор" тя имаше предвид на първо място. А потомък на военният престъпник Шухевич заяви, че с Майдан започва нова серия антисъветски революции, само вместо Съветският Съюз, цел ще стане Русия като основа за създаване на нова Руска империя. Аз се надявам, хората, в това число и ръководителите на страната, ще разберат, кое към какво води.

Вопрос: Между другото, патриотическият лагер, представен в медиата, празнува победа и счита, че новият курс вече е неизбежен, Вие съгласен ли сте?

Андрей Фурсов: Като историк ще кажа, че в историята няма нищо неизбежно. Завой във вътрешната политика е много вероятен, но, отново ще напомня цитатът на Сталин: "Има логика на намеренията и логика на обстоятелствата, и логиката на обстоятелствата винаги е по-силна". Съединението с Крим, безусловно, трябваше да сеслучи. Влошаването на нашите отношения със Запада сега е логично. Външнополитическата ситуация създава необходимите условия за това, но трябва да има и политическа воля на самото ръководство. Затова противоречието между държавният курс и съхранението на суровинният характер на икономиката създава острота, която така или иначе трябва да се разреши. Но от друга страна, страната за 20 години набра много мощна либерална инерция и безболезнено процесът на спиране и нов завой няма да мине. Населението, уверен съм, ще поддържи този завой, но доколко ръководството е готово да върви по този път, ще видим в най-близко бъдеще. Аз все едно оставам оптимист.

Във всеки случай, чакат ни много интересни времена.

Въпрос: Болезнени мерки - какво е това?

Андрей Фурсов: Прекратяване на либералният курс, спиране на либералните реформи, зачистка на "петата колона" във властта, бизнеса и медиата. Зачистка, естествено, политико-правова, само по закона. Ще го бъде ли всичко това? В Русия сега много зависи от волята на едно лице.

Въпрос: А това, всъщност, нормално ли е? Че всичко зависи от едно лице?

Андрей Фурсов: А в Русия винаги е така. Политическата воля на Иван Грозни или Сталин решаваше много при наличие на равновесие на различните групи, на баланс. Да, те са действали с опора на определени групи, без това никой не би действал – нищо няма да излезе просто, но при баланс на интересите именно волята на едно лице е играла решаваща роля. Както говореше моят покоен учител, Хомейни е играл в определени ситуации по-голяма роля, отколкото разпределението на политическите сили в Техеран през 1978-1979 год. При това не е нужен силен волеви тласък, достатъчно е леко да се подбутне, и системата взима курс и вече не завива. Например, Иван Грозный с опричнината развръща Русия за няколко века, макар самата опричнина съществува само 7 години. После идва и болярската смута и много още, но, въпреки това, Соборное уложение след няколко десетилетия бива прието. Аз се надявам, и съединението с Крим ще стане такова побутване.

Въпрос: Как да разберем, че корабът е сменил курса? По какви признаци?

Андрей Фурсов: Когато от Правителството излязат най-одиозните фигури, а ги замени, например, Глазьев (съветникът на президента на РФ Сергей Глазьев, - заб.). Кадрите решават всичко.

Въпрос: Ето, например, отставката на Медведев всички вече се измориха да предсказва, а той не се и събира да си ходи.

Андрей Фурсов: За да разбираме, защо отставка няма и ще има ли, е нужно да сме вътре. Аз не съм привърженик на гадания на някакви откъси от фрази и търсене на сигнали.

Источник: http://www.nakanune.ru/articles/18820/

Рубежът е преминат

автор: Александър Дугин
Референдумът в Крим е поворотен пункт и момент с колосално идеологическо значение. Ние присъстваме сега в точка на прехода към «третата Русия», която бе набелязана през март 2012 год с връщането на Путин.

Референдумът в Крим открива нова страница от най-новата руска история. Това е фундаментален рубеж. Значението на това събитие ще бъде понятно само в светлината на кратка екскурзия в историческата семантика на последните десетилетия.

От 1991 год вече израстна поколение хора, които не знаят за множество важни събития от този период, а тези, които знаят, най-често се заблуждават относно техния смисъл. Ние можем с увереност да говорим за това, че знаем историята, само в този случай, ако разбираме смислът на това, което се случва в нея.

1

Съветският период в руската история бе принципиално двояк: в него се проявиха непрекъснатото битие на руският народ в историята (чрез цивилизация, култура, държава, геополитика, език, територии, етика) и внедрение на заимствани от Запада марксистски идеи (построени на основата на европейското Просвещение).

Най-точно на този синтез съответствува терминът «национал-большевизъм». В СССР бяха съвместени две начала: «национално» (руско) и «болшевишко» (европейско марксистско). През 1991 год тази система рухна. Съветският период завърши.

Тъй като самият СССР бе двойствено явление, то и краят на СССР означаваше завършване на това съчетание: бе отхвърлена официалната марксистска идеология, но заедно с това ударът попадна и по националната съставна, която се бе дълбоко переплела с марксизма за годините на съветска власт. 1991 година бе година на края на национал-болшевизма в Русия.

Теоретически краят на този синтез би могъл да доведе до множество различни резултати. Теоретически цялата гама възможности се свеждаше до три основни:

– освобождение на руската съставна и построение на нейна основа на руска идеология (към това се движеха ранните патриотически движения от втората половина на 1980-те, в частност обществото «Память» на ранен етап);

– продължение на национал-болшевишкият синтез на нов исторически етап с по-сериозно изявление на тези идеологически принципи, които биха били общи за руската идея и за социалистическият мироглед (кръгът единомишленици на А. Проханов въс в-к «День», «Завтра», по-рано НБП), и апгрейд на идеологията приложено към условията на края на ХХ век;

– пълен отказ от комунизма (социализма), от една страна, и от руското начало, от друга (либерал-реформаторите, окръжаващи Б. Елцин), с резултат приемане на либерализма като мирогледска догма, следване във всичко след САЩ и Евросъюза и опит да се стане съставящ елемент от глобалният «Единен Свят» с доминация на западните ценности.

Ние знаем, че до края на 1980-те всички тези три възможности бяха повече или по-малко равновероятни, и стремително губещият сили и контрол над страната ЦК КПСС на първият етап поддържаше всички три версии.

Но в преломният момент на 1991 год след неудачният опит на консервативният путч властта напълно завзеха носителите на третата идеология – либерал-реформатори, атлантисти и западници. Те способстваха за развала на Съветският Съюз и бяха създатели на съвременната Руска Федерация, изначално замислена като либерално, прозападно образование.

Представителите на първата и втората идеологий, набелязали се в процеса на распад на съветската власт, бяха отхвърлени на периферията, демонизирани, маргинализирани и представени като «червено-кафяви».

В това гето, където поместиха привържъниците на руската или национал-болшевишката идеи управляващите през 90-е либерали-западници, тези идеи тясно се претопиха в нещо почти однородно: в руското съпротивление от 1990-те.

За либералите разпадът на СССР бе победа и праздник, за представителите на руската партия – трагедия и геополитическа катастрофа.

2

С това и започна първият етап от най-новата история на Русия: с развала на СССР при активна помощ на либерал-реформаторите и с построение на нова Държава, чиято структура бе копирана от западните образци.

Руската Федерация бе замислена кати нещо противоположно и на Велика Русия, и на СССР.

Властта в РФ захванаха прозападни сили, които обеспечиха идеологически захват на основните икономически лостове от олигарси и престъпни групировки из своята среда. Елцин стана инструмент в ръцете на тази прозападна олигархическа група либерали.

Опитите да се изскаже недоволство от тази линия от страна на Върховният Съвет доведоха до жестоко кърваво подавление и разстрел на Белият дом. В този период лидерите на либералите проявиха своето истинско лице: те призоваваха да се «раздави гадината» (именно така Г. Явлински наричаше въстаналият против олигарсите и западниците през 1993 год народ).

При това на дневен ред у либералите стоеше задачата за постепенен разпад и на самата Руска Федерация – либералните идеолози поддържаха сепаратизма в Чечня и аналогични процеси в други територии. Само индивидуалната решимост на самия Елцин спаси страната от развал.

Този период на руската държавност продължи от 1991 до 1999 година. В това време в политическите елити еднозначно доминираше либералната идеология, властта на олигарсите и западниците бе почти тотална. Този период бе в пълен смисъл на думата русофобски: двете версии на руско историческо самосъзнание (и в православно-традиционалистската, и в национал-болшевишката форма) бяха, по същество, поставени извън закона.

Естествено, управляващият през 1990-е русофобски елит спокойно и даже благожелателно гледаше на строителството около Русия на нови национални държави на територията на СНГ, нали това съответстваше на интересите на задокеанските куратори и едните и другите, а интересите на русите не я интересуваха не само на чужда територия, но и на своя собствена.

Такава бе «първата Русия», Руската Федерация – политически организъм, захванат от русофобски олигархически елит, корумпирано конформистско чиновничество и безгласен и безправен народ, оглушен от икономическата, политическата, информационната «психическа атака» на либералните реформи, шоковата терапия (коллективна лоботомия на народа).

3

Когато РФ стоеше на ръба на разпада (Чечня, Северен Кавказ, взривове на домове в Москва), Елцин предаде властта на Путин. С това започна вторият период на най-нова руска държавност. Путин утвърди нов курс, насочен към укрепване на суверенитета на Русия и на избавление от външно управление на страната, наложено през 1990-е.

Путин дойде от елцинският елит, а не извън него, но неговите реформи бяха насочени към руска страна. Спечелването на Втората чеченска кампания, въвеждане на федерални окръзи, отстраняване на най-одиозните олигарси, (мека) национализация на ключеви ресурсни отрасли, перестройка на основните СМИ с откровено русофобска риторика (като в 90-е) на умерено патриотическа.

