Дмитрий СЕДОВ |
Разговор на две прасенца: «Разказват, сякаш
хората ни хранят за това, после да ни убият и изядат». –
«Глупости са всичко това. Теория на заговора».
Може ли да се обвиняват хората в това, че обичат свинско и хранят прасета за месо? Навярно не. Точно така
не може да се обвиняват американските корпорации в това, че са заобичали
българската енергетика и са решили да я хапнат.
През 2011 година американските фирми AES и
Contour Global купиха в България две от трите главни ТЕЦ - «Марица
Изток 1» и «Марица Изток 3». След това те вложиха съответстно 1,2 млрд.
евро и 230 млн. евро в тези станции, за да ги изведат на пълна мощност.
Капиталовложенията трябва да се откупят. За това американците пролобираха
контракт за 15 години, и в течение целият този срок българите са задължени да купуват от тях електроенергия по цени растящи от година на година.
Но това още не е всичко. В България
завършваше строителството на атомната електростанция «Белене». Ако АЕЦ
«Белене» бе достроена, то след 10 години американските ТЕЦ биха се оказали напълно ненужни. И обратно, отказът от «Белене» им гарантира
стабилно търсене на електричество. И тук демократичният парламент на
България с болшинство гласове поддържа решението на правителството за
закриване строителството на АЕЦ, в което вече бяха вложени милиарди
долари. Никой не обърна внимание на факта, че Комисията по определение изискванията за строеж на нови ядрени блокове в Евросъюза отбеляза АЕЦ
«Белене» като един от трите примера за подражание. На тази АЕЦ трябваше да се монтират реактори трето поколение, такива като в Олкилуото
(Финляндия) и Фламанвил (Франция). Експертите на ЕС препоръчаха да се строят
АЕЦ само с реактори с такава степен на надежност и защита.
Но какво само няма да направиш, за да останат доволни американските приятели?
Наистина, разрушението на българската енергетика започнаха не американските компании. Всичко започна с това, че
разглеждайки заявката на България за встъпване в ЕС, високите инстанции в
Брюксел решиха, че не трябва да се приема страната в Евросъюзът заедно с АЕЦ
«Козлодуй», построен от Русия. София трябваше два часа преди встъпването на България в Евросъюза да спре в «Козлодуй» два енергоблока от АЕЦ.
При това и МАГАТЕ, и групата по ядрена
безопасност на Еврокомисията дадоха положителни заключения за състоянието на
«Козлодуй». Независимо от това, правителството на България затвори още два блока от
АЕЦ, което показва не толкова към «световния заговор», колкото на желанието на
прасенцата доброволно да се превърнат в свински шишчета. Затова защото практически цялата електроэнергия от АЕЦ отиваше на експорт, попълвайки държавният
бюджет. Тези пари спряха.
В историята със затварянето на АЕЦ «Козлодуй» имаше
и откровено издевателство. Българските прасенца получиха в Брюксел препоръка да заменят АЕЦ със слънчеви батарии и ветрови станции, с
разчет към 2020 г на тях да се произвежда 16% от българското електричество. При това АЕЦ се затваряше днес, а недостигащата енергия
предложиха да се вземе от ветровите станции към 2020 година!
Прасенцата и на това се съгласиха. Наистина, те забравиха да се поинтересуват от трудностите на «зелената енергия» в Западна
Европа и протестите против нея на тамошните еколози. А ако биха се
поинтересували, то биха узнали, че Брюксел е решил да проведе над
България експеримент, който у дома бе опасно да се провежда. Трудностите на
европейските енергетици от опитите им да преминат на на «вятър и
слънце», са в следното:
- за това, да се създадат «ветрени
поля», равни по мощност поне на слабичка АЕЦ, трябва да се "засее" с
ветростанции половин Европа, а това, освен всичко друго, е и въпрос за стойността на
земята;
- ветростанциите са екологически вредни; от тях бягат птиците, това води към разпространение на паразити и гибел на флората;
- слънечевите батерии са чувствителни не само към нивото на осветеност, но и към атмосферни валежи и химически
вещества във въздуха, техният КПД е още по-малък, отколкото у ветростанциите.
Германия към 2012 година имаше следният баланс на алтернативни източници на енергия:
- на първо място стоит получаването на горими газове от биомаса (тор и пр.); инвестирани 6 770 млн. евро;
- на второ място стоит получаването на биогориво (растителни масла за горене, биодизел); инвестирано 3 550 млн. евро;
- на трето място стоит получаване на енергия от вятъра; инвестирано 1 430 млн. евро;
- на четвърто място стоит получаване на енергия от слънцето; инвестирано 1200 млн. евро.
Тоест нито «вятърът», нито «слънцето» не заемат първо място.
Но у международните корпорации вече
бяха пуснати мощности за производство на въздушни мелници и слънчеви батерии, бе им нужен пазар за продажби. И тук под ръка попаднаха идеално послушните
българи! Тяхното селско стопанство вече бе разрушено, рапица за биодизел или тор за газ те не можеха да произвеждат, затова нека се захранват с вятър и
слънце!
Днес в България се развива «Голямата
зелена енергетика» и «Малката зелена енергетика». Голямата - това са стотици
мегавати ветропаркове (полета с кули със 120-метрови пропелери,
например около нос Калиакра) и слънечеви панели. Малката алтернативна енергетика в България - това са домашни топлинни слънчеви панели и
топлинни помпи.
Към 2009 година гигантският ветропарк
около нос Калиакра, в района на Каварна, имаше 52 ветрови
генератора с обща мощност 156 MW (за сравнение - плановата мощност на
два блока от АЕЦ «Белене» бе 2000 МW).
