"Нерушимите норми на ЕС" - гребло, което настъпват всички новаци

 

Защо, наблюдавайки събитията в Украйна, латвийският обществен деятел и кандидат за Депутат в Европарламента Нормунд Озолинш изпитва раздражение - в материал от портала "Окно в Россию".

- А действително, защо? Ние в Латвия встъпихме в ЕС – и както си спомням, ликуващи по повода това събитие също имаше достатъчно…

- А защото ние вече успяхме да вкусим всички «прелести» на европейското съжителство. А вдъхновените лица на украинците, които със сълзи на очи разказваха, колко силно им се иска да встъпят в Евросъюза и как славно ще заживеят в ЕС, започнаха просто да угнетяват – а защо те изведнаж решиха, че ЕС се намира у Бога в пазвата?

За това, да се отнасяш към скоропалително встъпване в ЕС с големи опасения, не се иска даже особен ум – достатъчно е внимателно да се прочетат условията за приема в Евросъюза на нови страни и се запознаем с невеселият опит на тези, които «встъпиха» в ЕС за последните години.

- Но нали тези правила стават известни едва след встъпването, нали?

- Не. Защото правилата за встъпване в ЕС от никого не се крият, те винаги може да се научат отрано. Преди встъпването в ЕС всички страни-кандидати подписват задължения да се придържат към единна общоевропейска политика в тази или онази сфера, да имат функционираща пазарна икономика, а нейните производители - да са «достатъчно конкурентоспособни» за работа в условията на Евросъюза. В пазарната сфера условия за встъпване в ЕС са отказ от «меки» банкови ограничения, съкращение дефицита на бюджета, отмяна на държавният монопол на експорт, свободно встъпване на пазара, отмяна на субсидии на реализуемите стоки, приватизация на предприятия, автономно положение на Централната банка, въвеждане на ефективна данъчна система. 

- Звучи красиво. Даже бих казал – привлекателно. А изрази от типа «свободен пазар», «отмяна на държавния монопол» въобще ще заставят да се просълзи всеки либерал… 

- Но на практика се получава с точност «до наобратно»! При встъпване старите членове на ЕС налагат на новите много сурови условия. Те касаят ограничения за производството в селското стопанство, промишленността. При това нерядко това се прави по скрит начин – чрез твърди стандарти. Ако прасенцето е хранено не по рациона или расписанието на ЕС го бракуват, и да бъде продадено даже на вътрешния пазар вече е проблемно, често въобще невъзможно. Ако формата, цветът и размерът на домата, краставицата или граховото зърно не съответстват на стандартите в ЕС – продукцията се бракува и унищожава. 

- А още съм чувал, че предлог за закриване на свинеферма може да стане отсъствие на … играчки за свинете! 

- Именно – като минимум именно с тази причина заплашиха със закриване ред литовски свинеферми.

А какво се получава в резултат сляпото следване на правилата от ЕС? Нашата страна наводниха с импортни продукти за хранене далеч не най-добро качество, измествайки нашите собствени, които са много по-вкусни и полезни. ЕС диктува, какви заленчуци и плодове трябва да внасяме в своята страна. Първото ограничение, което получи Латвия след встъпване в ЕС бяха бананите. Ние започнахме да ги купуваме в рамките на европейските квоти и само по твърдите цени на ЕС. Скъпи и далеч не добро качество. Ние получихме идиотски стандарти на форма и размер за плодове и зеленчуци, които е разрешено да се продават в магазините. Крива краставица или малка ябълка – не е стока! А нереално идеалните по форма овошки, напомпани с химия така, че не гният с месеци – това е именно това, което сме длъжни радостно да ядем… Освен това Латвия, тъй като на Запад нас ни причисляват към страните на третия свят, не получава продукти висше качество – само втори сорт и по-ниско (който не вярва, може да погледне цените във всеки супермаркет – с малки буквички практически на всеки е написано «2 сорт»). Печално е също, че почти всички търговски вериги в нашата страна са чужди.

- Магазините – чужди, продуктите – невкусни и скъпи… Всъщност, откъде възникват такива «запределни» цени за продукти от първа необходимост – хляб, мляко например? 