Но ранният «путински курс», «втората Русия» оставаха в контекста на прозападната либерална парадигма. Руското начало бе пуснато от гетото, но не получи ни ясно оформление, ни понятно представителство. Някои либерални идеолози от елцинският клан бързо се перестроиха и започнаха да създават ерзац-патриотизъм.

Това понятие би могло да се тълкова различно, но то бе замислено като противоестественое съчетание на либерализма в качеството на преобладаваща операционна система с опит да се укрепи самостоятелността на Русия не като самостоятелна цивилизационна сила, но само като конкурент на Запада, действащ в пазарни условия.

Тази «втора Русия», така или иначе съществувала от 2000 до 2012 год (до началото на третия срок на Путин), точно определя понятието «корпорация Русия». Нейната формула бе «патриотизъм + либерализъм». При това именно в ръцете на либералите се държеше златната акция, позволяваща да се задават правилата на идеологическата игра.

Особенност на този втори етап от най-новата руска история е постепенното извеждане на патриотическият дискурс от маргинален в общеприет, декриминализация на националното чувство, възстановяване в права както на руската идея, така и на национал-болшевизма (в духа на А. Проханов).

Но все пак тук властта приемаше правилата на играта, установени от американците – еднополярен свят, свободен пазар, идеология на либерална демокрация – опитвайки се само да се вписва в глобалният свят на по-изгодни и достойни основания, отколкото през дивите 90-е.

Путин поведе курс за възстановяване на суверенитета на Русия, но на първо време действаше внимателно и предпазливо.

Важен момент бе август 2008-а, когато Русия, независимо от бясното давление на САЩ и Запада и квиченето на вътрешната «пета колона», прие историческо решение да въведе войска в Грузия, за да спаси от геноцида, започнат от Саакашвили с пряка поддръжка от САЩ, осетините и абхазците.

Още тогава Москва излезе зад границите на компромиса между либерализма и патриотизма, правейки решителна стъпка в посока на патриотизма.

Но идеологически това не бе никак закрепено, и още, след действително епохалната патриотическа постъпка Москва през 2008-а окръжението на Дмитрий Медведев, напротив, започна всячески да акцентира върху либералната съставна в Русия. Но делата бяха патриотически, а словата – либерални.

4

През 2012 година на власт се върна Путин. От този момент започна третият период на най-новата история на Русия, който продължава и до сега и който гръмогласно заяви за своята същност в момента на референдума на Крим за присъединение към Русия.

Този период идеологически е обозначен като патриотизъм минус либерализъм, тоест като обръщане към руската идея – засега в общ вид, в двете и форми (просто руска, консервативно-традиционалистска, православна и национал-болшевишка).

И е показателно, че Путин разглежда крахът на СССР като геополитическа катастрофа (така също вижда това събитие цялата «руска партия»).

Тоест времето от най-новата история в тази «трета Русия» тръгна в друго направление: присъединението на Крим е едновременно и първа стъпка към възсъздаване на Велика Русия и към възстановяването на СССР. От геополитическа гледна точка това е едно и също и съответства на мечтата, надеждата и волята както на болшинството жители на Русия, така и на последователните идеолози на руската партия, настояващи за това на всички етапи – от 1980-те до настоящето.

И така, референдумът в Крим е поворотен пункт и момент с колосално идеологическо значение. Ние присъстваме сега в точка на прехода към «третата Русия», която бе набелязана през март 2012-а с връщането на Путин, но в пълна степен заяви за себе си именно сега. Това е преход от «корпорация Русия» към «цивилизация Русия». От формулата либерализъм + патриотизъм към формулата просто патриотизъм.

Това означава фундаментална идеологическа Революция. Това не е технически или политтехнологически апгрейд. Това е смяна на курса. От симулякър – към реалност, от игра – към сериозност, от виртуалност – към действителност.

5

«Третата Русия» се основава на преразглеждане на миналото. За Русия най-важно от всичко сега са не отдалечените етапи, но точно определение на близките до нас периоди – събитията от 1989, 1991, 1993, първа чеченска кампания, 1998, 1999, 2008, 2012 и, накрая, 2014 години.

1989 година и разпадът на Варшавският блок. Оценява се като успех на НАТО във извеждане на нашите съюзници изпод контрол и успешно прекодиране на нашите приятели в наши врагове. Това бе пряка загуба от наша страна, и това, че ние никак не можахме да противодействаме, означава не просто слабост, но и наличие в съветската система на ефективна мрежа агентура на влияние (в частност, А. Н. Яковлев и неговото обкръжение), осъществила саботаж на всички алтернативни стратегии.

«Новото мислене» на Горбачов се оказа предателство на нашите национални интереси. А като така, то историческата присъда срещу Горбачов и неговата провална перестройка са принципен момент от новото руско самосъзнание.

Не осъдили тези събития, ние не можем да се движим напред. Престъплението и предателството са длъжни да бъдат назовани със съответните имена. Всеки, който способства на това, радва се на това, задълбочава го, не противостоя и до днес не се е покаял, заслужава като минимум остракизъм.

1991 година бе година на страшна катастрофа, когато рухна велика държава. Това е в равна степен трагедия и за съветските патриоти (национал-болшевици), и за консерваторите, изповядващи Велика Русия. Територията на СССР бе пряко продължение на Руската Империя, и земите и народите, влизащи в нея, бяха интегрирани в Русия задълго до болшевиците. Всеки русин, не осъзнаващ разпадът на Съюза като национална трагедия е или невежа, или предател.

Затова в очите на руската партия разпадът на СССР бе съвершено нелегитимно историческо събитие. Това бе помътняване на съзнанието, удала се провокация, подла интрига, геополитическо престъпление. Това бе предателство.

Както днес неонацистите в Киев способстваха за развала на Украйна под влияние на американските либерали, така същото либерално лоби (но в този случай без «националистическо прикритие») разруши СССР. Ето тогава и бяха заложени на постсъветското пространство основите за системна русофобия, станала неотделима част от националистическите режими в страните от Балтия, Украйна, Грузия, отчасти Молдова и т.н. Затова в корена на днешните украински неонацисти от киевската хунта лежи същата всеобща за страните от Велика Русия (СССР) катастрофа – катастрофата от 1991 година.

6

1993 година и конкретно стълкновението на Елцин и Върховният Съвет бе победа на либералите-западници над групата патриоти в управляващият елит. И тук за «третата Русия» понятията «приятел/враг», «прав/виновен» са разположени еднозначно: либералите-реформатори и американските им куратори бяха на страната на Елцин, осъществил противозаконен държавен преврат и разстрелял своя народ, а патриотите – на страната на Върховният Съвет. Падналите защитници на Белият дом - това са герои, а Елцин, до това разрушил СССР – кървав престъпник.

Но през 1993 година Елцин започна отчаяно да спира тези същите либерални, строго деструктивни реформи, които поддържа в началото и на вълната на които дойде на власт. Така например той твърдо се възпротиви на отделянето на Чечня. При това най-последователните либерали не само поддържаха този курс, но и оказваха на Дудаев информационна, политическа, финансова и даже военна поддръжка (предаването на оръжия в Чечня на сепаратистите).

Първата чеченска кампания при целият и ужас, ненужни жертви и противоречия бе изключително важна: от този момент шествието на либералите-западници бе спряно, в обществото започнаха отчетливо да се проявяват първи патриотически мотиви. През «първата Русия» смътно се замярка «втората Русия», чието време дойде, обаче, малко по-късно.

През 1998 година дефолтът и бомбандировката от САЩ на Белград, а също патриотическата линия на премиера Примаков обозначиха краят на 90-те. Но истински тази отвратителна русофобска епоха на разложение и израждане завърши заедно с Путин.

С Путин спря разпадът на страната, Втората чеченска кампания възстанови териториалната цялостност. От гледна точка на патриотите това бе радикална стъпка напред. Именно оттук започва широката поддръжка на Путин от патриотическият лагер и широките слоеве на населението.

Паралелно тук се смалява и либералната опозиция – какТО радикална (Березовски, Гусински, малко по-късно Ходорковски и т.н.), атакуваща Путин от страни, така и умерена, действаща отвътре на путиновата система.

Малко-помалко умерените либерали се преместваха в лагера на радикалните (като Касьянов, Иларионов и т.н.). Но тъй като «втората Русия» допускаше либерализмът и даже му отдаваше приоритет в цял ред направления (в частност, във финансовата политика, в макроикономиката и т.н.), то полето на дейност за либералите се запазваше и във путиновият модел.

От гледна точка на патриотите (руската партия) «втората Русия» бе много по-добра, отколкото «първата», но много по-зле, от тази, която тя бе длъжна да стане по техни представи.

«Втората Русия» бе основана на определен консенсус на либералите и патриотите: максималистите, твърде радикално настояващи на своето, се оказваха извън системата, а в центъра либералните и патриотическите тенденции повече или по-малко се сработваха (не без проблеми).

От една страна, «втората Русия» не устройваше нито «първата Русия» (1990-е), нито «третата» (представена само от проект), а от друга, у двете антагонистически лагери все пак имаше определени социални ниши. При това ситуацията не се менеше нито в тази, нито в друга посока. Това и бе зафиксирано в тезиса за «суверенна демокрация». За патриотите бе предназначен суверенитет, за либералите – демокрация. Никой не бе щастлив в този компромис, но все пак това бе търпимо.

7

Нетърпим (за патриотите) стана периода на управление на Дмитрий Медведев, когато либералите отнови усилиха своита позиции.

Но войната с Грузия и признанието независимостта на Южна Осетия и Абхазия показаха, че и при Медведев определен, при това действен, реален патриотизъм бе съхранен.

