В дългата и непроста история на отношенията на Гърция с Евросъюза се случи знаменателно събитие. През март 2014 год. президентът Каролос Папуляс поиска от Германия репараций за ущърбът, нанесен на страната по времето на Втората световна война. Гръцката страна иска 108 млрд евро за разрушенията и 54 млрд евро за дадените от Банка Гърция заеми на нацистска Германия, които разбира се, не са били върнати. Общата сума репарации е 162 млрд евро.
Германия отказва тези плащания, мотивирайки своята позиция с това, че още през 1960-те ФРГ е изплатило на Гърция 115 млн немски марки за ущърб от окупацията.
Но във всеки случай искането на репарации е събитие екстраординарно. Това изглежда е единственият по рода си пример, когато компенсации се искат след почти 69 години след края на войната.
Разбира се това е и
продължение на гръцката финансово-икономическа криза, и резултат на
политическата борба във Евросъюза, и отговор на раздаващите се в Германия искания към Гърция да продава острови (срещу дълг), и реакция на
разговорите в Брюксел за спиране членството на Гърция в Евросъюза, и
лишението през 2013 год на Гърция от статуса на развит пазар (агенция MSCI юни 2013 год преведе Гърция от разряда развити в разряда
развиващи се страни, пораждайки по този начин прецедент на официално
признание на икономическа деградация на отделна страна).
В Гърция считат, че в тези негативни за страната събития една от ключевите роли е играла Германия, и издигат искания за репарации.
Но си струва да разгледаме това събитие в контекста на исканията за компенсация за «съветска окупация», които предявляват Латвия и Литва към Русия. Същността на въпроса се заключава в това, че тези републики не можаха за 20 години независимост да достигнат значими икономически резултати. Те до сега не са излезли на нивото даже от 1990 год, разпродали са голяма част от промишлените предприятия, създадени през съветските години (Литва освен това по искане от ЕС затвори Игналинската АЕЦ), и сега са попаднали в икономическа задънена улица, изход от която им се вижда в получаване на компенсации за руска «окупация».
Латвия например, иска компенсации 4,7 пъти повече, отколкото е било вложено в Латвийска ССР. По съвершенно аналогичен път върви и Гърция, която също се намира в икономическа задънена улица и вижда изход от ситуацията в получаване на репарации от Германия. Наистина, исканата сума не покрива и половината от гръцкият дълг (към лятото на 2013 год - 321 млрд евро), въпреки това страната може да разчита на някакво облегчение на положението.
Латвия, Литва и Гърция са членове на ЕС, те дълго време изпълняват икономическите директиви на Евросъюза, резултат от което става икономическата криза.
И всички три страни прибягват към искане на репарации за окупация (в случая Латвия и Литва - измислена, в случая Гърция - реална) като към последно средство за разрешение на своите икономически проблеми. Тези страни «избраха свободата», както говореха през времето на Студената война, и тази свобода се оказа за тях горчива. Гърция встъпи в ЕС още през 1981 год, и както виждаме 33 години членство в тази организация я доведоха от «гръцкото икономическо чудо» до изключване от числото на развитите пазари и угроза от дефолт.
Гръцкият пример е много важен за разбиране истинските причини за цялата истерия по повод сравнението на комунизма с нацизма, исканията за компенсации за «съветската окупация», забраната на съветската символика и т.п. в страните от Източна Европа. Дълго време бе трудно да се разбере, защо в тези страни, бивши членове на социалистическото съдружество, Варшавският договор и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), бивши съюзни републики, се е повдигнала тази вълна търсене на отговорност за «престъпленията на комунизма». Сега е ясно, че причината се крие в резултатите на икономическата политика на Евросъюза, където всички тези страни и встъпиха.
Евросъюзът съв всички свои директиви, квоти, правила, стратегии, от които в най-голяма степен печелеха най-силните му членове - Франция и Германия, доведоха тези страни до икономическа криза. Но правителствата на източноевропейските страни, не желаейки да признаят истината, бързо намериха «жертвен козел» в лицето на Русия като правопреемник на СССР.
И колкото по-зле ставаше икономическата ситуация, толкова по-високо звучаха исканията към Русия.
Гърция от друга страна е «страна на свободният свят» със стаж. Но когато и на нея «и дойдоха много» последствията на икономическата политика на ЕС, в страната започнаха да търсят виновни. И ето Атина представи искания към Германия, спомнила си ущърбът от войната.
Ако навремето в Гърция на власт бяха комунистите и страната влизаше в СИВ, то тя би могла да стане в рамките на съветската политика на икономическо развитие на съюзниците добре развита промишлена страна. В Гърция има крупни запаси на черни въглища, боксити, барит, цветни метали, без да считаме развитото селскостопанско производство. СССР развиваше множество страни и региони, и съветската политика навсякъде се добиваше до успех - дали в Якутия или в Монголската Народна Република (където промишленността бе създадена на голо поле), дали в Европа — ГДР, Полша, Унгария, Чехословакия. Бихме могли да решим и икономическите проблеми и на Гърция.
Ако «комунизмът е лошо», а «либералната демокрация - хубаво», то как тогава да обясним днешната позиция на Гърция? Тоест работата не е в комунизма въобще, не в историческата памет и не във въстановяване на справедливост или още в някакви подобни причини, издигани в страните от Източна Европа за обоснование на своята антикомунистическа/антируска истерия.
Работата е баналният провал на икономическата политика на евроинтеграцията и построяване на обща европейска икономика, съответно, в търсенето на виновни, което Гърция и показа.
Да добавим, гърците утъпкват доста «перспективна» пътека. Още ред европейски страни, измъчени от кризата, също могат да тръгнат по този път.
