Аз нежно вкарах своите войски в твоя бушуващ Крим... бавно свалих от теб
украинските флагове. Ти призова на помощ лидерите на западните страни,
но те само безразлично гледаха как продължавам да доминирам. Ти неловко
задържа моите агенти, гъделичкащи те по мекия податлив Донбас и гръмко
изрази протест... Но аз игнорирах твоите стонове... когато поисках да
защитиш правата на руснаците ти затрепера и започна бързо да се потиш...
Ти се опитваше да се съпротивляваш, но аз грубо затъкнах твоите СМИ със
своя дебел файъруол. Моите отряди все по-интензивно проникваха в
градските администрации, и ти чувстваше, че наближава мигът на висше
напрежение. Ти простена така гръмко, че чуха дори намиращите се на
учение американски кораби... и ние едновременно стигнахме до
референдум... Облекчено въздъхвайки, аз отделих от теб своя Крим и
започнах да се готвя за самита на Г-8, на който ти дори не бе поканена. А
ти лежеше в сълзи с бюджетен дефицит, разбита армия и оголен майдан,
молейки се отново да пусна в теб жилавите потоци от своя газ...
Автор Николай Казмин
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.