За «третата Русия» военните действия на Русия в Грузия бяха истинска победя. За «първата Русия» – доказателство за пълният отход на «руският режим от нормите на демокрация и либерализъм», тоест отрив от американските инструкции.

Събитията на Болотна и радикализацията на протестните действия на отчаяните и излъгани от «третият срок» либерали показаха на Путин цялата дълбочина на вътреполитическите противоречия: против народният руски президент излезе прозападната русофобски елит, подгрявана от съчувствие не само от САЩ, но и от значителна част от тази политическя класа, която съхраняваше видима лоялност към Путин.

Но истинско раждане на «третата Русия» е съединението с Крим. Този път срещу Путин противостои цялата мощ на СА и техните покорни европейски марионетки.

Болотната опозиция от своя страна, открито излиза под неонацистски флагове на Бандера в знак на солидарност с украинският Майдан. И на този марш на предатели открито симпатизират много влиятелни фигури от путинското обкръжение: тези «най-качествени хора на Русия» дефилират по Москва, следвайки (по ирония на патриотическите чиновници от кметството) маршрутът на пленените нацисти.

***

Ние живеем в точка на окончателно оформление на «третата Русия», на патриотическо общество. Това значи, че отхвърлените в полза на радикалният западнически либерализъм в самото начало на краткият исторически път на Руската Федерация патриотически идеологии – консервативната и национал-болшевишката – отново приемат  актуальност.

Именно в това е смисълът на днешните събития: съединението с Крим като начало на възстановяването на Велика Русия (СССР), борба за Юго-източна Украйна (Малорусия), окончателна загуба на последните иллюзии относно Запада (неговите двойни стандарти днес са очевидни даже на децата).

Русия радикално променя курса. От днес задачата вече не е в това, да се впише в клуба на водещите държави на всяка цена (както при Елцин – «първата Русия»: да напомним, че в «Голямата осморка» Русия включиха в качеството на награда за найното предателство към самата себе си) или на достойни основания (както при ранният Путин), но за да отстои правото на Русия да бъде напълно независима и свободна държава, велика световна държава, самостоятелна цивилизация – със свои ценности, идеали и интереси, със своя особена идентичност, със свой особен път.

Ще стане ли Украйна детонатор на криза в Европа?

Валентин КАТАСОНОВ

Днес е видно, че Европа със своето подстрекателство способства за дестабилизацията на обстановката в Украйна. Распълзяването на хаоса напълно може да стане детонатор на финансова и икономическа криза. Като минимум – криза от европейски, като максимум – от световен мащаб. Украйна за годините независимост се оказа напълно разорена. Само за да погасява своите текущи задължения по заеми и кредити, е необходимо срочно да се намерят около 35 млрд. долара. А за шанс някак да се размърда реална икономика, на страната по оценки на украинските чиновници, ще трябват средства в размер 150-200 млрд. долара.  Въпросът за това, кой ще осъществява финансовото спасение на Украйна, както преди виси във въздуха. Русия не признава днешният режим в Киев. Америка е  готова да поддържа «героите на майдана» само морално. Наистина, у Вашингтон има свое «портмоне» под название Международен валутен фонд, който реагира само на команди от Хазната и Държавния департамент на САЩ, но вашингтонските началници на МВФ не са толкова безразсъдни, за да дават кредит на страна, която се намира на една крачка от дефолт. По-скоро, МВФ ще прилага усилия да  застави Киев да погасява и обслужва по-рано получените кредити.  Остава Европа, но финансово-икономическата ситуация там е плачевна. През януари т.г. Евростат публикова свежи данни за суверенният (държавен) дълг в Европейският съюз и страните, влизащи в зоната евро (табл. 1). Табл. 1. Суверенен дълг на страните от Европейският съюз и страните от еврозоната Дълг, млрд. евро Дълг по отношение към ВВП,% 3 кв. 2012 3 кв. 2013 3 кв. 2012 3 кв. 2013 28 страни ЕС 10.959,4 11.310,5 84,9 86,8 17 страни еврозона 8.529,3 8.841,8 90,0 92,7   Както е видно, за година (от края на 3 квартал(тримесечие) на 2012 г. до края на 3 квартал 2013 г.) суверенният дълг на страните от ЕС се е  увеличил с 351,1 млрд. дол., или с 3,2 %. Суверенният дълг на страните от еврозоната се е увеличил с 312,5 млрд. дол., или с 3,7 %. Относителното ниво на суверенният дълг неумолимо расте. При съществуващите тенденции, съгласно оценките, суверенният дълг на страните от еврозоната вече към края на 2015 год може да стигне 100 % ВВП. Впрочем, дори днес множество страни от ЕС имат относително ниво на суверенният дълг, превишаващо 100 % ВВП. Най-високи показатели на национален дълг към ВВП за края на трети квартал от 2013 год са зафиксирани: в Гърция (171,8 %), Италия (132,9 %), Португалия (128,7 %) и Ирландия (124,8 %). Европейският съюз днес - това е своеобразна картова «къщичка». Ако макар една от страните объяви дефолт по суверенният дълг, то тя след себе си ще потегли всички останали страни, влизащи в ЕС. Най-слаби звена в европейската финансова система се оказват страните от Южна Европа, а също и Ирландия. С рефинансиране на техните дългове се занимават ЕЦБ, специални фондове на ЕС, МВФ, но да се прави това става все по-трудно. Затова се започва прилагането на експроприацие, тоест банално аннулиране на задълженията на банките и държавите (кипърският модел на експроприация). У Европа за Украйна пари просто няма.  Заемайки се с финансово спасение на Украйна, Европа сама може бързо да потъне, тъй като тя днес е в задънена улица. Да Спасява Украина тя не може, но и да не се опитва да я спасява не може – та нали от Украйна към нея излизат сериозни угрози.  Първо, за Европа могат да възникнат преки физически угрози. На територията на Украйна се намират 4 действащи АЕЦ. Атомните електростанции са идеален обект за терористически актове. Европа, между впрочем, още не е забравила историята с Чернобилската АЕЦ.  Второ, в случай на продължаваща дестабилизация на положението в Украйна оттам в Европа може да потегли поток бежанци.  Трето, през територията на Украйна преминават газопроводи, подаващи синьо топливо в ред европейски страни. През миналата година обемът на потребление на газ в Европа бе 541 млрд. куб. м, импортът на газ - 253 млрд. куб. м. Доставките на "Газпром" в Европа (включая Турция) през миналата година достигнаха 161,1 млрд. куб. м. Делът на руско топливо на европейският пазар на газ е 30 %, а голяма част от доставките все още се осъществява през територията на Украйна. През ГТС (газовата транспортна система - бел.пр.) на Украйна бяха доставени 83,7 млрд. куб. м газ, тоест през територията на Украйна в днешно време преминава 33 % от обема на европейският импорт и 15,47 % от общият обем на потребление.  През 2013 год през Украйна премина 52 % от руският експорт в Европа. Ръстът на нестабилност в Украйна при новият режим заставя да се разглеждат извънредни ситуации, при които са възможни прекратяване на потоците руски газ в Европа или прекъсвания в доставките в резултат на диверсии.  В този случай под удар ще се окажат такива получатели на руски газ, като Италия, Турция, Франция, Чехия, Словакия, Австрия. Но не само те. Неизбежно ще започне ръст на цените на втечнен газ, а после на нефт, а след това на други видове енергоносители и нефтопродукти. Може да възникне ефект на «спусъка». Най-слабо звено в европейската конструкция, най-вероятно ще се окаже Италия, която по относително ниво на суверенен дълг стои в Европа на второ място след Гърция – 132,9 % ВВП. Абсолютният обем на италянският дълг е 2,1 трлн. евро. По този показател Италия се намира на първо място в Европа. Всякакви прекъсвания в транспортирането на природен газ през Украйна моментално ще отправят Италия в нокаут. А после европейската карточна къщичка може да се срути за 24 часа.  Достатъчно ли ще се окаже това, за да предизвика световна криза, е трудно да се каже. Сериозен удар може да бъде нанесен по китайската икономика, която много силно зависи от енергетически импорт. А за САЩ повишението на цените на енергоносителите днес не е такъв критически фактор, като преди няколко години. Зависимостта на Америка от импорт на енергоносители се съкращава, така че тя може и да устои. Изглежда, на това и са правили разчет във Вашингтон. Някои експерти предполагат, че днешният «управляем хаос» в Украйна е бил създаден за това, да се дестабилизира енергетическата ситуация в света и спровоцира световна финансова криза. И този план е бил замислен във Вашингтон. Към реализация на плана Америка се е готвила няколко години, повишавайки своята енергетическа самодостатъчност. През есента на 2013 год бе длъжен да сработи детонаторът под название «Сирия», но той не сработи. Сега за такъв детонатор може да послужи Украйна. Към провеждането на операции в Украйна Вашингтон, както винаги, привлече своите атлантически съюзници от Европа. Точно те самите могат да станат едни от първите жертви на ръкотворната енергетическа и финансова криза.

Хумор, сатира, забава, и после смех, смех, смех...

На встрече большой восьмерки, Ангела Меркель чтобы позлить Путина, сказала:
— А мне сегодня приснилось, что меня назначили президентом Земли! Обама поддакнул:
— А мне приснилось, что меня назначили президентом Вселенной!
Путин медленно отпивает кофе и спокойно отвечает:
— А мне приснилось, что я никого не утвердил.