Вторият български обект (AES Geo Energy)
"Ей И Ес Гълъбово" ще дава 670 мегавата. Тези два колосални
ветрови полета на стойност няколко милиарда евро (които ще отидат в джоба на западните фирми изпълнители) няма да могат да достигнат този обем, който би
произвел един блок от АЕЦ «Козлодуй» или «Белене». Затова пък стойността на всеки киловата от тази «зелена енергия» наистина е « златна».
Сега собствениците на ветротурбини около нос
Калиакра имат големи проблеми с еколозите, т.к. построените цяла гора
ветротурбини са на пътя на прелетните птици напряко на въздушният коридор "Виа
Понтика". Освен обикновени птици по него летят и защищени видове.
Втори номер от програмата е
създаване на слънчеви електростанции, но и от тях ефект няма да има. Работата е
там, че възвратът на вложенията и печалбата от ветрови и слънчеви електростанции зависят първостепенно от мястото, а да отдели за такива
мощности големи площи евтина земя е сложно даже в България. Скъпата земя веднага повдига и стойността на киловат-час.
Брюкселският експеримент с българската електроэнергетика не можеше да се спре само на производящите мощности. Той се разпространи и на живота на българското население.
През зимата на 2013 г. в страната започна епидемия на
самозапалвания: шест българи доброволно се разделиха с живота. Най-известен бе случаят с общественият деятел Пламен Горанов, който се
превърна в жива факла пред кметството на град Варна. Това
самоубийство изведе на улиците около 50 хиляди българи, които протестираха
против чудовищното влошаване на материалното си положение. Българските пенсионери получиха сметки за електроэнергия, два пъти по-високи от пенсиите. България е страна с топъл климат, често в
квартирите няма отоплителни радиатори, а в случай на застудявания хората
използват електрически нагреватели. Но при такива цени за електричество за мнозина това стана невъзможно.
«Електрическата революция» в България доведе до пълен разгром на енергетическият отрасъл на страната в резултат
подлизурството на българските власти пред Евросъюза. Дълговете на Националната електрическа компания на България към края на 2013 г. нарастнаха до
милиард и половина долара. Цената на българското «атомно» електричество, от
което ЕС принуди българите да се откажат, е десет пъти по-ниско от «зеленото» електричество и 5,5 пъти по-ниско, от електричеството от ТЕЦ…
Бившият министър по икономика и енергетика Петър Димитров, днес депутат от БСП, предупреди съгражданите си, че късогледото следване на чужди съвети е
връх на непредпазливостта. «Повярвайте ми, след 15 години България ще бъде принудена да импортира електроэнергия… За нас, българите, тази
политическо, дипломатическо и интеллектуално нехайство означава енергетически глад в близките десетилетия… Ние сме обречени на енергетическо робство и дефицит, който ще намали числеността на населението още с 1/3 до 2050 година. Към това време българите ще останат толкова, колкото бяха в края на петвековното турско робство».
През 2001 година за премиер-министър на България
бе избран немец, випускник на американски военен колеж Симеон
Саксен-Кобург-Готски. При него се развърна масова распродажба на
България. Той проведе закон за реституцията, благодарение на който
преоформи на себе си дворецът Врана в столицата и обширни землени
владения.
Всички основни отрасли на българското стопанство попаднаха в ръцете на чужденци: електрогенериращите мощности - у
американци и немци; електрораспределителните мрежи са изкупени от чешки,
австрийски и немски компании; градските водоносни мрежи са приватизирани и собственост на френски компании; добивът на медна руда е взет от белгийците;
златният рудник Челопеч е продаден на канадска компания за 2 милиона долара
(сега страната получава 2% от добитото злато, но при това българското
правителство не знае и няма право да изяснява, колко именно злато се
добива в българският рудник).
Унищожено е и българското селско стопанство. Ако по-рано страната експортираше огромно количество
консервирани плодове и зеленчуци, то сега българите ядат турски домати, холандски чушки, китайски лук и френски картофи. Аграрна
страна импортира 80% от зеленчуците и плодовете. Българската продукция на селското стопанство е неконкурентоспособна на пазара в ЕС, защото западноевропейските
фермери получават субсидии, но след встъпването в Евросъюза всякакви
защитни мерки по отношение на българският селскостопански производител са забранени.
В по-рано промишленият север на България
безработицата в момента е около 60%. Страната стремително старее:
младежта, виждайки безизходността на положението, масово емигрира. За 20 години от
девет милиона души население два милиона напуснаха страната.
В началото на 2014 г. Еврокомисията обяви, че в текущата година България и Румъния няма да влязат в Шенгенската зона,
както се планираше по-рано. Професорът от Висшата школа по икономика Наталия
Карпова констатира: «Възможности за принципни подобрения в близките
години в България няма».
Социално-икономическата катастрофа на
България, последвала след встъпването на страната в ЕС, не можеше да не
породи протест. През ноември 2012 г. от независимите депутати на Народното
събрание Кирил Гумнеров и Стоян Иванов бе създадена
коалиция «Не на Евросъюза». Да стане реален политически съперник на
управляващият режим засега и пречи информационната блокада. Най-рейтинговият телеканал bTV премина в собственост на
американската компания News Bulgaria Inc. Другите СМИ също са взети под
контрол от международният капитал.
Българската икономика е разграбена от западният
капитал и обезкървена. Да се скрие този факт вече е невъзможно. В Украйна, където
не са се свършили политици, които се стремят «в Европа», за начало не е зле да си спомнят разговорът на двете прасенца и да се поучат от опита в България.
Да се премери българската дреха на себе си преди това да се наложи да се отговаря за направеното, съвсем не е вредно.
|
Monday, March 10, 2014
За евроинтеграцията и българските прасенца
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.