Разрешила кримският въпрос, Русия демонстрира изменение на своя курс на широката световна общественност. Сега, според логиката, трябва да протекат изменения във самата страна - "вежлива" зачистка на "петата колона", индустриализация, национализация на елита, излизане от властта на чиновниците, не готови да водят политика на противостояние. Да напомним, обаче, че Йосиф Сталин отбелязваше - има логика на намеренията и логика на обстоятелствата, и последната винаги е по-силна. Историкът Андрей Фурсов разказа за логиката на "посткримска" Русия, възможностите за саботаж и цветни революции.
Въпрос: Ще стане ли Крим и съединението с Русия патриотически заряд, който страната получи след Олимпиадата и успешната операция на полуострова, тласък за реална модернизация, индустриализация, на нашата страна?
Андрей Фурсов: Сега е рано да се говори за това. Интуицията подсказва, че всичко се случи твърде скоро за каквито и да е стъпки и още повече за изводи. Към май ще бъде ясно, струва ли си да чакаме изменения или ще започне тих саботаж.
Въпрос: Но нима не може да се съди вече поне по тези санкции, с които обсадиха Русия, че Западът сам запусна процеса на национализация на елита, по-точно - помогна ни в това?
Андрей Фурсов: Да национализираме елита сме длъжни ние самите и за това трябва да има воля от политическото ръководство.
Въпрос: Вие, излиза, не разделяте оптимизма, който се транслира сега в патриотическото съобщество?
Андрей Фурсов: Събитията в Крим произведоха дълбоко впечатление и на мен. И аз действително съм пълен с оптимизъм и заедно с основната маса на нашето население съм щастлив, че Крим се съедини със страната. Самият факт, че на тази територия се намериха лидери, които поведоха хората след себе си, говори за много. Това изгодно отличава Крим от Донецк или Луганск, където настроенията са също проруски, проруски, но лидери там не се намериха. Във съединението на Крим с Русия много важна е победата в символически план. Завърши епохата, която започна с предателството на Елцин и Горбачов. Дори повече, сега ние живем в друг свят. Светът се измени.
Но, както казваше Сталин, има логика на намеренията и логика на обстоятелствата. Колкото по-лоши бъдат нашите отношения със Запада, толкова повече шансове има за това, че ще протече национализация на елита, и за това, че ние, накрая ще придавим "петата колона".
Въпрос: Но нима това сега е първостепенна задача: да се разгони условният "Дождь" или уволни колективният Венедиктов от "Эхо Москвы"? Вас, да кажем, ще Ви удовлетвори ли, ако телеканал "Дождь" не съществува, а в икономически план не се измени нищо? Освен това, ние вече наблюдаваме, как опозицията в реално време сменя своя език, а дори и въобще се "преобува", както казват в народа...
Андрей Фурсов: Не, в ситуацията на напрегнати отношения със Запада да имаме "пета колона" - това е непозволителен разкош, при това и в икономически план също. Всичко е длъжно да върви в комплекс, но първа стъпка – това е политико-правово отстраняване на "петата колона". А после вече реални икономически изменения, които трябва да демонтират икономическите реформи от 90-те. Обяснявам, защо така мисля. Влошаването на отношенията със Запада е дългосрочен процес, трябва да сме готови за това. При това трябва да разбираме, че неолибералната икономика не ни дава възможности даже да издържим това противостояние, да не говорим да го спечелим. Единствен изход – мобилизационна икономика. И тук възниква сериозен проблем. Днешният елит, голяма негова част, не е готов за преход на релсите на мобилизационна икономика, те просто ще саботират този процес, а бъдещото наше противостояние със Запада по логиката на нещата ще предизвика в управляващият елит конфликт и всички произтичащи от това последствия.
Въпрос: Тук има интересен въпрос, обръщението на Путин в Георгиевската зала на Кремъл бе посрещнато с всеобщи овации, пълна поддръжка, но нали сред тези, които аплодираха речта на президента, има много абсолютно професионално непригодни за новата политическа и икономическа ситуация чиновници. И сами те няма да си отидат, ако до сега не са го направили.
Андрей Фурсов: Да, действително те са непригодни. Тези хора се се възпитавали в привичка към комфортен живот, едва ли ще ги устрои дългосрочно противостояние. Затова аз считам, че борбата във елита ще нараства. (Аналогично на засилването на класовата борба, предсказано от Сталин навремето - различните класи на руският елит ще засилват противостоянието си една с друга със изострянето на външното противостояние против Запада и с напредъка на строежа на нова независима Русия. - бел.пр.)