"Путин сидит перед телевизором и не переставая названивает Шойгу или начальнику разведки/контрразведки:
— Орден Тягнибоку за отмену русского языка! Как так — не наш агент?! Орден Ярошу за идею подрыва газопровода! Что значит — это не мы, это он сам?! А этот придурок — Ляшко? А эти кретины из Свободы — Мирошниченко и прочие? Там вообще наши агенты есть?!! Да что вы там вообще делаете?!?? Что значит — закупили вагон попкорна и цистерну пива и смотрим на происходящее как кино????!!!!
Раздраженно повесил трубку и щелкнул селектором:
— Пива мне. И попкорна. И прямую трансляцию с Украины.
Посмотрел. Снова набирает номер:
— Почему Музычко не уберегли?"

Мыкола, а шо цэ "ассоциированное членство"? — Ну, кум, Украина будет
участвовать в ЕС. — Значит, войдёт в ЕС? — Нет, не войдёт, но будет
участвовать. — Як так? — Ну примерно, як яйца в половом акте:
участвуют, но не входят.А так, рядом болтаются

Приходит домой хохол-националист после митинга, замерзший, уставший, голодный. Cмотрит, лифт в подъезде работает.
Забегает в квартиру, а там жена на газе еду готовит, тому аж поплохело, заходит в ванну, а там горячая вода.
Сползая по стенке, шепчет:
— Всё, опять оккупанты вернулись!

Кличко проснулся утром в холодном поту, и жена спрашивает его:
— Что, Виталик, всё за Украину переживаешь?
— Наташа, да при чём здесь Украина?! Приснилось, что я брусчатку на улице Грушевского за свой счёт восстанавливаю!..

— Смотри-ка, Рабинович опять появился, но грустный какой-то?
— Еще бы! Полгода назад, послушав Януковича о вступлении в Европу, он, за немалые деньги, срочно купил украинское гражданство и домик в Крыму... А позавчера ему снова радостно вручили российский паспорт!!!!

Обама спрашивает у своих экспертов:
— У нас куча вариантов ответов на действия России, но каждый из них приносит ущерб и нашей стране. Какой вариант действий будет наилучшим для Америки?
— Пригласите Путина на саммит, а там плюньте в лицо и дайте ему тумаков.
— Да вы что, не в курсе, что у он мастер спорта по дзюдо? От меня мокрого места не останется!
— Конечно в курсе, но вопрос был поставлен: "Как лучше для США?"

Больше всего резкого разрыва отношений США с Россией боится американец, находящийся сейчас на МКС.

C ленты новостей.
Состоялся силовой захват корвета ВМСУ "Тернополь". Операция была осуществлена сотрудниками ГРУ ГШ ВМФ РФ. С борта скрытно подошедшего буксира сменяющие друг-друга сотрудники российской спецслужбы выкрикивали в мегафон: "Кто не скачет, тот москаль!"
К исходу суток изнеможённые моряки украинского флота были эвакуированы с захваченного корвета и срочно направлены в медицинские учреждения Крыма.

Пришёл Я й ц e н ю x к гадалке, узнать своё будущее. Гадалка разложила свои карты и говорит ему:
"Вижy!!! Что всех руководителей Maйдaнa приветствуют люди. Все размахивают флажками, надувными шарами, все кричат "Уpa!!!" В небо взлетают фейерверки, гремит радостная музыка — у народа неслыханная радость. Я й ц e н ю x cпpaшuвaeт гaдaлкy: "А что мы делаем, пожимаем ликующему народу pyки?" На что гaдaлкa отвечает: "Hет... лежите в цветах, а гpoбы заколочены".

Кто остановит Путина? Ведь это же оголтелый расизм - сколько можно издеваться над негром?

Два русских танкиста сидят в парижском кафе. Пьют кофе с круассанами. Рядом припаркована колонна русских танков. Мимо неперерывно идут на запад армейские колонны.
Один танкист другому:
- Об одном жалею: информационную войну на Украине мы проиграли...

Петиция за присъединяването на Аляска към Русия

Сайтът е официалният сайт на Белият дом - https://petitions.whitehouse.gov/petitions Петицията се намира в дъното на страницата. Аз вече се подписах. А ти?

Директна връзка за в случай че...
https://petitions.whitehouse.gov/petition/alaska-back-russia/SFG1ppfN

"Нерушимите норми на ЕС" - гребло, което настъпват всички новаци

 

Защо, наблюдавайки събитията в Украйна, латвийският обществен деятел и кандидат за Депутат в Европарламента Нормунд Озолинш изпитва раздражение - в материал от портала "Окно в Россию".

- А действително, защо? Ние в Латвия встъпихме в ЕС – и както си спомням, ликуващи по повода това събитие също имаше достатъчно…

- А защото ние вече успяхме да вкусим всички «прелести» на европейското съжителство. А вдъхновените лица на украинците, които със сълзи на очи разказваха, колко силно им се иска да встъпят в Евросъюза и как славно ще заживеят в ЕС, започнаха просто да угнетяват – а защо те изведнаж решиха, че ЕС се намира у Бога в пазвата?

За това, да се отнасяш към скоропалително встъпване в ЕС с големи опасения, не се иска даже особен ум – достатъчно е внимателно да се прочетат условията за приема в Евросъюза на нови страни и се запознаем с невеселият опит на тези, които «встъпиха» в ЕС за последните години.

- Но нали тези правила стават известни едва след встъпването, нали?

- Не. Защото правилата за встъпване в ЕС от никого не се крият, те винаги може да се научат отрано. Преди встъпването в ЕС всички страни-кандидати подписват задължения да се придържат към единна общоевропейска политика в тази или онази сфера, да имат функционираща пазарна икономика, а нейните производители - да са «достатъчно конкурентоспособни» за работа в условията на Евросъюза. В пазарната сфера условия за встъпване в ЕС са отказ от «меки» банкови ограничения, съкращение дефицита на бюджета, отмяна на държавният монопол на експорт, свободно встъпване на пазара, отмяна на субсидии на реализуемите стоки, приватизация на предприятия, автономно положение на Централната банка, въвеждане на ефективна данъчна система. 

- Звучи красиво. Даже бих казал – привлекателно. А изрази от типа «свободен пазар», «отмяна на държавния монопол» въобще ще заставят да се просълзи всеки либерал… 

- Но на практика се получава с точност «до наобратно»! При встъпване старите членове на ЕС налагат на новите много сурови условия. Те касаят ограничения за производството в селското стопанство, промишленността. При това нерядко това се прави по скрит начин – чрез твърди стандарти. Ако прасенцето е хранено не по рациона или расписанието на ЕС го бракуват, и да бъде продадено даже на вътрешния пазар вече е проблемно, често въобще невъзможно. Ако формата, цветът и размерът на домата, краставицата или граховото зърно не съответстват на стандартите в ЕС – продукцията се бракува и унищожава. 

- А още съм чувал, че предлог за закриване на свинеферма може да стане отсъствие на … играчки за свинете! 

- Именно – като минимум именно с тази причина заплашиха със закриване ред литовски свинеферми.

А какво се получава в резултат сляпото следване на правилата от ЕС? Нашата страна наводниха с импортни продукти за хранене далеч не най-добро качество, измествайки нашите собствени, които са много по-вкусни и полезни. ЕС диктува, какви заленчуци и плодове трябва да внасяме в своята страна. Първото ограничение, което получи Латвия след встъпване в ЕС бяха бананите. Ние започнахме да ги купуваме в рамките на европейските квоти и само по твърдите цени на ЕС. Скъпи и далеч не добро качество. Ние получихме идиотски стандарти на форма и размер за плодове и зеленчуци, които е разрешено да се продават в магазините. Крива краставица или малка ябълка – не е стока! А нереално идеалните по форма овошки, напомпани с химия така, че не гният с месеци – това е именно това, което сме длъжни радостно да ядем… Освен това Латвия, тъй като на Запад нас ни причисляват към страните на третия свят, не получава продукти висше качество – само втори сорт и по-ниско (който не вярва, може да погледне цените във всеки супермаркет – с малки буквички практически на всеки е написано «2 сорт»). Печално е също, че почти всички търговски вериги в нашата страна са чужди.

- Магазините – чужди, продуктите – невкусни и скъпи… Всъщност, откъде възникват такива «запределни» цени за продукти от първа необходимост – хляб, мляко например? 

- Първите години от пребиваването в Евросъюза всички страни от Балтика имаха излишъци от запаси селскостопанствени продукти: млечни, месни, плодове, вина. Цялото това изобилие бе натрупано до встъпване в ЕС и със своето наличие сдържаше цените на продуктите. Но хитрите брюкселци за това измислиха глоби – през 2007 год Еврокомисията глоби Литва, Латвия и Естония с 3,182 млн евро всяка. Основания – при преговорите встъпващите страни се задължиха да не създават запаси продукти. .. 

Да вземем квотирането на млякото – не може да се произвежда млечна продукция повече, отколкото е разрешил Брюксел. Това е направено, уж в ЕС да няма свръхпроизводство. Какъв свободен пазар е това? А нали самото свръхпроизводство неизбежно би предизвикало снижение на цените на млечната продукция. Но цените растат, а крави повече да се развъждат не разрешават. Да и към нашето мляко у чиновниците от ЕС има големи претенции, то също не влиза в европейските стандарти за качество – много е… мазно. 

- А латвийска захар въобще вече няма… 

- При встъпването в Евросъюза Латвия се лиши от всички свои захарни заводи – в Лиепая, Екабпилс, Елгава. Те напълно покриваха вътрешния пазар, качеството на продукция бе много по-виско от вносната захар и те обеспечиваха работата на 330 селски стопанства, не считайки прочие дабавъчни отрасли. Въобще захар по-рано произвеждаха 23 страни от ЕС, а сега са затворени всички заводи в Латвия, Португалия, Ирландия, България и Словения – така в ЕС се избавят от конкурентите. От 2009 год Рига се опитва да получи право отново да произвежда захар. В Брюксел бе изпратено предложение за откриване поне на един захарен завод, но Еврокомисията постанови – появата на захарни заводи в Латвия е изключено. 