Искания за репарации към Германия е в правото си да постави, например Кипър, през войната окупиран от немците, или - Италия, която след падането на режима на Мусолини също бива окупирана от немците, и на нейна територия се развръщат боеве. Ако у Франция нещата също тръгнат не много добре, то и тя ще има възможност да изиска от Германия платежи за окупацията и разрушенията. А Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Дания? И Великобритания може да поиска заплащане на последствията от жестоките бомбардировки. Виж за Испания ще бъде трудно да обоснове своите претенции към Германия, но нещо може да се измисли, например, «да се закачи» на немците ущърб от гражданската война (1936 – 1939). Ако развитието на събитията тръгне по «гръцкият вариант», то за броени години от Евросъюза могат да останат само спомени.
В Гърция считат, че в тези негативни за страната събития една от ключевите роли е играла Германия, и издигат искания за репарации.
Но си струва да разгледаме това събитие в контекста на исканията за компенсация за «съветска окупация», които предявляват Латвия и Литва към Русия. Същността на въпроса се заключава в това, че тези републики не можаха за 20 години независимост да достигнат значими икономически резултати. Те до сега не са излезли на нивото даже от 1990 год, разпродали са голяма част от промишлените предприятия, създадени през съветските години (Литва освен това по искане от ЕС затвори Игналинската АЕЦ), и сега са попаднали в икономическа задънена улица, изход от която им се вижда в получаване на компенсации за руска «окупация».
Латвия например, иска компенсации 4,7 пъти повече, отколкото е било вложено в Латвийска ССР. По съвершенно аналогичен път върви и Гърция, която също се намира в икономическа задънена улица и вижда изход от ситуацията в получаване на репарации от Германия. Наистина, исканата сума не покрива и половината от гръцкият дълг (към лятото на 2013 год - 321 млрд евро), въпреки това страната може да разчита на някакво облегчение на положението.
Латвия, Литва и Гърция са членове на ЕС, те дълго време изпълняват икономическите директиви на Евросъюза, резултат от което става икономическата криза.
И всички три страни прибягват към искане на репарации за окупация (в случая Латвия и Литва - измислена, в случая Гърция - реална) като към последно средство за разрешение на своите икономически проблеми. Тези страни «избраха свободата», както говореха през времето на Студената война, и тази свобода се оказа за тях горчива. Гърция встъпи в ЕС още през 1981 год, и както виждаме 33 години членство в тази организация я доведоха от «гръцкото икономическо чудо» до изключване от числото на развитите пазари и угроза от дефолт.
Гръцкият пример е много важен за разбиране истинските причини за цялата истерия по повод сравнението на комунизма с нацизма, исканията за компенсации за «съветската окупация», забраната на съветската символика и т.п. в страните от Източна Европа. Дълго време бе трудно да се разбере, защо в тези страни, бивши членове на социалистическото съдружество, Варшавският договор и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), бивши съюзни републики, се е повдигнала тази вълна търсене на отговорност за «престъпленията на комунизма». Сега е ясно, че причината се крие в резултатите на икономическата политика на Евросъюза, където всички тези страни и встъпиха.
Евросъюзът съв всички свои директиви, квоти, правила, стратегии, от които в най-голяма степен печелеха най-силните му членове - Франция и Германия, доведоха тези страни до икономическа криза. Но правителствата на източноевропейските страни, не желаейки да признаят истината, бързо намериха «жертвен козел» в лицето на Русия като правопреемник на СССР.
И колкото по-зле ставаше икономическата ситуация, толкова по-високо звучаха исканията към Русия.
Гърция от друга страна е «страна на свободният свят» със стаж. Но когато и на нея «и дойдоха много» последствията на икономическата политика на ЕС, в страната започнаха да търсят виновни. И ето Атина представи искания към Германия, спомнила си ущърбът от войната.
Ако навремето в Гърция на власт бяха комунистите и страната влизаше в СИВ, то тя би могла да стане в рамките на съветската политика на икономическо развитие на съюзниците добре развита промишлена страна. В Гърция има крупни запаси на черни въглища, боксити, барит, цветни метали, без да считаме развитото селскостопанско производство. СССР развиваше множество страни и региони, и съветската политика навсякъде се добиваше до успех - дали в Якутия или в Монголската Народна Република (където промишленността бе създадена на голо поле), дали в Европа — ГДР, Полша, Унгария, Чехословакия. Бихме могли да решим и икономическите проблеми и на Гърция.
Ако «комунизмът е лошо», а «либералната демокрация - хубаво», то как тогава да обясним днешната позиция на Гърция? Тоест работата не е в комунизма въобще, не в историческата памет и не във въстановяване на справедливост или още в някакви подобни причини, издигани в страните от Източна Европа за обоснование на своята антикомунистическа/антируска истерия.
Работата е баналният провал на икономическата политика на евроинтеграцията и построяване на обща европейска икономика, съответно, в търсенето на виновни, което Гърция и показа.
Да добавим, гърците утъпкват доста «перспективна» пътека. Още ред европейски страни, измъчени от кризата, също могат да тръгнат по този път.
Искания за репарации към Германия е в правото си да постави, например Кипър, през войната окупиран от немците, или - Италия, която след падането на режима на Мусолини също бива окупирана от немците, и на нейна територия се развръщат боеве. Ако у Франция нещата също тръгнат не много добре, то и тя ще има възможност да изиска от Германия платежи за окупацията и разрушенията. А Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Дания? И Великобритания може да поиска заплащане на последствията от жестоките бомбардировки. Виж за Испания ще бъде трудно да обоснове своите претенции към Германия, но нещо може да се измисли, например, «да се закачи» на немците ущърб от гражданската война (1936 – 1939). Ако развитието на събитията тръгне по «гръцкият вариант», то за броени години от Евросъюза могат да останат само спомени.
Автор Дмитрий Верхотуров
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.