- Първите години от пребиваването в Евросъюза всички страни от Балтика имаха излишъци от запаси селскостопанствени продукти: млечни, месни, плодове, вина. Цялото това изобилие бе натрупано до встъпване в ЕС и със своето наличие сдържаше цените на продуктите. Но хитрите брюкселци за това измислиха глоби – през 2007 год Еврокомисията глоби Литва, Латвия и Естония с 3,182 млн евро всяка. Основания – при преговорите встъпващите страни се задължиха да не създават запаси продукти. .. 

Да вземем квотирането на млякото – не може да се произвежда млечна продукция повече, отколкото е разрешил Брюксел. Това е направено, уж в ЕС да няма свръхпроизводство. Какъв свободен пазар е това? А нали самото свръхпроизводство неизбежно би предизвикало снижение на цените на млечната продукция. Но цените растат, а крави повече да се развъждат не разрешават. Да и към нашето мляко у чиновниците от ЕС има големи претенции, то също не влиза в европейските стандарти за качество – много е… мазно. 

- А латвийска захар въобще вече няма… 

- При встъпването в Евросъюза Латвия се лиши от всички свои захарни заводи – в Лиепая, Екабпилс, Елгава. Те напълно покриваха вътрешния пазар, качеството на продукция бе много по-виско от вносната захар и те обеспечиваха работата на 330 селски стопанства, не считайки прочие дабавъчни отрасли. Въобще захар по-рано произвеждаха 23 страни от ЕС, а сега са затворени всички заводи в Латвия, Португалия, Ирландия, България и Словения – така в ЕС се избавят от конкурентите. От 2009 год Рига се опитва да получи право отново да произвежда захар. В Брюксел бе изпратено предложение за откриване поне на един захарен завод, но Еврокомисията постанови – появата на захарни заводи в Латвия е изключено. 

Не трябва да забравяме и квотите за риболов: огромно количество риболовни съдове бяха нарязни на скрап, а рибарите бяха принудени да напускат страната в търсене на нова работа. 

- Получава се невесела картина: транснационалните еврокорпорации бавно и сигурно убиват местният производител. А какво за това казват най-хуманните европейски закони? 

- По нормите на ЕС държавата няма права да поддържа отделно взетия производител. Държавата може да помогне на предприятията само в три случая: в иновационни програми, програми за защита на природата и… в затваряне на предприятия. В крайна сметка, както показа практиката, встъпването в ЕС във всяка страна води до затваряне на производства, ликвидация на селското стопанство, клане на добитъка, изрязване на горите и разграбване от чуждестранните компании на прочие природни ресурси. 

Освен това, ако все пак напук на Брюксел започнат да се засяват пустеещите поля, то в този случай ЕС има предвиден така наречения «данък съответствие», с който властите на страната са задължени да облагат непокорните селяни и да го отчисляват в Брюксел, но тогава печалбата от урожая не покрива разходите. 

И това не е единствената бариера в ЕС: освен всичко друго, страните от ЕС превеждат 75% от сумите удържани мита в бюджета на Евросъюза, оставяйки си само 25% за административни разходи. Колосални суми данъчни постъпления текат в Брюксел покрай националният бюджет. Суровинните товари - гориво, минерални продукти, метали, пластмаси и пластмасови изделия, химически продукти - след встъпването на Латвия в ЕС са внасяни у нас на значително по-високи цени. При това те също са с квоти. 

И още един нюанс: освен това, че ЕС унищожи нашата промишленност, тези предприятия, които още по някакво чудо съществуват, реализирайки своята продукция извън пазарите на ЕС (например, в Русия или Китай), са принудени да се смиряват с по-високи мита за продукцията. А това също не способства за тяхното процъвтяване. 

- Странна ситуация се получава: Евросъюзът е «заострен» за разорение на новаците? 