Не трябва да забравяме и квотите за риболов: огромно количество риболовни съдове бяха нарязни на скрап, а рибарите бяха принудени да напускат страната в търсене на нова работа. 

- Получава се невесела картина: транснационалните еврокорпорации бавно и сигурно убиват местният производител. А какво за това казват най-хуманните европейски закони? 

- По нормите на ЕС държавата няма права да поддържа отделно взетия производител. Държавата може да помогне на предприятията само в три случая: в иновационни програми, програми за защита на природата и… в затваряне на предприятия. В крайна сметка, както показа практиката, встъпването в ЕС във всяка страна води до затваряне на производства, ликвидация на селското стопанство, клане на добитъка, изрязване на горите и разграбване от чуждестранните компании на прочие природни ресурси. 

Освен това, ако все пак напук на Брюксел започнат да се засяват пустеещите поля, то в този случай ЕС има предвиден така наречения «данък съответствие», с който властите на страната са задължени да облагат непокорните селяни и да го отчисляват в Брюксел, но тогава печалбата от урожая не покрива разходите. 

И това не е единствената бариера в ЕС: освен всичко друго, страните от ЕС превеждат 75% от сумите удържани мита в бюджета на Евросъюза, оставяйки си само 25% за административни разходи. Колосални суми данъчни постъпления текат в Брюксел покрай националният бюджет. Суровинните товари - гориво, минерални продукти, метали, пластмаси и пластмасови изделия, химически продукти - след встъпването на Латвия в ЕС са внасяни у нас на значително по-високи цени. При това те също са с квоти. 

И още един нюанс: освен това, че ЕС унищожи нашата промишленност, тези предприятия, които още по някакво чудо съществуват, реализирайки своята продукция извън пазарите на ЕС (например, в Русия или Китай), са принудени да се смиряват с по-високи мита за продукцията. А това също не способства за тяхното процъвтяване. 

- Странна ситуация се получава: Евросъюзът е «заострен» за разорение на новаците? 

- Именно! Например, още един ешелон на защита на пазара на ЕС от производители от страните-«новаци» са непомерно високите цени на електроенергия и енергоносители. Това също кардинално увеличава себестоиността на продукцията, правейки я неконкурентноспособна. Във всички действия по отношение страните-«новаци» ясно се вижда желанието на западните партньори напълно да ликвидират даже теоретическа възможност нещо да се развива в енергетическата сфера. Например, България бе експортьор на електроенергия – тя продаваше електричество в Турция, Гърция, Македония, Албания, Италия. Това бе възможно благодарение на единствената в страната атомна електростанция «Козлодуй». В момента в който България започна преговори за встъпване в ЕС, веднага получи твърдо условие: тя трябва да закрие отначало 4 енергоблока от 6 на АЕЦ, а по-късно и въобще да ликвидира станцията. Всички условия бяха изпълнени. Сега България купува електроенергия на външният пазар в пъти по-скъпо от реалната себестойност. (Авторът вероятно не е запознат с фактите, АЕЦ - Козлодуй все още съществува. Това обаче не отменя факта, че България вече не е износител на енергия - едно значително перо от приходите в държавния бюджет вече не съществува - бел.пр.)

Нататък е още по-интересно – водопроводът и канализацията са продадени на французите, електромрежите на чехите, австрийците и немците, медните рудници на белгийците. Рудникът по добив на златна руда бе продаден на канадска фирма, и сега държавата получава само 2 процента от обема. Но целият отчет за добив е засекретен, и от каква сума се считат тези 2 процента е неизвестно.

Унищожено е също селското стопанство на България. Някога «най-добрата в света доматена република» не произвежда домати въобще! До 80 процента от всички зеленчуци и плодове са вносни, а България се превърна в най-бедната страна в Европа.

Гърция произвеждаше повече от 1,3 млн тона памук за година, а сега и е заделена квота само за 782 хиляди тона. До встъпването в ЕС Гърция имаше положителен външнотърговски баланс по селскостопански продукти, но после гърците получиха квоти, въведени, за да няма свръхпроизводство на стоки (иначе глоба – не сте забравили?). Резултатът: производствата на вино и маслинено масло се оказаха в състояние на клиническа смърт – като че още има, но не функционират. За всяка изсечена стрема (декар) платиха по 720 евро, които, всъщност, бяха просто «изядени». Но при получаване на парите трябваше да се подпише обещание за отказ завинаги от отглеждането на лози и маслини. 

Така сериозно пострада и съдостроенето. Немците пожелаха да запазят тези поръчки за себе си. В резултат множество съдостроителни предприятия в Гърция се затвориха. Сега, по данни от статистиката, 70% от гърците съжаляват за встъпването в Евросъюза. Гражданите на Гърция са уверени, че причина за днешното плачевно икономическо състояние на икономиката на страната са станали реформите, провеждани по искане на ЕС, особено в селското стопанство.

Малките страни – такива, като Латвия - и въобще скоро могат да се самоликвидират, тъй като младежта практически цялата в търсене на работа заминава на запад. Да ражда деца просто няма кой. 

- Ако правилно Ви разбирам, то Вие въобще не препоръчвате на украинците даже да мислят за ЕС?

- Решението, да встъпват или да не встъпват в Евросъюза, могат да вземат само самите жители на Украйна. Но ми се искаше да ги посъветвам, като в известните анекдоти, «да се замислят за последствията». За да не се получи като в известната миниатюра на Михаил Жванецки: «Едно неловко движение – и вие вече сте ... в ЕС». Страните от Западна Европа, приемайки на такива кабални условия нови членове, до сега ги превръщат в пазари за реализация за своята продукция и услуги. Взамяна се предлага дългово робство посредством достъпни кредити чрез крупни западни банки и неограничена миграция на работна сила, за да могат останалите без работа хора да се устроят черноработници или «момичета на повикване» в западните страни и прехвърлят част от заработеното в родината. Защо Украйна трябва изведнаж да стане изключение от това правило?

Именно затова «Голямата Украинска Мечта» за скорощно встъпване в ЕС днес напомня неловък опит да се настъпи чуждо гребло. Остава само да се съотнесе здравината на собственото чело с дебелината на ръкохватката на европейското гребло…

Сергей Малаховский,
"Окно в Россию".

Гръцкият прецедент. Как Атина разрушава антируската теория за «престъпленията на комунизма»

В дългата и непроста история на отношенията на Гърция с Евросъюза се случи знаменателно събитие. През март 2014 год. президентът Каролос Папуляс поиска от Германия репараций за ущърбът, нанесен на страната по времето на Втората световна война. Гръцката страна иска 108 млрд евро за разрушенията и 54 млрд евро за дадените от Банка Гърция заеми на нацистска Германия, които разбира се, не са били върнати. Общата сума репарации е 162 млрд евро.

Германия отказва тези плащания, мотивирайки своята позиция с това, че още през 1960-те ФРГ е изплатило на Гърция 115 млн немски марки за ущърб от окупацията.

Но във всеки случай искането на репарации е събитие екстраординарно. Това изглежда е единственият по рода си пример, когато компенсации се искат след почти 69 години след края на войната.
 

Разбира се това е и продължение на гръцката финансово-икономическа криза, и резултат на политическата борба във Евросъюза, и отговор на раздаващите се в Германия искания към Гърция да продава острови (срещу дълг), и реакция на разговорите в Брюксел за спиране членството на Гърция в Евросъюза, и лишението през 2013 год на Гърция от статуса на развит пазар (агенция MSCI юни 2013 год преведе Гърция от разряда развити в разряда развиващи се страни, пораждайки по този начин прецедент на официално признание на икономическа деградация на отделна страна).

В Гърция считат, че в тези негативни за страната събития една от ключевите роли е играла Германия, и издигат искания за репарации.

Но си струва да разгледаме това събитие в контекста на исканията за компенсация за «съветска окупация», които предявляват Латвия и Литва към Русия. Същността на въпроса се заключава в това, че тези републики не можаха за 20 години независимост да достигнат значими икономически резултати. Те до сега не са излезли на нивото даже от 1990 год, разпродали са голяма част от промишлените предприятия, създадени през съветските години (Литва освен това по искане от ЕС затвори Игналинската АЕЦ), и сега са попаднали в икономическа задънена улица, изход от която им се вижда в получаване на компенсации за руска «окупация».

Латвия например, иска компенсации 4,7 пъти повече, отколкото е било вложено в Латвийска ССР. По съвершенно аналогичен път върви и Гърция, която също се намира в икономическа задънена улица и вижда изход от ситуацията в получаване на репарации от Германия. Наистина, исканата сума не покрива и половината от гръцкият дълг (към лятото на 2013 год - 321 млрд евро), въпреки това страната може да разчита на някакво облегчение на положението.

Латвия, Литва и Гърция са членове на ЕС, те дълго време изпълняват икономическите директиви на Евросъюза, резултат от което става икономическата криза.

И всички три страни прибягват към искане на репарации за окупация (в случая Латвия и Литва - измислена, в случая Гърция - реална) като към последно средство за разрешение на своите икономически проблеми. Тези страни «избраха свободата», както говореха през времето на Студената война, и тази свобода се оказа за тях горчива. Гърция встъпи в ЕС още през 1981 год, и както виждаме 33 години членство в тази организация я доведоха от «гръцкото икономическо чудо» до изключване от числото на развитите пазари и угроза от дефолт.