Въпрос: Но нали сериозен разкол, мирогледски, означава, че неизбежно ще започне руски Майдан, или не?
Андрей Фурсов: Цветни революции, искате да кажете. Последният Майдан, това е вече нещо различно. Цветна революция – това е просто смяна на режима по относително мирен способ. Да, ние помним, че вече имаше Болотная площад. Няма съмнения, че при изостряне "петата колона" ще опита да разклати ситуацията със същите лозунги "против корупцията". Тези лозунги не са нови, те звучаха и в Югославия и Египет, но те са ефективни, под тях бе отнесен не един режим. Да не ходим далеч, под тях сваляха и СССР. Но мисля, че у нас хората достатъчно добре помнят събитията от 1993 година и, надявам се, че втори път на това гребло ние няма да настъпим.
Въпрос: Отново уроците от последният Майдан…
Андрей Фурсов: Майдан – това е урок са добрите молодци. Там видяхме много. Участниците в Майдана пряко говореха, какво е това. Тимошенко пряко говореше, че Майдан е пример за всички борци против диктатори на постсъветското пространство. Ясно е, кой "диктатор" тя имаше предвид на първо място. А потомък на военният престъпник Шухевич заяви, че с Майдан започва нова серия антисъветски революции, само вместо Съветският Съюз, цел ще стане Русия като основа за създаване на нова Руска империя. Аз се надявам, хората, в това число и ръководителите на страната, ще разберат, кое към какво води.
Вопрос: Между другото, патриотическият лагер, представен в медиата, празнува победа и счита, че новият курс вече е неизбежен, Вие съгласен ли сте?
Андрей Фурсов: Като историк ще кажа, че в историята няма нищо неизбежно. Завой във вътрешната политика е много вероятен, но, отново ще напомня цитатът на Сталин: "Има логика на намеренията и логика на обстоятелствата, и логиката на обстоятелствата винаги е по-силна". Съединението с Крим, безусловно, трябваше да сеслучи. Влошаването на нашите отношения със Запада сега е логично. Външнополитическата ситуация създава необходимите условия за това, но трябва да има и политическа воля на самото ръководство. Затова противоречието между държавният курс и съхранението на суровинният характер на икономиката създава острота, която така или иначе трябва да се разреши. Но от друга страна, страната за 20 години набра много мощна либерална инерция и безболезнено процесът на спиране и нов завой няма да мине. Населението, уверен съм, ще поддържи този завой, но доколко ръководството е готово да върви по този път, ще видим в най-близко бъдеще. Аз все едно оставам оптимист.
Във всеки случай, чакат ни много интересни времена.
Въпрос: Болезнени мерки - какво е това?
Андрей Фурсов: Прекратяване на либералният курс, спиране на либералните реформи, зачистка на "петата колона" във властта, бизнеса и медиата. Зачистка, естествено, политико-правова, само по закона. Ще го бъде ли всичко това? В Русия сега много зависи от волята на едно лице.
Въпрос: А това, всъщност, нормално ли е? Че всичко зависи от едно лице?
Андрей Фурсов: А в Русия винаги е така. Политическата воля на Иван Грозни или Сталин решаваше много при наличие на равновесие на различните групи, на баланс. Да, те са действали с опора на определени групи, без това никой не би действал – нищо няма да излезе просто, но при баланс на интересите именно волята на едно лице е играла решаваща роля. Както говореше моят покоен учител, Хомейни е играл в определени ситуации по-голяма роля, отколкото разпределението на политическите сили в Техеран през 1978-1979 год. При това не е нужен силен волеви тласък, достатъчно е леко да се подбутне, и системата взима курс и вече не завива. Например, Иван Грозный с опричнината развръща Русия за няколко века, макар самата опричнина съществува само 7 години. После идва и болярската смута и много още, но, въпреки това, Соборное уложение след няколко десетилетия бива прието. Аз се надявам, и съединението с Крим ще стане такова побутване.
Въпрос: Как да разберем, че корабът е сменил курса? По какви признаци?
Андрей Фурсов: Когато от Правителството излязат най-одиозните фигури, а ги замени, например, Глазьев (съветникът на президента на РФ Сергей Глазьев, - заб.). Кадрите решават всичко.
Въпрос: Ето, например, отставката на Медведев всички вече се измориха да предсказва, а той не се и събира да си ходи.
Андрей Фурсов: За да разбираме, защо отставка няма и ще има ли, е нужно да сме вътре. Аз не съм привърженик на гадания на някакви откъси от фрази и търсене на сигнали.
Источник: http://www.nakanune.ru/articles/18820/
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.