- Именно! Например, още един ешелон на защита на пазара на ЕС от производители от страните-«новаци» са непомерно високите цени на електроенергия и енергоносители. Това също кардинално увеличава себестоиността на продукцията, правейки я неконкурентноспособна. Във всички действия по отношение страните-«новаци» ясно се вижда желанието на западните партньори напълно да ликвидират даже теоретическа възможност нещо да се развива в енергетическата сфера. Например, България бе експортьор на електроенергия – тя продаваше електричество в Турция, Гърция, Македония, Албания, Италия. Това бе възможно благодарение на единствената в страната атомна електростанция «Козлодуй». В момента в който България започна преговори за встъпване в ЕС, веднага получи твърдо условие: тя трябва да закрие отначало 4 енергоблока от 6 на АЕЦ, а по-късно и въобще да ликвидира станцията. Всички условия бяха изпълнени. Сега България купува електроенергия на външният пазар в пъти по-скъпо от реалната себестойност. (Авторът вероятно не е запознат с фактите, АЕЦ - Козлодуй все още съществува. Това обаче не отменя факта, че България вече не е износител на енергия - едно значително перо от приходите в държавния бюджет вече не съществува - бел.пр.)

Нататък е още по-интересно – водопроводът и канализацията са продадени на французите, електромрежите на чехите, австрийците и немците, медните рудници на белгийците. Рудникът по добив на златна руда бе продаден на канадска фирма, и сега държавата получава само 2 процента от обема. Но целият отчет за добив е засекретен, и от каква сума се считат тези 2 процента е неизвестно.

Унищожено е също селското стопанство на България. Някога «най-добрата в света доматена република» не произвежда домати въобще! До 80 процента от всички зеленчуци и плодове са вносни, а България се превърна в най-бедната страна в Европа.

Гърция произвеждаше повече от 1,3 млн тона памук за година, а сега и е заделена квота само за 782 хиляди тона. До встъпването в ЕС Гърция имаше положителен външнотърговски баланс по селскостопански продукти, но после гърците получиха квоти, въведени, за да няма свръхпроизводство на стоки (иначе глоба – не сте забравили?). Резултатът: производствата на вино и маслинено масло се оказаха в състояние на клиническа смърт – като че още има, но не функционират. За всяка изсечена стрема (декар) платиха по 720 евро, които, всъщност, бяха просто «изядени». Но при получаване на парите трябваше да се подпише обещание за отказ завинаги от отглеждането на лози и маслини. 

Така сериозно пострада и съдостроенето. Немците пожелаха да запазят тези поръчки за себе си. В резултат множество съдостроителни предприятия в Гърция се затвориха. Сега, по данни от статистиката, 70% от гърците съжаляват за встъпването в Евросъюза. Гражданите на Гърция са уверени, че причина за днешното плачевно икономическо състояние на икономиката на страната са станали реформите, провеждани по искане на ЕС, особено в селското стопанство.

Малките страни – такива, като Латвия - и въобще скоро могат да се самоликвидират, тъй като младежта практически цялата в търсене на работа заминава на запад. Да ражда деца просто няма кой. 

- Ако правилно Ви разбирам, то Вие въобще не препоръчвате на украинците даже да мислят за ЕС?

- Решението, да встъпват или да не встъпват в Евросъюза, могат да вземат само самите жители на Украйна. Но ми се искаше да ги посъветвам, като в известните анекдоти, «да се замислят за последствията». За да не се получи като в известната миниатюра на Михаил Жванецки: «Едно неловко движение – и вие вече сте ... в ЕС». Страните от Западна Европа, приемайки на такива кабални условия нови членове, до сега ги превръщат в пазари за реализация за своята продукция и услуги. Взамяна се предлага дългово робство посредством достъпни кредити чрез крупни западни банки и неограничена миграция на работна сила, за да могат останалите без работа хора да се устроят черноработници или «момичета на повикване» в западните страни и прехвърлят част от заработеното в родината. Защо Украйна трябва изведнаж да стане изключение от това правило?

Именно затова «Голямата Украинска Мечта» за скорощно встъпване в ЕС днес напомня неловък опит да се настъпи чуждо гребло. Остава само да се съотнесе здравината на собственото чело с дебелината на ръкохватката на европейското гребло…

Сергей Малаховский,
"Окно в Россию".