Гръцкият пример е много важен за разбиране истинските причини за цялата истерия по повод сравнението на комунизма с нацизма, исканията за компенсации за «съветската окупация», забраната на съветската символика и т.п. в страните от Източна Европа. Дълго време бе трудно да се разбере, защо в тези страни, бивши членове на социалистическото съдружество, Варшавският договор и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), бивши съюзни републики, се е повдигнала тази вълна търсене на отговорност за «престъпленията на комунизма». Сега е ясно, че причината се крие в резултатите на икономическата политика на Евросъюза, където всички тези страни и встъпиха.

Евросъюзът съв всички свои директиви, квоти, правила, стратегии, от които в най-голяма степен печелеха най-силните му членове - Франция и Германия, доведоха тези страни до икономическа криза. Но правителствата на източноевропейските страни, не желаейки да признаят истината, бързо намериха «жертвен козел» в лицето на Русия като правопреемник на СССР.

И колкото по-зле ставаше икономическата ситуация, толкова по-високо звучаха исканията към Русия.

Гърция от друга страна е «страна на свободният свят» със стаж. Но когато и на нея «и дойдоха много» последствията на икономическата политика на ЕС, в страната започнаха да търсят виновни. И ето Атина представи искания към Германия, спомнила си ущърбът от войната.

Ако навремето в Гърция на власт бяха комунистите и страната влизаше в СИВ, то тя би могла да стане в рамките на съветската политика на икономическо развитие на съюзниците добре развита промишлена страна. В Гърция има крупни запаси на черни въглища, боксити, барит, цветни метали, без да считаме развитото селскостопанско производство. СССР развиваше множество страни и региони, и съветската политика навсякъде се добиваше до успех - дали в Якутия или в Монголската Народна Република (където промишленността бе създадена на голо поле), дали в Европа — ГДР, Полша, Унгария, Чехословакия. Бихме могли да решим и икономическите проблеми и на Гърция.

Ако «комунизмът е лошо», а «либералната демокрация - хубаво», то как тогава да обясним днешната позиция на Гърция? Тоест работата не е в комунизма въобще, не в историческата памет и не във въстановяване на справедливост или още в някакви подобни причини, издигани в страните от Източна Европа за обоснование на своята антикомунистическа/антируска истерия.

Работата е баналният провал на икономическата политика на евроинтеграцията и построяване на обща европейска икономика, съответно, в търсенето на виновни, което Гърция и показа.

Да добавим, гърците утъпкват доста «перспективна» пътека. Още ред европейски страни, измъчени от кризата, също могат да тръгнат по този път.

Искания за репарации към Германия е в правото си да постави, например Кипър, през войната окупиран от немците, или - Италия, която след падането на режима на Мусолини също бива окупирана от немците, и на нейна територия се развръщат боеве. Ако у Франция нещата също тръгнат не много добре, то и тя ще има възможност да изиска от Германия платежи за окупацията и разрушенията. А Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Дания? И Великобритания може да поиска заплащане на последствията от жестоките бомбардировки. Виж за Испания ще бъде трудно да обоснове своите претенции към Германия, но нещо може да се измисли, например, «да се закачи» на немците ущърб от гражданската война (1936 – 1939). Ако развитието на събитията тръгне по «гръцкият вариант», то за броени години от Евросъюза могат да останат само спомени.

Автор Дмитрий Верхотуров

Когнитивният дисонанс на майдана

Попаднах на любопитна статия за разминаването на действителността и въображението у някой от жителите на Украйна. Тъй като има известни паралели с разминаването на действителността и въображението у българските граждани, реших да преведа статията както е, като вмъкна няколко примера от българската действителност в края, и оставя психологическото обяснение такова, каквото е в оргинала, и оставя читателя сам да си направи изводите.

В последно време в Украйна широко се разпространява явление, което аз не мога да назова иначе, освен като доброволна колективна шизофрения. Голямо количество хора старателно игнорират объективната реалност. И поне това да бяха малограмотни сельски жители, но не — напълно образовани граждани, имащи достъп не само до «зомбосандъка» подцензурната украинска ТВ, но и до източници на алтернативна информация в интернет.

Независимо от това, всички те дума по дума повтарят едни и същи лъжливи пропагандистски щампи. Реальността постоянно опровергава тяхното въображение, но те дали не разбират това, дали просто не си признават. Което неизбежно води до когнитивен дисонанс в мащабите на страната.

Реалност: съгласно всички класически политологически определения, в Киев имаше олигархически въоръжен преврат. В резултат на който на власт дойдоха персонажи, които никога не биха могли да властват чрез избори.

Въображението не вярва: на власт дойдоха демократи и евроинтегратори.

Реалността търпеливо доказва: Турчинов узурпира властта, пряко нарушавайки Конституцията и други закони на Украйна. «И.о. президент» не може да бъде Върховен главнокомандващ, няма право да назначава министри от силовият блок, има ред други съществени ограничения на пълномощията по сравнение с истинският президент (всичко това грубо се нарушава от Турчинов и компания). Освен това, Турчинов съвмещава длъжностите на глава на законодателната и изпълнителната власти. Последен, който си присвои аналогични пълномощия, бе Адолф Хитлер.

Въображението не отстъпва: у нас има тържество на демокрацията.

Реалност: на евромайдан даже в пиковите дни имаше по-малко от 1% от населението на Украйна. Плюс, по данни на социолозите, примерно 65–70%от участниците бяха безработни жители от селските местности в Западна Украйна. Затова евромайданът е незначително меншенство от украинците, освен това не представително.

Въображението: «це воля народу».

Реалност: наблюдава се жестока цензура. Почти всички телеканали и болшинството новинарски сайтовв вещаят «единствено правилната линия на партията». Несъгласните и другомислещите заплашват, бият, арестуват и тиранизират.

Въображение: настъпи свобода.

Реалност: след идването на власт на временното правителство икономическата ситуация стремително се влошава.

Въображение: виновни са Янукович и Путин. Лично.

Реалност: евромайданът практически от началото бе напълнен с ксенофобска и русофобска риторика. «Хто не скаче, той москаль», «Геть вiд Москви», «Москалiв на ножi» и даже «диви азиатски орди» (което е още една пряка препрадка към Третия райх, тъй като автор на този израз е доктор Гьобелс).

Въображение: няма никаква ксенофобия, моля ви, моля ви!

Реалност: на майдан командват боевици от ультрадесни групировки («Белый молот», «Тризуб им. Бандеры», «Викинг», «Патриот Украины» и прочие) и футболни ультраси, имащи откровено расистска и нацистска идеология. Това се потвърждава с ксенофобски крясъци, символика (различни свастики, руни, келтски кръстове, надписи «14/88») и даже от интервюта на самите майдановци, които не считат за неправилно да признават всичко това.

Въображение: «тесадеца» и «героиукраины».

Реалност: «сотните на майдана» вече няколко седмици активно се занимават с бандитизъм. Практически нито ден не минава без престрелки, ограбления, мародерство, кражби на автомобили, въпиющи случаи на рекет, немотивировано насилие, опити за палежи и прочие явно углавни проявления.

Въображение: всичко това са провокации на «титушките», истинските майдановци са светци.

Реалност: жителите на юго-изтока на Украйна събират огромни митинги на протест против нелегитимното «временно правителство».

Въображение: всички украинци са за майдан, а протестират само «титушките». Путин ги е вкарал в Украйна със стотици хиляди.

Реалност: опитите за захват на областните администраци на юго-изтока бяха направени от «гастрольори», предимствено от Западна Украйна. Жителите на тези градове създадоха народни дружини по самоотбрана и отбиха (и продолжават да отбиват) тези опити. Например в Харков от няколко десетки задържани штурмовици само един се оказа харковчанин, останалите са били привозени с автобуси от други градове.

Въображение: местните привърженици на евромайдана са «бити» от привозените от Русия «наемници».

Реалност: на територията на Крим вежливите хора поддържат спокойствие и порядък (в Севастопол нивото на престъпност даже спадна по сравнение с обичайното).

Въображение: злобният Путин и неговата «кървава гебня» планират да устроят в Крим геноцид, затова трябва срочно да се евакуира местното население.

Реалност: списъкът пострадали от привържениците на хунтата се изчислява вече на стотици, ако не на хиляди. Числото пострадали от «вежливите хора» — нула.

Въображение: Русия иска да потопи Украйна в кръв.

Реалност: Американският авионосец дрейфува в Егейско море и никъде няма да ходи. Но даже и да би искал да плава в Черно море, на това юридически пречи конвенцията Монтрьо, а физически — мостът през Босфора.

Въображение: от ден на ден ще доплува Шести флот на САЩ и ще устрои на проклетите москали Армагедон. Чисто от любов към «украинската свободолюбива демокрация», аха.

 

Българската действителност: В реалността България е с разрушена промишленост, селско стопанство и енергетика. Страната се управлява от полу- и чисто мафиотски структури, представяща местното колониално управление, центърът на което се намира във Вашингтон. Влияние върху указаните структури има също така и ЕС, но като подконтролна от САЩ структура неговото влияние не е определящо.

Във въображението България е равноправна европейска страна, благополучна и динамично развиваща се.

Налице е невротическа картина на света, напълно откъсната от действителността. Защо това се случва? Изключителният социален психолог и философ Ерих Фром отдавна е дал изчерпателен отговор на този въпрос.
Първо, поразителният контраст между светлите очаквания от евромайдана и плашещата реалност на неговите резултати води до изключително силна фрустрация на неговите привърженици. Психиката на тези хора се стреми да подави фрустриращите преживявания, а най-просто е това да се направи чрез игнориране или отрицание на безпокоящите факти. При това външни опити да се върнат такива хора към реалността извикват само агресия.

«Оставете ни илюзиите — като че крещят те — ние, освен тях, повече нищо нямаме».

Част от тяхното съзнание разбира цялата дълбочина на ситуацията. Че в страната се е установила диктатура, в столицата и другите градове безпределничат банди ультрадесни, резкият разрив на икономическите отношения с Русия води Украйна към банкрут, Украйна губи част от територията си и може въобще да се разцепи. Подсъзнателно разбиране има, а за смяна няма нито сили, нито желания. Слабохарактерните хора по-просто отричат реалността, отколкот да признаят нейната непривлекателност.

Второ, за привържениците на майдана е срамно да признаят даже на себе си, че в създалата се в Украйна обстановка има и част от тяхна вина. Както писа Ерих Фром, обикновените хора панически се боят от отговорност. Затова и я прехвърлят на когото падне — на бившата опозиция, на обстоятелствата, на предишната власт и разбира се, на козните на «злобните москали» въобще и Путин в частност.

И трети фактор — това са обществените очаквания. По-точно, представата на тези люде за това, какво очакват от тях окръжаващите (и желание да съответстват на очакванията). Например, те считат, че «ура-патриотизъмът» — това е правилно, затова всячески го демонстрират (но при това могат с години да не плащат данъци или въобще да работят за интересите на трети страни). Тоест това са не дълбоки убеждения, а форма на конформизъм. И естествено, масираната антируска пропаганда в СМИ играе във формиране на подобно въсприятие на реалността не последна роля. 

 

Всички тези фактори са налице също и в българската действителност. Искаше ми се да добавя, с тази разлика, че масираната антируска пропаганда в СМИ отсъства, но за съжаление това не е истина, достатъчно е да се погледне вестник Дневник, за да се убедим в обратното.

Изводите оставям на читателя.

Аз нежно вкарах своите войски в твоя бушуващ Крим...

Аз нежно вкарах своите войски в твоя бушуващ Крим... бавно свалих от теб украинските флагове. Ти призова на помощ лидерите на западните страни, но те само безразлично гледаха как продължавам да доминирам. Ти неловко задържа моите агенти, гъделичкащи те по мекия податлив Донбас и гръмко изрази протест... Но аз игнорирах твоите стонове... когато поисках да защитиш правата на руснаците ти затрепера и започна бързо да се потиш... Ти се опитваше да се съпротивляваш, но аз грубо затъкнах твоите СМИ със своя дебел файъруол. Моите отряди все по-интензивно проникваха в градските администрации, и ти чувстваше, че наближава мигът на висше напрежение. Ти простена така гръмко, че чуха дори намиращите се на учение американски кораби... и ние едновременно стигнахме до референдум... Облекчено въздъхвайки, аз отделих от теб своя Крим и започнах да се готвя за самита на Г-8, на който ти дори не бе поканена. А ти лежеше в сълзи с бюджетен дефицит, разбита армия и оголен майдан, молейки се отново да пусна в теб жилавите потоци от своя газ...

Автор Николай Казмин

Лакеи вечные Европы...

Две стихотворения за повдигане на духа.

Посвещавам първото на българските политици и другите родоотстъпници.


Лакеи вечные Европы,
Её духовные рабы,
Вы извратили отчий опыт
И предков предали гробы.

По прихоти дурной холопы,
Прислужники чужих затей,
Вы быдлом сделались Европы,
Вы полюбили свист плетей.

Вы предавали Русь стократно,
Чужому — вверившись — уму.
Вас Русь прощала, но обратно
Тянули шею вы к ярму.

Вам Родины милей — чужбина.
И суждено вам потому
Знать волю... только господина
И вечно кланяться ему.

(с) Елена Фоминична Лаврентьева
г.Донецк

---

Добро должно быть с кулаками.
Добро суровым быть должно,
чтобы летела шерсть клоками
со всех, кто лезет на добро.

Добро не жалость и не слабость.
Добром дробят замки оков.
Добро не слякоть и не святость,
не отпущение грехов.

Быть добрым не всегда удобно,
принять не просто вывод тот,
что дробно-дробно, добро-добро
умел работать пулемёт,

что смысл истории в конечном
в добротном действии одном –
спокойно вышибать коленом
добру не сдавшихся добром!

(с) 1960. Станислав Куняев.

Запад повече няма какво да ни предложи..

Особенностите на новата студена война са такива. Нашите противници останаха без най-главното си оръжие.

Защото в Русия сега има всичко: дънки, кока-кола, четиристотин вида салам, стриптийз и порно, холивудски филми и даже екшъни с Брус Ли, парламент, кретени в парламента, полиция, изразите «упс» и «wow», свободен излаз от страната, частна собственост с възможност да отвориш своя собствена пивница, рекет и мафия, книги за рекета и мафията, геи с пера в задника и бойни педераси, «ГУЛАГ Архипелаг» не под възглавницата, а в магазините и даже в училищната програма, полово възпитание, вносен ширпотреб и шоколадчета «Марс» на касата, дъвка, безработица, неувереност в утрешния ден, цигари «Малборо», «по колкото искаш бутилки на ръка», разпродажби с намаление, комици на фона на тухлени стени, специален антивоенен певец (даже няколко сменяеми), екология и борци за нея, полети до Париж "по работа", сервис, коли даже у бедняците, сектанти, акции, пак дънки (специално продрани на коленете), концерти на «Джетро Тал», музеи на восъчни фигури и съвременно изкуство, места в хотелите, ягоди цяла година, които никому не са нужни, защото е невъзможно да се ядат, престрелки на улиците, етническо напрежение и, накрая, търговски марки.

В Русия няма: шеста точка от Конституцията и 121-а точка от УК, обезателни партийни събрания, желязна завеса, необходимост да се перат найлоновите пликчета с изображението на Брус Ли, нуждата да се преписва един от друг «Джетро Талл» и препечатва по нощите «ГУЛАГ Архипелаг» (и даже въобще да се чете), дефицит, заглушватели на чуждите радиостанций, разпределители и месо по талони.
С две думи: Русия — това днес е обикновена капиталистическа страна. Цялата импортна «необикновен, загадъчен и красив живот», с помощта на изображението на който Съветският Съюз бе разкъртван, като с лом, сега е тук в цял ръст. Някой тъгува, някой е щастлив — но това е така.

Ето затова и «освободителите» с години нищо не могат да направят. Те нищо не могат да предложат, освен абстракции. Какво искат? Шендерович по Първи канал? Защо, като от него има достатъчно и в други места. Възможност публично да намушкват кокошка в наследника на меченце? На какво число граждани е необходима такава възможность?

Искат да победят корупцията? Не, сериозно? Без шега? С Немцов, с Касянов -- да вземат и победят корупцията? Е, юнаци. Дайте им фолио за шапчици.

Не, на бившите хазяи на живота, увы, няма какво повече да предложат. Всичко, с което те съблазняваха и увличаха, вече е тук. Далеч не на всички и се хареса. Някои въобще не го преживяха. Някои милиони.

Да се обясни,защо  при Навални ще живеем като в Швейцария, а не така, като в Сомалия, е леко само на хипстерите. На останалите е трудно.

От  друга страна, на всички вече е ясно, за какво не ни казваха, когато предлагаха голи женки на подиумите и жвачка вместо ръждивите танкове. У танковете, оказва се, съществува мило свойство: те изпълняват желания. На нас за това Жванецкий някога ни разказваше, когато още бе способен да го прави.

Без танкове твоята жвачка утре ще ти я вземат. А с танкове ти можеш да натрупваш държавен дълг колкото искаш, да печаташ свои пари и заставяш всички да ги ползват, да създаваш медиа-империи и обясняваш на всички, какъв си ти правилен, бял и пухкав..

Какво се случва сега пред очите ни? Нашите освободителни приятели, които през цялото време ни съветваха да вземаме пример от Америка, сега се гърчат в припадък — защото ние, накрая, започваме във всякакъв смисъл да вземаме от нея пример наистина.

Това е комично. Да се обясняваш с години в любов к чуждестранния Маккейн, не разбирайки, че своя собствен Маккейн, когато дойде тук на власт, ще смачка любителите на чуждестранното с палец и ще изтрие палеца о крачола. А виж сега това понимание изведнаж рязко започна да идва.

Мечтите често се сбъдват. Бойте се от това винаги.

Автор Максим Туханин

Александър Дугин: Руската пролет, краят на света или глобален хаос

Сценарии на развитие на украинската криза и ситуацията около Крим за най-близката седмица

 

Отвличайки се от емоции, ще опитаме да дадем хладен геополитически и реалистки анализ на везможните варианти на развитие на събитията.

Ще разгледаме най-оптимистичният (за нас) сценарий (в рамките на реалното). Това може да се разглежда като желателен хоризонт, наше самосбъдващо се пророчество (self-fulfilling prophecy).

Сценарий "Руска пролет"

1. Киев заема изчаквателна позиция, съсредоточава войска на границата с Крим, заплашва, но към преки действия не преминава. САЩ всячески оказват натиск на Русия, замразяват сметки, водят активна информационна война, но сами и в рамките на НАТО от преки стълкновения се уклоняват. Киев получава съществена поддръжка от Запад, но се съсредоточава на вътрешни проблеми. Границите с Русия са затворени.

Референдумът за Крим протича успешно, с минимални проблеми. Подавляващо болшинство са за влизане в Русия. Референдумът не е признат от никого, освен Русия. Русия поставя въпроса за ответни действия по прием на Крим в състава на федерацията. Двете палати оперативно ратифицират. Крим е върнат. В него влизат руски войски.

Западът негодува, на Русия се оказва мощно давление. Активизация на бандите на Северен Кавказ, вълнения на петата колона в Москва. Путин всичко издържа, неговата популярност сред народа достига кулминация. Това помога да се справи с вътрешните предизвикателства.

2. На изтока в Украйна Киев пристъпва към твърди карателни мерки. Пряка националистическа диктатура. Отделни опити за нападение срещу Крим и диверсионни актове. На Русите и рускоезичните на изтока и юга започват да мъстят за загубата на Крим. Това довежда до начало на съпротивление. Започва втори етап от украинската драма: битка за Новорусия. Народът се прбужда не веднага и не бързо. В Украйна във връзка с това, което се определя като «агресия на московците», се установява извънредно положение. Последните следи на демокрация се заличават. Изборите през май преминават в условия на военно време.

3. Националистите устройват ред терористични актове на територията на Русия. В самата Русия се ужесточава режима, започва чистка на петата колона.

4. В Новорусия съпротивлението нараства и постепенно преминава във фаза на пряко въстание против киевските марионетки. Кръв, гражданска война. Русия разгръща масирана ефективна структура за поддръжка, симетрично на Запада, поддържащ Киев. На определен етап, в отговор на диверсии на територията на Русия и кървавите действия на националистите и репресивният апарат на Киев против мирните граждани на изтока и Украйна, Русия въвежда свои войски на изток. Западът отново заплашва с ядрена война. Още един екзистенциален момент за Путин. Но той вече не може да бъде спрян. Идва трудно (възможно с големи загуби) освобождение на Новорусия. Левобрежна Украйна е отвоювана, границата е по Днепър. Там се създава нова Държава: например, Украйна или Новорусия. Или се повтаря вариантът от Крим.

5. В Дяснобрежна Украйна, не признаваща сецессий (като Югославия при Милошевич и по-късно Сърбия по отношение на Косово),  се формира по факт нова Държава – Украйна-2. На нейна територия незабавно се разполага военна база на НАТО, спираща самата възможност на русите да се движат към Киев.

6. Новата украинска Държава, твърдо националистическа, доста бързо достига криза. Вътре започват преки стълкновения на етническа почва (русини, унгарци, поляци, румънци, други меншенства) и на политическа почва (властта обвиняват в загуба на половината територия на Украйна). Държавата слабее. Започва процес на нови сецессий.

7. Русия не спира с достигнатото, но пренася активността си в Европа, заставайки като главен елемент на европейската Консервативна Революция. Европа започва да се разцепва: част от страните стоят със САЩ, но част започва все повече да се прислушва към Русия. На фона на финансова криза, позициите на Русия стават по-привлекателни. Русия застъпва за многополярност, континентализъм и нов консерватизъм (Четвертата Политическа Теория).

8. В Западна Украйна, Украйна-2, в крайна сметка на власт идва проевропейска (прогерманска) политическа сила, която започва да смекчава антируската политика и да се дистанцира от САЩ.

9. В цяла Европа започва процес на деамериканизация, създава се автономна система Еврокорпс, независими от НАТО на базата на ВС на Германия и Франция.

10. Създава се нова велико-континентална Асоциация, като конфедерация на Европа и Евразия, Европейският Съюз и Евразийският Съюз. Русите, украинците и европейците се оказват от една страна на барикадите, американците – от другата. Американската хегемония и господство на долара, а също и доминацията на атлантизма, либерализма и финансовата олигархия завършва. Започва нова страница от световната история. Славяните отново се съединяват не против Европа, но заедно с Европа в рамките на многополярен полицентричен свят. От Лисабон до Владивосток.

Сценарий "Световна война"

1. САЩ се намират в такова чудовищно икономическо и политическо положение, че трезво осъзнават, че ситуацията ще спаси само Световна Война. В този случай, САЩ ще се постараят да я водят с чужди ръце, но все-пак - да я водят.

2. В Крим в близките дни се насочват ВС на Украйна, на Киев Вашингтон обещава поддръжка на НАТО и я оказва. В Черно море влизат кораби от 6-и флот на ВМФ на САЩ от Средиземно море. Пред лицето на пряко военно давление Путин губи решимост. Започва да прави стъпки назад: не бърза с включването на Крим, предприема опити да започне преговори с Киев. Виждайки, че ядреният шантаж действа, американците и украинците преминават към захват на Крим. В Крим избухва гражданска война в Югославски формат с активно участие на сили на НАТО (на първо място, поддръжка от въздуха, бомбандировки и т.н.)

3. Путин разбира, че обратен път няма, и се включва във войната напълно. Русия започва да оказва отчаяно съпротивление в Крим (отбраната на Севастопол-2). Руските войски с боеве пробиват към изток на Украйна и настъпват към Киев.

4. Силите на НАТО започват бомбардировки на руски територии. Грузия встъпва във войната и атакува от Юг. Китай се възмущава, но пряко във войната не се намесва.

5. Разбирайки, че сме се оказали в безизходна ситуация, Путин заявява готовност да използва ядрено оръжие. Украйна вече няма никакво значение, значителна част от населението и въобще е унищожена в битката на ядрените държави. За това, кое е било причина за Третата Световна всички забравят.

6. Светът застива над бездната.

7. По-нататък прогнозата прекъсва в сила на понятни причини.

Сценарий "Световен Майдан"

1. Тази седмица давлението на Запада над Москва достига кулминация. Събраните украински войски се готвят да нахлуят в Крим. Сметките на политическият елит на Русия на Запад са арестувани. Путин е признат за «диктатор». Паника започва във върховете в Русия. Либералната агентура на висшите етажи на властта преминава към открит саботаж. Всички оказват натиск на Путин отвън и отвътре, привеждайки хиляди аргументи, за да не се анексира Крим и започнат преговори с Киев. Американските кораби са в Черно Море. (но САЩ фактически не са готови за Трета Световна и всичко е само блъф). Срещу Путин се извършва покушение (неуспешно).

2. Путин отпуска ръце. Дава обратен ход. На първи план излиза Медведев, установяващ отношени с Киев.

3. Референдумът остава под въпрос или въобще се отменя. Във Крим започват вълнения. Повдига се петата колона, отделни територии и военни обекти преминават към Киев.

4. В това време всички заложени от 90-те години проамерикански либерални мрежи, включая терористите на Северен Кавказ, либералната интелигенция в столицата (Болотните) и управляемите от Вашингтон атланто-фашисти, а също и част от мобилизираната украинска диаспора преминават във фаза на активизация. Започва ръст на протестното движение. Патриотите са разочаровани от слабостта на Путин, опозицията се ползва от това и нагнетява обстановката, обвинявайки Путин в кризата. Икономическите санкции против Русия влошават положението. Започват проблеми със заплати, хвърква инфлацията. Информационната война достига пик. Учестяват се стълкновения на етническа почва, които изкуственно се раздуват. Започва междуособна война в Северен Кавказ.

5. Властта на Путин започва да слабее. Неговото окръжение един след друг или исчезва, или преминава в опозиция. Чуждестранните сметки и егоизъм превръщт «партията на властта» в «партия на регионите».

6. Настъпва колапс на режима – в духа на Горбачов. Хаосът и гражданската война се прехвърлят в Русия.

7. Всичко това рикошетира върху Европа. На фона на успехите на украинските атланто-фашисти (шовинизъм + ориентация на САЩ като у «Десния Сектор» на Ярош), започва подем на европейските ултрадесни групировки. На фона на растящата имиграция и ултралиберализъм на европейските режими атланто-фашизмът в алианс с анархизма и революционното левичарство (а също и либертарианство) стават сила, аналогична на салафитите и ваххабитите в ислямският свят. Започва европейски Майдан. Опитът на някои практически неконтролируеми от властта райони от Атина се пренася в други европейски страни.

8. Световният порядък се руши. Настъпва хаос.

9. САЩ продължават своята хегемония, като на фона на глобален колапс и в много за негова сметка им се удава да отпишат на извънредни обстоятелства всички останали проблеми и противоречия.

10. Старият свят, в който живеем все още днес, отстъпва на нов, в който няма да съществуват страни като Украйна или Русия, и най-вероятно, като Германия, Франция, Италия, Грузия, Турция, Греция, Унгария, Румъния и т.д. Започва глобален Майдан с неопределен изход.

Реализъм

Очевидно е, че сме нахвърляли само най-общи и груби силови линии на вероятното бъдеще. Самите те са алтернативни, и във всеки пункт могат да се наблюдават раздвоения, осцилации, отклонения или неочаквани завои. В този анализ няма нито предвиждания, нито пророчества. Това, по-скоро е дедукция, просто продължаваща силовите линии на това, което се случва днес с отчет на това, което е довело до такова актуално състояние. Ако  виждаме, че едно тяло (вещ, същество) продължително време се движи да кажем по права, то можем да прогнозираме, че то и в бъдеще ще се движи така. А ако се движи в кръг, то и занапред ще продължава да кръжи. Това съвсем не е обезателно, историята е отворена. Но нейните силови линии са повече или по-малко постоянни и устойчиви, като релси.

Важно е да отбележим: в епоха на криза самото съдержание на реализма става различно. Ако в мирно и предсказуемо време, катастрофата винаги изглежда като нещо изключително, и следователно, малко вероятно, не реалистично, то когато катастрофата се е разразила, то най-нереалистичен сценарий е напротив, че всичко само някак  постепенно ще се устрои и главното е – да не се поддаваме на паника. На паника да се поддаваме не си струва, това е вярно. Това е най-надежното и разумно пожелание за овена, доведен до скотобойната. Но за не овните, съвершено очевидно, си струва да се замислят: ситуацията сега е критическа, и нещо от описаното горе, непременно ще се реализира – до каква степен, в каква форма, с каква бързина? Това ние не се наемаме да предвидим. А после – всеки избира своя окоп, своята «партия», и активно или пасивно, в качеството си на субект или в качество на обект участва в световната история, отново пронизително и страшно надаваща глас.

 

Александр Дугин